Мнение (А.Михайлов, експерт в Центъра на политико-икономически изследвания): Икономиката вече отдавна работи в условията на висока безработица. И е възможно високата и растяща безработица да стане постоянно явление. Но безработицата означава социална и финансова деградация на милиони хора. Преди са процедирали, разпределяйки икономическия ръст до нивото на пълна заетост. Как да се реши проблемът, като е невъзможно да има заетост за всички? – Има два основни метода:

– да се разпредели безработицата по хоризонтал за сметка на съкращението на работния ден без да се съкращава заплащането на труда;

– увеличаване на празничните дни и отпуската;

–  обезателно отделяне на полагащите се 2-4 седмици в годината за образование и повишение на квалификации;

– съкращаване на работната седмица, преминаване към четиридневна работна седмица.

Реплика:  Необходим е нов поглед върху живота – безработицата се дава не за работа и отдих от нея, а за подем на следващата степен от нашето развитие, в пълна взаимовръзка между всички да се разкрие свойството отдаване, а след това и любовта, в която се усеща съществуването извън себе си, т.е. извън усещането за време и пространство. В това състояние природата ни дава усещането за криза.

[103189]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (https://on.wsj.com/XAnnlS): На срещата на върха на ЕС в Брюксел европейските лидери обещаха да направят един от основните си приоритети борбата срещу безработицата. Тя сега е на рекордни нива в много страни. Вярно е, че лидерите на ЕС не са решили как правилно да подобрят положението на пазара на труда, защото това може би означава, че трябва да се откажат от спестяванията.

ЕС е разделен на две части: Северна Европа призовава да се спестява, а Южната – да се откаже от спестявания. Евро служителите се опасяват, че в страните, които страдат от висока безработица, социалното напрежение ще се увеличава все повече, а на изборите все повече гласове ще отиват за опозицията. Европа е изправена пред „социален бунт.“

Реплика: Не е възможно да се борим с безработицата, тя не е причинена от спада в търсенето, а от промяната на човешките желания. Не може повече да се стимулират хората да правят ненужни покупки. Техните желания се променят качествено, а не само се увеличават. Епохата на консуматорското общество си отива, дори без да е била развита в целия свят. Кризата не е една задънена улица, а движение напред, към ново състояние на човечеството.

Приятели, дали да не се обърнем към правителствата на ЕС с обръщение, да разгледат нашето решение на проблема? Защото всички правителства следят материалите във виртуалните мрежи. В противен случай пред нас стоят социални бунтове на масите, и действия на техните правителства, които никак дори няма да доведат към по-добро.

[103117]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Учени извършили следния експеримент: сложили пет маймуни в една клетка със стълба, като върху стълбата поставили няколко банана. Когато една от тях се опитала да си вземе от бананите, веднага пуснали студена вода и облели с нея всичките 5 маймуни. Същото направили и при опита на друга маймуна да си вземе от бананите. Но когато трета маймуна започнала да се приближава към бананите, останалите маймуни започнали да я възпрепятстват.

След това започнали една по една да сменят маймуните с нови, които по-рано не са били обливани със студена вода. Но в момента, в който те се опитали да се приближат до стълбата, всички останали маймуни започнали да ги възпрепятстват. Най-интересното обаче е, че след като сменили всички маймуни с нови, те също не давали на току що добавените нови маймуни да стигнат до бананите, като при това най-активната от тях била първата маймуна, която не е била обляна със студена вода. Какво се е случило?

Отговор: Тази маймуна е преминала от ниво на „знание“ на ниво „вяра“. Тя е приела всичко, което е станало, само вярвайки, и затова в нея то е преминало на по-високо ниво. За нея забраната е станала догма. Ако реакцията на първите маймуни е зависела от страха пред студената вода, то в нея тя вече не зависи от нищо. Нейната нагласа е станала „Забранено е!“. Това е над каквото и да е било знание, над всякакви съмнения. Фанатично отрицание!

Това е нивото на фанатизма, на религията.

Въпрос: Излиза, че така е по-лесно да бъдат управлявани сътрудници? Но да допуснем, ние възпитаваме децата не чрез догми, а се стараем да им обясним как да постъпват по-добре. А със сътрудниците?

