Днешните деца значително се различават от предишните поколения. Те имат друго възприятие за света, което преди това не е съществувало – не плоскостно, а по дълбоко.

Това поколение е готово за духовно развитие и трябва да го получи. А ако ние не го дадем, получаваме такива реакции като хиперактивност, грубост и непослушание, защото на тях не им е достатъчно онова, което го има в нашия свят.

На тях им трябва правдиво знание за това, в какъв свят живеем, каква цел и по какъв начин трябва да я постигнат. Те възприемат информацията за духовния свят лесно и естествено.

Дори, ако в началото просто повтарят след нас, което е нормално за децата, то после проверяват – истина ли е това или не? Проверявайки, те откриват факти, които потвърждават верността на тези думи значително по-лесно, отколкото го правим ние.

Давайки им такова възпитание, ние преди всичко възпитаваме себе си, показвайки пример за връзката помежду ни, към която те трябва да се стремят. Тъй като деца и родители са устремени към една цел, те преминават през същите състояния, етапи на развитие, намират се в същия свят, живеят по същия начин.

Нашите деца са пълноправни участници във всички действия, организирани от възрастните. Те знаят за какво живеят, какъв е смисълът на живота, какви са природните и обществените закони, как да живеят според тях.

Изучават системата, в която живеят и започват да чувстват действащите в нея сили, защото вече са изначално готови за разкриването на тези сили.

В тях, промените се проявяват много бързо – за няколко месеца. Те са умни, знаят и могат да използват потенциала си. Показването на постиженията им пред света, ще послужи като най-доброто разпространение на методиката, защото за проблемите на възпитанието е загрижено цялото човечество.

Да се надяваме, че виртуалното училище, която планираме да създадем в най-близко бъдеще, ще се заеме с формирането на новия Човек.

От 5-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[27004]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Кой е Творецът? Творецът – това е общото свойство на отдаване и любов. И затова Той е скрит от теб, защото Той е изцяло отдаващ, а ти си егоист, получаващият. И затова ти не Го чувстваш.

Нима Той сам се скрива от теб? Ти си този, който Го скрива и не искаш да Го познаеш! Ти казваш: „Добре, ако Ти би ми дал егоистичното наслаждение, което в момента искам, аз бих се запознал с Теб. Ти желаеш да ме насладиш с отдаване? Е, аз искам да се наслаждавам от получаване!“

Ето в това е целият проблем. Никой не скрива Твореца от теб. Ти се намираш в Него, няма никой освен Него! Но огледай се в какъв свят ти усещаш себе си…

И да отмениш своето его – това не означава да отмениш своите желанията. Това означава само да отмениш егоистичното си намерение заради себе си.

Не ми е нужно в нещо да се ограничавам – трябва просто да огранича собствените си егоистични намерения и да увелича намерението „заради отдаване“. А самото желание ние не засягаме.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26827]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Баал Сулам ”Основи на намерението”, п.59: …Малхут на Първото съкращение се скрива в ”необяснимата глава” (РАДЛА) на тайния ”крайъгълен камък”, който пренебрегнали строителите.

И в това е тайната на трите глави, за които пише Книгата Зоар, нали първата глава, РАДЛА, се поправя като ”едното е по-горе от другото”, а глава Арих Анпин се поправя като ”едното е вътре в другото”.

Има глава на духовния парцуф (Рош), която отблъсква светлината и затова се нарича ”едното е по-горе от другото”, а има глава, която приема светлината и я изпраща долу, като ”едното вътре в другото”.

Тези две глави стоят в началото на света Ацилут и със своята работа през цялото време се уравновесяват една с друга. Това и определя коренът на цялото висше управление, спускащо се към нас оттам.

Малхут, за която е казано: ”едното е по-горе от другото” е отделена от света Ацилут и ние вече не знаем какво става там. Непонятно е за нас Първото съкращение (Цимцум Алеф) – това е съвършено друг диапазон.

Както моето ухо, което може да улавя звуци само до честота 20 килохерца, а всичко, което е по-високо от нея, не чувам. А Първото съкращение работи на такива ”гигахерци”, в такива диапазони, за съществуването на които дори не подозирам – те са ми неизвестни и непонятни.

