Entries in the 'Криза, глобализация' Category

Лесно е да се обича риба.

Въпрос: На човек не му се налага да се напряга за да обича рибата или внука си. Защо трябва да преминем през такъв сложен, объркан и дълъг процес за да обичаме ближния си?

Отговор: В егоистичните си желания аз действам инстинктивно: обичам себе си и всичко, което е мое и не обичам онова, което ми е чуждо, усещайки го далече от себе си, непринадлежащо ми. Това е разликата между «мое» и «останалото» – създадено в нас, за да осъзнаем себе си като противоположни на целия свят, а след това, в същата тази степен – противоположни на Твореца.
Разкриването на това състояние се нарича разкриване на «разбитата обща душа».
Ако Творецът беше явен, разкрит, аз бих бил лишен от свобода на избора, желания, мисли и действия – напълно бих се анулирал пред Него. Аз съм длъжен да достигна това състояние на подобие с Него, т.е. свойството отдаване, когато Той е скрит от мене. Но в такъв случай на мен ми е необходим друг пример (еталон) на свойството отдаване и любов, вместо Твореца.
За да създаде в мен такава възможност, в състояние на скритие на Твореца, за да достигна подобие с Него се е извършило и разбиването на единната душа Адам Ришон на частни души. В резултат на разбиването, всяка душа представя себе си извън останалите, отласквайки се от тях чрез своя егоизъм. Поправянето на егоизма – отделянето от другите души, тя достига чрез свойството отдаване, уподобявайки се на Твореца, което се явява цел на създанието.
Затова ние не трябва да искаме поправяне в други действия, освен в отношенията с близките, както е казано: «От любов към ближния към любов към Твореца». Така ние поправяме своята душа уподобявайки се на Твореца и достигаме целта на творението. И затова «Възлюби ближния както себе си» – това е общ закон на света (Тора), а останалите закони са негово частно проявление.

Кой ще влезе в бъдещето общество?

Въпрос: Кое правителство ще бъде готово да се подложи на този експеримент по създаване на бъдещето – това, в което още е жива паметта за социализма или обратно, което вече се е заситило от капитализма?

Отговор: Аз мисля, че на първо място това зависи не от материалното ниво на правителството, а от това доколко хората са в състояние да приемат причината за кризата и нуждата да се съвземат от нея, да я преодолеят именно обединени, разбирайки, че друг начин да преживеем днес няма.
И този способ може да сработи, както казва Баал Сулам във всяка отделно взета страна. Не е задължително да е в целия свят. Но това зависи от нивото на възприятие на хората, от нивото на тяхното развитие.
Тук трябва да има осъзнаване, разбиране, че от нашето състояние друг изход (решение) няма, че иначе не трябва да го преживеем. Това не е внедряване в личния живот на човека, не насилие над хората, както по време на установяване на съветската власт. Обществото само трябва да се убеди в това, че старите представи, решения, подход (регулатор) вече не работят. Това може да бъде Америка, Русия, след това Европа.
Аз не мисля, че това могат да бъдат технологични и социално неразвити страни, нисши, диктаторски и «народни» режими. В тях още отсъства необходимото ниво на обществено развитие, съзнание. Те ще приемат този принцип след напредналите страни, частично поради това, че тях ще ги принудят икономически и социално да участват в това.
Мисля, че международния фонд и единното световно парвителство, което по неволя се образува, със своя пример и морален натиск ще предизвика движение към сътрудничество.
Нали човечеството е организирано по пирамида: в нея има вече част, която е способна да се осъзнае величието на интегралното развитие, а има части, които могат само да се присъединят поради осъзнаване на факта, че друг изход няма. Но в крайна сметка, по закона на природата, всички са длъжни да достигнат до пълна хармония, както и цялата Природа.

Целият свят ме е стиснал за гърлото

Ние трябва да открием, какво представлява само по себе си новото човечество. Издигнахме се на ново равнище, където всички сме свързани помежду си. Ако финансистите и политиците разбираха това, те нямаше да правят грешки.
Само ако си представяха, какво означава една взаимно зависима система, в която всеки влияе на всички останали, всички влияят на всекиго и никой не може да въздейства пряко върху себе си, а само чрез цялата система! Само чрез всички останали аз мога да повлияя на съдбата си и за мен няма никаква друга възможност да я променя.
И моето състояние на свой ред зависи от влиянието на всеки – всеки един от седемте милиарда човека държи в ръцете си вентила на кислородния кран, и ако някой от тях затвори този кран – аз съм мъртъв.
В момента ние усещаме взаимната си зависимост само в частта касаеща парите, а скоро ще засегне хранителните продукти, всякакъв вид обезпечение (електричество, газ и т.н.). Но най-страшното: ще почувстваме, че целият свят ни е хванал „за гърлото“, че светлината на живота достига до всеки от нас чрез всички останали.
Ето защо, ние сме длъжни да се учим как да разбираме истинското състояние, в което се намираме днес, да усещаме тази взаимна зависимост във всичко. Тя е толкова неочаквана, че нейното разкриване води до смайване и изумление!
Въз основа познаването на новите връзки помежду ни, хората ще могат да изготвят търговски споразумения, банкови контракти, всевъзможни договорни задължения помежду си, между хората и финансовите структури, ще започнат да създават нови граждански, наказателни и административни закони.
Такива са новите условия на съществуване. Всичко останало ще бъде построено на тази основа – абсолютната взаимовръзка. Затова, колкото по-задълбочено разкрием и изясним това условие, толкова по-малко грешки ще направим, по-бързо и по-добре ще се адаптираме към новия свят.

