Entries in the 'Развитие на егоизма' Category

Колко години е останало на човечеството?

Въпрос: Защо казвате, че на човечеството му остават 223 години? Откъде тези изчисления?

Отговор: Преди 5777 години човек, чието име е Адам, разкрива, че има такава методика, с помощта на която може да се постигне Висшия свят.

Този ден ние смятаме за негов рожден ден и празнуваме Нова Година – Рош а-Шана. Адам написал книга за своето разкритие, която се нарича „Тайният ангел“ („Тайна сила“). Оттогава водим сметка по нашия кабалистичен календар – от минус 5777 година.

Така че, ни остава малко повече от двеста години до това състояние, когато цялото човечество, подобно на Адам, ще постигнат Висшия свят. Това е истинското състояние, което ще почувстваме, ако излезем извън своя егоизъм.

Баал а-Сулам дава много добър пример с репичка, в която живее червей.

Когато червеят изважда главата си навън и поглежда света, то вижда, че там грее слънце, чуруликат птици. И той се изненадва, защо през цялото това време, той е живял в такъв ужасен свят (нашия свят), ако има такъв прекрасен Висшия свят?

Така и ние трябва да „излезем от нашата ряпа“. Както горчивината на ряпата е накарала червеят да излезе навън, така страданията ни изтласкват от нашия свят.

Няма нищо интересно в нашия свят. Трябва да разберем, че истинските напълвания се постигат с помощта на методиката на кабала. Днес цялото човечество постепенно започва да усеща, че нашия свят – това е горчива ряпа, и затова то се приближава към кабала.

От урока на руски език, 28.08.2016.

[198038]

Защо изпитваме ненавист?

Въпрос: Учени от Колумбийския университет, изследвайки изворите на ненавистта, достигнали до извода, че една от причините за ненавистта е страхът от нещата, непонятни за човека. Ненавистта се отключва с два вида емоции: любов и агресия. Според психолозите, хората ненавиждат в другите това, от което се боят вътре в себе си. Какво е това ненавист от Ваша гледна точка?

Отговор: Ненавистта е всичко това, което не ми е изгодно.

От друга страна, това е хубаво свойство, доколкото с негова помощ, аз проверявам какво още трябва в себе си да променя. Целият свят – това, практически, е Творецът, към когото аз трябва да се отнасям с абсолютна любов! Ако се отнасям към някого с ненавист, значи, аз вътре в себе си не съм поправен.

Истинската ненавист се проявява само по пътя към любовта. Ако аз правилно съм се насочил към любовта, тогава разкривам своята ненавист към нещо, или към някого, и на мен ми става ясно какво трябва да поправя в себе си, за да достигна любовта.

Това, което сега става по света, е израз на много голяма ненавист на всички към всички. Това е естественият изход, взрив на нашата вътрешна природа, когато ние абсолютно се ненавиждаме един друг. При това се проявяват само отрицателните наши свойства, защото положителни свойства нямаме, желаем само да се използваме един друг.

Нашият егоизъм е и ненавистта. А ние сме длъжни да го поправим на любов, което се осъществява с помощта на обединението и на особената добра сила на природата, която ние разкриваме.

Въпрос: Но нали тази ненавист, която съществува сега в света се проявява не по пътя към любовта, а се явява същинска ненавист.

Отговор: Не. Все едно тя възниква по пътя към любовта, тъй като ние се намираме на пътя на поправянето. Това е само период на осъзнаването на злото. Ние усещаме злото, но още не осъзнаваме неговите причини, неговите следствия и какво да правим с него. В действителност злото се явява този лост, с помощта, на който ще преобърнем всичко и ще достигнем доброто.

В този момент, когато осъзнаваме злото, ще настъпи преобръщане. За това говори кабала. Тя разказва как да се приложи всичко това на практика.

Затова идвайте, изучавайте и ще видите друг свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 13.03.2017

[205396]

КАКВО Е ЩАСТИЕ?

Въпрос: Какво е това щастие?

Отговор: Щастието е състояние, когато върху човек се спуска висшата светлина и напълва неговото усещане за вечност, съвършено съществуване.

Щастие на иврит е ”мазал”, от думата „нозел” (настоящ). Тоест, когато върху човека се спуска и протича висшата светлина, то напълва неговото познание, постижение и чувство на непреходност и съвършенство, абсолютно и ясно съществуване. Това е щастие.

