По време на конгресa ние събираме всичките наши сили на отдаване, за да създадем една обща, колективна сила. Благодарение на нея, в нас се разкрива ново егоистично желание . Тогава започваме да работим с него, като се издигаме с „вяра над разума”, въпреки нашето нежелание.

В това време ще открием, че  към нас се присъединяват нови хора . И това е, защото сме добили силата да се грижим за тях. Тъй като с нашите действия ние влияем на общата душа, единственото творение. Събираме силите на отдаване от всеки човек и по този начин образуваме една малка душа, която вече е подобна на душата на Адам в състоянието „свят на Безкрайността”. Като резултат ние пробуждаме всички души чрез нашите усилия и те започват да „вибрират” заедно!

Ето какво представлява  разпространението на кабала. Не ни трябват много материали за целта и поправянето. Хората просто ще почувстват, че източникът на висшата сила е тук. Обаче, това ще стане само, ако ние изградим обща душа, колективна сила.

От ежедневния Кабала урок – 19/08/2010

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Какво има в Аба ве Има в света Некудим, от какво те стават „глава” в света Некудим относно тялото – ЗОН  (Зеир Анпин и Нуква)?

В тях има осветяване от висшия парцуф Кетер, и тази светлина е защита от егоистичните желания, светлината Хасадим, опазваща ги от желанието за получаване на наслаждения.

Дори, ако изведнъж възникне такова желание, светлината на отдаването ще ги защити от егоистичното получаване. И затова Аба ве Има могат да бъдат глава.

С какво се различава главата от тялото? В материалния свят те са направени от различен материал: мозък и месо.

Но по какво се различават духовните глава и тяло (Рош и Гуф)? По какво се различава мисълта от желанието? Нима желанието не е единственото, което е било сътворено от Твореца!

Принципът на главата – това е такова отделяне от желанието за наслаждение, което позволява да се изпълни действие, по-висше от него.

Именно затова желанията, духовните съсъди (келим) стават „глава”, получавайки осветяване от Хасадим, светлината за отдаване, която им позволява да се освободят от заключеното в тях желание и да направят разчет над него, сякаш гледайки го отстрани, обективно, като независим наблюдател.

Там, където може да бъде взето обективно решение – тази част се нарича глава. И по това човек се отличава от животното и въобще от природата (нежива, растителна, животинска).

В духовното всички разлики се съдържат в принципната същност, а не в самия материал, както е присъщо за нашия свят.

От урока „Учение за Десетте Сфирот”, 05.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички мислят, че към „предприятието” се отнася работата, която изпълняваме през деня, а груповата работа е нашето съвместно обучение или вечерните занятия. Tова е неправилно.

”Предприятието” е всичко, което се отнася до подготовката и пускането на материалите, медиите, подготовка на различните мероприятия, физическата и  материална работа.

Приготвянето на храната за съботните трапези също се отнася към предприятието! Защото там има шеф готвач, има отговорници и работници изпълнители. И няма никакво значение те доброволци ли са или наети.

А групата е съединение на идеи, където всеки, отменяйки своя егоизъм, е готов да се обедини с останалите за да постигне духовното състояние

Ние се обединяваме, за да пуснем вестника, интернет сайта, ТВ програмата и т.н. Всички тези действия по характера си са групови, но в резултат всички трябва да се съединят в пирамида: началник – подчинен, както при всяко предприятие, което реализира продукт.

И няма значение дали хората получават заплата или не, в какви часове работят, приготвят трапезата в центъра или снимат ТВ програмата.

Ако ти си началник и ми даваш указание, а аз съм подчинен и задължен да го изпълня. Въпреки че в началото доброволно, при равни условия, сме взели решение да се съединим.

Т.е. във всяка работа доброволно приемаме върху себе си задължения, всеки според силите си, но така също приемаме задължения, съобразено с реда, дисциплината и йерархията при подчинение.

Получава се, че всички вътре сме равни, група (форма на кръг), а външно сме в отношения началник – подчинен (форма на пирамида). Но всичко се съединява в едно.

Съединението на база предприятие е тогава, когато ние се обединяваме, за да реализираме връзката с другарите в рамките на предприятието.

Ние съхраняваме йерархията, защото искаме да съхраним своето съединение. Желанието да бъда в групата ме задължава да се подчиня на йерархията и аз скланям глава и слушам този, който е поставен за началник.

Да допуснем, че днес са ме изпратили да работя в кухнята и аз изпълнявам това, което ми казва отговорникът. Може да съм по-умен и способен, но другарите са решили, че работим по график в дежурство и аз отивам на дежурството, а там не сме другари.

Аз съм длъжен да се вдъхновявам в работата, получавайки гориво от групата, но да работя така, както се изисква в предприятието.

