Откъс

Първо, на всички трябва да е ясна целта: резултатът от събранието трябва да бъде достигането на свойството на любовта към другарите, когато всеки от тях ще се пробуди за това да обича другиго. В понятието любов има 2 нива:

1. Естествена любов – за нея човек не трябва да прилага усилия. Трябва да се пази да не наруши природата.

2. Любовта, възникваща вследствие на това, че един прави добро на другия. Също е естествена, защото подаряващият подарък предизвиква с това любов към себе си. Затова, когато се събира група, която иска заедно да работи над любовта към другарите, всеки трябва доколко е възможно да помага на другия.

Всичките другари са различни, и макар всички да имат различни причини за лошо настроение, в едно всички са равни: всеки от тях има нужда от добро настроение.

Затова на всеки е възложено задължение да мисли с какво може да създаде добро настроение на приятеля, за да може след приключване на срещата, всички да се усещат бодри и окрилени, заобиколени от общата обич. В противен случай, у всеки ще възникне желание повече да не идва на такива събирания.

От това следва, че всеки трябва да се старае да внесе в групата приповдигнато настроение и надежда, да придаде енергия на групата, за да може всеки неин член да си каже, че сега започва нова страница в работата си. И макар че до идването на събранието той е бил разочарован, сега другарите са му предали дух на живот, пълен с надежди, че ще постигне с тяхна помощ ново състояние, защото е получил сили от групата и е изпълнен с увереност в успеха. И винаги в групата трябва да има радост, увереност, защото другарите изучават законите на природата и приложението им за постигане на най-съвършеното състояние.

Ако човекът свари групата в падение, трябва да ги оправдае и да се постарае по всякакъв начин да ги подкрепи. Да ги накара да говорят за величието на целта – за разкриването на съвършенството на природата, чрез своето уподобяване на нея в свойството на отдаване и любов, в работата срещу своя егоизъм, който им рисува неуспехи, специално с цел те се издигнат над него.

Сам човек не може да се издигне над егоизма си и тази мрачна картина на живота, която той ни рисува. Виждаме, как целия свят е потънал в проблеми и депресия. И само усещането на целевата насоченост на такива състояние ще ни издигне над това. И колкото по-голяма е групата и нейната външна (женска) подкрепа, толкова по-силно е нейното влияние на всеки другар.

Всеки трябва да се усеща като най-малък от всичките другари – тогава ще може да получи впечатление (за бъдещето) за величието на целта от всички.

Всеки трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита, сякаш те са най-великите хора в поколението – тогава обкръжението ще въздейства върху него и ще му дарява силите и важността на целта. И тогава качеството на групата ще натежи над най-голямото външно количество с ниските му цели.

Ако на някого е необходима помощта на другарите, той трябва да каже за това на най-близкия си другар, а той трябва да поговори с групата, но не по време на събранието.

Ако човек вижда, че другарят го пренебрегва и още повече, когато разбира за злословието му – той трябва да се наведе, да го оправдае. С помощта на това усилие той плаща, както е казано „купи си другаря“. Ясно е, че всички сме егоисти, но аз желая да изоставя тази природа, затова не ми е важно, че другарят говори лошо за мене и ме ненавижда. Желая да купя обичта на другарите, за да премина поправянето, да обикна другия и да стана подобен на природата. Затова, когато човек полага усилия и оправдава другаря, той получава от природата сили да обикне всеки другар.

[73443]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Ако можехме да постигнем истинското величие на природата, съвсем нямаше да ни е трудно да се откажем от егоизма си и да станем също толкова отдаващи и любящи като нея.

Трудността се състои в това, че оценката за величието на природата, която поражда и управлява всичко, зависи не от самия човек, а от неговото обкръжение. Ако неговото обкръжение е проникнато от усещане за величието на природните сили, той усеща достатъчно сили в себе си да преодолее своя егоизъм.

Но когато човек вижда колко лекомислено се отнася към природата обкръжението му, към нейните закони и целта й да доведе човека до подобие с нея, той също пренебрегва това знание и престава да го усеща като важно и после изобщо престава да го усеща.