Кризата: затишие пред буря.

Въпрос: Ако за две седмици NASDAQ се е повишил с 20%, това говори, че кризата сякаш отминава…

Отговор: Борсата – това е игра. Тя може да подскочи нагоре без всякакъв разчет, без всяка връзка с реалността. Нима собствениците на пирамиди са прекратили да ги строят? Докато всички мислят, че те падат, те харчат милиарди, които правителството им дава и продължават да строят пирамиди, но вече по по-хитър начин.
Така е докато се празнува победа. То не се е излекувало и с нищо не ще се поправи. То продължава своята работа, готвейки ни следващия удар. И ако ти мислиш, че всичко вече се е оправило и успокоило – това всъщност е най-лошото състояние. Това напомня враг, който ти не разпознаваш, а той в същото време започва да те обкръжава.
В крайна сметка, бъдете уверени, то ще си вземе своето и ще бъде още по-лошо, отколкото по-рано. Та нали то вижда, че нищо страшно не се е случило. В крайна сметка излиза така, че всички те са спечелили и нищо не са загубили.
Няма регулатор за растящия егоизъм. Всъщност икономиката не е наука. Тя следва егоизма на човека. Всяка икономика е основана на това, как да ти продам по-малко, а да взема от тебе повече. А ако е възможно въобще да не ти плащам, а само да вземам от тебе.
Икономиката е озаконено варварство. А какво представлява съглашението между нас? Аз ти давам от безизходност – в замяна на това, което ти ще ми дадеш, доколкото аз не мога насила още сега да взема от тебе без какъвто и да е обмен.
Икономиката е израз на нашия егоизъм. А егоизма през цялото време расте, не желае да се съединява с никой, пренебрегва всички, иска всичко да използва. Какъв ти регулатор може да има тук?
Регулатор между егоизма и отношенията между хората се заключава в изпълнението на две правила: «не прави на другия, това, което не би сторил на себе си», а след това «възлюби ближния както себе си». Търсят ли го този регулатор в това направление? Разбира се, че не. И затова и няма да намерят никакъв регулатор. Следващият път ще дойде много по-качестван удар. И съвсем не е задължително да бъде от финансовата система, борсите и банките – той може да дойде от страна на епидемии, климатически аномалии и пр.
Това, че е настъпил отидих, макар и нищо да не сме поправили, а само сме започнали да разбираме новото състояние на света, говори не за пауза или прекратяване на бедствията, а за вече започващ следващ удар. Това говори за скорост на процеса. И затова втората вълна е недалече от нас.

Когато егоизма е на свобода.

Въпрос: Как нашето растящо его е свързано с такива явления, които всеки ден виждаме по заглавията на вестниците: “ баща насилва своята дъщеря“, „учителка издевателства над своите ученици “ и т.н.?

Отговор: Във вестниците пишат само за една малка част от това, което произтича наистина и нещо премълчават. В течение на много години при мен на прием са идвали хора и с всяка година все по-открито са говорили за това, за което по-рано са предпочитали да мълчат. Те са ми разкривали такива свои вътрешни подбуди, желания и мисли, такива разстройства и отклонения, които преди никога не са се появявали в такива мащаби и качества.
И всичко това е нашето растящо егоистическо желание да се наслаждаваме! То ще се увеличава все повече и повече и тук нищо не можеш да направиш, ако не се заемеш с неговото поправяне.
Разкрива се цялата пълнота на това егоистическо желание, разделящо нас и Твореца. Това се нарича ожесточено изгнание, скрито (отделяне от духовното). Така ще бъде до тогава, докато не се превърнем в такива чудовища, че сами няма да можем да се понасяме.
Това зло е длъжно да се разкрие – или в постъпки, в действия, или само в осъзнаване на егоизма, във възпитание. Човекът може да поправи само това зло, което той открива и усеща в себе си като зло – в мярката на усещанията за зло към себе си. А след това ще бъде свободен да поправи злото, причинено на други.

