Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…

Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…

Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?

Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Като че ли се използват всички възможности за разпространение: вестници, книги, Интернет, телевизия. Какво още трябва да се направи, за да ни последва светът? Ако достигнем така наречената критична маса, ще успеем ли да привлечем към нашата кауза целия свят?

Отговор: Това без съмнение е по силите ни и както се казва, човек ясно трябва да си дава сметка, че всеки миг той може да променя света към добро или лошо, със силата на своето намерение. Нали системата на цялостно взаимосвързаните души, се подчинява на действието на закона за общото и частното въздействие, на тяхното взаимно влияние. От своя страна ние сме задължени, чрез нашето обединение, да постигнем намерението, което ще промени системата на душите към подобие с Природата, към отдаване и любов. А Природата от своя страна ще добави силата на принудата (страданията), които заедно с нашите усилия ще ни доведат до целта. Баал Сулам пише, че има път на страданията – под въздействието на Природата, път на светлината – самостоятелното поправяне, но има и среден път – подбутващите ни отзад удари на Природата, съчетани с привличащото ни отпред бъдеще, което ние сме длъжни да разясним на света.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Без да искам влязох в спор по отношение на Кабала, с един религиозен човек и тази грешка прерасна в тема за преплитането на пръстите на ръцете. Този религиозен човек ми каза с голяма увереност, че Ари е писал за забраната човек да преплита пръстите си, защото в този жест има смесване на осъждането и милосърдието и че всеки начинаещ кабалист знае за тази забрана. Мъдреците са ни оставили заръка, да не се обучаваме при човек, който пренебрегва тази заповед. Що се касае до овладяването на малките неща, то всеки голям човек знае, че дреболии няма и всяко дребно нещо разкрива някаква вътрешна истина. Човек, който се занимава с Кабала и не съблюдава и най-малката дреболия в нея – това е човек без трепет пред Небесата, без истинска вяра в светостта на Тора. Човек, който чете думите на Ари, забраняващи преплитането на пръстите, но стои пред публиката и въпреки това го прави – това е човек, у когото отсъства благоговение пред Небесата. Какво толкова има в това скръстване на ръцете или пръстите, че толкова развълнува този религиозен човек ?

Отговор: Действително, понякога аз забравям и преплитам пръстите си. Това нещо много ядосва религиозните хора. Рабаш също се контролираше, за да не прави подобно нещо пред публика. Кабалистичните книги са написани на езика на клоните: взимат се думи от нашия свят, а се говори за духовния. Използвайки названията на частите на тялото и действия от нашия свят, правим описание на частите на духовното тяло, свойствата на душата и нейните действия. Ако е казано, че не трябва да се преплитат пръстите – значи се има предвид, че не трябва да се съединяват дясната и лявата страна, свойствата на отдаване и получаване. Хора, които не разбират, че в Тора се говори за коригиране на човешките качества, а не за физически действия, изцяло концентрират своето внимание на състоянието на своите животински тела. Разбира се, не трябва да изучаваш Кабала от човек, който съединява дясната и лявата линии в себе си, без да има екран. Та нали именно формирането на екран между тях, представлява цялата наша духовна работа.
Има и обичай да не се отпускат ръцете под нивото на пояса, защото под пояса на духовния парцуф се намира областта на клипот (нечистите желания). Има хора, които цял живот не излизат от Йерусалим, защото духовният Йерусалим – това е свойството на отдаване, от което не бива да се слиза до свойството на получаване. Въобще, всички традиции в облеклото и поведението, които религиозните хора наричат Заповеди – всъщност не са заповеди, а ритуали. Заповедите касаят само поправянето на 613-те егоистични желания на душата от „безпричинна омраза“ до „възлюби ближния си“. За това ни е дадена Тора и както е казано: „Аз сътворих егоизма и Тора – за неговото поправяне“. Казано е също: „Творецът не се интересува как е заклано животното (кашерно или не), а заповедите са дадени за поправянето (на егоизма)“ – т.е. не за тяхното физическо, а за духовното им изпълнение. Но днес ние сме още в изгнание (от духовното) и затова религиите още съществуват, и диктуват външното изпълнение, а не вътрешното. Затова моят съвет е: не говорете с вярващи, на тях още не им е дошло времето за изправяне! Но външното изпълнение на обичаите се поощрява, доколкото по този начин човек, макар и да не поправя себе си, спазва житейските норми на поведение.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: В сутрешния урок (25.08.08) вие обяснявате, че трябва да стигнем до заповедта „обичай ближния като себе си“ в група с помощта на Твореца. Какъв е пътят на жената, който ще доведе до тази заповед?

