Разпространението на науката кабала се води на две плоскости: частна и обща. Частната сфера – това са хората с точка в сърцето, които се стремят да реализират живота си.

Те чувстват, че неговият смисъл може да бъде единствено в издигането над нашата реалност и в разкриването на висшето измерение, където ние се намираме извън материалното тяло. Там тече друг живот – вечен и съвършен поток от желания, сила, усещания, в безкрайна хармония с Висшата сила.

Когато хората получават такова желание, няма смисъл да питат, откъде се е взело то. После те ще узнаят, как се е случило това. Така или иначе точката в сърцето ги тегли напред, приканва ги да разкрият живота във висшето, духовно измерение. В крайна сметка, както става ясно после, всеки наш живот протича там, а тук човек буквално лежи в безсъзнание, след нещастен случай, в отказ, в сън, в безпаметност. И това е днешната ни реалност, в сравнение с реалността в духовното.

Който получава потребност, импулс, стремеж към духовното, той го реализира. Пристъпва към първоизточника, влиза в група, започва да учи, на него му обясняват, как да осъществи това желание. Такъв е частният път.

А освен това, издигайки се по този път, ние узнаваме, че сме длъжни да се погрижим за множеството. У него няма духовно желание, него не го безпокои по-високото измерение – то иска да напълни себе си там, където се намира сега.

И на това отгоре, те мислят и за ”задгробния” живот: какво има след смъртта, и възможно ли е предварително да отделя усилия за устройството на ”онзи свят” – защо пък не. Така, както египетските фараони са пълнели със съкровища своите гробници, за да обезпечат живота си след смъртта.

Такъв е пътят на множеството – то иска напълване и тук, и там. У него няма потребност за нещо повече. Тяхното желание все едно остава на нивото на нашия свят – да заграби максимума на възможното. И все пак, в процеса на общото поправяне, настъпва период, когато е необходимо всички да излязат от безсъзнателното състояние и да се издигнат към пълното съзнание – както се нарича, към съвършеното избавление.

Кой може да помогне на множеството? Тази задача е възложена на хората, които вече са се пробудили. Те са длъжни да разберат, че са получили пробуждане не за тях самите. Защото по принцип, те изучават действията по отдаване. Как да ги реализират? Затова е нужно да помагат на всички тези, които още не са получили пробуждане. Те са тук имено за това, за да им отдаваме.

Разпространението на науката кабала, помощта за цялото човечество в подема над безпаметността към осъзнаването на истинския живот – това по същество е отдаването от наша страна. Това чака от нас Висшата сила.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42093]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как ще се случат промените в просветната система? С подаване от страна на властта или под напора отдолу?

Отговор: Лидерите се страхуват единствено за поста си и за нищо друго. Ако масите излязат на улицата и започнат да разклащат поста им – не само да подпалват коли, а да преминат към по-сериозни действия, тогава лидерите ще послушат съветите.

В крайна сметка ще им се наложи да стигнат до там. Въпросът е в това, ще успеем ли ние да им обясним за необходимите мерки. Тук трябва много да се постараем.

Така или иначе ние трябва да се доберем до лидерите, но от две страни: отдолу, чрез масите, които излизат на улицата, и направо отгоре. Защото ние говорим за глобални изменения на света, за изменения в образованието, за построяване на световна система на възпитание, по която всички ще се обучават, получавайки за това определено заплащане – жизнени средства.

Това учене ще бъде вместо работа, но в действителност то и ще стане работа, в духовен смисъл. Всеки човек според силите и възможностите си ще привлича светлината, която е и възнаграждението. Защото в света се крие цялото изобилие, каквото може само да има.

Колко души са необходими за обезпечаване на насъщните потребности за всички жители на Земята? Облекло, храна, строителство, услуги – всичко, което е необходимо в рамките на нормалното съществуване. Да допуснем, че половината жители ще работят, половината ще учат. И толкова.

