Особеността на науката кабала се състои в това, че тя ни разкрива как да властваме над двете сили на природата: получаващата и даващата. Цялата природа се състои от тях. Ние ги виждаме навсякъде: плюс и минус, отдаване и получаване… Тяхното съчетаване създава и същността на нашия живот.

На неживото ниво, те изграждат атоми и молекули, диполи, кристални решетки и т.н.

На растителното ниво, съчетаването на плюса и минуса пораждат живот, плюсът дава полезни неща, а минусът извлича отпадъците, благодарение на което тялото живее и се развива.

На животинско ниво, плюсът и минусът стават още по-големи и със своята взаимовръзка предизвикват не само поглъщането на полезното и отделянето на вредното, но също така движение, размножаване, частен живот на отделното животно. Това вече е особена сума от две въздействия.

Все пак, на човешко ниво, колкото и да е парадоксално, досега е действала само една от двете сили. Като следствие, влизайки в нас, наслаждението веднага угасва. Защото желанието ни е егоистично и не сме имали възможност да му противостоим, като прибавим втора сила срещу него, за да извлечем вредното от желанията и мислите – от сърцето и разума, които се отнасят към човешкото стъпало.

Сега, в нас се разкрива втората сила – точката в сърцето срещу егоизма. И това ни позволява да формираме себе си, да решаваме какви мисли и желания да внесем вътре, какви да изведем навън. В резултат, от хиляди мисли и желания можем да съберем новата структура, да изградим в себе си особена структура под названието „човек” (Адам) или „душа”. Тя се състои от десет сфирот и се нарича също „парцуф” – духовна структура.

Ето какво формираме у себе си, благодарение на това, че в нас накрая са започнали да се развиват двете сили. Стотици хиляди години, на човешкото ниво е действала само едната сила в нас, постоянно са ни привеждали в действие пробуждащите се вътре желания и мисли. Така и сме живели.

Но сега, заедно с няколко милиона хора от целия свят, сме получили наистина подарък свише – желание за отдаване, като допълнение към получаващото желание.

И сега формираме в себе си новото творение – сами трябва да изградим човека в себе си. Това е и цялата цел на съществуването на Твореца в нашия свят. А иначе, защо съществува Той тук? Какво още може да прави?

Днес напредваме заедно с цялото човечество: ние сме първите, а след нас идват следващите. Ден след ден, всички нови хора се пробуждат и се присъединяват към този процес – към изграждането на човека в себе си. В крайна сметка с вас се учим на това, как да станем човек в истинския смисъл на тази дума.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44840]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съобщение: Глобалната комисия на ООН е излязла с шокиращо изявление: войната срещу разпространяването на наркотиците е претърпяла пълен провал, затова трябва да бъде прекратена по пътя на световната легализация и с прекратяване на углавното преследване на наркоманите.

Експертите отбелязват, че борбата с наркотиците е довела само до увеличаване на наркотърговията и организираната престъпност.

(Русия се явява лидер по броя на наркоманите, употребяващи хероин – те са повече, отколкото в САЩ, Канада, Китай, взети заедно, колкото във всички страни на Европа. Ежегодно, в Русия умират повече от 100 000 наркомани на възраст до 30 години.)

Реплика: Ето, така ще бъде с всички аспекти на глобалната мултикриза, защото нейният корен е единствено в егоизма на човека, който можем да поправим само, като привлечем скритата в природата сила на висшата светлина – свойството отдаване и любов, което лежи в основата на природата и на живота.

Технологията за поправянето е проста, тя може да се прилага както индивидуално, така и масово. Ако не я реализираме сами, природата ще ни принуди чрез страдания – тях ще ги привлечем сами, със своето несъответствие на свойството отдаване и любов. На човечеството му предстои дълбоко да се замисли.

Всъщност, легализацията означава, че утре на моя малолетен син могат да му предложат наркотици официално, без да носят за това никаква отговорност и наказание!

[44943]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Откъде първите учители в науката кабала са получили това знание – къде е нейният източник? Народът смята, че кабала е нещо близко до магиите и около нея има много митове.

