Мнение: „2% от хората мислят, 3% – мислят, че мислят, а 95% от хората по-добре да умрат, отколкото да мислят” – така Бърнард Шоу е разделил хората на “умни” и “посредствени”.

“95% от хората в света се нуждаят да им казват какво да правят и как да се държат” – актьорът и политик Арнолд Шварценегер. Към такова съотношение 5:95 се придържат всички мислители. Масата е готова във всичко да се подчинява на авторитета.

Експериментът на Милгрем: На изпитвания предлагали да стане “учител” и му представили двама души (актьори, които трябвало да изиграят роля, но “учителят” не знаел за това). Единият се представял като “учен”, изучаващ влиянието на физическата болка за взето решение. Вторият – като негов “ученик”, който трябва да отговаря на зададените от “учителя” въпроси. В случай на грешни отговори, той трябва да получава от “учителя” наказание с електрически ток чрез електроди на ръцете.

Настанили “учителя” пред стена с надписи: “слаб удар”, “среден удар” и “опасно – силен удар”. За всеки неправилен отговор, по заповед на “учителя”, “ученикът” увеличавал електрическия разряд с 15 волта, от 30 до максималните 450 волта.

Цялата апаратура изглеждала правдоподобно. На практика на “ученика” не се причинявала никаква болка, но той изразявал страдание, а “учителят” не знаел за това. И му се налагало да увеличава силата на електрическия удар, тъй като “ученикът” нарочно давал неверни отговори, а от “болката” викал, плакал, тропал с крака, искал да се прекрати мъчението. При напрежение повече от 300 волта, “ученикът” замлъкнал и повече не отговарял на въпросите. На “учителя” обяснили, че отсъствието на отговор трябва да се зачете като неправилно и да се продължи да се “наказва” по-нататък.

Резултат: Независимо от голямото съчувствие към “ученика”, повечето “учители” стигнали до въздействие 450 волта! След опитите “учителите” били в силен стрес, като се безпокояли за здравето на “жертвата” и дори се ядосвали на “учения”. И макар, “учителят” да можел във всеки момент да се откаже да се подчинява на “авторитет” и да не мъчи жив човек, болшинството предпочело да изпълнява указанията. При това, за този експеримент, те не получавали никакво възнаграждение. Авторитетът на “учения” наистина не бил така голям. Нямал никаква сила да застави да изпълняват заповедта. Единствените негови атрибути като ръководител били само бялата престилка и това, че сам се представял за шеф.

Извод: В съзнанието на човека е вкоренена необходимостта да се подчинява на авторитета, даже нарушавайки морала. Оттук е разбираема способността на правителството и лидерите да се сдобиват с послушанието на гражданите – авторитетите ни оказват много силно въздействие и контролират нашето поведение.

Експериментът на Зимбардо: Доброволци играят ролята на пазачи и затворници. Пазачите са задължени да създадат в затворниците чувство на тъга, страх, произвол, контрол – в съвкупност да предизвикат чувство за безсилие. У нас е цялата власт, у тях – никаква.

Затворниците и пазачите бързо се приспособили към своите роли, започнали да възникват наистина опасни ситуации. Първата нощ затворниците разиграли бунт, а пазачите, чувствайки опасността от неподчинение от страна на затворниците, жестоко потушили този бунт.

Под този натиск затворниците започнали да се пречупват, а във всеки трети пазач се открили садистични наклонности. Те устройвали обиски с пълно разсъбличане, забранявали да се ползва тоалетна, оскърбявали, лишавали от сън и от храна. Загубвайки контрол над експеримента, ученият трябвало да го завърши по-рано от времето…

