Когато мисля за групата, то не виждам конкретни хора, мога да не помня лица, имена. А още повече, че хората се променят, не външно, а главно вътрешно. Затова виждам пред себе си не конкретни хора, а общото желание на групата,  на което трябва да предам много по-конкретна форма.

Затова трябва да мисля не за конкретни другари, а за цялата група, вече обединена в една интегрална сума. Отделните личности ще останат в лявата част на формулата, под интеграла, а аз мисля за дясната част на формулата, за нейния резултат – от него и нататък започвам да работя.

Въпрос: Но това обобщаване ми се струва като някакво абстрактно понятие?

Отговор: Това не е абстрактно понятие, а е най-живото! Тъкмо в обобщеното понятие група има живот, а всеки отделен човек е мъртъв. Това с една дума е като елементарните частици, атомите, които започват своето съединяване за сметка на някаква висша сила, която те самите не притежават. И изведнъж, от тези атоми се образува нещо живо, движещо се, вътре започва метаболизъм, обмяна на веществата – т.е. заражда се живот!

Една клетка получава от друга, поглъща и изхвърля навън веществата, пречещи на съединението с останалите. А онова, което им помага за съединението, те започват да търсят отвън. Всичко това е следствие на тяхното съединяване, преди което те са били мъртви, неживи, просто частици: електрони, неутрони, протони и т.н.! Това са само елементарни частици, в тях няма никакъв живот, и изведнъж благодарение на съединението помежду си те достигат такова развитие.

А след това за сметка на още по-сложни съединения се образуват вътрешните и външни усещания. Към такава необикновено сложна организация довежда съединението на органите, защото всеки е готов да приеме особена функция спрямо останалите и да не се грижи за нищо друго. Например, черният дроб пречиства кръвта, която сърцето изтласква. Но какво може да направи черният дроб без сърцето, а сърцето без черния дроб? Всички части на организма са достигнали до такова предано съединение, че всяка от тях е готова да се жертва за благото на другите.

Без който и да е от основните органи на тялото организмът няма да може да функционира: без бели дробове, без черен дроб, бъбреци, сърце, мозък. Всеки по отделно, без другия, не струва нищо. Вижте колко са се сближили и са се съединили, че са готови да отдадат живота си на другия. Всеки изпълнява само онази мисия, която му е възложена и се грижи на 100%, смятайки се за отговорен пред всички останали. Ето това се нарича поръчителство.

А дотогава тела няма. Затова общото понятие група не е абстрактен термин, а единственото, което живее и съществува!

От урока по книгата Зоар, 10.03.2014

[129541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Съединението става за сметка на всеки, който самоотменя сам себе си до нула. По какво се различава това от обичайната психология?

Отговор: Разликата е много проста: в името на какво се самоотменяме? Аз отменям себе си спрямо другите, и те –  себе си, е и какво се случва по-нататък? Това е само условие за разкриване на светлината.

За сметката на самоотмяната спрямо всички, в центъра на кръга възниква неутрална зона, на която не действат никакви егоистични сили. Това е област на общото ни желание, тъй като там се съединяваме и неутрализираме егоизма си. В тази област изграждаме новата реалност, новото пространство, в което разкриваме висшата сила.

Всички наши желания са устремени към центъра на кръга, в който има сила на желанието, съединението, самоотмяната, единството, поръчителството. От друга страна, казано е, че празно място няма – винаги присъства някакво качество, сила. Но тук в центъра няма нищо.

Място се нарича желание. А тук се концентрира желанието на всички, но то сякаш е анулирано. Защото никой от нас не желае да се ползва от своето желание, а желае само да отдава на другите. По такъв начин създаваме нова особена област в друго измерение, на друго ниво.

Започваме с Малхут, след това с Зеир Анпин, Бина, Хохма и достигаме до Кетер – ”крайната точка на буква йуд”. Тоест от десетте направени опита – йуд (числото 10), ние достигаме до ”крайната точка на буква йуд”, в която се разкрива Творецът. В това се състои  вътрешната същност на центъра на групата, в който изграждаме новия космос, ново пространство с особени свойства, благодарение на нашите усилия и самоотмяна. Там може да се разкрие висшата сила.

