Въпрос от английския блог: Съгласно изводите на ООН, към 2025 година 2.8 милиарда жители на земята ще страдат от недостиг на вода за най-насъщни нужди.

Отговор: Това и ще ни принуди да се поправим, както впрочем и всички останали давления на природата, а нашето поправяне на висше, човешко ниво ще ни донесе хармония на всички по-нисши нива – и ще настъпи изобилие.

Въпрос от английския блог: Не съм съгласна, че „никакви наши действия не оказват съществено влияние върху изменението на климата”. Именно нашите действия, предизвикани от егоистични подбуди влияят върху изменението на климата. Нима това не е ясно?

Отговор: На мен не. Ние само виждаме следствията и градим теории, като свързваме това, което показват те.

Нашият свят е свят на следствията, всичко произлиза свише, и поради тази причина поправянето свише ще даде резултат в нашия свят и никога, никакво „поправяне” не можем да направим в нашия свят.

Освен това, от Кабала учим, че всичко се случва е под въздействие на светлината свише.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Живея в Бразилия – страна подложена на психологичен терор, където много бързо се разпространяват страховете от световен мащаб. Напоследък всички жители на страната са изпаднали в ужас от разпространението на свинския грип.

Била съм в контакт с болни от този вирус без всякакви последствия за мен самата. Какво можете да кажете за свинския грип?

Отговор: Това все още не са всичките „египетски наказания”, които да ни принудят да се замислим и да ни отърват от егоизма. Намираме се в период, предшестващ изхода от „египет” в нашия свят.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо Твореца не е щастлив, когато човек изпитва наслаждение в материалния живот и се чувстват напълно насладен?

Oтговор: Творецът не е доволен, защото това не е удоволствието, което Той възнамерява да ни даде. От самото начало Той създаде положение, в което ние сме изцяло напълнени със Светлина, но не сме в състояние да го разберем, защото сме в безсъзнание.

Всичките духовни светове са степени на скритие на това състояние и ние сме в най-ниското такова, последното скритие. Светът на Безкрайността е тук и ние сме в него, но в същото време разделени от множеството слоеве, които като обвивки скриват състоянието, в което съществуваме.

Ние сме като човек намиращ се в безсъзнание. Съществуваме на този свят в състояние, което може да се нарече живот, но нашите осезания не възприемат нищо. Това е днешното ни състояние. Но Твореца не би ни оставил в това състояние, в което една искрица Светлина ни държи живи и ние неосъзнавайки това сме готови да останем в материалното.

Но е много трудно за неосъзнат човек да се събуди. Хората около него също изпитват трудности да го събудят. Обаче едно нещо е ясно: планът за творението трябва да се осъществи. Нямаме избор в тази насока. Единственият ни избор е дали ще достигнем целта по пътят на страданието или по пътят на Светлината, осъзнато. Ние сме способни да направим този избор.

Ние започваме да се движим напред, за да избегнем страданията. Но тогава, сдобили се с малко осъзнатост ние продължаваме по пътят с желание, защото над всичко започваме да ценим крайната цел.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Ние не сме способни да надвием нашите желания. Способни сме единствено да заменим едно желание с друго, по-добро. В крайна сметка човек представлява желание и не е в състояние да тръгне срещу себе си.

Единственият начин да се надвие едно желание е чрез използване на външна сила – силата на Светлината. Светлината ще започне да води войната, която човек води. Затова Твореца каза на Мойсей: „Нека да отидем при Фараона! Аз ще го преборя, за да демонстрирам Моята силата и мощ върху него. Аз ще ти покажа всичко това!” Затова Твореца каза, „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото Светлината която е скрита в нея връща човек към първоизточника.”

Затова, човек нетрябва да се бори срещу себе си, а да направи опит да привлече Светлината с помощта на Кабала. Необходимо е само да вижда собственото си зло от далеч и да има желание да се слее с него. Тези действия напомнят на историята на Мойсей, който израснал в къщата на Фараона, но след това я напуснал.

Получи ли сме точката в сърцето, наречена Мойсей. Сега трябва да привлечем Светлината, Твореца, за да се изправи срещу това зло – Фараона.

Съществуват три компонента, съответстващи на текущото състояние:

1. Човешкото зло, неговият егоизъм, който е скрит вътре в него. Това е човешката природата наречена Фараон.

2. Ново съзнание, което започва да се формира в човек, точката в сърцето, Мойсей. Това е осъзнаването, че човек трябва да поправи злото си начало, в противен случай не би достигнал духовното.

3. Източникът на Светлина, Твореца. Това е книга която описва по какъв начин се поправя егоизмът под влияние на Светлината. Книгата е средството, позволяващо на човек да привлече Светлината, за да поправи егоизмът си, да го промени и трансформира в добро.

Злото начало се намира вътре в човек – Фараонът. Силата на Светлината, която човек привлича по време на уроците е силата на Твореца. Човекът, Мойсей, заема средната линия, в която непрекъсната води тази война. И както е написано, „Човекът трябва непрекъснато да поставя доброто начало срещу злото начало.”

