Въпрос: Да предположим, че искам да си купя луксозна кола, която е два пъти по-скъпа от нормалната. Как вредя на останалите хора чрез това?

Отговор: Ние сме в глобална, интегрална и лимитирана система на Природата, която е взаимосвързана в една „сфера“, от която не можеш да излезеш. Задължен си да си в тази сфера и да си свързан с останалите по точно определен начин.

Затова, ако си купиш кола, която е два пъти по-скъпа, ставаш канцерогенна клетка, защото в този случай не купуваш, за да водиш нормален живот и да служиш на другите, а за да „отхапеш още една хапка“. Колкото повече „потребяваш“, отколкото ти е необходимо, толкова повече се превръщаш в злокачествен тумор.

Общият организъм е създаден съвършен: всеки човек в него трябва да получава необходимото и във всичко останало да мисли само за другите. Вместо това си получил от тялото последните сили, които са се полагали на други. Нашата сфера е ограничена, сложен ѝ е предел. Има определена светлина и определен съсъд, и всичко е балансирано.Творецът е дал желанието и неговото напълване. Защо така, изведнъж потребяваш повече, отколкото ти се полага?

Всички желания са свързани в едно. Светлината ги напълва и им дава живот в единна форма. Но изведъж ти „дърпаш одеалото към себе си“, искайки повече. В резултат, твоята прекомерна консумация винаги ще бъде за сметка на някой друг.

Днес това ни се показва ясно: един милиард човека в света са на границата на гладната смърт. В същото време земните ресурси са на изчерпване. Скоро ще ги изчерпим и „ще останем на сухо”. С цялото ни потребителско производство ще стигнем до края. И какво по-нататък?

Затова, ако искаш да постигнеш, по неволя, живот в границите на неща от основна необходимост – така ще стане. Всичко е крайно, ограничено и изчерпваемо. Във всичко има край и той се приближава.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 22.06.2011

[46157]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да не отстъпваме от изискването за истината, така че накрая да ни се разкрие, че лъжем себе си?

Отговор: Ако на човек му се удаде да се задържи за истината, е голям късмет. Виждаме, че има много хора по света, които не се нуждаят от истината и не питат, защо живеят.

При други, този въпрос вече е възникнал, от гледна точка на „Защо страдам?“. Т.е., това е въпрос не за целта на живота, а за това да намериш вкусът, ако усещаш вместо сладост горчивина.

Но има хора, които питат не за хубав живот, а за това да намерят истината в него. И има такива, които питат не за истината в живота, а за това, кой ни е дал този живот – за Твореца. И този въпрос вече не се отнася за мен, самия, защото за мен вече не е важно, кой съм аз и какво ще става с моя живот: така или иначе. Искам да Го опозная, да достигна Твореца, да съществувам в Него – в самия източник, в корена.

Има много стъпала в това отношение, в зависимост от изискванията на човека, неговото усещане и постигане. Тук всичко зависи от корена на душата и текущото превъплъщение, тоест, на какъвто стадий от развитие той вече се намира.

Но дори, ако засега не ни е дадено в нашето сегашно състояние да питаме за истината, ние можем, за сметка на обкръжението, на учителя, групата, книгите, да развием в себе си тези желания и да напреднем. Макар и да не е лесно това и да ти се налага да разкриеш това, което се намира в самата ти дълбочина, вътре в твоите информационни гени (решимот).

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45871]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Интервюто за новинарската агенция EFE (EFE News Agency), което дадох в Москва е публикувано на международните портали на няколко страни.

EFE е водеща испанско-езична агенция за новини и четвърта по големина по-крупна информационна агенция в света.

Москва, 16 юни, 2011 г. (EFE) – Д-р. Михаел Лайтман, учен, преподавател на древното учение Кабала, днес е събрал 2000 човека в столицата на Русия.

„В рамките на Международната Академия по Кабала се обучават при нас, около 70 000 руско езични студенти, живеещи и в такива страни като Китай, Япония, Скандинавските страни и Източна Европа”, отбелязал г-н. Лайтман за EFE.