Реплика: Егоизмът иска да подчини на себе си всички и всичко, като не се съобразява с нищо и наистина е безграничен, ако не се бои от наказание. Това е цялата наша материя, нейното единствено свойство. Този извод кабала вече е “оповестила” преди 5773 години. Да се поправи това единствено свойство на човек може само привличайки върху него висшата сила на отдаване и любов, силата на връзка с Природата. При появата й в нас, можем да противостоим на нашите егоистични сили и да ги усмирим в себе си, като ги уравновесим с алтруистичните сили. По такъв начин ще създадем в човек и в обществото равновесна система. Това ни дава възможност да създадем интегрално общество. В противен случай, Природата безпощадно ще пристъпва срещу нас, както в посочените по-горе експерименти…

[78132]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

В крайна сметка, човек осъзнава, че не той е господар на природата, а Природата е висшата сила на света, пред която трябва да наведем глава и да съблюдаваме нейните закони.
Това са правилата на природата, с които е необходимо да съобразяваме нашите действия през целия си живот:

• Природата работи на слънчева светлина
• Природата използва само необходимата енергия
• Природата дава форма в съответствие с функцията
• Природата рециклира всичко
• Природата възнаграждава сътрудничеството
• Природата се основава на разнообразието
• Природата изисква опит в местните условия
• Природата ограничава всички излишества отвътре
• Природата разкрива силата на ограниченията

А кабала обяснява, че при спазването на тези закони, се превръщаме от вредни, в неутрални същества. И ако поправим своите егоистични свойства от антиприродни на алтруистични, то ще се издигнем на висше (вечно и съвършено) ниво на природата.

Източник:  Сайт на интегралното образование

[78015]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Жан Бодрияр, книгата „Общество на потребители“): За обществото на потребителите e характерно не само желанието за закупуване на предмети и стоки, а и пристрастеност към самото потребление и превръщането му в мит. Става въпрос за опасно изменение в социалния метаболизъм – подобно на рак.

В едно общество на изобилие, където хората са заобиколени повече от предмети, отколкото от себеподобни, те престават да общуват и се отдалечават един от друг. В предишните цивилизации вещите са живели повече от хората.

Отношението на човека към света, политиката, историята, културата вече не се определя като интерес, участие, отговорност. Това е отношение на безразличие и любопитство. Характеристиката на потреблението се изразява не като знание за света или невежество – а като НЕЗНАНИЕ.

Освен основният проблем за глада, възниква и световният проблем на скуката. Тя няма причина. Героите на потреблението са изморени. Умората, депресията, неврозите могат да се превърнат в открито насилие. Не е възможно да се излекуват със спорт или стимулатори, защото умората – това е скрит протест. Така въставащите започват с изгаряне на собствените си квартали. Умората – това е неосъзнато, хронично въстание.

Депресията процъфтява там, където спира необходимостта от труд и се увеличава времето за удоволствия (мигрена на директорите през уикенда, ранната смърт на пенсионерите). В неикономическото търсене на работна ръка, на потребност да се трудиш, се изразява цялата неудовлетвореност от потреблението и свободното време.

Реплика: Кабала изтъква основно, че усилието и ограничението (игия и цимцум) са условието за напълване. Хубаво е, че психолозите започват да го осъзнават и това постепенно стига до масите. Но ние, в нашия курс по интегрално възпитание, трябва да говорим за причините за нашето общо разочарование – депресията като най-разпространената болест на века. Защото напълването е възможно само чрез положеното преди него усилие (кли и О“Х)!

[77396]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (А.Варга, к.п.н.): Семейната институция сериозно се променя. Тъй като всички формални причини за брака изчезват! Защо ни е необходим? Ако отстраним емоционалната страна, няма никакъв смисъл да се женим. Особено ако си представим градското, правещо кариера семейство, където мъжът и жената работят, нямат деца и нямат представа, че децата се нуждаят от двама родители. Днес всички домашни задължения са прехвърлени на някой друг :  децата отглежда бавачка, къщата чисти домашна прислужница, храним се в ресторанти. По-рано в семейния живот се е изисквало участието на всеки неин член, необходими са били поне двама, за да се чувстват комфортно.