Отговор: Първият кабалист е бил Адам, живял преди 5772 години. Той пръв от цялото човечество е разкрил, че съществува интегрална система на природата и е възможно да я разкрием.

И преди него са живели хора, но той бил първият в историята, на когото се е разкрил въпросът : „Защо живея? В какво е тайната на живота? Къде е нейният източник?” И затова е написал книгата, която е стигнала до наши дни и се нарича „Тайният Ангел” (Разиел а-Малах).

Ангелът е сила. Тоест, „тайният ангел” означава „скритата сила”. Това е неголяма книга от няколко десетки листа.

Следващата книга е била написана от Авраам преди 3700 години и се нарича „Книга на Творението” (Сефер Ецира). Там, за първи път в систематична форма се обясняват „сфирот”, 32-те спускащи се към нас сили, които се свързват помежду си.

В същото време, от няколко кабалисти съвместно, е била написана още една кабалистична книга, която се нарича „Голям Мидраш” (Мидраш а-Гадол), тоест голямо обяснение, тълкуване. След това, били създадени още множество книги, докото не се появи най-великата кабалистична книга – книгата „Зоар”, написана преди около две хиляди години.

След нея излезли още много книги – чак до времето на Ари, живял през 16 век. Най-важната книга на Ари била „Дървото на живота” (Ец хаим), която изцяло говори за сфирот и световете, и е пълна с рисунки и чертежи.

А от цялото огромно количество книги, излезли след нея, за нас най-важни от всички са книгите на Баал а-Сулам, написани през 20 век.

Всички тези книги не били известни на широката публика. Само някъде, понякога се промъква споменаване за тях, като че ли става „изтичане на информация”. И затова, около кабала възникнала такава тайнствена аура, сякаш тя се занимава с някаква мистика, с тайнствени сили и с нейната помощ могат да се творят чудеса, да се предсказва бъдещето с картите Таро. Но на практика, всичко това не се отнася до кабала!

Разбира се, в кабала съществуват символи, чертежи, графики, рисунки, гематрия (числово значение на думите). Кабала изучава душата и стадиите на нейното израстване. Но в това няма нищо мистично. Бих казал, че това е просто физика на висшето измерение.

И затова, кабала не е свързана с религията и с никакви мистични практики. Тя е наука за човека, желаещ да знае. Но бих сравнил това с настройката на радиоприемника, около който има много радиовълни, в различни диапазони. Ако настроя приемника така, че вътре в него създам вълна, която съответства на вълната, съществуваща отвън, то аз улавям тази външна вълна и чувам.

Ето така, науката кабала ни помага да създадем в себе си такива вълни, че да започнем да усещаме силата, намираща се извън нас, да я възприемаме и изучаваме. В нас се разкрива и вътрешен слух, и вътрешно зрение.

Вътрешният слух се нарича стъпало Бина (сфира Бина), а вътрешното зрение се нарича стъпало Хохма (сфира Хохма).

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44671]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Не бива да се радваме на лошите новини. Защо да не достигнем до окончателното поправяне по добрия начин? Достатъчно е да има „една лъжичка катран в бъчвата с мед“, т.е 1% зло в 99% добро, за да се започне да се действа.

Всичко зависи от осъзнаване на злото, от усета към него. В това се състои целта на науката кабала – да развие в нас чувство за разкриване на злото.

Трябва да се открива злото в милиграми, „под микроскоп“ – това ще бъде достатъчно, за да го видим огромно и нетърпимо. Казано е, че на праведниците злото начало изглежда като висока планина. С други думи: и последната трошица зло, останало в тях, им се струва чудовищно. А на грешниците – злото се струва тънко като косъм: „За какво изобщо става дума?“

Така че всичко зависи от степента на осъзнаване, от големината на твоето „увеличително стъкло“. И затова в никакъв случай не бива да се радваме на безредиците, глада и другите проблеми в света, които се появяват. Трябва да се грижим за осъзнаване на злото, и нашето разпространение именно това трябва да пробужда в човечеството.