Но това може да се постигне само чрез лидерите, а по-точно чрез общественото мнение, чрез мислещите хора: учени, политолози, социолози, всички тези, които са се издигнали над масите, но не твърде високо. Защото там, на самия връх, стоят ”разрушителите”, а ние говорим предимно за университетските кръгове.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44068]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Джордж Сорос (мислител, финансист, инвеститор, благотворител): Ние живеем в условия на глобална икономика. Глобалната икономика се характеризира със свободно движение на стоки, услуги, идеи и капитал. Колебанията в обменните курсове, процентните залози, курса на акциите в различните страни са тясно взаимнозависими.

Недостатъците на глобалната капиталистическа система са: неравномерно разпределение на доходите, нестабилност на финансовата система, нарастващата заплаха от глобален монопол, двойствената роля на държавата, проблема на ценностната и социалната солидарност.

Най-проблемната област е ценностната и социалната солидарност. Във всяко общество трябва да има някакви общи ценности, циментиращи егото. Пазарните ценности не могат да изпълнят тази функция, тъй като отразяват само сумата, която един участник на пазара е готов да заплати на другия, в процеса на свободния обмен. В условията на пазара, всичко се превръща в стока.

Освен пазарите, на обществото е необходима обществена цел: политическа свобода и социална справедливост. В някои страни съществуват такива институти, но не и в глобалното общество. Развитието на глобалното общество изостава от развитието на глобалната икономика. Ако не се преодолее това несъответствие, глобалната капиталистическа система няма да оцелее.

Глобалното ни общество е съставено от множество различни обичаи, традиции и религии. Какво може да стане за него обединяващо общите ценности? В качество на универсален принцип аз бих предложих идеята за открито общество. За да оцелее, глобалната капиталистическа система се нуждае от общество, което би се стремило постоянно да поправя недостатъците си, а имено в глобално открито общество.

Най-сериозните недостатъци лежат във външноикономическите области. Държавата повече не е в състояние да играе роля, която е играла по-рано. Много от нейните предишни функции увиснаха във въздуха. У нас няма задоволителни международни институции за защита на индивидуалната свобода, правата на човека, обкръжаващата среда, социалната справедливост, опазването на мира. Защото съществуващите международни организации представляват по себе си съюз от държави, а държавите поставят своите собствени интереси над общите.

[45333]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Милиони хора по света искат да израснат духовно. Но дали е така и с останалите?

Отговор: Всички претърпяват различни беди, на всички им е зле. Погледни какви вълнения обхващат света. Нима не е ясно, че стоим на прага на несгодите? Просто изненадващо с каква скорост върви този процес. Неотдавна аз получих писмо от Испания, където обикновените хора се сблъскват с много сериозни проблеми. Безработицата е достигнала невероятни мащаби.

По този начин Творецът стяга всеки и го насочва в Своята посока. Хората по неволя си задават въпросите: Какво да правим? Как да избегнем бедите? Преди всичко, да избягаме от бедите: ако човек няма какво да яде, няма с какво да си плати наема, ако не му достига насъщното за преживяване, то духовните въпроси изобщо не го вълнуват. Но ти можеш да му покажеш решението.

Прочети аналитиците, търси където си искаш – никой в света днес не вижда как ще се решат тези проблеми. Засега този факт е очевиден. Хората на властта, политолозите, коментаторите ясно виждат, че сме в задънена улица. Никой не смее да вдигне ръка и да представи свое решение. Много отчетливо се откроява, нереалното осъществяване на който и да е от вариантите.

В тази ситуация само ние можем да издигнем глас. И трябва да побързаме с това.

От урока ”Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[45281]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато влезем в духовното пространство, ние се включваме в другите души.  В противен случай аз просто не мога да вляза в духовния свят, тъй като това не е някакво оградено пространство, в което мога да вляза през врата.

Само ако се обединя с другите в една система и почувствам реалността не просто лично, индивидуално, а като интегралния живот на системата, където ние сме свързани заедно, приятелите и аз, чрез това, че сме станали един човек с едно сърце започвам да възприемам повече детайли в нея чрез допълнителни органи на възприятие освен моите. Най-важното, усещам я чрез нашето общо желание, общия духовен съсъд, който изграждаме заедно и който включва всички нас.