Там работят такива тънки свойства на желанието за наслаждение и желанието за отдаване и такива техни изяснявания, до които ние даже не се докосваме. Ние нямаме нужната тънкост и чувствителност. Това се и нарича ”едното е по-горе от другото”.

Съществува обратен порядък на световете и желанията, тоест на желанието Малхут не достига светлината Кетер – Ехида.

А тук се получава, че светлината Хохма се издига в съсъда Кетер, светлината Бина – в съсъда Хохма и т.н., докато светлината, предназначена за Малхут, не попадне в съсъда Есод.

Оттук започва несъответствието на светлините и желанията, при което цялата светлина се намира не на своето място.

И Арих Анпин се поправя като ”едното е вътре в другото”, тоест светлината Хохма напълва желанието Кетер. Затова желанието Кетер усеща недостатък, чувствайки, че не се напълва със своята светлина – нали това е светлина на по-ниска степен, светлината Хохма.

Но трябва да разбираме, че в желанието Кетер не може да влезе никаква друга светлина, освен тази, която му е предназначена – аз не мога да слушам с очите или да гледам с ушите!

Става дума само за количеството светлина, напълваща желанието – и количеството светлина в желанието Кетер се усеща сега така сякаш това е светлината Хохма вместо Кетер.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 18.11.2010

[26911]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ разказва за поправянето на Малхут. Малхут – това е общо кли, същото това желание да се наслаждава, което е създал Творецът.

Но все пак Той го е създал чрез последователност от особени действия, за да придаде на това желание особена форма, която да му позволи впоследствие да се подготви за получаването на цялата светлина на Безкрайността.

Ето защо говорим само за поправянето на Малхут, тоест на желанието. Процесът се разделя на няколко етапа: раждане (ибур), кърмене (йеника) и възрастно състояние (мохин).

Всички тези състояния се поправят по пътя на обединяването на Малхут и Бина. Тяхното правилно съчетаване се нарича „Малхут на Давид”. Правилният подход се състои в това, че поправяме Малхут само доколкото сме способни да я включим в Бина.

В статията „Нощта на невестата” „Зоар“ образно разказва за това как цар Давид  харесал Бат-Шева. Тя била жена на неговия военачалник Урия и Давид умишлено скроил неговата смърт на бойното поле, а самият той в това време взел за себе си Бат-Шева, даже недочаквайки известието за нейния съпруг.

Тази история, описана от пророка Шмуел, се представя изненадващо непристойно, въпреки че сега подобни неща се извършват с лекота: „Как е могло това да се случи?”

Разбира се, става дума за алегоричен разказ. „Давид” – това е Малхут, която е способна да се поправи, но в мъжка категория, чрез екран и отразена светлина, тоест намерение.

„Бат-Шева” е тази част от общия Малхут, която в дадения момент е годна за поправяне. Ако я поправят чрез светлината хасадим, то тя може да принадлежи на Давид.

Последователността на действията е такава: отначало светлината АБ-САГ проявява дадена част от Малхут, после светлината хасадим я напълва.

Предварителните етапи на анализа и напълването със светлината хасадим – това е „работата на Урия”. Неговото име (אוריה) се разпределя на: אור י“ה, което означава светлината на първата част на АВАЯ, нямаща отношение към втората част, към получаващите келим (съсъди) на Давид.

Само след това могат да я поправят на получаване заради отдаване – и това вече е „работата на Давид”.

От урок по книгата „Зоар“. Предисловие, 18.11.2010

[26929]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да възобновим стремежа към духовното след Конгреса?

Отговор: На Конгреса вие почувствахте препятствие, което ви пречи – фараона.

Вие за първи път се срещнахте с него и разбрахте какво е това 10 наказания: искаме да се промъкнем към връзката с другите, но сме отблъснати назад.

Сега трябва да разберем, че в отговор на получения удар е необходимо да развием собствено желание, равносилно на силата на отхвърляне.

Това ще дойде само от обединението с другарите в процеса на учението, което ще стане молба за обединяване на желанията.

Сега вече имаме потребност, впечатление от сблъскването с егоизма-фараон, с егоизма, отделящ ме от духовното.

Аз буквално съм стигнал до стената между мен и духовното и тя е тази потенциална отрицателна сила, която ме е отблъснала назад.