Затова получаването на усещане за величието на целта (постигане на подобие с природата в свойството на отдаване и любов) от обкръжението, представлява необходимо условие за напредването. За целта човек трябва:

– винаги да се вслушва и напълно да цени обкръжението – затова той трябва да се усеща като най-малък от всичките другари, защото само малкият получава от по-големия;

– да се стреми да увеличава обкръжението, количествено или качествено, в своите очи, за да се впечатли чрез него от величието на целта – затова трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита като най-великите в поколението. Тогава обкръжението ще въздейства като голямо, защото качеството е по-важно от количество.

[78520]

Filed under: Баал Сулам, Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Ако свикваме с лъжата и измамата, то вече не можем да не лъжем нито другите, нито дори себе си, дори насаме, и вече не можем да определим къде е правдата, а къде – лъжата.

И макар че ни се струва, че лъжем другаря, в действителност лъжем природата, защото ние винаги се намираме в нея, в нейната сфера и взаимодействаме само с нейните сили. Само че го забравяме и не го осъзнаваме. Но системата от природните сили реагира на лъжата ни и затова получаваме обратни отрицателни реакции.

Природата нарочно е създала в нас илюзията, че не съществува нейното абсолютно управление, за да се усещаме съществуващи отделно от нея, в противен случай бихме напълно се подчинявали на нея и не бихме могли да станем самостоятелни. Но в действителност, тя винаги и във всичко ни управлява.

И затова, лъжейки другаря, сякаш лъжем системата на природното управление, а натъжавайки другаря, натъжаваме нея. И обратно, ако човек е свикнал да казва истина това му донася полза в отношенията със системата, която го управлява, и той постепенно ще започне да я усеща, да влиза с нея в двустранни усилия и действия, чак до пълното осъзнато сливане.

[78627]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Другарската любов притежава множество чудесни свойства:

1. Помага ни да излезем от любовта към себе си и да възлюбим ближния.

Трябва да знаем, че любовта към ближния и работата за благото на ближния не е цел, както го разбират еснафите, а е необходима само за поправяне на егоизма и за получаване на свойството отдаване и за издигане на нивото „човек“, за да усетим царуващото на това ниво добро и наслаждение в своя съвършен вид, без недостатъка и срама.

2. Обединявайки се в групата, другарите получават сила, даваща им възможност да осъзнаят важността на издигането над своя егоизъм – от егоистичната любов към себе си към безкористната любов.

Масите са възпитавани първо да се устремяват към обединението заради страха и наградите, но после започват да разбират, че в самата любов към ближния е скрито особено висше състояние. Затова е необходимо постепенно да бъдат възпитавани в посока единение, а след това, самото единение ще им донесе осъзнаване на ценността на свойството отдаване и любов.

Законът на Природата е такъв, че индивидите по естествен начин подчиняват своето мнение на мнението на болшинството. Затова е необходимо да създадем свой отделен неголям единен колектив, свое общество, което чрез мнението си да държи всеки другар в мнението на това общество, и да го защитава от масовите егоистични мнения. В такъв случай те ще могат да работят в посока получаване на любовта към другарите, с намерението след това да стигнат и към общата любов, което представлява главната цел.

Следователно този, който се стреми да достигне безкористното намерение в своите желания, трябва с предпазливост да избира своите връзки. Трябва да се старае да се обединява само с тези, които вече разбират, че намерението като цяло трябва да бъде заради подобието с природата, заради общо отдаване и любов, а не заради собствената изгода, и че любовта към ближния е само средство за постигане на общата любов.

Ако човек не се намира постоянно в съединение със своите другари, тогава му е много трудно да се удържа в стремлението към отдаване. Защото той може изведнъж да се зарази от мисълта, че има смисъл да върви по пътя на болшинството и не си струва да се откроява от общата маса, макар че докато е бил съединен с другарите си, е мислел по друг начин. В момента, в който човек губи връзка с малката си група, той веднага попада под влияние на общата маса и приема мнението им, мнението на болшинството хора по света.

