Човек трябва да бъде духовен психолог сам на себе си, по всяко време да следи, в каква посока той накланя своята „везна” – към добро или зло, а също така да анализира и работи с всички свои свойства.

Нужно ни е да проверим всяко свое свойство – какво представлява само по себе си и къде в крайна сметка е неговото място.Чрез тях ние започваме да усещаме Твореца.

Системата, за която се разказва в книгата Зоар е система за управление и контрол на нашите свойства, а Творецът е този, който осъществява всички действия вътре в тези свойства.

Той ни говори: „Познайте Ме – чрез тези свойства, техните действия и цялата тази система. Друго място за среща между нас няма. Сега аз ви разказвам някаква история.

Започнете чрез нея да узнавате за Мене – какви свойства съм създал, как съм ги свързал между себе си, по какъв начин вие можете да пристъпите към тяхната проверка.

Така постепенно вие изяснявате системата, нейното устройство и работа и тогава ще познаете силата, привеждаща я в действие. Така ние ще се опознаем един друг.

Тази система е все още връзка между Мен и вас. А в края на изправянето тя напълно ще изчезне, та нали повече няма какво да се скрива и свързва – ще има вече всеобща връзка.

Откъс от урока по книгата „Зоар” 17.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Определенията в науката кабала се отличават от това, към което сме привикнали в обикновения живот. „Творец” в кабала, това е силата на отдаване, универсална сила на природата.

Ние се намираме в природата, в Твореца, в отдаването и от нея молим помощ, за да се повдигнем над нашето „знание”, над свойството получаване.

Човек иска да получи всичко за себе си, иска да напълни себе си с всичко, което му се струва привлекателно.

На определен етап той започва да анализира себе си и тогава вижда, че досегашната постановка за самонасищане е безполезна.

На него вече му е дотегнала тази гонитба, той чувства, че тя е фалшива, че тя към нищо не води.

Съществува нещо по-висше от постоянните мисли за това, как да задоволи себе си, от робството на собствените му желания.

Тогава човек иска Творецът да му замени това свойство, той иска да започне живот над своята природа, над тялото, което господства над него и го принуждава към получаване.

На него са му нужни други цели, нови хоризонти, нужен му е контакт с Висшата сила на отдаване.

Той иска пустотата, въпросите в него да се напълнят от тази сила, от надежден, вечен, съвършен източник.

На човек му трябва да почувства, че сега той действително се занимава с работа заслужаваща внимание.

Той повече не възнамерява да отговаря сам за себе си, защото през цялото време греши, скача от едно желание на друго. На него му е нужно истинско знание за живота, за света в който живее.

Но той все още живее не в душа, а в тяло. Неговият „животински” разум мисли само за нуждите на тялото и дори вечното напълване, истинския отговор той иска да получи в своето сегашно желание.

В действителност, за да получи отговор от Твореца е нужно да се разгърне ново желание над то, над „животинското”

Нужно е да отида в по-високо измерение и там да установи връзка между духовното си «Аз» и Твореца – вечната сила, която ме управлява.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Preparation for the Lesson – Download: |

MP3

Shamati, Article 89 – Download: |

MP3

The Book of Zohar, Chapter “Bo”, Item 179 – Download: |

MP3

Подоготовка к уроку – Скачать:  |

MP3

Шамати, Статьа 89 – Скачать:  |

MP3

Книга Зоар, глава Бо, п.179 – Скачать:  |

MP3

Достъп до уроците и на: Германски, Иврит, Испански, Италиански, Френски и Турски

Уроците се провеждат ежедневно от 3:00 до 6:00 сутринта по www.kab.tv

Filed under: Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Желанието завинаги ще остане желание за наслаждение, включващо в себе си различни, неприличащи си части, несвързани една с друга.

Както в човешкия организъм е невъзможно да се съпоставя работата на черния дроб, сърцето, мозъка, бъбреците – всеки орган си има свои собствени клетки, противоположни една на друга.

Ако вземем част от един орган и я присадим на друг, тя би го отровила и убила – дотолкова те са различни и чужди. Но общата работа в хармония, заедно, в името на една цел, ги обединява и прави от тях едно единно тяло.

Затова, когато четем за всички тези големи духовни системи вътре в тялото на душата: Йов, Фараон, Израел, Авраам – те ни се струват противоречащи си една на друга.

Но не трябва да се унищожава нито едно свойство! Трябва само да се поправи всяко така, че в края на краищата да се включат в едно намерение – заради Твореца.

И тогава ще се намери място и за Фараона, и за Йов, Билам, Балак и даже за Амалек. Няма такова желание, което не би се присъединило към това единствено намерение за отдаване.

Желанията ще си останат различни, но никой няма да чувства тези разлики! Защото всички части на системата ще работят в хармония и взаимовръзка, обединени, за да станат подобни на Твореца, такива като Него.

Да станат такива като Него – това означава да се повтори същата система, която Той ни показва чрез книгата “Зоар”, като пример. Ние буквално даваме пример на детето, какво поведение трябва да има в този свят и то се стреми да му подражава.

