Трябва да създадем гигантска система на агитация, преди всичко в Израел. Трябва с всички сили да разпространяваме нашите материали, трябва да положим здрава основа под понятието поръчителство в интернет и СМИ. Трябва да влезем в света с тези понятия, а в Израел да го направим ”велика държава” на нашия малък ивритоговорящ виртуален свят.

Скоро много европейски страни ще бъдат обхванати от сериозни безредици. Процесите се развиват стремително и това изисква действия от нас. Обаче, освен обяснението на причините и задачите, трябва да говорим за икономиката на отминаващия период. Световната система стана глобална, обаче специалистите по остарял начин я описват с термините на егоистичната, потребителска икономика. Така че трябва да зададем новия формат, описващ текущата ситуация в новия свят.

И затова ще осъществим същия този нов възглед в описанието на крайното състояние – балансираната икономика на базовите потребности, в която хората получават излишък вече на ”човешка” степен на развитие. На ”животинско” ниво обезпечаваме всичко необходимо: жилище, храна, лечение и пр. Човек живее в изобилие, не се грижи за нищо – това е базовото ниво. А в същото време ”човешките” му желания са преминали към духовно напълване.

По такъв начин обозначаваме целевото състояние и прокарваме ”мост” към него – формулираме процеса на прехода. Преходът не е елементарен и не можем да го осъществим сами. Обаче има специалисти, разбиращи, че друг изход няма. Постепенно те се съгласяват да се присъединят към нас, да разберат смисъла на обясненията ни, а ние на свой ред ще разберем техните формулировки. Така ще работим заедно, описвайки етап след етап.

Отначало формулираме общата задача, после ще я уточним в детайли, ще преминем към поетапна реализация, ще създадем блок-схема, ще разясним отделните места, и в крайна сметка ясно ще въведем какво трябва да се прави, в качеството на първата крачка.

Така ще изменим пронизващата света взаимовръзка, целия ред от конци, минаващи между хората. Защото икономиката е система от връзки между нас. Казано е в Тора: ”Идете и печелете един от друг”. С други думи: обединявайки се един с друг, ще достигнете напълване. Това вече е науката кабала в действие. Защото тя говори за това, как да се поправи светът, тоест да се поправят връзките между нас – от материалната, егоистична, потребителска връзка, прокарана чрез ”американската мечта”, до дълбоката връзка, която води към мечта от друг вид. В това и се състои работата ни.

Обаче не трябва изведнъж да се хвърляме напред. Единственото, което трябва да направим веднага е да помогнем на тези, които умират от глад. Това е необходимо. А всичко останало трябва да се върши осмислено. Тук е и проблемът: хората засега не могат да разберат, че е достатъчно да започне придвижването в правилната посока, даже ако още нищо не си осъществил на практика, и светът изведнъж ще се окаже на твое разположение.

Вече не си враждебен към Природата, не противоречиш с дискретността си и обособеността си на интегралната система. Напротив, обръщаш се към промените в себе си, твоето желание, мисли, вече са устремени към тях и това е достатъчно. Светът започва да работи над теб, и ето че все повече разбираш, повече желаеш да се промениш, все повече съответстваш на необходимите промени.

Представи си, какво ще бъде, когато огромна маса от хора се съгласи с това, че друг изход няма и трябва да осъществим тези промени. Тогава ще наберем огромна сила и ще осъществим замисленото.

От урок по статия ”Мир в света”, 11.10.2011

[57222]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Израел и народите по света, Икономика и пари, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целият проблем е в подхода. Ако се опитвам да поправя тази криза, използвайки старите си методи, търсейки решения и опитвайки се да поправя икономическата система, която съм изградил, това се нарича Амалек (най-голямото, най-жестоко желание за получаване в нас) – нашият основен враг.

Но трябва да осъзная, че това разкриване идва при мен от природата. Нищо не може да се направи, като използваме старите методи, тъй като тази промяна се случва вътре в човешката природа. Промяната не е във всеки от нас по отделно, а в нашите отношения, във връзките между хората. Не съм искал това да се случва, но то се случи.

Трябва да започнем да виждаме това и да разберем, че всеки от нас е егоист и ще си остане такъв. В същото време, връзката между нас е станала по-силна и е различна от преди. Няма да мога да изградя тази връзка според изискванията на моето его.

