Отдалечени сме от света на Безкрайността посредством 125 степени на намаляване на светлината, степени на скриване, и сме абсолютно откъснати от истинската действителност, като че се намираме в безсъзнание, без реална представа кои сме и къде се намираме.

Необходимо за нас е да се пробудим, да дойдем в съзнание и по пътя на тези 125 степени да се върнем в това място, от което сме се спуснали, т.е. да се върнем към нашия корен. По този път – отдолу нагоре ние, преодолявайки скриването, достигаме подобие с Твореца, превръщайки се в такива, какъвто е Той.

В действителност, в човек няма никаква възможност сам да се пробуди и повдигне от най-долното ниво, погребан под 125-те степени на скриването. Както е казано „Сам затворникът е неспособен да се освободи от затвора” – необходима му е външна сила.

Ние не чувстваме висшия свят и си представяме лъжлива реалност. В безсъзнателното си състояние на нас ни се струва, че живеем заобиколени от свят, пълен с хора, вярвайки, че се намираме на определено място – Земното кълбо, Вселената. Ето такива образи възникват поради нашето безсъзнателно състояние и ние си мислим, че това е реалния живот.

А когато, сякаш на сън, до нас достигат гласове, казващи: „Да, ти си в безсъзнание, откъснат си от реалния живот, от Духовния свят!” – ние не им вярваме. И само хора, наблюдаващи ни отстрани разбират, че сме в безсъзнание.

Затова трябва да сме благодарни, когато тази точка в сърцето ни се пробуди. Чрез нея аз започвам да различавам нещо, достигащо до мен от друг свят – започвам да усещам, че съществува друга действителност. А великите кабалисти се опитват да ни настроят в чувството, за да можем да прозрем, да се пробудим за този истински живот.

От Адам – първият възвърнал се в истинското съзнание, до наши дни, се точи дълга верига от кабалисти, достигнали до истинския живот. Но днес вече ние всички сме длъжни да дойдем в съзнание.

И нашият лекар Баал Сулам със своя асистент Рабаш прилагат всички сили да ни доведат в съзнание. Така те привличат лъч светлина, спускащ се от истинската реалност в нашето отключено съзнание.

От урока, в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21329]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Без статиите на Рабаш ние не бихме знаели как правилно да се ориентираме към целта, защото Баал Сулам ни дава академични съвети от огромна духовна висота.

Ние не сме способни да извлечем оттам детайли за нашето съединение, за да направим дори една крачка и практически да ги реализираме.

А Рабаш започва направо с първата, начална точка и ни обяснява всяка крачка. След него ние можем по-добре да разбираме и да реализираме методиката на Баал Сулам

Статиите на Рабаш и книгата Зоар ще станат необходими, когато се приближим към непосредствена реализация на кабала – практиката за разкриване на Твореца.

Статиите на Рабаш ни помагат да формираме правилно намерение, а книгата Зоар – притегля това намерение, разкривайки  духовния свят, светлината.

Рабаш е направил това, което не е правил нито един кабалист преди него – той е описал всички етапи на вътрешната работа на човек, т.е. практическата реализация на Тора.

Той е бил единственият в цялата верига кабалисти, започнала от Адам Ришон, който е дал конкретни крачки и постепенни обяснения за работата на човек и групата, толкова необходими днес.

Преди него кабалистите са писали за своето индивидуално постижение, защото такова е било духовното придвижване в епохата  на 2000 годишното скриване, изгнание от духовното.

А до изхода от изгнанието, народът се е намирал в духовно постижение и не е било необходимо да се говори за това, че всяко дете усвоява според  ръста си.

Но днес, за да се издигнем от скриването, са ни необходими материали, които биха ни ориентирали за влизане в духовния свят. А това е възможно само като изучаваме статиите на Рабаш.

Без тях не бихме могли правилно да разбираме и другите кабалистични източници.

Затова нашата работа се разделя на две части:

1. Изучаване статиите на Рабаш

2. Ако правилно настроим себе си, то преминаваме към книгата Зоар или „Учение за Десетте сфирот” и вече можем правилно да работим с тях – да привличаме поправящата светлина.

Рабаш беше много скрит и скромен, винаги стоеше в сянката на своя велик баща. Цялата му сила и мощ бяха скрити дълбоко вътре, така че беше невъзможно да се види отстрани.

Той първи започва  да обучава в кабала нерелигиозни, без всякаква разлика по произход и считаше за много важно широкото разпространение на кабала.

От урока по писмо на Баал Сулам, 12.09.2010 г.

[#21027]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - Няма коментари→

Започвайки от Адам, колкото по-рано е живял кабалистът, толкова по-близко е свързан той с корените и е стоял по-високо. Чрез него са получавали светлина всички, идващи след него.

Но за желаещите да се свържат с лъча на светлината, идваща от Безкрайността, е по-важен винаги последният, най-близък кабалист – тъй като именно той включва и съединява със светлината, с Твореца. За нас този кабалист се явява Баал Сулам.

Той пише, че се е удостоил да ни предаде науката кабала. А ние сме се удостоили с това да ни се разкрие такава душа, донасяща ни методиката на кабала, благодарение на която ние можем да разкрием Твореца.

