Творецът ни е създал с желание да се насладим, и напълването, което усещаме ( или вътре в него – егоистично, или в другите – заради отдаване) се нарича наш живот, или по – точно «книга на нашия живот», защото през цялото време се нуждае от обновяване.

Тази «книга» се обновява съгласно заложените в нас информационни данни (решимот) и, ако те се разкриват сами, по естествен начин, тогава се казва, че напредваме в живота « в своето време» (беито).

А, ако ние, сами събуждаме силата, която ускорява разкриването на нови събития (решимо) – това означава, че напредваме в живота, «ускорявайки времето» (ахишена).

Дали искаме да преуспеем в този свят или в духовното развитие – във всеки от случаите, трябва да ускорим разкриването на съответните събития (решимот).

Духовното развитие започва с това, че в нас се пробужда «точката в сърцето», духовното решимо.

И постепенно, благодарение на помощ свише, човек преминава от естественото развитие на това решимо, към това, че сам започва да ускорява развитието му, с помощта на външна сила – влиянието на обкръжението. Така, той преминава към пътя «ахишена», пътя на светлината.

Ние не отваряме «нова книга». Тя вече съществува и включва целия свят на Безкрайността – желание, напълнено безкрайно със светлина.

Но всичко зависи от скоростта, с която я «четем» – в каква степен разкриваме решимо на тази безкрайна реалност, която се нарича «книга».

А, аз ставам неин «автор», защото, за да я разкрия, трябва да «напиша» «разказа на живота» в своето сърце, т.е. на своите желания.

«Разказ» означава разкриване. И затова, аз искам обкръжаваща светлина, която да пробуди в мен следващото решимо, и сам се придвижвам към целта.

Затова, аз виждам всичко в светлината на развитието, а не като принудителни стъпки поради липсата на избор, през тъмнина.

Откъс от урока по статия от книгата «Шамати», 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

«Зоар», глава «Беаалотха», п.10: Действие означава жертвоприношение…

п.11: Когато свещенникът възнамерява да запали свещите долу и донася благовонната смес за прекадяване, в този час светят висшите свещи, т.е. сфирот, и се свързва всичко в едно, и радост и ликуване изпълват всички светове, както е казано: «маслото и благовонията радват сърцето»

Главната духовна работа е жертвоприношението. Думата «жертвоприношение» (курбан) означава «приближаване» (каров).

Ние вземаме своето желание да се насладим, измерваме го, проверяваме каква част от него можем да «принесем в жертва», тоест да го приближим до свойството отдаване като го «убиваме», освобождавайки го от предишната му егоистична форма, когато е било «животно», живеещо само заради себе си.

Искаме да го повдигнем на стъпало, където ще бъде използвано от човека – от животинско ниво да го повдигнем на човешко.

В този смисъл всички жертвоприношения от неживо (сол и вода), растително (зърнени храни) и животинско ниво (птици и животни), принасяни в Храма, тоест в поправената Малхут, са за съединяването на Малхут и Зеир Анпин.

Но, става дума за желанията вътре в човека, в техните всевъзможни форми, които ние от егоистични поправяме на отдаващи.

Затова ни се струва, че жертвоприношението е убиване, при което се лее кръв и вода – тежка, мръсна и жестока работа.

И наистина е така – поправянето на нашето егоистично желание е мръсна работа. Както е казано: «Ще дойде майката (Бина) и ще пречисти сина». Така и ние трябва да привлечем висшата светлина, за да извърши тази работа над нас.

И тогава, започва работата чрез силите Коен, Леви, Исраел: песнопения, тръбене на рог и запалване на свещите – сфирот, които ще засветят от Зеир Анпин в Малхут.

Не е необходимо човек сега да знае всички подробности на тази работа. Когато получи тези свойства, поправени от обкръжаващата светлина – ще види как работи всичко това.

Трябва само да наблюдаваме работата на Твореца! Той ще води заради нас тази война с Фараона – ние трябва само да пожелаем това да се случи…

Откъс от урока по книгата «Зоар», 16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо понякога, само след много години, човек започва да чува за необходимостта от обединяване?

Отговор: Ние се намираме в този процес в течение на цялата история.

Цялото ни развитие от поколение в поколение, във всичките ни прераждания, е предназначено да ни доведе до такова състояние, в което ние ще бъдем принудени да се обединим.

История ни е започнала с разбиването на общата душа – на нашия духовен съд.

От тогава, всички тези парчета, се блъскат помежду си, ненавиждат се и не разбират, кои са те, от къде са и защо съществуват. Главното за тях е постоянната борба помежду им.

Постепенно, по етапно, ние трябва да разберем, че поради тази ненавист и нашия егоизъм ние губим много,  до толкова, че сме задължени да се съединим.

Защо? Защото постепенно, в процеса на нашето развитие, ние откриваме, че сме свързани в едно. На нас ни остава или да се избием по-между си, или да живеем в мир. Та какво да правим?…

Но у тези, които усещат стремеж към духовно развитие, съществува проблем. Целият свят се предвижва към обединение по пътя „беито” (в своето време).

