Въпрос: Ако няма никакъв живот след смъртта, то защо в книгата Зоар пише, че след смъртта душата се издига в небесата и ангели я водят във висшия съд и т.н. …?

Отговор: Зоар въобще нищо не говори за материалното тяло! Тя говори за смъртта на егоизма и тогава на него започват да му въздействат висшите сили, които се наричат ”ангели”.

Те взимат моето желание ”да се насладя” от двете страни: дясната и лявата, и го издигат ”на крилата” (екрани) на 1-то, 2-то, 3-то ”небе”, както се наричат различните нива на Бина, където аз започвам да получавам все повече и повече свойството отдаване.

Така тези ”ангели” ме издигат на ”небето” – към общото свойство Бина и там аз разкривам, че зад него се намира и целият дворец на Твореца. Бина включва вътре в себе си свойствата Малхут, получаващи желания вътре в отдаващите, и благодарение на това, аз разкривам Твореца.

Но нима това е свързано с моя материален свят и физическите органи на чувствата, с живота и смъртта на това животинско тяло? Въобще на мен само ми се струва, че то съществува – на практика него го няма!

Нима нещо съществува реално зад картинката на екрана на компютъра? Просто това са електрически сигнали, сили, вектори, рисуващи на теб такова изображение. И така ти рисуват това триизмерно изображение, което усещаш като този свят.

Вече дори има такива лазерни прибори, които могат да създават триизмерно изображение във въздуха, сякаш ни заобикалят живи хора, разговарящи по между си.

Пълна илюзия на усещането – невъзможно е само да докоснеш това с ръка, защото всичко е ”във въздуха”. Но това ще бъде дори още ”по-истинско”, както е илюзията на нашия свят.

Ето така виждаме този свят – а той не съществува! И какъв тук може да е животът след смъртта? – Изключили са телевизора и всичко …- ако не си имал желание ”в живота” да разкриеш висшия свят. Наистина за това не се е изисквало да умира тялото – няма никаква връзка на едното с другото.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 25.11.2010”

[27682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се откажа от всичко, което зная, и да приема светлината от урока, подобно на бял екран, да се уча като дете?

Отговор: Казано е, че да се учи дете е все едно да се пише на чист лист. Така и ние започваме пътя.

Човек е длъжен винаги да си представя, че неговото желание се намира пред някакво ”поле” от други желания, струващи му се чужди. И всички тези желания е длъжен да събере в едно.

Това не означава, че всички те се разтварят в единна общност. Не, всяко ще съществува само за себе си, но връзките между тях създават цялостност и хармония – такава, каквато е между частите на здравото тяло.

В първоначалното състояние, в Безкрайността, до разбиването ние всички сме били като едно тяло. А после то се е разпаднало на части, защото в него се е развило егото.

Своето его ние сме длъжни да съхраним, но да поправим. Какво означава това?

Всяка част чувства себе си отделена от другите, всяка се дистанцира от другите.

И сега трябва, от една страна, да съхраним своята личност и индивидуалност, а от друга страна, върху това да разкрием такава връзка, като че ли егото не съществува. Все пак аз не го анулирам, а работя заедно с него, за да преодолея несъответствието.

В резултат, пропастта остава долу, а над нея аз изграждам мост към всички останали части. И тогава при нас идва пълната светлина НаРаНХаЙ, заедно с минималната светлина нефеш де-нефеш, която е била при нас в първото състояние.

Творецът ни е създал като капка семе, а след това, поправяйки се и връщайки се при Него, ние използваме целия ”материал” от своето его и растем, за да станем като Твореца.

Наистина егоизмът по своята мощ точно съответства на Него. Това е ”помощ” да стана като Него, обратната страна на Твореца. Ние я превръщаме в лицева страна, поправяме разделящия ни егоизъм.

Всеки чувства себе си единен, единствен и уникален и всеки обръща своята уникалност в служба на другите, във връзка, в отдаване.

Благодарение на това аз получавам връзка 620 пъти по-мощна от моя егоизъм и разкривам светлината НаРаНХаЙ.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.11.2010

[27407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всичко, което усещаме и виждаме наоколо – това е само игра на светлината и съсъда (кли), на светлината и желанието. А по средата между тях, тъй като те се различават по свойствата в този свят, тази реалност, която ние усещаме. Това именно е, което още не ни достига до света на Безкрайността.

