Баал аСулам, „Шамати”, статия 33, „Жребият на Съдния ден и Аман“ (със съкращения)

Казано е: „Удостои се – стана праведник, получи своята част и частта на другия в рая. Провини се – стана грешник, получи своята част и частта на другия в ада“.

Смисълът на това изречение е, че човек поема в себе си  лошото от целия  свят. И затова е създаден целия свят с много хора, и всеки е със свои мисли и възгледи. И всички се намират в един свят специално, за да може всеки да възприема всички мисли на другите.

Благодарение на това, когато човек се устремява към висшия свят, взаимното включване ще му е полезно. Защото, желаейки да се върне към Твореца, човек е длъжен да склони себе си и целия свят към чашата на опрощението, тъй като самият той е проникнат от всички възгледи и странични мисли на целия свят.

В този смисъл са думите: „Провини се – стана грешник, получи своята част и частта на другия в ада“. С други думи, когато е бил още грешник, както е казано – „провини се“, той е имал своята част от противоречията и страничните мисли. А освен това, той е включвал частта на другите в ада, т.е. бил е проникнат с всички възгледи, на всички хора в света.

Затова, когато след това станал праведник, който се „удостоил”, тоест след като се върнал към Твореца, скланяйки себе си и целия свят към чашата на опрощението, тогава, той вече има своята част и частта на другите в рая.

Тъй като е длъжен да привлича висша светлина и за страничните мисли на всички хора в света, защото се е проникнал от тях и трябва да ги склонява към чашата на опрощението. Това става, както е казано, именно чрез привличане на висшата светлина върху съсъдите на всички.

И макар, самите те да не могат да получат светлината, която той е привлякъл за тях, тъй като нямат готови  келим(съсъди), но той привлича също и за тях.

…И затова ни трябва толкова голям свят с много хора – за да може всеки да се включи в другите. Оттук следва, че всеки отделен човек се прониква от мислите и желанията на целия свят. И по тази причина, човекът се нарича „малък свят“.

[27387]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Не е важно какво точно четем – книгата „Зоар”, „Вавилонския Талмуд” или Библията (Тора). Всички свети книги разказват за света, който не усещам, в който нищо не разбирам. А аз не разбирам нито един, дори най-малкия негов детайл.

Как работи разумът, „разбирането”? Когато в моя разум има модел на онова, което виждам, за което слушам или чета, тогава ще мога да събера и подредя в себе си картина, съответстваща на ставащото извън мен.

Но при изучаването на кабала, това е невъзможно. Аз нямам нито един подходящ детайл. Как тогава ще мога да съставя някаква картина?

Да допуснем, кажа, че З”А” е „10”, а „Малхут” – „5”. Колко е по-малък З”А от Малхут? 10 – 5 = 5. Прекрасно, значи ти знаеш! Но какво знаеш? Разбираш ли какво е З”А? Не. А какво е Малхут? Не. А какво е 5 – разликата между тях? Също не. Тогава какво знаеш?

Но ние изучаваме тези понятия, тъй като това са висши корени и те въздействат върху нашата точка в сърцето, разширявайки я. Това е единственото възможно действие от цялата наука кабала, извършвано върху нас – намиращите се зад границите на висшия свят.

И затова, както казва Баал аСулам в „Предисловие към Учение за Десетте Сфирот” (п.155), кабалистите са задължили всеки човек да изучава науката кабала, тъй като в това действие се крие светлината, връщаща към Източника, към Твореца.

Цялата Тора е била написана без запетайки, точки и разстояние между думите – от самото начало до края е имало непрекъсната последователност от букви. Буквите са желания/келим. Свойствата за отдаване и получаване, Хасадим и Хохма, намирайки се помежду си в особена връзка, изграждат формата на буквите.

А аз, трябва вътре в себе си, от своето желание да създам същите свойства, келим. Когато моето желание започне да пребивава в свойствата Хасадим и Хохма, тогава то ще приеме и такива форми на буквите.

Тези свойства ще бъдат в мен – като 22 набора от духовни щампи. От тях, аз ще мога да съставям думи – действия, а от думите – фрази, завършени програми.

Ти трябва да уподобиш своето желание на тези символи. Кабалистите са ни предали тази информация във вид на символи, за да можеш, от своето желание да направиш същите форми, както е написано в Тора, започвайки от първата буква „бет” (първата буква на думата „Берешит” – „В началото”) и до последната – „ламед”.