Въпрос: Може ли такова състояние да дойде без усилията на човек? Нали има хора, които са щастливци по природа.

Отговор: Разбира се, в нашето ограничено материално съществуване може да стане така, че на човека всичко да му е добре и повече нищо да не му трябва, просто егоистично да вегетира. Защо не? Добери се до някое глухо селце, в някаква хижа, устрой си там уютна бърлога и бъди щастлив, ако можеш.

Но работата е там, че егоизма постоянно се развива, на него през цялото време трябва да му се дава ново напълване, иначе няма да бъдеш удовлетворен. Как да направя така, че тези чувства, които идват в нашия егоизъм, да го напълнят без всякакви проблеми? Единствено, ако той е ориентиран на отдаване, извън себе си, той няма да чувства, че е постоянно опустошен. В това се състои щастието: да създадем в себе си такива органи на усещане на живота, които се намират извън нас и тогава ще бъдем щастливи.

Въпрос: Счита се, че да се достигне щастие е нужна хармония и равновесие на свойствата. За какви свойства става дума?

Отговор: Хармонията на човека с обкръжаващия свят е възможна, ако ти и обкръжаващия свят станете като едно цяло. А това може да се случи само в този случай, когато започнеш да усещаш света, както самият себе си, да бъдеш загрижен за него както за себе си.

От урока на руски език, 11.12.2016

[203976]

Присъстваме на раждането на новата епоха

каббалист Михаэль ЛайтманОт брошурата “Кризата и нейното решение“ (форумът в г. Ароса, Швейцария, 2006 г.):

Доколкото развитието на човека се случва съгласно програмата на природно управление, все повече хора стигат до усещането за отсъствие на щастие, усещане на пустота, депресия и стремеж да се погаси това усещане чрез наркотици и терор.

Кризата в семейството, възпитанието, науката, изкуството, заплахата от унищожение на живота вследствие на екологична и ядрена катастрофа също се явяват следствие от това състояние.

Докато човек следва егоистичното развитие и използването на своите желания, самата Природа насочено създава около него и цялото общество заплашваща обстановка. Самият егоизъм, предизвиквайки страдания, ни тласка към търсене на методика за неговото поправяне и правилно съединение с Природата.

От историята се вижда, че процесът на развитие върви постепенно, прогресивно, плавно, но понякога в него се случват скокове, които ни водят в ново качество. В резултат една епоха сменя друга: известни са различни периоди на развитие на Вселената, геологични епохи, периоди на развитие на растителния и животинския свят, а също и на човечеството.

Видимо еволюцията има определена цел, и всичко се развива по зададена програма. Понякога в този процес произтичат скокообразни преходи на друго ниво в резултат на някакви необичайни събития. И днес се намираме в едно от тези революционни състояния.

Това състояние е предизвикано от естествения ход на развитие на желанието и изхожда от самата Природа, Твореца. Но това развитие кардинално се различава от това, към което сме привикнали, и изисква от нас нова форма на участие. Човечеството не разбира какво точно става, всички са напълно объркани. Едновременно се случват изменения абсолютно във всички области.

Това не прилича на нищо от случвалото се преди. Преди революционният пробив е ставал само в някоя една област. Например, при развитието на човечеството огромно влияние е оказало изобретението на парния двигател, след това на електричеството, радиото. Така стъпка след стъпка тези изобретения влизат в нашия свят, в нашия живот.

Но днес изменения стават абсолютно във всичко. И главното е, че не можем да управляваме нищо в нашия свят, в нашия живот: нито в семейството, нито в страната, в света, във финансовата система, в промишлеността, в културата, в образованието и в търговията.

Случват се такива изменения, които са непонятни за нас. Затова не е удивително, че в много страни маси хора се вдигат и протестират против измененията. Струва им се, че сякаш предишният свят се руши и изчезва, а вместо него идва нов, по-лош свят.

Навсякъде, и особено в Европа и Америка, се вдигат на протести тези сили, слоеве от населението, които са обезпечавали предишното състояние на света, доколкото те не разбират какво се случва, какво ще бъде по-нататък и какво ще правят.