Затова ”свят” (олам) означава ”скриване” (алама). Всички форми на живота, които наблюдаваме наоколо – неживото, растителното, животинското и човешко ниво, в материалния или в духовния свят – всички те ни показват не наличието на нещо, а какво не ни достига да се допълни до Безкрайността.

Когато всички те изчезнат и вместо тях виждаме само светлината, напълваща изцяло всички желания, цялата сфера – това означава, че сме достигнали поправеното състояние.

А докато усещаме всевъзможни форми – това е знак, че ние още не сме поправили всички желания, за да станат те подобни на светлината по свойството отдаване.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[27079]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Нашето желание е създадено с обратния отпечатък от светлината и затова ако то усеща само себе си – това е ужасно усещане, усещане за непопълнена празнота, за бездна.

Просто не ми трябва да чувствам само самия себе си, аз не мога без напълване! Това се нарича Нуква, ”некев” (отвор), празно желание, за което е необходимо напълване.

А Творецът е съвършен и не се нуждае от нищо. Това е пълният покой и неподвижност, Той е абсолютно неизменен, не Му е необходимо да се движи и да прави нещо.

А бедното творение (желанието, потребността от светлина) се чувства нещастно и не може да се успокои, докато не получи напълване и усещане за съвършенство. През цялото време то се намира в страх и трепет, в търсене на липсващото напълване.

Нали светлината (съвършенството, Творецът) се е отпечатала в материала (желанието) в обратна форма, като печат и копието му, и по такъв начин е породила желание за потребност от светлина.

Нашата форма е обратна на Твореца, затова природата на творението е такава нещастна – само да не чувства самото себе си и всички свои желания, стремежи, мисли – само за напълване.

През цялото време гоним Твореца, светлината. Но когато в нас се разкрива желанието в своя малък, нисък слой, ние, вместо светлината, си представяме материални напълвания: пари, власт, слава, секс, храна, семейство.

А ако се пробуди в нас голямо желание, от по-висок слой – ние се устремяваме към знания, към развитие. А ако се разкрие в нас още по-голямо желание – аз започвам да чувствам, че не ми достига духовното.

През цялото време действаме в желание, от желанието на нашия свят – до подобието на Твореца.

От урока по статията ”Свободата на волята”, 08.10.2010

[27098]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

След Цимцум Бет (второто съкращение) всеки по-висш парцуф се впъхва със своята долна част в по-низшия парцуф: долната част на Бина се потапя в З“А, долната част на З“А – в Малхут.

Затова горната част на всеки парцуф се вижда, а долната е скрита в по-низшия.

Строежът е такъв спрямо Цимцум Бет, и точно в такава връзка се намираме и ние с вас – всеки с някоя своя част се включва в другия. Всеки във всички!

Ние не можем зрително да си представим такава холограмна картина – но няма човек, който да не се включва във всички, и няма никой, който да не съдържа в себе си всички, част от всеки.

До такава степен е интегрална картината – като един голям облак, без начало и край или каквито и да е отделни части – а просто всички са включени във всички!

Това е, което Цимцум Бет прави с нас, когато Бина се съединява с Малхут. И заради това искаме или не, ние тотално си влияем един на друг.

И ако ние осъзнаем това и се възползваме от следствията, така че правилно да влияем на мислите и желанията си един на друг, то бързо ще достигнем възможното поръчителство и общото кли.

Системата вече е построена на този принцип – въпросът е само в това, ще пожелаем ли ние тя да работи по него. В това е цялата разлика между тези светове, в които ние се намираме и духовният свят.

Нашият свят е такъв, какъвто ние искаме да го видим! А духовният свят напълно съответства на желанието на Твореца.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 25.11.2010

[27669]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар не говори за физическата смърт – той говори за желанието да се насладиш, което се изправя, достигайки подобие с Твореца. Обикновеният човек още не е достигнал дотук.

Ако човек работи в духовния свят, у него има лява линия и дясна (два „ангела”), между които той строи средната линия. От лявата страна стои моето Его, Фараонът – от дясната страна е Творецът, светлината.

И в степента, в която аз мога да преобразувам желанието да се насладя в средна линия и да привлека към него от дясната линия светлина, намерение – аз създавам своя духовен съсъд (кли) с екран.

Екранът това е намерението за отдаване, а съсъдът – желанието вътре в него. Така аз строя себе си от тези две сили, а аз съм третата. И тогава започвам да съществувам в духовната реалност. Ако съм построил тази „третата”, желанието с екрана – значи имам душа!

