Въпрос: Вярно ли е, че всеки път, когато четем Книгата Зоар тя описва в точност моето духовно състояние?

Отговор: Всички духовни състояния включват в себе си всичко – като в холографска картина.

Тъй като във всяко духовно състояние има десет сфирот. И под какъвто и ъгъл да гледаш, във всяко състояние ти узнаваш себе си.

Как е възможно това? Защото всичко това – е универсално състояние, единно цяло и само ние различаваме в него градация на свойствата.

Няма разни състояния, има само едно – първо и последно, състояние на сливане.

Но за нас то се проявява в различни ракурси, сякаш гледаме на една и съща картина под различни ъгли.

Затова мога да разпозная, да видя и да узная себе си във всяко следващо състояние.

От урока по Книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Тази светлина, която хората виждат при клиническа смърт, привличащ и даващ усещане за покой – има отношение към «обкръжаващата светлина»?

Отговор: Такива усещания при клиническа смърт са чисто психологически явление. Някога аз самият съм бил една седмица в такова състояние и знам какво е това. Това е физиологична реакция на тялото. Защо животинското тяло умирайки , изведнъж получава светлина? Само поради това, че то е мъртво?

Нима смъртта на физическото тяло е поправяне? Както по време на живота е било животно, такова е останало и при смъртта. Нима това влияе на душата?

На душата влияе само нейното поправяне. А ако тя просто си отива от тялото, без духовна работа – защо да и се полага светлина? Това ще е срам, «хляб даром».

Ако ти само за сметка на действие на висшата сила, съпровождаща те през раждането на тялото и смъртта, достигнеш висшия свят – в какво е твоята свобода на волята, твоето собствено усилие? Ако аз сам не създам в себе си съсъд за усещане на висшия, как мога да усетя това висше?!

Ние не получаваме нищо духовно за сметка на смъртта на тялото – така, както тялото е било животинско по време на живота, такова е и умряло. Останали са духовни решимо, но ако човек не го е реализирал, то се ражда ново материално тяло, със старо решимо.

Във физическо тяло, в месото няма нищо духовно, никаква святост. Отнасяме с уважение към мъртвото тяло, защото то символизира за нас душата.

Действията от този свят се опитваме да уподобим на висши духовни действия, като тяхно отражение – затова имаме такива традиции. Но ако правехме същото това със силата на своята душа – бихме извършили истинско поправяне.

Баал Сулам: „Никак не ме интересува къде ще зарият торбата с костите ми…»

От урока по статията “ Науката кабала и нейната същност“, 16.07.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Учените в квантовата физика все повече се заплитат в своите изследвания, макар че влагат в нея все повече сили и средства…

Отговор: Целият проблем на науката ни е в това, че не можем да съединим всички явления с един източник.

Защо научните изследвания заседнаха в точка, от която трябва да се направи вече качествено нов скок? Защото там вървим по посока на разделяне, на разсейване, разцепване.

Изследваме, изхождайки от нашата природа, а нашата природа стана още по-егоистична и раздробена.

И затова не работим в направление синтез на явленията, не търсим общото, свързващо всичко в едно. В това може да помогне само науката кабала.

Надявам се, след всички лутания да видим само две сили действащи в цялото мироздание. И тогава всички частни науки ще се съединят заедно – биология, зоология, психология, медицина, квантовата физика и останалите науки.

Ако с помощта на науката кабала учените разкрият общата основа, от която произлизат всички закони на поведение, свойствени за неживото, растително, животинско и човешки нива – ще видят, че цялото това външно поведение произлиза от две сили, съществуващи в природата – получаване и отдаване.

Няма друго освен тези две сили и само съчетанието между тях във всички възможни състояния, различните степени на включване на едната в другата, създават разликата между всички нива и всички създания.

Ако учените разберат това и започват да изследват всички явления от гледна точка на двете сили – науката ще излезе от застой.

Тогава те ще могат да прокарат паралел между случващото се на неживото, растително, животинско и човешки нива. Тъй като това са същите тези форми на съчетание на силите на Твореца и творението.