Това не е просто сума от нашите желания, а напълно ново свойство наричено свойството отдаване. Чрез това свойство започвам да чувствам друго измерение – висшето, духовното.

Това не са просто определени допълнителни детайли и особености, които всеки от нас може да види различно, нито е размяна на личните ни впечатления. Това е едно общо впечатление, но то произхожда от отдаване, от усещането за действията на Твореца. Ние извършваме действията на отдаване, тоест повтаряме Неговите действия!

Ти започваш да чувстваш какво е да си като Твореца и поради тази причина духовното постижение не е като материалното. И въпреки че системата, която си изградил не е „божествена”, а се състои от нашите души, тя все пак има специален замисъл – интеграцията на душите в любов, взаимно поръчителство над тяхното първично его, зла природа, омраза и отблъскване. И разликата между първото и второто свойство е това, което създава пространството, новото измерение, в което ние започваме да усещаме действията наречени „отдаване”.

С други думи, ти си изградил вътре в твоите желания и свойства модел на Твореца, който ти помага да разбереш какво е Той. Преди това просто си наблюдавал този свят и си виждал някакво творение без да имаш някаква представа за него. Но сега когато го приближаваш, откриваш Твореца вътре в това творение, тъй като се оприличаваш на Неговия образ от твоите собствени части, от всички души.

Накрая, ти откриваш толкова много детайли, че разкриваш в този свят онова, което преди е било скрито. Виждаш, че действията на Твореца са били скрити в него.

Ти продължаваш да се задълбаваш до степента, до която можеш да прикрепиш повече части (души) към твоята система и да ги свържеш заедно, докато всички отделни души, с техния личен поглед за света, се обединят като една душа, едно желание, което се нарича Малхут на света на Безкрайността. Там, в тяхната взаимна връзка, във всеки малък детайл, отделните души стигат до лично усещане и постижение, което напълно съвпада с висшата сила, с корена, който е създал общото постижение, от което ние сме започнали пътя си.

Оказва се, че когато се свържат голямо количество частни, ти преминаваш на общо постижение, което е изключително детайлно и обширно. Чрез всяка душа и чрез всички тях свързани наведнъж заедно постигаш Твореца, духовния свят. И ти си този, който Го създава, тъй като няма Творец без творение! Затова Той се нарича „Творец” (Бо-Ре) – „ела и виж”.

Наистина, ключът тук е работата на системата. От „материята”, която ни е дадена, ние изграждаме „тухлите” на душите, които всеки един от нас слага в общата система, докато се издигаме над личната омраза, егоизъм, отблъскване, но в същото време запазваме всички уникални качества. Така ние създаваме много мощна система на нашето лично постижение.

От урок по статия на Рабаш, 29.04.2011

[41769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Въпрос: Книгата „Зоар” е пълна с истории и земни образи. Защо те са толкова важни, ако само ни объркват и ни отвличат от правилното намерение?

Отговор: Всичко, което казва човек, живеещ в светостта (желанието за отдаване), изхожда от неговото постижение, усещане и съществуване в желанието за отдаване, а не просто му идва на ум. Защото неговото желание за получаване е станало „осветено”, тоест то е придобило свойството отдаване и живее в него, това е свойството, което той усеща.

Ето защо получава определен израз от Твореца в себе си и го изразява в такава форма. Той самият не представя тези образи, нито пък те просто се появяват в неговия ум. А формата на Твореца, която се е разкрила вътре в него, буди определен образ – картината, която ни се описва.

Затова трябва да използваме тези истории и да се свържем с тях. Ако все още не ги разбираме, в последствие ще ги разберем. Запомнете думите ми. Още повече, вие ще постигнете същото ниво на постижение и същата история, картини, образи и изрази изведнъж ще се появят вътре във вас.

Ето защо кабалистите се разбират един друг. Ние не ги разбираме, но колкото повече се свързваш с това, което те казват, толкова повече ги разбираш.

Не е съвпадение, че в хасидската традиция, ако в записките на рава има грешки, ти трябва да ги благословиш, защото ако той ги е написал така, за теб това е знак на святост. Това следва от факта, че човек, който е в светостта, не може да направи грешка. На теб ти изглежда, че той е сгрешил, защото ти си непоправен. И това се нарича вяра над разума.

