Въпрос: Какво представлява нашата взаимовръзка?

Отговор: Връзка е, когато аз те гледам и ти започваш да разбираш за какво мисля. Връзка е, когато ти си на десет метра зад мен, а аз чувствам с гърба си, че ти си там.

Има много видове връзки между нас, много полета, в които си взаимодействаме. Електрическо, магнитно, биохимично, поле от желания, мисли, намерения – всички тези полета ни свързват.

Всички живи тела създават около себе си полета и ние взаимодействаме с тези полета. Понякога успяваме да осъществим контакт, а друг път не сме способни  да го направим – всичко зависи от степента на съответствие на нашите полета.

Но има особено поле, което е мощно и високо – духовната връзка между нас. Това поле покрива, обхваща всичко останало и затова се нарича „Творец”.

Именно него трябва да разкрием. Но по същество, всички полета се отнасят към едно универсално поле, което е искал да открие още Айнщайн.

То свързва нашите мисли и желания и чрез него ние си въздействаме един на друг. Ако се концентрирам върху тази възможност, ако поискам да разкрия нашата взаимовръзка, тогава ще установя, че взаимно си влияем и ще я използвам за всеобщата взаимовръзка.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25505]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Ако човек е достоен за духовен напредък според разчета на общата система от души, тогава светлината го води напред, към самореализация. По този начин, той бива доведен в група и трябва да вярва, че тя му е дадена свише.

От този миг нататък, той има свобода на избора – да се укрепи сред другарите. Това поражда няколко положителни момента:

1. Човекът излиза от себелюбието. Светлината спомага за израстването на човека, издига го над егоизма и го връща към източника, за да се включи в общата мрежа и там да разкрие Твореца.

Необходимо е да се разбере, че ние и сега сме в единната мрежа, но не можем да го усетим, тъй като сме прекалено приземени. Не ни достига чистота, изострена възприемчивост, за да видим системата, в която се намираме и сега.

Според написаното в книгата „Зоар”, нашите очи са обърнати навътре и затова не виждаме реалното положение на нещата, не разбираме къде се намираме.

Нещо повече – ние презираме това изостряне на усещанията, отхвърляме го и не си позволяваме да станем малко по-чувствителни към връзката между нас.

А тя присъства вътре в нас – трябва само да се вгледаме внимателно и ще я разкрием. А след това, благодарение на разкриването, ще започнем да получаваме светлината, връщаща към Източника.

В крайна сметка, не светлината идва към нас, а ние отиваме към нея. В зависимост от степента в която човекът е привлечен към системата от връзки между другарите, той се сближава със светлината.

Защото общата система е неизменна и съвършена, но се проявява постепенно, съобразно това колко сме възприемчиви към светлината. Тя е постоянна и на нас са ни необходими само желания, насочени към нея

2. Групата помага на човека да се съпротивлява на външната среда. Сега той може да се спаси от властта на заобикалящия го свят, който чрез своите желания, мисли и цели въздейства на всеки.

Човекът влиза в групата, включва се в нея, иска да ѝ се подчини и получава други мисли, желания и цели, избавяйки се от външния диктат.

3. Човекът получава сили от цялата група и сега, самият той представлява силата на нейната обща душа. Разбира се, това прави стремежът му към светлината мното по-голям от онзи, който го е довел в групата.

С такъв мощен импулс към светлината и поправянето, човекът привлича въздействието на светлината върху себе си и тя го издига от неговото егоистично намерение – ло-лишма към алтруистичното намерение – лишма

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпреки, че се намираме в единна система, връзката между нас е разкъсана. Дават възможност на човека да почувства зачатъка на неговата връзка с всички и това усещане представлява живота в нашия свят.

Едновременно с това се появява възможност да обновявам и засилвам тази връзка в посока на отдаване, за да живея. Ако не го направя, духовната искра в мен угасва.

А след това ми дават ново желание, нова искра – с други думи, аз извършвам кръгооборот и идвам в нова реалност.

Тук ми разкриват друга връзка с общата система Адам Ришон и аз отново се чувствам живеещ в нашия свят, в един или друг период, в рамките на такива или други взаимоотношения между хората. Това вече е друг шанс, на друго ниво на желанието, на друго ниво на взаимовръзки.