Трудовете на Баал Сулам са единствените подходящи в наше време за постигане на духовната цел. Само книгите на Баал Сулам носят нужната за нашето поправяне светлина. А при подготовката за тях се изискват статиите на Рабаш.

Разкриването на Твореца от творението, т.е. духовното освобождаване, трябва да стане напълно, за всички – тоест, тяхното учение се явява учение за целия свят.

От урока, посветен на паметта на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21326]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал Сулам пише, че можем да се съединим със светлината, само като се обединим в група. Иначе светлината не ни възприема, защото трябва да и се уподобим.

И тогава ще се съединим, както щепсела влиза в контакта, благодарение на точно обратното съответствие на формите.

След това светлината ще може да ни влияе, на всички празнини в нас, и да ги изправя, правейки ги подобни на себе си, съгласно желанието ни по време на ученето.

За да се организира правилно изучаване на статиите на Баал аСулам, неговия старши син Рабаш е създал методика на връзка с произведенията на баща му. С нея можем да сме сигурни, че ще реализираме всичко правилно.

Но не трябва да забравяме, че всички кабалисти говорят за необходимостта от група, в която ние реализираме тази методика, и се уподобяваме на светлината.

Човек не е способен да направи това сам. Дори ако той е много силно духовно извисен, без обединение, не може по-нататък да се издига и даже да остане в достигнатото.

Дори ако той вече е достигнал 124-тата степен, ако работи сам, той няма да може да се издигне на последната, 125-тата.

Спомнете си историята за Раби Йоси Бен Кисма, който е казал, че ако остави учениците си, той няма да е в състояние да напредва. А също така ще загуби нивото, което вече е достигнал.

Не е важно, че те са малки, а той им е учител, а важното е, че те са заедно. Има съединение – има подобие на светлината. Няма съединение – няма подобие. Това е съвършено необходимо условие!

От урока, посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21311]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава учение „от уста в уста“, по което Рабаш се е учил от Баал Сулам?

Отговор: Учение „от уста в уста“ – това значи за сметка на общия екран, тъй като устата (Пе) е мястото, където стои екрана.

Такова съединение се нарича ”руха бе-руха” (на нивото Руах), и точно такова ниво на връзка трябва да достигне ученика със своя учител.

Това е начин да оценим себе си като по-низш, благодарение на което се достига връзка с висшия.

Такова духовно състояние не трябва само да се постигне, но и да бъде в степен не по-малка от това, че да може ученика в този свят да изпълнява съветите на учителя като закон.

Това е лесен практически съвет, достъпен за всеки, и се нарича минимално ниво на принизяване себе си пред висшия, на което ние сме готови поради егоистични интереси.

Ако искам да получа от него духовното – аз съм длъжен да се принизя пред него, точно както е в армията: казано – направено.

Учителят говори за построяването на правилното намерение, за снизяването пред другите, за полагането на усилия, участието в разпространението, всичко, което се изисква от ученика.

А ученикът е длъжен да слуша и тогава той, чрез възникващата точка на съединение, започва да получава светлината, възвръщаща към източника и да разбира казаното.

В степента, в която ученикът снишава своя егоизъм, той автоматически достига до такова състояние, в което идва разбирането – приемайки отпечатъка на духовното. И чрез този отпечатък ние вече започваме да разбираме казаното.

Ако низшият принизи себе си, то висшия отпечатва в него своята структура, своите 10 сфирот.

Да се надяваме, че ще заслужим това, че Рабаш действително да стане  наш учител.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Баал Сулам пише на първия си ученик и син, Барух Ашлаг (Рабаш), (писмо № 38 от книгата „Плодове на Мъдростта“), че не трябва да вдигаме ръце и да се спираме по средата на духовния път. Докато човек не достигне до целта, му е нужна сила за непрекъснатото преодоляване на все по-големи препятствия.

Не трябва да се уповаваме на миналите успехи – напротив, всички вчерашни постижения се превръщат в днешно ново желание, още по-силно тласкащо човека към целта. И това не значи, че полученото вчера може да излекува раните му и да му позволи вече да си почива.

Напротив, докато той не достигне окончателно поправяне, трябва да се погрижи, така че всеки миг желанието за постигане на целта да нараства. Всичко, което e постигнал, незабавно изчезва, човек остава «гол» – и така трябва да напредва.

И е ясно, че Рабаш е извършил огромна работа,  редом с баща си, постоянно намирайки се до него и участвайки във всички уроци.

Той е бил много предан на баща си и винаги е бил на негова страна във всички семейни спорове, възникнали сред роднините на Баал Сулам, част от които са били против заниманията с кабала, отделящи ги от религиозната общност.

Рабаш е бил успешен ученик и е достигнал духовно разкриване. Ние не можем да съдим, до каква висота той се е издигнал – той е твърде велик, за да можем да го оценим.

Можем само да се досещаме за величието му и за голямото му сърце – по обясненията на нашите състояния, за необходимостта от обединение.

Ние още не осъзнаваме дълбочината на неговите статии и необходимостта на неговите практически съвети. Затова трябва непрекъснато да се занимаваме с него.

Главното в работата над статиите: 1) да се прави кратък конспект на статиите 2) да се правят изводи от конспекта. Без тази работа, статията не се счита за изучена.

От  урока по писма на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21030]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→