Родилият се във Витебск (Белорусия) основател на Международната Академия по Кабала „Бней Барух” поддържа тясна връзка с руската култура, която се усеща в бившите страни на Съветския Съюз.

Професор по онтология и епистемология, магистър по биокибернетика и автор на повече от 40 книги, кабалистът Лайтман в своята философия призовава към основополагащо изменение в съзнанието на човечеството.

Академията, основана от Лайтман с нейните 2 милиона студента в целия свят, разглежда днешната криза като икономическо и финансово явление и преди всичко като морално падение с културни и социални последствия за цялото човечество.

„Тази криза не е негативна. Тя представлява, сама по себе си, повратна точка за достигане на по-високото развитие на нашата цивилизация” – обяснява той.

„В условията на глобален свят и глобална криза” – настоява Лайтман – „човечеството трябва да се стреми към единство и хармония, за да реши задачите на този исторически момент и да намери глобално, всестранно решение.

Хората, по неговите думи, „вместо да правят демонстрации, както е в Испания, трябва да започнат да се учат и да се подготвят за новия интегрален свят. През това време политическите и икономически власти трябва да обезпечават на хората необходимия екзистенцминимум”.

Лайтман представя себе си като учен, реалист, а не мистик и е уверен, че неговите идеи не са утопични и могат да станат реалност.

Международни портали, които публикуват това интервю:

Yahoo USA/International

https://es-us.noticias.yahoo.com/cabalista-laitman-re%C3%BAne-2-000-personas-congreso-mosc%C3%BA-160400543.html

Univision (Най-крупната испанска медиа в US)

https://feeds.univision.com/feeds/article/2011-06-16/el-cabalista-laitman-reune-a?refPath=/feeds

https://feeds.univision.com/feeds/article/2011-06-02/la-cabala-e-internet-motores?refPath=/feeds

Terra International Portal

https://noticias.terra.com/noticias/el_cabalista_laitman_reune_a_2_000_personas_en_un_congreso_en_moscu/act2891824

Испания

https://www.elnortedecastilla.es/agencias/20110616/mas-actualidad/vida-ocio/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

https://www.adn.es/internacional/20110616/NWS-1311-Laitman-Moscu-cabalista-congreso-personas.html

https://www.elcomercio.es/agencias/20110616/mas-actualidad/sociedad/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

https://www.elconfidencial.com/ultima-hora-en-vivo/2011/06/cabalista-laitman-reune-personas-congreso-moscu-20110616-535083.html

https://www.lavozdigital.es/agencias/20110616/mas-actualidad/sociedad/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

https://www.hoy.es/agencias/20110616/mas-actualidad/sociedad/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

https://www.laverdad.es/agencias/20110616/mas-actualidad/sociedad/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

https://www.diariovasco.com/agencias/20110616/mas-actualidad/sociedad/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

https://www.eldiariomontanes.es/agencias/20110616/mas-actualidad/sociedad/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

https://www.elcorreo.com/agencias/20110616/mas-actualidad/sociedad/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

https://www.ideal.es/agencias/20110616/mas-actualidad/sociedad/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

https://www.diariosur.es/agencias/20110616/mas-actualidad/sociedad/cabalista-laitman-reune-2.000-personas_201106161808.html

Мексико

https://mx.noticias.yahoo.com/cabalista-laitman-re%C3%BAne-2-000-personas-congreso-mosc%C3%BA-160400543.html

Венецуела

https://ve.noticias.yahoo.com/cabalista-laitman-re%C3%BAne-2-000-personas-congreso-mosc%C3%BA-160400543.html

Колумбия

https://co.noticias.yahoo.com/cabalista-laitman-re%C3%BAne-2-000-personas-congreso-mosc%C3%BA-160400543.html

Перу

https://pe.noticias.yahoo.com/cabalista-laitman-re%C3%BAne-2-000-personas-congreso-mosc%C3%BA-160400543.html

Общи

https://noticias.lainformacion.com/mundo/el-cabalista-laitman-reune-a-2-000-personas-en-un-congreso-en-moscu_uhKGb0ZyxkzaFzVecLm6e4/

https://www.glovoz.com/search/cabalista

[46029]

Filed under: Интервюта, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1. Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 5. Какво е това светлината Хохма (ор хохма)?