Получил съм удар, но трябва да различа, че аз – това е егоизмът. И ако съумея да се издигна над този удар чрез вяра над знанието и да развия противоположната сила, то ще се придвижа вътре в тази структура, вътре в стената.

След това идва следващият удар, още и още – така аз ще премина махом, който, както във всяко явление в духовното, има пет нива на дълбочина (авиют) или 10 сфирот.

Ние вече сме започнали тази атака и всеки път ще ни бъде по-разбираемо и по-ясно какво сме длъжни да постигнем и против какво да се борим.

Сега е необходимо да отделим в себе си разочарованието, болката, удара, отхвърлянето и да ги отнесем не към себе си, а към фараона в мен. Аз се намирам извън удара, над отблъскването и разочарованието, ако се слея с групата.

Това ми помага да отделя в себе си това ”Аз”, което се стреми към Твореца и това ”Аз”, което се явява фараона.

А какво да правя с това разочарование и безсилие? – Да моля помощ от Твореца! Именно сега аз се нуждая от Него, а не преди.

По-рано ние мислехме, че можем да достигнем обединението с групата, поръчителството и разкриването със собствени сили.

Ние никога не сме приемали Твореца като третата, главна сила, която изпълнява цялата работа. Тя така и се нарича: работа на Твореца (аводат ашем). А ние само я предизвикваме.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 15.11.2010

[26782]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Материалът на творението, т.е. самите ние сме желание за наслаждаване. Не можем да извършим нито едно действие, ако то не ни е необходимо, за да се наслаждаваме.

Ние действаме само според потребността на желанието, което се нарича „място“ (макóм).

Казано е: „Човек се учи само на това място, където желае сърцето му“ – тоест той учи от потребност, от стремеж.

В такъв случай, каква полза от това, че седя и се опитвам да изградя някакво  специално намерение в себе си? Та всичко това е лъжа. Сърцето ми желае своето, а аз  дори не знам, какво е то.

Така че, не е ли по–добре  просто да чета текста, без да се надявам да стигна до сърцето? Как да променим желанието, след като самите ние сме това желание?

В отговор, кабалистите казват: вие трябва да се обедините, да се включите един в друг, да потърсите общото за всички желание и да го усилите, да го промените,  да промените вашите намерения и цели с помощта на обкръжението.

Останалото не зависи от нас. В статията „Свобода на волята“, Баал а-Сулам обяснява, че, включвайки се в група, ние „течем“ заедно с нея и във всяко едно отношение сме подложени на нейното влияние. Обаче сме постигнали своето, тъй като сега действаме по волята на новото желание, постигнато в групата.

Всеки път, човек се старае да се съедини с групата и неговото желание се променя. Благодарение на това, той ще идва на на учебните занятия с друго изискване и ще привлича постоянно обновяващата се висша светлина, която ще го промени и ще го притегли към по-ясна цел и към по- високо стъпало.

Нека моето желание да е егоистично – аз искам всички блага от този и от бъдещия свят и нямам никакво отношение към другите и към Твореца.  В същото време обаче, групата около мен говори за възвишени неща.

От духовна гледна точка, може всички мои другари да са лъжци и измамници, но говорят красиво и аз се вдъхновявам от думите им.

В резултат, заедно със своето просто егоистично желание, аз волю-неволю възприемам от групата новата посока на отдаване, искам да се включа и започвам да ценя обединяването.

Искам или не, аз приемам в себе си ценностите на групата. Другарите стават част от мен и моето намерение се променя.

И сега, когато на учебните занятия желая въздействието на светлината, то, разбира се идва в зависимост от „вируса“, който съм получил от обкръжението.

В мен има вече нещо друго, освен собственото его – ново насочване към цел, за която преди не исках и не можех дори да си помисля.

Групата задължава. Тъй като в своя корен,  ние сме свързани в една душа, в мен проникват желанията на другарите и ми въздействат.

От урок по книгата „Зоар”. Предговор, 17.11.2010

[26798]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Нощта на годеницата”: „Ситра Ахра има само тъничък лъч от светенето на Малхут и само това свойство „шореш” (коренът) е достатъчно за съществуването на клипот.

