Въпрос: Неясно е за какво е трябвало да се губят милиарди години за развитие на неживата природа, ако тя съвсем не е свързана с човека? Какво можем да научим от нея?

Отговор: Науката казва, че Вселената е произлязла в резултат на Големия взрив. Искра от енергия е пробила в празното пространство и започнала да строи в този вакуум всякакви видове материя. Така са се появили всички галактики, звезди, различни форми материал.

И затова частиците на материята започват да се приближават една към друга и да се свързват образувайки всевъзможни форми и така са се появили електроните, неутроните и протоните. Целият процес на развитието е процес на съединяване на частиците на материала. Съединяването произтича неосъзнато, под въздействието на силите на природата, които се наричат неживи и затова заемат толкова дълго време.

В резултат, материята се свързва съгласно определени закони – по формулата за съединяване между плюс и минус. А после тя се съединява дотолкова, че от неживите частици се получава растение, материалът получава способността да се разшири, да расте, сам да създава някакви нови свойства, нови форми на живот.

Всичко това са получили от първоначалната искра. Но разликата между неживите, растителните, животинските и човешки нива е в това, че всеки път произтича пробив на същата тази искра. Разликата, делтата между двете нива е светлината. В нея е заключен целият живот, който растението притежава. Защото растителното ниво се отличава от неживото именно по това, че в него се е появил животът. В неживата материя няма живот, тя просто съществува и толкова.

През цялото време става пробив от степен на степен, след което материята изцяло се съединява на предходната степен и завършва развитието си, достигайки всички видове съединения. До такава степен, че в края на развитието на неживото ниво възникват радиоактивни материали, които могат сами да излъчват енергия. Тоест те плътно се приближават към растителното ниво, сякаш извършват отдаване и затова са толкова опасни.

Радиоактивният материал е вече неустойчив, защото притежава особени свойства, особено вътрешно движение, изхвърляйки от себе си частици или излъчвайки светлина и разни вълни. Затова е близък до растителната степен.

А на растителната степен произтича вече не просто поглъщане и излъчване на енергия и нейното предаване от частица на частица, а раждане! Растителният материал се намира в такава връзка, съединяване, което предполага взаимност, поръчителство. Иначе не може да съществува. Аз давам на тебе, ти на мене, съгласно особени свойства, особена програма.

Това вече е условие за съществуване на вяра между нас. Защото давам на теб, ти на мен, затова трябва да си вярваме един на друг! Трябва някак си да усещам теб, ти мен. Иначе не можем да се свържем един с друг, за да живеем.

Животът означава, че завися от теб, а ти от мен, с частиците на материала, които си предаваме един на друг при съединяването ни. Тук възниква някаква нова същност.

И това същото се случва с цялото човечество, сега, когато се издигаме от неживото ниво на развитието си, до растителното. Изведнъж забелязвам, че завися от теб, ти от мен и още как! Длъжен съм да ти давам, и ти на мен, иначе няма да можем да съществуваме. Ужасно е да се усеща такава взаимна зависимост, докато не се съгласим с това и не успеем да постигнем поръчителство.

И трябва да пристъпя към него, не защото нямам друг изход, а защото разбирам, че печеля много от това – такъв прекрасен добър свят и такъв живот, че аз сам ще пожелая това поръчителство. Тук има различни степени на развитие. Но времето се съкращава, ако по-рано развитието е протичало за милиарди години, то днес е много по-бързо.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 26.08.2011

[52812]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Еврейският народ винаги е бил обект на ненавист. Защото някога е пребивавал във взаимно поръчителство, в поправена система, от която в него е останала само малка степен. Така или иначе, всичко произтича от там.

Всъщност евреите не са по-умни от другите народи. Дори обратно. Нима другите биха се държали така на наше място? Просто не разбираме причините за ставащото: някога сме били обединени с поръчителство и от тогава остава ненавистта между двете желания: получаващо и даващо, между този, който е опознал поръчителството, и който не го е опознал.