Какво разпространяваме ние? Своя авторитет? Не. Авторитета на Баал а-Сулам? Не. Авторитета на Твореца? Също не. Ние искаме хората да осъзнаят авторитета на лошото желание, на егоизма, който води играта и отговаря за всички беди. И ако те призовават да се свали правителството, то нека разберат, че ние трябва да свалим от власт този „стар и глупав цар“ в себе си.

Ето какво трябва да показваме – как човек все по-добре да различава, кой е главният в него, кой отговаря за всички нещастия и проблеми. От осъзнаването на злото зависи ще съумеем ли да избягаме от него. Отхвърляне на злото – това е силата на развитието. И само това ни е необходимо.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: През януари 2011 година Световният икономически форум (World Economic Forum) публикува доклад „Глобалните рискове през 2011“ (официален документ на форума).

Извод: Правителствата и съществуващите системи не са в състояние да управляват глобалните рискове. Честотата и сериозността на такива рискове се е повишила, а способността те да бъдат управлявани – не.

Проблемите са взаимосвързани. Сложните проблеми предизвикват появяването на много непредвидени последствия. Традиционните решения за реагиране при рискове просто ги прехвърлят на други заинтересовани страни или части на обществото.

Основни рискове стават: ограничеността на ресурсите, нарастването на икономиката «в сянка» и макроикономическите промени. Три основни категории ще създадат сериозни проблеми в предстоящото десетилетие:

1. Макроикономическите дисбаланси. Необходимо е създаване на реално държавно и частно партньорство за решение на взаимосвързаните финансови проблеми.

2. Икономиката «в сянка» се оценява на $1.5 трлн. и продължава да расте.

3. Липса на водни ресурси, продоволствие и енергия.

Нарастването на населението и потреблението води до промяна в климата. Всички проблеми са взаимосвързани. Тяхното решение по «обикновен» начин води до нови и още по-сериозни проблеми и довежда само до преразпределение на риска вътре в дадената съвкупност от проблеми.

Липсата на основни ресурси създава допълнителни търкания между социалните групи, отрасли и страни, и заплашва благосъстоянието на целия свят.

Реплика: Както виждаме, конкретен извод „Какво да се прави?“, т.е. решение – няма! А същият проблем, за който те говорят, отлагайки или прехвърляйки рисковете, се проявява и в тяхното заключение.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво празнуваме в Шавуот?

Отговор: В Шавуот  празнуваме Даряването на Тора – денят, когато на всички, които се наричат „Исраел“ („Исра-Ел“ означава „направо към Твореца“) е била дадена Тора – метода, средството да реализират себе си чрез своя свободен избор, а не просто да достигнат предначертаното състояние под въздействие на светлината, която ги подтиква.

Напротив, те могат да видят себе си, цялата действителност, и дори Твореца , и вместо Него да решат, че наистина желаят да постигнат тази цел, като че ли не Той я е поставил пред тях.

Ние празнуваме това, че можем да разберем, усетим и опознаем висшата сила, която действа в нас, и да се отъждествим с нейните действия. Разбира се, че тя работи във всички случаи. Но ние научаваме, как действа Той, желаем, Той да работи над нас, и още преди Неговите действия ние предварително се стремим към Него. По това се измерва степента на любов.

Въпрос: Излиза, че само от момента на Даряването на Тора човек има свободата  на избор да вземе този метод и самият той да го реализира, а дотогава не е имал никаква свобода на волята?

Отговор: Така е. И затова се нарича свобода от ангела на смъртта, „да бъдеш свободен народ в своята страна (в нашето желание)“. В какво си свободен? – Сега мога сам да изразя своето отношение към целта на творението и към пътя, по който вървим.

