Резултатът от цялата ни работа е създаване на връзка с обкръжението, което всеки път става все по–широко и по–силно, и нашата връзка с него става все по-здрава.

Първоначално аз съм просто като капка семе, прилепена към стената на матката. След това аз се развивам за сметка на отмяната на своето егоистично желание на степените зародиш-кърмене-зрялост в първия етап – зародиш. Това се нарича развитие по трите части в духовната матка, когато се издигам от една част в друга.

След това преминавам през духовно раждане – тоест установявам нов вид връзка с обкръжението и започвам да взаимодействам с групата съзнателно. Вече проверявам и анализирам нашите отношения, като се старая  да ги направя по-ефективни, само дотолкова мога да разкрия своето обкръжение.

Тъй като обкръжението винаги е на едно стъпало по–високо от мен. В зависимост от етапа на моето развитие, то за мен е или майчината матка, или Майка (Има), или вече Баща и Майка (Аба ве-Има), или Арих Анпин. Така аз разкривам всички духовни системи, описани в „Учението за Десетте сфирот“, които се откриват в моята все по–силна връзка с групата.

А след това аз ще открия, че това не са само моите днешни другари, а в същата група участват всички души на великите кабалисти от всички поколения, които вече са поправени и се  включват в същата система, която ни заобикаля.

И ако преди аз осъждах всичко, както се казва, „според степента на своята непоправеност “ , то сега все повече и повече ценя групата, според своето напредване. На всяко стъпало преминавам през същите етапи: зародиш-кърмене-зрелост – отначало развивайки своята горна част, Г“Е, като реализирам даденото ми решимо, а след това развивам АХА“П – докато не завърша своето поправяне.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 23.03.2011

[38912]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз постоянно се старая да мисля за нашето единение и връзката между нас, особено по време на четене на Зоар. Но как работи над мен светлината, когато аз се старая да полагам тези усилия? Какви изменения извършва в мен?

Отговор: Светлината пребивава в абсолютен покой, тя нищо не прави с теб. Ти извършваш цялото действие. Можеш ли да я използваш? – Използвай! Не – значи не.

Подобно на електричеството: то е включено в розетката – ползвай се! Как да го използваш? – Както искаш! Включи хладилник, нагревател, каквото искаш.

Как светлината ти въздейства? – Тя не ти въздейства. Ти извличаш от нея това въздействие.

Казано е: „Аз своето АВАЯ (план на творенето) не съм променял” – това означава, че Творецът се намира в абсолютен покой. Затова светлината нищо не прави! Ти със своите действия извършваш всичко, ти привеждаш себе си в следващото състояние.

Ако ние казваме: „Дай на светлината да работи!”, „Светлината прави това или онова”, – ние просто приписваме нашите действия.

Ние привеждаме закона в действие – и той работи. Законът действа, неговата формула е известна. Той съществува извън нас и се нарича „закон за подобие на свойствата на светлините и желанията/келим” или „закон за равновесието”.

И няма никакви действия от страна на светлината. светлината е извършила единственото действие – създала е желанието да се насладиш, „нещо от нищото”. При това, това не е тази светлина, за която говорим.

А желанието да се насладиш, намирайки се в тази светлина като създадено от „нищото”, през цялото време се променя. И само изхождайки от това желание, творение, ние говорим за всички изменения на свойствата, развитието по четирите стадия и така нататък. Всичко това са изменения на желанието да се насладиш, вътре в постоянната светлина.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

…Ние сега повече от половин час четохме Зоар. Аз питам: Колко мига от цялото това време всеки от нас жадуваше идването на светлината, възвръщаща към източника, чакаше това да се случи?

За това е казано, че ангелите питат човека след смъртта: „Занимаваше ли се с Тора и чакаше ли спасението?”.

Колко мига ти беше в напрежение, стараейки се да не пропуснеш да уловиш нещо много важно, точно както вратарят на вратата или ловецът след дивеча? Беше ли в такова страстно очакване, както пред дългоочаквана среща с любимата?

Колко се задържаше в такова състояние? Колко пъти отново се връщаше към този стремеж? …Само тези мигове се зачитат в живота, те се сумират и определят времето на живот. А останалите – сякаш не съществуват…

От урока по Книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Нашият свят е изграден от желание за наслаждение и се управлява от наслажденията, които това желание непрекъснато преследва. Постоянно ни мъчи или липсата на наслаждение, или неговата примамлива светлина от бъдещето, принуждавайки ни да се развиваме.