И действително, това е много голям проблем. Стигнали сме до такова състояние в процеса на естественото развитие, когато човек е получил възможност да се развива, както той иска. Само че всеки има своите желания и всеки прави това, което счита за нужно.

Уж има държава, правителство, всевъзможни комитети, които трябва да се грижат за хората, но нищо не помага. Издига се някаква всепроникваща сила, наричаща се средства за масова информация, и започва да формира общественото мнение, да извършва осъждане над всеки и да изпълнява своята присъда.

Това показва доколко нашето общество е разбито, неорганизирано, разболяващо се. Трябва да се търси как да се построят нови връзки между всички части на обществото, на всички негови нива, започвайки от най-частното, личното: в отношенията на човека със самия себе си, вътре в семейството, на работата, навсякъде. Нито един закон от тези, които работеха по-рано, дори преди няколко години, вече не работят.

На първо място е необходимо: да приемем като естествено развитие това, до което сме стигнали. Разбира се, никой не се е стремил към него. Всички са мислели, че либерализмът и демокрацията са прекрасни. Но сега се изяснява, че демокрацията ни носи вреда. Тя повече не ни пасва, поне във вида, в който досега е съществувала.

Видимо, всичко това трябва да се промени, и това е част от естествения ход на еволюцията. Затова трябва да си изясним следващото състояние и науката кабала ни разказва за него, тя ни обяснява целия процес на развитие, който ни е съдено да преминем, от началото на творението до края.

Затова науката кабала е толкова необходима днес на хората, без нея цялото човечество ще се окаже в пълно недоумение, не знаейки какво да прави. Това ще ни донесе много страдания и беди, ако не започнем да се учим от науката кабала, в какво състояние се намираме и какво ни чака напред.

Законите на природата са неизменни и определени. Те не променят своята насоченост, и само в това направление трябва да се развива обществото. А ако не се съгласим с направлението, в което ни придвижва природата, то ще се чувстваме по-зле. Трябва да разберем, че с природата не може да спориш – тя е по-силна от нас.

Затова е необходимо да изучим закона на развитието и да се постараем да го изпълним. И тогава ще видим, че действително напредваме, а не вървим назад.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006г.), 22.01.2017
[201303]

Егоизмът в служба на света

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам. „Мир в света„, глава „Закон за единствеността“: В природата на всеки човек е да използва всички творения в света за собствена полза. При това, дори ако дава нещо на ближния си, то го прави принудително.

По същество, отдавайки, човек използва ближния си в своя полза, само че по-хитро.

Възможно е отдавайки, човек дори да не чувства, че използва другия. Но не може да бъде такова, да отдава безкористно. Това във всеки случай ще бъде с намерение да получи.

Смисълът на казаното е в това, че природата на всеки клон е близка до своя корен. И тъй като душата на човек произлиза от единствената и единна, властваща над всички висша сила на природата, то човекът усеща, че всички творения на света трябва да се намират под негова власт и са създадени заради негова лична полза. Това е неизменен закон.

Може да се каже, че „законът за единствеността“ властва над сърцето на човека. Няма ни най-малка надежда да се отмени или поне малко да се смекчи неговото проявление. Изобщо няма да си изкривим душата, ако кажем за това свойство, че то представлява „абсолютна истина“.

Ясно е, че такава е нашата природа. Главното е да не крием този закон, тази „абсолютна истина“, че само нашият егоизъм действа в цялата реалност, а да го използваме правилно. Тъй като егоизмът е целия материал на творението, и ако не се научим правилно да го използваме, то така и ще страдаме през целия си живот.

Целият живот на човека, от раждането до смъртта е една борба. Как да получим наслаждение от нея и да достигнем вечен, съвършен живот? Затова не е необходимо да унищожаваме своя егоизъм, а правилно да го използваме.

В нашия свят няма сила, която да може да поправи егоизма ни. И затова хората мислят, че няма изход. Всички правителства, всички философии, всички народи на света, най-умните съветници на президенти, не могат да посъветват за никаква методика на поправяне на егоизма. Все едно, конкуренцията и използването на ближния остават.

Само науката кабала, привличаща висшата сила, несвойствена на нашето ниво, на нашия живот в този свят, която ни помага да притеглим силата на любовта, може да ни каже как правилно да работим с егоизма си. Получава се, че егоизмът е много полезен, тъй като именно над него построяваме системата от връзки. За сметка на повдигането си над своя егоизъм, в противоположната му форма, ние разкриваме висшата сила на природата.