Затова, само след разбиването и поправянето ние получаваме средство, съсъд, в който да се разкрие Творецът. Иначе нямаше да имаме възможност да Го разкрием, тъй като в природата за това няма Негов детектор, орган за да Го усетим. Той се появява само за сметка на това, че го създаваме в такава форма: ние всички сме егоисти, но желаещи да се приповдигнем над своето его и да се самоотменим всеки относно всички. И всичко това, за да се уподобим на Твореца. Ние искаме да придобием неговите свойства, за да Му се уподобим.

По такъв начин създаваме ново състояние в центъра на групата, което се нарича ”майчино лоно”, Шхина. За сметка на взаимната самоотмяна създаваме ново пространство с нови свойства, в ново измерение, което до сега не е съществувало в Малхут на Безкрайността. Това място за разкриване на Твореца се появява само сега, благодарение на нашите усилия.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

„Поръчителство“ – това е уникално средство, за сметка на което ние обединяваме желанията си в едно, независимо, че то включва всичките ни съставни. Тъй като всеки е дошъл поради еднаква цел, по същата причина се е отказал от собствените си интереси, работейки само за общото благо. В крайна сметка, ние дотолкова се съединяваме, че започваме да губим усещането за собственото си ”аз” и вместо него усещаме ”ние”.

А ако работим по-нататък, стремейки се от усещането за ”ние” да преминем към усещането за Твореца, то и това ”ние” пропада и се превръща в ”обобщение”, в едно цяло. В зависимост от това, как се ражда това ”обобщаващо” ни цяло, ние започваме да се наричаме духовни хора. От десет човека се получава един, започващ да усеща Твореца.

По същество това е духовният съсъд, който липсва на нас и на нашето просто обединение, а само достигаме до това понятие ”Един”. Тогава ние създаваме място, качество, в което се разкрива това явление,  наричащо се „Творец”. Без създаването на такъв особен детектор ние не сме способни да разкрием Твореца, защото Той няма нито образ, нито име, а се проявява само съгласно нашите съсъди.

Съобразно с приготвените от нас съсъди: АВА”Я, ние започваме разкриването на напълванията и на практика да постигаме онова, за което ни разказват кабалистичните книги: екрани, решимот. Всичко това се реализира в нашия общ съсъд, а докато не изникне този ”Един”, ние нямаме духовен съсъд.

До понятието ”един” се достига за сметка на взаимното поръчителство. Напредъкът си можем да проверим по това, че все повече ми се удава съвместната работа с другарите, и аз все повече се вълнувам за всеки един от тях и за всички взети заедно. Нашето съединение става все по-качествено, по-градивно. Аз усещам всичките си другари и себе си като едно неразривно цяло, като много капки вода в една голяма капка.

Постоянно трябва да се работи над осъзнаването на това велико единство, да благодарим за дадената възможност да го постигнем, да ценим важността на съединението повече от всяко друго състояние. Тази точка на единство между нас и Твореца трябва да бъде над всичко друго. Така, че всичките ни усещания – групови и лични: зрение, слух – започват да минават през призмата на единството.

Аз чувам, виждам, усещам, възприемам сигналите през всичките си чувствени органи, прекарвайки получената световна картина, реалността, в която се намирам, през тази точка на единството. За мен тя е като система за отчитане, защо усещам това така, защо всичко това ми е дадено да го видя? Искам всичко да измервам, да съпоставям, да усещам всичко това през тази точка: Доколко това е добро или лошо за нея, издигаме ли я или я спускаме, какво се случва в нея?

Тази точка за мен става основна грижа. През цялото време се стремя да се прилепя само към нея. Това е моето убежище, Ноевия ковчег, обща лодка, в която ние плуваме. И ако аз се грижа за нея, то няма за какво друго да се притеснявам – непременно всичко ще е наред. Буквално проверявам лодката: няма ли някакви пукнатини, всичко ли е наред. Постоянно си изяснявам само това, както в живота си инстинктивно се предпазвам и следя за своята безопасност, наблюдавам всичко наоколо, не съм ли заплашван от нещо?

