Въпрос: Как се случило при разбиването това, че висшият е знаел, че творението ще се разбие от това, и все пак е отговорил на неговата молба?

Отговор: Разбира се, че е знаел, той сам е и организирал цялото това разбиване!  Как иначе Малхут би могла да се съедини с Бина, ако не за сметка на разбиването?

За днешната криза говорят също като за някакво разбиване (думата криза произхожда от същия корен). Но това не е правилно. Кризата – това е създаване на връзка между две свойства, които не могат да се съединят по друг път.

Ние често използваме в техниката такъв метод на съединение, когато трябва да се разрушат защитните сили на един материал и да го съединим с друг материал. Такива взривове спойват заедно метали, внедряват ги един в друг. Ако нещата не могат да се съединят, ние чрез този способ разрушаваме техните защитни сили, границите помежду им и ги заставяме да се съединят един с друг. И това става възможно за сметка на тяхното разбиване, насилствено, по метода на взрива.

Може да ни се стори странно – защо ни е да взривяваме и да чупим нещата – но ние не ги разрушаваме, а обратното – достигаме съединение. И ни е невъзможно да се съединим един с друг, ако всеки не счупи своята защитна граница. Тъй като силата на егоизма, силата на желанието да се наслади, живяща във всеки материал, никога няма да позволи на някой друг да навлезе на нейната територия. И затова ни е необходимо да приемем против този егоизъм някаква особена сила, коята да пречупи неговата граница, за да въведе в себе си втори материал, второ свойство, както някакъв неканен гост.

Това е, което се случва при разбиването, където са Малхут и Бина. Но ако Малхут не получи свойството Бина, тя няма да успее да се поправи. А тя няма да успее да получи свойството Бина, защото е направила за себе си ограничение, защитен екран – тя нищо не иска да получи в себе си. Това трябва да се вмъкне в нея на сила! Самата тя никога няма да се съгласи на това.

Тя няма да се съгласи на разбиване, на получаване заради себе си- а без разкриване на егоистичното получаване, е невъзможно в Малхут да се разкрият нейните истински свойства, противоположни на отдаването, които не ѝ дават да достигне това отдаване.

Затова разбиването е било организирано свише. Ние го наричаме разбиване, но всъщност – това е съединение между Малхут и Бина, защото незабавно след това става смесване на свойствата милосърдие и съд.

На края ние получаваме Бина и Малхут, тясно свързани едно с друго, но разбити. И това също е постижение, тъй като те се чувстват отделени от Твореца, но понеже са съединени заедно, те имат възможност да поправят тази разделеност!

Получава се, че разбиването – това е много голямо поправяне в строителството на съсъда. Без такова промеждутъчно състояние, е невъзможно да достигнем продължение и никакво поправяне. Затова и в днешната криза трябва да виждаме преломната точка, точката на “бонификация“ – възможност за рязък обрат в принципно новото състояние.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 04.09.2011

[53712]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем книгата Зоар, къде трябва да се стараем да намерим връзката между нас – в разума или в усещанията?

Отговор: В усещанията. А ако не сме способни, то разумът трябва да помогне. Но преди всичко трябва да се стараем да намерим чувствената връзка.

Зоар ни описва онази връзка между нас, в която ние съществуваме. Тази връзка ще се разкрие като Малхут на Безкрайността, пълна със светлината на Безкрайността, присъствието, разкриването на Твореца. Към това трябва да се стремим.

Затова четейки Зоар, ние се стараем да си представим правилната връзка между нас. В наши дни необходимостта от такава връзка за цялото човечество вече започна да се разкрива явно. Затова науката кабала се разкрива за всички, изисквайки от нас, малко по-рано получилите пробуждане и започнали да се занимават с нея, да започнем масовото и разпространяване, за да могат всички да разберат, какво се намира в криза – тоест във връзка, която по-рано е работила, а сега не работи и трябва да се намери нова връзка между нас.

Тази нова връзка е невъзможно да се разпознае по естествения егоистически начин, както по-рано. Защото тази връзка вече съществуваваща в глобално- интегралната система, пронизана от взаимното поръчителство, в някаква степен се разкрива в света. Затова пред нас възниква проблема: разкрива се най-добрата връзка между нас, а ние все още се отнасяме към нея егоистично. Разрива между желателното състояние, вече разкриващо се в света, и истинското, в което пребиваваме – това е то кризата.