Ако отново не съумея да реализирам ситуацията, отново ме преместват на друга степен на взаимовръзка – с други думи, аз извършвам кръгооборот, за да се появя в друго поколение, в друго време и да получа още една възможност да се обединя.

Всеки път ми разкриват определено ниво на взаимовръзка с другите хора, за да намеря начин да се обединя с тях чрез връзките на любовта. В този свят, принудително ми определят минималното ниво на връзка.

Ако пък аз сам намеря една или друга степен на връзка, основаваща се на любов, то вместо нашия свят, ще усетя много по-висока и интензивна форма на битието – духовен и вечен живот.

Сега, вместо върволици от решимот, създаващи в мен усещането за постоянна смяна на живота и смъртта, аз сам непрекъснато възобновявам връзката с другите и се издигам над поредицата „презареждания“. Връзката повече не се къса и животът не се прекъсва със загубата на тялото.

Така или иначе, всичко е включено в единна система, където действа законът за правилното взаимодействие на частите. Този закон е Творецът, любовта.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако Зоар говори само за видовете връзки между душите, какво, тогава, представлява светлината, която разкриваме?

Отговор: Светлината – това е усещането за връзка помежду ни. И нищо друго не се разкрива.

Ако няма изменения във връзките между нас, частите на общата душа – няма светлина, усещане за живот, всичко е мъртво.

Ако частите на кли усещат във връзките помежду си постоянни изменения, – това значи, че в кли протича живот, светлината в душата.

Тъй като между частите протичат различни взаимопрониквания и съединения, – тези изменения дават усещане за живот, за светлина вътре в кли.

Ако те се спрат дори за миг – всичко ще бъде безмълвно и мъртво, а ако всичко се променя, то се създава усещане за светлина, усещане за живот вътре в тялото на душата.

Така, че не е правилно да се мисли, че светлината е  нещо външно, чуждо, идващо в кли отвън.

Макар  да изобразяваме на чертежите така, че схематично да поясним явленията протичащи вътре в кли – получаването и отдаването, вътрешното и външното, ние говорим за светлината относно кли.

Затова, да усещаш живота – значи всеки път в себе си да разкриваш все нови части от нашето съединение, постоянните изменения във връзките между различните части на нашето общо кли ( желание, съсъда на душата).

От урока по Книгата Зоар, 28.10.2010

[25165]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички кабалистични текстове са създадени, не за да разберем нещо от тях, защото с нашия земен разум е невъзможно да разберем обясненията на кабалистите, които са написани на съвършено различна висота, противоположна на разума – не на получаване, а на отдаване.

Това е напълно различна програма, различно възприемане и направление на мислите.

Нищо не може да се направи – ние няма да разберем това, докато не достигнем същото състояние, в което се намира авторът, или състояние поне малко подобно на неговото. А докато сме обратни на него по свойства, то тази противоположност отхвърля всичко, което бихме могли да получим.

Не става въпрос за статиите и писмата, в които кабалистите говорят за нашите състояния още преди входа в духовния свят, за който ни подготвят, и където ни разказват как да влезем в него, за да ни оформят и съпровождат по духовния път.

А за такива текстове като „Учение за Десетте Сфирот”, Книгата Зоар и „Дървото на Живота”, описващи ни духовния свят – разказващи за висшето състояние, което ние бихме могли да усетим, ако съответстваме на закона на висшия свят – закона за отдаването.

Ако ние разкрием свойството отдаване, това, че връзката между нас е както между клетките на един организъм, тогава вътре в тази връзка ние ще разкрием законите, състоянията и картините от висшия свят, за които ни разказват кабалистите.

Ще ни станат понятни всички думи, които те използват в Книгата Зоар или в „Учение за Десетте Сфирот”, защото става въпрос за това, което ние ще видим, ще усетим и ще разкрием.

Цялата Тора ще се превърне за мен в Тора на живота и аз ще я разкрия вътре в собствените си желания, доколкото мислите и желанията ми ще бъдат в порядък помежду си, заедно с желанията и мислите на всички други души, – според степента на това, доколко аз ще разкрия в себе си способност да се съединя с другите и прозра това в Книгата.