Така и на нас ни е нужно да пожелаем да узнаем, как да съединим всичките си желания, целия си устрем, мисли и намерение в такава система, за която слушаме от книгата “Зоар”.

Ние така малко от нея разбираме, както малкото дете, което с голямо усилие проумява, за какво говори майка му. То все още нищо не знае, а само се старае да узнае!

Колко е трудно за детето да разбере своята майка, какви огромни усилия полага! То не разбира нито разговорния език, нито езика на жестовете, не познава света, в който съществува – изобщо нищо!

Представете себе си на неговото място – това е същото състояние, което в момента ни рисува книгата “Зоар”.

Аз съм застанал срещу големи, възрастни хора (кабалистите), които ми разказват за един неизвестен свят, за който аз абсолютно нищо не зная и не разбирам.

Но има една разлика между детето в нашия свят и мен, младенецът в духовния свят – нали детето има естествен, природен инстинкт за познаването на света! Това е такова огромно желание, то определя целия негов живот.

А ние трябва сами да създадем в себе си същото огромно желание да познаем духовния свят, възприемайки го от обкръжението – т.е. от органите на същото това тяло, от частиците на моята собствена душа, които съединявам заедно и присъединявам към себе си, за да узная цялата тази система.

Откъс от урока по книгата Зоар, 17.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

The Book of Zohar, Chapter “Bo”, Item 148 – Download: |

MP3

Preface to the Wisdom of Kabbalah, Item 127 – Download:  |

MP3

Intoduction to the book of Zohar, Item 14 – Download:  |

MP3

Книга Зоар, глава Бо, п.148 – Скачать:  |

MP3

Введение в науку Каббала, п.127 – Скачать:  |

MP3

Предисловие к книгу Зоар, п.14 – Скачать:  |

MP3

Достъп до уроците и на: Германски, Иврит, Испански, Италиански, Френски и Турски

Уроците се провеждат ежедневно от 3:00 до 6:00 сутринта по www.kab.tv

Filed under: Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Зоар: В часа, когато настъпва тъмнина, с нея се съединява Малхут и властва, вижда се светенето на Хохма, означаващо нейната власт.

Поради недостатъка на светлината Хасадим са затворени всички нейни входове, така че цялата светлина замръзва в нея и няма в нея отвори, през които да проникне някаква светлина.

…Но тя самата е пълна със светлина и затова, когато се пробуди в нея средната линия и се отворят входовете – праведниците получават от нея светенето на Хохма, затворено в нея.

И затова се стремят да влезнат в нея, именно тогава, когато тя цялата представлява само тънки пътечки и затворени входове, нали само тогава има в нея съвършенно светене на Хохма.

Всъщност, ноща е пълна със светлина, само че ние не сме способни да видим ноща – не ни достига светлината на любовта и отдаването (Хасадим), за да я видим.

Само в светлината Хасадим ние можем да заставим светлината Хохма да се разкрие и да засвети вътре в него и колкото е повече светлината Хасадим, толкова е по-голямо разкритието.

Нощ, тъмнина – това е състояние, когато аз се намирам в океан от светлината Хохма, но в мен няма нито капка от светлината Хасадим.

Ако започна да развивам в себе си любов и отдаване, светлината Хасадим, тогава започва по малко да ми свети Хохма. И това означава, че аз пробуждам разсъмването, светлината на утрото, а след това деня.

От средата на деня и нататък, светлината Хасадим, моята сила на отдаване отслабва и аз започвам да се спускам от това ниво Хасадим, което съм достигнал.

Когато идва залез, намалява светлината Хохма в светлината Хасадим и започва вечерта, а след това ноща.

Моето желание за наслаждение нараства и не ми дава сили да остана в отдаване и любов (Хасадим), то все повече взима власт над мен.

Черните сили на ноща ме завладяват и аз се предавам, потапям в се в тази тъмнина, неспособен за любов и отдаване.

И в тази тъмнина отново натрупвам сили за отдаване и започвам в полунощ да съединявам Хохма и Хасадим, за да може едната светлина да свети в другата – така аз разкривам светлината.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

The Book of Zohar, Chapter “Bo”, Item 90 – Download: |

MP3

Preface to the Wisdom of Kabbalah, Item 125 – Download:  |

MP3

Intoduction to the book of Zohar, Item 11 – Download:  |

MP3

Книга Зоар, глава Бо, п.90 – Скачать:  |

MP3

Введение в науку Каббала, п.125 – Скачать:  |

MP3

Предисловие к книгу Зоар, п.11 – Скачать:  |

MP3

Достъп до уроците и на: Германски, Иврит, Испански, Италиански, Френски и Турски

Уроците се провеждат ежедневно от 3:00 до 6:00 сутринта по www.kab.tv

Filed under: Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Развитият човек се отличава с това, че е готов дълго и много да страда за да постигне целта си, която е велика и точно поради това изисква много усилия и време за да бъде постигната.