Точката в сърцето (Мойсей) израства в къщата на Фараона. Мойсей сяда в скута на Фараона играейки си с брадата му и неговата корона. Мойсей беше като осиновен внук на Фараона и осиновен син на дъщерята на Фараона, Батя. С други думи, той беше принц.

Но веднага след като човек се отделил от злото начало, той започнал да чувства, че те са противоположни и се мразят един с друг. Фараонът повече не разговарял с човек, като към свой близък приятел. Той разговарял сякаш с някакъв странник или враг.

По този начин човек се отделя от егоистичната си природа, отвратен от нея и мразейки я. Неговата единствена надежда е Светлината да дойде по време на изучаване на Кабала и да промени неговата природа.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Днешната глобална криза засегна много хора. Но когато ударите приключиха те не се вслушаха в науката Кабала, а решиха, че мощната вълна е отминала, сега ще настъпи хубав период и всички отново ще се устроят…

Отговор: Разбираемо е, че това е така. Кризата се усилва, но тъй като никой няма решение, това се премълчава. Всичко във всички страни.

Човек получава множество удари за различни неблаговидни постъпки и въпреки това не може да се откаже от тях. Значи тези удари не са били достатъчно силни, за да го приучат на правилно поведение.

Защо не се учим от грешките в миналото си? – Елементарно, Уотсън!

Ех, ако можеше слабите удари веднага да ни помогнат да постигнем поправяне! Но нашият егоизъм през цялото време се развива, става все по-груб.

И доколкото се превръщаме във все по-големи егоисти, то предходният удар не може да ни застави да постъпваме правилно.

Да предположим, че съм откраднал 10 долара и получавам за това наказание. Сега, когато видя банкнота от 10 долара си спомням за наказанието и това ме задържа.

Но ако пред мен се окажат 100 долара? За 100 долара аз още не съм получавал наказание и 100 долара не са свързани в съзнанието ми с него. Аз открадвам 100-те долара и тогава получавам наказание.

А какво да кажем за хиляда долара? – Същото! Така сме създадени – подобно на едно обикновено животно, което знае само това, което е усетило.

И затова е казано: “Човек няма да изпълни заповедта (действието отдаване и любов към ближния), преди да я наруши (да открие в себе си обратното)”.

Отначало трябва да стъпиш накриво, “да откраднеш”, а след това – да се разкаеш и да поправиш стореното и винаги след получаване на удари. Без тях е невъзможно да се промениш.

Известно е от Науката Кабала, че всяко желание се развива в четири стадия, от своето зараждане до окончателната му форма.

Ние се състоим от желания и намерения. Ето защо съществуват четири възможни съчетания на желанието с намерението: “желае и има намерение”, “не желае и има намерение” и т.н. (вж. ТЕС. Вътрешно съзерцание).

Аз трябва да премина четири етапа на удари и изясняване, докато не достигна до последния стадий – когато ще желая да използвам своя егоизъм само за безответно и безкористно отдаване и любов.

Затова е невъзможно да се научим от един слаб удар. Нали между желанието и светлината действа един закон.

Светлината създава желание и желанието следва точно определена програма, заложена в него от светлината. Ако това е желание за наслаждение, то иска да получава само наслаждение.

За да се приучи да бъде отдаващо, светлината трябва винаги да му въздейства в 4 стадия.

И едва на последния стадий желанието осъзнава себе си като получаващо, изпитва срам и извършва съкращение. И така при всяко действие.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Много хора ме питат: какво трябва да правя с желанията си и как трябва да преборя безпокойствата?

Разбиване означава, че цялостното творение (душата, Кли) се е разделило или разбило на множество противоположни части. Поправянето на частиците зависи от тяхното съединение въпреки силата на отблъскване помежду им. С други думи, силата на обединение (Светлина, отдаване, любов) трябва да е по-силна от силата на взаимното отблъскване (егоизъм, омраза). Тези сили не се анулират една спрямо друга, както е написано: „Героят не е този който убива врага, а го прави собствен слуга.”

Следователно, ние не трябва да търсим злото начало в обичайните ни действия, но само в съпротивата ни срещу обединение на нашите желания за поправяне, които са еквивалентни на Твореца. Веднага след узряване на егото в човек се заражда точка в сърцето, която е началото на стремежът му към обединение. Тогава човек е доведен в група, в която Твореца обединява всички които са узрели за поправяне.

Човек стремящ се към обединение на желанието на всички членове за достигане на Твореца, предизвиква силата на поправяне по време на обучение. В следствие, силата огрява общият стремеж за сливане между нас и Твореца (силата на отдаване и любов). Това слага край на процесът на „преследване”.

Човек чувства сякаш е яхнал побеснял пламенен жребец, който го тласка безпомощно напред. Колкото по-силен е човек в групата, толкова по-бързо ще се поправи и толкова по-силен ще бъде когато влезе в следващото ниво. По този начин разкриваме егото и в същото време се носим напред, яхнали жребеца, към сливане с Твореца.