А ние сме като твърди топчета вътре в една система и всяко топче е егоист. Обаче връзките между нас вече не са егоистични. Не са такива, каквито сме ги построили в старата икономическа система, която е била директен отпечатък  на старото ни его, точна демонстрация на егоистичните връзки.

Но днес се разкрива различен вид връзка и затова не можем да контролираме мрежата, която сме изградили. Това се нарича разкриване на Твореца и ние не се отнасяме правилно към него. Не разбираме, че трябва да се включим в новата природа.

Ние сме егоисти, но връзките между нас не са егоистични; те се променят. Трябва да бъдем по-чувствителни към тези промени и винаги да се приспособяваме към тях, да се съгласяваме с тази нова връзка. Правейки това, „ще заличим спомена за Амалек“, нашият най-лош враг.

По този начин премахваме нашето безразличие, пренебрежение и безгрижие. Превъзмогваме безгрижното си отношение към промените и започваме да изследваме какво се случва тук. Тогава ще имаме нужда от мъдростта на кабала, защото иначе не можем да вложим всички сили, които имаме, всички учени и всички средства в света в анализ и пак няма да направим и едно правилно заключение.

Това е защото бихме останали като непроницаеми топчета – всеки вътре в стария си егоизъм. Сега трябва да получим инструкцията (думата „Тора“ идва от думата „Ораа“  – инструкция), която ще ни научи как да действаме правилно, за да извършваме такива действия тук долу и това ще даде тласък на промени горе.

Самият Творец разкрива тази мрежа, новата връзка между нас. За нас обаче това означава криза, защото сме изградили определена система, а Той отпечатва различна върху нея.

Няма какво да правим с тази нова система. Можем само да променим себе си според тази новоразкрита система, да настроим тези топчета към новата връзка между нас. Това означава, че трябва да издигна молитва, тоест трябва да помоля за промяна в мен, за нещо, което липсва в мен, което ми пречи да се свържа с тази нова мрежа правилно.

Тази нова мрежа ще продължи да се разкрива все повече и повече; този облак ще продължи да се спуска по-ниско и по-ниско. Нашата работа е да се опитаме да разпознаем тази мрежа и да пожелаем да се настроим към нея с практически действия. Така ще призовем влияние свише, което ще реализира това вътре в нас.

Промяната няма да бъде в системата, а в нас. Ние ще се променим в съответствие с нея.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54349]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Много хора по света пропагандират за сплотяване и грижа за ближния. Как да се обединим с тях?

Отговор: С тях не се обединяваме. Има немалко „прекрасни души“, които доброволно работят в болниците, помагат на нуждаещите се, участват в дейности на благотворителни организации и фондове. Помагат на хората и е много хубаво. Както пише Баал а-Сулам и както потвърждават социологическите изследвания, до 10% от човечеството е проникнато от алтруистически желания.

Но днес за първи път в историята е настъпил преломен момент, и човекът трябва да се обучава по законите на този свят, в който встъпва. Защото нашата задача не е поредното егоистично подслаждане, не е подаръци за бедните, не е козметично преразпределение на ресурсите  в полза на нямащите.

Не, човечеството стои на прага на качествено ново измерение, в което сме длъжни да достигнем към глобално, интегрално единство. Природата вече ни подчертава какво има пред нас, сякаш говори: „Така трябва да изглеждате – органично свързани, както един човек с едно сърце, подобно на всички останали мои части. Достатъчно се разраства в мен раково образуване“.

Никой, освен нас, не разбира същността на произтичащото. И затова трябва да учим хората, ние – просветителската организация, обучаваща по законите на глобалния свят.

Взаимовръзката се проявява повсеместно, няма да се разединим, дори да поискаме. Единствената възможност да се скъса нашата връзка е  война, но и тя няма да помогне, защото вътрешните връзки никъде не изчезват. Войната бързо ще свърши, и отново ще бъдем принудени да продължим обединението, само че в по-тежки условия.

Днес кризата разрушава всички сфери на човешката дейност. И в това състояние трябва да видим трамплин, точка за скок към следващата степен. Еволюцията на природата ни задължава да преминем към нов етап.

Каква ще бъде нашата полза? Ние ще спечелим тази нова система. Работейки заедно над взаимното обединение, постигаме вътрешната сила на природата, нейния вътрешен механизъм – и се изкачваме на новата степен на битието. Преди всичко, се избавяме от днешните беди и проблеми, и освен тях, достигаме следващото измерение.

