Въпрос: На повечето хора е противна самата мисъл за липса на свобода на волята в нашия свят. Как да се обръщаме към тях?

Отговор: Вярно, тъй като ако няма свобода на волята, то и човекът го няма. Излиза, че той не е човек, а механична кукла или марионетка (кукла на конци).

И не е важно, какво имаш предвид, включително и себе си – човек вижда в това, твоето отношение към него. Вие като че ли водите разговор за собственото си небитие. Тъй като аз съществувам, ако имам свобода на волята, собствено мнение и собствено действие.

Но ние говорим за всеобхватната природна система, в която всичко се управлява от абсолютни закони. Дори и да не включваме науката кабала, а да помислим според нашата логика: откъде тук ще дойде свободата? От глобална гледна точка: какво означава свобода? Действия, струващи се на човека спонтанни, макар всъщност това да не е така? Или внезапни желания, които в действителност са основават на силата, носеща му живот?

Работата е там, откъдето произтичат моите действия. Но аз не виждам причините на това, което се случва и причините на своите мисли и желания. От какви дълбочини в мен изникват едни или други пориви? Внезапно ми се приисква нещо – откъде идва този импулс?

Ако бях открил неговия източник, щеше да ми стане ясно, че не аз решавам, че подобни импулси в мен се предизвикват от природата. Но на човека не е дадено да вижда нивото на приетите от природата решения. Той получава вече готовите мисли, желания и произтичащите от тях действия.

И на това ниво приписваме на човека някаква самостоятелност – нали той е пожелал, той е помислил. На тази нестабилна основа, ние се отнасяме към човека като към самостоятелно същество.

Разбира се, че това е напълно погрешно. Ако бихме видели общата картина, нямаше да имаме ни най-малко основание да осъждаме или, напротив, да проявяваме милосърдие към човека. Всички бихме се чувствали като зъбни колела под управлението на една обща сила. За това и говори науката кабала.

Къде е тогава свободата на волята? Тя се състои в това, че аз мога да приема управлението от Висшата сила, която привежда системата в действие. Аз мога да действам вместо нея, в съгласие с нея. Според степента на своето съгласие, аз вземам от нея управлението и започвам сам да активизирам системата. 

Какво ми дава това? По такъв начин аз придобивам свобода и независимост. Аз вземам пример от Висшата сила, искам помощ от нея и така самият участвам в молбата. Аз имам тази възможност благодарение на разбиването: то ми е предоставило свободата на избор в средната трета на Тиферет, по средата, в много деликатно, междинно состояние. Именно оттам аз мога сам да поискам да застана на мястото на Твореца.

Така аз придобивам самостоятелност. Всичко останало – не е от мен.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 17.03.2011

[38358]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Истинският егоизъм се развива в нас, когато ние искаме да се обединим. Той идва след „обичайния” егоизъм.

Ние по естествен начин ненавиждаме ближния, искаме да го използваме, искаме да се издигнем над него. Това го няма на животинското ниво, свойствено е само за човешкото стъпало: на нас ни е необходимо да се чувстваме поне в нещо по-високо от другите.

Но когато човек, все пак поиска над този егоизъм да се обедини с другите, тогава той разкрива отблъскване, каквото не е познавал по-рано. Оказва се, че в неговата природа е заложена сила, противостояща на обединението и затова, даже, желаейки да се обедини, човек не е способен на това. Неговото желание е да се грижи за себе си, да мисли за себе си, а ближния ненавижда и отблъсква.

Аз откривам тази сила, независимо от цялото си старание да се сплотя с другите, – тя е и този егоизъм, който ние разобличаваме като целенасочен. Това вече не е просто вреда на ближния, а свойство, възпрепятстващо обединението. Само този егоизъм ме довежда до поправяне. Аз чувствам, че точно него е необходимо да поправя. Това е точно добавката към завършващия, четвърти стадий на развитие.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 18.03.2011

[38467]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ако ние сега със своя земен разум и все още не привлекли достатъчно светлина, започнем да изясняваме къде в нас се намира злото, това ще бъде просто философия.

Ние действаме само в светлината, затова тук не са необходими никакви изяснения и проверки, и трябва да мислим само за съединението. Ние сега просто не сме в състояние да направим това.