Тази ненавист се е зародила във Вавилон, в който действително се намираме и днес. Нищо не се е изменило, ако погледнем на ситуацията от духовна гледна точка. Трябва отново да се обединим, подобно на групата на Авраам само че този път имаме „спомен” от онези времена, има книги и всички възможности, за да осъществим разпространяването заедно, да поправим себе си, съгласно наследството от миналото и изискванията на бъдещето, а после да се погрижим за целия Вавилон, тоест за съвременното човечество.

Всъщност за всички хора е необходимо само едно – да преминат към поръчителство. Неслучайно Баал а-Сулам е разделил една статия на две свързани части: „Даряването на Тора” и „Поръчителство”. Втората част говори за реализацията, която и е поръчителството. Ако го осъществим – повече нищо и не трябва. С това завършваме поправянето във всички светове.

От урок по вестник „Народ”, 28.08.2011

[52934]

Filed under: Древен Вавилон, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Съобщение (Nature, Proceedings of the Royal Society B): Оказва се, че положението на индивидите вътре в пасажа може да се мени в зависимост от нейната физическа подготовка: оптималното разполагане на силните и слабите риби позволява на целия пасаж да развива голяма скорост.

При високи скорости на пасажа, слабите рибки заемат позиция в края, опашката на групата, а силните – в главата на групата. В резултат, слабите рибки губят по-малко сили и могат да издържат на скоростта на цялата група.

Такава оптимизация позволява на всички риби да издържат по-високо темпо, което е важно при бягство от хищници.

Реплика: В природата всичко е устроено на принципа на взаимното поръчителство. Към такова обединение ни призовава днес кабала, а в многобройните статии, посочено като взаимодействие в групата и в обществото – е съвсем както при рибите!

[52542]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин ще преминем към икономика на взаимно поръчителство?

Отговор: Баал а-Сулам пише за това много просто: всеки прави за обществото всичко, което е по силите му, и получава толкова, колкото му е необходимо, за да покрие нуждите си. Оттук могат да се изведат конкретни формули за справедливо разпределение, от което се нуждаят манифестиращите в Израел.

До този момент, колкото човек е отнемал, крал, лъгал и мамел, толкова е и получавал. Хората са действали егоистично, използвали са роднинските връзки, оказвали са натиск посредством всевъзможни фактори, за да получат колкото е възможно повече. Отсега нататък ”повече” няма да има. В крайна сметка трябва да минем към справедливост. Тогава защо на теб ти се полага повече, а на мен – не?

Възможно е ти да си по-умен от мен. И какво от това, не съм виновен, че съм се родил глупав.

Да допуснем, че съм пораснал два метра, вдигам двеста килограма и се занимавам с бокс, а ти си всичко на всичко метър и половина, петдесет килограма, но пък си умен. Докато аз с труд печеля пет хиляди на месец, ти изкарваш милиони. Ако имах такава възможност, разбира се, щях да дойда при теб, да те нокаутирам и да взема милионите ти, оставяйки ти от добра душа пет хиляди.

Кой от двата варианта е справедлив? На мен са дали сила и я използвам за лесна печалба, за сметка на другите, а на теб са ти дали ум и ти го използваш по предназначение. И ето ти нашето общество?

В крайна сметка такова изравняване води до всеобщ крах и просто няма да ни остане нищо друго, освен да изведем някаква балансирана формула, която да установи равновесие между нас. Коефициентът в тази формула няма да бъде нито моята сила, нито твоят ум, тук е необходим друг, справедлив расчет. И Баал а-Сулам ни го представя просто, макар и в социалистическа ”опаковка” от своето време. Докато не усвоим този расчет винаги ще има хора недоволни от сегашната подялба на ”баницата”.

От друга страна, трябва да се разбере: защо другият взима парите, които аз мога да спечеля за себе си? Ето на, в крайна сметка никой не ме ограбва, просто сме задължени да се грижим един за друг, както в семейството, когато подаряваш всичко по-добро на децата и получаваш от това повече удоволствие, отколкото от собствената си заплата.