Така Книгата ще ми стане инструктор, – Тора произлиза от думата „ораа” – ръководство, инструкция. Тогава ние ще разкрием цялото тяло на общата душа „Адам”, всички връзки между неговите органи.

Затова, четейки Зоар, ние сме длъжни да постигнем това усещане, – че наистина сме свързани помежду си, и във вътрешната глобална, интегрална връзка между нас сега разкриваме формата на тази връзка, за която говори Зоар.

Тъй като Зоар говори само за формите на връзката в неживото, растителното, животинското и човешкото ниво вътре в мрежата, съединяваща душите ни, а съвсем не става въпрос за животните, растенията и неживата природа в този свят.

Няма нищо освен души. И всички тези описания на неживите обекти, растенията, животните и хората обясняват само за формите на връзката между душите.

Когато нашите точките в сърцата – желанията ни, стремежът ни към единство между нас, се съединят правилно помежду си, тогава ние, във връзката между нас, ще разкрием всичко написано в Зоар. И това е, което ще се нарича „свят на Безкрайността” – свят на безкрайната, неограничена връзка между всички. Нека да се постараем да си го представим между нас!

От урока по Книгата Зоар, 25.10.2010

[24819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „600 000 души“: Има три периода в духовното израстване на човека:

1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;

2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;

3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.

Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма „много създания“ – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.

Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.

Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли „чужди“ за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.

Трябва да разбере, че „всеки съди според  собствената си неизправност“, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.

А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още „не е сътворен“ и има нужда от поправяне.

Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…

Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.

За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия  свят.

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако съществува само една душа, то защо са нужни 600 000 души, които трябва да достигнат между себе си поръчителство?

Отговор: Именно от това разделяне на части ние и ще достигнем единната душа. Защото е невъзможно да се постигне, това което е обща душа, без да се премине през разбиването.

За да се разбере тази картина, трябва отначало да се разкрие нейното разбиване и да се опитаме да я съберем обратно. И когато ти се поизмъчиш и разбереш, че не можеш сам да направиш това без висшият, ще разкриеш Този, който може да ти помогне. И заедно с Него ще събереш този „пъзел”.

Тогава ще узнаеш, че Той е направил и разбил общата душа. Направил го е заради теб, за да поставиш разбитите части обратно и да разбереш, как те трябва да са построени и в каква връзка се намират: да кажем сглобяваш автомобил от хиляди зъбни части и трябва да разбереш за какво е нужна всяка част и как трябва да се съедини с останалите и в какъв ред.

А когато го сглобиш тогава разбираш, че за да заработи този двигател му е нужна жизнена сила! А жизнената сила се нарича Творец.

Така по Неговите действия ще познаем Него, а иначе никога не бихме могли да Го разберем.

От урока по статията „600 хиляди души”,25.10.2010

[24866]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Да чувстваш само себе си, своята душа, вместо една обща душа – това се смята за порок. А някой може да сметне това за голямо постижение – все пак аз се намирам в духовния свят, заедно с Твореца, дори и да е отделно от останалите…

Но ако човек постига духовното, усеща като неправилно такова състояние, когато той е отделен от останалите и съществуват две части.

А още по-лошо е, ако има и трета част – Твореца. Та нали всички трябва да бъдат едно цяло: човек, методиката на поправянето и Твореца.

Но всеки е на степента на своите грехове – и вие засега сте далеч от такива „престъпници”.

Отначало е била създадена само една душа, но как това съвършено желание за наслаждение, създадено от съвършената светлина, може да се раздели на каквито и да било части? Как е възможно въобще такова отдалечаване?

Сега вие разбирате ли, че ние живеем в нереален свят?! Всичко това само в нашето въображение се разделя на части: неживо, растително, животинско ниво, човек, всевъзможни цветове и звуци.

Но в духовното не съществува всичко това! Истинското духовно – това е едно общо усещане, проста светлина. А цялото усещано сега от нас разделение е от нашия недостиг на съвършенство.

Ние изкуствено сме излезли от съвършеното състояние и затова чувстваме света разделен, където всичко е поотделно, разсечено, отделено от останалите и противоположно.

Но ако Творецът е един, то от него не могат да излязат няколко творения – а само едно.