Въпреки, че човекът след приключване на своята основна работа е дошъл за няколко часа с желанието да участва, той в същото време си остава работник в предприятие – все едно, че работи на заплата. Защото е дошъл заради получаването – няма значение дали на духовен напредък или на нещо материално. Той получава напълване и не е важно под каква форма ще бъде то!

Но защо хората отделят едното от другото и се удивяват, защо им нужно това – та нали са другари в групата? Не ! Ние сме работници на духовния фронт! Ние сме на работа при Твореца.

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е средната линия? Тя екран ли е?

Отговор: Средната линия е правилното съчетание между получаващите желания (келим) и силите на отдаване.

Само след като съм ги подготвил, моля свише за сила на екрана именно върху тези желания. Получавайки тази сила, аз придобивам духовен съсъд (кли), наречен средна линия и в него вече извършвам действието отдаване.

До средната линия аз си изяснявам: какво е дясната линия и какво – лявата, какво значи привличане на светлината отгоре надолу, което аз напълно преустановявам, извършвайки съкращаване, какво значи отблъскване на светлината отдолу нагоре, доколко мога да проявя в него своето желание, за да мога не просто да отблъсна идващото наслаждение както при съкращаването, а да създам отразена светлина, в която да се облече част от пряката светлина.

След като си изясня всичко това, когато вече съм наясно доколко съм способен, аз моля свише за сила, за да мога от всичко, което съм подготвил да създам истинско желание, духовен съсъд (кли).

Ако съм се подготвил правилно, получавам сила свише, която действително, както съм поискал, обединява желанието за отдаване и желанието за наслаждаване от двете страни – от дясната и лявата, проверява го и го сортира. Аз моля в това да вземе участие Творецът, защото не знам как да работя с това желание.

Когато кли е готово – това е печат свише. Гаранция, че използвайки го, няма да претърпя неуспех.

Тогава продължавам да работя в средната линия – да получавам заради отдаване, с вяра над знанията, когато моите сили за отдаване работят отдолу нагоре. И аз съм убеден, че така и ще бъде.

Да бъда в средната линия – това е цяла поредица от действия. Има средна линия в малко състояние (катнут), в стадиите на зараждане (ибур), отглеждане (еника) и порастване (мохин).

Винаги, на всеки етап, за да постигна средната линия, на мен ми е необходима помощ свише – и при изясняването, и в съединяванията, и в самото сливане с Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава “Лех леха”, п.104: Когато руах излиза от този свят и пристъпва в пещерата на Адам Ришон и Праотците, те му дават писмо, служещо за знак и той отива в райската градина. 

Приближавайки се, той среща там херувимите и блясъка на въртящият се меч. Ако е удостоен – те  виждат писмото, служещо за знак,  отварят му входа и той влиза. Ако ли не – те  го отхвърлят обратно.

Четейки Зоар, ние трябва да си представяме само по – голямо или по – малко желание за отдаване или само желание за получаване, изменено в отдаване. Това е целия духовен свят. Но в тези изменения има всички нюанси на цветовете и всички градации на свойствата.

Всичко, което четем в Зоар – това е изменение в свойството отдаване, което се проявява по този начин в нашите усещания.

От урока по книгата Зоар, 21.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Част 1: Повторение на урока от 19.08.2010 г.

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 14

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: Статия от Баал Сулам, „Арвут (Поръчителство)“

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 09, 1985 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Клипове - Няма коментари→

Системата, която трябва да построим сега, аз наричам „Стимулатор” – от думата „стимул” (от гръцки – остра пръчка, с която са подкарвали магаретата, заставяйки ги да се движат напред).

При нас това работи по същия начин, само че в нашия език под „магаре” (хамор) подразбираме „егоистично желание” (хомер).

Но вместо да подгоним своето „магаре” с убождания, със страдания, ние искаме да събудим в себе си човека, за да погледне напред и сам да започне да се стреми натам.

Тоест необходим ни е стимул, който обаче да бъде положителен – „страдания от любов”, от желание да постигнем това състояние, за да ни подкарат „напред” именно те, а не да ни подбутват „отзад” телесните страдания.

Ние трябва да предизвикаме в себе си страдания чрез въпросите: „Защо още не съм постигнал съединяване с Твореца? Защо не съм се слял с Него? Защо не усещам трепет?”

Първият етап на връщане към Твореца е „връщане заради трепета”. Това се случва, когато сам развивам в себе си усещането за трепет по отношение на духовната цел, на Твореца, на отдаването, а не бягам от страх, предизвикан от ударите, които ме гонят отзад. Променям мотива – стимула (на гръцки).