Вземи своето желание като тесто, моделирай от него тези форми и в резултат ще получиш себе си напълно поправен.

От урок по книгата „Зоар”, 23.11.2010

[27421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Човек се държи за религиите и всевъзможните вярвания, защото е трябвало някак си да се захване за духовното – като малко дете, което поуспокоило се, прегръща любимата си играчка или привичното одеяло.

Такива „опори” са нужни на човека до края на живота му. Но днес, когато егото ни нараства до такива предели, че не може вече да се удивява на играчките, човек търси последна опора и не знае за какво да се залови.

И тогава всичко става позволено и никой от нищо не се вълнува, никакви съглашения за добро и зло, религия и морал – което е огромен проблем за обществото.

И ето, точно тук е необходимо да разпространим науката кабала, колкото се може по-бързо, за да може тя да замени тази изчезваща юзда, която изпълняваше религията, удържайки човечеството – да му даде цел и да му разкрие висшето управление.

За да не мисли човек, че над него няма никаква висша власт – има! Но вместо система от морал, заплашващ човечеството с наказание в бъдещия свят – на нас ни е нужно действително да разкрием истинския Управляващ.

Без това няма да се разминем в този смутен, преходен период, когато човечеството се освобождава от всички удържащи го юзди.

Някога всичко се подчиняваше на съвършено ясен режим – всеки е знаел как да се облече в съответствие със своето съсловие, което се е съблюдавало в обществото. Днес настъпи пълна свобода и всичко е възможно – и това е само началото. Има да гледаме какво още ни чака – как ще изчезне всякакъв срам и морал.

Вместо управлението на религиите, вярата, страха от наказание в този и в бъдещия свят, обещания за Ад и Рай и мнение на обществото, безцеремонно поставящо всеки на своето място: роб, селянин, господин и диктувайки му всички норми за живот, дори начин по който да се облича – ние изведнъж се оказахме без всякакви юзди.

И това е направено преднамерено, за да ги заменим с осъзнато и по собствено желание подчинение на висшето управление. Но самият този преход е много проблематичен.

Само когато известна част от човечеството установи връзка с висшето управление – „с камшика и юздата” на Твореца и се съедини с него, за да може да служи като пример за другите – тогава на всички ще им бъде по-лесно да го приемат.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27317]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ние – първото поколение (което също така се нарича и „Последното поколение” на егоистичния свят), което трябва да реализира науката кабала и да извърши порив в духовния свят.

Ако стотици хиляди хора (или дори няколко милиона) занимаващи се  с кабала по целия свят се обединят, то ние безусловно ще достигнем до тази сила, която ще ни позволи да се промъкнем през границата между духовните светове, която се нарича „махсом” и да достигнем доброто.

От предисловието на статията „Последното поколение” на Баал Сулам: Съществува притча за хора, които са се заблудили в пустинята и са страдали от глад и жажда.

Един от тях намерил обител, пълна с всички възможни блага и тогава си спомнил за своите нещастни братя. Но той дотолкова се отдалечил от тях, че не знаел къде те се намират.

Какво направил тогава? Започнал силно да вика и да тръби в рог – може би нещастните гладни другари ще чуят неговият глас и ще дойдат и също ще влязат в обителта, пълна с всички блага.

Същата тази картина лежи и пред нас: ние сме се заблудили в ужасна пустиня заедно с цялото човечество и сега намерихме голяма съкровищница, пълна с всички блага. Става дума за кабалистичните книги в тази съкровищница…

И ето сега господа, пред вас на този шкаф лежи книга, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също и всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в бъдеще.

Отворете тези книги и там ще намерите всички добри разпоредби на живот, които ще се разкрият в края на дните и от тях ще получите добър урок за това как и днес да приведем всичко в ред.

Макар и кабала да се нарича наука и мъдрост и да ни се струва скрита, висша, тайнствена, може би дори плашеща (наистина в последните години тези митове вече се разсейват).

Ние сме длъжни да разберем, че цялата тя ни говори за съединение между нас. Ако хората се обединят, те ще започнат да постигат тук и сега във все по-голяма вътрешна връзка между себе си този поток, течаща енергия между нас.

Ние вече се намираме в него, като в облак, но не чувстваме своето реално, истинско състояние. Трябва да разсеем този облак, да се върнем в съзнание и тогава ще се почувстваме в свят, пълен със светлина, живеещ вечен и съвършен живот.