Ние неосъзнато се пазим. Само новороденото не се грижи за нищо, лежейки на ръцете на майка си. Но в зависимост от възрастта в нас се изгражда инстинкт за самосъхранение, да защитаваме живота си. Точно така трябва да се погрижим и за изграждането на новия живот извън тялото, който също се нуждае от защита. Цялото си внимание трябва да насочим натам: как да изградим убежище, Ноев ковчег.

Когато се разкрива потопа около нас, цялото това море от нечистотии, егоистични сили, натиск, тогава ще трябва да преодолеем тази заплаха, с помощта на силата за отдаване (хафец хесед) и да преминем през първия етап: да преведем своя ковчег през водите на потопа.

Тава е етапът, над който трябва да работим сега. Основната ни дейност е срещу обшия егоизъм на цялото човечество. Но трябва да разберем, че човечеството не съществува отделно от мен, а е част от мен самия, това е моята част извън групата, извън ковчега, и част от моята душа вътре в ковчега. Както по-рано съм усещал точката в сърцето си отделно от целия останал свят, така сега има група с нашата обща точка в сърцето и целия останал свят. Но този свят – това са също наши, само че външни желания, които трябва да присъединим към нас до края на поправянето, за да ги присъединим към същата онази точка и за сметка на това да израснем, да се издигнем до замъка на Царя.

Само благодарение на нашето присъединяване към целия свят ние можем да се издигаме по стъпалата на духовния свят. Колкото повече чужди желания присъединим към нас, толкова по-високо се издигаме. А по пътя си, разбира се, ще срещнем много от охраната на Царя, които ще ни спъват и връщат обратно, назад. Под техния натиск ще се свличаме надолу по планината и отново ще се катерим нагоре. Благодарение на полученото свише търпение, което зависи от преклонението пред групата и от нашето принизяване, ние ще можем да присъединим към нас по-голямо количество външни желания и така да напредваме.

В зависимост от напредъка, привързвайки Твореца към външните съсъди, ние на практика разкриваме духовните състояния, които ще ни дадат разбирането за онова, което ни казват кабалистите в своите книги. Ще разбираме вече онова, което четем, и тези книги ще станат пътеводител за нас, а не пречка. Четейки книгата съответно с текста ще разкриваме в себе си буквите за работа и сами ще преминаваме през тези разкази.

Независимо, че всички състояния са описани от много висока точка на нашето поправяне или близко до него стъпало, но ние приблизително някак си ги усещаме. Тъй като всяко състояние има по 10 сфирот и в много слаба форма преминават през всички явления. Така, накрая започваме да разкриваме описаното в кабалистичните книги.

От урок по подготовка за конгреса, 03.01.2014

[124822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Пътят за излизане от кризата (егоизма), т.е. методиката за интегрално образование, се състои от девет пункта, „спирки“, урока.

Първи етап: запознаване с понятието поръчителство, където се разяснява, че единството е прекрасно.

Втори етап: съпротивлението на егоизма се преодолява с помощта на силно обкръжение.

Трети етап: изясняване на центъра на групата, ”така наречената малинова топка”.

Център на групата – това не е просто доброто отношение към другарите и готовност да им се помогне. ”Малинова топка” означава, че аз губя напълно личното си отношение към всеки. Тоест, всички ние сякаш се освобождаваме от външните си обвивки, кожа, плът, кости, от всички вътрешни вродени свойства на характера, оставяйки само искрата, духовния ген, решимото. От всеки остава само това решимо, т.е. неговата вътрешна същност, стремежа за съединение.

Преставам да виждам лицата. А ако ги виждам, то трябва да работя над себе си, за да не остане нищо. Мой другар се нарича неговото решимо и неговия стремеж да достигне до обединение. Само това се явява духовна част: разкритото разбито решимо и усилието на другаря, независимо от това решимо, да достигне до съединение, т.е. да го върне към поправената му форма.

Затова сега не виждаме нито лица, нито характер, пол, никакви форми на поведение и навици на всеки. Ако аз и до сега забелязвам различията в отношенията на другарите един към друг, то това не е група. В групата всички са равни, т.е. не намирам никаква разлика между тях. Виждам всички другари като решимот в усилие да постигнат съединение.

С това започва третият урок ”за малиновата топка”. А завършва с това, че всички се съединяват заедно в едно, единно понятие, издигат се над себе си, достигат единство и вътре в него откриват решението, което преди не е имал никой от участващите. Това се нарича висш, ”обобщаващ фактор”. Това вече е такъв напредък, при който Кетер на нисшия се превръща в Малхут на висшето стъпало.

