Сблъсквайки се с нещо противоположно, ние възприемаме тези събития по най-грубия начин: светлината въздейства на най-голямото желание. А когато започнем да размишляваме какво и защо се е случило, тогава работим в най-светлото желание. Излиза, че има разлика между въздействието на светлината върху желанието (колкото повече са противоположни, толкова по-голямо е въздействието) и как го възприемаме, което става според принципа за близостта, според възможността да се разберат помежду си.

Например, някой те е наругал. Ти си се обидил от цялата дълбочина на душата си – егоизмът ти е наранен, и в своето най-ниско желание си почувствал противоположността между вас. След това включваш разума, започваш да анализираш и малко да се приближаваш към него – в нещо да го разбираш, съгласявайки се и дори съединявайки се.

Мястото, където мога да разбера нещо противоположно, се смята за по-светло, по-високо. Обратната взаимовръзка на светлината и келим ще ни обърква, докато не почувстваме излизането и влизането на светлината в себе си – как става това спрямо изменението на авиюта. А дотогава, трябва да се отнасяме към това явление като към особено средство (сгула) за привличане на светлината, което е по-важно от знанията.

Това не означава, че не трябва да полагаме усилия да разбирем какво учим, смятайки, че най-важно е намерението. Не, намерението трябва да бъде свързано с умственото усилие и то се проявява по специален начин по време на ученето.

Защото всичко, за което говорим – авиют, парцуф, светлина – се случва само в намерението. Нищо не се променя, освен намерението, а всичко, което става долу е резултат от неговото въздействие. Строежът на душата, кли, което създаваме, получаваната в него светлина – всичко това е само намерение, и затова трябва да бъде свързано с всички части на науката, като наука за намерението.

Не е важно колко ще знаеш – важно е усилието. Затова няма значение какъв точно материал изучаваме. Усилието се състои в това, да се свържем с материала и да намерим в него своите вътрешни състояния.

Има ли в теб Малхут на Безкрайността? Намираш ли се в Окончателното поправяне? Получаваш ли НАРАНХАЙ? Да! Къде е това? Скрито е в моя вътрешен парцуф. Именно за него става дума!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[35126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Извършваме ли ние сега приношение за Скинията на Завета или Творецът я събира на части и кой е архитектът?

Отговор: Ние, естествено, нищо не разбираме в своята работа, също както двугодишното дете расте и не знае какъв трябва да стане на три години, не планира процеса на своя ръст и не формира себе си на възраст три години. Точно така правим на менора (седмочисленик), хвърляме къс злато в огъня и тя се появява от самосебе си. Как така „от самосебе си”?

Работата е в това, че ти нищо не можеш да направиш сам. Ако подготвяш свое намерение (не действие, а само намерение!), ако го изградиш в средната линия, то от твоята материя светлината прави именно такава форма, която тази материя трябва да приеме. Тази материя не може да приеме никаква друга форма! С други думи, тя вече се намира в тази форма, ти си длъжен само да я разкриеш за сметка на това, че твоето намерение ти разкрива тази картина.

Ти влизаш в свят, който е готов от по-рано! Когато ти се разкриват „топка и цветя”, „менор”, „маса”, „платнище”, „оникс и други камъни”, на теб ти се разкрива това, което вече съществува, ти обновяваш своето възприятие, ти разкриваш; това се разкрива пред теб, в теб. Ти изграждаш своето видение, възприятие, разбиране, съгласие. В съответствие с величината на твоето съгласие, ти виждаш не външната форма, а виждаш, че всичко се намира вътре в теб, че твоето зрение е вътрешно.

Сега това, което виждаш, ти се струва външно, а в духовното ти виждаш, че всичко се намира вътре, твоето възприятие е същинско. Нямаш тази илюзия, в която се намираш сега, когато ти се струва, че светът съществува извън теб, че има „ти и света”. В духовното я няма тази лъжа. Чувстваш, че всичко се намира вътре в теб, вътре в душата, с която отъждествяваш себе си.

От урок по седмичната глава, 04.02.2011

[34523]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Който прилага усилия да достигне Твореца: всички вчерашни усилия по подобряване на своето духовно състояние, сближаване с Твореца,  пречистване на себе си, всичко, което си положил вчера – сякаш днес е пропаднало! И отново, всеки ден и всеки миг е необходимо да започваш отново (независимо от отчаянието от похабеното време и усилия), все едно че не си работил това и вчера.

Затова е казано: “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“. Защото ясно разбрали, че са съвършено неспособни да направят така, че от тяхната работа да израсне нещо духовно. Затова тяхната молба към Твореца е била пълна, от дълбините на сърцето. И незабавно получили отговор, защото само на такава молитва отговаря Творецът. (Затова нашата единствена задача е – да ускорим постигането на състоянието “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“).