Светлината Хохма е светлина, която влиза в творението при първото разпространение на пряката светлина и се явява основата на живота и същността на творението.

От страна на Твореца, творението завършва в четвъртия стадий от разпространението на пряката светлина, Малхут на света на Безкрайността. Т.е., Той създава точка от „нищото” (еш ми аин), която се развива в четири стадия под въздействието на обкръжаващата я висша светлина.

Въздействието на Твореца върху точката на творението се нарича нулев стадий, Кетер. А вътре в тази точка преминават 1-2-3-4 стадия на развитие. Последният, четвърти стадий от развитието на точката „от нищото” става под въздействието на светлината, наречена Малхут на света на Безкрайността. Това е, което Творецът е искал да даде на творението, за да развие желанието за наслаждение в тази точка, до такова възприятие, усещане на светлината, отношението на Даващия към нея, което се нарича „безкраен”.

Разбира се, че тук става дума не за физически разстояния, а за качествени определения, за вътрешната същност на тази точка. Сега тя възприема и усеща Твореца, поема го вътре в себе си без ограничения, което се нарича безкрайност, безграничност.

Всичко, което Творецът иска да даде, благодарение на своите качества на Добър и творящ благо – тази точка, творението приема изцяло и без всякакви ограничения от своя страна. А всичко, което става по-нататък, вече е реакция на творението, което с помоща на Твореца достига такова високо, съвършено и прекрасно развитие.

И сега, приемайки всичко, което му дава Творецът, творението започва вътрешно да се променя и вече, от своя страна, реагира на тази светлина, която го напълва. Т.е., това е реакцията на госта за всичкото добро, което е усетил в отношението на Домакина към него и подареното му от Него напълване. И сега трябва да отговори на това напълване и разкритата му любов.

Това все още не завършва състоянието на Малхут на света на Безкрайността, макар че от страна на Твореца работата е завършена. Но сега творението строи в себе си всякакви екрани и скривания, отблъсква угощението, желае да скрие от себе си отношението на Домакина дотогава, докато не се постигне взаимност.

Всичко това става вече вътре в госта, а Домакинът, като че ли не знае нищо за това. Гостът се отказва и съгласява, поставя различни условия, при които е готов да приеме угощението на Домакина. Всичко, което става по-долу от Малхут на света на Безкрайността – това е вътрешното развитие на творението, желаещо да се сравни с Твореца.

Затова „светлината Хохма е светлина, която влиза в творението при първото разпространение на пряката светлина” – т.е., първото пряко въздействие на обкръжаващата светлина, която се усеща от творението.

Защото, всичко се намира в тази висша светлина, но според степента на своето развитие творението усеща, като че ли светлината променя въздействието си върху него. И самото първо въздействие на висшата светлина върху творението, което „се явява основата на живота и същност на творението” – се нарича светлината Хохма. Това е нещото, което напълва творението и се усеща от него като светлината на живота. Тоест, аз стоя пред Домакина и преди всичко виждам на масата цялата „храна” – източникът на живота. Без това аз не мога да съществувам, ще загина.

Но след това, когато получа тази храна и започна да живея (както се казва „Без мъка няма Тора”), аз вече мога да правя разчети за своето получаване. Затова светлината Хохма се нарича основа на живота и открито или скрито присъства във всички взаимни действия между Твореца и творението.

Дори, когато се говори за състояние, в което има една светлина Хасадим и никакво получаване, то това се нарича „почти” да се отдели от светлината Хохма. Не съвсем да се отдели от получаването, а „почти”. Така е и в нашия живот – до определена граница, до необходимото минимално ниво, което „ не се порицава и не се възхвалява”, защото е нужно само за поддържането на съществуването. Това е мярката за жизнено необходимото получаване, определяно от самото творение.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот“, 19.06.2011

[45803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Как трябва да работим в група, за да постигнем обединението между нас? Кабалистите казват, че всеки, който иска да се обедини с другарите, трябва да анулира себе си пред тях.

