Трябва да сформираме у детето уважително, щадящо отношение към природата, да се научи правилно да взаимодейства с всички в света, особено с тези, които са на по-ниско нивото на развитие, който са по-слаби, и следователно се намират в неговата власт…
[153398]
Променяйки себе си, ние постигаме световете, вечността и съвършенството, намиращи се вътре в нас, в нашата душа. Разкриването на своето „Аз“ е най-естественото занятие на човека, това е връщане в своя корен, в своя „бащин дом“, възвръщане в точката на своето създаване, което се явява най-комфортното състояние.
[154079]
От урок №2, в Москва
Ние се намираме в едната част от природата – получаващата, и трябва да достигнем до другата част – отдаващата. Днес тази част е напълно непонятна за нас, тъй като преходът от стъпало на стъпало е винаги непонятен. В диалектиката това се нарича: „закон на двойното отрицание”.
Следващото стъпало – това са друг разум, други чувства и друго виждане. Всъщност всичко е различно с напълно нови параметри. Става дума не за нещо малко по-голямо отколкото това, което имаме сега, а за качествено ново стъпало. Изобщо, по духовния път всяко стъпало е напълно различно от предишното, напълно отделено от него, и представлява нови десет сфирот.
Редът на издигането е: ние сме потопени в егоистично желание, да речем на един сантиметър. Оценяваме го като зло в нашето съществуване и желаем да го поправим на добро. Тогава ние се издигаме на един сантиметър над него, т.е. започваме да го използваме обратно – по посока на отдаването, и виждаме съвършено нов свят.
След това ние отново се спускаме, но този път на два сантиметра дълбочина. В началото всичко е наред: ние използваме света, т.е. състоянието, за себе си. Но тогава постепенно разкриваме една зловеща картина и отново започваме преобразуване на злото в отдаване. Веднъж избавили се от злото, ние се издигаме два сантиметра и отново виждаме света на отдаването, който е напълно различен от предишното стъпало.
Колкото по-голямо е потапянето, толкова по-голямо е издигането. Близките стъпала са отделени едно от другоа чрез падения и в тях абсолютно всичко е различно. Ние непрекъснато разриваме един нов свят, без да знаем как да действаме от едното стъпало на другото. Състоянията са напълно различни, дори ако ни изглежда, че „вече сме били тук”.
Как тогава да направя своя избор? Как мога да избера посоката, следващото състояние?
Затова е необходимо едно просто действие: от всички възможни състояния аз избирам най-сложното, това, което е най-трудно за мен, най-отблъскващо за моята природа. Така действам по отношение на своите другари, против своята природа, и така се издигам на следващото състояние.
Аз трябва непрекъснато да избирам духовното състояние, което е напълно противоположно на сегашното ми състояние. Така получаването и отдаването растат едно от друго. Това е законът на двойното отрицание. На този закон е основан растителният живот, растежът на живите клетки, пътят на нашите мисли и т.н. Всичко се развива по пътя на израстване на противоположностите на едното от другото.
От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011
[33148]
Живота е устроен по начин, според който, за да се построи живо тяло, всички негови клетки трябва да се превърнат във взаимно зависими една от друга. Природата е създала такъв особен порядък, в който свързващият елемент между клетките и органите в едно живо тяло се явява връзката, основана на взаимното разбиране между тях. От тук виждаме, че силата, която създава и поддържа животът, е силата на отдаването и споделянето. Нейната цел е да създаде живот, основан на съществуване в грижа за другия, хармоничен и балансиран между всичките негови части.
Човечеството може да извлече полза от примерите, които ни дава природата за взаимна зависимост, за да ни подтикне да развием подобни отношения между нас. Достигайки взаимно разбиране, доверие и любов между хората, ние ще разкрием един съвсем нов живот – балансиран, хармоничен и съвършен!
Видеото е от сайта Illuzia.net.