Необходимо е да притеглим много светлина, преди действително да получим силата, разбирането и разума, за да почувстваме какво е това „зло начало” (ецер ра). Защото това е ангел, това е сила на Твореца, само че обратна на Него! Само Моше се е удостоил със среща с Фараона! Само след целия този дълъг път ние стигаме до планината Синай (планината от Ненавист).

А как искаш ти с твоите земни чувства и разум, нямащ никакво отношение към духовното, да разпознаеш злото начало? В нашия свят няма зло начало (ецер ра), в нито един човек! Ако човек има лош характер – това все още не е зло начало, а просто природно свойство, точно както при бодливата крава. Отначало трябва да се разкрие човекът в нас – а това вече са духовните стъпала, духовните свойства.

„Едното против другото е създал Творецът” – нечистотата и светостта, които се разкриват вече като две линии, дясната и лявата.

Затова в периода на подготовка ние не правим никакви разчети, само се стремим да се съединим. И само след цялата тази работа ние идваме към планината Синай – към такова състояние, когато накрая сме готови да получим силата за поправяне. Именно затова, че сме разкрили планината на ненавистта – истинското зло начало.

Това е едва най-първото разкритие, а след това ни предстоят още 40 години в пустинята и завоюването на „земята на Израел” – все по-високи и по-високи стъпала на разкриване на злото, и така, до самия край на поправянето.

Затова е необходимо да се мисли само за светлината, за съединяването и за нищо повече! Когато на нас ни въздейства силата на светлината, това вече е съвършено друга енергия, при която ние започваме да действаме като „перпету-мобиле”, на външно гориво. Сякаш в нас, изведнъж, отнякъде се появяват и разбиране, и сили за работа, които нямаме в нас. Тоест, те не са дошли от нашия егоизъм.

Затова, каквото и да учим, над всички мисли за парцуфим и сфирот, трябва да мислим за съединението – за поправянето на разбиването. Защото, злото начало – това е, което е останало вътре в келим след разбиването.

От урок на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38315]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока по книгата „Зоар”, милиони зрители гледат в непознати букви, чуват странни думи и очакват нещо, което не могат да определят. Това ли наричате научен подход?

Отговор: Първо, обикновеният човек живее съгласно своите инстинкти и разбира всичко от природата. Така той е бил научен в дома на своите родители.

Второ, човек, който изучава науките от този свят, знае как да се отнася към природата, изхождайки от научното познание, което е придобил. Това е инженерският подход. Например, един механик, електрик или специалист, получил образование в друга област, може да работи с главата или ръцете, разполага със средства за тази работа и така се формира неговото отношение към природата.

На него не му е позволено да работи с нещо непознато – едва след като са проверени неговите знания и опит, тогава той е назначен на работа по специалността. Да предположим, че човек е учил за механик и сега може да поправя двигатели или по-сложни уреди. Той използва придобитите знания в своята работа и е малко или много наясно с какво си има дело.

Трето, учен е този, който открива нещо непознато, явление, което не е могло да бъде предсказано по-рано. Понякога в него могат да възникнат предчувствия, догадки и предпоставки, но без каквито и да било ясни вътрешни определения. Именно това наричаме разкритие на ново явление в природата.

Тук възниква въпросът: как мога да разкрия нови явления? Аз трябва да се настроя към тях, но какво означава „към тях”, ако те са нови? Трябва ли да очаквам някакви резултати, разкрития и събития, които могат да се случат, или не?

Затова науката има две части. Има теоретична част, в която се правят хипотези, които се проверяват в хода на изследването. Така се разкрива ново явление. Това е значителна част от науката, която е изградена на проверката на идеите, върху които учените са възложили предполагаеми разкрития. Без това е невъзможно да се придвижим.

Но има и учени, които търсят в пълна тъмнина. Те нямат предварителни теории, хипотези и идеи за възможни открития. Кабала е наука и ние я използваме във всички по-горе споменати форми: като обикновени хора, като специалисти, които я изучават, и като учени, които могат по някакъв начин да си представят възможното явление.

Но тук лежи проблемът: във всички наши занятия, започвайки с обикновените хора в нашия свят и до най-големите учени, незнаещи накъде са се отправили и какво ще разкрият в природата – на всички тези нива в науката кабала има непредсказуема част, за която не знаете нищо.

Какво е неизвестно? Ти не знаеш кое свойство, кое явление всъщност ще разкриеш, защото ти нямаш това свойство. Ти дори не можеш да си го представиш.