От урок по книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 3

Въпрос: Напоследък, Вие често говорите за това, че групата за човек е като утробата за зародиша и че човек трябва да анулира себе си пред групата, за да се прикрепи за стените на утробата. Какво означава това?

Отговор: „Три дни на прикрепяне на спермата към матката” означава, че човек се прилепва към своето обкръжение: учителя, групата и книгите. Тези три компонента носят определена идея, източник на силата, с която човек се свързва. Той се отказва от дясната и лявата линия и като използва и двете – дясната и лявата сила – изгражда средната линия и така се слива с нея.

Дясната линия е линията на отдаване, по която човек се движи „с вързани очи”. На лявата линия човек прикрепя дебелината на своето егоистично желание (Авиют), а той самият желае да се слее с дясната линия. А средната линия влиза в играта, когато той придобие определено постоянно ниво на връзка с неговото обкръжение и не пада под него.

И без значение какво друго може да се случи, той повече няма мисли и желания, които биха го отделили от отдаването напълно, от „Няма никой освен Него”, от „Добър, който прави добро”. Това показва, че човек се е прикрепил вътре в „утробата” – неговото обкръжение.

Това е най-сложният момент. Ключът към успешно завършване на това действие е да снижиш себе си пред обкръжението. Написано е: „Високомерието унижава човека”.

Въпрос: Какво означава „да снижиш себе си”?

Отговор: Да снижиш себе си означава, че без да се месиш, се опитваш да чуеш и да попиеш възможно най-много от това, което казва учителят, и да издигнеш приятелите, да отвориш себе си за получаване важността на целта от тях. Това значително ускорява духовното развитие на човек.

И ако човек успее (което не е толкова лесно), сякаш той най-после върви на прав път,  скъсявайки своето пътуване. Това буквално му спестява години работа.

От 3-тия урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[44514]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек, който отваря книгата „Зоар”, го прави, за да разкрие Твореца. По определение, науката кабала е методът за разкриване на Твореца пред творенията в този свят. Иначе защо въобще ни е дадена кабала и цялата Тора? Творецът се разкрива в желанието за отдаване и любов в човека. Това желание е равно на Твореца по свойства и Творецът се разкрива в него съгласно закона за подобие на формата.

Така, Творецът е свойството отдаване и любов, силата на отдаване и любов, „Добрият и Творящ добро”. Как тогава можем да постигнем желанието за отдаване и любов, Добрия и Творящ добро? Като се съединим един с друг, въпреки взаимно отблъскващите егоистични сили на всеки човек, и като изградим мрежа на добра връзка между нас над мрежата на омразата – мрежа, в която всеки човек е добър и творящ добро, отдаващ и любящ.

Но как да направим това, ако всеки от нас е един малък егоист? Ние четем книгата „Зоар”, която разказва за нашето поправено състояние, в което сме свързани чрез добра връзка между нас, и желаем то да се осъществи в нас. Така ние получаваме впечатление от тези добри състояния, които вече съществуват във вечността. Това впечатление, въздействието на силите от поправеното ни състояние върху настоящото ни състояние, се нарича „обкръжаваща светлинна” или „светлина, възвръщаща към източника на добро”.

Тогава, според формулата „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото заключената в нея светлина възвръща към източника” ние се връщаме към източника – Добър и Творящ добро. Така разкриваме Твореца, Добрия и Творящ добро, нашия корен.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44050]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората, че епохата на неудържимото потребление завършва?

Отговор: Дори без обяснения, човекът иска да се храни, а в условията на криза, той може да получи храна само от държавата.

Въпрос: Значи, ние изграждаме държава на всеобщото благосъстояние?

Отговор: Разбира се, държавата трябва да осигури на всички храна, дрехи, медицински услуги и т.н. Насъщната необходимост не са 500 г. хляб и чаша вода на ден. Не, ние говорим за нормално съществуване, но не повече от това. А за всичко останало обучаваме човека как да получава идеалното напълване от друг източник, вместо безкрайната надпревара за „благата на цивилизацията”.