Разбира се, по пътя на такива взаимоотношения е необходимо да се премине през множество поправяния. Не искаме да насаждаме нищо чрез сила, както в Съветска Русия. Обаче действително ни е необходимо да създадем ново възпитание. Друг изход няма, самó нищо няма да се свърши. Трябва постепенно да въвеждаме хората в курса на работа, да внесем тази тема в дневния ред на обществото, на страната, на света. А иначе не бихме направли дори и първата крачка.

Затова, когато тази крачка бъде направена, изведнъж с удивление ще забележим, че всичко пред погледа ни се подрежда и върви гладко като по мед и масло. Необходимо е само да се започне.

Крайната формула днес ни се струва много ясна: без външен натиск, ти сам се задължаваш да отдаваш на другите всичко свръх необходимо, сякаш това са твоите деца, заради които си готов да инвестираш колкото е необходимо. Нужно е, преди всичко, всички да достигнат до такова усещане, световъзприятие, на добра воля, защото на духовния път няма принуда.

Става въпрос за дълбока, тежка, мащабна революция на съзнанието. Обаче трябва да я започнем, иначе Природата ще ни подгони бързо напред, защото постоянно изоставаме от оптималните темпове. Трябва да напредваме сами, съобразявайки се с възпитанието на обществото. Главното тук е именно възпитателният процес, според степента на който светът ще се преобразува.

От урок за поръчителството и социалната справедливост, 22.08.2011

[52158]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да опишете накратко понятието поръчителство?

Отговор: Поръчителство е, когато всеки разбира, че неговото благо зависи от благото на ближния. Не може да ми е добре, ако на него не му е добре. Не мога да нахраня сам себе си – аз храня теб, а ти – мен. Само така можем да живеем, иначе ще умрем. Избирайте, няма други варианти.

Ето до каква степен трябва да почувстваме общата взаимозависимост. Най-важното нещо за един човек е насъщният хляб, но няма да можем да си набавим дори и тези най-необходими неща, ако не изпълним условието за взаимно обединение. Всеки ще обезпечава другите, а не себе си. Само така Природата ще ни принуди да се обединим помежду си.

От това усещане следва всичко останало. Така както в сплотено семейство се грижим заедно за децата и помагаме на родителите. Ще захвърлим ли болен дядо в беда? Не, разбира се. Самото състоянието на поръчителство ни задължава да не го оставяме, не е необходимо да се въвеждат специални закони. Важно е да има подходяща среда в обществото, която чрез медиите и обкръжението ще осъжда или одобрява дадени взаимоотношения и прояви между хората.

Но днес, докато израелското общество не е приело принципа на поръчителството, трябва да помагаме, особено на тези, които не могат да се справят сами. Нека да обсъдим как бихме могли да закрепим положението на хората, живеещи под прага на бедността. Това е първата ни грижа, зашото в семейството никой не бива да пада по-ниско от това ниво.

Нека, както казват, „потушим пожара“, а междувременно да работим върху всеобщото възпитание на хората, за да се движим в посока на поръчителството – днес самата Природа изисква това от нас. Висшият свят се спуска към нас и се проявява именно под формата на поръчителство.

Ще отнеме от половин до една година, докато хората започнат да си дават сметка и да осъзнават смисъла на случващото се, но още сега трябва да помогнем на нуждаещите се, които нямат пари да се изхранят до следващата заплата. На тях трябва да им дадем необходимото още сега – а след това ще обсъдим и останалото..

От урока за поръчителство и обществена справедливост, 22.08.2011

[52165]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Трябва да създадем общество, което ще позволи на всички хора по света да се предвижат правилно в утрешния ден, иначе не бихме оцелели. Виждаме какво се случва днес, особено в развитите страни. А към тях бързо са се устремили и останалите. Хората започват да чувстват, че „няма утре”. Но всъщност това е прекрасно състояние, в което егоистично се отделяме от миналото и навлизаме в неутрално, „затворено” състояние.