В крайна сметка, ти ще го разкриеш в кли (съсъда) на приемане, който си изградил, а явлението се явява самият съсъд. Ти не можеш да предусетиш какво точно ще се разкрие в теб, след като все още никога не си го усещал, не притежаваш никакви предчувствия и даже намеци. Това е ново кли. Впечатлението, усещането са съвършено нови.

Така ние се предвижваме в мъдростта кабала. Дори и най-малкото и просто нещо няма как да го узнаем предварително. Затова нашият подход, когато четем книгата „Зоар”, е правилен. Аз очаквам светлината, възвръщаща към източника, да дойде и да поправи моите желания. Например, аз не мога да видя нищо без своите очила. Има нещо пред мен, но аз се нуждая от инструмент, за да го видя. Аз си слагам очилата и виждам нещо ново.

Затова, докато четем книгата „Зоар” и гледаме в „мъртви” букви и в текст, който няма никакъв смисъл за нас, ние трябва да подходим към него като учени от най-висока степен, които са се събрали да разкрият за себе си нещо непредсказуемо.

От урока по книгата „Зоар”, 15.03.2011
[38146]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Кабалистите, които изследват висшата реалност, ни разкриват, че цялата ни еволюция е започнала от света на Безкрайността, Ейн Соф, където всички сме били свързани като един човек с едно сърце, в едно цяло – толкова здрава е била нашата връзка. Тази връзка първоначално е била поддържана от силата на Висшата светлина, която ни е контролирала и напълвала.

Но по-късно сме започнали да се спускаме от света на Безкрайността, тъй като нашата връзка започнала да отслабва. Между нас се формирала дистанция, която продължила да нараства (Световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия, на чертежа по-долу), докато сме паднали на нивото на сегашното си състояние, най-ниската степен на света Асия.

Спускането означава, че под влиянието на Висшия, постепенно сме загубили Светлината, която  запълва пространството между нас. Светлината е продължила да низхожда умишлено, сама, и накрая дистанцията се появила между нас.  Докато в света на Безкрайността всички сме били свързани до момента, в който  достигаме света Асия и започваме да се отделяме един от друг на голямо разстояние. Сега ние усещаме себе си като две отделни реалности: твоята и моята. Нашето его, което ни управлява, е отговорно за разделящото ни разстояние. Така всеки от нас се чувства.

Сега има седем милиарда отчуждени егоисти-индивидуалисти в нашия свят. Но е истина, че в света на Безкрайността ние съществуваме като един човек! И според нашите усещания, реалността също се е променила, тъй като ние я изпитваме като усещане в желанието ни, в нашити свойства.

Но трябва да разберем, че се занимаваме с две големи несъответствия: реалността, която чувстваме, и реалността, в която фактически съществуваме. Чувстваме се много чужди един на друг, далеч от съвършенството, вечността и безкрайното напълване, някъде в покрайнините на вечното творение, в този преходен свят. И все пак, връзката между нас остава, и тя е много силна. Ние все още сме свързани чрез взаимното поръчителство като един човек с едно сърце.

Просто не искаме да следваме тези условия и това е единственият проблем. Но природата ни възлага да сме свързани, въпреки всичко. Просто тази връзка ни се открива не на нивото на закона на света на Безкрайността, но до степента, до която сме отдалечени от нея.

С други думи, от нас не се очаква веднага да отговорим на всички условия на поръчителство, което управлява света на Безкрайността, в който сме напълно свързани с всички наши желания като едно цяло и има само една душа в центъра на творението. Ние само трябва да разберем, че оставаме свързани, ти и аз, и че има връзка между нас.

Тази връзка съществува между всички души, които в миналото са били свързани, но днес са разделени. Ние всички трябва да се върнем към центъра от където сме дошли.

От урок на тема „Поръчителството като условие за получаване на Тора”, 14.03.2011

[38052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

В последно време ние установихме активни отношения с ООН, в частност с ЮНЕСКО, на нашите срещи в Париж, Москва и Ню Йорк.

Миналият месец във Франция, се срещнах с генералния директор на ЮНЕСКО, госпожа Ирина Бокова.

В качеството си на президент и създател на Института, занимаващ се с изследване на трудовете на Ашлаг (ARI – Ashlag Research Institute), съвместно с другите членове на делегацията, аз представих план за разглеждане на нов метод за глобално възпитание, използващ общите закони на интегралния свят.