Ако човек анулира себе си пред другите, получава от тях усещане за важността на целта и със силата, получена от тях, се устремява напред – това означава, че напредва със своите сили, защото ги е получил, благодарение на това, че е анулирал себе си пред групата!

Затова, именно с тази сила, с въодушевлението, с разпалеността и топлотата, получени от групата, той иска да напредне и прави стъпка напред. Излиза, че нашата работа се осъществява в две плоскости: ние се анулираме пред групата, получаваме от обкръжението величието на целта и с тази сила се движим напред.

А каква е нашата цел? Нашата цел е да постигнем единството, да се съединим помежду си по такъв начин, че да станем единна маса, едно цяло.

Аз трябва да напредвам, като през цялото време се анулирам пред групата. Но знаем, че от една страна има 125 порции постоянно растящ егоизъм. Когато получа поредната порция егоизъм, трябва да анулирам себе си и тогава, от другата страна ще получа порция светлина – положителната сила, силата на отдаването. При правилно съединяване между тези две сили, напредвам с една стъпка.

Трябва да направя 125 стъпки от пълното откъсване от другите до сто процентовото съединяване с тях, което се нарича край на поправянето.

Според степента на моето придвижване по 125-те стъпала и сближаването с другите, от една страна усещам по-голямо желание, а от друга – по-силна светлина. Когато светлината се разпространява в моето желание, започвам да усещам реалността, намираща се по-високо от този свят, извън моя егоизъм – тоест в тези 125 стъпала разкривам висшия свят.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45120]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не си въобразявай, че Творецът е някъде далече, в някакви далечни светове и съществува отделно от теб. Всичко се намира само вътре в нашето желание, всичко се разкрива в нас.

На нас само ни се струва, че цялата реалност, като изключим нас самите, съществува някъде навън и се разделя на различни пластове: нежив, растителен,  животински, човешки, кой по-близък, кой по-далечен. Но всичко това се намира вътре в нашето желание.

На човек само му се струва, че това не е негово, а е чуждо, и тази бъркотия му е дадена нарочно, като резултат от разбиването. Но ако той започне да работи за достигане на отдаване, то постепенно, според готовността си да отдава и да се откаже от егоизма си, ще започне да усеща частите на сътвореното, които преди му са се стрували чужди и външни: неживата природа, растенията, животните, хората.

Оказва се, че всичко му принадлежи, но само заради изкривените му възприятия му се е струвало непринадлежащо му.

Така чрез призиви и убождания при всеки удобен случай Творецът пробужда човека, който все по-отзивчиво отговаря на отдаването. Трябва само точно да се изпълняват напътствията. Затова Тора се нарича „инструкция“ (ораа), за да бъдат използвани всички дадени ни на този свят средства: учителя, учението, групата, от които да се издигнем нагоре.

И нека човек не разбира какво прави, а просто да се старае, като малко дете, което играе. Но ако много иска да достигне духовното и е готов да пренебрегне себе си пред учителя, групата, учението, че с тяхна помощ да се промени, да стане послушна глина в ръцете им, то той започва да усеща протичащите в него изменения.

Човек не знае откъде идват тези изменения. Кабалистите говорят, че те идват от обкръжаващата ни светлина. Но ние не чувстваме обкръжаващата ни светлина, защото тя не става вътрешна и забелязваме въздействието й само по резултатите й. Изведнъж започваме все повече да разбираме и да чувстваме, че сме готови да бъдем близо до отдаването, до учителя, до групата.

Така работи обкръжаващата светлина и всичко зависи от чувствителността ни към тези изменения, които трябва да получим. Аз трябва да искам те да се случат направо в мен, вътре в моето желание, така че в мен да се въплъти образът на Твореца, образът на даващия, а моето желание за наслаждение да приеме форма на отдаване!

И така ще достигна сливане: вътре в себе си ще усещам, че се сливам с Твореца. Не аз попадам при Твореца и се намирам в Него, а Творецът се намира в мен. Затова Той се нарича Творец (Бо-Рэ) – „ела и виж“.

От урока по статията на Рабаш, 08.07.2011

[47541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво може да направичовек, когато се чувствa много слаб, а неговото семейство и обкръжение са неспособни да го подкрепят, понеже не усещат важността на целта?