Егоизмът има безкраен брой форми, егоистични връзки помежду ни, и всичко това са форми на висшата сила на любовта и отдаването, само че обратни, все едно печат и отпечатък. Ако не е егоизмът във всевъзможните му форми, няма да има възможност да се разкрие формата на висшата сила и да се постигне. Тя би била неуловима.

Но за сметка на това, че обръщаме ненавистта в любов, ние разкриваме нейната форма. Всичко това може да се усети практически, ако се седне в кръг и за половин час, с помощта на проста беседа по интегралната методика, започнат да се разискват прекрасните резултати от нашето обединение.

Дори при условие, че в кръга се събират хора с противоположни възгледи, непознати един на друг. Това показва, че в реалността съществува позитивна сила, която е скрита вътре в обединението и именно сред чужди хора. Ако те седят заедно в кръг и провеждат беседа по интегралната методика, то започват да разкриват помежду си топлина, единство, близост, разбирателство, готовност да отстъпват един на друг.

Те виждат в каква форма могат да се съединят и допълнят, как могат да си помогнат в кръга. Още от първия опит те разкриват множеството закони на обединението.

Нашият егоизъм е неотменен факт, и никой не мисли по друг начин, освен егоистично. Истина е също и това, че в нашия свят няма никаква друга сила, освен тази. И цялата уникалност на науката кабала се заключава в това, че тя знае как да извлече от природата втората сила – позитивната, противостояща на негативната егоистична сила, за да може в допълнение на минуса да се появи плюс – силата на обединението.

От урока на тема „Възпитаване на уменията да отстъпваш“, 03.01.2017

[199864]

Поколенията Х, Y и Z, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как външното влияние въздейства на характера на поколението и го формира?

Отговор: Егоизмът на човека е като глина или тесто, от което външното общество може да извае всичко, което иска.

Въпрос: Нима характерът на поколението не зависи от неговия егоизъм?

Отговор: Егоизмът само определя колко податлив е този материал. Преди време са ваяли от глина, след това от мрамор, а по-късно са започнали да използват още по-сложни материали за строителство. Днес повече от всичко се използва пластмасата.

Цялата разлика е в материала, а не какво и как се строи, той определя поколението. Но самият материал, който е подходящ за строителство, идва отвътре, от развиващото се желание за наслаждение.

Въпрос: Старото поколение е създало всички иновации, които не са съществували в света. А следващите поколения влизат в свят, в който вече има всичко. Може би затова младото поколение не се впечатлява много от материалните ценности?

Отговор: Младите хора не се впечатляват от материалните ценности и няма нищо особено, което да се добави в света на материалните ценности. Изглежда, че те няма какво да правят? Но това е подобно на ситуацията, която е била след физиката на Нютон, когато вече всичко е било известно и след него е дошъл Айнщайн, който е открил нови измерения.

Същото е и тук: ние сме създали всякакви видове апарати, но новото поколение има възможност да създаде нови програми за тях, да проникне вътре в материала, вътре в генома, в източника на живота, вътре в мозъка и над него. Те имат още много работа.

Като студент съм работил в областта на медицинската кибернетика, в институт, който се занимаваше с изследване на кръвта и мозъка. Но то беше нищо, в сравнение със съвременните уреди и възможности за изследване. Изследванията отидоха много напред: вътре в клетката, във вътрешността на мозъка, в психологията на човека, отвъд разума, те отиват от другата страна, зад границата на човешкия живот.

Тези изследвания все още се отнасят към материалното, но вече се доближават до границата на духовния свят и ние постепенно губим връзка с материала. Тази информация е от граничната зона, над материята.

Егоизмът на съвременния човек е по-развит и сложен, той е проектиран да възприема най-дълбоките тайни на живота. И за него те изглеждат напълно естествени и обикновени. Човекът вече не се впечатлява от инструментите, които попадат в ръцете му, а търси какво може да постигне с тяхна помощ.

Поколението „бейби-бум“ изгради материалната база, апаратурата. Следващото поколение създаде програми за нея. А най-младото поколение сега ще използва всичко това.