Четенето на книгата Зоар, изучаването на цялата наука кабала и всичките ни усилия трябва да ни доведат до такова състояние, че да се уподобим на тази мрежа от връзки, разкриваща се между нас. Тъй като тя се разкрива вече многократно поправена, отколкото ние, в нашето разбито състояние. И ние, анулирайки ситуацията, казваме, че светът е взаимосвързан, а ние – не.

От урока по книгата Зоар, 05.09.2011

[53716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всички закони в науката, които сме открили като човечество до сега, като законите в химията, биологията, математиката, физиката и дори в квантовата физика, се свеждат до един закон – Закон за Взаимната Връзка. Който и закон да вземем, ще видим, че той е дуален. Законът за привличането и законът за отблъскването. Законът за развитието и законът за деградирането. Във всички закони на природата има един общ знаменател – насоченост.

Новият закон е закон, съгласно който ще можем да предсказваме развитието на събитията в бъдещето. Той е основан на избора на насоченост: да теглим всичко към себе си за сметка на останалите или отдавайки на другите, като самите ние получаваме само най-необходимото, да се грижим за цялата система.

Много прост и нагледен пример за този закон са бактериите. В нашия организъм има бактерии, без които ние просто не можем да живеем. Те произвеждат витамини, като витамин „К“, който практически не може да бъде получен отвън. Съществуват и бактерии, без които не можем да усвоим храната.

Има полезни бактерии, които както армията и полицията охраняват от лошите бактерии. Всички тези бактерии работят съзидателно, взаимосвързано, грижат се за целия организъм. От друга страна, има бактерии, които са насочени към разрушение. Именно те са причина за много заболявания и за смърт.

Има и друг пример за симбиоза и паразитиране. При симбиоза – единият помага на другия и за сметка на това се развива, помагайки на другия. Например, всички растения поглъщат въглероден двуокис като необходим продукт за тяхната жизнена дейност, а отделят кислород. А животните и хората – обратно. Паразитите, от друга страна, живеят за сметка на другите и изсмукват всичко от окупирания организъм и сами умират, тъй като няма върху какво повече да паразитират.

Всичко това са данни от научни изследвания. На човечеството му отне много време, за да открие тези закони на природата. Сега, съединявайки всичко това заедно, откриваме нов закон – закон за насоченост на взаимовръзката. На какво се учим от природата, когато разкриваме нейните тайни? – Ако се грижиш за другите – добре за теб, добре е и за другите. Ако теглиш към себе си – другите страдат и след това самият ти страдаш многократно повече.

Обществото днес е поразено от „вирус“ под название Алчност. Това е страшен вирус, който не щади никого. Бил си добър, хубав, грижовен човек – и изведнъж вирусът на алчността се внедрява в теб и цялата ти добрина и грижа отиват на вятъра.

Ако погледнем света днес, ще видим, че целият е заразен с този вирус. Как действа той? – Изменя посоката на намерението ти от грижа за другите в облагодетелстване за сметка на другите. Този вирус заразява с огромна скорост, поразявайки всички континенти, всички слоеве на обществото, цялото човечество.

В резултат на тази епидемия, имаме разруха в семействата, в такива хуманитарни отрасли за обслужване на населението като медицината и образованието… Така скоро ще тръгнем един срещу друг с оръжие, изпълнени с гняв, без да разберем, че всъщност никой от нас не е виновен. Просто не виждаме единния враг – вируса на Алчността. И не трябва да воюваме един срещу друг, а заедно против общия противник, вируса на Алчността, като се обединим заедно във взаимно поръчителство. Това е първото необходимо действие.

Второ, да разберем, че не трябва да се борим със своите събратя, каквито и да са те, а всички да се сплотим в борба с алчността. Трето, да разберем, че любовта и взаимната връзка са нашето оръжие.

Можем да излизаме по площадите, но ако излезем на борба един срещу друг, то това само ще укрепи още повече нашия общ враг – вируса на Алчността. И едва след победата над него ще разберем, че този вирус е възникнал в нас именно за да предизвика нашето обединение, да ни доведе до обединение, щастие, безопасност, вечност и любов.

Доктор Ангелов (Бостън)

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Успехът в тези дни зависи от нашето изпълнение на програмата на природата. А природата се стреми да ни доведе до съединение и днес вече реално ни демонстрира това от своя страна, от страна на висшата сила. Тази сила се приближава към нас, за да я разкрием, но ние я усещаме като зло.

