Въпрос: Има ли разлика в работата по обединението с другарите в групата и в работата със съпругата, свързана с разкриването на Твореца между нас?

Отгвор: Има разлика. Ако двама души могат да се обединят така, че в тяхната връзка да се проявява Творецът, макар и засега това да става само във въображението, тогава те по-бързо ще стигнат до постигането на духовното.

Творецът присъства винаги, но въпросът е дали отчитаме това или не. Ако ние, чрез връзката помежду си, сме способни да почувстваме Твореца, тогава Той се разкрива. А ако Неговото разкриване може да попречи на развитието ни и да ни обърка, то Той е скрит, но винаги управлява „зад кулисите”.

Затова, зад желанията, мислите и действията на всеки човек стои Творецът, защото „Няма никой, освен Него”. Но тъй като не мога да работя пряко с него, аз нямам способността да се съпротивлявам и веднага се предавам, анулирам свободата и самостоятелността си – тогава Той е скрит. Тогава, аз виждам само човека, спрямо когото мога да се държа свободно.

Но ако съумеем целенасочено, зад всеки да виждаме Твореца, тогава, използвайки желанието си с правилното намерение, много бързо ще разкрием истинската реалност.

В работата с другарите възникват различни сметки и проблеми, а със съпругата тя е възможна. Ако мъжът и жената решат да видят зад взаимоотношенията си Твореца, както е казано: „мъжът и жената и Творецът между тях”, то тяхната връзка става целенасочена и висока. И тъй като тя включва в себе си множество форми и възможности, то те бързо напредват.

Отсъствието на Твореца между мъжа и жената, който винаги се намира между тях е коренът на всички проблеми в съпружеските отношения.

От предаването „Седмична глава”, 29.10.2010

[26067]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Има две паралелни системи на връзка между нас:

1. егоистичната, която ние сега усещаме (на рисунката е жълтата плоскост, която е по-близо към нас),

2. по-вътрешната, поправена (скриващата се зад първата – следващата, зелената плоскост). Това е нашият следващ етап. В тази система, която вече съществува, но е скрита от нас, ние пребиваваме в намерението „лишма” и в нея се намира светлината – вътрешната светлина (О”П).



Ако се съединим със следващото състояние доколкото можем, желаем да го постигнем, ние ще привлечем оттам върху себе си влиянието на светлината, която ни действа отдалеч – обкръжаващата светлина (О”М).

Как да постигнем връзка между тези две стъпала – сегашното и бъдещото, за да може оттам да ни свети обкръжаващата светлина? Между тях има разлика – от „ло лишма” до „лишма”, и е необходимо светлината О”М да извърши в мен това изменение.

Как да направя това? Като чета книгата „Зоар”. Затова кабалистите са ни написали книги. Ако се стремим да постигнем тази висша система, най-вътрешната, поправена, тясно свързана – ние четем за нея.

И не е важно, че нищо не разбираме. В това се проявява разликата между стъпалата (състоянията, световете).

Как мога да разбера висшия свят, ако не се намирам там и в сравнение с него, аз изобщо не съществувам? Разбира се, аз не съм способен да го усетя и съответно да го разбера. Но чета за него.

Кабалистите са написали на понятен за мен език нещо за другия, за висшия свят. А аз гледам тези букви и нищо не разбирам…

Но виждам, как детето с усилие се опитва да разбере този свят. И в своите усилия, в желанието си да позная висшия свят, аз извиквам от там обкръжаващата светлина О”М. В това е смисълът на четенето на книгата „Зоар”.

На нашите уроци днес, с нас стоят другарите ни, представители на повече от 50 страни. Нека всеки гледа тези непознати букви и да желае да постигне духовното, да слуша думите на „Зоар”, дори да не ги разбира.

Със своето желание да познае, да живее в това (защото става дума за душата в нейното по-висше състояние), със усилията и стремежите си, човек привлича върху себе си светлината, връщаща към източника, – обкръжаващата светлина О”М.

Тоест, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва да се съединим и да пожелаем да усетим (а не да разберем) написаното в „Зоар”. Тогава книгата ще разкрие в нас екран и на него ние ще видим всичко, ставащо във висшия свят.

От урок по книгата „Зоар”, 07.11.2010

[26163]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако другарите от различни страни се обединят по интернет, ще генерират ли те същата сила, както при физическото участие на Конгреса?

Отговор: Несъмнено. Става дума за много важни за нас сили. Ние още не осъзнаваме, че в духовното силата идва не от количеството, а от качеството.

Представителите на толкова страни и народи образуват цялата палитра (Вавилон). Те са различни и това различие и съединение над него е и достигането на нашето изправяне!