Друг изход няма, към това ни задължава природата. И затова не раздаваме подаръци на празници, оставяйки го на други организации, и се занимаваме само с новото, интегрално възпитание. Точно така, както яслите и училищата подготвят децата за живота в нашия свят, сега трябва да подготвим цялото човечество за живота в света, който се е открил пред нас, и в който всички са обединени в глобална взаимовръзка.

Висшата, единна, интегрална система се приближава към нашата, човешката система, разрушена от егоизъм, и ако се сблъскат, ще се случи ужасен взрив.

От урока по статия „Една заповед“, 07.10.2011

[56861]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на масите нашия поглед за кризата и за справедливо разпределение? Защото  за тях това е нещо утопично.

Отговор: Няма да ни се наложи да чакаме много. Хората, разбиращи от икономика и водещите в международно отношение, изпитват дълбока тревога от произтичащото. Виждайки, какво става, те вътрешно треперят. Ако обикновеният човек се окаже в такова състояние, то би изменило хода на неговите мисли.

Приближаваме се към безизходно положение. Две кризи – икономическа и екологична – ни подгонват в капан. Висшето управление изобщо не ни оставя свобода на избор. Страданията довеждат човека с точка в сърцето до науката кабала, и само тогава той започва да избира. От друга страна масите постоянно ги движат беди.

Затова цялата работа е в теб. Само когато започнеш да реализираш това, което ти е възложено, бедите ще отстъпят и ще започнем да преминаваме към равновесие с Природата. Тогава и екологията ще ти поднесе приятни сюрпризи – нали ще разкриеш в Природата нови сили.

Разбира се, искаме да ускорим процеса. И  съм настроен оптимистично, защото ден след ден наблюдавам, как специалистите по икономика и финанси, а също и учени все по-грамотно описват ситуацията.

Изоставаме от темповете на развитие именно ние – тези, които са длъжни да разпространяват по света вестта за единство. И нашето изоставане е много голямо. Само това ме плаши.

От урока по статия „Мир в света“, 06.10.2011

[56785]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В работата над обкръжението има два подхода: обучение и възпитание.

Обучавайки човека, му разказваме за ”кръглия”, взаимосвързан свят, който трябва да пребивава в равновесие с природата, за мрежата, свързваща нашето общество, в което всички сме длъжни да се включим. Обясняваме какво е това глобален, интегрален свят и в какво се състои кризата, разгръщаща се между нас и общата мрежа. Учим хората на тази наука – за всеки в рамките на способностите му, в подходяща за него форма. Говорим за природата, за нейните закони и това се нарича образование.

Второто съставящо глобалното просвещение е възпитанието. В неговите рамки привличаме хората към дейност в групите, в различните социални системи. Обясняваме как правилно да уредим връзката, привличаме психолози, провеждаме колективни мероприятия. Тук също е необходимо учене, но главното е именно практическата част. Човекът трябва да възприема, да усвоява, вътрешно да откликва на различните форми на отдаване и обединение, демонстрирани по телевизията и  радиото, по вестниците и др.

А по-нататък, благодарение на всички тези усилия на обществото, към нас приближава светлината, възвръщаща към Източника и ни променя помалко. Двойното въздействие на обучението и възпитанието активира силата на масите – особеният ефект на ”множеството”, както е казано: ”В многочислеността на народа е величието на царя” (Мишлей). Това не просто е множество, това е болшинство, в което се разкрива по-високо измерение.

В самота без другарите, със своята точка в сърцето, ти си нула. Така до никъде няма да стигнеш. Но ако заедно прилагате усилия на духовния път, то, независимо колко нищожни биха били те, ще достигнете до успеха, благодарение на ефекта на масите. Ако човечеството би се включило в тази работа, промените биха последвали незабавно, още на следващия ден.

От урок по статия ”Мир в света”, 06.10.2011

[56787]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Съдейки по всичко, страданията по пътя са неизбежни, и без тях няма да ни се размине …

Отговор: Но ти можеш да ги замениш за страдания на любовта. Ако обкръжаващите, както се казва ти промиват мозъка – ти започваш да цениш отдаването. ”Защо и аз го нямам? Къде да го намеря? Може би тук? А може би там?” Търсиш го навсякъде като хипнотизиран. И тогава не са ти нужни никакви беди заменят ги вътрешните терзания. Но това вече е тъга по отдаването, по целта на творението, с която те свързва пряка траектория. Всичко зависи от обкръжаващите. Те трябва да ти „нашепват“ през цялото време за важността на отдаването – и ти ще се устремиш към него.