Именно сега е моментът да покажем на хората системата от взаимовръзки, която ще ни доведе до усещането на едно напълно различно състояние. Ние встъпваме в своето следващо състояние на развитие. Точно както сме произлезли от маймуните и постепенно сме се развили в своето животинско състояние, така и днес започваме да се развиваме в своето вътрешно, човешко състояние.

Днес се издигаме до състоянието, наречено „Адам” – човек, който е подобен на висшата сила на природата. Тази сила иска да ни научи да станем интегрални в нея и затова днес кризата се явява глобална и интегрална.

Трябва да станем подобни на природата. Така ще започнем да разбираме вътрешния механизъм, който ни управлява. Вътрешната програма на природата ни води към определена цел, без да го съзнаваме. Умираме, без да знаем за какво сме живели. Раждаме се, не знаейки къде и защо. Правим нещата инстинктивно, защото природата ни принуждава да ги направим, и нищо повече от това.

В действителност, съществува цяла програма от действия, съществува причинно-следствена връзка! Всяка част от природата има причина, следствие и цел. Нищо не съществува безцелно. Така и ние не съществуваме безцелно. Можем да видим това, защото природа сега ни издига към следващото състояние – към следващото състояние на развитие.

В сегашното състояние все още осъзнаваме своя животински егоизъм, в който сме създадени и който се развива в нас. Изкачвайки се до следващото стъпало, което е глобално и интегрално, и ставайки глобално свързани с природата, променяйки себе си съобразно с нея, постепенно започваме да възприемаме вътрешния механизъм, вътрешната мисъл на висшата сила на природата. Както казват астрофизиците, „цялата Вселена е една мисъл”. Когато човек започне да я съзнава, той започва да чувства вечността.

[51606]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как става така, че сблъсъците във вашата страна започват да се разсейват?

Отговор: Разбирам вашата изненада. Аз вече писах в предишните публикации, че няма да има насилие в тази страна. Това е древна нация, изградена на принципа на братството. Даже това да бъде забравено и да не бъде взето предвид, няма да има насилие и братоубийствени войни. И даже да се появят агитатори зад граница, които да подстрекават насилие, сигурен съм, че те няма да бъдат посрещнати дружелюбно от хората тук.

Но разбирам вашето объркване. Вместо да се чупят витрините на магазини, да се плячкосва, хората да се колят един друг “като всички останали”, в Израел, за да се обезвредят манипулаторите, учените, наред с представителите на обществото, решават проблемите си заедно около кръглата маса.

Въпрос: Какво правят кабалистите в този момент?

Отговор: Те разпространяват материали за истинската причина за кризата – егоистичната обвързаност между хората, вместо алтруистична, глобална, интегрална взаимовръзка, наречена “взаимно поръчителство”. И те наблюдават как протестиращите започват да работят за обединение, как изучават своите качества, като се опитват да се издигнат над тях. Най-доброто от всичко, което се случва, са опитите на хората да намерят взаимовръзката и взаимно разбиране помежду си.

Това е чудесен пример за целия свят, как е възможно да се опиташ да разрешиш въпросите на кризата (включително икономически и социални) в открита извънпарламентарна дискусия около кръглата маса заедно с всички представители на обществото.

[51420]

Filed under: Без категория, Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Човек трябва напълно да реализира за благото на ближния своите вродени свойства, получени от природата. Но тогава откъде ще черпи удовлетворение? Именно от това, че реализира себе си в полза на ближния. Защото получавайки печалба, извличайки лична изгода, задействам своето его за самия себе си, користно ползвайки се от качествата и способностите, които ми е дал Творецът. А би могъл да ги даде и на някого другиго.

Излиза, че „хората със средства”, тоест с разширени възможности, които им е предоставил Творецът, нанасят още повече вреда, когато използват собствените свойства заради лична изгода. Но това трябва наистина да се прояви, за да разберат всички за какво става дума. Ще се разкрие такова състояние, когато ще видим: общата система трябва да действа в пълен обем и всички в нея да са равни. С каквито и качества да са ме надарили, виждам себе си като част от механизъм – част, която е задължена добросъвестно, на максимум да изпълнява своята задача.

