Въпрос: Какво означава „връзка в сърцето” между другарите в групата?

Отговор: Известно е от науката Кабала, че разбиването е станало, за да може да се поправи Малхут.

Защото, ако Малхут не включи в себе си желание за отдаване (келим Бина), то за нея е невъзможно да се поправи.

При взаимното си проникване, Малхут и Бина постепенно поправят Малхут, освен нейната основа – „каменното сърце” (лев а-евен), което се поправя най-накрая.

Малхут поправяме за сметка на включване свойството на отдаване, Бина, в свойството за получаване, Малхут. В душите, това става за сметка на взаимното им проникване една в друга – до пълното смесване на всички и поправяне на едните за сметка на другите (Исраел – Народите на света, във всеки).

Нашите поправяния могат да се осъществят само при включването един в друг. Да поправиш себе си – означава да поправиш взаимното си проникване с всички части на общата душа.

Основата на поправянето – това е само в поправяне на разбитите връзки между нас. От това произтича целия устав на групата, законите, към чието спазване трябва да се стремим, както ни съветват кабалистите, според техните разбирания за висшия свят.

Всичко това идва от поправянето на келим, които трябва да се включат един в друг, а това се постига с усилията към съединението, които привличат светлината, поправяща взаимното проникване.

От природните закони на разбиването, поправянето, съвършеното състояние – произлизат всички съвети на кабалистите, описани в техните книги.

Те говорят за това с думите: „Обединете се, провеждайте събрания на другарите, разбирайте настроението на другаря” – но ние трябва да разберем, че това произхожда от необходимостта да се включим един в друг, за да можем заедно да привлечем обкръжаващата светлина, която ще поправи връзката между нас.

От урока по Книгата Зоар, 28.09.2010

[22113]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Като цяло, творението се нарича „Вавилон”. То е създадено от желание, преминало през четири стадия на светлината, слизане в световете, раждане и разбиване на структурата Адам, като в резултат от това, желанията за получаване и отдаване се смесили така, че във всяко от тях има части от всички останали.

После, върху това разбито състояние се излива светлината и разбитите части започват да се пробуждат от неживото желание към растителното, животинското и човешкото.

Но едновременно с по-нататъшното развитие на егоизма в хората, в един от тях – Адам, преди 5770 години, възникнало желанието за отдаване. С това започнал процесът на поправяне. Затова времето се отчита от този момент нататък.

Така се сменят 20 поколения в подготовка за общото поправяне. Първата проява на пълно разбиване се нарича „Вавилон”. Започвайки от него, хиляди хора вече са преминали пътя на Адам за разкриване на Твореца и затова те се наричали „човек” или „син на Адам” (бен адам).

Светлината продължава да се излива върху разбитите желания, а нейното въздействие извиква в тях и проявяването също на разбитите желания за отдаване – предизвиква безпокойство.

Човекът инстинктивно започва да търси, желаейки да напълни своето желание. Той иска да разкрие истинското състояние, да намери причината за разрива между свойствата получаване и отдаване. Именно това ще го доведе до разкриването на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2010

[22109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В материалния свят всеки има тяло със собствено напълване. Биологически ние  сме отделени един от друг и психологически всеки се чувства личност със собствена индивидуалност.

В духовния свят всичко постоянно се променя, от състояние в състояние, светлината и съсъдите през цялото време са различни.

Ние се обличаме в някакво състояние, което назоваваме по име, като артист превъплъщаващ се в роля, или като във фантастичен филм, където влизаме в различни образи.

Няма понятие „лична постоянна душа”, която да съществува независимо и да се издига по степените и всеки път да запазва своята индивидуалност. За нас е трудно да разберем, как моето „аз” пропада.

Например, казано е в статията „600 хиляди души”, че всеки, който поправя душата си, ще разкрие Малхут в света и ще се нарече цар Давид…

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.09.2010

[21985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

600 хиляди души са части от една обща душа, създадена от Твореца. Това единствено създадено творение се е разделило на части, което наричаме «600 хиляди» души – но става дума не за количество, а за качество на връзката между нас.

Когато Творецът създава желание да се наслади, в него всичко е единно – един Творец, един съсъд, една светлина – всичко, като едно цяло.

Но в това състояние, не усещат  нито желанието, нито светлината, нито разделянето, нито връзките, дали съществува творение или не съществува – това е пълно отсъствие на усещания.