Но ето въпрос: нима действайки под натиска на обкръжението, ти не оставаш на животинско ниво? Вярно. И затова хората с точка в сърцето казват: ” Вие сами трябва да сформирате правилното обкръжение, а също така да го предадете на другите, които нямат в това свобода на избора. Тяхната свобода е по-скромна, тя е в присъединяването им към вас. Ако ти реализираш своята свобода на волята и създадеш обкръжение за себе си, то ще можеш да го създадеш и за останалите. Проблемът е в това, че ти си лишен от обкръжение. Ти не си създал такова, и затова не се въодушевяваш от него и не го предаваш на другите, още не можеш да станеш обкръжение за тях.

Не се оплаквай от това, че не можеш да повлияеш на другите – вместо това помисли, как да си повлияем сами на себе си? Тука няма никакви премъдрости – само практическа работа. Ако не я изпълним, то няма за какво да си мечтаем за поправянето на света. Кой ще го поправи? Ние днешните?

Ние трябва да създадем такова силно обкръжение, че целият световен Бней Барух да стане РОШ (глава). И тогава ще можем да бъдем система, въздействаща върху целия свят. При това не само чрез медийните канали, телевизията, радио каналите и интернет. Всичко това е необходимо, но основното – ние ще влияем на света затова, защото вече сме влезли в системата на душата, в системата на взаимната връзка между нас, където постоянно текат мислите и желанията на всички.

Ние и сега се намираме в тая система, но не сме водещи, тъй като не сме придобили силата за отдаване. Придобили силата за отдаване, ние ще обхванем общата система и тогава ще транслираме важността за отдаване на всички. Това е то истинското въздействие на обкръжението.

Да се надяваме на успех през настоящата година и да я направим добра за всички в света.

От урока ”Мир в Света”, 04.10.2011

[56542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че осъзнаването на факта, че ние сме част от една обща интегрална система и трябва с всички възможни сили да се грижим за нея, се явява първа стъпка в духовния свят?

Отговор: Да. Трябва колкото е възможно повече да разпространяваме по света самото знание за това и вътрешната подкрепа, подкрепата на тази гледна точка. С други думи ще задействаме два канала за работа с хората: от една страна, обучение, информация, а от друга страна – възпитание.

Един човек трябва да познава системата, в която се намира. Необходимо е, също така да обяснява на децата си законите на страната и работата на различните правителствени учереждения. Това е най-важното нещо за едно дете – да разбере света, в който живее. Така и човечеството трябва да се обучава на интегралните закони, доближавайки го до реалното дело.

Тогава хората ще разберат принципите на действие на глобалната система, в която се намираме, и ще могат да се съгласят с новите принципи, които трябва да приемем за въоръжение. Тяхното прилагане трябва да бъде желателно, така че с радост да се съгласяваме на въздействието на околната среда, която ще ни „оперира“. Готов съм за упойката, така че отново и отново да се събуждам обновен. Всеки път ще откривам новите свойства на отдаването – и така ще се включа в интегралния свят.

Сам не съм способен на нищо. Единственото нещо, което мога да направя, е да поискам да се излекувам, както един пациент, който отива в болница, за да бъде излекуван. Лечебният процес е непознат за него и нищо друго, с изключение на съгласието, не зависи вече от него. Така и аз се объръщам за помощ към околната среда, готов да се доверя: „Извикайте в мен промяната .“

По принцип това ми е работата. И тя не е трудна, просто не трябва да се разпилявам в тези сфери, в които самият аз няма да получа резултати. Излишно е да се бъркам в система, в която има строги закони. Така или иначе няма да разбера нейните зъбчати колела. От мен се изисква само едно: да поискам и да предоставя на околната среда възможност да ме приведе в действие – така че моето зъбчато колело да се завърти както трябва. По-скоро, разумът и чувството у мен да съвпаднат с въртенето му, защото то самото се върти правилно. Аз само ще разкрия това, което е вече тук.