От безизходица, разсъждавайки логически, аз виждам, че сме задължени да се обединим. Но от друга страна, аз разкривам, че ние не сме способни на това. Така се усеща целият свят.

Тогава, тези в които се е пробудила точката в сърцето, започват да чуват за онова, че сме задължени да се съединим заедно, и само за сметка на обединяването можем да достигнем духовното. Но ние не усещаме потребност в това.

Излиза, че едни разкриват необходимостта да се обединят, само че не знаят, за сметка на какво. Те нямат за това никакви средства.

А другите имат средство, с помощта на което могат да се съединят, но те нямат вътрешна потребност, каквато има в целия свят.

Явно, тези две групи, външна и вътрешна част, ще е необходимо да се съединят заедно и да се допълнят един друг. Ние им поднасяме методика за обединяване, а те ни дават потребност от съединение.

Така, новороденото предава на родителите си своите потребности, и с негова помощ родителите доставят необходимото за новороденото.

За това външното общество – е носител на вътрешна потребност към обединение, а ние – притежатели на методиката за обединяване. И така ние ще се допълним един друг.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо сексът толкова привлича хората?

Отговор: В духовния свят душата се намира в «зивуг» (съединение, сливане) със светлината.

Това съединение на двете части на творението: мъжка и женска, дава най-голямото от съществуващите наслаждение – напълване на душата със светлина.

Праобраз на духовното сливане в материалния свят е физическото сливане. Затова секса (влечението към противоположния пол) се смята за основа, корен на всички желания и наслаждения в нашия свят, затова той толкова ни занимава.

Наслаждението от секса в нашия свят прекрасно демонстрира разликата между духовното и физическото сливане.

Човекът (мъжът) толкова много мисли за секс и си представя неземното наслаждение, което го очаква, но след настъпването на кулминационния момент, наслаждението изведнъж изчезва. И започва нова гонитба за следващото наслаждение…

Защо? Защото светлината-наслаждение анулира желанието. Т.е. наслаждението, напълвайки желанието, неутрализира усещането за наслаждение, както плюс и минус се унищожават взаимно.

И от изчезването на двете възниква двойна пустота! Затова е казано: «Умирайки, човек не получава даже половината от това, което желае».

Духовното наслаждение в нас работи по друг начин: да се намираме в духовния свят означава да притежаваме намерение (екран) – способност да получава наслаждение (светлина) в желанието (съсъд, кли), за да наслади другия (другаря, Твореца).

Затова е нужно да се придобие свойството на Твореца – свойството любов и отдаване. И ние получаваме духовно съединение, непрекъснато сливане, което продължава и се усилва, давайки на човек усещането за вечен живот.

По същество, някъде дълбоко в душата, ние всички неосъзнато се стремим именно към това сливане, заради него сме създадени.

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение: Европейският съюз работи така, че всички 27 държави са суверенни при своето вътрешно управление.

Правителствата са принудени да заемат позиции, които съответстват на исканията на техните избиратели.

В случая с исландския облак се появи зависимост – дори и една държава от ЕС, да не си закрие полетите, тя също страда от решенията на съседите, което е обусловено от взаимозависимостта на страните в ЕС.

Реплика: Кризата помогна на европейците да разберат, че са длъжни да се решат на голяма, взаимна интеграция и са длъжни да се простят със суверинитета си. Иначе, при непълна интеграция, ще се появят обратни, отрицателни връзки.

Така че, трябва да се стигне до пълно обединение, до създаване на единно правителство. В противен случай, центробежните сили ще разцепят ЕП (европейския пазар) на части, ще се стигне до ожесточени войни.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да причиняваш зло на другаря си?

Отговор: Ако той е мой другар от кабалистичната група, а аз не се грижа да се свържа с него – това вече е зло.

Защото, по този начин пробивам дупка в корпуса на нашата обща «лодка» – нашия общ духовен съсъд.Чрез своето бездействие аз вече му причинявам зло.

Ако не работя за увеличаване на нашето общо духовно «кли», ако дори малко ме мързи – тогава аз причинявам зло на останалите.

Струва ни се, че ако не бием никого, не убиваме, не крадем – всичко е наред. Какво още може да се иска от нас?

Не разбираме, че можем да причиним зло, дори, когато сме изцяло «образцови граждани»!

Но всичко това не е достатъчно в духовното. В духовното, ако аз не се грижа всеки миг за създаване на общ духовен съсъд – това не се нарича добро отношение към останалите.

В мига, в който отпадна от грижата за общото «кли» – аз ставам вредител.

Няма никакво междинно състояние – само добро или зло! Такъв е законът на висшата система на нашата връзка.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Даряването на Тора», 27.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дали всички свойства, за които четем в Зоар, се постигат в периода на подготовка или след преминаване на махсома?

Отговор: Още преди преминаването на махсома, започваме да различаваме в себе си различни реакции на всички тези имена и названия.

Според степента на това, колко искам да се издигна над желанието си за наслаждение, аз започвам да правя разлика между отдаващите и получаващите желания, тъй като няма какво повече да се изяснява.

Казано е: «В бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел на светостта». Тоест няма добри или лоши желания – има желания за отдаване или за получаване. Всичко зависи от това, как ги използвам.