Висшият ти разкрива долната си част, АХАП, за да ти даде възможност да се прилепиш към него. Той се разкрива като форма на отдаване – но ти го възприемаш като тъмнина, объркване, безсилие. И сега трябва независимо от това да се присъединиш към Него.

Ние представляваме две съседни степени: висша и нисша. И сега висшата степен АХАП де-Бина – тоест Елохим, Творецът ни се разкрива в най-ниската степен. Трябва да приложим усилия, за да го възприемем с разбиране. Такава е природата и нищо не можеш да направиш против нея – тя ни се разкрива, показва ни се, че сме длъжни да се съединим.

АХАП на висшия иска това от нас, разкривайки ни желателната форма, която трябва да приемем – и тогава ще се чувстваме добре. А иначе Той ще ни свети, но Неговото светене ще бъде тъмнинан за нас, тоест не светлина (ор), а нощ (орта). И ще получаваме Неговото въздействие, докато не ни стане съвсем зле и под натиска на това зло ще ни се наложи да се изменим, да се съгласим с Неговата власт.

Това, което наричаме криза, в действителност не е криза, а разкриване на следващата висша степен, на която трябва да се изкачим. Колкото по-бързо го разберем, толкова повече ще облегчим за себе си целия процес, който така или иначе ще трябва да изминем, по добра воля, или по принуда.

Затова отиваме при хората и се опитваме да обясням това на всички. И колкото повече хора узнаят за това, дори без да се вслушват и разбират много, но ако тази информация по някакъв начин проникне в масите, тя започва да влияе. Тъй като масовото мнение притежава особена сила, защото се опира на много хора и на народа и затова хората изведнъж започват да чувстват това и да го разбират.

Те ще започнат да действат на страната на обединението, дори без да знаят защо им е дошло такова желание. Тъй като, ако мнението се разпространява сред масите, то е достатъчно и половин дума, за да разберат всички, че си струва да се обединим и че е толкова хубаво.

Това състояние се нарича разкриване на Твореца от творенията, който е готов вече открито да влезе с нас в контакт на най-първата степен. Затова тази степен разкрива за нас своята долна част. АХАП-а. А ние наричаме това криза, т.е. несъответствие, дисбаланс, недостатък на връзка, на хармония, на хомеостатза – между нисшия и висшия.

Трябва да се сравняваме с Него по свойства, тъй като във всяко място действа закон, задължаващ ни да съответстваме на висшето управление. Ако не му съответстваме, ще ни бъде зле, а ако започнем да му съответстваме – ще ни бъде добре. А висшият не се изменя, Той само се старае все по-ясно да ни покаже свойствата си – своя АХАП, към който трябва да се прилепим.

И ако не го направим в текущото състояние, то неговият АХАП действа по готова програма и все повече се разкрива – още и още малко. Сякаш ни обръща гръб все повече и повече, докато идващата от него тъмнина не стане съвсем непоносима за нас. И тогава ще ни се наложи да направим нещо със себе си, под въздействието на удари и големи страдания.

А висшият винаги се разкрива в по-висока форма – т.е. под формата на идеи и ни дава възможност за сметка на това да се развиваме. Той не ни се разкрива като недостиг на препитание и безопасност, а основно като недостиг на разбиране, лутаница, неспособност да управляваме. Тъй като Той се стреми преди всичко да развие в тебе степента „човек“ – иска ти да разбереш, да се съгласиш и да започнеш да променяш себе си и обкръжението – да преустройваш своята степен, т.е. целият свят – в съотвествие с Него.

А ако не го направиш, Той се обръща още малко, тъй като в Него то работи като механичен двигател, което се нарича „в своето време“ (беито), точно като по часовник. Той все повече и повече показва своя АХАП, така че в крайна сметка ще ти се наложи да реагираш. Затова не си струва да чакаме!

Може да се каже, че тук вече имаме работа с практическата кабала.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.09.2011

[53701]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнения: Н. Алиева: Необходимо е образованието да се разглежда като социално-културен институт, регулиращ, направляващ и усъвършенстващ процесите на развитие на човека. При такова виждане за образованието акцентът се премества на „създавам образование” на индивида. „Създавам образование” се разглежда като синтез на обучението и на учението, на възпитанието и на самовъзпитанието, на развитието и на саморазвитието, на израстването и на социализацията.

