Въпрос от Литва: Какво ще пожелаете на онзи, който още не е решил дали да отиде на Московския конгрес?

Отговор: Ще му пожелая, по-бързо и еднозначно да реши: „Отивам на конгрес!” Сега имате тази възможност и не се знае кога ще я имате отново.

Дори ако успеем един път в годината да правим конгрес в Русия, не си струва да чакате следващата година.

Въпрос: Ако не мога да дойда на конгреса, но много искам да присъствам, какво трябва да правя по време на конгреса?

Отговор: Ако някой не може да дойде на конгреса, трябва да присъства заедно с нас виртуално, доколкото това е възможно. На първо място, конгресите се провеждат през почивните дни. Така че, през това време трябва максимално да се освободите от всички проблеми и ангажименти, от всички задължения.

Опитайте да се съберете заедно с вашите другари, които се занимават с кабала и да създадете същата атмосфера, която е на конгреса – подгответе си трапеза, гледайки ни, заедно прекарайте приятно времето. Бъдете с нас със сърцето и душата си.

Въпрос: Какво да направя, ако се страхувам от проблемите и пречките, които се появяват пред мен? Как да ги преодолея?

Отговор: Трябва да се свържеш с групата, с другарите, с нас. Трябва да се опиташ да привлечеш върху себе си Висшата светлина. И ще видиш, как тя те издига над тези проблеми. Друго решение не виждам. А това, всъщност е и решението.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44537]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всичко, което се случва след 4-те стадия на разпространение на светлината в желанието, е само реакция на творението при разкриването на Твореца. Цялото мироздание, освен Малхут на света на Безкрайността – това са нейните впечатления от онова, което тя разкрива вътре в себе си. И това, ние наричаме светове, разпространение отгоре надолу, разбиване и връщане обратно отдолу нагоре.

Всичко се развива само във вътрешността на Малхут – освен това няма нищо друго. Цялата реалност са преживяванията, усещанията, реакцията на Малхут – докато не се стигне до окончателното изясняване, което се нарича „Край на поправянето”.

На „крайчето на буквата йуд”, където се намира действащата, абстрактна сила на Твореца, завършва Неговото действие. Получава се: материя, форма, въплътена в материя, абстрактна форма и същност. Освен това, от страна на висшия, от страна на съзидателната сила, с творението повече нищо не се прави – с това, Той завършва своята работа, отпечатва своето Име.

Но сега, нисшият трябва да разкрие това Име, с помощта на много други имена, т.е. усещания, впечатления. Всеки миг, когато се усещам съществуващ като следствие от въздействието на висшата сила – моето усещане се назовава с име на Твореца.

Затова съществуват множество Негови имена, цялата Тора – това са светите имена на Твореца – дори Фараонът и останалите грешници: Билам, Балак. Цялата усещана от нас реалност и ние самите, всички случили се с нас събития – това са все имена на Твореца. Няма нищо, освен усещането на материала и светлината, която се отпечатва в него. И когато всичко това се разкрие – ще настъпи „Краят на поправянето”.

Затова, когато в света на Безкрайността, където „Той и името Му са единни”, светлината отпечатва своята форма в желанието – Той няма какво повече да даде на Малхут. След това работи само тя, сама, със същата тази светлина, която се намира в нея.

Тя се скрива, за да не Го чувства, изчезва от Него, съединява се с Него, създава с Него всевъзможни съединения, които се наричат парцуфим. Но всичко това е нейната игра със запълващата я светлина от Безкрайността, с помощта на екрана.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 31.05.2011

[44448]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човека – това е желанието да получава

Цялото обновление в Творението, създадено от Твореца от нищото, се отнася единствено към едно – желанието да се получава. А всичко останало, което се намира в творението – изобщо не е ново, и е създадено не като нещо от нищото, а като съществуващо от съществуващото (натрупва се на желанието да получава от желанието на Твореца да отдава. Затова всичко се състои само от тези две желания: желанието на творението да получава, желанието на Твореца да отдава и –  тяхното съчетание – то се нарича “човек“).

Баал а-Сулам. Свобода на волята.

Всички видове на материално съществуване в нашия свят, всичко, намиращо се в това пространство: неживо, растително, животинско, същността на духовното и същността на материалното (ако се разглежда индивидуалността на всеки елемент, то с какво той се отличава от всички останали), дори най-малката молекула сама по себе си представлява единствено желание да се получава (и поради това тя се усеща съществуваща в този свят).

Баал а-Сулам. Свобода на волята.

[44507]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Списанието „Physics Essays“ (А.Сорли, Д.Фискарлети, Д.Клинар): Идеята на Нютон за времето, като абсолютна величина, е невярна. Повече съответства на картината на света: времето, измерващо порядъка на промените.