Отговор: Помощта на мъжката част на групата. Както и в нашия свят, от всичко, до което достигат мъжете, жената получава своята част и заедно двете половини участват в живота.

Въпрос: Занимавам се и участвам в разпространяването от няколко години. Аз съм общителен човек, но загубих повечето от приятелите си, които имах преди започването на занятията, понеже вече нямаме нищо общо. Днес, въпреки ежедневната телефонна връзка с другите жени, които също се занимават (връзка на основата на избрания път и разпространението), аз усещам голяма самота, от която не мога да се избавя и това много ме потиска. Как да се измъкна от това положение?

Отговор: Надявам се, че в тази виртуална среда на общуване, която създаваме за всички нас, ще се чувстваме като на непрекъснато протичащ конгрес.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Има ли начин да спрем мислите, които постоянно се появяват в нас? Можем ли да се научим да ги контролираме?

Отговор: Разбира се! Често мислим за нещата, за които не желаем да мислим. Често се опитваме да удържаме мислите си, да ги променим и заменим с други. Когато не успеем да го направим се чувстваме глупави и слаби, сякаш сме загубили контрол върху себе си.

Всъщност мислите не идват „от никъде“. Първо желанието възниква в нас, дори и да не го чувстваме. След това от него се появява мисъл. Желанието предизвиква мисълта. Всъщност ние мислим само за нещата, които искаме: как можем да придобием, задържим и развием онова, което желаем; или как да оставим по-голяма дистанция между нас и нещата, които не желаем.

Мисълта не може да промени желанието, а само неговия размер, увеличавайки или намалявайки го. Също така, не можем да подменим една мисъл с друга.

Можем да контролираме мислите си, контролирайки желанията си. Така че, въпросът всъщност е: Как мога да променя желанията си? Отговорът е: чрез средата – групата, книгите и учителя!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Финансовата катастрофа не е длъжна да породи масова депресия. Ще се открие възможност по-често да прекарваме време със семейството. Ще се затворят много ресторанти и ще се върнат домашните вечер и разговорите на кухнята. Общуването в семейния кръг ще ни помогне да свалим нивото на стреса. Смяна на работата, малко физическо натоварване също няма да навредят. Време е да се помисли за смисъла на живота – състои ли се той в безкрайното следване на „стандартите“…

Видео Клип „The Job“ (Работата):

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е съпругата на човек, изучаващ Кабала да му бъде също и приятелка? Възможно ли е заедно с нея да постигне целта на творението? Ако не, какъв е смисъла на израза „Мъж, жена и Божественото присъствие между тях“?

Отговор: Може! „Мъж, жена и Божественото присъствие“ – истинският смисъл на този израз е, че желанията на душата (жената), екрана и отразената светлина (мъжът), съставят съсъд, условие за обединение с Висшата сила. Светлината се поражда от тяхното свързване (съсъд + екран = съсъд), съединение, в което се намира Твореца. В нашия свят, когато мъжът изучава Кабала, дори и не по свое желание предоставя на жена си духовна подкрепа, даже и тя самата да не се занимава с Кабала. Ако тя желае, той е длъжен да учи заедно с нея и така напредват заедно. Рабаш е съветвал учениците си да четат на жените си статиите му.

Въпрос: Дали мъжа, чрез поправяне и постигане на духовното, може да се научи да бъде наистина верен на жена си?

Отговор: Кабала не си поставя това за цел. Но постепенно, чрез поправянето, той се променя.