А ако не съм я построил от тези две сили – нямам нищо, освен една точка, в която не чувствам нищо. Това е само малко желание, което въобще не зависи от мен – „желание от нищото” („ми-аин”).

Зоар пише, че ти трябва да умъртвиш егоистичното си желание – ти привличаш към него светлина, убиваш го и го довеждаш към намерение за отдаване – това ще бъдеш ти, живият.

Всичко това можеш да направиш с помощта на правилното обкръжение, което се нарича „свята група” („хевра кадиша”), защото тя ти помага да погребеш егоизма си. Така ти получаваш вечна душа – част, подобна на Твореца. Ти сам я създаваш.

А ако не – у теб няма душа, ти се намираш по-ниско от линията на живота, в този свят, където имаш само животинско тяло, материал („материал”/„хомер” – съзвучен с думата „магаре”/„хамор”). Това е най-„материалистичният” подход.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27679]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да дойдем до разкритие, за да видим духовния свят така реално, както сега?

Отговор: Аз не знам реалност ли е това сега или не – а може би спя и изобщо не мога да се събудя?

Струва ми се, че сега се намирам в някаква реалност, но откъде знам това – може би относително следващата реалност тази е просто сън? Може би там ме чака такова ниво на пробуждане, че всичко предишно ще ми се стори просто сън?

Защото в моята сегашна реалност също има такива периоди, когато аз се изключвам от нея и отивам да спя. Откъде да знам, може би и сега спя?

Тоест на мен ми е дадено да изясня как да премина от състояние в състояние и да получа ново съзнание. За това са ни дадени средства от кабалистите.

А докато не получиш това ново съзнание – ще оставаш в съня и даже няма да разбереш, че е възможно да се събудиш и да започнеш да живееш! Ние всички знаем какво е сън – аз съм спал, събудил съм се и сега се наричам буден. И точно по същия начин съществуваме по отношение на бъдещия, духовен свят.

Съществуват множество такива състояния – едно над друго. Кабала ни дава средството всеки път да се издигаме от състояние в състояние.

Ако в текущото си състояние правилно използваш дадените ти средства, ще съумееш да се издигнеш в състояние, което относно сегашното се нарича „живот”, а твоето сегашно ще се нарече „сън”. Както е казано: „Ние все едно сънувахме”.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27688]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато служих в армията, спестявах пари и чаках да свърши службата ми, за да мога да започна да пътувам. Сега мога да говоря за това, което съм видял на различни места, моите приключения, получените наслаждения. Какви впечатления получаваме, пътувайки през висшия свят?

Отговор: От мястото, където получаваме „точката в сърцето” и започваме да мечтаем за това да се издигнем в малхут на света на Безкрайността, съответно се спускаме все по-ниско и по-ниско в усещане на омраза, която разделя частите на малхут.

Колкото повече омраза разкриваме, толкова повече можем да я поправим и да се издигнем над нея. Това се има предвид с издигане от свят на свят: минус Асия -> Асия -> минус Ецира -> Ецира -> минус Брия -> Брия -> минус Ацилут -> Ацилут -> минус Адам Кадмон -> Адам Кадмон (АК), докато не стигнем света на Безкрайността.

Твоята точка в сърцето получава желание да пътува в „земята”, която е в желанието („земя” на Иврит „Арец” от думата „Рацон”, „желание”). И тогава ти се отправяш по пътя.

Приемаш светлината хасадим, която е антиегоистичен екран („пари/покритие”), проникваш в желанието, и благодарение на това покритие/пари ти избираш наслаждението/светлината хохма. Имаш желанието и „покритието”, тоест можеш да платиш за нея, така че плащаш и получаваш наслаждението. Това е твоето пътуване!

Това е пътуване в твоето желание! Целият свят е твоето желание и всички земи, които си посетил, са също части на твоето вътрешно желание. Проверил си твоите желания и си изяснил кое вътрешно наслаждение можеш да получиш в Тайланд, Европа или някъде другаде.

Същото важи за духовния свят, само че вече не е илюзорна картина, където само ти се е струвало, че пътуваш в този свят. Сега ти наистина виждаш, че това са части от твоята душа и разкриваш, че съществуваш заедно с тях, в единство, разкривайки светлината (наслаждение) вътре в сливането!