Цялата разлика между Аман, Терех, Авраам, Елиезер, Рахел и Лаван е само в намерението за отдаване или за получаване, и в неговата сила.

Затова, доколкото човек се старае да бъде в намерението за отдаване – да го опознае, разбере, да го изясни чрез групата – той по различен начин ще реагира на всяко име и на всяко определение..

До такава степен, че ще му се разкрият техните «вкусове», усещанията – приятни и не съвсем, светещи и дразнещи. Ще започне да различава всевъзможни нюанси в тях.

Но след махсома, човек ги постига в ясна и точна форма, защото те преминават в него и той ги разкрива на практика.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казал раби Акива: «Възлюби ближния като себе си – това е великото правило на Тора!»

Защо любовта към ближния е велико правило, основа, еднозначно разделяща ни на две половини – животинска и човешка?

Ако обичам себе си, то аз съм животно, а ако обичам ближния – аз съм човек.

Ако съм животно, тогава чувствам само материалния живот, а когато започна да обичам другите – усещам Твореца, духовния свят.

Къде чувствам духовното? Вътре в самата сила на любовта, която се нарича мой духовен съсъд, «кли».

Сега мой съсъд е егоистичната любов, желанието да обичам себе си, в което днес усещам този свят. В тази егоистична реалност, аз откривам кое е добро за мен и кое – лошо.

Светът, цялото многообразие на неговите нюанси, аз разкривам само по отношение на себе си. Всички негови цветове и звуци зависят от това, какво е полезно и какво – вредно за мен. От едното се боя, а другото – желая, едното отблъсквам, а другото – привличам.

Всяко въздействие се разкрива в моите сетива като действащо по отношение на любовта ми към себе си. Затова, всичко, което не се отнася към нея – аз изобщо не виждам, не го усещам като съществуващо.

Пред мен е цялата безкрайност, но аз не я чувствам! По отношение на мен, тя сякаш изобщо не съществува, защото на мен не ми е нито хубаво, нито лошо от нея.

Егоистичната любов определя обема на усещаното от мен мироздание, и от целия свят на Безкрайността, аз чувствам само една мъничка сфера – моя свят.

Когато започна да излизам извън себе си, усещайки в своето предишно желание какво е добро за другите (тоест да обичаш ближния) – това се нарича висш, духовен свят. И тогава ще открия съвсем различно мироздание.

Дори и сега, на материално ниво, ако изключа мислите за себе си и започна да мисля за другаря си, това ще бъде напълно различен свят. Защото в него има съвсем различни проблеми и отношения.

Затова, когато открия какво е важно за другия – по отношение на мен, това ще се нарича висш, духовен свят.

За него ще си остане същото – неговият материален, егоистичен свят. Но, когато поискам да се облека в същата реалност и да разкрия неговия свят отвътре – за мен той ще се превърне в духовен.

Това упражнение ми дава възможност да изляза извън себе си и да

почувствам Твореца. И именно Него аз ще усетя в теб, както е казано: «Творецът се намира вътре в своя народ».

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Даряването на Тора», 26.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Northeastern  University: Проследявайки маршрутите на множество от хора, учените стигнаха до заключение, че въпреки привидната свобода и значителните разлики между хората, нашето поведение е почти 100% еднакво, еднообразно и предсказуемо!

Реплика: Цялата наша индивидуалност се разкрива само по време, когато разкриваме Твореца в нас, когато започваме да изграждаме Неговия образ в себе си.  

Само това е истински ново и свободно, лично за всяко движение, а всичко останало е елементарно програмирано от желанието да се насладим (с егоизъм ), който действа само на принципа „Максимум получаване при минимум разходи”.  

Затова всички наши действия можем да изчислим предварително. По тази причина Кабала ни нарича животни.   

А хора ставаме само чрез  реализация на своята единствена свободна воля – в изхода от егоизма и уподобяване на Твореца.

Filed under: Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да изпълня желанията на някого, ако всички хора по своята природа обичат различни неща?

Отговор: Става дума за такива вътрешни отношения към другия човек, както по-рано ти си се грижил за самия себе си.

Поискай висшата светлина, да направи твоя приятел толкова важен за теб, колкото по-рано ти си бил егоистичен сам за себе си.

Нищо не трябва да се прави изкуствено – всичката робота предоставяме на висшата светлина, а Тя извършва изправянето.

А ние можем само да разваляме! В нас няма сили и разбирания, позволяващи ни да направим нещо, а ако ние се опитваме – това ще бъде само външно, изкуствена промяна, а не изправяния.

Рабаш привежда следният пример: притчата за котараците, които трябвало да станат сервитьори – чинни и важни, за да докажат, че е възможно да се промени природата.

Но когато те видели бягащите мишки, то захвърлили своите подноси и хукнали да ги ловят.

Тъй и ние правим такива външни красиви промени, до като не се взривим и не се нахвърлим с юмруци един срещу друг.

Това съвсем не са онези „изменения”, за които говори науката кабала.

От урока по статии на Баал Сулам „Даровете на Тора” 27.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→