Съпровождаха ме членовете на съвета на директорите на Института ARI: Норма Ливне, Рахел Лайтман, Леонид Макарон, Сет Богнер.

Госпожа Бокова се отнесе с голямо разбиране към нашите принципи в новата системата за образование, подготвяща сегашните деца и подрастващите към пълноценен живот в доста динамичния глобален свят.

След тази среща ние получихме покана за участие в представянето на Всемирния доклад по мониторинг на ОВ (Образование за Всички) на ежегодната среща на ЮНЕСКО. Тази презентация се състоя през март 2011 г., в Колумбийския университет.

Нашите приятели Сет Богнер, Рахел Лайтман и Норма Ливне получиха възможността да представят нашата гледна точка за методите за подобряване на образованието пред господин Мирон Руевен, посланик на Израел в ООН, а също и пред генералния директор на Юнеско г-жа Ирина Бокова.

Това събитие се ръководи от Генералния Секретар и Изпълнителен Директор на ООН г-жа Мишел Бачелет.

В Москва представители на института ARI Ели Винокур, Леонид Макарон, Анатолий Улянов и Леонид Илизаров взеха активно участие в конференцията на ЮНЕСКО „Участие на младежите в социалните трансформации: инициатива и участие”.

Обсъждаше се също и нашето участие в предстоящите събития. Нашите материали, които представихме на тази конференция скоро ще бъдат публикувани в сборник на ЮНЕСКО.

На 11 март нашите представители Леонид Макарон и Сет Богнер взеха участие в конференцията „Постигане на мир: реконсолидация с помощта на образованието, науката, културата и комуникациите”, състояла се в ООН, в Ню-Йорк. Нашите материали ще бъдат публикувани в отчет; обсъждаха се и по-нататъшни действия.

Този форум беше открит от Генералния Секретар на ООН, Пан Ги Мун и генералния директор на Юнеско. Висшият ешалон на този културен диалог беше представен от Принц Турки ал-Фейсал от Саудитска Арабия, Нобеловият лауреат по физиология Гюнтер Блобел и др.

Успешното участие във всички тези мероприятия ще стане залог за начало на продължителен процес на сътрудничество в системата на образованието за създаване на по-добро бъдеще за цялото човечество.

[снимки от срещата]

[38309]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Животното действа инстинктивно и не греши. Може да се провери, ако искаш да пиеш и се съмняваш дали водата е добра или не – даваш я на куче или котка. Ако е лоша животното не я пие. Но човек няма такава способност, неговите изяснявания са много сложни и объркани.

Колкото по-развито е съществото, толкова повече грешки то прави определяйки доброто и злото. Защото човек бърка доброто и злото със сладкия и горчивия вкус, а това често не съвпада.

За животното сладкото и полезното са едно и също, то няма да обича вредна храна. Животното иска да получи онзи вид „гориво”, което му се полага според природата му – кравата няма да се съблазни от еклери и няма да яде друго освен трева. Човека, обаче, много се обърква и може да обича много вредни за него неща.

И още по-сложно стоят нещата с радостта. Животните не преживяват такива спадове в настроението и даже хората, докото не са достатъчно развити живеят по-спокойно, водейки обикновен ежедневен живот.

Но колкото повече се развива, човек започва много да зависи от своето настроение, когато в него изведнъж съвсем внезапно се сменят усещанията: радост/печал, опустошеност/напълване. Всичко това се случва, за да му се даде свобода на избора и да се изясни на какъв принцип той ще избира: сладко/горчиво или правда/лъжа.

Защото ако му е тъжно, ще се наложи да търси: защо иска да се наслади и с какво и дали си струва да го прави въобще? Що за живот е това без радост? – Нека изяснява!

Но за да се изясни някакво свойство в положителен или отрицателен смисъл, трябва да се разбере неговата същност, за сметка на изясняване на другите „плюсове” и „минуси”. Като например, не просто сладко/горчиво – а какво значи това съотнесено към правда/лъжа и не просто радост/печал – а съотнесено към някаква цел.

Затова, само в човека и особено в развития, започват проблемите с усещането на напълнение и неудовлетвореност, радост и тъга. А ако човек чувства празнота и не вижда радост, тогава няма жизнена сила. Ние виждаме, че съвременното човечество потъва в депресия – но всичко това е за да започнем да търсим как да излезем от нея!