Това наслаждение е хиляди пъти по-голямо от твоите минали пътувания, където може да си видял или чул нещо или да си ял нещо, което после ти е докарало стомашно разстройство. Духовният свят е където наистина получаваш наслаждение! В крайна сметка, това е пътуване в твоето желание, само че ти се е струвало, че съществува отвън.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 22.11.2010

[27320]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Първият и най-важен въпрос е, имаме ли някаква свобода на волята?

Или аз се движа в живота като някаква навиваща се играчка, на която някой навива ключа на гърба, или като кукла на конци?

И действително, ние сме абсолютно управляеми от природните си инстинкти и действаме според заложена в нас програма.

Макар да ни се струва, че сами вземаме решения и сами определяме своя път – само така изглежда, и всичко предварително може да се предскаже, съгласно съчетаването на вътрешните и външните данни (решимот, възпитание, навици, всички условия).

Тоест няма такъв момент в живота, когато човек взема самостоятелно решение – а и на какво основание ще решава?

Ако в него вече са заложени всички данни, то той просто прави с тях някакви разчети, като машина. Нима тук има някакъв неизвестен фактор, който би могъл да бъде избран?

Такъв още не ни е известен и затова ни се струва, че избираме свободно. А всъщност, всичко е напълно определено – както е в природата.

Науката кабала казва: „Няма никой, освен Него”. Ти искаш сам да вземаш решения? Тогава се издигни на нивото на Твореца и решавай заедно с Него.

Единствената свобода на избора е да се съгласиш с Него. И дори да тръгнеш някак си пред Него – ако се издигнеш до Неговото ниво и се сравниш с Него по свойства, Той ще ти позволи да решаваш преди и след Него (като Него). И тогава ще стане така, както е казано: „Праведникът решава, а Творецът изпълнява”.

А дотогава, няма какво да се говори за каквато и да е свобода.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27785]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Единственото, за което ни е дадена свободна воля е да усилим нашето обкръжение, за да може то да повлияе на всеки.

И само това е в нашите ръце – нищо повече не можем да променим в този живот.

Ти влезе в залата на конгреса и почувства мощно напрежение, защото ти подейства общото желание, което беше там.

Всеки гореше от огромно желание да постигне такава сила, че да можем всички да направим скок нагоре – и това ти подейства. И защо сега не можеш да организираш обкръжението си така, че то да ти въздейства по същия начин?

На всеки сутрешен урок, заедно с нас участват хиляди хора – защо не можем да си повлияем един на друг?

Ние се намираме в същата връзка, в същото поле, нима е толкова важно, че не седим в една зала, в един физически обем? В това ли е целия проблем? Защо не ни достига онази обща радост и огромна енергия на щастието?

Просто не ни достига подготовка. Всеки, няколко месеца преди конгреса чакаше този ден с надежда, със страх, с трепет и тревога. Ние четяхме и слушахме за това, разучавахме особени песни – всички се готвихме за това събитите!

Колко пари, време и физически усилия ни струваше то и разбира се, ако всичко се събере на едно място и се взриви в един миг, тогава се получава този впечатляващ резултат.

Всеки, който попадна там, почувства много силно впечатление, а също и тези, който гледаха това събитие от екрана. Но защо не можем да продължим по същия начин?

Ние постигнахме това стъпало, това извисяване на духа чрез нашата обща работа отдолу (итарута де-летата) и сега то е наше! Ние го купихме, платихме за него! Защо не можем да задържим в ръцете си всичко придобито?

Само че, трябва да помним, че съхранихме това постижение след конгреса, защото „издигат в духовното и не спускат”. Всичко, което съм постигнал е вече мое!

Но сега ме връхлетява ново непоправено желание, засенчващо всичко, което е било преди, защото то ми разкрива нов връх, на който трябва да се изкача. И аз трябва да разглеждам тази нова планина като средство за извисяване.

Така че, нека разберем какво се случи! Ние не паднахме, а получихме възможност да се издигнем! Тогава ще видим пред себе си ясната цел и трябва само да обединим нашите сили. Това е единственото действие, за сметка на което можем да се издигнем – само благодарение на сплотяването.

Ние още повече се сплотяваме в групата и това означава, че се издигаме! Светлината ме издига – самият аз нищо не трябва да правя, а само все по-силно да се съединявам с другите и тогава светлината ще ме издигне на нова висота, на ново стъпало. Това е всичко!

От урока по статията „Тяло и душа”, 23.11.2010

[27447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→