Обикновено ние смятаме времето за абсолютна физическа величина, независимата променлива (t на хоризонталната ос на графиките, демонстрираща еволюцията на физическата система). Но в действителност ние никога не измерваме самото t. Ние измерваме свойствата на обекта: честота, скорост и т.н.

Иначе казано, реално съществува изменението на свойствата на обекта и (образно) движението на стрелките на часовника, а ние съпоставяме първото на второто, за да измерим свойството на обекта. t – само по себе си се явява математическа величина и не съществува в реалността.

Това не означава, че времето не съществува, а показва, че то е свързано с пространството, а не съществува само по себе си, че времето не е абсолютно.

Това е посочвал още Айнщайн: «Времето няма независимо съществувание, освен реда на събитията, по които ние го отчитаме. Времето – това е последователност от събития».

Реплика: Така и мнението на учените се приближава към знанието на кабалистите. Веднага в глава 1 на «Учението за Десетте Сфирот» се дава определение за времето, като последователност на събития, а не като съществуващо самостоятелно. Това определение прави АР”И (16 век), а той го е взел от книгата «Зоар» (2в н.е.).

[44544]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Има граници, в които хората са способни да ни чуят. Разширяват ли се тези граници във време на кризи, както например в Испания, където неотдавна имаше масови протестни демонстрации ?

Отговор: Ако човек има някакъв проблем или е болен, той винаги иска да чуе добра вест за лекарството. Правилно е към испанците да се обръщаме не ние, а нашите приятели в тази страна.

Именно те ще съумеят да разпространяват методиката за поправката сред своя народ – меко и достъпно. Те знаят как да се обръщат към хората. Трябва само да ги обучим и инструктираме, за да се захванат за работа.

И така трябва да направим по целия свят. Затова Творецът и пробужда точки в сърцата сред всички народи, за да действат по места. А ние през това време трябва да започнем да ги подготвяме за това. Те знаят как да говорят с хората, между тях и народът няма бариери. Защото народът са техните близки, приятели и познати. Трябва само да подготвим за тях набор материали и помощна база.

Всички наши групи в света трябва да се превърнат в центрове за разпространение, за да знаят как да обясняват на демонстрантите и бедстващите в какво е причината за техните страдания, без да се споменава за кабала, с много обикновени думи. Защото иначе човек изведнъж може да се отдръпне и да не чуе. Дори вие, готовите да се заслушвате, трудно схващате думите на кабалистите. Какво да кажем за другите…

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44337]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние навлизаме в нов свят, който не се нуждае от излишества и се ограничава с рационалното си потребление – с онова, което е необходимо на обикновения човек. Повече няма да се случва да се произвеждат перални, чупещи се на всеки три години, независимо, че днес е нормално, вместо човек да ремонтира, направо да си купи нова.

На нас ще ни се наложи да преминем към друго състояние, – и това управляващите ще трябва да го разберат. Но с какво те ще успокоят хората? Как ще ги обучат и ще им обяснят тези факти? Затова ние трябва да подготвим учебен комплект, с който да можем да се обърнем към всички и нагледно да им обясним: друг изход няма – дайте да изучим новия свят. Вие няма да ходите на работа, вие ще се учите – но не просто ще се учите, а на това как да получавате наслаждение от живота. Това си струва нали?

Тъй като и без това няма да можете да работите, никой няма да се нуждае от вас. Голямата депресия е била част от развитието, междинен спад във вълнообразния процес – но днес всичко е иначе. Нашите ресурси са на привършване. Ние започваме нов етап, и по тази тема вече са издадени множество материали.

И затова на хората трябва да се обясни, че епохата е завършена: работа няма и няма да има. С какво ще живеем? Дайте да произвеждаме стоки, които да стигнат за всички и да се научим как да ги разпределяме и как да живеем в новия свят.

Трябва да се разкаже за историческия процес, за ръста на егоизма чак до интегралния стадий, за законите на интегралната система, за взаимовръзката между всички нейни части, за това как в нея се разкрива взаимността, истинската връзка. Друг изход няма, към това ни задължава природата.

Ние трябва да стигнем до балансирано потребление. Така, както животните вземат от природата толкова, колкото им е необходимо за съществуването им. Те правят това инстинктивно, без сметки, а ние трябва да строим своите взаимоотношения с природата осмислено, чувствено, по пътя на обучението, въздържайки се, обуздавайки своето зло начало, разбирайки, че иначе не може.

Но с какво ще запълним излишъка от нашия егоизъм? Та нали човека иска да погълне целия свят, а на него му дават само жилище и храна. ”И това е всичко? Аз какво, да не би да съм мечка в бърлога? Птица в клетка?”