Това състояние се нарича малинова топка, в което са се разтопили всички искри (решимот) и са се слели, като много капки в една по-голяма.

Гледах веднъж репортаж от орбиталната станция в условия на безтегловност, където е станало някакво изтичане. Космонавтът подлага кофа, а когато изхвърля течността от нея, то тя изкача от кофата като една огромна сферична капка с диаметър около 50 сантиметра, която се удържа от повърхностното напрежение и от силите на молекулярното взаимодействие, свързващо всички молекули.

Същото трябва да наблюдаваме в нашата малинова топка. Ние се намираме в безтегловност, отменяйки всички външни сили и изграждаме единен балон на единството. От това се подразбира, че трябва да го поддържаме непрекъснато. Тъй като постоянно изникват някакви пречки за това единство. Ние се борим за своето единство, защото желаем да продължим да живеем, тъй като ”малиновата ни топка” е началото на нашата духовна стълба.

От урока по подготовка към конгреса, 01.01.2014

[124588]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „съкращение“ (цимцум) в групата?

Отговор: Докато не започнем автоматично да възприемаме думата ”желание” като общо желание – нищо няма да помогне. Ако се говори за съсъда, веднага трябва да разбираме, какво означава това ”заедно”. Ако се говори за светлината – това е удоволствието, разкриващо се в нас, когато ние сме се съединили.

Това трябва да се случва напълно инстинктивно. Този инстинкт трябва да се вживее в сърцето, за да ни стане ясно, че това е така и иначе не може да бъде. Сякаш, чувам за нещо кисело и моментално усещам киселината в устата.

Да направя ”съкращаване” на своя егоизъм означава, че ние искаме заедно да издигнем величието на Твореца, силите за отдаване над силите за получаване във всички ситуации, които се случват с нас. Тоест, първото условие е: „Каквото и да се случва, ние се задължаваме, преди всичко да се съединим и да останем като един човек с едно сърце“.

Второ: „Да запазваме силата на взаимното поръчителство, отново и отново, укрепвайки се всеки, за сметка на останалите и всички, за сметка на всеки“. Това ще означава, че ние сме постигнали едно общо желание.

И така, ние стоим в подножието на планината Синай, около тази планина на ненавистта, съединени в едно сърце и свързани с взаимно поръчителство. Тоест, изпълнили сме тези две условия.

А освен това, на върха на планината са ни нужни Моисей и Тора. Това означава, че там, на върха сме достигнали съединението с Твореца. Моисей е нашата обща сила, намираща се над нас.

Третото условие е: „Величието на Твореца, на духовната цел“.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2013

[122371]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че съществува външна страна на разпространението ни и обяснение, което може да изглежда чисто материално. Вътре в него минава канал, чрез който протича висшата светлина и създава усещането, че в него се съдържа някаква особена сила?

Отговор: Това е така. Даже не трябва да се притесняваме и да крием това! Не сме дошли, за да възпитаваме хората или да играем с тях на някакви игри. Известно ни е как да уредим живота си и това умение произтича от разбирането на природата. Научили сме се да използваме съзидателната сила, която се крие вътре в съединяването на хората помежду им.

Знаем, как да изградим такава връзка между хората, за да се разкрие вътре в нея, изграждащата и поправяща сила, променяща всичко. И това не са само думи – трябва да излъчваш от себе си светлината, сякаш Пророкът Моше, слязъл от планината Синай със скрижалите на завета в ръцете, силата, способна всичко да промени и да поправи. Хората трябва да усетят това в теб.

Другите също могат да произнасят подобни думи, но в тях няма да има повече от вътрешното, чувственото напълване, което определя всичко. И това не са само емоции, а светлината, която трябва да действа. Светлината въздейства на хората по време на обяснението ти и също така светлината след това ще ги поправи и ще ги свърже с теб, така че работейки с техните желания да намериш вътре в групата Твореца. Светлината реализира цялата тази верига.

