Въпрос: Има ли в духовната работа етап, на който човек може точно да определи дали е подобен по свойства на светлината?

Отговор: На различните етапи ние се чувстваме ту по-близо, ту по-далеч. Най-правилната мярка – това е отношението на човека към групата: доколко той чувства, че вътрешната същност на групата е това мястото, в което той иска да се включи, където иска да се „разтвори”, като зародиша в майчината утроба, като детето в майчините ръце, да изчезне, да се изгуби.

Защото, ако в човека го няма това усещане, това означава, че неговият егоизъм е още жив. Затова пък в момента в който човек се разтвори в групата, от този миг и по нататък той, започва да расте духовно.

В своите усещания, в желанията, в намеренията, в усилията си, човек може да измери къде се намира: в какво решимо, в какви сфирот, в какво състояние, колко светлина влиза в неговите келим.

Той измерва всичко изключително по взаимоотношенията си с правилното обкръжение. Защото със светлината човек нищо не може да измери. Светлината това е явление в съсъда, а не понятие само по себе си. По определението на Баал а-Сулам всичко, което влиза в съсъда се нарича „светлина”.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отначало висшата светлина се намира в абсолютен покой: тя има едно направление, едно отношение към създаденото желание за наслаждение.

Светлината не се променя – всяка промяна идва от желанието, което контактува със светлината и преминава през различни състояния, постигайки, коя е тя и какво е тя.

Постепенно желанието усвоява свойствата, действията на светлината, въпреки че всичко това  е – като че ли. От страна на светлината няма никакви действия и промени, но желанието за наслаждение се променя в светлината и ѝ дава имена на различните състояния и действия, отнасяйки ги на нейна сметка. В действителност в светлината не стават промени – променя се само желанието.

И тогава то определя за себе си, какво значи “нарушение“ и какво значи “заповед“, – определя го спрямо това което му се разкрива в контакта със светлината, във връзката с нея.

“Заповед“ – това е съответствието между желанието и светлината, стремежът да бъде като нея, подобието на свойства, желани в неговите очи. Желанието за наслаждение разкрива тези следствия, благодарение на това, което навлиза в него, от своите реакции, впечатления.

И обратното – отказът от светлината, предизвикан от несъответствието в свойствата – това е нарушение. Тъй като това е в разрез с желанието на светлината.

И затова, когато над егоистичните желания на човека се пробужда ново желание и той започва да се отнася към светлината съобразно с намеренията, тогава човекът определя нивото на своето отношение. За него е важно как той се отнася към светлината.

Вместо страх пред пробуждането и страданията, които го движат, или  тяга към наслажденията, които го привличат, той постепенно пренася важността на своите действия: от възнагражденията и личното усещане – към Висшия, на степента, на която получава светлината.

Светлината е Даващата. До колкото човекът е способен да се откаже  от своето желание за наслаждение и да премине на страната на Даващия, до толкова е висока в неговите очи заповедта, която той изпълнява.

И поради това, осъзнавайки величието на Висшия, величието на светлината, човек сам определя своето състояние – грях или заповед, – а така също и тяхната големина.

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30938]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Заповедите на Тора на езика на книгата Зоар се наричат “613 ейтин“ (съвети) и “613 пкудин“ (приноси). Разликата между тях е в това, че в постиженията съществува обратна и лицева страна. Времето за подготовка (поправяне на желанията) се нарича “обратната страна“, а времето за постижение (в поправеното желание) се нарича “лицева страна“.

Съответно на това в Тора и заповедите има разделяне на “ще направим“ и “ще чуем“. И когато човек изпълнява Тора и заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящият своите желания) до тогава, когато се удостои да чуе (което ще получи в свойството отдаване, бина), заповедите се наричат 613 ейтин (съвети), и това е обратната страна.

А когато се удостоят да чуят “гласът на Неговото слово“ (доколкото е придобил способността да слуша, свойството отдаване, бина), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (принос, разпространение на светлината хохма в светлината хасадим).

Тъй като има 613 заповеди, във всяка от които е заложена светлина на особена степен, която съответства на определен орган от 613-те органа и на връзките между тялото и душата.

Рабаш. Шлавей Сулам. Половин шекел в работата – 1. Статия 12. 1986-87 г.

[30893]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

В какво се състои дейността на нашата организация? От една страна, ние се занимаваме с вътрешна работа по личното поправяне, която всеки извършва в своето сърце/желание.

Тази работа е скрита от другите, от света. И въпреки, че говорим много за нея, тя се извършва в сърцето, без да намира изражение нито в материала, нито във физическите ни действия.