[56235]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №3

Светът се пробужда. При това  – пробужда го тъмнината: егоистичното желание повече не получава напълване и чувства, че се е оказало в мултикризис. Женя се – и после се развеждам. Раждам деца – а те ме оставят и без грош. Аз желая да им дам добро образование – но кой знае какво ще излезе.

Искам просто най-обикновените радости от живота – а вместо това се потапям в депресия. Желая да икономисам малко пари – но съдбата ми нанася удар и оставам съвсем без нищо. През целия си живот съм заделял за пенсия – а тя се изпарява заедно с фалиралите банкови активи. Търся успокоение в природата – а тя ми отвръща с климатични катастрофи.

Във всичко това важното е усещането, че светът се потапя в тъмнина: самият аз няма за какво да живея, няма за какво и да раждам деца… Програмата за развитие се е заела с човечеството и все по-явно му демонстрира липсата на напълване, мрака.

Абсолютно същото се случва и с нас, но ние, сблъсквайки се с подобни симптоми, много бързо намираме точка за поддръжка и прескачаме през това състояние. Защото в нас е методиката, ръководството за действие, помагащо ни да вървим напред.

Но свътът няма нищо подобно. Хората не разбират какъв мрак се е спуснал над тях и защо. В резултат, на където и да се обърне човек, отникъде той не чувства напълване, нищо не го радва истински.

По такъв начин светът също върви към решаващото състояние, когато с цената на големи усилия, ще му се наложи да признае, че е дошло времето да промени жизненото отношение. Иначе тази тъмнота няма да се разсея, тъй като тя е обратната страна на светлината. Тя предвещава светлината, свойството отдаване, което се приближава към нас. Но с нейното приближаване се чувстваме все по-зле, защото не желаем това отдаване, не желаем да живеем с него – а точно обратното, искаме да продължаваме да удовлетворяваме своите егоистични желания.

Но няма друг изход. Виждаме как Природата се изявява пред човечеството: “Аз ви нося свойството отдаване, а вие ще страдате докато не пожелаете да го приемете като най-хубавото, което може да съществува“.

А от кого човечеството ще получи обяснение за случващото се: от нас. Ние трябва да му обясним същността на промените. И колкото повече закъсняваме с тези обяснения, толкова повече ще ни мразят. Тъй като, от една страна, хората не искат свойството отдаване, но от друга страна, чувстват, че у нас има решение на проблема и ние ги препятстваме по пътя към доброто. Те трябва да получат обяснение за това, което се случва в света и какво да правят със струпалата им се тъмнина.

За сега ние сами им се “натрапваме“ със своите послания: “Погледнете, ние можем да обясним всички световни събития. Време е за промяна на курса, трябва да се промени човекът, а не светът. Защото глобалната интегрална криза изобщо не е криза. Обратното, към нас се приближава свойството отдаване…“ Но за сега те не чуват.

Ще минат още няколко месеца, ще гръмнат още няколко беди – и те ще започнат да се вслушват, да разбират в какво е причината за тъмнината, безпомощността, смущенията, невъзможността да се управлява светът както по старому. Защото в края на краищата нищо не работи, всички системи достигат до упадък.

А ние, от своя страна, трябва да ускорим разпространението. Над земята все едно е надвиснала армада от летящи чинии, включили своите излъчватели на пълна мощност – ето такова е въздействието на свойството отдаване върху нас. И само достигайки до съответствие с това свойство, ще разпознаем в него светлина, толпота, радост, надежда за бъдещето, вечност, съвършенство…

Трудно е да обясниш истината на света. Необходимо е да се пренапишат материали, да се обясни по различни начини и от различни ъгли. Действително, на хората им е много трудно да превключат своето възприятие,  да го преведат в новото русло.

Точно за това нашето време е особено. Поколения кабалисти са мечтали за него, но именно на нас се е паднало не само да живеем в този период, но и да разбираме случващото се.

Много хора сега преживяват криза в своя живот, вътрешен крах, семейни драми, проблеми с наркотиците… Това не зависи от материално нивото: да имаш петдесет милиона и да останеш с пет – това е също беда, въпреки че ни е трудно да си го представим. Хората не знаят, че ударяте идват целенасочено – и това е ужасното. Човек е способен да изтърпи всичко, ако знае, че върви към целта, че страданията ще му се възвърнат и ще се обърнат в победи. Но какво, ако напред нищо не свети?