Въпрос: Рав, аз съм вече три години без приятелка. Дори и да срещам някоя, не върви, защото съм прекалено концентриран в света на Кабала. Какво иска да ми каже Твореца с това?

Отговор: Да намериш приятелка, означава да намериш някоя, която ти подхожда. Тоест концентрирана също в духовния живот и духовната цел.

Въпрос: Вие казвате, че за да може изучаването на Кабала да бъде ефективно, мъжът задължително трябва да е женен. Какво мога да направя, ако физически не съм способен да създам семейство, защото съм роден с недостатък?

Отговор: Тогава си освободен от това условие, ако недостатъка не ти позволява да построиш общ дом. Но не мога да си представя състояние, в което е невъзможно да създадеш семейство.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Filed under: Филми - Няма коментари→

По време на занимания с Кабала, на изучаващия му свети отдалеко неосезаема за него Висша Светлина, понеже е все още неизправен, за да получи тази светлина. Но това светене отдалече постепенно го изправя и той става пригоден да получи светлината в себе си. – Баал Сулам, „Предисловие към ТЕС“, т. 155.

Всички препятствия, възникващи пред човека – те са от Твореца, за да го подтикнат към духовно развитие, за да не остава доволен от своето състояние. Само този когото Творецът желае да приближи към себе си, на него той му праща помощ, с това, че му показва, доколко той не напредва в духовното, пращайки му пречещи мисли против Твореца. – Баал Сулам, „Шамати“, статия „Няма никой освен Него“.

Целта на творението е да се насладят създанията, и дотогава, докато човек не е получил всичко най-добро, приготвено за него от Твореца – това е признак, че още не е достигнал целта на творението. – Рабаш, статия „Същност на творението и изправяне на творението“.

На човека му е възложено, чрез изправяне на себе си, да достигне целта на творението. Изправянето се състои в придобиване на намерението „да отдава“. Според степента на това намерение, човек получава приготвеното за него от Твореца. – Рабаш, статия „Същност на творението и изправяне на творението“.

Човек не трябва да изправя нищо във външното, а само във вътрешното – своето „Аз“, егоизма, който не се изправя с действия, постове и ограничения, а напротив – егоизма обича такива действия, защото може да се гордее с тях. Изправянето е в усещането на своята нищожност спрямо приятелите, с които изучаваш Кабала, но в никакъв случай не спрямо чуждите. – Баал Сулам, „При Хахам. Писма“, стр. 75.

На човек му е достатъчно малко отверстие в сърцето, за да се върне към Твореца, но при условие, че то е било като инжекция в живо месо, а не в мъртво. – Рав от Коцк, „Няма по-цялостно от разбитото сърце“, стр. 30

Свещената война е не тази между хората, а против себе си, да се нанасят удари против злото в себе си и да указва на доброто в себе си: „Расти“. – Рав Кук, „Маамарей Рейя“, 508

Преди идването на Машиах ще нараснат всякакви лъжеучения по света. Да се избавим от тях е възможно чрез изучаване всеки ден на книгата Зоар: въпреки, че човек не разбира в нея нищо, но това вече е достатъчно за очистване на сърцето. – „Ор Яшарим“, Мира Дахия

Изучаването на книгата Зоар в течение на един час носи повече, отколкото изучаването на простото тълкуване в течение на цяла година. – „Кисе Мехех“, Тикун 43, гл. 60

Няма по-голямо удоволствие в Твореца, освен когато се занимават с Кабала. И още повече, човек е създаден само за да изучава Кабала. – Хаим Витал, „Въведение към Шаар Акдамот“

Докато Твореца се скрива, Той допуска зло, но не до пълното разрушение на света. В това се разкрива след това единството на Твореца и изправянето на всичко зло чрез силата на Неговата власт. – Рамхал, „Даат Твунот“, стр. 185

Няма нито едно действие в света, което да не произхожда от висшият свят. – Рамхал, „Адир бе Маром“, стр. 227

Всички заповеди, въпреки, че като че ли те говорят за физическо действие или чрез глас, всички те са само за изправяне на сърцето, понеже Творецът изисква изправяне на намерението в сърцето. – Ибен Езра, „Йесод Мора“, стр. 8

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Всички казват, че САЩ са предизвикали кризата, а Вие твърдите, че кризата е системна, защото сме навлезли в системата на глобалната връзка. Кой е прав?