Затова, когато излизаш на разпространение, трябва от една страна да обясняваш с думи, тоест да действаш на обичайното земно ниво, но преди всичко, напълно да се концентрираш върху вътрешното съдържание, за да предадеш на хората светлината и да предизвикаш в тях усещането. Ако го няма това, няма защо да отиваш.

В противен случай правиш по-лошо. Тази светлина, която е трябвало да дойде, заедно с обяснението ти и не е дошла, поради недостига на вътрешните ти усилия, ще се разкрие с обратната си страна и ще предизвика пренебрежение към теб и разединение. Така че, чрез метода за осъзнаване на злото, по този заобикалящ, дълъг път на страдания, някога, но не много скоро, в крайна сметка, ще достигнеш до правилната реализация.

Вътрешните усилия, които притеглят светлината, това е поръчителството. За да се разкрие Тора в нас, помежду ни, задължително трябва да действа поръчителството: взаимната грижа, съединението, всеобщото равенство, където всичките другари, всичките, са като един човек, едно тяло. Това е преди всичко! Според степента, с която това се случва, ние тръгваме на разпространение и тогава ни чака успех.

Трябва да действаме само в съответствие с подготовката си. И тогава ще се обръщаш към публиката, заедно със светлината, която задържаш в правилния си съсъд. В твоето правилно обединение с групата се разкрива духовната светлина – нека, все още да не е много явно, но като обкръжаваща светлина, която вече се намира в теб.

С нея вече можеш да се обърнеш към хората по начина, по който това вече е действието на светлината, а не просто разговори, с които днес никого не можеш да убедиш. Самите думи не са толкова от значение. Главното е – ти да излъчваш светлината. Известно е, че Моше е бил „некрасноречив“, но това не му е попречило да се превърне в  народен водач. Хората трябва да почувстват, че в теб има някаква светлина и също да я поискат.

Това е възможно само при условие, че се съединяваш с всички другари и водиш живот в поръчителство или поне се стремиш към него, което за теб е по-важно от всичко. Преди всичко, проверяваш и изграждаш това условие и всъщност, тръгваш да разпространяваш именно него. Не е важно, как именно говориш – външната форма зависи от човека, към когото се обръщаш. Но важното е, тази вътрешна светлина, която действа и гори в теб, и хората чувстват това. Защото в тях има желание, отчаяло се да получи напълване, което жадува, именно тази светлина.

Не се свързваме един с друг чрез разговорите, а само за сметка на тази светлина, която има в единия за другия. Благодарение на това, желанията ни се съединяват. И ако в теб има светлина, която чака другият, който вече напълно се е отчаял, то той ще се прилепи към теб. Той само и ще чака, кога пак ще се свържеш с него.

Oт урок по статия от книгата „Шамати“, 01.10.2013

[121313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите пишат за категорията ”Исраел”, в която всички са взаимосвързани и изцяло зависещи един от друг. Каква е тази категория? Кой се отнася към нея?

Отговор: Ще ти разкрия тайната: вчера през деня аз не бях ”Исраел”. До вечерта състоянието ми малко се промени: аз стигнах до ”Йерусалим”, после се спуснах към ”долината”, след това се срещнах с ”лъвовете”, после се издигнах към ”небесата”, полетях…

А днес сутринта, събуждайки се, вече не се отнасях нито към ”Исраел”, нито дори и към ”народите на света” – аз бях просто ”Животно”…

Изобщо, ”Исраел” (ישראל) се нарича желанието за получаване, което се самонасочва ”направо към Твореца” (яшар-Ел – ישר-אל).

Ако ме питаш за каквато и да е субстанция на белтъка, то аз не знам към коя от категориите се отнася тя. Първо трябва да се провери нейното желание и намерение – тогава ще бъде ясно, явява ли се тя ”Исраел”, и ако да, то на какво ниво. Да речем, че пред теб седи грък по рождение и евреин по рождение, но ако погледнеш вътре, гъркът може да се окаже ”Исраел”, а евреят –”грешник” от ”животинското” стъпало.

Всичко се решава от желанието и мощта на намерението. И разбира се, ”Исраел” първи се поправят. Ако в мен има част от ”Исраел” и част от ”народите на света” – от самосебе си първо поправям по-чистите съсъди.

Този ред се проектира и в нашия свят: тук, желаете или не, ние се отнасяме към ”Исраел” и сме длъжни да се поправим сега.