С това се определя нивото на развитие на човека – колко сили той е готов да вложи и колко време, за да се удостои с награда, защото е способен да си представи цел, която заслужава това.

Виждаме в нашия свят, че има хора, които живеят от случайна заработка.

Сутрин те излизат от къщи, намират каквато и да е работа, заработват от нея, за да се изхранят и се връщат обратно в къщи.

Някога имах съсед, който казваше: «Днес имам 50 шекела и това ни стига, за да отидем цялото семейство на море. Стигат за садвичи за целия ден, можем да си позволим почивка.

Аз се удивлявах: «А утре?!» А той отговаряше: «Нали има за днес!». Ето ви и отношение към живота!

А друг излиза от дома си потопен в грижи. Питаш го: «Да не се е случило нещо? Да не би да нямаш храна за семейството?» – «О-о не, всичко е наред», «А какъв е проблема?» И той започва да ти разказва за «световните» проблеми, или за такива които могат да се случат след няколко години.

А ако му предложиш почивка със семейството му на море, той и там не ще може да се отдели от мислите си.

Колкото по-развит е човек, толкова по-широк е кръгът на неговите грижи. Колкото по-голяма е целта му, толкова повече и по-дълго е готов да страда, за да я постигне.

Така е и по отношение на духовното: достига го само този, който се намира на неговия път, който без да се съсредоточава на собствената си критика и несъгласие е готов да влага сили и да чака години, защото целта стои по-високо от целия негов живот.

Единственното, което му е нужно, това е усещането, че той върви към тази цел и не е важно кога ще я постигне: сега, незабавно или в безкрайността. Ако получим такова усещане – значи сме поправили своите келим.

Ако целта ми е да постигна отдаване – то аз въобще не питам за възнаграждението.

Искам да почувствам, че нищо освен нея не ми трябва и не ми е важно кога ще я постигна – когато и ще да е… И това означава, че аз съм вече в нея!

Така човек навлиза в духовното, а съвършенството усеща като потопен в океан от доброта.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Колкото по-далече и нашироко работя, стремейки се да събера всички части на душата в един съюз, толкова по-голяма сила получавам и тя ми позволява да постигна системата, за която се говори в книгата „Зоар”.

Нали Той говори именно за това, как да се обединим заедно, за да построим общо духовно тяло от всички души, от всички желания.

Когато всички тези частни и противоположни желания се свързват и съединяват заедно, те образуват жива система – система на живота, защото при цялата си противоположност, започват да работят в единна хармония, в името на една цел! Тогава те придобиват духовен живот.

Всяко от тях работи противоположно на останалите – едно се движи на една страна, друго на друга.

Като в симфоничен оркестър, където всеки по различен начин движи лъка от една страна на друга и някой удря палката в барабана отгоре надолу, а целият оркестър при това свири в една обща хармония.

Трябва да разберем, че само чрез такова обединение между нас, на всички чужди, различни, противоположни части, които искат да се съединят в една крайна цел, т.е. в Твореца и заради това се събират заедно – ние придобиваме духовен живот.

Излиза, че за всекиго има свое място и право на съществуване – необходимо е само да се поправим! А поправянето е само в обединение под властта на една сила.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че в духовното предвижване всяка степен започва от нулата и се „изтрива” всичко, което е било по-рано?

Отговор: “Започва от нулата” означава да се отмени старото виждане върху нещата. Започва нова степен, а старата е изчерпала вече себе си.

Как новото поколение трябва да расте по новому, а не под давление на старото. Всяка от 125 степени на духовното въздигане започват от нашия свят.

Както е известно, Нуква, Малхут на света Ацелут, всеки ден се превръща в девственица, т.е. всичко започва от нула – ново сливане.

Нито един детайл от контакта ти с Твореца не съдържа ниакъв отпечатък от предишното състояние. Всеки път се ражда нова душа.

Това се и нарича кръгооборот на живота. А всичко, което е било по-рано се смята само като подготовка към това ново състояние, дава на новото състояние само ниво.

Което било – било, а сега всички можем и сме длъжни да започнем наново! Всяко сътояние – това са нови 10 сфирот.

Такова обновяване е нужно, за да може качествено, а не количествено да се постигне Твореца, като се използват нови аспекти на егоизма, повдигайки се все повече над него. А не просто да изтриваме миналото, защото на мен не ми е приятно да си спомням.

Така, както в нашия свят, когато откриваш нова работа и търпиш загуби – трябва да я закриеш окончателно и да откриеш съвършено нова работа.

Невъзможно е да се постигне нещо, ако постоянно и напълно не обновяваш своето състояние.

Написано е: «Да бъде за теб всеки ден като нов». Но ние по природа се стремим да продължаваме всичко, както си е, по инерция.

Трябва да вземем пример от паденията си, как всичко изчезва и настава тъмнина вместо светлина, а след това всичко се сменя отново и едно състояние не напомня за друго!

Откъс от урока по писмо на Баал Сулам, 03.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→