Отговор: От тук можем да видим два различни подхода във възпитанието на сътрудниците. Или възпитават човека плавно, постепенно довеждайки го до необходимото културно ниво.

Или, и това е най-лесното, го възпитават според догми: „Забранено е! Така е написано в свещените писания. Иначе ще има божие наказание“, и т.н. Естествено, това догматично възпитание се поддържа от общественото мнение и вече влиза в областта на заповедите. С него идва край на какъвто и да е процес на обучение, човек става фанатик, точно както маймуните в примера по-горе. За никакво по-нататъшно развитие не може да става дума.

Това в частност е било наблюдавано при съветската власт. Вместо да издигат културното ниво на населението, да обучават всички и да им показват как колективизмът е нещо полезно, хората били заставяни насила да приемат тези идеи, под натиск, със страх: Сибир, глад и т.н. Независимо от това, виждаме до какво е довело всичко това, тъй като независимо от това хората се изменят, менят се поколенията – нищо не може да се направи. Но за кратко време това влиза в категорията на религията.

А ако  религията се поддържа от масите, и още повече, когато им обещава бъдещо възнаграждение, тогава тя живее с векове, въпреки че няма под себе си никаква реална основа.

Реплика: Да, но работодателят също се опитва интуитивно да използва това: в компаниите се създават своеобразни „библии“: кодекси, канони, устави от правила и норми…

Отговор: На определен, неголям етап това е напълно възможно. Но ние все пак не сме маймуни, не сме затворени в клетка и затова хората ще поискат по всякакъв начин да получат този „банан“ в най-надежден вид.

Не мисля, че в наше време страхът е начин за управление. Първо, в днешния отворен свят ние сме пред „лицето“ на всички: веднага ще започне обсъждане и осъждане. И след това в човек възникват вече абсолютно други нива на желания – трудно е да го объркаш. Затова без интегрално възпитание няма да ни се размине.

В добавка, защо забраната трябва да е изгодна за стопанина? Тъй като, ако човек стане по-творчески, той сам ще разбере, че не си струва да прави така и да превърне забраната в нещо полезно.

От ТВ програмата „Кадрови тайни“, 07.02.2013

[100749]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

В изследване на Journal of Personality and Social Psychology пише: „Да делим света на „добри – наши“ и „лоши – чужди“ е вкоренено в човешката природа и се явява източник на много конфликти.

Маймуните съдят за чуждите представители от своя вид със същата степен на предубеждение, както и хората за непознатите. Маймунските популации образуват вътре в себе си различни социални общества. След миграция, маймуните са били по-чувствителни към формите на „свой“ или „чужд“, отколкото коренното население на групата. Маймуните, както и хората, са склонни към спонтанна положителна оценка на членовете на своите социални групи и на спонтанна отрицателна оценка на „чужденците“, т.е. те са склонни към предразсъдъци.

Изглежда, че коренът на предразсъдъците е по-стар от историята на цивилизацията ни и културата ни и затова не е възможно да се избавим от превзетото мислене, апелирайки към култура от страна на човека! Реалната причина за нетърпимостта лежи извън културните (националните, религиозните, политическите и т.н.) различия, а много по-дълбоко: в предразсъдъците, в нашият общ с животните поведенчески, инстинктивен стереотип, а не е следствие на културната еволюция на човешкия род.“ – край на цитата.

Реплика: Тези изводи показват още веднъж, че нито един проблем в обществото не може да бъде решен на нашето ниво, а само с издигане на следващата степен на развитие, което е възможно само посредством интегрално възпитание, защото то привлича висшата енергия на развитието (или светлина) от нашето бъдещо ниво, наречено „ЧОВЕК“, на нашето днешно ниво, което се нарича „животинско“.

Само подемът на следващото ниво на развитие ще ни избави от всички животински предразсъдъци, а всички останали опити да стигнем до съгласие, разбиране, равенство, ще са безполезни! Затова, нека по-добре трезво да погледнем на себе си, приятели.