Можеш ли да промениш целта? – Не. Можеш ли да измениш пътя? – Не. Тогава какво особено има тук? – Аз самият участвам в това, аз постановявам, аз желая, аз се намирам в този процес. А иначе – не съм. Творецът ни е дал възможност да участваме в него. Това значи, че аз утвърждавам себе си и своята независимост – в степента, в която се отъждествявам с Твореца като ставам подобен на Него. Или съм животно  – или съм човек.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение. Н. Талеб (математик, трейдер): Глобализацията създаде видимост за стабилността. Ние никога преди не сме живели под заплахата от глобален колапс. Всички банки са взаимно свързани, финансовата сфера се поглъща от гигантски банки, и когато една от тях падне, падат всички.

Основният проблем е, че мениджърите не носят последствия за своите решения. Те получават бонуси в добрите години, но в лошите не са наказвани, а напротив – награждават ги.

За това спомагат правителствата, които възпрепятстват очистването на системата, спасявайки лошите ръководители. В резултат банките засега фиксират рекордни печалби, докато обикновените граждани, загубили работата си по тяхна вина, дори не получават помощи.

Реплика: Това е един от проблемите на крайното егоистично състояние на обществото, но решение няма!

[44554]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие заминавате на конгрес в Испания и там ви очакват интервюта в главните СМИ. Как ще им обясните това, което Баал а-Сулам пише в статията „Мир“: „Няма друго средство освен да приемем върху себе си бремето на Твореца, постигайки Го“?

Отговор: Надявам се, че те ще се вслушат повече отколкото вие, повече от всеки друг, тъй като Испания се сблъска с много сериозни проблеми. Наистина имам планирани много интервюта, включително и в прайм-тайм на водещия им телевизионен канал, който достига до милиони хора. Ние сме известни, много журналисти са готови да ни слушат, те се съгласяват и незабавно откликват на нашите думи.

В създалите се условия трябва да се обяснява, от какво зависи сегашната ситуация. Няма вече пари. Тук не ще помогне никакъв кредит, защото е невъзможно ефективно да го разпределиш. Тези средства да се раздадат на хората ли и да задлъжнееш?

Какво да се прави, ако няма работа, ако никому не е нужно това, което можеш да произведеш? Дори Евросъюзът да ти даде пари за предприемане на някакви мерки? Но какви? Какво да се направи? Да се отвори още един магазин? Да се построи още един завод? Какво мога да произвеждам? Какво още липсва на света?

Каквото и да измисля, ще бъде само във вреда, тъй като моята продукция не може да се конкурира по цени с китайската. И как в такива условия да се осигури работа на хората? По-изгодно е бизнесът да се закрива. Но не е ясно, какво ще стане с безработните, с младежта, със студентите. Това никой не знае.

Храната, която светът произвежда, може да стигне за осем милиарда души – просто ние не умеем правилно да я разпределяме. Колко пъти могат да се сменят мобилни телефони? Потребителите вече са преситени. Само си представете, какво ще стане, когато ще престанат да купуват китайската продукция – просто защото парите ще свършат. Нека да е евтина, но портмонето е празно, а на човек му трябва храна и дрехи– и не му е вече до „играчки“.

От урока по статията „“Мир“, 31.05.2011

[44462]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI“, Рим, урок №2

Въпрос: В големите градове на много европейски страни се създават малки физически групи. Но повечето хора остават във формата на виртуалното включване. Имат ли в нашата работа разлика между тези два варианта?

Отговор: Ако човек живее на място, където няма физическа група и по едни или други сериозни причини не може да се пренесе там, където има – това означава, че той трябва да се развива „виртуално”.

Но при това, той е задължен в степента на възможностите си да ходи на конгреси, а също така с всички сили да работи за разпространението. Трябва да участва в обучението – макар и в някаква част от ежедневния урок, да преглежда блога, да мине програмата на Учебния център. Ако има възможност, да бъде в група поне частично – това си струва.

Ето моите препоръки. Мисля, че така човек ще напредва правилно.

Трябва да кажем, че понякога, обединявайки се в група, хората веднага влизат в спорове. Егоизмът на всеки се раздува и сякаш за дреболии, другарите забравят за духовната цел и се впускат в дребни, земни сметки. Но друг начин няма – ние просто не разбираме, колко голямо е егоистичното желание в духовните си форми, в сравнение с нашето сегашно желание.