Ще видим всички светове и ще почувстваме себе си не само над всичко, което се случва в този материален свят, но ще получим и ново съзнание и усещане.

Все още ни предстои да направим това и всичко зависи от това, доколко се стараем да проникнем все по-дълбоко и да се прочувстваме от връзката между нас.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27249]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не се опитвайте да бъдете „умни” или „героични” и със свои сили да се борите с егоизма. Нищо не е по-глупаво от това! Кой може да се противопостави на природата? Възможно ли е?

Нашата работа е да се издигнем над егото, което означава да притеглим силата на светлината и заедно с нея да се издигнем над егоизма сякаш той не съществува. Това не означава да потиснем егото и спокойно да се носим по течението. Нашият егоизъм остава и ние осъзнаваме, че Творецът е този, който ни дава такъв голям запас от желания. Но ние желаем да бъдем над тях.

Аз не унищожавам егото, тъй като това е над което се издигам. Но в момента аз не взимам егото под внимание във връзката с моите приятели, без значение колко ужасно арогантен, нахален, завистлив, властващ и честолюбив може да бъде всеки един от тях. Това е съвършено неважно – всичко, което знам е „любовта покрива всички грехове”. Ти с пистолет, а аз с нож в ръка се прегръщаме един с друг и взимаме всички решения от любов.

Всеки си мисли, че е прав, но всеки отменя себе си. Любов означава, че аз приемам чуждото мнение и те приемат моето и по този начин достигаме до общо съгласие, което ни позволява да вземем решение на по-висока степен. Ние се издигаме над нашата обща ненавист до нашата обща любов.

Опитайте се така да направите в групата и вътре ще почувствате трети компонент: Твореца! Вие ще почувствате, че Той или липсва или че Той вече присъства вътре във вас.

Това е много практическа работа, както цялата кабала е: „Ела и виж” (Бо-ре), „Ще направим и ще чуем” са съвършено практически неща, които трябва да реализираме сега.

От урока по статията „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар пише за обединението между Зеир Анпин и Малхут, за това как всичко става едно цяло.

Оттук става ясно, към какво трябва да се насочим. Всички трябва да държим на прицел финалното действие – нашето отдаване на Твореца.

Трудно е да си представим нещо, излизащо извън пределите на сегашните ни желания. Но светлината постепенно ни пропива с тази необходимост – и аз изведнъж чувствам, че ме влече към Твореца. Защо, аз не зная, но изведнъж ми се иска да мисля за Него, да Му отдавам.

Като че ли се е появил неизвестен съсед, за когото никога не съм знаел, и е заел всичките ми мисли. В мен се пробужда отношение към него, между нас възниква връзка. Отново и отново си спомням да него.

Откъде дойде това? В резултат на обучението и въздействието на обкръжението. Сама по себе си или изкуствено ни посещава мисъл за окончателното състояние, засега още далечно. Така се ражда намерението да извършим отдаване на Твореца – намерение, което се стараем да реализираме на духовните стъпала.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 22.11.2010

[27294]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кетер и Бина притежават такива особени свойства, че са способни да се спускат където им е угодно и да работят и с най-ниските желания.

Бина – това е Хасадим (милосърдие), а Хасадим може да се намира на всяко място, поддържайки своето намерение „отдаване заради отдаване”. Но как това може да прави Кетер, в който има и светлината Хохма, а не само Хасадим?

Работата е там, че Кетер напълва и се отнася към всичко „отдолу нагоре”, затова той може да се спуска във всички желания, намиращи се в егоистично намерение, също както Бина, но по съвършено друга причина.

Кетер – това е свойството на Твореца, желаещ да напълни цялото творение, Малхут. Това не е светлината на напълването, Хохма, а замисълът на творението, самата идея, нейната програма. Той като че ли определя какво иска Творецът от нас в самия край – Той иска да ни издигне при себе си.

Затова тази сфира се обозначава с последната буква йод – това е програмата, която започва да се реализира, започвайки от сфира Хохма и по-надолу. Хохма – това вече е светлината на целта на творението, а след това Бина – светлината на изправянето.

И така, има ГАР, трите висши сфирот, отнасящи се към Твореца: Кетер – програмата, Хохма – целта на творението, и Бина –изправянето на творението.

А след това става реализацията в нисшите. Това са Зеир Анпин – системата, определяща как низшият трябва да се измени и благодарение на каква последователност от действия.