[71476]

Filed under: Възпитание на децата, Кабалистични източници, Криза, глобализация - Няма коментари→

Най-големият портал в прибалтийските държави www.DELFI.lt публикува интервю, което дадох на кореспондента на портала Инга Саукене по време на европейския конгрес.

Превод:

Кабалистът М. Лайтман: Единственият изход от кризата е утопичният модел за равенство в обществото

Инга Саукене (Inga Saukienė)

2012 m. март 24 d. 23:58

Известният изследовател на науката кабала М. Лайтман е убеден, че излизането от обхваналата целия свят глобална икономическа криза е възможно единствено в случай, че човечеството радикално промени начина, по който гледа на себе си и на света.

По негово мнение, днес вече сме узрели за утопичния модел на обществото, който преди не е бил оправдан. Модел, при който хората ще произвеждат стоки само в количества, необходими за задоволяване на основните им нужди, а произведените блага ще се разпределят по равно. Това не означава връщане назад към природата – хората ще имат възможност да работят само по 2 часа дневно, а останалото време да използват за самовъзпитание и усещане на пълнотата на живота.

На гости в Литва се намира доктор на философските науки, биокибернетик, известен професор по онтология и теория на познанието, който е основал и ръководи международната академия по кабала и института за изследвания на кабала на името на Й. Ашлаг, имащ филиали в много страни по света. Последователите на кабала наричат възгледите си за света наука, която няма нищо общо с религията. Тя е ориентирана към самоконтрола, самовъзпитанието и промяната.

М. Лайтман е написал повече от 30 книги, в които подробно е коментирал истинските кабалистични източници, адаптирайки ги към днешно време. Той участва в световния Съвет на мъдреците, който обединява учени и обществени деятели, обсъждащи глобалните проблеми на съвременната цивилизация.

Ако днес не излезем от кризата, то човечеството може да изчезне до 20 години.

– В беседата споменахте, че човечеството може да загине много скоро – в течение на близките 20 години. Защо му отреждате толкова кратък срок?

Това не е само моя идея. В института ни работят десетки учени, които сътрудничат с няколко хиляди учени от целия свят. Природата действително ни съобщава, че ако искаме да оцелеем, трябва да станем глобални, трябва да се обединим. В природата всичко е взаимосвързано, обаче човек се противопоставя на природата. Днес се оказваме в такава противостоене със собствената си природа, че ни заплашва унищожение. Не напразно се говори за възможността от световна война.

– Подкрепяте ли идеята за случващата се в света глобализация? Често я обвиняват в това, че светът се изравнява (различията се изглаждат).

Нямам предвид, че светът трябва да се изравни, че трябва да изчезнат различните нации и държави. Запазвайки всичките си различия, трябва да се обединим, трябва да разберем, че представляваме части на единно цяло. Трябва да го направим не само защото това искат някакви си партии или групи от хора, а защото разкриваме този закон, изследвайки природата.

Много години егоизмът е нараствал и с него израствахме и ние, защото егоизмът ни кара постоянно да се развиваме, да се усъвършенстваме, да изобретяваме нови технологии, обществени форми. Обаче вече от средата на миналия век егоизмът е престанал да расте и човечеството е станало депресивно. Хората спряха да желаят, станаха апатични, дори не искат да имат семейство и деца. Основна причина за съвременната криза е в това, че абсолютно не разбираме как трябва да взаимодействаме един с друг.

Вижте, главите на световните организации се събират заедно, за да обсъдят какво да правят, но в резултат нищо не решават, защото просто не знаят какво да правят. Такива решения могат да бъдат взети само при промяната на мисленето, когато човек започва да се осъзнава като част от цялото. Само в резултат на съществена промяна на мисленето ще разберем как правилно да живеем. В противен случай, светът ще продължава да се руши. В течение на няколко години расте безработицата, предприятията банкрутират – и този процес няма да спре, докато не започнем да гледаме на света и на себе си по друг начин, да създаваме нова система на човешкото общество и производство.