В този смисъл, по нищо не се отличавам от всеки друг човек. Ако ние двамата осъществяваме това, което ни е възложено – в духовното сме абсолютно равни. Между нас няма никакви различия, просто сме се родили различни и затова имаме различно отдаване, но неговият КПД (коефициент на полезно действие) е еднакъв. Става дума за старание, което всеки е способен да приложи „на входа”, а не за количествените показатели „на изхода”. Оценяваме човека не по резултатите, които представя нашият поглед, а изключително по неговите относителни усилия.

И това съвсем не означава, че човек трябва да действа по пътя на принуждението, както в Съветска Русия, където властта е отнела от способните хора търговските предприятия, които те са управлявали, и по този начин са разрушили страната. Ако изгонваш или убиваш такива хора – кой ще управлява промишлеността и стопанството?

Така че, разбира се, трябва да опазваме магнатите и да им предоставяме възможност за бизнес, за да откриват колкото може повече предприятия. Именно те са способни на това. Вече видяхме какво е при социализма. Тогава действа егоистичното желание и трябва да се работи с него колкото се може по-добре, докато човек не реши сам, че е време да поправи себе си. Така или иначе, всичко трябва да се базира на желанието.

Но какво да се прави, ако хората излязат на улицата с едни или други искания? Задължителното условие тук е възпитанието на народа. Сами трябва да потушим пожара. Някои действително живеят под границата на бедността и се нуждаят от помощ. Но само когато нивото на възпитанието ни започне да се повдига, ние ще видим как всичко се нарежда. Защото сами ще започнем да разбираме, че всеки трябва да се откаже от нещо заради другите. Това ще бъде не идеология, не възглед, а усещане, от което ще се проникнем и тогава ще се почувстваме като народ.

А освен това, към нас ще дойде помощ свише: по закона за подобие на свойствата в нашата система ще се установи висшата светлина и ще видим огромните плодове на нашето обединение, подобно на плодовете, които са видели разузнавачите, първите промъкнали се в земята на Исраел след 40-годишното скитане в пустинята. Изведнъж ще открием каква енергия, какъв потенциал е заключен във всичко, с което имаме работа.

И да достигнем всичко това може само чрез възпитание. Ето защо е необходима кръгла маса, на която ще обсъждаме проблемите заедно и ще повдигаме нивото на взаимовръзката, ще зачитаме взаимните интереси в народа. Това е всичко, което се изисква от нас. А правителството, след на нашите обсъждания, ще се заеме с изпълнителните функции.

Кръглата маса е всенародна дискусия, която се води с участието на експерти, с критичен подход и анализ, но изхождайки от общото съгласие – като в задружно семейство. И тогава всичко при нас ще се получи. А иначе нищо няма да излезе.

От урок по статията „Една заповед”, 19.08.2011

[51997]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Днес преживяваме особен период: светът е достигнал такова състояние, когато цялото човечество се чувства в една ”лодка”. Това създава много добри предпоставки, защото всички в края на краищата, ще започнат да изпълняват природните закони – закона за взаимното поръчителство.

Светът е обхванат от интегралната и глобална криза. Това означава, че всички се намираме в една ”лодка” на един ”кораб”, в дъното на който всеки ”дълбае дупка”, и не му пука за другите. И наистина, всъщност никой не може да се справи със себе си, ако сега не се хванем всички заедно и не си помогнем един на друг.

Ето това се нарича поръчителство. Аз ставам поръчител на всички за това, че те няма да нарушат този закон. А всеки от тях, на свой ред, поръчителства за всеки и за мен. И тогава разкривам в себе си мъжество и сила да не причинявам вреда на ближния, и да не пробивам дупка в лодката.