Но в духовен смисъл евреите също се делят на две части: ”Исраел” и ”народите на света”. Колко представители на ”Исраел”, ще съберем между еврейския народ? Може би 1000 от 12 – 14 милиона…

Въпрос: Тогава кой трябва да поеме върху себе си отговорността да стане ”Народът на Исраел”, ”като един човек с едно сърце”?

Отговор: Онзи, който се чувства част от този народ. Това вече са вътрешни детайли на възприятието, те не могат да бъдат оценени с думи и не можеш да ги определиш по паспорт.

Въпрос: И вие вчера не бяхте с този народ?

Отговор: Не. Вчера вечерта бях в числото на ”народите на света”, а тази сутрин се събудих ”животно”. Но се надявам, че през деня ще бъда ”добро момче” и ще израста до стъпалото на ”велик първосвещеник”.

Но по време на работата, разбира се, ще ми се наложи да падам, да се свличам – едва ли не до състоянието на Аман и на другите злодеи. Те ще се ”облекат” в мен и аз ще се почувствам като тях самите, истински ще се вживея в тези образи, описани в Тора.

Защото Тора очертава вътрешните контури, описва вътрешните роли, които трябва да изиграем по пътя на подобие с Твореца. Аз няма да мога да Му се уподобя на 100%, ако не премина през душите на Амон, Хитлер, Фараона и т.н. Трябва да се вживея в тях, а също и в онези чисти образи на отдаване, които им се противопоставят. И само тогава ще се поправя истински.

Проблемът не е в това, просто да се събудиш ”животно”. Ако всичко се ограничава с това, то аз съм ”извън играта”. Изобщо, духовният път и тялото не може да се свързват с онова, което виждаш сега с твоя материален поглед. Това е жестока грешка. Никога не съди по външните ”картинки” и по усещанията на тялото – съди само по намеренията и желанията.

В цялата реалност има само желание за получаване, желание за отдаване и намерение, които поправят желанието за получаване така, че то да стане отдаващо.

Това е всичко. Освен това, няма нищо повече – само три параметъра: светлина, съсъд и екран между тях.

Въпрос: А как стои въпросът относно 600-те хиляди, за които пише Баал а-Сулам в статията ”Поръчителство”? Трябва ли все пак те да се пробудят и да се обединят по пътя към поправянето?

Отговор: Все пак ще ти издам една тайна: веднъж да се добереш до такива състояния, в които да ти потрябват 600 хиляди поръчители – и ще ги намериш. Те изведнъж ще се появят пред теб, като в сън…

От урока по статията „Поръчителство”, 07.05.2013

[106924]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Ако единици от народа на Исраел извършат предателство и без да се съобразяват с ближния, се върнат в мръсотията на себелюбието, това ще накара всеки от народа да се грижи сам за себе си. Тъй като тези единици няма изобщо да го пожалят. Тогава, от самосебе си, ще стане невъзможно изпълнението на заповедта за любов към ближния за целия народ на Исраел.

Тук става дума за ненарушимото взаимно поръчителства, буквално за кръгово поръчителство, което свързва всички в едно цяло толкова здраво и неразривно, че от това зависи животът и смъртта на всеки. Достатъчно е само един да го наруши – и всички са обречени. Това вече е нещо повече от обичайната взаимозависимост. И затова всеки в групата трябва да разбира: такова е неоспоримото условие. Работата тук не е в лицата на другарите, не в техния характер и навици – всичко това не ме интересува. Главното е образувам ли с тях такава система на взаимно поръчителство или не?

При това никой от нас не знае какво се случва с другия. Сякаш всеки отговаря за своята тапа, запушваща дъното на общата лодка, но това никой не го забелязва, никой дори не усеща какво прави сам. Изваждайки своята запушалка, аз не забелязвам, че нашата лодка потъва. Ние работим в условия на пълно скритие и трябва да проявяваме отговорност, да се устремяваме към сливане и единство, трябва да не забравяме, че зависим от висшия – само Той ще ни опази и обедини.

Усилията по пътя ще ни помогнат да разберем какво още не ни достига.

Заради онези, които свалят товара от плещите си, останалите също остават в блатото на себелюбието. Тъй като без тяхната помощ народът не ще може да изпълни заповедта за любов към ближния, като към самия себе си.