Въпрос: А какво остава да прави следващото поколение? Къде отиваме?

Отговор: Мисля, че следващото поколение ще влезе в реалност, която ще разкрием за сметка на преходното развитие и ще живее в нея. Не него му предстои да разкрие духовния свят. Задачата на бъдещото поколение е да премине от компютрите и изследването на материята към силите. Когато се вглъбим в материала, чрез него ще стигнем до силите, които го управляват. И там ще продължим изследванията си.

Въпрос: От какво ще се впечатляват младите хора след десет години?

Отговор: Струва ми се, че от нищо. Колкото по-младо е поколението, толкова по-трудно е нещо да го докосне. Егоизмът им е толкова тънък, че те не се впечатляват от нищо материално в този свят. Но трябва да разкрият по-високи източници на влияние и вероятно ще се впечатлят от тях. А обикновените неща, които напълват хората: храна, секс, семейство, пари, почести, знания, всичко това вече не е важно за съвременното поколение.

Ясно е, че трябва да се удовлетворяват необходимите потребности на тялото, но извън необходимото младият човек ще иска да бъде в света на управляващата програма, в света на силите, над материята, там, от където се задейства тази материя, в големия компютър на творението, който се нарича „духовен свят“.

От 850 беседа за новия живот, 18.04.2017

[205566]

Равносметката от 2016 година: Светът търси нови пътища

каббалист Михаэль ЛайтманЕволюцията върви напред: развива се неживата, растителната, животинската природа и човечеството, всеки със своята скорост. Но проблемът е в това, че хората не знаят, че тяхното развитие върви съгласно програмата, заложена в природата.

На тях им се струва, че като че ли се развиват сами, по свое желание. В действителност, ние може да правим планове, но светът се върти в своя посока.

Подобно на това, както в Русия направиха опит, завъртайки хората от феодализъм към социализъм, за няколко десетилетия, но след това все пак трябваше да се върнат, защото този опит не успя.

И в други страни са правили опити да променят хода на развитието, няма държава в света, която да е вървяла по прав път. Защото никой не е запознат със законите на природата, и затова развитието върви по обиколен път.

В последно време до света започват да достигат няколко глобални проблема, в които той се оказва. Ние не знаем как да се развиваме по-нататък, тъй като егоизмът се е изчерпал и е спрял да ни стимулира към развитие. Няма го това състезание, което съществуваше преди. Младото поколение не иска да живее така, както са живели предшествениците му.

Всички предишни поколения, през цялата хилядолетна история на човечеството, са се развивали за сметка на това, че са искали все повече и повече. А днес не е така: младото поколение не се стреми към онези ценности, които са почитали техните родители. Да, и ние не можем да осигурим работа на всички.

Те не искат да учат, всеки погребан в смартфона си и нищо друго не го интересува. Въпреки това, ние трябва да им осигурим всичко необходимо: облекло, храна. Липсва връзката между мястото на работа и доходите.

Преди всичко има много хора, които почти не работят и много получават по силата на вече съществуващи причини. А от друга страна, има хора, които не работят, но получават помощ за живеене, считат я за достатъчна и не искат нищо повече. Изгубена е връзката между работата и доходите, а също е изчезнало удоволствието и от едното, и от другото.

Човекът не получава удоволствие нито от работата, нито от доходите, нито от семейството, нито от децата, от нищо. В крайна сметка, се получава, че няма причина да живее, остават само наркотиците. Затова в последно време протича легализация на наркотиците, в противен случай хората ще направят революция и размирици в цялата страна.

Въпрос: В каква посока се движи светът днес?

Отговор: Светът търси… Но е безполезно да се търсят нови неща в старата плоскост. Светът е в глобална криза. Всичко е в безизходица, всичко свършва, защото нашият егоизъм вече не ни тласка към постижения в материалната сфера. И какво да правим?

Ето тук трябва да разберем, че достигането на следващата степен в развитието може да стане само по пътя на обединението. Това се случва в природата. Необходимо е да се издигнем!

Въпрос: Какво ще бъде новото наслаждение в новия свят?

Отговор: Новото наслаждение ще бъде разкриването на висшия свят, вечността и съвършенството, съществуването на човека в ново измерение. Това може да изглежда нереално и фантастично, но така ще бъде.