Ако бягам напред заради ударите (заради страха в този свят и/или наказанието в бъдещия свят) – това не се нарича връщане към Твореца. Хиляди години човечеството се е движило напред по този начин. Това не е напредване в духовното, а просто естествена еволюция на желанието, смяна на неприятното състояние с ново, което както винаги се надяваме, ще бъде по-приятно.

А връщането към Твореца, за което е казано: „Тшува – да се върне хей във вав” – това означава самият аз да предизвикам в себе си страх, че нямам свойството отдаване, любов! Но какво да направя, ако не се вълнувам за това, ако не се страхувам? Откъде да взема този страх? Единствено от обкръжението!

Ако обкръжението създаде пред мен такава картина, чрез която да разбера, че моето състояние е ужасно, но занапред ме очаква нещо необикновено и прекрасно, тогава ще се устремя напред.

Това се нарича правилен духовен стимул, благодарение на който ние напредваме. Защото това напредване е по собствено желание – целият този път трябва да изминем чрез „пробуждане отдолу”.

Но ако аз не организирам за себе си обкръжение, което да ми внуши стремеж напред така че да бягам от страх, заради това че няма да постигна тази цел – сякаш отзад ме преследват страшни нещастия, то никога няма да премина в следващия миг! Няма да помръдна от мястото си.

Затова ни е необходим „стимулатор” – положителен стимул!

От урок по писмо на Баал Сулам, 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Въпрос: Страхът за живота в този свят възниква в нас инстинктивно, неуправляемо. Как да достигна до такъв панически страх, че няма да мога да постигна отдаване?

Отговор: Ние не сме безсилни пред страховете на този свят: когато човек започне  да се придвижва духовно, му се изпращат толкова странни страхове, че той започва да разбира, че това не е истински страх, а игра.

Той чувства, че отгоре, като с лъч му предизвикват този страх и единственото, което може да направи е да се издигне над него с „вяра над  знанието”, в отдаване.

Тъй като, ако той се намира в отдаване, няма от какво да се страхува! Той може спокойно да затвори очи за всички страхове, които идват само за да ни принудят да се издигнем над грижата за себе си и да се научим да живеем, устремени към отдаване.

Ако това не е просто животински, неосъзнат страх, а състояние, което човек възприема осъзнато, с „просветление от източника”, че усещанията му са предизвикани от някакъв източник, с цел да го издигнат. Затова разбира, че нищо не може да бъде просто така, без страхове.

От урока по статията на Рабаш, 17.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На конгреса ние сякаш натрупваме „покритие” (екран) – сила на взаимно отдаване, с която сме готови да работим.

Конгресът – това е като голяма група: ние сме събрали хора, обединили сме ги и сега сме готови за съвместно изпълнение на поставените цели, с една дума боен отряд.

А ако просто се съберем за да попеем и да потанцуваме, а след това се разотидем – какъв смисъл ще има от това? Конгресът е място за съвместна работа!

В зависимост от протичащите състояния, ние ще решаваме колко често трябва да провеждаме такива конгреси. Ще станем по-чувствителни, ще разберем кога и къде трябва да се организира и проведе следващият конгрес, от какъв мащаб – регионален или световен.

Целият ни живот ще се гради на основата на тези общи подеми и падения, които определят цялата дейност на нашето предприятие – а иначе за какво живеем, ако не за духовното издигане?

Колкото по-бързо организираме тази работа, толкова по-бързо ще стигнем до входа на духовния свят и ще започнем да се изкачваме по 125-те стъпала.

Засега само тренираме за това изкачване, но то е вече много близко. Няколко такива опита и ти ще бъдеш готов да работиш със светлините и с келим (непоправените желания). Не защото сме по-умни, познавайки теорията, а защото изграждаме колективна сила, която се явява като духовен съсъд.

Благодарение на такива действия се разкрива общата сила на групата – нейната душа. Всеки път ние я  доизграждаме все по-голяма и по-голяма, и започваме да усещаме как вътре в нея работи светлината – т.е. преминаваме махсома.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кой е кабалист?

Ако не бяха (постигналите Твореца по подобие на свойствата) мъдреците, хората (които още не са Го постигнали) нямаше да знаят какво е Тора (методиката за поправяне) и какво са заповедите на Повелителите на света (единствената управляваща сила). И нямаше да има разлика между човешкия и животинския дух (в тяхното крайно състояние).

Книга „Зоар” с коментарите „Сулам“. Глава Шмот, 84.

Тайните и секретите на Тора не се разкриват на човека благодарение на силата на неговата земна логика, а само благодарение на висшата светлина (чрез поправяне и напълване), изхождаща от висотата на Неговата святост (света на безкрайността), с помощта на Неговите посланици и ангели или чрез пророка Елияу (силите на творението).

Рав Хаим Витал. „Предговор към Шаар Акдамот“.

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→