Тъй като всяко усещане в творението може да бъде само на основата на противопоставянето, което включва егото и това, което то усеща.

А за това е нужно да усети разликата между светлината и съсъда – тяхната пълна противоположност и връзка. Но при съединяването на съсъда със светлината, тяхната разлика не се унищожава, а над ненавистта се добавя любов.

Двете свойства трябва да се разкрият, а дистанцията между ненавистта и любовта, тъмнината и светлината (ненавистта се разкрива като тъмнина, а любовта като светлина), дават на творението усещане за реалност, разбиране, къде то се намира и с кого е свързано.

Затова, само светът на Безкрайността не е достатъчен, за да се формира творението и да го направи самостоятелно съществуващо.

Едва след като творението премине целия процес на развитие, започвайки от първото състояние до второто и завършвайки с третото, тогава то разбира своето първо състояние, става независимо, подобно на Твореца и затова се нарича Адам.

В началото, в състояние 1 – то е било само капка семе. След това творението разкрива разбиването и неговото поправяне. А достигайки до поправяне – достига до съвършенство.

То вече не се счита за капка семе, а притежава мощност на 600 хиляди души и е една голяма, самостоятелна душа.

Шестстотин хиляди – това са шестте сфирот на Зеир Анпин, умножени на 10 сфирот всяка още на «10 000», сила на подема ЗА към  Арих Анпин, управляващ всички поправяния. В резултат се получава 60х10.000=600.000.

Затова общата душа, общото окончателно поправено състояние се нарича «600 хиляди души».

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.09.2010

[21991]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да се подготвим за разкриване на разбитата връзка между нас?

Отговор: Подготовката за разкриване на разбитата връзка между нас се нарича време на подготовка.

Това е първият етап на придвижване в науката кабала – науката за разкриване на висшия свят и висшите сили на всекиго в нашия свят.

Човек идва в науката кабала, но колкото и да е чел и колкото и да са му разказвали – той не възприема нейната тематика.

Изисква се не усилие да запомняш, или способност да разбираш – а въздействие на светлината, в резултат на усилието не в изучаването, а в опитите за обединение – и тогава той започва постепенно да слуша, тоест да чувства вътрешни отзвуци на това, което слуша и чете. И в него се появяват някакви вътрешни усещания.

Почетете книга на котето. Защо то не слуша? Защото в него няма чувства, които биха реагирали на вашата информация. В него няма „място” (желание) за нейното получаване/усещане/осъзнаване.

Така и с човека, идващ в науката кабала – той не може да възприеме нашата информация. И не затова, че не знае думите, а затова, защото в него още няма вътрешен модел на чувства и мисли, за да реагира на информацията от Книгата Зоар.

Затова е необходимо „време за подготовка”, в течение на което ние строим в нашето желание (материал) различни модели на чувства, връзки, реакции на духовните определения.

Изграждането в нас на такива нови сетива за усещане на духовните определения, става само при изучаването на кабала в група, която извиква въздействието на скритата висша светлина.

Именно тя създава в нас модели, нови, досега непознати на нас усещания за светлина, отдаване, обединение и прочее духовни определения.

Изисква се много време за образуването в човека на необходимия набор от чувствени реакции на основните духовни определения. В това се заключава и възпитанието в нашия свят: ако преместим детето в по-горен клас, ще видим, че то не разбира какво изискват от него, нищо не възприема.

Баал аСулам пише, че има време за даряване и време за получаване. Даряването разкрива процес, водещ към получаването. В същото време не може да има даване и получаване заедно. Защото е нужно да се създаде в човека „място”, в което той да усети недостатък в това, че ти дават.

Цялото наше предвижване по духовния път, се свежда до създаването в нас на възможността да усетим висшия свят. Той и сега е около нас, само че ние не го чувстваме. Творецът вече ни го дава, но в нас още няма желание за него. Нямаме потребност от отдаване и любов, а именно това е духовното!

Как да го разкрием? – В даровете на Твореца има светлина, която ни въздейства, пробужда ни по правилото „светлината раздвижва келим” – „разтърсва” желанията, и те започват да разбират все по-добре светлината и да я желаят все повече – това е свойството отдаване. Завършва времето за даряване и започва времето за получаване…

От урока по Книгата Зоар, 26.09.2010

[21947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

По статията на Баал аСулам „Шестстотин хиляди души”: Поправяйки се, всяка душа, привлича всичката светлина на общата душа, и с това предизвиква поправяне на душите на цялото поколение. И така зависят всички души една от друга.