Ние с вас знаем за програмата на творението и неговата цел, за това, че всичко лошо ни води към добро – и това е подарък свише. Милиарди хора в света бедстват без всякакъв проблясък. И ние трябва да им обясним, че в случващото се има причина и цел, че има повече възнаграждение и има възможност да обръщаш всеки удар в хубав подарък.

Необходимо е тази вест да се доведе до света. Времето настъпи. Даже и хората да не искат да слушат, оглушали от бедите, защото в края на краищата, след ударите усещаш само болка. И все пак, изчаквайки нужния момент на успокоение, можеш да влееш в човек капка обяснение. А след това още веднъж и още… Така усещанията ще се редуват с информацията. Трябва да следим за вълните, пробягващи по света, и да запълваме промеждутъците между тях със сведения за причините и същността на събитията.

Тогава всеки нов удар хората ще приемат с по-голямо разбиране, докато това разбиране не уравновеси бедите и им принесе усещане за причинност и следственост, а после и изгода. Вместо болка, човек изведнъж ще изпита желаното облекчение – тъй като сега той получава отплата. А когато за тежкия труд на мен веднага ми причислят възнаграждение, то аз не чувствам усилията.

Когато е виден резултат, усилията се записват не в разходи, а в актив – защото те носят печалба. И повече от това – те и носят вкус и тежест, защото благодарение на тях, съм сформирал потребност в себе си, съсъд, апетит, който ми позволява да се насладя на прекрасната трапеза.

От 3-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54959]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ню Йорк, Урок №2

Рав Кук: „Големите духовни въпроси, които са решени само от великите и изтъкнати хора, сега трябва да бъдат решени на различни нива от цялата нация. За да се спуснат великите, възвишени неща от височината на тяхното великолепие до дълбочината на нивото на масите, трябва колосално богатство на духа, както и постоянна социална активност, която се превръща в навик. Само тогава познанието ще се разпространи и езикът ще може да изрази по-дълбоки неща по лек и популярен стил, възвръщайки същите тези страдащи души.

Науката кабала действително е много скрита и отдалечена от хората, въпреки че всичко е на едно „място”, светът и душите, сфирот, парцуфим, окръжности и линии. Всичко, което изучаваме в науката кабала е на едно място, в едно състояние. Но при усещането на получаващите то става ясно съобразно закона на подобието на свойствата. Нашите сегашни свойства определят коя част от съвършената реалност сме способни да уловим.

Сега нашите свойства са егоистични, изключително лимитирани и ограничени. Затова ние улавяме съвсем малка част от огромния свят, в който се намираме. И го улавяме чрез усещанията на тялото, което е ограничено от границите на времето, движението и пространството. Всичко това ни ограничава изключително много.

В хода на цялата история човешките същества са били в това състояние и само единици са можели да проникнат в истинската реалност, където „да усещаш” означава да живееш и да съществуваш със същото свойство. Това е така, защото живея с тези свойства, които съм способен да развия в себе си. Ако те са над времето, тогава аз съм вечен, но ако те са потопени във времето, тогава моето съществуване е временно. Ако моите свойства са над пространството, тогава аз чувствам реалността от край до край, но ако те са затворени в някаква малка част, тогава аз съм вътре в нея и усещам себе си ограничен по обема на триизмерната координатна система. Аз съм ограничен също в движението, минаващо по физическите оси, но не по осите на времето.

Накратко, съществуват много ограничения и в този смисъл всичко зависи от моите свойства. Ние не разбираме наистина това, защото сме привикнали към определени качества, с които сме родени, израснали и с които живеем и сега. Но ако наистина ги променим, тогава напълно ще трансформираме нашата реалност. Прониквайки в по-висшия пласт от нея, ще я усетим като вечна, съществуваща над времето, пространството и движението. Там може да живеем в напълно различни условия.

Ето защо кабала е наричана наука за получаване, защото с нейна помощ можем да получим или усетим една напълно различна реалност. Ние придобиваме „регулатор”, посредством който можем да променяме оста на времето и движението, пренасяйки се в други измерения и времена с лека промяна на вътрешните свойства.

Всичко това е реално. Тази способност е сега в нас. Ние можем да влияем на Светлината, която ни формира и съответно ще ни дава различни свойства. Кабалистите от всички поколения са използвали този механизъм до наши дни.