Трябва да достигна такова състояние, когато се нуждая от Тора, от методиката, за да се обединя с другарите. Това е моята цел и само за това се грижа. Единството с другарите в моите очи придобива най-висша ценност, и за да не им навредя, за да не ги предам, ми е нужна помощта на Твореца, на Тора.

Напълно съм предан на групата и се страхувам само от едно – как да не навредя на другарите. И тогава моля Твореца: ”Помогни ми да се въздържа да не навредя. Само това ми трябва от Теб, нищо повече.”

Засега не мисля как да Му доставя удоволствие. Това стъпало все още е далече от мен и тревожейки се за него сега, е все едно, че не се тревожа за нищо. На ред сега при мен е не любов към Твореца, а към творението, към другарите.

Но сам не съм способен на това, аз само ги ненавиждам, завиждам им, отхвърлям ги, безучастен съм към тях, забравям за тях всяка секунда. И затова моля свише за сили, за да бъда предан на другарите си, да мога да отговарям за тях и да правя всичко, което зависи от мен, само и само да се включа с цялото си сърце към групата. Нека не остане нищо от мен, освен тази велика, неуморима грижа, преизпълваща всичките ми помисли и чувства. Само за това моля свише, знаейки, че сам не ще се удържа в такова самоотдаване. Само това очаквам, надявайки се на помощ, която ще дойде и няма да ме остави – да мога да пазя другарите си.

Такава е първата основа, първото стъпало, което трябва да достигнем. И ако наистина желая това, то се удостоявам с получаването на Тора. Защото в този случай наистина се нуждая от светлината, възвръщаща към Източника, която ще съедини моите разбити съсъди – желания, ще поправи душата ми, за да стане тя ”лодка” за всички. В нея аз ще държа и ще опазвам другарите си, уверен в това, че няма да им се случи нищо лошо.

От урок по сттията ”Поръчителство”, 05.05.2013

[106731]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво позволява на силата на мисълта да изведе човек от неговата природа? Защо потенциалът на нашите общи мисли е по-силен от нашето естество?

Отговор: Намираме се в природата на неживото, растителното и животинското ниво, не повече. Нашите желания, като цяло, са устремени към храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания. Това е моето естество.

От друга страна, от обкръжението получавам сили, отнасящи се към по-висока, духовна степен. И ако в обкръжението се възцари общата мисъл, тя ми оказва стопроцентово въздействие.

Днес тези явления вече се проявяват: мислите странстват по света, подобно на вируси, предавайки се от един на друг. Те не просто ”витаят във въздуха”, те са част от свързваща връзка, която още не усещаме, въпреки че тя обхваща всички нас с леки възли.

По-рано, на предварителните етапи на развитие, взаимовръзката между нас е била слаба, а сега цялата мрежа все повече проявява своето въздействие.

И като следствие, засега ни е необходимо електронно общуване: мобилни телефони, SМS-и, и-мейли, видео конференции, социални връзки… Все още не сме проникнали в дълбочина, не сме стигнали до самата мрежа, но вече откликваме на нейните позиви и се доближаваме към взаимна комуникация. Ето в какво е коренът на съвременните технологии на общуване.

В същото време скоро ще оставим и тях, защото тази връзка ще ни покаже тяхната вреда. Нима има някакъв смисъл в днешните връзки, в безсмислените разговори: ”Здравей, как си…”? Нашето желание расте, всеобщата свързваща връзка се проявява все повече – и в един момент ще поискаме много по-качествена връзка. Тогава хората ще изхвърлят това, по което се увличат днес. Те ще общуват помежду си само при настояща необходимост, и обратно, ще се откажат от ”електронните приказки” в търсене на друг канал, намиращ се над обикновения словообмен. Те ще поискат вътрешна връзка.

И ако правилно си въздействаме един на друг, можем дори днес да използваме свързващата ни връзка. Нали душите са разбити по отношение на себе си, а не по отношение на Малхут в света на Безкрайността. И се стремим именно към нея, така че в какво е проблемът? Нека Малхут да е скрита от нас с множество завеси, екрани – това не означава, че не се намираме в нея. Доколкото пробуждаме общата връзка, дотолкова можем да я задействаме.