Този корен се назовава също с името „тънка нишка”, което означава „тънък” корен на греховете. Казано е: „В началото той е подобен на паяжина, а в края става като дебели въжета”.

Клипа – това са келим, които засега не можем да поправим с намерението за отдаване. Става дума за най-мощните и важни желания, в които по-късно, при окончателното поправяне, ще се разкрият най-големите светлини.

По принцип, ние нямаме възможност да направим каквото и да е с желанието за наслаждение. Можем само да сортираме неговите части и да решим за себе си с кои от тях можем да работим сега – при тези или при други условия.

А останалите желания трябва да „консервираме” и постоянно да поддържаме защитата, за да не могат те да се изтръгнат и да ни нападнат.

Всички, ненавиждащи Исраел, т.е. ненавиждащи стремежа направо към Твореца, са тези големи егоистични желания, които ние засега не можем да поправим. В Тора, те се наричат народи, които от край време не дават на Исраел да живее.

Разбира се, ние осъзнаваме, че техните войни са пробуждания на егоизма, които са в полза на човека.

Благодарение на тях, той проявява все по-добре своите непоправени желания и това се нарича тяхно „убиване”, т.е. намира в тях все нови и нови части, които може да поправи и да се присъедини към себе си, да ги използва заради отдаване.

Така че, за нас е необходимо да се грижим за тези егоистични части на желанието, които засега не се поддават на поправяне. Длъжни сме да поддържаме тяхното съществуване и заради тях да извършваме особена духовна работа.

Защото въпреки всичко, аз ги усещам в себе си. Не е достатъчно просто да се изключат и да не се използват – на този етап аз ги поправям като им давам слабо светене, обозначавано с буквата куф (ק), долната част на която се пуска под реда, прокарвайки слабо светене към световете БЕА и към клипот, които се намират там.

По същия начин, болният бива включен към апарат за изкуствено дишане в залата за реанимация. Аз не си давам вид, че тези желания ги няма в мен, а напротив, признавам тяхното съществуване и властвам над тях. Излиза, че те зависят от мен, защото поддържам в тях слабата искра на живота.

Клипа ни е необходима, защото е подобна на кората, защитаваща плода в периода на негово узряване. Без тези действия, ние няма да успеем да започнем поправянето на Малхут.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.11.2010

[26921]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Нощта на годеницата”: „На 15-ти нисан, Давид провъзгласил по целия Израел указ да се тръгне на война.

И били те под предводителството на Йоав на 7-ми саван, и потеглили те, и изтребили страната на амонитяните.

Те останали там и през сиван, тамуз, ав и елул. На 24-ти елул, станало, каквото станало с Бат-Шева. А в Деня на Съда, Творецът му простил този грях”

Разбира се, тук ние говорим не за дати, а за духовни стъпала. Годишният цикъл е разделен на 12 месеца – съгласно четирите стадия АВАЯ, умножени по трите линии. Четирите годишни времена, последователността на месеците и празниците се определят чрез взаимното включване на светлините хохма и хасадим.

Еврейският календар е изграден според двата цикъла: слънчевия и лунния. Годината се отчита по слънцето – по тази част, която се отнася към Зеир Анпин. А лунните месеци са частта, която се отнася до Малхут.

Така се описват духовните поправяния – в зависимост от това, за какви влияния, въздействия става дума.

Или Малхут въздейства на Зеир Анпин, или Зеир Анпин – на Малхут. И в резултат, изграждайки помежду си правилна връзка, те се издигат и се присъединяват към Бина, към висшата си майка, която ги поправя.

Съответно, всички дати в лунния цикъл имат свои духовни значения. Всеки месец започва с новолунието и завършва преди следващото новолуние.

Става дума за тринадесетте сфирот ХаБаД-ХаГаТ-НеХИ, всяка от които включва трите линии. Състоянието на тази система, според нейните частни сфирот, може да се раздели и да се систематизира включително до „часове”, „минути” и „секунди”.

Тогава ще стане ясно, през какви точно поправяния е минала Бат-Шева с Давид и Урия, и защо те са се паднали на тези „дати”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.11, 2010

[26926]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „Нощта на невестата„: „Изправянето на Йесод – това е съюзът на обрязването (брит мила).