Вътрешното постигане на човека в неговата природа ще стане съвършено ново, ще му позволи да излезе от своето тяло и да види света не чрез ограничените си телесни органи на възприемане, а над тях. И тогава той ще почувства вечния, съвършен свят.

Нашият егоизъм, недоволството от живота и неспособността да го напълним ще ни тласне на тази степен. Стоим точно пред този пробив, който можем много лесно да осъществим, ако се обединим. Чрез нашето обединение ще можем да излезем на следващото ниво на съществуване.

Хората чувстват, че реалността става сюрреалистична и се променя, само не разбират как. Те още не могат да я почувстват, тъй като тя не съществува в нашите органи на възприемане. Ние трябва да развием нови органи на чувствата.

Въпрос: Как тази прекрасна мечта за един нов свят се свързва с днешната реалност?

Отговор: Тя чудесно се свързва, защото всъщност търсим напълване, искаме да се чувстваме съвършени, високи, живеещи не напразно. Искаме да излезем извън пределите на своето материално тяло, което някога непременно ще умре.

Кабала има методика, която е способна да ни направи вечни и съвършени, да разкрие пред нас цялото мироздание, да ни издигне над границите на живота и смъртта, над всички ограничения.

По този начин не губим нищо от това, което имаме днес, но в допълнение придобиваме съвършенство и вечност. Това е възможно, необходимо е само да получим допълнителни, вътрешни органи на чувствата, за да можем да излезем от себе си и да почувстваме реалността, която се намира отвън.

Въпрос: Тази мечта привлича много хора, но те се нуждаят от доказателства, че това работи. Вие можете ли да го докажете?

Отговор: Как може да се докаже това на този, който няма духовни органи за възприемане? Да кажем, че се опитваме да убедим човек, сляп по рождение, че трябва да му направим операция за придобиване на зрение. А той не разбира какво означава да вижда. На него му се струва, че и сега всичко чувства.

Ето също така е невъзможно да се обясни на човека, че е лишен от възприемане на външния свят, не зависещ от неговото тяло и позволяващ му да се чувства вечен и съвършен. Да се надяваме, че през 2017 година ще успеем да предадем това на хората, и главно на евреите, за да разберат в какво се състои тяхната отговорност.

От беседата за равносметката от 2016 г., 25.12.2016 г.

[199791]

Защо човекът трябва да бъде възпитаван?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На хората не им харесва когато ги възпитават. Какво означава възпитание от гледна точка на кабала?

Отговор: Въпросът тук не е във възпитанието. Ако вземем за пример животните, те се развиват инстинктивно и все пак, тях също ги обучават на определени навици. Майката взема със себе си малките на лов, всячески им помага.

Самата природа ги обучава на правилно приспособяване към обкръжаващата среда. Ние виждаме колко е развито това при тях, особено при бозайниците.

При човека го няма. Естествено, ако останем на нивото на животните, бихме постъпвали така. Но тъй като ние се развиваме, при това много бурно и в най-различни посоки, понякога не ни достига разбиране, как да взаимодействаме помежду си.

При животните взаимодействието е много просто: приятел – враг, негово стадо – чуждо стадо. При човека съществуват огромно количество връзки. При това, ако при животните връзките са инстинктивни – положителни или отрицателни, то човекът ги развива по неизвестно каква система. Още повече в днешно време, когато светът става все повече взаимосвързан и интегрален.

Човешката същност е абсолютно противоположна на правилните връзки между нас, при които хората с добро се отнасят един към друг, мислят един за друг като добри роднини. Именно като „добри“, защото тяхната близост е сърдечна, притегателна, предизвикваща същото движение от страна на околните.

За съжаление, в нашата природа това не е програмирано. Ние сме най-разглезените животни, защото те нямат такива отношения един към друг, както при хората. Не си вредят един на друг, помежду им няма завист, ревност, а ако има, то е само на нивото на инстинктите. Например, водачът на стадото отблъсква другите или се опитва да ги победи в схватката. Всичко се случва на нивото на инстинктите, не повече. Така се проверяват един друг, кой е по-силен и кой не. Така си разпределят властта.

В човешкото стадо се появяват съвсем други пориви – жестоки, осъзнати, излизащи от нашия необуздан егоизъм, на който му е добре тогава, когато на другия му е зле.