Отговор: Баал а-Сулам ни обяснява, защо усещаме толкова много трудности по духовния път в „Шамати“, статия 4: „Човек достига до състояние, в което като че ли целият свят е застинал и само той сега отсъства оттози свят и напуска семейството и приятелите си в името на това да се отмени пред Твореца.”

Като че ли човек виси във въздуха. Но Творецът е организирал всичко това за него нарочно, така че той да не търси твърда основа, на която да се изправи, а напротив- да търси начин, по който да стане подобен на Висшия, в неговите мисли и идеи, и да се стреми към Него, за да възприеме Неговия дух. С други думи, ти трябва да се стремиш да разкриеш Твореца като свойството на любов и отдаване в желанията на другите, и тогава ще се издигнеш над своите собствени желания чрез „вяра над знанието”.

Когато усещаш висенето във въздуха без подкрепата на твоето обичайно материално обкръжение, това е  поканата да се прикрепиш кам Висшия в отдаване. Вместо да търсиш подкрепа в рационални, разумни доказателства, трябва да я търсиш във „вяра над разума”.

Баал а-Сулам казва: „Има само една проста причина за това, наречена „липса на вяра””. Това означава, че човек не вижда пред кого се анулира, тоест не усеща съществуването на Твореца. Това му причинява тежест. „Но от друга страна, това е нашата поканата да разкрием качеството на отдаване, Твореца.”

От подчертаните части виждаме, че отново вярата е точното разкриване на Твореца. Да видя означава да вярвам и този, който Го вижд,а се казва, че вярва в Него. Това ни показва, доколко изкривено става значението на тези думи и колко неправилно четем свещените текстове. Те са „свещени”, защото говорят за постигане и разкриване на Твореца, а Той е свят, Той е свойството любов и отдаване. Книгите, които описват как да достигнем това свойство, се наричат свещени книги.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[46791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На духовния път аз самият предизвиквам измененията като се старая да се включа в група, да склоня пред нея глава и да се обединя, да се слея с другарите. Всички изменения се усещат в големината на моето желание, която му придава яснота. Аз чувствам как всичко в мен се съпротивлява на обединението.

Ако двама човека просто седят на урок заедно – това съвсем не означава придвижване. В бара хората също стоят заедно и дори беседват на чашка и пушат от една цигара.

Единствено когато се сближим истински, откриваме отвращение един от друг. Тъй като си допадаме не като случайни пътници, движещи се към поредната егоистична цел. Ние не сме приятели от бара и не сме фенове на един и същ отбор.

Нашата цел е посредством обединение да постигнем Твореца, а това е възможно само по пътя на взаимните отстъпки. Ние не усилваме егоизма си, радвайки се на възможността да се възползваме един от друг, за да се самонасладим. Не, ние искаме да разкрием между нас Твореца – и в тази степен се разделяме, откривайки, че не е по силите ни да се обединим помежду си.

Тук възниква въпрос. Да допуснем, че по-рано сме били най-добри приятели, заедно сме поддържали любимия футболен отбор, ходили сме на бар, заедно сме прекарвали отпуските си, въобще винаги сме живели като душа в душа: всяка вечер аз съм ходел в неговия дом или той е идвал в моя. Какво ще стане сега, когато трябва да пристъпим към съвместна духовна работа заради постигането на Твореца?

Внезапно откриваме ненавист и отблъскване. Защо? Защото между нас е Творецът. Отсега нататък вместо да купуваме един на друг наслаждения, всеки от нас трябва да се отказва от тези придобивки и да се стреми не към приятеля си, а към Твореца.

Аз вече не работя с егоистични желания, изведнъж ми се налага да им сложа кръст. Няма значение дали ми е добре с другаря ми, не е важно дали сме от един отбор, не е важно ходим ли заедно на бар. Длъжен съм да се откажа от всички наслаждения, които бих могъл да получа от него.

Сега съм длъжен да създам с него абсолютно друга връзка – такава, чрез която да мога само да отдавам на Твореца, без да вземам нищо за себе си. Но ако не получавам нищо от приятеля си – що за приятел е той? За какво ми е нужен? Такива „приятели“ – има цели тълпи по улиците.