И най-низшият, който трябва да се измени и да премине всички тези изменения – Малхут. Така са разпределени петте части, от които се състои творението.

И доколкото Кетер – това е замисълът, програмата на творението, идеята, той се намира във всяко място! Защото без тази идея нищо не може да съществува, дори и едно единствено най-малко желание.

Но той действа по отношение на низшите „отдолу нагоре”, защото е насочен само към това да ги издигне към изправяне – даже, ако затова трябва да се спусне в самите клипот и да извърши някакви прегрешения по този път.

Но след това, както пише книгата Зоар, всички тези проблеми и престъпления ни се струват правилни действия, които е трябвало да преминем, защото именно за сметка на тях ние разкриваме крайното изправено състояние.

Всичко това е направено от ръцете на Твореца, а самите ние не сме правили нито грешки, нито престъпления, нито изправления.

И затова Кетер със своето поведение и отношение към низшите е по-високо от всички ограничения и съкращения.

Тази мисъл е заключена във всяка частица на творението и във всяко негово действие и затова той се разпространява повсеместно и действа отдолу нагоре, за да съедини всички части на творението и да доведе до края на изправянето.

Бина действа другояче – това е светлината Хасадим, изправянето на творението. Изправянето може да се случва във всяко състояние и във всяко място съгласно желанието на низшия да се изправи и да получи свойството Бина, свойството отдаване.

Искаш – получаваш, без никакви ограничения! И затова Бина също може да се разпространява навсякъде, защото това е „хафец хесед” (чисто отдаване).

Така че Хохма – това е светлината на целта на творението, напълваща желанията след изправянето от Бина, получено предварително. А Зеир Анпин определя процеса, съгласно който това изправяне се случва.

Бина, искайки да се уподоби на Кетер, ражда З”А и действа вътре в него, за да го доведе до нивото на Кетер. Но З”А не може да достигне Кетер, както иска от него Бина – а само с помощта на Малхут!

Излиза, че З”А – това е скритият Творец, Кетер – най-висшето свойство – Ацмуто, замисълът на творението. З”А и Малхут работят в двойка, защото З”А не може да се уподоби на Кетер, ако Малхут не се присъедини към него и не му придаде своите желания.

Затова Малхут може да се изправи, само взимайки пример от З”А. Гледайки Го, тя узнава, какви желания и изправяния са ѝ нужни, за да се съедини с Него. Малхут – това е душата, З”А – Творецът, а тяхното съединение – сливане на душата с Твореца.

Но когато те се съединяват, се издигат в А”Б-СА”Г – към Хохма и Бина. И когато се съединяват там, те се включват в Кетер. С това завършва програмата на творението!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 22.11.2010

[27309]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм в падение след края на Конгреса. Страхувам се, че съм загубил желанието за отдаване. Работя в група, но не усещам това да помага, а възможно е и да пречи. Мисля си да напусна само и само за да разкрия отново желанието. Правилно ли е това?

Отговор: Какво желание ще разкриеш, ако напуснеш? Желанието да отидеш в бар или на футболен мач? Получаваме необходимостта за духовното само от обкръжението. Напускайки го, ти ще тръгнеш точно в противоположната посока.

Написано е за разкриването на егоизма: Грешниците ще паднат, където праведниците ходят. Това е твоята дилема: да станеш праведник или грешник.

Скриването, което последва след Конгреса, разкри в теб ново, силно, егоистично желание, предназначено за работа и поправяне. Но ти искаш да избягаш от тази работа вместо да направиш нов старт имено от мястото, на което е нужно.

Ние винаги напредваме от „противоположното” – от разкриването на нова, непоправена част на желанието за наслаждение. В това място ти трябва само да различиш твоята връзка с целта. В действителност тази непоправена част въобще не ме разделя от целта, а напротив, дава ми възможността да се предвижа напред притегляйки я към поправяне.

Но в процеса аз изпитвам лоши усещания, тъмнина и безсилие. Върху мен се спускат тежест и безразличие и всички пламенни речи замират. Какво трябва да направя? Как мога да не избягам?

Тук навикът, задължението и установеният ред ми помагат. Моите усилия се натрупват, стотинка по стотинка, до достигането на огромна сума. Без значение какво се случва, ти не можеш да напуснеш пътя.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27165]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Баал аСулам пише, че получавайки духовно постижение, човек „пътешества из огромен свят”. Какво означава, „да се разходиш в света на Твореца”?