От урока по статията на Рабаш, 18.03.2011

[38421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В света има много неправителствени благотворителни организации, които искрено желаят да помагат на хората. Какво не е наред с тях? В крайна сметка, изглежда, че тези филантропи чувстват, че тяхното благосъстояние зависи от благополучието на света.

Отговор: Това е коренът на проблема: те помагат, за да почувстват себе си в мир. Малка част от населението на света чувства, че трябва да помага на другите. Така човек се чувства по-добре и това е, което му дава лично напълване.

В благотворителните организации има много хора, които имат естествена нужда да се грижат за другите. Те са програмирани с инстинкт. Те трябва да помагат, за да се умиротворят. Баал а-Сулам пише, че в света има 10% такива хора, а според статистиката те са 7% или 8%.

Но всичко това произлиза от егоизъм и е едно от неговите проявления. Обичам света като мое собствено дете и се чувствам зле, ако светът се чувства зле. Аз трябва да помогна на Африка, за да се освободя от лоши чувства. Това е всичко.

Такава помощ няма да е полезна на никого. Точно обратното, тя само вреди, тъй като колкото повече алтруистите дават, толкова повече хората, които получават от тях, ще свикнат да не правят нищо и да не се развиват.

Подобен проблем се появи в Русия. Оказа се, че високите цени на нефта не са желани. Излиза, че това пълни хазната всеки ден, но не си струва. В крайна сметка, ние няма да се развиваме така. Само ще си седим на нефтената тръба, ще правим пиршество и ще строим златни палати, но в същото време, като държава, като нация, ще продължим да деградираме. Невъзможно е да се развиваме без необходимост. Затова, въпреки простата логика, те не искат да събират „нефтени пари” повече и започват да разбират такива неща.

Цялото сегашно развитие на света, заедно с благотворителността и общия пазар е просто под властта на егоизма и нищо повече. Нищо добро няма да излезе от това, без значение къде е. Обратно, всички само се притискат едни други. Ние сме открили закона за интегрална взаимовръзка, но всеки иска да го използва егоистично. „Ах, ето какво е това! Глобална взаимозависимост? Нека да превземем света тогава. Ще сложим всеки на мястото му и ако някой се противи, ще го заплашим да му спрем кислорода.” Така те искат да използват интегралната мрежа, която природата ни разкрива.

Сега ние сме в много опасно състояние, тъй като ако нашият егоизъм е свързан с глобалната мрежа, това му позволява да контролира целия свят глобално, всички наведнъж. Това ни заплашва, ако хората нямат мъдрост, възприятие и разбиране за бъдещето.

Те тихо решават съдбата на света така, че да съвпада с техните дребни цели, без да имат никаква идея до какво ще доведе това в близкото бъдеще и дори утре. Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран са ярки примери за това. Накрая всичко ще има обратен резултат.

Играта свърши. Ние повече не можем да даваме сили на нашия егоизъм. Когато светът се заключи в една глобална система, ти не можеш да действаш както преди, да управляваш чрез злато или сила. Няма да проработи. Ирак е нагледен пример за това. Срам за Америка пред целия свят и те все пак продължават. Всичко е в неразбирането на интегралните закони. Никоя сила и никой мозък няма да разреши този проблем. Русия пропадна, въпреки всичките си богатства, и Съединените Щати ще пропаднат дори по-ниско.

Днес подходът трябва да бъде съответен на световната тенденция към глобална интеграция. Иначе, ще загубите.

Малко време ще мине и ние ще станем свидетели на това, как дори терористичните организации ще започнат да го разбират. Повече няма да бъде възможно да контролираш света чрез сила. Възникват такива проблеми, които ще накарат всеки да се замисли какво да прави от тук нататък.

От урок на тема „Глобализация – живот в интегрален (единен) свят”, 15.03.201

[38106]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Цялата мъдрост на кабала е метод за възпитание. В крайна сметка, човек трябва да се промени, да израсне от „малък дивак”, който живее в този свят, в човек, подобен на Твореца. Ние дори не можем да усетим това – целта е толкова възвишена и противоположна на нас, че се изплъзва от нашето възприятие.