Баал а-Сулам. Писмо 57.

Усилието и трудът, откриващи се в сърцето на човека по време на молитвата (изясняване на молитвата), по-достоверно и ефективно го водят към целта, отколкото всички останали действия в този свят (които са второстепенни и външни, и съществуват само, за да доведат до самата молитва).

Баал а-Сулам. Писмо 56.

[33760]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Най-важното в (духовната) работата (над поправянето на намерението, отношението към Твореца) – това е правилният избор, както е казано: “И избери живота!“, т.е. сливането с Твореца, отдаването (лишма), благодарение на което се удостояваме със сливане с истинския живот. А когато явно се разкрива висшето Управление, вече няма място за избор. И затова Висшият (парцуф) вдига Малхут, която се явява мярката за истината, в (своите) Енайм, благодарение на което (в нея) настъпва скритие (относително низшето), тоест на низшия му се струва, че във Висшия има недостатъци, и няма никакво величие. И тогава свойствата на Висшия, изглеждат на низшия като недостатъци. Получава се, че тези желания (на висшия) са подобни (на желанията, на качествата) на нисшия, т.е. както няма живот в низшия, така (на него му се струва) няма живот и в свойствата на Висшия, сякаш няма никакъв вкус в Тората и заповедите, и те са безжизнени.

И (това е направено специално така от висшия, защото) тогава се появява (възможност в низшия) място за избор, (понеже той става независим от висшия) т.е. низшият трябва (да провери своите усещания и мисли и да достигне до извода, че такова състояние му е дадено специално, за да не се ръководи от това, което усеща, а да развива за сметка на групата величието на висшия, да бъде над своите усещания) и да каже, че цялото усещано от тях скритие се случва заради това, че Висшият (специално) е съкратил себе си заради (него) ползата на низшия. За което е казано: “Когато народът на Израил е в изгнание – Шхина е заедно с тях“. А в зависимост от този вкус, който усеща низшият, така и той се отзовава за него. Тоест той не е виновен за това, че не усеща вкуса на живота, просто на него му се струва така, че и във Висшия няма живот.

Но ако човек укрепва (във вярата над знанията – във връзката с Твореца над всички отрицателни усещания), това говори, че горчивият вкус на тази храна (напълването или празнотата в желанията) той усеща само, защото за него няма подходящите затова келим (намерение), които биха могли да приемат благото (да разберат и усетят правилно поведението на Твореца спрямо него), т.е. причината е в това, че неговите келим са получаващи, а не отдаващи (оценката на Твореца за напълването, а не за целта). И той съжалява за това, че Висшият (поради това) е принуден да скрива Себе си, давайки (му), на низшия, възможност да злослови (по неволя) за Него. Неговото съжаление (на низшия) означава подем на МАН от низшия, молитвата (към висшия за помощ, за да не се отнася към висшия лошо, независимо от разните усещания в желанието). И благодарение на това, (МАН-ът на низшия) Висшият издига своя АХАП – тоест Висшият може да покаже на низшия всички блага и наслаждения, които се съдържат в АХАП-ът, които Висшият може да му разкрие. А тъй като там се намирали и ГЕ на низшия, Висшият ги издига заедно със себе си (дава на низшия сили да усети наслаждението и постижението заедно с екрана, да оцени тези напълвания в чувствата и разума само за още по-голямо сливане с Висшия), и тогава низшият сам започва да вижда достойнствата на Висшия. Получава се, че низшият се издига заедно с АХАП-а на Висшия. (Висшият дава на низшия и напълване/опустошение и възможността да бъде или да не бъде над тях).

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 195. „Съчетаване големината на милосърдието с големината на справедливостта„.

[33672]

Filed under: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм уверен, че всеки от нас иска да изгради обкръжение, което да го придвижва напред. Та нали ние говорим само за това.

От една страна – ние искаме, от друга – разбираме своята неспособност да изберем това обкръжение. И всички искат, всички търсят, всички слушат, че това е необходимо… Как да излезем от това състояние?

Отговор: Как от разговорите да се премине към вътрешни действия, в сърцето? Помолете Твореца! Няма никакъв шанс, това да се случи само. Трябва да помолите!

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.01.2011

[33651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако искам светлината наистина да достигне до мен, аз съм длъжен да поискам поправяне за целия си духовен съсъд /кли/ от Кетер до Малхут. Защото в духовното няма никакви частични решения, когато съм „почти” съгласен, но не до край.

Трябва да поискам това поправяне за всичките си „10 сфирот” или за всичките четири нива на желанието: неживо, растително, животинско и човешко.

Ако съм опознал цялото си зло на всичките тези четири стъпала, тогава мога да привлека светлината на поправянето. Трябва така страшно да поискам това да се случи, че да ме разтресе до основи, „ до мозъка на костите”.