Ако по такъв начин подходим към този общ закон на природата, то наистина, ще усетим, че не ни липсва нищо. Защото ти съответстваш на природата – а какво може да бъде по хубаво от това? Ти ще се чувстваш щастлив, здрав и в пълна безопасност. Никой няма да посмее да прекрачи границата на твоята държава и да твърди, че тя не ти принадлежи.

И всичко благодарение на това, че си подобен на закона, които се диктува свисше. А всички тези закони се свеждат до един закон – ”Възлюби ближния като себе си”- закон за взаимното поръчителство, който ни помага да постигнем такова отношение един към друг.

От урока ”неделната глава на Тора”, 19.08.2011

[51991]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Всеобщата затворена система, която се разкрива днес в света, ни принуждава да стигнем до пълно взаимно разбиране и взаимодействие.

И затова днешните егоистични закони, които се опитваме да въведем в света, вече не действат. Затова не можем да намерим изход от кризата, макар че тя продължава вече много години, – нито в икономиката, нито в екологията, нито във възпитанието, в културата, в науката, в образованието, в семейството, в отношенията помежду ни и със света, въобще в нищо.

И затова кризта е всеобща и глобална, понеже тя е проникнала във всички човешки отношения, всичко, което човек прави в този свят. Тя поставя под заплаха цялото човешко общество.

Така, със силови методи природата ни въздейства, а ние трябва да се учим от нея и да стигнем до подобие с нея, тъй като това е именно условието, при което се чувстваме комфортно.

Ако се намирам в правилно взаимоотношение с обкръжаващата ме среда, в равновесие с всички всевъзможни външни и вътрешни условия (температура, налягане и прочие), във вътрешна и външна хомеостаза, то при това се чувствам добре.

А днес природата ни предявява такива външни условия, че ако бъда в равновесие с обкръжаващите ме общество и самата природа, с екологията, то тогава ще ми бъде добре. А, ако ли не – ще ми бъде лошо.

Днес, несъответствието ни с природата стигна вече до такова състояние, че с никакви наши способи и минали методи не можем да направим нищо. Никакви минали методики не действат: нито политически, нито икономически, нито силови – нищо! Виждаме това в течение на много години. И затова просто трябва да се учим от природата.

Затова ние не предлагаме никаква своя теория. По принцип, взаимното поръчителство се явява най-древната методика, която кабала е разкрила преди много хиляди години, просто не е предлагала това на хората досега, доколкото е чакала именно това състояние, когато човечеството ни ще се затвори помежду си в единно цяло, в единна система.

А законите на единната система са такива, че е необходимо да достигнем до всеобщо сътрудничество, – от това няма къде да избягаш. И затова просто трябва да го обясним на хората, на огромната маса по примера на учените, политиците, социолозите, които говорят за това. И постепенно тези учени, разбиращи природата на човека, природата на обществото, сама по себе си вътрешната природа, ще просветят днешните хора, че друг изход няма.

От друга страна, всички наши опити все пак нещо да променим със стари методи, довеждат до по-големи страдания, които ни убеждават, че те не действат.

В крайна сметка ще остане само този метод – взаимното поръчителство. Просто искаме да го достигнем бързо, с минимум загуби. И затова организирахме неполитическото движение ”Взаимно поръчителство”. По принцип, това е възпитателна, научно-просветителска организация, която никого насила не организира и не убеждава. Тя ти дава в ръцете инструментите, за да видиш сам, в какъв свят живееш.

Защото проблемът, който за пръв път възниква в човечеството се заключава в това, че трябва съзнателно да влезем в правилни взаимоотношения помежду си и с обкръжаващия свят. Съзнателно! И затова тук няма да помогнат никакви силови методи, убеждения или пропаганда. Тук е необходимо именно да се отворят очите на човек, за да види къде се намира той.

И само тогава, когато той сам се убеждава, изучава и разкрива това, става рационален, правилен член на това съобщество и разбира как да действа. Само от своето разбиране и осъзнаване!

[51593]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→