Когато, вече малко или много разбирам какво искам – това се нарича „ген на развитието” (решимо), т.е. тази част от желанието, която по някакъв начин си представя бъдещото наслаждение и се стреми точно към него. В нашия свят, това развитие става инстинктивно и в нас, през цялото време се разкриват нови желания, а срещу тях – обкръжаващата светлина, която привлича желанията към тази светлина, към наслаждението.

По своята същност, човекът е желание, което се стреми към наслаждение. А ако в един момент не ни привлича никакво наслажение, веднага усещаме спиране и липса на енегрия за движение, защото именно онова желано наслаждение е било нашият източник на енергия.

През цялото време сме се развивали така – напредвайки по веригата от решимот, които са се реализирали в нас в задължителен ред, неосъзнато, но тази верига не е безкрайна и е свършила! И тук я заменя много особен духовен ген на развитието, в който самото решимо/желанието и обкръжаващата светлина, която го осветява не съответстват един на друг – дори са противоположни.

И става така, че не виждам как мога да получа тази променяща ме светлина – нещо ме привлича, а как да го постигна – не знам, защото преди това трябва да стана подобен на нея, да получа анти егоистичния екран на тази светлина.

И тук, човек спира на едно място и не може да помръдне. Той само пита: „Защо ми е такъв живот и какво да правя по-нататък?!” – сякаш влиза в задънена улица. Този период може да продължи много дълго, защото всяко духовно развитие изисква от нас много вътрешни действия, докато човек не свикне с него и не започне да възприема.

И накрая, той все пак прави някаква промяна в живота си – стига до това място, където чува, че е възможно да реализира новото желание, за да постигне напълване.

Все още, много не разбира как да го направи, но вече започва да напредва по съпалата на разбирането: 0-1-2-3-4, които трябва да мине докрай, до последния 4-ти стадий, за да разбере нещо от този фрагмент на своето развитите.

А после отново започва нов цикъл: 0-1-2-3-4… И всичко това може да отнеме много месеци. Но дори, намирайки се на предварителните стадии: 0-1-2-3 – той чувства, че на това място се крие някаква тайна, която не му позволява да си тръгне оттам и го привлича към себе си.

Така, постепенно става готов да чуе такива понятия като „група” и „поправяне”, което трябва да направи с нейна помощ, а също така и за поправянето на целия свят. Това е доста дълъг процес. Но главното е, че в резултат ще научи, че не му достига новата сила – подобието между характера на неговото желание и напълването.

Желанието трябва да подхожда на напълването! Това е желание за получаване на наслаждение, но то трябва да се наслади от отдаването и тогава ще се напълни. Защото намиращото се пред него напълване, е напълване на отдаването. И за да се научи да се наслаждава на отдаването, човекът бива заведен в групата, където постепенно започва да разбира къде са го довели и какво става тук.

Изведнъж разбира, за какво се говори във всички статии, които преди е четял и обсъждал, без сам да знае за какво става дума. Що за група е тази, в която се е намирал, без да разбира защо е в нея и как е попаднал там. Но сега, започва малко по малко да осъзнава, че наистина, именно групата е мястото за реализиране на духовното напълване и само с нейна помощ ще може да промени вида на своето наслаждение: от получаване на отдаване.

Ако направи това, той ще може да се наслади на светлината, която ще дойде и ще го напълни в степента, в която разшири желанието си за наслаждение от отдаването.

От урока на тема: „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 23.03.2011

[38921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата трудност се състои в това да разберем, че групата, обкръжението, не са временно явление, необходимост, която постепенно ще отпадне.

Групата никога няма да изчезне и не е възможно да се постигне духовно напълване по какъвто и да е друг начин. От тези чужди, понякога отблъскващи те хора, от техния вътрешен свят, трябва да изградиш своята душа.

И не бива да гледаш техните лица, характери и поведение, а да видиш пред себе си само вътрешните им желания, за да изградиш от тях онова „духовно тяло”, на което искаш да отдаваш, и от което да се впечатляваш. Ако взаимно, един с друг, работим по този начин, ще осигурим на всеки усещането за поръчителство, подкрепа, сили за развитие и отдаване.

Тогава в тази група ще се почувстваш защитен от всяко зло – като в „ноев ковчег”! Често разкриваме такива „убежища” по своя път. Това е като майчиното лоно, в което се развиваме, преминавайки през различните стадии: зародиш-кърмене-зрелост (ибур-еника-мохин) – докато не се родим на новото стъпало, в новия свят.

Такава е ролята, в която ни се представя групата, докато нашата връзка с нея не се развие дотолкова, че започнем да получаваме чрез нея светлината, свойствата за нашето ново развитие – като от Ноев ковчег, от матката на майката.