От урока по статията “ Науката кабала и нейната същност“, 16.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Наука - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси по темата към тези цитати от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

(Забележките в скобите са мои)

Управлението на Твореца е целенасочено

Неговото управление на действителността, която Той е създал, е под формата на целенасочено управление, без да взимаме предвид реда на състоянията на развитие (определени от първото и последното състояние), тъй като те ни заблуждават и ни пречат да разберем тяхната цел, с това, че са винаги противоположни на крайната си форма. (Като постоянно ни поставя нови задачи, Творецът ни учи като деца как да станем подобни на Него.)

За такива неща се казва „Няма по-мъдър от опитния”. Само онзи, който е опитен, може да изследва творението във всичките му фази на развитие, в целия път до завършването му и може да се отнася спокойно и да не се плаши от тези развалени образи, през които творението преминава във фазите на развитие, а да вярва в неговия чист завършек.

Баал Сулам, „Същност на религията и нейната цел”

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какви признаци говорят за това, че ние се намираме на първото духовно стъпало?

Отговор: На първото духовно стъпало ние вече усещаме истинска необходимост да се обединим заедно, доколкото се разкрива на изкачващия общата система за връзка на всички души, свързваща всички в здрава мрежа на взаимно отдаване и любов, в която се намират нашите души. И тази мрежа е напълнена с висша обща сила – с Твореца.

Колкото повече сме готови да се уподобим на светлината, толкова по-силно нашите души се съединяват, под нейното въздействие, усещайки я как преминава през нас.

Душите все повече се сравняват по свойства със светлината, без да създават някаква преграда (съпротивление) по нейния път, и тя свободно минава през тях, премествайки се от една душа на друга.

Светлината става едно цяло, както в света на безкрайността. На нея не и се налага да извършва никакви движения, действия, за да премине от едно място на друго – тя просто запълва цялата мрежа съвършено и равномерно.

Същата мрежа съществува и на първото, и на последното духовно стъпало.

Но по нивото на стъпалата, тя се открива все по-свързана, повече напълнена със светлина, та нали все по-малко различия остават между душите и светлината, в която те пребивават.

Това означава, че душите все повече разкриват Твореца, запълващ пространството между тях.

Ние разкриваме това още на първото духовно стъпало, тъй както човек, раждайки се в нашия свят със земни органи на чувствата, вече в някаква степен усеща този свят, имайки зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Той още не знае как да задейства своите органи на чувствата, но все пак се ориентира. Същото е и на първото духовно стъпало.

Разбира се, изкачили се на него, ние съществуваме и в този свят, в своето физическо тяло, а също така вътре в своята душа – в духовния свят.

Духовният свят е вечен и намирайки се в него, аз вече не усещам задължителна нужда от физическото си тяло. Аз мога да бъда и без тяло – само с усещането на висшия свят.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност” 16.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал Сулам N 39: Ицхак Коен, един от учениците на Ари каза, че е влязъл в стаята на Ари, когато той е умирал и е плакал, защото учениците са загубили надеждата, която са имали през живота на учителя, да видят свят, пълен с добрина, с мъдрост и със Светлината на Твореца. Ари отговорил „Ако имаше дори и един праведник между вас, тогава аз нямаше да бъда взет от този свят преди моето време.”

Ученикът го попитал „Какво да правим сега?”, на което Ари отговорил „Кажи на приятелите от мое име, че от този ден нататък те няма да учат науката, на която аз ви учих, защото вие не я разбрахте правилно. Затова само Хаим Витал ще продължи да учи тихо и тайно.”

Ученикът възкликнал „Значи за нас няма никаква надежда?!”. Ари отговорил „Ако заслужите, ще дойда да ви уча.”

Ученикът възразил „Как ще дойдеш да ни учиш, когато ти вече напускаш този свят?”. Ари отвърнал „Какво разбираш ти от скритите тайни и пътища на моето завръщане при вас!”. С тези думи той веднага починал, за да влезе в живота на бъдещия свят…

Наистина, това е тъжна картина. Всичко е било подготвено от Горе, така че по време на смъртта на Ари неговата група от ученици да не бъде с него. Само един ученик е бил там, Ицхак Коен. Дори Хаим Витал, първият ученик на Ари, на когото той предал пътищата на тази мъдрост, не е бил там до своя учител по това време.

Очевидно Ицхак Коен не е притежавал голямо постижение по това време, тъй като той дори не е разбирал какво се случва и е попитал „Как ще дойдеш да ни учиш!”. Това означава, че той още не е разбирал, че няма разлика между световете и че Висшето ниво винаги може да слезе и да се прояви на по-ниските нива, когато те са готови да го приемат!