Различието е предизвикано от разбиването на душата Адам, потопът на Ной, Вавилонската кула – разделението, над което сега се обединяваме.

Всеки представлява част от общото цяло, различна от другите, и, слепвайки тези части, ние, чрез светлината, изправяме разбиването – работата на Твореца „Аз създадох злото”.

Ето защо за нас е толкова важно виртуалното участие на всички наши другари. Нека в никакъв случай не ни оставят и през цялото време да бъдат с нас на конгреса.

Няма значение колко човека са се събрали заедно: двеста хиляди, двама или един от всички краища на земята. В духовното се отчита не външното количество, а неповторимостта на всеки!

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Как да успеем по духовния път? Няма друго средство, освен още по-голямото обединяване.

Необходимо е на обединяването да се придава най-голяма важност, да се вижда в него единственото средство.

Знаем, че имаме избор само в това, да укрепваме себе си посредством обкръжението и да се обединяваме с него. Ние го извисяваме в очите си и прекланяме глава пред другарите и целта.

Всяко действие трябва да бъде придружено с намерение: „Защо правя това? Как се опитвам да се обединя с другите? Създаваме ли кли, съсъд, място, в което да се разкрие светлината?”

На практика, помагайки в това на групата, ние изпълняваме принципа „ще направим и ще чуем”. Способни сме да го реализираме. Макар и много да не ни се иска, дори да ни е противно, въпреки това можем да се дарим един друг с усмивка, с подаръци, да бъдем вежливи и да участваме макар и да не желаем, в общото дело.

Всичко организираме сами – в това число и конгресите. Дори да имахме неограничени материални ресурси, пак бихме направили всичко сами.

Тук за нас са важни съвместните усилия – от всякъде пристигат хора и действат заедно. Само такава подготовка ще ни донесе успех.

Именно това са нашите „подаръци” – заедно приготвяме всичко, което е необходимо, от никого не зависим и не желаем да отстъпим своето участие на никой чужд.

За нас, възможността посредством външна работа да постигнем вътрешно обединение е дотолкова важна, че няма да отстъпим от това и да дадем на някой друг да свърши онова, което можем да направим сами. 

В оставащите два дни и на самия Конгрес, на нас се предоставя уникалната възможност да се обслужваме един друг. Не бива да се изпуска този шанс, защото в него е заложен успеха на цялото дело.

Именно това е обединението – така ние си „купуваме” другари. Аз се старая заради тях, а те – заради мен и заедно изграждаме общо кли.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26159]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Огромна и тежка отговорност ли е да живееш в последното поколение?

Отговор: Да живееш в последното поколение не е тежка отговорност, а огромна радост – въпреки силите на противодействие, в които също виждаш помощта на Твореца, преодоляваш ги като детето, което пъхти и се старае да постигне своята цел.

Да живееш в последното поколение е много хубаво и лесно! Всички се грижат за мен, всичко е наред. Заобиколен съм от любовта на другарите и чрез тях, Творецът ме дарява с добро.

Да разкрия Лика на Твореца означава, че целият ми живот е наред – аз съм здрав, нямам никакви проблеми, чувствам се добре и комфортно. Като такива виждам и останалите, които са около мен – всички те живеят добре! Виждам пред себе си целия висш свят, който е открит за мен и  вечен.

Вече не смятам своя живот за миг, даден ми до настъпването на смъртта, без да знам какво ще се случи с мен утре – аз съм разтворен в света на Безкрайността. И защо трябва да очаквам от това някакви неприятности?! В света няма никакво зло – аз се „присъединявам към доброто”!

Именно това искаме да направим на нашият конгрес, за да окаже то върху нас постоянно добро влияние.

А всички тревоги и очаквания трябва да изтрием и отхвърлим – няма нищо такова! В мига, в който се съединяваш с другарите и искаш вътре в това съединение да разкриеш Твореца, ти вече попадаш под най-доброто въздействие на Източника на всичко добро. Освен него няма никаква друга сила, която би могла да ни повлияе.

Чрез групата, ти се включваш към най-силния и добър източник на енергия. Необходимо е само, над всички препятствия да усилиш тази връзка – това е всичко! Ще се постараем да го направим през трите дни на Конгреса и ще видим, че целият живот може да бъде организиран и подреден по този начин.

За сметка на тази връзка, ти ще придобиеш чудесна сила, с която ще можеш да успееш във всичко – в каквото и да е в твоя живот. Но само при условие, че искаш да бъдеш свързан с тази сила – защото тя определя всички действия и събития в нашия свят.

И ще разкриеш това напълно явно. Ще се чувстваш като дете, хванало се за ръката на възрастния, когото можеш да заведеш на всяко място, на което поискаш.