Отговор: Светът се нарича Малхут на Безкрайността, а всички останали светове – това се нейни отделни, частни състояния, разкриващи по отношение на нас някакво характерно свойство, за да ни помогнат изцяло да се включим в нея.

„Да се разходиш в света на Твореца” означава, да стигнеш до Малхут на света на Безкрайността и да разкриеш цялата сила и богатство на връзката между нейните части, които се съединяват и допълват помежду си..

Повече нямам какво да кажа, защото е невъзможно да се обясни с думи онова, което се случва горе, след обединяването на доброто и злото, на истината и лъжата – тяхното единство и допълването им, което ние разкриваме в себе си, в общото желание на всички души, в Малхут на света на Безкрайността.

Именно това се нарича „пътешествие в света на Твореца”, когато ние можем да използваме всички сили, всички желания на Малхут на Безкрайността, постигайки всеки неин детайл и всички тях заедно.

Най-главното наслаждение е онова, което се нарича, „от разрешаване на съмненията”, когато неща, струващи ни се противоположни и ненавиждащи се, изведнъж се съединяват и между тях пламва любов, образува се място за напълване със светлина.

Така човек „се разхожда” в света на Твореца и проверява цялата хармония, в която се намира Малхут на света на Безкрайността.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27323]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес, ние стигаме до предела на своето егоистично развитие, завършващо цялата наша хилядолетна история и това е причината, поради която човечеството усеща криза във всички области на своята дейност.

Ние не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим, затова светът потъва в депресия и наркотици.

И тук се появява науката кабала, която е очаквала точно това време – края на 20-ти век, когато е трябвало да се разкрие, за което е написано както в книгата „Зоар”, така и в други кабалистични книги.

Това се случва именно сега, когато всички разбират или започват да усещат, че се намират в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.

Ако егоизмът продължаваше да расте, ние щяхме да бягаме след него, без да се замисляме, че сме го правили във всички наши минали жизнени кръговрати, през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия.

Всяко поколение е като редица от войници, преминаваща от живот в живот, от въплъщаване във въплъщаване.

И по време на всичките тези жизнени кръговрати, ние не сме преставали да преследваме своето его, защото желанието ни е подтиквало. Не е важно, че то е било ерудирано, и че сме минали през това неведнъж – ние сме го гонили и сме правили онова, което то иска.

Но тъй като днес, това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво, ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората, вече дори не искат да създават деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.

И тук идва науката кабала и казва: „Вие можете да се присъедините към доброто!” То е бъдещето на цялото човечество. Но това добро не е в нашите егоистични представи и на плоскостта на този свят – тук вече не може да има нищо хубаво.

Защото, ако всеки иска да получи нещо вътре в своя егоизъм, той никога няма да може да се напълни. В мига, в който започне да напълва себе си – неговото наслаждение вече свършва.

Наслаждението и напълването са противоположни едно на друго, и напълването гаси желанието. А ако вече не изпитвам недостиг, тогава не се наслаждавам от получаването и не ми е необходимо да търся нещо ново

Така преминава целият ми живот – в безмислено търсене. Но за онези хора, които усещат, че трябва да намерят нещо, което е над този материален живот, кабалистите разказват как да се присъединят към доброто.

Защото аз, вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след него? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.

Трябва да знам причината за всичко, случващо се и да видя какво има около този свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без това се чувствам зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива.

И затова се появява кабала – методиката за разкриване на душата. Защото всичко, което сме опитвали досега, е било усещано в животинското тяло, с неговите пет сетива. Напълвали сме го с вкусове, на които то се е наслаждавало или сме преживявали в него страдания.

Ние сме приключили с този свят – напълнили сме се и сме почувствали разочарование, и сега трябва да продължим нататък! Егото ще продължи да расте, но вече в друго измерение – по-високо от твоето тяло.

Това се нарича развитие на душата – още една вътрешна част, която ще се развие в теб и благодарение на нея ще постигнеш висшата реалност. И това не зачерква твоя днешен свят – той ще продължи да съществува.

Но ти ще постигнеш и онова, което е над него – всички онези сили, които се спускат отгоре и управляват нашия свят. Ще разбереш всичко, което се случва тук, долу, защото ще се издигнеш към висшите корени и ще разкриеш връзката на корена с клоните.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27255]

Filed under: Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→