Б. Гершунский: Формирането на личността показва висшата цел и ценност на образователната дейност. Човешкото измерение на съвременните науки и на образованието поставят нови цели и ценности в образованието. Именно формирането, корекцията или преобразуването не само на индивидуалния манталитет, но и на манталитета на социума се явяват йерархическа висша ценност и цел на образователната дейност в цялото и многообразие.

В. Степин: Кризите често представляват не само разрушение на културата, а начало на нейното преобразуване, търсене на нова система на културни ценности и на нови пътища за развитие на цивилизацията. Същинското естествено-научно образование на днешния ден трябва да съответства на посткласическия етап от развитието на науката, трябва да позволява на човека да усети себе си като част от природата.

Погледът за света променя качеството си така, както и еволюционизмът. Възниква нова парадигма, която в единството на еволюционизма и синергетиката служи като основание за разкриването на механизмите на самотворението на природата, на креативния характер на битието на човека и природата. В рамките на новата парадигма природата и човекът се проявяват като творци, а еволюцията придобива смисъл на креативна еволюция.

[53431]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

ДВИЖЕНИЕ „АРВУТ“

Брошура 1

Народът е готов за взаимно поръчителство

1. „Ние“

„Ние“ сме един народ, който трябва да се съедини чрез връзките на взаимна загриженост, в усещане на топлина и любов, като едно семейство.

„Ние“ сме всички, които са сигурни, че единството на народа е над всичко. Над тесните партийни сметки и личното благо.

Наивни ли сме ние? – разбира се, че не.

На нас ни е ясно, че е необходимо време, за да се достигне единството, към което се стремим. Но ние също така разбираме, че трябва да започнем да действаме.

Защо беше основано движението „Взаимно поръчителство (ערבות“ „הדדית)“ – обществено неполитическо движение, открито за всички.

Нашата цел: да направим взаимното поръчителство централна тема за обсъждане в обществото.

„Взаимно поръчителство“ – това не са само красиви думи.

„Взаимното поръчителство“ – това е единственият път да се достигне процъфтяване в любимата ни страна.

„Взаимното поръчителство“ – това е единственият начин да се преуспее в света, който днес ни се разкрива в глобалния си вид.

Движението „Взаимно поръчителство“ съществува вече 20 години, но ние живеем и дишаме с тези ценности хиляди години. Ценностите, които е сформирал нашия народ, – това са единство, братство и взаимна грижа.

Вече 20 години всяка наша беседа, всяка лекция, всяка среща започват и свършват с думата “поръчителство”.

Само преди 20 години ние бяхме самотни и нашият глас едва се чуваше. Но днес нашето движение вече наброява десетки хиляди участници в Израел и над два милиона в целия свят.

Произлизащи от източни и западни страни, родени в Израел и репатрирани, светски и религиозни, студенти и професори, притежаващи състояния и такива, които трудно свързват двата края.

Този разцвет не е случаен. През годините все повече и повече хора започват да разкриват и усещат мощта и жизнената сила, скрити в думата “поръчителство”. И това трябва да стане приоритет за всички.

(още…)

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Б. Гросс, дир. Pacific Investment Management Co.): Глобалната икономическа криза води към жестока рецесия икономиките на САЩ и Еврозоната. Борбата между богатите и бедните доведе до дъното стойността на американските държавни ценни книжа.

Съобщение: Италианското правителство възнамерява да повиши два пъти данъка за спортистите – профсъюзът на италианските футболисти е обявил намерението си да обяви стачка. Правителството бе планирало да обложи с данък състоятелните граждани, но впоследствие се отказа от тази идея.

Съобщение: Президентът на Белорусия А. Лукашенко заяви, че частният бизнес трябва да сподели с държавата своите свръх доходи и обеща да насочи тези пари за социалната поддръжка на населението.

Съобщение: Милионери от Германия, Франция, Италия, Испания, САЩ се обръщат с молба да бъдат обложени техните големи доходи, за да се избегне жестоката държавна икономия и да се преустанови увеличаването на пропастта между бедни и богати.

– В Италия собственикът на Ferrari Лука ди Монтеземоло е заявил, че може да плаща и по-големи данъци.

– В Испания социалистическото правителство въвежда закон за състоянието, който бе отменен едва преди три години.

Реплика: Каквито и да се прехвърляния на пари между различните части на обществото – няма да помогнат. Несъмнено нищетата и бедността трябва да се изкоренят,  довеждайки всички до нормалното ниво на съществуване. Но с това проблема на паричните вливания няма да се реши! Хората не осъзнават какво точно желаят.