(още…)

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация, Преса - Няма коментари→

Съобщение: Смъртните случаи от предозиране на лекарства растат вече 11 години подред. Лъвският пай от тях се пада на пристрастяването към болкоуспокояващи. Само през 2010 година в САЩ са били регистрирани 38 329 смъртни случая от предозиране. В 60 процента от тези случаи виновни са лекарства, изписани по рецепта, които засенчиха по този показател дори нелегалните наркотици.

Много лекари и пациенти осъзнават каква зависимост могат да предизвикат тези лекарства, затова често ги предписват при болки, които може да се намалят с по-малко опасни лекарства. Лекарствата за борба с безпокойството и безсънието, включително диазепам (Valium), са причина за 30% от случаите с летален изход. Битува опасна увереност, че фармацефтичните средства са по-безопасни, отколкото уличните наркотици.

Реплика: Проблемът не е в лечението, а в изкореняването на причината – а тя е в общата депресия, опустошеност, отсъствието на смисъл. Ако напълним човек с настроение и дух, той ще бъде практически винаги здрав.

[102324]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството не може да върви към бъдещето, докато не разруши старото.

Голяма част от старото се руши само – семейството, културата и прочее, но това, което е изгодно на управляващия елит, не си отива само, а се задържа, въпреки че дърпа назад, с всички възможни средства.

Ако необходимостта от преход се осъзнае от елита, то ще се формира и идеята за преход към бъдещето.

В миналото, като правило, преходите се осъществявали чрез революции, чрез социална борба.

Това се дължало на липсата на разбиране на новото състояние, липса на виждане за него, на причините и силите на движение към него.

За да се придвижим – трябва да знаем накъде вървим, трябва да имаме исторически поглед, който е в съответствие със законите на социалното развитие, правата на човека и нашето мислене.

За да унищожим – не е необходима никаква историческа или логична гледна точка, не е нужен ум – напротив, за това трябва да си невеж, сляп, да не си представяш бъдещето.

Ако няма обществено съзнание, ако всеки разсъждава по своему – ние разрушаваме, не  създаваме бъдещето.

Ако признаем, че имаме нужда от нов светоглед, какво трябва да достигнем, нашето бъдещо състояние и как да се развиваме към него – ние признаваме необходимостта от нови знания.

Всяка нова социално-икономическа историческа степен в развитието на човечеството се базира на предходната, на „бащите“, защото всички степени се различавали с все по-голямо егоистично развитие.

Състоянието ни е специално – следващата степен от развитието ни е интегралното човечество. Тъй като това състояние ни е напълно непознато, ни е дадена наука за следващата степен от нашето развитие. След всичко, ние се издигаме от степента на неосъзнатото развитие (неживото, растително, животинско социално развитие) към развитие на ниво „човек“. Дадена ни е науката кабала – за това, как да преминем към следващата степен. Този преход трябва да бъде в разрез с предходните преходи, не автоматично, инстинктивно, а съзнателно. Ще го изминем само до степента на нашето осъзнаване, разбиране, майсторство и контрол над тях.

[102195]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съвременната криза има за цел да ни доведе до разбирането за правилна взаимовръзка и взаимозависимост. И това не е в икономиката по съвременен образец. В крайна сметка, реалната икономика, лишена от ”балони” и излишества – това са няколко процента от световното население, произвеждащи необходимите стоки, които действително са ни нужни: продукти, дрехи, жилище и т.н. Всичко останало – вече не е икономика, а начин за подвеждане на хората и извличане на полза от тях. Само една малка част от целия този пазар осигурява нашите насъщни потребности.

Но днес истината излиза на бял свят. Хората остават без работа, особено младежите. Те не знаят какво да правят със себе си, в тях твърдо се установява нова, изкривена представа за живота, и след определено време изгубват способността да се трудят. Нещо повече, не са в състояние да създадат семейство и да живеят нормален живот. Вместо това, формират за себе си нова култура с нови развлечения.

Казано накратко, става въпрос за глобална социална беда. Днес тя ярко се проявява в Европа, едновременно на опашката стоят милиарди хора от други страни, включвайки Китай и Индия. САЩ също не е изключение. Тук като пример може да се приведе Детройт, превърнал се в един вид ”призрачен град”.