Цялата ни останала дейност се отнася към създаването на материали/медия за разпространение, защото ние сме възпитателна/образователна организация, занимаваща се с възпитание на деца и възрастни.

Материал за това, вземаме от нашите ежедневни уроци, на които изучаваме статиите на Баал а-Сулам и Рабаш. Създаваната от нас продукция е базата, която ще се използва и в бъдеще. А освен нея, в света няма нищо друго, което да се отнася към истинската духовна работа – разкриването на Твореца.

Освен нас, никой в нашето поколение не се занимава със създаването на практическа методика за поправяне на човека и света. И ако не изградим тази методика правилно – по вътрешно съдържание и форма на предаване – няма да изпълним възложеното ни задължение по отношение на човечеството. Тези гръмки думи не трябва да ни плашат – по този начин трябва да чувстваме своето предназначение.

Но, ние не можем да чакаме последния урок, за да направим от него послание и да го предадем на света. Това няма да се случи, ако не работим внимателно над всеки урок, записвайки го, анализирайки и класифицирайки по теми, висота, ниво на възприятие и т.н. Критериите за оценка могат да бъдат различни, но главното е да се систематизира материала и да се пусне в света.

В крайна сметка, нищо не може да замени книгата. Тя може да има друга форма, но все пак е текст, а от него не можеш да избягаш. Ако човек иска де се задълбочи в материала, прослушвайки лекциите по телевизията, тогава трябва да вижда пред себе си букви. Защото буквите са духовни форми, възприемани с разума и душата.

Затова, трябва да се отнасяме към работата по създаване на текстове с най-голяма сериозност, приемайки я за първостепенна. Урокът трябва да се записва, да се подчертават основните положения в него, да се класифицира, използвайки различни видове анализ на текста. Главното е да има готов написан материал, към който хората да могат да се обръщат. И колкото повече работят с него, толкова по-интензивен ще бъде техният напредък.

Трябва да сме благодарни, че имаме тази работа, че се грижим за неща по-висши от този свят, а не сме потънали в проблемите на животинското съществувание. Ние разпространяваме знание за Твореца и, ако понякога ни е трудно, неспокойно и неясно, то това е добре. Очевидно, Той иска да се безпокоим.

От беседата за сутрешните уроци, 17.12.2010

[30884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек е разкрил светлината по една от източните методики или я е разкрил по методиката на Кабала, каква е разликата?

Отговор: Може да се стигне до разкриване на светлината само в случай, че в теб има голям авиют (дебелина на желанието), който можеш да поправиш само, с помощта на науката кабала – и тогава да разкриеш светлината, Твореца.

Защото, при по-малък авиют, ти няма да можеш да разкриеш нищо, освен по-малко или повече приятни усещания, създаващи в теб илюзия за това, че вече „витаеш” в духовното.

Всичко, освен науката кабала – източни методики, „ню-ейдж”, различни вярвания и религии – това са все видоизменени форми, родени от желанието за наслаждаване, което не е стигнало до последния стадий далет/4, и е несъвършено във всичките си нива на авиют, не е толкова егоистично.

И освен това, какво са взели те от науката кабала? Едни проповядват морални норми, други – медитации, трети – ограничения в храненето, четвърти – вяра в рисувани изображения или разказани приказки, пети – изпъняване на обреди, смятани за свещени, и т.н.

Всичко това е резултат от желанието за наслаждаване, което все още не е достигнало своето окончателно развитие и тогава, същата тази наука кабала намира изражение в него, в подобна лека форма – вместо поправянето на себе си.

Защото, такъв човек не усеща необходимост да се поправи – не разбира, какво трябва да поправи. Той смята, че ако целуне някакъв „свещен” предмет или даде пожертвование – вече всичко е наред. Малкото желание за наслаждаване не тласка човек към нещо по-голямо. Всичко това произтича от желание, което все още не се е развило до последния стадий далет (4/4).

От урока по статията „Кабала и философията”, 27.12.2010

[30948]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз седя на урока, чета „Зоар“ и заедно с всички полагам усилия, това ли се нарича „да жертвам желанието”?

Отговор: Не. Аз откъде да знам, че вие четете? Може би вие просто се наслаждавате от това, че „Зоар“ се обяснява на такъв лек, красив  и вълнуващ език.

Но с какво ни вълнува той, какво иска да обясни? „Зоар“ обяснява, че ако искам да постигна връзка с теб, то ще премина през такива състояния. Много е просто!

Какво пишат авторите на „Зоар“? – „Ние се събираме заедно, изпитвайки ненавист един към друг, между нас съществува пълен разрив. И тогава ние се опитваме да се съединим”.