Отговор: И двете мнения са верни, доколкото САЩ като най-развита страна в света, първа изпита ударите на кризата (глобална, а не национална), а останалите страни ще усетят нейното въздействие след известно време (до Израел например, тя още не е стигнала). Ето защо обвиненията срещу американците са напразни – именно благодарение на тяхната икономика процъфтяват Европа, Китай, Япония, Емиратствата, а и Русия – защото тя купува всичко. А сега ще престане да купува и всички ще разберат колко добре са си живели преди. Вие сам ще можете да си отговорите на много въпроси, ако приемате всичко, което се случва като процеси в един цялостен организъм.

Въпрос: А защо тази криза започна от банковата система?

Отговор: Затова, защото банките са основата на цялата американска икономика, пример за свободния пазар. А сега ги изкупува държавата. Свободният пазар се ограничава, както е в Европа. Но именно парите, богатството – еквивалента на земното удовлетворение, това , което „свързва“ хората помежду им, ни позволява бързо да осъзнаем общата основа на кризата – егоистичните отношения между хората – и необходимостта , заради оцеляването ни да ги променим към отношения на взаимна загриженост.

Въпрос: Но тази загриженост за останалите ще бъде фалшива, егоистична, както сега работодателят се е „загрижил“ за здравето на работника!

Отговор: Системата на абсолютната взаимовръзка между всички по света, хора и предприятия, се проявява толкова бързо, че скоро всеки от нас ще усети съвсем осезаемо и пряко колебанията в отношенията помежду ни – първо междудържавните , а след това и личните. Този анализ на зависимостта на успеха и безопасността от взаимните отношения, не външните, а вътрешните, усещани в сърцето, ще ни принуди да търсим начин за превръщане на омразата в любов.

Въпрос: Кой ще преживее по-лесно този период?

Отговор: Онзи, който е по-слабо свързан с целия свят. Както в организма, боли те крак, ръка, стомах, но болката се усеща в главата. Поради това, страните ще се опитат да се разграничат от глобализацията. Но това няма да им помогне, защото в такъв случай ще престанат да се развиват. Без цялостно общуване, обмен, тяхното развитие ще се върне в ерата на феодализма. Всички инстинктивно ще се опитат да се върнат назад, но по този начин само ще се забавят и ще получат още по-големи удари – както с погрешното лечение на дадена болест, лекуват те неправилно или пък вместо лекарства ти дават успокоителни, а нали човешкото общество е един жив организъм.

Въпрос: Коя ще бъде световната валута ?
Отговор: Светът след кризата ще бъде радикално нов, но САЩ са натрупали научно – технически потенциал, промишлена база, която не може да се сравни с нищо друго – те ще останат първа световна сила, най-голямата икономика в света. И макар засегнати в най-голям мащаб (относително, статистически), на практика ще просъществуват, всичко освен американският high-tech ще се срине. Америка отново ще започне реално производство, ще се завърне в страната от чужбина и Китай . От това Китай и останалите големи страни ще бъдат силно засегнати.

Въпрос: Защо всички толкова се страхуват от кризата, а аз не изпитвам никакъв страх?
Отговор: Всички досегашни кризи са били различни , разбираеми, локални, а тази – глобална, засягаща целия свят. Тя не прилича на нито една от предходните, няма известна рецепта за нейното отстраняване. Опитват се да правят същото, каквото са правили и при предишните кризи (да помагат на банките), но нищо няма да помогне, ситуацията ще ни принуди да открием истинската причина – егоистичните отношения между частите вътре в една затворена система, води до разпад на системата. Въпреки напразните опити да обясним истинската причина за кризата, не трябва да се отчайваме, а да изпълним своите задължения – ние можем само да ускорим разбирането на света, чрез причините и методиката на поправяне. Изисква се търпение, докато страданията, опита и неуспехите, не ни научат и принудят да се вслушваме в себе си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→