Разбира се, че не. Ти ще получиш напълване още по-голямо от това, което си поискал по-рано и което все пак никога не си достигал. Това е възможно. Дайте да се научим, как се постига това. Така ние задължаваме хората да учат, подтикваме ги към това. Просто така, никой няма да се хване, всичките търсят явно наслаждаване. Така, че трябва да подготвим учебен комплект и система за образованието. Работата ще започне постепенно, засега ние не можем да заявим това открито пред света, но вече е дошло времето да се говори и да се разпространяват материали за причината на произтичащото. Оттук ще стане ясно решението. Понеже засега други възможности няма – искаш, не искаш ще се наложи.

От урока от статията ”Свят”, 31.05.2011

[44458]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 7

Ние трябва да работим заедно, под една команда. Нужно ни е да създадем голям интернет-портал и да пристъпим към обяснение на методиката на поправяне. Там ще съберем всички статии, всички новости за кризата и неспособността на света да я реши с налични средства.

Нашият портал ще стане авторитетен източник на информация за бъдещето на света за всички, за които е важно. Бъдещето е помрачено с кризи в най-различни области. То се проявява във възпитанието, в икономиката, в семейството, в наркомания и отчаяние – във всичко, което съвкупно се складира в понятието „криза”, не само финансова, а все обемна.

Това трябва да се обясни на света, показвайки му път за изход от тази ситуация. Всъщност, ако се обеснява и предава грамотно, бързо и насочено води човека към решаване на проблема. В нас няма никаква друга възможност, ние сме длъжни да преминем през такова взаимодействие, към такава взаимовръзка, която не е основанана егоизма.

Длъжни сме здраво да се сплотим един с друг, за да почувстват хората, както и ние, духовна компенсация. Оказва се, че е достатъчно нормален живот и съвсем не е нужно да се гонят „жерави в небето”. Ако аз осигурявам за себе си всичко необходимо – на мен вече ми е добре. А всичко останало търся в духовния подем.

Това е длъжен да почувства всеки човек по света. И с това ние действително стигаме до решение.

На нас ни е нужно да дадем отговор на своето его: с какво да го напълним? Какво удовлетворява човека? С какво той ще живее? Тук е малко само едно равно разпределение, то няма да реши проблема на нашите огромни желания.

И хората получават такъв отговор, както е при нас. Със своите огромни желания ние понякога чувстваме, че не се нуждаем в повече, че битието просто ни устройва, а всичко останало нека бъде за душата.

И затова разпространението, с което ние трябва да се обърнем към света, ни задължава и нас самите да намерим в своите среди духовна сила. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата Зоар”: ние чувстваме, че в нас има светлина и тя ни напълва.

От една страна, изход няма, ние все едно не можем да извлечем повече от природните и промишлени ресурси, а от друга страна, се появява решение: необходимото да е обезпечено на всички, а свръх това – духовно напълване в изобилие за всеки.

Да се надяваме, че ще добием успех. Аз очакам от всички съвместна работа.

От Седмия урок на конгреса “We”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[ 41306 ]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Когато се намираме в такава физическа близост на конгресите, какво именно искаме да преодолеем? Силата на егоизма? Да почувстваш желанието на приятелите? Да дадеш на всички добро настроение? За какво трябва да мислим всички ние в това време?

Отговор: Аз лично съветвам да се опитваме максимално да усетим общото състояние. Не се задълбочавайте в себе си, не се занимавайте с “търсене на души“ – вие никога няма да го намерите в себе си, защото това у вас го няма, в никой изобщо. Вашата душа – е вън от вас!

Опитайте се да усетите общото състояние, общия дух на това велико събиране на желания към единение, в което са се събрали хора, вложили огромни усилия, средства, очакването на това събитие в течение на много месеци или даже години, за да може в обединението да се намери общата висша сила на Природата – силата на отдаване и любов – Твореца.

Вие трябва да разберете този общ дух. И тогава той ще започне да работи във вас, направете единственото вярно, най-доброто – да се разтворите в този общ дух, буквално като зародиш в корема на майката.

Тогава ще започнете да чувствате как това свойство на отдаване постепенно работи върху вас, формира ви, строи от вас нов орган на усещане на ново свойство  (пространство) – не получаващо, устремено към себе си, любимия, а отдаващо, устремено към тях, любимите.

Най-надеждното действие за успеха – оставете всички мисли за себе си и се разтворете в общия дух на конгреса.

Използвайте всеки миг от нашата среща.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Благополучието на целия свят зависи от напълването му със знанието на Твореца.”