Тогава пред тях не е стояла книгата „Зоар2, те самите са се канели да я напишат. И какво пишат? Те започват да работят помедду си и да търсят: „Как да се приближим един към друг? Какво да направим, за да възникне поне някаква близост?

Как да разкрием връзката между нас, свързващата ни мрежа, която вече съществува? Какви са отношенията в тази връзка, какви са нейните етапи? Какви сили действат от съществуващите в нас – завист, страст, ненавист, стремеж към почести, дясна, средна, лява линия?

Ако ние поправим това, започваме да правим съкращение, след това екран, издигаме се над нашето желание да се насладим, как постигаме нещо? Аз се отказвам от това и от онова, действам така или иначе…”.

И тогава те започват да пишат книгата „Зоар“ – от това, което преминават във връзката помежду си. Докато не постигнат такива високи степени, че всяка от тях е десет пъти по-висока от предишната: от единици в десетици, след това стотици, хиляди и десетки хиляди (рибо).

Вие виждате ли какви нива постигат те?! Това е мощта на съединението между тях. И за това пишат те.

Затова, ако искаш да си се представиш в същото състояние – тогава всичко написано от тях ще ти въздейства, за да се приближиш по същия начин до другите и във връзката с тях да разкриеш същите състояния – докато не постигнеш такова състояние, където съвършеното кли/желание е напълнено с безкрайна светлина.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 27.12.2010

[30913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Обединението с другарите – това е мястото, където откривам духовния свят. В мига, в който успея да съединя нашите желания, аз ще отворя в точката на свързване отвор, вход, навътре във висшия свят!

Той внезапно ще се отвори и разшири, а след него, ще открия нов духовен обем/желание.

И разбира се, около точката на входа, който трябва да ми се разкрие, има много препятствия. Но това не са пречки – те се стараят да ме орентират правилно към входа в духовното, и сякаш ми подлагат крак от всички страни.

Но ако сега не се отчая, а разбера, че това работи като „помощ от противоположното“, тогава ще премина през всички препятствия и ще вляза в духовния свят. Входът за там се отваря в същата тази точка.

Сега ни се струва труден и невъзможен, но той изведнъж ще се отвори така, че ние сами ще се устремим направо натам! Няма да е нужно да оказваме натиск и да си пробиваме път – той, просто ще ни «засмуче» в себе си.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30107]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Философията, както и много от хората, смятат, че материалният свят се е родил от духовния.

И действително, кабала говори за същото – станало е разбиване на световете и общата душа, желанията загубили своите екрани, станали егоистични и се спускали все по-ниско, докато не паднали в „този свят”.

И вследствие от това, е нашето съществуване в него и всичките ни сетивни органи.

Излиза, че сме „дошли” тук от духовния свят – няма откъде другаде. Независимо какво е станало, но материалното се явява следствие от духовното. Въпросът е само в това, напълно ли се е отделил материалният свят от духовния или все пак има някаква косвена връзка с него?

Но, нито философията, нито естествените науки на този свят, намирайки се в едно егоистично желание, не са способни да изследват силата на отдаването. Затова, те нямат никакъв контакт с духовния свят и могат само да фантазират за него.

Появяват се „научни” изследвания за това, кое се смята за душа или за уж уловимата връзка с нея, които се основават на неправилни определения за духовното.

Или пък, това са философски разсъждения на хора, които нямат никакви инструменти за изследване и реална връзка с духовния, тоест с научния подход, и те просто предполагат нещо. А всеки може да измисли всичко, каквото си поиска – няма граници за човешката фантазия.

Например, има изследвания за промяната в теглото на тялото преди смъртта и след нея, а разликата между двете стойности определя теглото на душата. Така измерват душата… Или пък, регистрират електрическите импулси в мозъка в момента на смъртта и смятат това за проява на душата, излизаща от тялото.

А всевъзможните халюцинации, ставащи в мозъка в момента на клиничната смърт, чиято природа е сходна със сънищата, се смятат за усещания на духовния свят, в който човекът се „издига”, а след това „се връща” обратно при нас, идвайки в съзнание.

Всички тези измислици са предизвикани от липсата на правилно определение за духовното, и затова хората се заблуждават, че могат да се докоснат до него и да го изследват.

Но духовна се нарича реалността, която е над нашето егоистично желание, над нашата материя. И тук, вече възниква проблемът с възприемането на реалността, защото човекът се обърква – какво е материята? Според известното определение, материята е обективната реалност, дадена ни в усещанията. А какво усещам аз? Своето желание!

И човекът не разбира това – той си мисли, че материята са твърдите тела, течността, четирите основи: „огън, вода, въздух, земя”, или неживото, растителното, животинското, човекът. Но кабалистите казват, че материята е желание – ние изследваме желанието – при това, своето собствено!