А после се раждаме и започваме да развиваме връзката с това обкръжение – като с висшата майка (Има Илаа), получаваме чрез него въздействие от Аба ве-Има – и дори от още по-високо.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 23.03.2011

[38918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всички събития, описани в историята на Пурим, намекват за поправянията, през които трябва да преминем. Важно е от поетичния, колоритен език на легендата да разтълкуваме тези поправяния на езика на качествени вътрешни промени, за да разберем, че се говори единствено как да подсилим връзката между нас.

В началото на свитъка (Мегила) се говори за народа на Израел, като се казва, че има един народ, който е разпръснат сред другите народи. Това означава, че егоизмът влиза между хората, които се стремят „право към Твореца” (Исра-ел, Яшар-ел). Егоизмът, който ги разделя, довежда този народ до заплаха от унищожение.

Но когато народът на Израел (тоест всички ние, които се стремим към Твореца) разбере, че е необходимо да се съедини заедно и извърши действия заради този съюз, тогава силата на Мордехай се издига, а силата на Аман пада, и ние можем да контролираме егоизма и омразата, която ни разделя.

Всеки от нас съдържа свой Аман и ние можем „да го провесим на дървото” – на дървото на смъртта, което се превръща в дървото на живота. Така достигаме разкриването на Твореца. Мегилат Естер (свитъкът на Естер, „разкриване на скритото”, защото „Мегилат” означава да разкрия, а „Естер” означава скриване) скрива и разкрива Твореца. Като работим с тези сили, наречени Мордехай и Естер, ние постигаме разкриването на Твореца.

Творецът, висшата сила, изобщо не се споменава пряко в Мегила. Той говори за цар Ахашверош, но не за Твореца, защото Той е скрит като резултат от напълването на непоправените келим. Творецът се усеща само в поправените келим като тяхно взаимно отдаване. Любовта, която усещаме един към друг, в нашето непоправено състояние е разкриването на висшата сила, на Твореца.

Когато четем Мегилат Естер, не е важно просто да дешифрираме кои духовни свойства зад кои персонажи се крият: къде са Зеир Анпин, Малхут (царица Естер), какво крие тя и кактя се присъединява към Зеир Анпин и Мордехай (Бина). Мордехай е свойството отдаване, Бина, а Аман –  всички нечисти светове на АБЕА, нечистото желание, Клипа, змията, „маймуната” вместо човекът (маймуна, Коф, се пише като буквата Куф, дълга линия, която се спуска под линията на буквите като опашката на маймуна и храни нечистите желания). И все пак, най-важното нещо е да открием кои чувства изразяват тези идеи в отношенията между нас.

От урок по статия от книгата „Шамати”,20.03.2011

[38583]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се подготвим за конгреса, за да сме там с приповдигнато настроение. Трябва да се запознаем с подготвителните материалите, да изгледаме всички видео клипове и да научим песните, които ще пеем.

В този смисъл, не трябва да има никакви новости или изненади за вас. Колкото по-познат е материалът, толкова по-силно впечатление прави. Ние учим от структурата на световете, че първото съединение между мъжката и женската част не създава нов живот, а само създава съсъда (кли). Светлината се разкрива в това кли само след второто съединение.

Преди всичко, човек трябва да подготви своите желания (съсъди, келим) и затова е добре той да се запознае с материалите. Ако всичко е познато на човек, той ще може да постигне по-силна връзка по време на конгреса. А ако виждаме нещо за първи път, ние не бихме го усвоили веднага. Ние все още нямаме желание за него; няма място, в което да получим напълването; това е просто първата среща.

Но обикновена среща не е достатъчна за нас; ние искаме участие и напълване. Това е възможно при условие, че сме добре запознати с програмата. Не говорим за някакви индивидуални представления, но трябва да знаем и да участваме във всичко останало, което се случва на сцената.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38808]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Преди да започнем да изучаваме света Ацилут в част 9 от Талмуд Есер Сфирот (ТЕС), ми се струваше, че разбирам как тече материалът. Но в тази част не разбирам абсолютно нищо. Бихте ли казали в общи условия какво се случва там?

Отговор: Мога да кажа какво се случва с теб, защо не разбираш нищо. Така е, защото нямаш отношение към него.

Има няколко нива на възприемане на изучавания материал: „Не знам”, „Не съм запознат”, „Не разбирам” и „ Не съм способен да разбера”. Последното е, защото твоята мисъл не съответства с  мисълта от книгата.

Ако това беше написано на китайски и ти не разбираше езика, щеше да е едно и също. Ако зависеше от твоето ниво на образование и ти не разбираше някоя формула или основни определения, необходими за овладяване на материала, щеше да трябва да научиш още нещо.