Всичко това ни води към ново общество и ако не го преразгледаме, ако не обясним на хората, как занапред трябва да се организират, с какво да се занимават, то те ще започнат да живеят в градските джунгли, както животните в гората. Тогава човечеството ще стигне до поправяне не по пътя на интегралното образование, а по пътя на страданието.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.03.2013   

[102188] 

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е ролята на икономистите в условията на световна криза? Защото и те, като всички, са платени чрез средствата на крупния капитал.

Отговор: Като цяло съществуват две нива на икономиката:

Икономика за „големия свят” – с други думи глабалната програма, позволяваща да се властва над света. В нея влизат армии, държави, средствата за масова информация, ресурсите и т.н. Като цяло става дума за „властническо планиране”. Тъй като в основата си икономиката – е власт.

• А към низините се спуска друга икономика, изтъкана от известните ни системи и учреждения, предназначена за „играта” на обикновените икономисти.

Що се касае до върховете, аз не съм уверен, че те вече са осъзнали своята безпомощност пред лицето на кризата. В тази връзка си струва да се приведат два цитата. Единият от тях принаделжи на нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, който заяви: „Стандартните макроикономически модели претърпяха крах по всички най-важни критерии на научната теория. Те не предсказаха финансовата криза, а когато тя започна, те не дооцениха нейние ефекти”.

А ето какво каза главата на Израелската централна банка Стенли Фишер: „Неразбориите сега са повече, отколкото по-рано. Ние сме в затруднено положение. Сега се случва не това, което е описано в книгите, и не това, което сме очаквали… При така създадените обстоятелства стъпките се предприемат под давление, а теориите изобщо не е задължително да бъдат способни правилно да укажат, как следва да се постъпва в подобни ситуации”.

Малко преди кризата в беседа с един от нобеловите лауреати аз го предупредих за това, че бедата вече е на прага. Отговорът беше снизходително изказване на професионалист, срещнал се с дилетант. Разбира се, той беше вежлив и говори искрено. Смисълът на думите му се свеждаше до това, че е смешно да се отива против мнението на авторитетните специалисти, които смятат, че криза няма и не може да има.

Сега, когато водещите експерти изказват противоположни съждения, изниква въпросът: какво от техните думи си струва? Възможно ли е те да искат да подготвят човечеството за трудни времена? Защото икономиката – е същата тази политика, само че с повишена квинтесенция, и „големите хора” нищо не говорят просто така. Друго нещо са политиците: те имат по-голяма възможност да маневрират и лесно сменят маските. Но на икономиката ние приписваме някаква сериозност, солидност – тъй като все пак става дума за пари, за финансово планиране, за строги математически разчети и опитни професионалисти. И затова икономистите не могат да си позволят случайни изказвания, техните думи са обмислени и се отнасят до „висшата политика”. Видно е, че със своите познания те искат да подготвят публиката към по-сериозни проблеми и несгоди. Така или иначе всичко се дава в умерени „порции” в подходящо време. „Пламенни революционери” в тези среди няма. Тук цари жесток ред.

Но не по-маловажно е, че машината на световната икономика днес все по-малко слуша кормилото. И естествено, елитът търси възможност да закрепи юздите на управлението.

(още…)

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Щастието е усещане на процеса на напълване на желанието. То е възможно само когато има желание, глад, страст и то се напълва, реализира се. Но след като се напълни желанието, т.е. след като то се е реализирало, усещането за щастие постепенно изчезва. И така, за да има щастие, са необходими две неща: а) желание, б) напълване.

За да не се анулира желанието от напълването, те трябва да са разделени, да се намират в два обекта. Както например, майката и новороденото – майката може да се наслаждава на детето безкрайно, защото напълва обект извън себе си.

Ако над нашето взаимно отблъскване създадем връзка, то ще можем да се напълним един друг и да се наслаждаваме на своите действия безкрайно. Тук съществува чисто психологически проблем да се разбере, че целта на творението е в наслаждаването, а средството за достигане на вечното и безкрайно наслаждаване е във ”възлюби ближния като самия себе си”. Това състояние се нарича Висш свят. При неговото усещане изгубваш усещането за нашия временен, несъвършен свят – това, което усещаш само в себе си.

[102039]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→