Оттук следва, че знакът на съюза се нарича дело на нашите ръце. Защото ние снемаме последната плът от Йесод и това е дело на нашите ръце. И това е само до окончателното поправяне.”

До окончателното поправяне (Гмар Тикун) ние действаме в десетте сфирот на своята душа. Преди всичко ние трябва да отрежем Малхут – да изключим от работата желанието, което не се поддава на поправяне.

А освен това ние режем желанието до Йесод и работим само с онези келим, които лежат по-високо от него – в степента, в която можем да ги включим в Бина.

Това е именно и „съюзът на обрязването”: ние изключваме желанията, които не трябва да бъдат използвани до Гмар Тикун. Те ще бъдат поправени едва в края на поправянето. А във всички останали келим от Кетер до Йесод можем да получаваме светлина заради отдаването.

„…Казано е: „И от плътта си ще видя Твореца“ . Именно „от плътта„, защото всеки път, когато човек се записва със светия запис на този съюз, той вижда през него Твореца„.

„От плътта”, т.е. от получаващите келим. Отгоре до средата на Тиферет се намират отдаващи келим, а под тях, до знака на съюза – получаващи, които се наричат „плът” и „кожа”.

Да се види Твореца, т.е. хохма, може само в получаващите келим – но само на нивото на „плътта” (басар), а до „кожата” не се докосваме.

Казано другояче, ние се спираме на третия стадий (плът, месо, бхина гимел) и не задействаме четвъртия стадий (кожа, бхина далет).

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 17.11.2010

[26792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Човек се развива подобно на ябълка, зрееща на дървото, докато не достигне крайното, желано състояние.

И безусловно на този път той преминава през съвършено противоположни състояния, усещайки себе си като стипчива, кисела, незряла ябълка – но може ли той да върви не по пътя на страданието, а по пътя на светлината, чувствайки как през цялото време се приближава към доброто?

Ако върви по пътя на страданието, то желание му за наслаждение непрекъснато получава удари – става все повече и не получава напълване.

Но ако вървим по пътя на светлината, то тя ни превежда през тези състояния осъзнато и ние живеем не вътре в своите желания – а вътре в намерението, чрез което разкриваме противоположния свят – светът на отдаването!

Аз се наслаждавам в него от отдаването на Твореца! (Егоистичното кли – желанието, алтруистичното кли – отразената светлина, намерението за отдаване, О“Х).

Аз не само ускорявам развитието си с помощта на светлината, но и усещам този път като наслаждение от това, че идвам към желаната цел, съгласявам се с Неговия замисъл, и всеки миг се приближавам все повече.

Но колкото повече се приближавам към целта,толкова по-противоположен на нея се усещам! Тъй като през цялото време повишавам чувствителността си към различието между нас и Твореца, както е казано, че „Твореца е придирчив към праведника на дебелината на косъма”.

На първа степен ми се струва, че нашето различие не е чак толкова страшно – но като помислиш, аз получавам, а Той отдава.

След това се повдигам от 1 на 2 степен и макар и да заприличвам повече на Него, но именно от това аз усещам  разликата вече не като „-10”, а като „-100”.

Повдигнал съм се – т.е. получил съм поправяне и то работи като увеличително стъкло, в което виждам своите недостатъци  100 пъти повече!

Нека съм се приближил към Твореца на височината на една степен, но съм станал 100 пъти по-чувствителен, и ако по-рано не ми е пречела разлика с размер на теглич на каруца, то сега ме мъчи даже тънко косъмче.

И единственото, което може да бъде изменено от тези 4 фактора на развитие (основа, път на развитие на основата, обкръжение и път на развитие на обкръжението), които действат на растящата ябълка или на човека, на неговия духовен ген – това е влиянието на обкръжението.

Защото само то определя, ще има ли благоприятни условия за растежа на ябълката: достатъчно слънце и влага. И същото се отнася до душата – ако получим добри условия за растеж, няма да са ни нужни страдания и войни.

Ако искаме нашата ябълка (душа) да израсте – на нея ще ѝ е нужно да расте в равновесие с обкръжаващата среда.

И затова трябва да установим връзка с тази среда и чрез нея да достигнем висшата сила, Твореца, който се облича в обкръжението и го поправя така, че да можем аз и обкръжението и Твореца да се съединим в едно цяло.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→