Сега, както през Средновековието, детството изчезва като социална категория. Руши се информационната бариера между поколенията. Ако преди, за да порасне детето трябваше да се научи да чете, днес може просто да гледа телевизия и да влезе в интернет. И  бабата , и внучето гледат едни и същи неща по телевизията. Не е ясно как и на какво да го учат, защото изчезна идеята, че детето се нуждае от нещо специално.

Ние нямаме обща културна представа какво представлява възпитанието на детето в семейството. Всеки започва със свое собствено безумие: или детето едновременно учи четене, танци, аритметика и тенис, или до шест – годишна възраст му слагат памперси. Проблемът е, че принципите, които са помагали на родителите социално да се адаптират, не действат при съвременните деца.

Социализацията на децата днес  става в интернет, а не в училище, на двора или в кръжоци. А възрастните не успяват да са в крак с всички тези технологии и вече не могат  да контролират децата си.

[78256]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Този разговор се посвещава на жените и на най-важната за тях тема – семейството, което в наше време преживява тежка криза. Броят на разводите непрекъснато расте, както и броят на хората, които изобщо не желаят  да създават семейство и да раждат деца.

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Доклад на ООН: САЩ достигна поразителен прогрес, но щастието на гражданите, по тяхна преценка, не се е увеличило. Вместо това, неопределеността и безпокойството на населението растат, социалното и икономическото неравенство също нарасна, а доверието и увереността в правителството се намират на рекордно ниско ниво.

В доклад принц Чарлз отбеляза: „Суровата реалност се състои в това, че нашата планета е достигнала точката на кризата. Времето, което ни е останало, бързо свършва. Стоим пред лицето на това, което може да се охарактеризира като „идеална буря”: съчетание от замърсяването и прекомерното потребление на ограничени природни ресурси, много реалната опасност от катастрофални изменения на климата, безпрецедентното ниво на финансовите задължения, а също население от седем милиарда, което бързо расте.”

Генералният секретар на ООН, Пан Ги Мун, във встъпително слово отбеляза: „Брутният национален продукт (БНП) дълго време бе мерило за процъфтяването на икономиката и политиката. Независимо, че не отчита социалните и екологически издръжки на така наричания прогрес. Необходима ни е нова икономическа парадигма, която признава паритета между трите основи на устойчивото развитие: социално, икономическо и екологическо благополучие – взаимнозависими. Заедно те определят световното брутно щастие.”

Реплика: Щастието се измерва с разумното, материално ниво на живот и с духовното усещане на равенство, на увереност, на доброта в обществото. Едното е неизбежно свързано с другото: без възпитание е невъзможно хората да се доведат до разбирането на необходимостта от живот на нивото на разумно потребление и добри взаимоотношения. Ще страдаме, докато не поумнеем и не създадем системата за интегралното възпитание.

[77392]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (М.Якобони, невропсихолог, професор): В продължение на много години, учените твърдят: обсебени сме от себе си, ние сме индивидуалисти, борещи се за оцеляване, ние сме себелюбиви и егоистични. А сега открихме в мозъка система, чието съществуване предполага, че еволюцията ни е снабдила с механизъм, който ни позволява да се разбираме помежду си по най-простия начин.

По време на общуването нашите огледални неврони се възбуждат и взаимодействат помежду си. Оказва се, че концепцията за човека като егоистичен индивид, е невярна. В действителност , способността на емпатия – е част от нашето устройство.

Ние наблюдавахме реакцията на няколко души в момент, когато гледаха усмихнато или тъжно лице и имитираха изражението му. И се оказа, че колкото по-дълбоко засягат човека чуждите емоции, толкова повече се активират съответните участъци в мозъка му. Тези клетки служат като барометър за вашата социална възвращаемост, за склонността за съпричасност и състрадание. На тази основа, човек може да постигне по-високо ниво на състрадание. Но началото на този процес е на клетъчно ниво.