И така, решението на проблемите е „знанието на Твореца”. Докато целият свят, от малкия до големия, съгласно своето желание, разкриващо се напълно, не се напълни със занието на Твореца, няма да постигне съвършенство, мир и спокойствие.

Дотогава, винаги ще има сили, които да тревожат, да разтърсват света и да го тласкат към напълване със знанието на Твореца – към такова състояние, когато Творецът напълва творението.

Виждаме, как нещастният болен се гърчи и извива от нетърпима човешка болка, причинявана му от всички страни. Защото човечеството, вече се е хвърляло към крайно дясно, както в Германия, или към крайно ляво, както в Русия, но не само че не е облекчило положението си, а само е задълбочило болестта и страданието. И стоновете, както на всички ни е известно, се издигат до небесата.

Съветите на нашия разум няма да помогнат тук, защото ние винаги се отклоняваме надясно или наляво. Понякога се опитваме да се удържим в средата, но като правило, само при прехода от една крайност към друга. Накрая, вървим от беда към беда и няма да има изход, докато не придобием знанието на Твореца.

А „знание на Твореца” означава, че поправяме желанията си така, че да могат да станат съсъд за знанието (даат) – тоест, за да се напълни със светлината Хасадим с подсветлината Хохма, като сфирот Хохма („мъдрост”), Бина („разбиране”) и Даат („знание”) – ХаБаД.

Въпрос: По какъв начин, светът ще се напълни със знанието на Твореца?

Отговор: Хората ще се учат как да извършват отдаване към всички, намирайки се заедно с всички в глобалната, интегрална, аналогова система, където отстъпваме един на друг, споени и съпричастни сме един с друг, където цари взаимно отдаване и дори любов.

Докато не се обединим в такава система, в която всеки да чувства общото желание на всички и да се старае да напълни това желание, да му служи, подобно на клетката в живото тяло – няма да постигнем съвършенството. Дотогава, бедите само ще се усилват, подтиквайки ни към съвършенство.

Именно това е „знанието на Твореца”: всеки от нас става съсъд на знанието. Зеир Анпин и Нуква, издигащи се към Хохма и Бина, получават в тях своето напълване, съобразно с желанието, което са издигнали – и тогава, те се наричат „съсъд на знанието”. Те достигат „израсналото” стъпало и заедно с родителския парцуф Аба ве-Има се превръщат в ХаБад.

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо ние не излизаме от Египет всеки ден? Защо всеки ден не е Песах?

Отговор: Това е много правилен въпрос: защо ние не се намираме в такова състояние, че през цялото време да усещаме египетското изгнание, етапите на изхода от Египет, защо не си ги представяме вътре в себе си?

Единствената причина за това е, че ние не се стараем. Ако ежедневно влагаме усилия, ние всеки ден бихме усещали, че се намираме в Египет, бихме разкривали тези етапи, описани в разказа за изхода от Египет.

Нали всичко, което е написано от този момент, как Йосиф попада в Египет, а след това – синовете на Яков и самия Яков – всичко това човек е длъжен да премине в себе си. Ние сме длъжни да усетим в себе си всички тези свойства, да ги почувстваме, че влизаме в Египет, там се сблъскваме с множество проблеми описани в Библията. Ние сме длъжни да ги усетим, преживявайки ги в себе си.

Те се разкриват много бързо, човек не е длъжен да ги преминава в течение на дълги години, както е описано в разказа. Годините – това не е време, а вътрешното изменение в човека, а те могат да бъдат много бързи. Във всеки случай ние сме длъжни да почувстваме всички тези етапи – в някаква определена мярка, нали всички сме включени един в друг. Но в общите наши усилия да се съединим, ние сме длъжни да разкрием целия този процес насочен против обединението.

В началото на мен ми се струва, че се опитвам да се съединя с приятелите и ние ето тук ще достигнем единство – докато не започна да разкривам, че нищо “ето-тук“ не се получава, и дори обратно – ние не можем да излезем “от Египет”, от своето его, и нямаме никакви шансове.

Да се преодолее това отчаяние, тази слабост можем само с помощта на десетте удара, когато в мен възниква такава ненавист към моето желание да се наслаждавам, към моята егоистична природа, че аз съм готов да я убия – само да не оставам в нея, във всичките тези десет свойства, които се разкриват против десетте сфирот.

Всички те във всеки случай са много близки състояния, те ни се разкриват много бързо – и човек излиза “от Египет”. Не е нужно да пребиваваме вътре в този разказ, да се стараем правилно да го обясним на себе си, да го видим в нас. А къде е той “в нас”?  – В точката, в която всички ние искаме да се съединим.

От урока по Книгата Зоар, 24.04.2011

[ 41399 ]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→