Въпреки това, тук можеш да учиш толкова, колкото искаш, година след година, и ти въпреки това да не разбираш нищо, докато твоите Келим (съсъди, желания) не станат поне малко подобни на желанията, описани в книгата. Когато всяка дума ти отвърне с вътрешна промяна в теб, ще започнеш да възприемаш какво е описано в нея.

Може да питаш: „ Но аз не разбирах ли нещо в първите три части от ТЕС?” Не, не разбираше. Въпросните три части описват действието на абсолютно отдаване, които са толкова отдалечени и обратни на теб, че тази противоположност ти дава илюзията за разбиране. В действителност, ги тълкуваш напълно неправилно.

Лесно е да начертаеш Кли (съсъд), Светлината и екрана в средата, стрелките, сочещи в различни посоки получените или отблъснати проценти светлина. Но е невъзможно да си представиш това действие  в действителност. И въпреки това, то е толкова недостижимо и противоположно на нас, че ни кара да мислим, че разбираме.

Междувременно, действията, описани в част 9 от ТЕС са много близо до нас. В момента, в който имаш поне един грам желание да отдаваш, ти ще си в подобно състояние.

Следователно виждаш, че не разбираш . Твоята мисъл трябва да стане подобна на духовната – тогава връзката ще се появи и ти ще можеш да разбереш. Това е единственият начин!

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 23.03.2011

[38890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

В крайното състояние ние трябва да се върнем там, където сме били в самото начало, където сме били обединени като един човек с едно сърце. Творецът е създал само едно творение, едно желание.

Когато това желание се разделя на части, разделението се извършва само по отношение на нас: така го чувстваме. Но връщайки се обратно към състоянието на обединение, ние се чувстваме, като че ли сме били в сън. Възприемаме това разделение и целия свят, цялата реалност, с изключение на света на Безкрайността, като сън.

Низхождайки от света на Безкрайността в този свят, въпреки петте свята или скривания („свят” или „Олам” идва от думата „скриване” или „Алам”), ние постепенно губим чувството за реалност подобно на човек, който постепенно се унася в сън, докато заспи напълно. И сега постепенно ние трябва да се събудим от този сън.

Въпреки това, единственото, съвършено състояние съществува дори сега и ние живеем в него. Само трябва да изясним, че разделението ни е само сън, и да го отърсим от себе си. Само ни се струва, че възнамерявайки  да донесем радост и вдъхновение на всеки един, ни е грижа за останалите. В действителност, това е възможност да работим със себе си. Но е доста трудно да се събудим и освен това, в този случай ще бъда движен от дребна егоистична цел от този свят и нищо повече.

Ето защо в основата си, отдаването на другарите, повдигането на настроението им ме връща към същото това състояние на обединение. Загрижен съм за своята собствена душа, стремейки се към обединение с останалите части, с всички други души. Това точно е мисията на всеки човек, чрез изпълнението на която той реализира своята душа.

От урок на тема „Подготовка за Конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38796]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може да получим от обкръжението важността на намерението за отдаване?

Отговор: Представете си, че освен обкръжението, няма нищо друго. Няма Творец, няма го свойството отдаване, няма нищо освен обкръжението.

Ние мислим, че има нещо друго и това ни умиротворява. Има обкръжение, но има го също и Творецът, моята лична връзка с него. Истината е – няма нищо такова, а само обкръжението. Или възприемате себе си в себе си, или можете да усещате себе си в обкръжението. Това пак ще сте вие, но съвършени, защото ще се включат всички ваши изгубени части.

Освен тези две съставни, няма нищо друго. Вие сте или потопен в сегашното си състояние, или сте свързан с обкръжението, което сега си представяте, че е извън вас: с групата, с общото желание. Но това сте вие!

В действителност, сегашното ми състояние е обусловено от факта, че моят егоизъм ме разделя от истинската ми „същност”, и аз мисля, че съществувам извън нея. Абсолютно обратното! Цялото ми Кли (желание, съсъд) на душата е там, вътре в моята истинска „същност”. То просто е скрито от мен и го приемам като чуждо. Впоследствие, ще ми се разкрие от кого съм откраднал, измамил, навредил. Бил съм самият аз, най-близките ми и скъпи хора!

Въпрос: При какво условие мога да разкрия важността на отдаване от обкръжението?

Отговор: С вяра над знанието! Ти търсиш рационално потвърждение, определена логика, която би обяснила, че се обръщаш към групата и получаваш подкрепа от нея. Такава логика не съществува. Действително, ако ти можеш да докажеш това логически, то би било изгодно за теб да си в този отбор от егоистична гледна точка, както например във футболен отбор. Тук, обаче, ти нямаш рационална подкрепа.

От урок по книгата „Зоар“, 21.03.2011

[38686]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→