При всички случаи, тя завършва и нищо не можеш да се направи. Целият свят се потопява в кризата и тя има за цел да ни покаже, че не можем повече да надвишаваме необходимите си нужди. Възможно е да не искаш да разбереш това, но природата все пак ще те задължи да го направиш.

А освен това, няма възможност да обясним на хората случващото се, да разкажем как трябва да се държат в настоящия момент, как да изградят новата си държава, новия интегрален свят, ако не ги насочим да учат. Като малки деца, ще ги обучаваме на законите на света, в който са попаднали. Защото ако човек не разбира механизмите на тотално взаимосвързания свят, не може да оцелее в него.

Няма решение, по-евтино и по-ефективно при поправянето на хората, от всеобщото обучение. Искаш да получаваш необходимото? Моля – само не забравяй, ела на урок. Искаш да създаваш безредия? Те няма да ти помогнат. Неотдавна Амр Муса, кандидат за президент на Египет, си призна: ние се надявахме на ново начало, а вместо това получихме още по-дълбока криза, краят на която не се вижда. В неговите думи имаше искрена болка – той изобщо не бе очаквал такъв поврат на събитията.

За това не е виновен нито той, нито Мубарак – просто те не са видели цялостно процеса. Изглежда, че новото правителство ще намери пари, но само парите вече нищо не струват.

Така че няма какво да се прави – налага се да решим колко шивачи са ни необходими, колко фермери и т.н., за да оставим в необходимите отрасли няколко процента от населението и всички да седнат да учат. Друг изход няма – така е устроено всичко. Това е единственото средство, което ще позволи да се обезпечат хората с необходимия минимум, като се избегне безпорядъка и да ги обучим така, че те да разберат: няма къде да се дянат, такъв е новият свят, такава е интегралната система.

На практика сме влезли не в криза, а в нова територия, в нови рамки, където действат други закони. И трябва да преминем тази теснина, за да постигнем съвършенството.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[45270]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №1

Кабала обяснява, че в началото е било създадено само едно желание и то било напълнено с наслаждение – със светлина.

След това, за да бъде включена в това състояние основата на бъдещия човек, желанието било разбито на части. То си останало все същото желание, но се раздробило на множество фрагменти, които изобщо не били сходни помежду си. Тези късчета са съвсем различни и не усещат себе си заедно, не се чувстват еднo другo. Онова, което иска един, е неразбираемо за другия.

Първото състояние се нарича „свят на Безкрайността” (∞), а второто – „разбиване на съсъдите”.

В резултат, имаме седем милиарда отделни, разбити части. На чертежа всички те са заедно, но всъщност вътрешно са разединени, разделени от такива стени, че не могат да се понасят един друг. Всеки усеща само себе си и никой не помни, че някога са били единно желание. Точно в такова състояние сме в нашия свят – намираме се в разединение, до което са ни довели преднамерено.

Съсъдите, изграждащи по-рано едно цяло, напълно се отдалечили един от друг – дори не се докосват в своите усещания. Един от тях съм аз, а другият си ти. И ако искаме да формираме помежду си душа (а тя се изгражда именно между нас), тогава по средата трябва да създадем съпротивление (R).

Защо е необходимо то? Работата е в това, че всеки иска само да се наслаждава сам, никой не мисли за другите, между нас цари отхвърляне. Но ако започнем да опъваме един към друг нишките на единството, ако сме склонни да не си желаем един на друг злото, то от своето егоистично стъпало, ще се издигнем на стъпалото на Бина, на което аз, повече няма да искам да ти вредя. Това вече е неутрализиране на егоизма.

А ако освен това, поискам да ти нося само добро, което и очакваш в съответствие със своето его, тогава започвам да работя над твоето его, за да го напълня. И това вече е стъпалото Кетер или стъпалото на любовта.

Ето през какъв процес трябва да преминем, издигайки се първо от стъпалото на егоизма към стъпалото на Бина, за да не вредим на другия, а после – на стъпалото на любовта.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→