Обаче, ако сега се пробудя сам, започна да искам обкръжаваща светлина, да викам, да моля за поправяне – това е прекрасно, но няма да помогне! Желанието, в отговор на което идва светлината, трябва да се намира между душите, в тяхното отношение една към друга.

Тоест трябва да се вдъхновя, да пея заедно с всички, да скачам, да изпълнявам някакви действия, което да ми помогне да се включа в групата – да се съединя с обкръжението и да поискам от него да ме настрои на отдаване. Нека ми даде желание да стана отдаващ, да се съединя с другите.

В степента на стремежа ми да се включа в обкръжението ще получа от него реакция, желание – и ако вече с това желание се обръщам към обкръжаващата ме светлина, тогава имам шанс тя да ми подейства.

Затова трябва да се накарам да се обърна към групата, да получа в отговор вдъхновение от нея, колкото се може повече да се впечатля от нея – и тогава ще мога да се обърна към обкръжаващата ме светлина.

Защото моето обръщение към групата е знак за това,че:

1)    разбрал съм, че сам нищо не мога да направя,

2)    желая повече отдаване, отколкото получаване,

3)    ценя тях повече от себе си.

Тоест, това е вярно искане, което правилно ме формира в посока към духовното. Ако съм готов да приема от тях всичко, което ми дават, над разума и чувствата си, все едно от самия източник – значи съм готов за поправяне!

Значи вече съм се издигнал над егоизма си, видял съм, че съм абсолютна нула и искам поправяне. И единственото поправяне, което желая е да придобия способността да отдавам.

Такова искане безусловно ще привлече обкръжаващата светлина, защото това точно съответства на неговата природа, „възвръщаща към източника”. А моята молба е да ме върнат при Него!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 25.01.2011

[33677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

От тук се вижда, че всичко, което е възможно да се постигне, малко или голямо – се постига само със силата на молитвата. А цялата работа, която ние сме длъжни да извършим е само затова, че да разкрием нищожността на собствените си сили и това, колко сме неспособни и недостойни на нищо с нашите сили и способности.

Затова именно тогава ние сме способни и достойни да излеем пред Твореца истинската молитва. (Т.е. цялата ни работа се свежда до осъзнаване на безсилието и желанието да достигнем целта, чрез милостта на Твореца).

И няма никаква възможност да заобиколим това условие: аз не мога да си кажа, че решавам първоначално, че съм недостоен и не съм в състояние да извърша и да постигна каквото и да е, и после вече да призовавам Твореца, а да не ми достигат усилия и работа за да постигна собствената си нищожност.

И затова ние сме длъжни да приложим всички усилия в духовната работа (всички възможни усилия), за да достигнем намерението “заради Твореца“, както е казано: “Всичко, което е в твоите ръце и сили да направиш – направи!“.

И дори независимо от това, че ти нищо не виждаш в този миг, когато вече изцяло си напълнил чашата със своите усилия, които си длъжен да приложиш по разчет на Твореца, тогава настава време за молитва. А до този момент е вярно казаното от мъдреците: “На казващият, че не е приложил усилия, а е намерил – не вярвай“.

Тъй като до този момент той не готов за молитва, а Творецът чува молитвата. (По този начин трябва да достигне нужното желание за целта – отдаване и любов към творенията и към Твореца. Да осъзнае, че със свои сили, няма да постигне тази цел. Желаейки, целият резултат да бъде само заради Твореца. Всичко това заедно образува и намерението “заради Твореца“.)

Баал а-Сулам. Писмо 57.

[33572]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитва?

Когато, върху човека се спуска духовното скритие (мисълта за отдаване и любов към другите) и той влиза в такова състояние, че не усеща никакъв вкус от духовната работа (достигане на свойствата отдаване и любов към другите), съвсем неспособен е да си представи и усети любовта (към Твореца –единното свойство на любовта) и трепета (че не може да Му даде същата любов, която получава от Него), и не е в състояние нищо да направи с намерение за отдаване (да достигне със собствени усилия) – за него няма друг изход (така и му се разкрива), освен единствено да плаче и зове към Твореца, да се смили над него (защото сам той повече не може да съдейства за това) и да снеме затъмнението (това, което скрива неговия егоизъм) от очите и сърцето му.

В духовната работа плачът е изключително важно състояние. Казали са мъдреците: “Всички порти към Твореца са затворени,  освен портата на сълзите“. И недоумява светът: “Ако портата на сълзите е отворена – то защо въобще са останалите порти?“ (Защо направо да не  се влиза във висшия свят през портата на сълзите?)