Всичко това подсказва за самото понятие за взаимодействие с другите. Западния свят е пълен с погрешни схващания. Всички сме фокусирани върху индивида, идеята за отделно съществуващия „Аз“. Но след нашето откритие, е важно да доведем неговата същност до възможно най-голям брой хора – тази способност винаги е била в мозъка ни, но ние не сме знаели нищо за нея. И сега, когато знаем, можем да помогнем на хората да увеличат потенциала на нашата съпричасност.

Емпатията е на принципа на подобието: човек гледа друг човек, и образът на другия се отразява в неговия собствен – така е по-лесно да се изпитва емпатия. Западният свят никога не е разбирал идеята за всеобщата взаимосвързаност. Откритиването на огледалните неврони е доказателство, че мозъкът на един човек е свързан с мозъка на друг човек.

Реплика: Точно така, винаги навреме, се разкриват на хората, нови свойства на Природата: именно в нашия век на всеобща зависимост на хората един от друг, когато е жизнено необходимо да се намери всеобща взаимовръзка и поръчителство, се оказва, че в природата на човек предварително са заложени основите за това. И не напразно природата иска от нас всеобща взаимовръзка и единство – по подобие на себе си. Можем да го постигнем. А методиката за развитие е заложена в нас на клетъчно ниво, епатия, а има и  метод за интегрално възпитание.

[77460]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Е. Абрамян, проф., д.т.н): Единствения път човечеството да се съхрани, да се спре поредицата от глобални войни и да се отстранят възникващите кризи е да се премине през редица глобални преобразования на възпитателната система, насочеността на средствата за масова информация, оформящи системите на нашето поведение. Да се измени глобалният манталитет.

Пропагандата и образованието трябва да бъдат насочени към внедряване на толерантност, миролюбие и равноправие. Към отстраняване на агресивността, националната и религиозната вражда, към отстраняване на свръх потреблението. За промяна на манталитета трябва да се използват бързо прогресиращи технологии – глобалните информационни мрежи и дистанционното образование.

[77000]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Урок от Америка

Въпрос: Имам три деца и затова много силно се развълнувах, когато казахте, че нашето поколение опустошава природните ресурси на Земята и не оставяме на децата си нищо за тяхното съществуване. Как можем да поправим това положение?

Отговор: Общото ни семейство се състои от 7 милиарда човека и трябва да мислим за всички, да се погрижим какво оставяме на цялото бъдещо поколение, а не само на трите си деца или внука.

Но засега виждам само, че живеем за свое удоволствие, безумно и безчувствено, унищожавайки необходимите за живот ресурси, без никаква грижа за тези, които идват след нас. Това е пример, доколко сляп е егоизмът ни и доколко не разбира какво прави.

От поведението на всички правителства е видно, че никой не мисли за бъдещето. Единственият ни стремеж е да извлечем колкото може повече ресурси от земята, да произведем повече стоки и да ги изхвърлим. И изобщо не ни спира това, че по този начин замърсяваме водата и въздуха. Пътешествайки много по света, аз виждам че дори в страните с неразвита промишленост, околната среда е силно замърсена. Почти не останаха места , където е съхранена чиста и девствена природа – всичко е отровено.

И всичко това е естествено, докато ни управлява една единствена сила – егоизмът. Ако наред с егоизма няма втора сила – на отдаване, която би го уравновесила, то той ще ни доведе до смърт. Няма да можем да го спрем. Само миг преди края, от безизходност ще закрещим: „Спасете!“ – и с това ще се спасим. Но по-добре да не докарваме нещата до такова положение, а своевременно да разпространим науката кабала, колкото може по- широко.

Трябва да разберем, че ако се борим само с външната замърсена среда, както правят обществата за защита на природата, това няма да помогне. Всички екологични проблеми ни се дават, за да ни подтикнат към поправяне на душата. А ако се занимаваме само с подобряване на екологията –  нищо не поправяме.