Това става в следствие на пълната взаимовръзка между всички души. Затова нито една душа не може да се повдигне, без да поведе след себе си всички души. Нейният подем зависи от тях.

Това е интегрална система, където всичко е взаимосвързано. Поправяйки се, всяка душа поправя връзката си с другите души и затова приближава и тях към изправяне.

Да изправиш себе си – това означава, да поправиш своята връзка с останалите. От това тяхното собствено състояние си остава предишното, аз само ги подготвям за изправянето, което те по-късно ще извършат.

Защото аз стоя пред тях като предшестващо ги поколение. Осъществявам връзка с тях, без те да знаят и разбират това, което правя.

Аз използвам цялата система души, за да поправя връзките в нея, доколкото това е възможно. Но душите, които все още не са готови за това, не могат да разберат и почувстват моите действия.

Те самите още не са достигнали до такова изправяне, но аз ги използвам в изправянето и това се нарича подготовка на синовете от страна на бащите.

Точно по същия начин, по който ние усъвършенстваме този свят за бъдещото поколение. А децата ни идват и ползват всичко наготово.

Ние поправяме отношенията между нас, изправяме нашия слой до заличаване разликите между душите и от наша страна цялото човечество е поправено.

Но самите те не го чувстват. Когато дойде тяхното време за изправяне, те ще получат всичко готово за това.

Защо на тях всичко им се полага? Аз също някога съм получил помощ от предишните поколения, от миналите души.

Всяко следващо поколение се ражда с още по-голям егоизъм, затова без такава подготовка, то не може да свърши своята работа.

Всички извършват относително еднаква работа: и който трябва да поправи по-голям егоизъм, получава повече помощ.

От урока по статията 600 хиляди души, 26.09.2010

[21988]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят, хората се обичат и ненавиждат помежду си, подаряват си подаръци или се убиват един друг. А какво се случва в света на душите?

Отговор: Душите имат само една задача – съединяване до пълното сливане. Както отделните капки се сливат в една – невъзможно е да бъдат отделени, а се получава нова същност – взаимното отдаване.

Материалният свят – тази част от разбитото желание се поправя само в най-последното поправяне. А засега в него се разкрива любовта.

Там, където управлява любовта, всеки загубва усещането за себе си и се включва безгранично в другите, напълно се слива с тях. Но предишната ненавист съхранява своите „отрицателни” свойства.

Подобно на парадокса в квантовата физика, когато една частица може да бъде на две места едновременно. И това не е така, защото тя се премества от едно място на друго с безкрайна скорост – не, тя в един и същи момент се намира на две места, бидейки една! Но как е възможно това?!

В крайна сметка, ние ще открием, че навсякъде в цялото мироздание има всичко на всичко една частица, намираща се на всички места едновременно. Защото ако сме признали, че няма скорост и една частица може да бъде на две места, то по същия начин, тя може да бъде на безкраен брой места.

И освен това, тя няма форма, защото формата на частицата зависи от това къде сме я открили. И излиза, че няма нищо друго, освен една точка, създадена от Твореца „от нищото” („еш ми аин”), а всичко останало е нейна производна!

Затова, колкото по-близо се приближаваме до духовното, толкова по-ясно ще разкриваме, че няма друга възможност да говорим за него, освен с езика на кабалистичните книги.

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.09.2010

[21983]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „Тора”?

Отговор: Силата, която ни поправя и ни обединява се спуска към нас в своите различни проявления. Силата, която може да ни донесе осъзнаване на злото и неговото поправяне, да ни обедини с доброто и да ни послужи като пример за обединение се нарича Тора. С други думи Тора е цялата система на поправяне.

Зеир Ампин и Света на Ацилут са считани за „Тора”, защото те са един образ или една система, на която аз се опитвам да се уподобя. Аз постигам това, като обединя всички души в Малхут на Света на Ацилут, така че връзката между тях да бъде подобна на Зеир Ампин на Света на Ацилут. В този случай всички души в Малхут на Света на Ацилут се обединяват и се сливат (Зивуг) с Зеир Ампин на Света на Ацилут, Творецът. По този начин ние разкриваме връзката и сливането между нас.