Така както човек, молейки някой друг за нещо много важно за себе си, и вижда, че другия остава непреклонен, и е безполезно да продължава да се моли, (и когато вече не вижда никакъв друг изход), то избухва в сълзи (от безсилие и отчаяние – отчаяние от това, че безнадежно иска да постигне желаното, а безсилие – защото се е убедил, че да го постигне не е по силите му).

Затова е казано: “Всички порти са затворени, освен портата на сълзите“. Само, когато всички порти (изпробвани от човек в опита му да влезе във висшия свят) се затварят (убеждавайки се сам в тяхната непригодност), става ясно (за него самия), че (само) портата на сълзите е отворена (за него и едва тогава той може да се възползва от нея, т.е. истински да помоли именно за освобождение от егоизма и придобиване на свойството отдаване).

А за момента не е ясно, че портата на молитвата е затворена – не се вижда дотогава, че отворена е портата на сълзите, а значи заключена, защото човек мисли, че има още някакъв изход от състоянието му. И само, когато се затворят всички други порти, тогава се отваря портата на сълзите.

Затова е казано: “В мрак плачи, моя душа“: когато човек достигне пълния духовен мрак, само тогава душата му започва да плаче, защото няма друг изход.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 18. „В мрак плачи, моя душа“.

[33492]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ще чуе ли Творецът молбата на човек, който моли да бъде издигнат на следващото стъпало, желаейки да избегне страданията?

Отговор: Разбира се! Творецът чува всяка молитва. Само се помоли! Но не се обръщай към Него напразно, както правят обикновените хора „от улицата”. Ние виждаме, че на това няма отговор: хилядолетия хората молят напразно!

Но ако ти искаш да се издигнеш на следващото стъпало, от своето предишно егоистично състояние, от егоистичното желание за наслаждение, от всички условия, дадени ти от Твореца, над които ти нямаш власт, и молиш да се издигнеш – Творецът незабавно те чува и те променя. Постепенно…

Разбира се, ти молиш от своето егоистично желание, стремейки се да избягаш от страданията, да властваш, да бъдеш известен – не е важно какви цели поставяш пред себе си, – но ако във всеки случай молиш за по-висока степен, представяйки си я в своето егоистично желание, в определен, засега лъжлив вид, – това се нарича „ло лишма”, и ти напредваш.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.01.2011

[33477]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: По какво молитвата в кабала се отличава от религиозната молитва?

Отговор: Кабала принципиално се различава от всички други методики и изобщо от всичко, което съществува в нашия свят. Казано просто, тя е едно, а всички останали – нещо друго.

В какво се състои разликата? В това, че кабала е изградена на основата на промяна на самия човек. Не на промяна на нещо извън мен, не на промяна на обкръжаващата среда, не на това, някакъв дядо „боже” да започне да се отнася към мен добре, не на промяната на отношението на другите хора. Аз не моля Той да промени моето здраве, моята съдбата – нищо подобно. Аз моля Той да промени моя егоизъм – само това!

Цялата кабалистична методика е изградена на това, човек да промени себе си. От друга страна, всички други методики и религии са построени на това, че Творецът се изменя по отношение на човека: аз Го моля, Той да бъде милостив, доброжелателен, аз Го предразполагам.

В кабала няма такова нещо. По отношение на Твореца аз съм изменящият се човек, намиращ се в Абсолюта. И този Абсолют е неизменен. Ако Творецът е първопричина, първичното начало, ако Той е абсолютно добър, абсолютен, вечен, съвършен, то Той не може да се променя. Променя се само несъвършенството. Той не може да се променя.

И затова всички изменения стават само в човека. С други думи, аз, според своите сили, състояние и вътрешни свойства, усещам себе си повече или по-малко комфортно. Но това съм именно аз, защото аз съм променлив. А Творецът никога не се променя, Той е постоянната обща сила на Природата.

Съответно, всички молитви, за които говори кабала, представляват молба на човека за собствената му промяна. Към кого се обръща? Към стена? Ако Творецът е постоянен, ако Той е вечен, съвършен, то Той изобщо не реагира на тебе.

Но ти, обръщайки се към Него, ставаш друг и получаваш друга реакция, защото повишаваш при това своята чувствителност. Ти се намираш целият в същото това постоянно поле, което се нарича „Творец”, в същата тази постоянна Сила. Но ти се молиш, искайки да се промениш и тогава това поле ти въздейства с голяма интензивност. Ето, това се нарича „молитва”.

Думата „молитва” на иврит (леитпалел) означава съдя себе си, самооценям се, осъждам се. Това не е обръщение към някого, който да се смили над тебе или да те облагодетелства. Не, това е преоценка на себе си. Това е молитва.

И затова, макар религиите и да използват същата тази дума, в кабала тя, както и всичко останало, има абсолютно противоположен смисъл.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→