Това и правим с помощта на взаимното поръчителство. И затова то ни е необходимо за поправяне. Сякаш ни предлагат: ”Готови ли сте ясно, правилно и адекватно да използвате свързващата всички връзка за отдаване? Като цяло този подход се нарича ”поръчителство”.

Днес както никога човек е близо до запознаване с тази връзка, близо до активно, осъзнато участие в нея, което ще му позволи да стане подобен на Твореца. Нали ”Творец” – това е всеобщата мрежа, пълна с безкрайна взаимовръзка. Така Той ни се разкрива.

Ако поискам по-рано да разкрия тази връзка, то сам ”пробуждам зората”, старая се да добавям усилия и чувствам все по-голяма отговорност за целия свят, за цялата действителност, чак до Твореца. А ако не съм се подготвил, не съм се устремил напред, връзката със своето разкритие застава срещу мен. В това е различието между ”пътя на Тора” и ”пътя на страданието”.

Въобще, цялата тази мрежа с всички видове връзки, с всички светове, с всички детайли на възприятието, с всички етапи на разкриване наричаме ”Тора”. Със своето поръчителство ние я активираме, подбуждаме към по-голямо разкриване, и това се случва с всеки.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 12.03.2013

[102669]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение: Подкрепяйте се взаимно. Ятото от диви гъски лети в идеален клин. Когато всяка гъска размахва криле, възниква мощен възходящ въздушен поток, който се улавя от птиците летящи по-назад. Тази работа в екип позволява на ятото диви гъски да лети с около 70% по-дълго, отколкото всяка отделна гъска. Партньорството и работата в екип прави всеки от нас силен. Подкрепяйки се взаимно, възможността за успех е много по-голяма, отколкото ако работим по единично.

Съхранявайте строя. Когато една гъска изпадне от строя, тя моментално усеща съпротивлението на въздуха и силата на земното притегляне. Това я принуждава незабавно да се присъедини обратно към ятото със собствени усилия. Ако сте създали добър екип, стремете се с всички сили да го съхраните и да работите взаимно. Да се запази ефекта на обединените усилия, въпреки егоизма в нас, е много по-изгодно, отколкото да се работи по единично.

Сменяйте се. Когато водачът на ятото се умори, той е длъжен да отиде в края на ятото, за да възстанови силите си и друга гъска заема неговото място. Много е важно усилията да се разпределят между екипа и сложните работи да се изпълняват, редувайки се един с друг.

Общувайте. Гъските крещят, за да се въодушевяват и подкрепят една друга. Така и ние трябва да общуваме един с друг, да се подкрепяме, ободряваме и съобщаваме за проблемите.

Не оставяйте никого. Когато една от гъските в ятото не може да лети повече, две други гъски напускат стадото и остават с изморения техен другар, докато той не възстанови силите си или умре. И едва след това летят самостоятелно или се прикрепят към друга група, за да догонят своята. Ако ние имахме здравия разум на гъските, също бихме се подкрепяли и подсигурявали един друг. Най-добрите екипи се състоят от другари, които изпитват истинска симпатия един към друг и винаги си помагат един на друг, независимо какво се случва.

Слабият може да се грижи само за себе си, силният – за семейството си, а още по-силният – за другарите, за екипа, а супер силният може да се грижи за целия свят. Но повечето хора са слаби. У тях няма сили за полет на душата. Те са усетили слабостта около себе си и са я попили.

Изживейте много животи. Вашият растеж, величие и развитие зависят от създаденото от вас обкръжение. Когато създадете екип, разпалвате в сърцата на вашите другари велика цел, заедно преодолявате трудностите, подигравките, неразбирането, издигате се на ново, по-високо ниво на развитие. Изживявате не един незначителен, скучен живот, а множество ярки и наситени животи. Защото преживяванията, емоциите и страстите на вашите другари стават и ваши.

Изживявате много животи. С това компресирате времето. Един малък човек изживява само един скучен, сив, еднообразен живот. Човек с голямо сърце, човек с големи цели, разпалващ сърцата на другите хора, преживява хиляди животи: най-ярките, най-интересните, най-удивителните.

[98577]

Filed under: Възпитание на децата, Поръчителство - Няма коментари→