Всичко това се случва, започва и свършва, в ЗОН (Зеир Ампин и Нуква) на Света на Ацилут. Малхут на Света на Ацилут преминава през седем състояния докато достигне до нивото на Зеир Ампин, подобие с Него, в нейният пълен обем. В Края на Поправянето (Гмар Тикун) те стават като две велики Светлини. От това следва, че Зеир Ампин на Света на Ацилут, която е смятана за „Тора” или за „Твореца”, служи като пример с нейната структура, сила и въздействие.

А ние преди всичко трябва да се стараем помежду си да се свържем в тъмнината и да разкрием, че се нуждаем от Неговата помощ. Когато в продължителните ни усилия да се обединим разкрием, че не сме способни да го направим, тогава, като малки деца, ще започнем да плачем и да изискваме поправяне и пример от Него. В резултат Висшият ще ни даде пример и сили да се обединим.

Но нашето искане и търсене трябва да произлизат единствено от нашите усилия да се свържем един с друг. Иначе ние няма да бъдем удостоени със Светлината, тъй като не се намираме във връзка с Малхут и Зеир Ампин на Света на Ацилут – ние не сме в Малхут.

Малхут усеща само обединение. Междувременно всички ние се намираме в нисшото, под световете БЕА (Брия, Ецира, Асия). Само нашите желания да се свържем един с друг се изкачват до Малхут, за да разкрият Творецът и за да достигнат свойството на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010

[#21185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Въпрос: Вчера на блога Вие написахте: „В духовният свят няма източник на светлина, тя изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намираме”.

Затова ли, само във връзките между нас, ние можем да оценим, доколко се приближаваме към източника на светлината, Твореца?

Отговор: Правилно. Няма друго място, освен където се намираме сега. Това е единственото създадено място – Малхут на света на Безкрайността.

Но в резултат от постепенното съкращение на светлината в 125 степени, присъствието на Твореца в него, ние се намираме зад 125 филтъра, зад последната степен на скриване, в която дори не усещаме, къде се намираме спрямо всички останали степени.

За да започнем да разкриваме това място, Малхут на Безкрайността, през скриването, трябва да си представим, че като че ли се намираме в него, но не го усещаме, защото сме разединени един от друг поради егоизма ни.

А ако започнем да се съединяваме, според степента на съединението, по 125-те степени на разкриването, ще се възвърнем в усещането на Малхут на Безкрайността. Всъщност, ние се връщаме в осъзнаване, махаме завесите, скриването.

Но всичко се разкрива според силата на съединението между нас. При устремяване към единство, именно силата на противодействие на единството се нарича „зло начало”, и никакви други неща.

Желаейки да се съединим в стремежа си да се уподобим на Твореца, ние ще разкрием цяла система от неправилни връзки между нас, която се съпротивлява срещу съединението, ще разкрием системата на нечистите светове БЕА (БЕА де пруда – световете на разделението).

Изправяйки намеренията ни от „да получаваме” на „да отдаваме”, ние създаваме от нечистата БЕА, система на чистите светове БЕА (БЕА де кдуша, святост, отдаване).

Защото в действителност нищо не се е разбило, а само се е развалила връзката, станала е егоистична, а сега отново се е възстановила във форма на отдаване!

Ние не сме раздробени, а сме съединени един с друг, само че с неправилна връзка. Вместо аз да ти предавам добро, аз искам да го изтегля от теб и да ти предам зло. И така всеки от нас.

Това се нарича разбиване на системата. Но в действителност нищо в нея не се е разбило. Това е същата тази система, в която всички сме съединени един с друг, само че с неправилни връзки.

Когато разкрием, че връзките между нас са неправилни, това означава, че вече се намираме в нечистите светове БЕА. Това вече е духовно разкриване. А засега пребиваваме зад 125-те нива на скриването на тези връзки. Но това е само недостатък на осъзнаването ни.

Затова всичко зависи само от усилията ни да разкрием системата на правилните връзки между нас. Защото чрез тези връзки разкриваме силата управляваща творенията – Твореца. Няма друга възможност да разкрием Твореца.

Всъщност, ние създаваме отново нашето кли (общият съсъд на душата) от разбитото му състояние, в което всички негови части, подобно на органите на болен човек, работят неправилно – докато не достигнем хармония и правилна връзка.

Здравото състояние, в което се връщаме, нашето правилно функциониране, вътрешната сила, която ни управлява, необходимостта и целта на съществуването ни –всичко това се нарича „Творец”.

От урока по Книгата Зоар, 14.09.2010

[#21137]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→