Проблемът за съществуването, в станалия неуправляем свят, се усеща от всички. Но решение на този проблем никой не вижда. Защото това решение не се намира в плоскостта на егоистичните ни желания и мисли, където винаги сме решавали проблемите си – а в подема над тях, в алтруистичната област на взаимоотношенията.

Хората все още не могат да приемат факта, че си имаме работа с природата, която ни развива по своя план. Те считат себе си за по-висшестоящи от нея, въпреки че всичко, което сме ние, е създадено от нея и тя е по-висша от нас.

Причината за такова високомерно отношение на човека към природата се крие в това, че висшите сили на природата са скрити от него, скрити в следствие именно на това съвършенство, но на човек му се струва, че тези сили просто не съществуват и той е единствения господар на света. И в продължение на цялата своя история, той свикна да прави всичко, което му хрумне, смятайки, че всичко му е позволено, че не е отговорен за делата си, че никой не ще му иска отчет.

Но това време отминава, както преминава безгрижното детство. И започва съзнателния живот на възрастен – да плащаме за всичко, дори и за нереализираните желания и мисли. Самите желания и мисли на човек се възприемат от системата на природата, в която се намираме. Егоистичните мисли, които са във вреда на другите, предизвикват отрицателни последствия и обратно – добрите предизвикват положителни последствия.

Това несъмнено изглежда като мистика и религия, но ще ни се наложи да се замислим, изследваме и разкрием себе си, обкръжени от силата на природата, с която сме длъжни да се съобразяваме – и да се постараем да бъдем в равновесие с нея,  вземайки под внимание известните ни нейни отделни сили като притегляне, електростатичност, магнетизъм. Нарушаването на законите на природата води до страдания този, който ги нарушава.

Според степента на нашето развитие, ние сме задължени да съблюдаваме, както възмъжаващия човек, все по-голямо количество закони. Днес ни се предявява искане да изпълним законът за равновесие с природата, но не всеки от нас по отделно, а обществото като цяло в нашата взаимовръзка (взаимното поръчителство) и  така то да стане равно на общия закон на природата – да подържа в хармония всички части от този единен организъм.

Решение: Богатите трябва да отделят средства за възпитание на обществото по взаимно поръчителство, по обясняване новите закони в света – глобални и интегрални. Това ще даде възможност да се преразпределят богатствата и излишъците, докато се достигне до материално равновесие и душевна хармония.

[53247]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората оригиналния смисъл на социалната справедливост?

Отговор: Наред с външните изисквания, народът сам усеща дълбоко отвътре горчивината от неравенството, от справедливостта – социална и национална, от всевъзможните разлики. Тъй като човек се самооценя не като такъв, а се сравнява с другите. Никога не сме живели така добре както днес – но поглеждайки един към друг, на нас ни става лошо.

Разбира се, има хора, на които ”не им достига до следващата заплата”, и тях трябва веднага да ги издигнем до базовото ниво. Обаче останалите диспропорции трябва да се попълват преди всичко чрез взаимното обединение.

Никаквo ”справедливo разпределение няма да помогне тук”, то само ще изостри конфликтите. Всяка, каквато и да е, прибавка предизвиква разсъждения, недоволство и възмущение. Вдигни заплатата в който и да е сектор – и веднага ще започнат да го ненавиждат. Дори ако това не е направено за моя сметка и дори ако действително нищо не ми се полага, аз все пак си задавам въпроса: защо дадоха парите на тях, а не на мен?

В какъв случай ще се радвам за човека, на когото са повишили заплатата? Само ако съм свързан с него с връзката на любовта. И затова изначално трябва да ме съединят към правилното отношение, за да го уважавам. Нека като за начало, още без да сме достигнали до поръчителството, разберем поне, че напълно сме зависими един от друг.

От урока по вестник ”Народ”, 31.08.2011

[53201]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Ахзив (Израел), урок № 1

Днес се намираме пред изкачването на ново стъпало.

Преди милиарди години нашата Вселена се е зародила от Големия взрив, започвайки от простата материя, която по-късно се развива в растителна и животинска. И ето сега стоим пред изкачването на човешкото стъпало. Според термините на науката кабала, ние още не сме достигнали това стъпало. То се отличава от животинското по качество, по самата си същност. Човек възприема действителността не със своите пет животински органа на чувствата, той живее не с онова, което влиза в него – той живее със способността да излезе сам извън себе си и чрез ближния да разкрие реалността, която се намира отвън и не зависи от неговото тяло. Така навлизаме в новото битие.