Ето защо, в групите възникват проблеми. Чувайки за тях, човек си мисли: „Защо да се пренасям там? По-добре да остана на разстояние”. Това не вярно. Желателно е да бъдеш в група и да преминаваш с нея през всички тези етапи – дори през най-лошите от тях. Такова е правилното развитие за всеки: да получава удари, да се сблъсква с проблеми и препятствия – и все пак да напредва.

Въпрос: Но какво да направим, ако егоизмът е неукротим, ако разединението изглежда непреодолимо?

Отговор: Дори да се сбиете, главното е да не се съгласявате с текущото състояние. Най-лошото е, когато хората се разотиват и поддържат дистанция, без да свалят ръкавиците. Това нищо няма да им даде. Ние напредваме или държейки се за ръце, или под удари – както е в семейството.

Това наистина е голям проблем, ако в групата са се събрали интелигенти хора, които не са готови да изяснят отношенията си докрай. Те трябва да разберат: дори с кръв от носа, с добро или лошо, за тях все пак е задължително да се обединят. Всякакви конфликти трябва да са съпроводени от анализ: „Какво става с нас? Защо?” Не е важно кой е виновен. С нас си играят свише, егоизмът си играе с нас, докато не осъзнаем неговото зло. Той преднамерено ни провокира към взаимна ненавист, за да разберем: трябва да го стрием на прах.

Така, егоизмът действа срещу самия теб. Това е особена сила, проявяваща се болест, за да унищожим причината. По същия начин, змията на емблемата на медицината представлява силата на злото, но именно чрез нея лекуваме всички недъзи.

И така, трябва да се разбере, че това е игра свише. Всички наши стълкновения и раздори ни водят към целта само, ако от време на време си напомняме за това.

Освен това, понякога трябва да правим обсъждане, понякога си струва всичко да се излее на хартия, под формата на ясен списък, за да се погледнат всички проблеми отстрани. Накрая може да се разиграе сценка на съд, разпределяйки помежду си ролите на съдия, адвокат, ответник, заседатели и т.н. – с хумор, но с ясното разбиране, защо правим това, заради каква цел, съгласно какви закони. Ролите могат да се сменят в хода на делото.

Така се възпитаваме в групата.

От 2-рия урок на конгреса „NOI”, Рим, 21.05.2011

[44773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Трябва да се издигнем над егоизма си, но колкото повече го подсилваме, толкова по-трудно е да се издигнем над него. Получава се нещо парадоксално, че процъфтяването на културата ни лишава от възможността да преодолеем егото си?

Отговор: Да, правелно. Но защо се развиваме в егоистична форма и, още повече, показателно? Това е за да усетим вътре в нашето его колко много то ни унищожава и все пак да го превъзмогнем.

В нас няма друг материал освен желание! Така, мъдростта на кабала се нарича „мъдростта на получаване” („кабала” на иврит означава „получаване”). Тази мъдрост обяснява как да реализираме нашето желание, а не да го унищожаваме. От нашата егоистична материя ние изграждаме формата на човека (Адам), „подобен” (Доме) на висшия, на Твореца.

Така от една страна, егоизмът трябва да порасне до момента, когато ние се разочароваме в нашата реална егоистична форма, която винаги иска да граби за себе си. Тогава аз ще започна да използвам своето его в неговата обратна форма и всеки път ще го обръщам в отдаване. До степента, в която мога да направя това, аз ще придобия сили за своята душа.

Днес ние сме достигнали някакъв „таван”, „насищане”, тоест максималния възможен егоизъм в получаване за себе си, докато не консумираме и последния плод на Земята. Това ще ни доведе до осъзнаване на злото ни. По добър или по лош път, ние ще разберем, че трябва да действаме по противоположен начин и да използваме нашето его за отдаване.

Лекция в Рим, 20.05.2011

[44667]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→