Днес вече много учени започнаха да забелязват това. Те казват, че ако преминем на алтернативни източници на енергия, щадящи околната среда, това ще доведе до други неочаквани проблеми. Например вятърните генератори, считани едни от най-екологичните, всъщност, оказват толкова силно влияние върху глобалното затопляне, че изработваната от тях енергия не се приема за оправдана. Тъй като те с голяма сила тласкат въздуха към земята и с това нанасят повече вреда, отколкото получената от тях полза.

Така действа законът за съхраняване на енергията. Ние не можем да я извлечем от нулата. Дори и да използваме слънчевата енергия, пак оказваме огромно негативно въздействие върху Земното кълбо. Затова не можем да покрием цялата земна повърхност със слънчеви батерии – това няма да ни помогне да подобрим екологията, а все едно – ще и нанесем вреда.

В природата всичко е устроено така, че само, напредвайки към целта на творението, ще достигнем равновесие с природата. А всички други наши действия, колкото и добри да ни се струват, носят вреда. И както и да се стараем да защитим природата – нищо няма да помогне.

До такава степен, че може изобщо да престанем да мислим за съхраняване на екологията на земята и нейните природни ресурси, за отпадъците, с които я замърсяваме, за пластмасата, запълваща моретата и океаните – а да се заемем изключително със своето вътрешно поправяне. И веднага всичко ще се поправи, защото по-висшата степен поправя всички , които са под нея.

В книгата „Зоар“ и статиите на Баал а-Сулам „Въведение в науката кабала“ е казано, че всичко зависи от поправянето на човека. А неживата, растителна и животинска природа се издигат и спускат заедно с него, без всякаква сметка за самите себе си. Затова няма да ни помогне защитата на екологията –  главното е да се погрижим за душата си.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2012

[77374]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (медицинско списание BioMed Central’s Public Health): Живеещите в самота здрави хора на трудоспособна възраст са склонни към депресия в много по-голяма степен, от тези, които са семейни. За жената основен риск представлява животът в лоши битови условия, за мъжа – отсъствието на социална поддръжка.

Учените са стигнали до извода, че е назряла необходимостта от създаване на специални центрове, където самотните хора да могат да поговорят за проблемите си.

През последните 30 години в Европа нарастна броят на хората, живеещи в самота (В САЩ и Великобритания – всеки трети е самотен).

Точно тези хора, които са подложени в най-голяма степен на риск от депресия, са затворени, необщителни и те трябва много внимателно да бъдат наблюдавани. Ние не можем да изясним, колко чести са депресиите в които попадат и които те премълчават.

Животът в семейството дава необходимата социална поддръжка и чувство за социална интеграция, което защитава човек от психични разстройства.

Нарастването броя на самотните хора оказва негативно влияние върху психичното здраве на нацията като цяло. Много важно е хората, които живеят сами, да получат съответната терапия – лечение чрез общуване, когато се създава благоприятна обстановка за беседи, човек получава необходимата му емоционална подкрепа. По такъв начин човек като разговаря, може да реши своите проблеми, а не да разчита на антидепресанти.

Реплика: Затова, за тях точно е необходимо обучение в класовете по интегрално възпитание – за да намерят специално общество, предизвикващо във всеки участник вълни от положителни връзки, сближаване, любов. И тогава ние, провеждайки изследване, можем да покажем, доколко сме повдигнали тяхното ниво на щастие, увереност, психично и телесно здраве, понижили сме нивото на престъпността, убийствата….и пр.

В обръщението ни към обществото, ние трябва да се обръщаме отделно към самотните хора, за да им кажем, че в нашият кръг те ще намерят топлина и подкрепа от обкръжението. Разпадането на институцията на брака идва да покаже на хората, че трябва да основават отношенията си на съвсем друго ниво – на безкористно отдаване и любов, а не на животинско привличане.

[77190]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→