Днес сме изправени пред проблема: как да се обединим един с друг във взаимно поръчителство, което ще стане ”пропуск ” за нагоре?

Тази възможност вече е заложена в еврейския народ – отговаря науката кабала. Та нали сме преживяли кризата на древния Вавилон преди 3700 години. Там се е получила също такава ситуация, както и днес – и ние можем да я използваме като пример.

В онези времена хората също не знаели какво да правят. Техният всекидневен живот се разстроил, те открили в себе си ненавистта един към друг, толкова силна, че не било възможно да живеят заедно. Техният егоизъм нараснал, устремил се към небесата, подобно на Вавилонската кула. Те престанали да се разбират помежду си, сякаш заговорили на различни езици. И тогава един от жреците на име Авраам започнал да събира група, основана на взаимното поръчителство – група, която по-късно, в последствие станала народ – Израел.

Ето и ние, казват кабалистите за нашето време, ще трябва да направим абсолютно същото. Загубвайки в изгнанието цялото си достояние, ние сме престанали да бъдем народ. Тъй като ще станем „народ“ само на основата на взаимното поръчителство и любовта към ближния, както към самия себе си, на принципа на другарството. Падайки от това стъпало, сме се лишили от усещането на висшия свят и разбирането на книгите, написани на неговото ниво. Всичко е скрито.

И сега, казват кабалистите, сме длъжни да се върнем към взаимното поръчителство.

Сред нас има хора с точка в сърцето, които изпитват естествено привличане към това, без да са зависими от състоянието на света. Добре или зле вървят работите на материално ниво, на тях все нещо не им достига и те се присъединяват към изучаването на науката кабала. Това са нашите другари в Израел и в целия свят. За тях кабала е част от живота: те се учат как да се обединят и постигнат духовния свят – онова, което се намира извън нашето тяло.

А останалите ще се присъединят под натиска на кризата, когато ситуацията в света се влоши. Така е било и по времето на Авраам, Ицхак и Яков, когато в земята на Израел е настъпил глад, когато животът станал съмнителен, лош и подтикнал хората към разкриването на духовния свят. Така ще бъде и днес, но не само в Израел, а в целия свят. Всички ние стоим на прага на голямата криза и на големите промени.

От 1-я урок на конгреса в Ахзив, 01.09.2011

[53400]

Filed under: Движението "Поръчителство", Древен Вавилон, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Във всяко ново състояние усещаме себе си загубени като кон, заблудил се в полето. А човекът, който се пробужда вътре в обърканото животно, извежда себе си и открива къде е неговото място – правилното отношение към това поле, което свързва всеки от нас.

Той изисква ново разбиране, определение, Тора, тоест „инструкция”, как по-бързо и по-правилно, от своя страна, да може да повлияе, за да се включат всички вътре в това поле.

Той преживява, за да спаси другите души и иска да им обясни как всеки от тях да добави своите усилия, за да разкрие мястото си в това поле.

Баал а-Сулам разказва в статията „Изграждане обществото на бъдещето”, че сме подобни на група хора, заблудили се в пустинята и намерили оазис – откриването на особената книга с инструкции, благодарение на която можем да се спасим. И тогава започваме да викаме своите братя, за да се приближат. Тъй като притежаваме голямо съкровище, което ще помогне да преуспеем в живота и да не страдаме повече. Затова започваме да разгласяваме, призовавайки останалите към себе си.

Ако човек действа по такъв начин, оказва полезно влияние на цялата система и се удостоява с благословение.

Трябва да видим това поле, което днес се открива пред нас, святата Шхина – връзката между всички нас и всички наши светове, цялото мироздание. Разкриването на тази връзка от страна на самата природа се усеща от нас като световна криза, опасност, неуспех, защото ние самите не съответстваме на това разкриване на връзката.

Но в мига, когато приведем себе си в съответствие с нея, ще се удостоим с разкриване на висшата сила, която запълва това поле и го активизира. Това свързващо поле е преходното звено между нас и висшата сила. Без тази мрежа не можем да я разкрием – Творецът ни се разкрива чрез системата от нашите връзки.

И така ще стигнем до това, че чрез това поле, благословено от Твореца, ще Го разкрием – „ще стигнем” и „ще видим” (което означава „бо-ре”) вътре в правилната връзка, разкриваща се между всички части на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53076]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→