При животните няма такова нещо. Те действат по много проста система от инстинкти. Искам да ям – убивам, но без желание да причиня зло на другия. Животното не убива повече от това, което му е необходимо за препитание. В същото време при човека всичко се случва необуздано. Той е готов да убива целия свят, макар че не му е нужно.

Затова човекът трябва да бъде възпитаван. В неговата жестока, отрицателна, егоистична природа трябва да се привнесе от околния свят силата на доброто. Тази сила се намира в природата, но е необходимо да се извлече от там.

Обаче, трябва да знае как да я извлече, по какъв начин да я противопостави на отрицателната сила и за сметка на връзката с двете сили да израства.

От урока на руски език, 03.07.2016

[198581]

Краят на епохата на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Руският икономист и политолог Михаил Хазин мисли, че са завършили две мощни епохи: едната със смъртта на Фидел Кастро, а другата с изявлението на президента на Германия Йоахим Гаук, че Германия трябва непременно да излезе от Европейския съюз.

Хазин пише: „И едното, и другото са краят на една ера. Смъртта на Фидел Кастро и по-рано на Уго Чавес символизират, че потенциалът на латиноамериканските революционери е изчерпан. Но свърши и ерата на либералната експанзия.

Всъщност това означава, че светът все пак ще бъде построен на противопоставянето на идеи, но тези идеи ще бъдат други. И сега е важно да се разбере какви ще бъдат те и как ще си взаимодействат.“

Отговор: Аз не мисля, че светът ще бъде устроен на противопоставяне, защото се приближаваме до състояние, в което единствената развиваща и движеща ни сила е егоизмът, който вече се е изчерпал.

Както изгаря горивото в атомната електроцентрала, тя спира и е необходимо да се напълни отново, така е и при нас. Процесът продължава много хиляди години. А днес целият егоизъм е изгорял и нашата атомна електроцентрала бавно спира, затихва: един блок, втори блок, трети блок… Така постепенно, плавно, целият свят преминава в спящо, замразено състояние.

Въпрос: И какво се очаква от нас по-нататък?

Отговор: По-нататък човечеството все пак ще започне да прозрява и да пита: „За какво живеем?“. Защото човекът трябва да напълва живота си със смисъл! Не просто да учи история, география, литература, да гледа филми и така нататък, а да разбере заради какво съществува.

Това е страшен въпрос, който ще започне все повече и повече да се проявява в човечеството, за да го доведе до депресия, и то трябва да намери отговор на него.

Когато по неволя човечеството започне да страда толкова много, да вие като вълк към луната в търсене на смисъла на живота, тогава и ще започне да разбира, откривайки в себе си, че в този космос има огромен смисъл. Целият космос е смисълът. Това е формула, матрица, в която живеем.

И тогава ние ще я постигнем, както я е постигнал Адам, двадесет поколения от него до Авраам, Авраам и кабалистите след него.

В резултат на това кръгът ще се затвори. Ние отново ще станем участници в това велико деяние, когато хората ще търсят път и смисъл в живота, който е започнал още в Древен Вавилон. Защото до днес този въпрос не е напълно разкрит за човечеството.

По времето на Древения Вавилон го е разкрила малка група от хора и е изчезнала. А трябва да вземем от тях системата им за търсене и да я разкрием на нашето ниво. За това и се подготвяме.

Трябва да покажем на човечеството, което казва: „А смисълът в какво е?!“ – не само смисъла, но и методиката за неговото разкриване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 30.11.2016 г.

[198414]

В интегралната паяжина, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може да се поправи ситуацията в днешния свят? Има усещане, че повече не може да се чака и трябва незабавно нещо да се направи.

Отговор: Нашият свят започва да се руши пред очите ни. Аз отдавна предупреждавах за това, но сега това вече се вижда и със съвсем невъоръжено око. И всичко е, за да разберем, че е нужно да заменим нашия разум и чувства, ако искаме да управляваме нашия земен живот.

Влизаме под управлението на интегралната система, но ние самите засега не сме интегрални. Ако искаме да сме интегрални, трябва да се съединим помежду си. И тогава ще разберем законите на природата, които се реализират вътре в нас, тласкайки ни безжалостно по пътя на естествения ход на развитието.