Сега в мен има друг критерий, друга оценка: ние сме другари, защото сме „фенове“ на Твореца и се разделяме един от друг със силата на отдаване. Ние оставяме зад гърба си всичко, което е било по-рано и преминаваме към съвършено други разчети, към друго ниво на взаимоотношения.

От урока по статията „“Дарование на Тора“, 10.07.2011

[47710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (Владислав Болов , ръководител на Центъра „Антистихия“ МЧС):

Наблюдаваните през последните десетилетия изменения в климата на територията на Русия водят до нарастване на вероятността за екстремални явления, явяващи се източници на природни и природно – техногенни ИС (извънредни ситуации).

Ежегодният прираст на такива явления, отчетен по статистически данни, съставлява 6%, прогнозира се съхраняване на негативната тенденция. Климатичните условия в Русия се изменят много съществено и тази тенденция ще се съхрани.

Изменението на климата се характеризира със значителен ръст на температурата през хладните сезони на годината, с нарастване на изпаряемостта при намаляване на броя на валежите, нарастване на повторяемостта на сушите, изменение на годишното оттичане на реките.

Реплика: А главното е, че никакви външни, технически средства няма да помогнат да се смекчат тези удари, а само вътрешните изменения в самите хора, колкото и да ни се струва странно и несвързано със случващите се външни явления и изменения на климата, ще доведат цялата система до равновесие. При това равновесието ще бъде по отношение на човека като център на тази система и неин регулатор.

[47494]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Казано е: „Аз създадох злото начало, и създадох Тора като добавка, тъй като Светлината, заложена в нея, връща човека към Източника“. Така че, преди всичко трябва да разкрием злото начало и след това, според степента, в която сме го усетили, ще поискаме да намерим „добавка“, „лекарство“, което ще го превърне в добро начало.

Как можем да разкрием злото начало? За да направи това, човек трябва да намери правилното обкръжение. Ако иска да се включи в това обкръжение така, че всички да станат като един човек с едно сърце, ако иска взаимно поръчителство и интегрално единство с всеки без никакво разграничение, когато всеки е отговорен за всички, подобно на клетките в живия организъм, ако не съди другите, но го е грижа за тях, за да могат те да го пробудят, ако основното нещо за него е личната вътрешна работа, ако се опитва да бъде сред другарите и скланя глава пред тях, за да получи осъзнаване за важността на целта и отменя себе си отново така, че важността на другарите го зарежда с дори още по-голямо осъзнаване на целта и обкръжението, ако е постоянно в този кръг и работи в него, тогава получава от другарите тяхното общо, интегрално осъзнаване за важността на целта.

Това вече не е неговия съсъд, неговите желания, а желанията на общността. Това вече е Малхут. Човек, който се е старал да извиси своята молба към групата, към Малхут на света Ацилут, сега е в нея само, ако се свърже с другарите, пробужда ги и работи заедно с тях. В отговор, те пробуждат него – и заедно стават едно цяло, едно желание. Техните лични искания се свързват и се превръщат в Малхут на света Ацилут, която е близо до нас.

И ако между тях има единство, това влияе на по-високите стъпала, към които не се отнасяме. Нашите чувства, усещания и нашата реалност са само в Малхут.

Така че, работата ни трябва да бъде насочена към Малхут на света Ацилут, към връзката с всички останали – и заедно с всички да се съединим с Източника на светлината, с Твореца. Тази работа се разделя на две части, които всъщност трябва да са споени една с друга:

• взаимоотношенията на човек с групата;

• взаимоотношенията на човека с Твореца.

Ако действаме правилно, ще постигнем първото разкриване. Това зависи само от степента, в която свързваме исканията си в една единствена молитва. И тогава, всеки с неговото лично желание ще открие, че е включен в Малхут. Сама по себе си, Малхут е точка, но ние я „разширяваме“, изграждаме чрез нашите желания. Деветте долни Сфирот се намират в световете БЕА (Брия, Ецира, Асия) в разбито състояние.

От урока по „Даряването на Тора“, 06.07.2011

[47310]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→