Един ден надбягването ще свърши, защото егоистичните сили не са неизчерпаеми. Всеки един има собствена мяра, капацитета на душата, която трябва да бъде разкрита и поправена от човек.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Проблемът е в това, че можем много дълго да стоим на едно място в духовното развитие преди да направим следващата крачка напред.

Струва ни се че се менят много състояния, а всъщност това е ни повече ни по-малко тъпчене на едно място, когато човек се клати назад-напред или надясно-наляво (към властта над себе си в свойството отдаване).

Той все още не е в състояние да концентрира всичките си сили, за да отмени действително себе си (егоизма си) заради свойството отдаване, което трябва да придобие на следващата степен.

Та нали всяка следваща стъпка той прави в посока към все по-голямо свойство отдаване, което започва да властва над него.

Но готов ли е той да направи всички необходими приготовления? Да отмени егоизма си, да усети важността на целта и да съсредоточи над това мислите и желанията си, решавайки че му е нужно само това и нищо повече.

Ако човек има възможност да направи дори и най-малка стъпка към отдаване, по посока на Твореца, без всякаква надежда да получи възнаграждение, дори без да има сили, а само да се прилепи към нея дори и в една единствена точка и с това да изпита удовлетворение, независимо от всички останали свои огромни желания, които искат напълване – то той вече е достигнал съвършенство в тази точка (малхут в бина).

Той навлиза в съвършенството (свойството отдаване) през тази една точка (Ц“Б). Всичко останало е само нейно развитие. Както е казано: «Открийте ми отверстие колкото иглено ухо и Аз ще ви спася».

Ако аз се държа само за тази точка на отдаване, въпреки всички свои въпроси, съмнения и пречки – то възникващите нови желания (моите решимот) ме привлича в себе си все по-дълбоко и дълбоко, направо като нишка през иглено ухо в духовното свойство отдаване.

И аз виждам в своите желания вече картината на висшия свят.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко, което виждаме в света е само отражение на нашето вътрешно състояние, значи ли, че за да видим светът поправен, сме длъжни да поправим себе си вътрешно?

Отговор: Цялoтo поправяне е вътре в нас. Ние не сме длъжни да поправяме света. Ако ти не поправиш себе си, светът няма да се измени към по-добро.

На нас все повече ще ни бъде разкривана тази истина: колко и да бихме правили добро или лошо във външният свят, то съществува, само в рамките на този свят и ние никак не влияем на екологията. Само вместо едно явление се проявява друго.

Ако ние сега престанем да използваме бензин и минем на екологично чисто гориво, разбира се, това ще повлече след себе си и изменения в атмосферата. Но вместо това към нас ще дойдат други проблеми.

Нали ти самият не си поправил себе си. А цялото равновесие с природата зависи единствено от поправянето на човека.

Неравновесието на човешко равнище, отсъствието на връзка между хората е единствена причина за всички наши проблеми.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпроси: Какви са границите на науката? Безкрайна ли е науката или е смъртна като нас? Ако последното е вярно, вижда ли се краят?

В книгата на Д.Хоган “ Краят на науката”се казва: Свидетели сме на залеза на фундаменталната наука.

Науката направи своите фундаментални открития, тя се развиваше благодарение на студената война. Обществото не желае да влага средства в абстрактно научно познание за природата.

Пред човечеството стоят по-актуални проблеми, отколкото теорията за супер-струните или за разяжданата от червеи вселена. Ние трябва да оцелеем! Автора го тревожи оттеглянето на младите хора от ангажименти към науката.

Реплика: Наука, това е постиганото от нас посредством петте телесни (животински) чувствени органа. Затова, тя изначално е ограничена от тях.

Нашите желания (сърце) и разум ограничават областта и дълбочината на нашето възприятие и това е границата на науката.

Ако излезем извън пределите на 5-те телесни чувствени органа, желанията и разума свързани с тях, то ще успеем да усетим независещо от тях пространство, а това е висшия свят и да го изследваме с ново средство –– душата (външния чувствен орган).

Това ни позволява да направим науката Кабала и тази област е предмет на нейното изследване. В това е бъдещето на всички науки.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Речта на Барак Обама в Кайро беше проникната от основния принцип на всички световни религии: “Обичай ближния така, както обичаш себе си”. Там той говореше за необходимостта от обединение на всички народи и на всички нива.

Духът на “призива за обединение” Обама донесе със себе си при встъпването му на президентския пост и продължава непрекъснато да го пропагандира. Какво мислите Вие за появата на Президент с такъв начин на мислене, в тежките времена на икономическата криза? Смятате ли, че светът е готов за диалог и обединение?

Отговор: Аз не вярвам на нито една негова дума и т.н…..

Въпрос от английския блог: Преди време Вие многократно коментирахте идването на власт на Барак Обама. По какъв начин виждате “промените” в Америка, мисията на Обама, новият подход към мюсюлманския свят и поправянето на “Израел”?

Отговор: Това помогна временно на САЩ да намалят омразата към тях – но нищо повече, засега не виждам в него истинския инструмент на Твореца.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→