Всеобщата многостранна криза ни подтиква към промяната на нашето отношение към света, което ни довежда до решение да променим егоистичната си природа, която може да бъде променена само в групата, с цел да постигнем съответствие с природата, с нейното свойство на отдаване и любов.

3. Има особено предимство в сливането на другарите. При сливане, мненията и мислите преминават от единия към другия, затова всеки включва в себе си силата на другия. И по този начин всеки разполага със силата на цялата група. Тоест, всеки човек, представлявайки единица, все пак, обладава всичките сили на групата.

[73439]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Следва да се умножава любовта към другарите, защото не е възможно да се постигне постоянна любов по друг начин, освен чрез сливане, в съединяване чрез здрави връзки, а това може да стане само ако се стремите да унищожите егоистичното отхвърляне, наричано „любов към себе си“, което ви разделя.

Ако двама вървят право един срещу друг, те се устремяват един към друг по една линия, която включва двете техни, взаимно отричащи се линии, и стигат до средната линия, която включва двете линии едновременно.

А когато почувствате, че се намирате на бойното поле със своя егоизъм, всеки ще усети нуждата от помощта на другаря, без която силите му постоянно отслабват – когато разбират, че трябва да спасяват своя живот, всеки забравя за себе си, и мислят заедно, свързани от една мисъл: как да преодолеят врага.

[79515]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

В стремежа си да се издигнем над егоизма, за да съответстваме на природата, на нейното свойство на отдаване и любов, трябва да се пазим да отлагаме поправянето си „за после“. Към това ни подтиква нашият егоизъм, съпротивявайки се на нашето усилие да го намалим. А този, който отлага своето поправяне от „днес“ за „утре“, ще открие едва години по-късно грешката си чрез отсъствието на напредък.

Причината за такъв пропуск е в пренебрежението към усилията за любов към другарите, към необходимото и достатъчно средство за поправяне на целия ни егоизъм.

Необходимо ни е да осъзнаем каква велика сила се крие в единството на групата и във всеки от другарите, защото имаме работа не с другарите и с групата, а с великата сила на природата, насаме с която се намира всеки от нас, и само илюзията на заобикалящия ни свят и на неговите части ни обърква и скрива от нас великите сили и свойства на природата, нейната система на управление, която кара всеки от нас да постигне свойството на отдаване и любов.

И ако съединим нашите сили в това, да виждаме във всеки представител на природата, тогава в събранието на братята, в любовта и дружбата, ще разкрием силите, променящи ни по подобие на висшата сила на природата.

[79150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

„Колко хубаво и приятно е братя да седят заедно“ – това са другарите, които седят заедно, не отделяйки се един от друг. Първо, те изглеждат като хора, които враждуват помежду си и желаят да се убият един другиго. Но после се връщат към братската обич. И тогава възкликват: „Колко хубаво и приятно е братя да седят заедно“. И така достигат подобие със системата на интегралната природа и започват да й съответстват. А в своята обща любов разкриват същината на природата, нейното съвършенство и вечност.

[79361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Ако независимо от всичко останало отхвърлим всички измислени дейности и мислим само за това, как да съединим сърцата (желанията) в едно сърце (желание) от любов, за да покрие тя всички недостатъци, които ни се струват такива, спазвайки условието „Възлюби ближния както себе си“, тогава ще разкрием единната система на природата и нейната сила и любов, които ще напълнят нашето общо желание (сърце).

[79242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Откъс

Виждаме, че има хора, които дълго време прилагат усилия в постигането на другарска обич, но все още не са достигнали състоянието на общата обич към природата, към нейното свойство на отдаване и любов. В другарската обич те могат да разкрият незначителен напредък, но в любовта към природата не виждат никакъв прогрес. Обаче и в другарската обич има стъпала.