От статията на Баал аСулам „600 000 души”: „И в крайна сметка, има в света само една душа, както е казано за сътворяването на човека: „И вдъхнал Творецът в него диханието на живота”” – има едно желание и една светлина.

Този, който се стреми да се върне към Твореца, се нарича „Исра-ел” („направо към Твореца”) и постига една единна душа.

Аз присъединявам към себе си тези, които ми се струват съществуващи извън мен други хора и постигам с това единната душа, Адам Ришон – така както тя е била създадена от Твореца. А вътре в нея се напълва светлината на безкрайността, Твореца.

Но за да ми бъде по-леко да изпълня това, на мен ми дават група, чрез която аз се отнасям към общата душа – това е близката на мен част от душата, с която аз мога да работя – преходното средство.

От урока по статията „600 хиляди души“, 25.10.2010

[24862]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички наши закони и действия: „не прави на другия онова, което ти е ненавистно”, „възлюби ближния като самия себе си”, 613-те заповеди, са включени в общия закон за взаимното поръчителство.

Защото този закон е сложна система, състояща се от множество детайли, всеки от които трябва да бъде нейна интегрална част и да работи за благото на цялата система. Това ще бъде и нейния живот. Тази част трябва да изхожда от това, доколко носи полза за цялата система.

Такива системи, в които действа закона за взаимното поръчителство, съществуват дори и в нашия свят.

В неживата, растителната и животинската природа няма свобода на избора. Такава свобода няма и човекът.

Но, когато се издигнем над своята егоистична природа и реално, независимо от своето его погледнем тези природни системи, тогава ще видим, че те работят съгласно закона за поръчителството. В противен случай, природата няма да има право на съществуване.

И само хората, в които се е разкрила точката в сърцето, получават възможност да излязат от този всеобхватен закон за поръчителството, който изпълняват неосъзнато и да постигнат изпълнението му чрез своя свободен избор, със собствените си усилия. След това, тази възможност ще има и цялото човечество.

Както в човешкия организъм, най-важните, обезпечаващи живота системи се намират осъзнато в поръчителството като закон, съгласявайки се с него, така и цялото човечество постепенно ще стигне до неговата реализация.

Цялото творение, в пълна степен изпълнява закона за поръчителството. Единствено всеки човек се пробужда постепенно, съгласно определения процес и ред, за да може чрез своя свободен избор да реализира участието си в общата система, която се нарича „тяло на Адам”.

Затова, не е необходимо да мислим, че в света липсва някакъв закон. Просто, по отношение на нас, това се разкрива като възможност осъзнато да започнем да изпълняваме закона за поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направя, за да получа сили и да поискам поправяне?

Отговор: За това е необхдоимо човек правилно да си представя мрежата от взаимно свързаните желания – искри, разбирайки, че те трябва да работят заедно и да разкриват помежду си особената обща сила, наречена „Творец”.

Тази сила си е отишла оттам, защото във връзката между искрите няма взаимност, сплотеност. Но човекът отново и отново рисува картината на взаимната връзка и по този начин привлича светлината от поправената система.

Засега това е игра и от него все още не се изисква да извършва духовна работа, но се изисква да полага старание.

Нека дори да троши – но той трябва да се учи от това. Детето не се учи, ако не чупи. То трябва да рзглоби играчката, за да разбере какво има вътре.

Така е и по духовния път. Но стремежът тук е към съзидание, към издигане.

Ние, все повече засягаме разбитата система от връзки между душите. В действителност, няма да разкрием нищо друго, освен нея.

Вътре в тези връзки, ние ще видим механизма, който действа отгоре надолу. Той се разкрива от централната точка, от Малхут на света на Безкрайността, приближава се към мен в разбирането, в осъзнаването. Именно това е системата на световете.

След разбиването, тя се е поправила и се е изградила пред мен така, че с нейна помощ да мога да премина през всички етапи на поправяне, изначално заложени в нея.

Така че, системата вече се намира пред мен, а всички ние сме свързани и обединени в състоянието на окончателно поправяне.

Аз трябва само да разпозная себе си в правилното единство с всички и да разкрия помежду ни Силата, която се нарича „светлина” или „Творец”.

От урок по статия на Рабаш, 20.10.2010

[24287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→