Както малкият син хваща за ръка баща си или майка си и ги тегли да направят за него онова, което той не е успял да направи. Така ще направиш и ти с Твореца – Той го очаква!

Надяваме се, че ще ни се отдаде възможност да постигнем това, че Той ще ни хване за ръка и ще ни помогне да изпълним всичко, което е необходимо!!!

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От една страна казваме, че сме готови за Конгреса, а от друга възможно е, мислим, че не сме готови.

И това е правилното състояние. За това разказва Тора, такова е предверието на прехода и изхода.

Не просто гладко и предсказуемо – изходът от Египет се е осъществявал набързо, в бяг към Крайното море. Човек не разбира механизма на случващото се и в крайна сметка за него това е като чудо.

Стоейки в подножието на Синайската планина, казваме: «Ще направим и ще чуем!», сякаш някой предварително знае точно какво да се прави.

Нужно е принципно съгласие: готови сме да се стараем със всички сили, доколкото е възможно от низшия свят да разберем нуждата на висшия свят. Това старание открива вратите пред нас.

Разумът тук е безсилен. Колкото и да мъдърстваме, опитвайки се да узнаем и да разберем, по-вярно и ясно да реагираме на ситуацията – няма да помогне.

Просто ни трябва вътрешна устременост да станем като един и с това да се уподобим на Твореца – общото свойство отдаване и любов. Само със сърцето си можем да разберем, че това е всъщност спасението ни.

Надявам се, че се намираме на прага на духовен пробив, такъв, какъвто не е имало в историята на човечеството. Ще се постараем – и ще успеем!

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: От времето, когато започнах да изучавам науката кабала и отидох в група, чувствам, че у мен расте желанието за секс и други земни наслаждения. Как трябва да работя над това?

Отговор: Написано е: „Всеки, който е по-голям от своя другар, притежава по-голям егоизъм”. В продължение на цялата наша история ние се развиваме егоистично, нашето его през цялото време расте.

В резултат, достигаме до такова състояние, че вече напълно използваме целия огромен егоизъм, който е присъщ на този свят.

Затова хората усещат отчаяние, потапят се в депресия, в наркотици, шири се терор и други беди. Ние вече не знаем какво да правим със своя живот.

Сега ние сме длъжни да си пробием път по-далече, с още по-голям егоизъм, за да достигнем духовния свят, Твореца.

Затова хората, идвайки в науката кабала, мислят, че сега ще бъдат като ”ангели с крила”, като че ли само ”крилата” не им стигат, нали никакви наслаждения от този свят вече не ги напълват.

Но когато човек започва да се учи, изведнъж в него се разкриват желания за храна, за секс, за пътешествия и за други удоволствия от нашия свят.

Защо? Егоизмът расте и нищо не можеш да направиш. И това не зависи от възрастта. Човек може да е на 80 или 90 години – без значение, той започва да усеща желания като млад.

Аз не искам да рекламирам това, иначе ще се превърнем в група на преклонна възраст.

Но на практика – няма спасение. В човек, изучаващ науката кабала, трябва да нарастват всички желания.

И доколкото основа на всички наслаждения е сексуалното наслаждение, чийто корен е съединяването на светлината и на желанието/ кли, сливането на мъжката и женската част на творението, затова преди всичко човек усеща растеж на сексуалните желания до такива мащаби, каквито не е имало преди.

По-рано е бил спокоен човек, всичките му желания са били уравновесявани. Но сега те се проявяват в такава прекомерна форма, че започват да му пречат да живее …

Всичко това е вярно и е известно, че със започването на занятията по науката кабала всички наши желания и наклонности започват да се обновяват.

Какво да се прави с това? Говорейки истината, както е известно от науката кабала, ни е забранено да се съпротивляваме на своите желания.

Не отивай против ”злото начало” направо, като че ли се готвиш да воюваш с него като герой. Ти не можеш нищо да направиш!

Само се потопи с глава в учебни занимания, в група, колкото се може повече се съедини с тях, за да може висшата светлина да ти въздейства по-силно.

Само по такъв начин ти ще можеш да преминеш това – с всички възможни пречки наоколо. И няма избор – всичко това е предназначено да пречисти намерението, мислите, за да търсиш във всички тези пречки точката на връзката с групата – нали в нея е цялата ти свобода на избор.

Затова на теб ти се дават такива състояния, за да се укрепиш още по-силно в своя избор – даже на основата на всички тези желания към парите, към секса, към семейството и към други наслаждения на този свят. На основата на това – укрепи се в групата, реализирай своя единствен избор.

Нямаш избор да воюваш със своите желания. Не прави глупости, не отивай срещу тях, наистина там не действаш напълно ти. Това не е твоята работа! На теб ти дават външни условия, за да реализираш върху тяхната основа още повече своята свобода на избор.