А ако се съединяваме помежду си по-бързо, отколкото към това ни задължава природата със своите удари, ще можем да видим случващото се като прекрасни и добри събития, които са за наше благо, и за сметка на тях да преуспеем и да спечелим. В това и се заключава работата ни.

Затова скоро всички ще почувстват, че взаимното поръчителство е съвсем необходимо в мащабите на целия свят или поне в развитите, прогресивни страни на Европа и Америка. Само ще бъде непонятно как това да се постигне. И тогава всички ще почувстват пълната си безпомощност и може би, ще се вслушат в съветите на кабалистите.

Работата е в това, че се увеличава несъответствието между ниската и високата системи. Ниската система засега действа в егоистичната, индивидуална форма. А висшата система работи по програма, в която всичко е съединено заедно. Това са две съвсем различни системи.

Представете си два класа в училище. В единия клас всеки е сам за себе си, не се грижи за другите, всички се карат и се бият. А другият клас е задружен, всички си помагат един на друг. Лесно е да се разбере в кой от тях на ученика ще му бъде хубаво и спокойно.

Ето така и ние се намираме между тези две системи. Висшата система ни въздейства и иска да влезе в нас, но ние засега живеем в нисшата система. И как можем да създадем правилна, добра мрежа на връзките между всички нас? Ние не сме способни да направим това.

Ако тази висша, спускаща се към нас система би била егоистична, ние бихме могли все някак си да се приспособим към нея. В такива случаи в нашия свят са се появявали особени хора, които са повдигали народа на въстание. Защото те са чувствали, че е невъзможно да ни управляват по старому.

Така са станали всички революции: технологични, научни, социални, смените на обществените формации. Виждаме от нашата история, че този проблем е разрешим.

Но днес стоим пред наистина ужасен, неразрешим проблем. Защото отгоре ни се спуска такава структура, която не можем предварително да изучим и да разгледаме. Само започваме да забелязваме, че тази структура е интегрална, свързваща всички един с друг.

Това не го е имало преди, доколкото в тази нова система всички зависят един от друг. Затова икономистите, философите, политиците, средствата за масова информация започват да обсъждат това и да се съгласяват, че трябва да се приведат в съответствие с новата форма на света. Но те засега не разбират, че това не са законите, с които сме свикнали, и няма да се спасим с малко усъвършенстване на взаимните си връзки.

Сега разкриващата се мрежа ни води към пълна интегрална връзка. Това oзначaва, че няма такова място, което да е по-важно от другите. Няма по-напреднали страни и по-малко напреднали. Няма някой, който да взима решения и да определя, във всяко място ще се определя положението за всички и съответно са длъжни да вземат под внимание всички.

Този подход се разкрива на такова ниво, на което не сме способни да го усвоим, доколкото той не съответства на природата ни. Егоистичната природа е несъвместима с такъв метод, защото ние, егоистите, не сме способни да се съобразяваме с целия свят.

Нека даже да не работя за себе си, но трябва да знам за кого работя. А ако тази цел се размазва по цялото човечество, то аз вече нищо не разбирам: да работя за всички е все едно, че е за никого. И наистина, това не е за никого, ако подхождаме егоистично.

С разума и с чувствата си ние не сме способни да живеем в новия свят. Скоро много силно ще почувстваме това и тогава съвсем ще се объркаме, не разбирайки какво да правим. Няма да знаем къде да работим, къде да се учим, къде да влагаме силите си, за да получим нещо, как да се обслужваме. Ще останем без всякакви ориентири.

До сегашния ден всичко беше много просто: дай и получи. Но в интегралния свят този принцип вече не работи. Тоест на нас ни се спуска някаква „летяща чиния”, интегрална паяжина, която ни обърква и изглежда много страшно.

Постепенно ще бъдат отменени всички връзки, които действат сега между хората. И какво ще правим? Няма къде да работим, няма да получим надница, няма къде да учим, няма къде да излезем на покупки – няма магазини. Никакви връзки, които работят днес, утре няма да работят. Ще се наложи всичко да се изгради наново, а без човекът да се промени, това е невъзможно.

Скоростта на измененията ще нараства по експонента: в най-близко време Европа и Америка ги очакват огромни промени.

Следва продължение

От урока на тема: „Подготовка за конгреса”, 26.07.2016
[191836]