И това е напълно непонятно за нас. Аз виждам пред себе си желязна тръба, която не мога да помръдна от мястото й, а ми казват, че тя е моя и се намира вътре в мен… В този момент, човекът изпада в пълно недоумение и е много трудно разговорът да продължи.

Тоест необходимо е да се преодолеят множество препятствия, докато не стигнем до такава гледна точка и определение за всички явления, откъдето ще можем да погледнем реалността съвместно, заедно с учените и философите. А засега, всеки се намира в своята ниша, което води до голяма бъркотия.

И главният проблем е в разликата между определенията, които формулират какво е духовното и какво – материалното. Най-често, под духовен живот се разбира култура и всяка човешка дейност. При такова разбиране – всеки танц също е нещо духовно.

Тези неправилни определения много объркват хората и не позволяват да се проведе сериозен разговор. Затова, преди всичко трябва да дадем на света правилни определения – какво са духовното и материалното, животът и смъртта, висшата реалност. По този начин, ще разрешим всички проблеми. Трябва трайно да вкараш в главата си правилните определения  и само чрез тях да наблюдаваш реалността – тогава навярно няма да сгрешиш.

От урока по статията „Кабала и философията“, 27.12.2010

[30952]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

В крайна сметка, не толкова групата трябва да оказва въздействие върху теб, колкото ти самият трябва да се включваш в нея.

Говорейки за това, че групата трябва да влияе на човека, ние искаме да подбудим всеки за отдаване към групата.

Ответното въздействие на групата може да бъде силно или слабо, но това не се отразява на човека.

Защото се намираме във връзка, във взаимодействие с ”вътрешната”, а не с външната група. Външното поведение на другарите играе не толкова съществена роля.

Тук всичко зависи от това, доколко аз се включвам в тях, доколко се старая да усетя техния вътрешен стремеж, което не зависи нито от мен, нито от тях – това е духовната реалност, единството между нас на степента на Безкрайността.

А поради това, групата ти въздейства доколкото ти се включваш в нея и искаш да получаваш нейното влияние, нейното отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 27.12.2010  

[30925]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се съгласува необходимостта от научен подход с принципа: ”Правим и усещаме”?

Отговор: Това е забележително, съгласува се едното с другото. ”Правим и усещаме” – това е най-чистият научен подход, който съществува в същинската наука. Защото науката през цялото време разкрива явления, които дотогава са били скрити от нас.

Ние не сме имали за тях никакво фактическо знание или връзка – само своето желание да направим разкритие, да развием своето възприятие и способност, за да уловим новите, допълнителни явления и да ги изучим върху себе си, върху собствената си плът, в своите органи за усещане и за регистриране. Основавайки се на тези данни, ние сме събрали цялата пълна картина на реалността, в която съществуваме.

Както в обичайната наука, така и в кабала, която също е наука, действа един и същи подход – нашият стремеж да разкрием новата реалност. Няма никаква разлика. Само в обичайните науки, изучаващи природата на този свят, от нас не се изисква да променяме органите си за усещане – само да ги разширяваме. Инструментите за изследване вече съществуват – това е нашето желание да се насладим. Трябва само да го разширим с помощта на всевъзможни микроскопи, телескопи и други устройства, повишаващи нашата чувствителност към скритите дотогава явления.

Но всяка действителност се разделя на две половини: получаване и отдаване. И за да проверяваме, да изследваме, да изучаваме реалността, основана на отдаване, а не на получаване, преди всичко ни е необходимо да се въоръжим със съответстващите инструменти за възприемане (келим).

Вече не е достатъчно просто да разширим своите органи за усещания – необходимо е да изградим от нулата нови органи, основани на отдаване. Това се нарича раждане в духовния свят.

А затова, според количеството на тяхното разширяване и развитие, също както става с нашите егоистични органи за възприемане, за които изграждаме всякакви спомагателни прибори – също и в духовния свят, в друга природа, където изучаваме силата на отдаване, нашата способност да проверяваме, да изследваме и да регистрираме данните зависи от разширението на нашите органи за възприемане. Така възниква висшата наука, наричаща се кабала.

Тя се счита за висша, защото се занимава със силата на отдаването в природата. А науките на нашия свят изучават егоистичната сила на получаване в природата.

Но в резултат, ние разкриваме, че има само един източник – и при силата на получаване, и при силата на отдаване. Защото такова раздвоение съществува само според нас – така както разделяме реалността. Но в действителност, те произлизат от един източник – от висшата сила.

От урок по статията ”Кабала и философия”, 27.12.2010

[30955]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→