Въпрос: В статията от 11.02.2009 е казано, че „всички препятствия, които получавам и ще получавам трябва да се увеличават и аз съм длъжен да ги преодолявам, а не да ги отстранявам“. Какво означава това?

Отговор: Всички препятствия в живота ми се дават като учебни задачи и решавайки ги с намерение да постигна свойствата на Твореца, аз все повече се приближавам към Него. Ако човекът знаеше това и възприемаше именно така своя живот, той щеше да види в него уникална възможност и би излязъл от клетката на този свят в безкрайния свят…

Въпрос: По-нататък е казано: „Аз съм длъжен да взема получените от мен впечатления, тези решимот, да ги увелича с помощта на препятствията, по такъв начин да достигна планината Синай и да се издигам все по-високо и по-високо“. Обяснете как могат да се увеличат решимот и препятствията?

Отговор: Колкото по-високо се издигам в своето поправяне, толкова повече препятствия срещам. Предисловие към ТЕС. п.133:
„…Това прилича на царя, пожелал да събере от цялата страна най-преданите свои привърженици и да ги назначи на работа в своя дворец. Какво направил той: разпратил из страната открита заповед, за да може всеки от най-малкия до най-великия да дойде при него и да се занимава с вътрешните работи в двореца.
Но на входа на двореца и на всички пътища поставил многобройна стража от своите роби, заповядвайки им да заблуждават с хитрост всеки, който се приближи до двореца и да го отклоняват от пътя, водещ натам.
И разбира се всички жители на страната побягнали към двореца, но били отклонявани от хитростта на усърдните стражи. И много от тях преодолели тези стражи, включително до там, че успели да се приближат до входа на двореца. Но стражите на входа били най-усърдни.
И всеки, който се приближавал до входа, те отвличали и отклонявали с голямо усърдие, докато той не се върнел така, както е дошъл. И отново идвали и си отивали, и пак се укрепвали и отново идвали и си отивали.
Така се повтаряло няколко дни и години, докато не се уморили от своите опити. И само героите сред тях, чиято степен на търпение устояла, победили тези стражи и отваряйки входа, веднага се удостоили да видят лика на царя, който назначил всеки на подходящата за него длъжност.
И разбира се от този момент нататък те нямали повече работа с тези стражи, които ги отвличали и отклонявали, правейки горчив техния живот няколко дни или години, когато идвали до входа и си тръгвали отново. Защото се удостоили да работят и служат пред великолепието на светлината от лика на царя, вътре в неговия дворец“.

Въпрос: В продължение на едно денонощие изпитвам два подема и две падения, понякога и три. Издигам се от това, че придобивайки намерение се обръщам към първоизточника. Как ще се случва това по-нататък? Доколкото разбирам, времето между паденията все повече ще се съкращава. Наистина ли в идеалния случай тези състояния трябва да се случват всяка минута?

Отговор: Много по-често!

Въпрос: Вие казахте, че решимот се разкриват всяка секунда. Случва ли се разкриване на решимот по време на сън?

Отговор: Да.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера, дали се е появила точката в сърцето ми ?

Отговор: Ако неустоимо сте привлечен от нашите материали. Защото в тях се намира напълването на тази точка.

Въпрос: Ако никога не съм се интересувал особено от пари, власт, знания, но изпитвам привличане към нещо друго от този свят, възможно ли е да притежавам точката в сърцето ? Вие казвате, че човек трябва да премине през влечението към пари, слава, власт, знания.

Отговор: Не е задължително, зависи от качествата на душата – от кое място в общата душа тя се е спуснала в този свят. Въпросът е дали желаете напълване от източник в този свят или от някакъв неизвестен източник ?

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Робърт Кийосаки вече отговори на въпроса за възпитанието в книгата си „Не ходи на училище“. Той пише, че когато учителят нарежда да се решават задачи самостоятелно, без възможността да бъде подсказано на по-слабите ученици, при това с риска да бъдеш наказан за такова деяние, в този момент се пораждат наченките на дивото класово общество. Когато детето желае да помогне, да подскаже, то трябва да бъде окуражавано, а напротив, то получава наказание.
И изобщо цялата история на училището, е история за възпитаването на индивидуалисти-егоисти, даване на оценка за това кой е по-добър и т.н.
Ако в училищата ни учеха да работим в екип, където децата са принудени да се обединят, за да стигнат до някакво решение, бихме подготвили съвършено различна генерация.
И така, всички пороци на егоизма се подхранват още от ранна детска възраст именно в училищата.

Отговор: Съгласен съм с Вас. Ние се опитваме да решаваме тези въпроси в новосъздаваната система за възпитание. Главното тук е създаване на обкръжение, което ще създава у всеки стремеж към коопериране.
Училището – това на първо място е правилно организирано общество на деца, което по определен начин изгражда всяко, намиращо се в училището дете. Принуждава го със своя пример, своите ценности и цели да стане формиран по определен начин човек.
Такова нещо в нашия свят засега няма. В нито един интернат. И не може да има, защото целта не е постигане на съвършенство, не е подобието с Природата и затова при такова възпитание няма проникване на поправящата светлина Ор Макиф, докато всъщност ни поправя тя, а не обкръжението. Обкръжението само я привлича. Затова няма да заработи нито една система (методика) на възпитание освен кабалистичната – притегляща към човека изправящата го сила (светлина).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Какво е мястото на изкуството и културата в съвременния свят?

Отговор: Методите и средствата на изкуството и културата обясняват на хората целта в живота и способите за достигане на тази цел. Нали в този живот няма нищо друго, освен да постигнеш неговата вътрешна цел-Твореца,  докато той продължава .

Въпрос от ивритския блог: Времената се менят и положението ни принуждава да се ограничаваме само в най-необходимото. Какво казват кабалистите за ролята на художниците и изкуството в нашия свят?

Отговор: Ще остане необходимото, пожелано от „новите“ хора, необходимо за разкритие на причините и целите на живота и оптималния способ за тяхната реализация. Това ще бъде кабалистично изкуство (насочено към Твореца, а не към животинско съществуване).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→