Ари ни казва „Когато направите усилия и сте готови, аз ще се свържа с вас! Когато се издигнете на духовното ниво, ние веднага ще се срещнем и там ще получите цялото напълване и помощ от мен!”

От ежедневния Кабала урок – 15/07/2010, Баал Сулам

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 190: „Колко многобройни са делата Ти, о Господи! В мъдрост си ги Ти всички сътворил”. „Колко многобройни са делата Ти, о Господи!” – показва, че те са безбройни, тоест Мохин де Хасадим (Светлината на Милосърдието). „В мъдрост си ги Ти всички сътворил” – показва Мохин в брой, на Хохма.

Невъзможно е да преброим Хасадим, защото няма ограничение върху свойството отдаване и любов; няма дебелина (Авиют) на желанието, на екрана или на височината. Дори и ако броим Хасадим, ние го правим според Светлината Хохма, получаващите желания (Келим), въз основа на които добиваме Хасадим.  И все пак, самата светлина Хасадим няма брой; няма ограничение или мярка за нея.

От ежедневния Кабала урок – 29/06/2010, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В седмата част на  „Учението за Десетте Сфирот”, която ние сега изучаваме, се разказва за спускането на световете отгоре надолу и тяхното разбиване.

За нас е важно да знаем това, за да разберем работата на природата, и от нея вече да разберем как да се издигаме, със своите дребни поправки и с косвени, спомагателни действия, подготвяйки себе си за това изкачване.

Всяко такова неголямо действие подготвя много по-голямо действие в бъдеще.

При спускането на световете, едно огромно разбиване породило множество малки действия. А сега ние се издигаме отдолу нагоре, извършвайки множество малки действия, които съединявайки се, предизвикват едно голямо действие на поправяне.

Така малките поправки се вливат в едно напълно поправено състояние – Гмар Тикун.

Разбира се главната цел на учението е да притегли светлината, възвръщаща ни към източника. И все пак ни се налага поне малко да знаем за протичащите процеси в духовното.

Ние изучаваме разбиването на световете така подробно, за да го оправдаем и да разберем неговата необходимост!

Благодарение на него сега се намираме тук долу, обладавайки всичките информационни данни (решимот) за подем и постигане на окончателното поправяне.

На нас не ни стига само висшата светлина, която ще вземе тези информационни данни, ще ги съедини с материала, в който ние се намираме, с желанието и ще реализира едното върху другото!

Решимо – това е с една дума програмата в компютъра. Аз поставям диска с програмата в компютъра и там всичко се организира вътре и приема формата на програмата. Точно така работи решимото.

Аз съм длъжен да реализирам (да пришия) всяко следващо решимо на своя материал, за да може то да се „форматира” върху него, да се организира вътре в системата, да „извая” от него някаква определена форма.

Аз имам информационен ген (решимо), материал (желание), който също се разкрива, а аз само трябва да ги наложа едно върху друго и да ги подредя – това се прави с помощта на обкръжаващата светлина.

Т.е. ние имаме два компонента, трябва да получим само третия, недостигащия – силата на Твореца.

Главата, разказваща за разбиването на световете, ни обяснява откъде у нас са се взели такива вътрешни информационни гени, и ни дава да усетим своята вътрешна същност.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: „Сред народа Свой Аз обитавам”. Не може да бъде такова, че Творецът, всишата сила, светлината, напълваща Малхут от света на Безкрайността, да се отнася към някаква отделна нейна част.

Тъй като системата е създадена цялостна, обща, и само във всички нейни общности ще се възцари светлината.

И дори на всички степени на спускане на световете, парцуфим и сфирот отгоре надолу, във всеки един случай системата остава цялостна, съвършена и само степента на свързване между нейните части се намалява.

И затова говорим за спускане на световете – намаляване на степента на свързване между частите на системата. Но количеството на частите остава винаги едно и също.

Докато между нас остава макар и минимална връзка, то има взаимно отдаване – те още се намират в духовното.

Но веднага щом взаимното отдаване се прекрати и те вече не са свързани помежду си като един човек с едно, макар и малко сърце – тази система веднага се оказва в този свят.

И тогава Твореца вече не управлява в нея, а само свети отдалече с обкръжаващата светлина, за да ни пробуди от това разбито състояние и да ни върне обратно към обединение.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→