Да предположим, че любовта към природата е трети етаж, а любовта към другарите е втори етаж. Вторият етаж включва в себе си поправяния на егоистичната природа на човека, след което той ще може да усети любовта към цялата природа.

Но ако човек смята, че главното е да се качи на 3-тия етаж, то за него 2-рият е товар. Никак не го интересува, какво ще намери там, макар че е чул, че без поправяне не е възможно да се усети висшата сила и стъпалото на природата, но в сравнението с 3-тото стъпало 2-то е нищожно и каква всъщност е разликата в неговите очи на какво учат на втория етаж?

И всичко тава без да отчита, че му обясняват, че отначало чрез поправянията се постига обичта към другарите, а след това общата обич към природата. Но човекът не отдава никаква ценност на другарската любов, а гледа на нея като на допълнение и насилствено работи в нея, и винаги по време на събиранията чака кога ще настъпи времето за раздяла.

В такъв случай той не излиза от себелюбието и не достига любов към ближния. Любовта към другарите той реализира не от обич, а от страх, че няма да достигне общата любов към природата.

Който желае да постигне равновесие с природата, да се отнася към нея по същия начин, както тя се отнася към нас, казано на човешки език, да й достави удоволствие, което, разбира се, се казва само по отношение на човека, на неговите усещания – той разбира, че любовта към другарите е необходимо стъпало, защото само благодарение на нея той излиза от себелюбието и получава любов към ближния, след което ще може да се удостои с обща любов към природата.

В любовта към другарите явно се разкрива проверката на любовта – дали тя е към себе си или към другарите. И след като се научи на това, след като се поправи, човек вече ще може да провери себе си и да се поправя в безкористна, всеобща любов.

[73426]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Откъс

В нашия свят виждаме, че човек има желания и потребности, които касаят самия него и идват от неговите вътрешни нужди, а има желания, които човек получава отвън. Тоест ако около човека няма хора, които биха породили тези желания у него, той самият никога не би почувствал, че това не му достига, и само заобикалящите пораждат у него тези желания и потребности.

Например, дори да няма никого наоколо, човек пак ще иска да яде, да пие, да спи и т.н. Но ако наоколо има и други хора, тогава се появява понятието за срама, т.е. той е задължен да пие и да яде това, което другите го карат. И това особено се забелязва в примера с облеклото: вкъщи човек ходи с това, което му харесва на него, а когато се появява в обществото, трябва да е облечен така, както е прието там, а не по друг начин, защото срамът го принуждава да съответства на общоприетите норми.

Същото е и при промяната на вътрешната природата на човек от егоистична на отдаваща и обичаща ближния – дори и човек да има осъзнаване на такава необходимост, той няма сила да реализира своето малко желание.

Но може да увеличи и да заздрави това желание с помощта на влиянието на заобикалящите го, ако се присъедини към хората, които, както той вижда, също имат стремежа към същата цел. В такъв случай, желанието, овладяло заобикалящите го хора, поражда и усилва собственото му желание и осъзнаването на необходимостта да се промени, тогава неговото желание достига силата, необходима за достигането на целта. И не е възможно да получиш по друг начин тази голяма сила по преодоляването на своя егоизъм, освен с помощта на „любовта към другарите“.

Но трябва да се пазим да не попаднем в група с хора, които имат друга цел, които не проверяват себе си и същината на своите усилия – дали те водят към чист алтруизъм. Проверката се състои в това, всеки да получава от приятелите усещане за недостиг на алтруизъм и винаги и навсякъде да търси възможност да увеличи силата на своя алтруизъм.

Но е необходимо да се пазим да получаваме помощ и да следваме случайни и непроверени външни сили, защото нашият егоизъм е склонен да следва заобикалящите. А за да следваме алтруистичната група е необходимо винаги да вървим срещу егоизма, издигайки ценността на алтруизма.

Но истински алтруизъм означава, че човек прави всичко не заради някакво възнаграждение, а само за благото на останалите. И тук му е необходима обединената сила на групата – силата, която се разкрива чрез тяхното обединяване.

[73420]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→