Днес обаче ние се оказваме в специално състояние, когато тези способности се изискват от цялото човечество. В нас се заражда импулс към промяна на сегашната ни форма на съществуване. Ние започваме да се чувстваме все по-зле и по-зле в този свят и намираме все по-малко и по-малко ползи от живота в него. Все още се държим за него до безизходица, дължаща се на нежелането ни да страдаме, но сега започваме да бъдем по-настоятелни в задаването на въпроса: „За кого? Какъв е смисълът на такова съществуване?”

Въпросите и страданието, породени от различните нива ни подтикват към търсене. И в същото време разкриваме вътрешната способност да контролираме създадената в нас сила до такава степен, че действително се променяме с нейна помощ. Тогава в този период от време, в този живот, в нашата реалност, ще можем да обърнем малките колелца в нас и да намерим себе си в напълно различни измерения.

Това е което Рав Кук пише за „големите духовни въпроси, които са решени само за великите и изтъкнати хора и трябва сега да се разрешат на различни нива, за всички народи”. Всеки е способен на това.

От 2-я урок в Ню-Йорк, 12.09.2011

[54417]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Човек е свикнал да използва обкръжението за лична изгода. Когато става дума за социална справедливост, много виждат в това изгодата да откъснат още нещичко.

Отговор: Затова на първо място трябва да се постави възпитанието – преди всичко. Човека трябва да се образова по нов начин, да му се обясни системата, в която се намираме.

Например, ние сме запознати с реалността в нашия свят. Аз знам, какво е това банка, работа, здравна каса, пенсионен фонд, национално застраховане, пътно движение, светофари, полиция, правителство … А новороденото все още не го знае и затова го обучаваме.

По същият начин трябва да обучаваме човечеството и да го приобщаваме към новото в живота, към интегралния свят. Егоистическите механизми постепенно престават да функционират. Силата да получавам скоро с нищо не ще ме подсигури.

Погледни: финансистите водят сметки за стотици милиарди, обаче не знаят какво ще се случи с икономиката след няколко месеца или след няколко седмици. Скоро това ще стане очевидно; сили много, но нищо не може да се направи. Всичко изчезва, разваля се, разпада се – не действа. Нито една система няма да работи, освен алтруистическата система, която ще ни се наложи да създадем.

Въпрос: Но това още не е станало, а аз имам други належащи проблеми …

Отговор: Тогава започвай веднага да действаш. Ти искаш всичките блага – тогава си плати за тях с отдаване на другите. Това е твоята работа, която се нарича ”да работиш за Твореца”. Стоим на прага на новия свят, в който няма да можеш да се изхраниш със силата на егоизма. Единствената възможност е  – да се действа със силата на отдаването. Колкото дадеш на другите, на обществото, толкова ще получиш от обществото храна, облекло и всичко останало. Иначе – нищо. Защото в новия свят царства алтруистическата сила.

Въпрос: Как хората ще привключат на новата програма?

Отговор: Посредством бедите които ги очакват. Тъкмо фараонът е този, който приближава Исраел до Твореца. Злодеят Аман ги докара до там, че евреите побягнаха от вавилонското изгнание и се върнаха в земята на Исраел. И царят стоеше зад Аман до последно. Не е възможно да се мине без негативната сила, която се разкрива в качеството на егоизма, на ненавистника.

В крайна сметка хората ще бъдат подтикнати към промените от бедствията, а също така от нашето положително въздействие – разпространението. Те веднага не могат да станат други и да се съгласят с нас. Тяхното желание е противоположно на отдаването. За тях принципът на любовта към ближния, като към себе си – не е нищо повече от наставление за децата. Те просто не чувстват, че това е основата на всичко, на поправянето на душата.  Все още не им се е открило злото на тяхната природа.

Ще го усетят след множество удари, докато накрая фараонът, не признае: ”Аз съм грешен, а Творецът е праведен”. По-рано той така не е мислил. Но след това ще откриеш, че всичко е в тебе самия, в това че си глупав. Не обкръжаващата природа, не твоя съсед, никой друг, а именно ти. Тогава ще усетиш необходимостта от изправяне, и то ще дойде. В търсене на методиката ти ще намериш нас и ще помолиш да те научим. А засега, не желаейки да страдаме, ние отрано разпространяваме методиката, независимо, че с това предизвикваме в теб ненавистта. Такава е нашата помощ за света.

От урока по статия от вестник „Народ“, 28.09.2011

[56040]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→