Ние преминаваме през промени по пътя, за да станем все по-подобни на Твореца. Променяйки себе си, ние разкриваме нашите нови състояния в духовния свят по духовните стъпала. Всички тези състояния по същество са стъпки на възпитанието. Нас ни възпитава висшата светлина, която е около нас; ние се променяме и така преминаваме възпитателния процес.

Следователно, кабала е методът, който позволява на човек да стане подобен на Твореца. Ние правим това с помощта на учителя, източниците и групата или обкръжението. Това възпитание изисква разграничаване между деца и възрастни, между мъже и жени или различни типове хора. Трябва да търсим начин да помогнем на всеки да получи правилното възпитание.

Всеки човек, който получава духовно пробуждане, трябва да се поправи и да спомогне за общото поправяне на всички. По същество, „всички” са той самият. Ако той се отнася към другите по такъв начин, той трябва да поправи себе си. Но ако той отделя себе си от останалите, той се превръща в някой, който само покварва себе си и другите.

Ние ще трябва да изясним тези въпроси и да ги формулираме по лек и разбираем начин. На този етап, цялото човечество доближава реализацията на мъдростта на Кабала; то започва да усеща нуждата да се възпита на ниво, което съответства на Твореца. Иначе ще започнем да усещаме колко много беди ни носи нашето противостоене на Него.

Имайки предвид тази цел, ние подготвяме списък с глобални възпитателни принципи. Ключът е в това, че те трябва да бъдат разбираеми за всеки. Ние самите имаме относително добра идея от къде извират те. За нас не е трудно да говорим за тези принципи на езика на Кабала и на езика, на който Баал а-Сулам ги представя, най-вече в своите статии. Но как да ги направим приемливи за всеки човек в света? С този проблем се сблъскваме днес. Ще се опитаме да го разрешим.

От урок на тема „Принципа на единно възпитание”, 16.03.2011

[38255]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато творението започне да си изяснява какво е това свобода на волята, то вижда, че ако свойството отдаване в него се намира над свойството получаване, тогава то го води към истина и свобода! Затова творението избира отдаване, тъй като разбира, че само отдаването дава съвършенство и независимост от собствените желания, т.е. абсолютната истина, която е над Твореца и творението.

Такова високо състояние постига човекът. В крайна сметка, Творецът пребивава в своите определени свойства и творението – в своите. Но човек трябва да направи избор, който е независим от тези две свойства.

Получава се, че силата на Твореца и силата на творението стоят една срещу друга, а човекът извършва особено действие, което се нарича „молитва”. Той прави избор, който се намира над тези две сили. Тогава се ражда неговото ново желание (кли), в което свойството получаване и свойството отдаване, свойството на Твореца и свойството на творението, се обединяват в едно над тези свойства.

Така човек получава забележителен резултат – той открива Кетер на Твореца. Това не е действието на Твореца, чрез което самият човек е създаден, а са Неговите мисли, замисълът, който предшества творението. Това е следствие от средната линия, която се издига над първите две – лявата и дясната, свойството на Твореца и свойството на творението, които достигат до него в действия. Но в средната линия човек се издига над началото на творението.

Тук се разкрива нова възможност пред творението: да се издигне над всички съществуващи сили и свойства. Действително всички сили, свойства, желания, информационни гени, всичко, което съществува в мирозданието, се разкрива пред нас – материала на получаване, силата на отдаване са само средство, което да доведе творението до по-висши понятия, предшестващи действието на Твореца.

Затова във всяко състояние, в което творението трябва да направи правилен избор, то се чувства напълно безпомощно относно точката, която предшества неговото раждане. То трябва да разграничи съсъдите и светлините, желанието за наслаждение, намиращо се в него, и желанието за отдаване – докато изборът лежи над тях.

Молитвата се ражда, когато творението осъзнава, че в състоянието, което е достигнало в резултат на всичките си различия, то не иска и не може да има никаква възможност да се издигне над тези равнозначни възможности и да вземе решение. Тук може само Творецът да реши!

Ние си мислим, че се нуждаем от Твореца единствено, за да победим силата на егоизма със своята сила на отдаване, да детронираме Твореца. Но тук има много повече, отколкото едно просто противоборство на желания, когато човекът се намира между двете сили: Твореца и Фараона. Работата не е в това да изясним кой е по-силен и кой ще победи, а в обединението на тези две сили в средната линия и в издигането над тях.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 10.03.2011

[37672]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Свобода на волята - Няма коментари→