Това е необходимо да се разбере във всички ситуации от нашия живот. Дръж се като всички в нашия свят: дом, семейство, работа, отпуск, здраве – всичко обичайно. А цялото свое внимание насочи към единствената свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята”, 05.11.2010

[26030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Когато се ”вариш” заедно с групата в един сок, започваш да усещаш ненавист към другарите.

Как да приложа ”духовен” разум именно към тази специфична точка, за да се издигна над ненавистта? Какво конкретно трябва да направя?

Отговор: Вие искате да намерите решение на въпроса на това ниво, на което се намирате и не разбирате, че проблемът се разкрива, за да ви пренесе на друго място.

Ти искаш ли да решиш проблема или да се избавиш от него? Длъжен си сам да преминеш на другото място, докато там ти отново не разкриеш ненавистта и отхвърлянето и оттам също ще ти дойде да напуснеш.

В крайна сметка, за да се избавим от ненавистта, трябва всеки път да поправяме връзката между нас.

Понякога това може да се направи с помощта на трапеза, съвместно действие, някакво изкуствено изменение, понякога – с помощта на учебни занятия, а може би това ще направи времето. Но най-надеждното средство – това е молитвата.

Когато се намираш в състояние на вдъхновение, усещаш ненавистта и едновременно разбираш, че трябва да се издигнеш над нея, опитай да напишеш молитва! И нека всеки ден всички я четат в групата, като действие по обединението – това работи.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[26012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо започваме духовна работа в Тора и заповедите с егоистично намерение ло-лишма?

Отговор: Нашият материал е злото начало. За него е казано: «Създадох злото начало и създадох Тора за подправка». Излиза, че на злото начало е нанесена някаква подправка, едва ли не като крем.

Тора носи обкръжаващата светлина (ор макиф), която «облицова» нашия материал и го възвръща към Източника. С други думи, Тора – това е светлината, поправяща намерението и преориентираща го от «собствена полза» на «благо за ближния».

«Злото начало» е желание, обърнато към злото, т.е. към лична изгода. Идва светлината и го превръща в «добро начало» – в желание, устремено към доброто, към полза за другите.

И излиза, че Тора е «подправка». В края на краищата тя добавя «най-дребното» – подправя желанието с правилно намерение. По-рано ти си го използвал за зло, а сега за благо.

Е, а заповедите – това са действия, посредством които ти реализираш целта, за да може цялото твое желание да бъде подобно на Твореца.

В тебе се развива верига от действия, следващи на малки порции една след друга. Ти ги осъществяваш, за да могат в крайна сметка всички твои желания да бъдат устремени към отдаване. По този начин ти осъществяваш «заповедите», т.е. повелите на Твореца – поправяне в себе си.

 От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

В крайна сметка ние рисуваме пред себе си картината на реалността от съприкосновението на светлината с желанието – така, както в нашия свят светлината прожектира на екрана филм.

Но за разлика от киното, висшата светлина рисува картина не на екрана извън нас, а на екрана вътре в нас – и възниква в нас картината на реалността – на нашия материал «желанието да се насладим».

Затова виждаме «пред себе си» (така ни се струва това, което се усеща вътре в нас) живия свят, живите създания, а не изкуствено изображение на плоскостта.

Представи си, че сега рисуваш малко куче, което бяга пред теб. Ти го създаваш, това не е рисунка, а създание, състоящо се от плът и кръв, кости, с разум и чувства – защото то е в твоя материал / желание.

Всъщност ние само това и правим. Тъй като няма нищо друго, освен желанието и светлината.

А ако желанието ти макар и малко се пробуди, повдигне се и достигне минимална степен на отдаване, то заедно със светлината вече създава други рисунки – други създания.

Ти сам виждаш, сякаш отстрани, как различните ти желания се изменят при среща със светлината, създават различни форми на живот.

Представяш ли си в каква реалност се намираш?! – Пред тебе се сменят светове, заедно с всичко, което съдържат – и всичко това създаваш ти.

Разбира се ти напълно осъзнаваш, че и по-рано си се намирал в създаваният от теб материал, в света.

И възниква въпросът: тези форми аз ли ги създавам, аз ли ги сътворявам наново или те са си били тук и само ми се разкриват в такъв вид, според степента на нарастване на желанието ми и подема по стъпалата на стълбата?

Тъй като на всяка степен аз срещам нови форми, нов свят. Този нов свят, който аз откривам, аз ли съм го направил или той е бил тук и аз само го разкривам?

– Отговор: Аз само го разкривам. Но за мен, аз действително го създавам, тъй като за мен той живее вътре в моите желания.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[26052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→