Спасителната сила на любовта

Днес, ние достигнахме до състояние, когато трябва да се обединяваме. При това да се обединим, не за да бъде добре на всеки, а именно на всички заедно.
В миналото, това привличане един към друг беше причинено от взаимната изгода, която получавахме от сътрудничеството си. И затова достигнахме до етапа на глобалната връзка между хората. На едно място произвеждахме нещо, на друго го продавахме, от трето – нещо получавахме и на четвърто – оказвахме някакво влияние и така всеки от нас изпълваше своето его, своето желание за наслаждение.
Сега сме длъжни да преминем от егоистична връзка помежду си към алтруистична, не за да печелим, а за да стане животът хубав за всички. Да преминем от връзка тип „заради получаването“, към връзка от вида „заради отдаването“. Да се обединим, заради възможността да отдаваме.
Това разбира се звучи абсолютно нереално, но Природата ще ни принуди да постигнем такова единство – и по-добре е да изучим нейния “ Закон за всеобщото отдаване и любов „, произлизащ от факта за единното тяло на Природата, и да започнем макар и мислено да го обсъждаме. Нашите мисли ще свършат цялата работа !
Науката Кабала обяснява, че никой от нас не е в състояние сам да постигне духовното – да се изпълни със свойството отдаване и по този начин да се сдобие с покой.
Само че правилната връзка трябва да се изгради възосновата на схващането, че ако разберем правилно обединението, то всеки от нас ще получи цялата обща сила, която може да бъде придобита само благодарение на любовта.

Пари за нищо

Мнение: Главната причина за кризата е порочният механизъм на създаване на пари.
Трябва само банките да бъдат лишени от възможността да създават пари и да ги заставим да ги държат на 100% в паричен резерв.
Всички банки трябва да бъдат финансови посредници, на които вносителите дават парите си, а не да създават пари с последващото им даване в заем под определен процент.
Това ще бъде преход в справедлива и екологически устойчива «стационарна икономика».
Наличността всъщност представлява 3% от общия обем на парите. Останалото съществува само като запис в счетоводните книги.
Ако банките можеха да създават електронни пари по своя воля, оставяйки само част от парите в резерва, то защо демократично избраната централна власт да не направи същото.
Само Централната банка ще бъде длъжна да установява количеството нови, неналични пари, ще дава нови пари на правителството, като обществен доход, който впоследствие ще бъде пускан в оборот.
Само правителството има право да представлява интересите на гражданите и само на него трябва да му е дадена свобода да създава пари. Целта на монетарната политика трябва да бъде в това, да гарантира точно съответствие между количеството пари и материалните ценности в икономиката, а също и да обезпечи капитал за нови инвестиции в реалния сектор, с цел стабилно развитие на икономиката.

Време е да изчистим света от омразата

Ако на срещата си G 20 бе приела решение насочено към обединение, към свързване макар и частично на земното население, щеше да признае необходимостта от глобално възпитание, създаване на мощна световна система за разясняване причините за кризата и нейното преодоляване и тъкмо с това би започнало изправянето на света. Необходимо е това да се прави постепенно, обхващайки средствата за масова информация, отношенията между хората, променяйки законодателството и т.н.
Всички промени трябва да се осъществяват на основата на съгласието и да бъдат съпроводени от масирани и масови разяснения – защо от телевизионния екран трябва да се премахват всички материали, пропагандиращи вражда и насилие. Нашата всеобща връзка изисква отстраняването на всичко, водещо до разединение, разкол, ненавист и отчужденост между всички нас. Това се нарича възпитание.

По следите на обръщението към G20

Много големи сайтове публикуваха моето обръщение към лидерите на държавите от „Голямата двайсетица“.
Обръщението също така се е обсъждало на много форуми, социални мрежи и блогове:
Рейтинг на новостите „Topnews“; Newsland „Политика de facto“; News.rin.ru; Израелски Новости; TIMER Дом Солнца „Деловие Ведомости“; Новости „Руски Израел“; Информационен портал „Мixnews „.
Надявам се на това, че информацията за новото състояние на света – взаимосвързано, глобално, интегрално в истинския смисъл на тези определения, ще дойде до хората и ще започне процес на приемане на правилни решения – към обединение и равновесие с Природата.

Как да приведем в действие „регулатора на отношенията”.

Въпрос: Сега всички страни като че ли говорят за обединение и едновременно с това повишават митото. Как може да се обясни на хората какво точно трябва да направят, за да не се отделят от обкръжаващия свят?

Отговор: Хората нямат ясна представа за онова, което се случва. Нашето предишно мислене ни даваше, като че ли най-ефективната и надеждна рецепта: да се отделим от другите страни и да се занимаваме с вътрешните въпроси на страната – тоест да изразходваме колкото се може по-малко пари зад пределите на страната, и колкото се може повече да поглъщаме и да получаваме отвън.
Такова поведение е свойствено за човека по време на криза – той иска все повече и повече да се запасява, да натрупва и колкото се може по малко да харчи и използва. Същата линия на поведение е характерна и за държавите. Това не е нищо повече от инстинктивна егоистична реакция за самосъхранение. И именно тя ни погубва днес и ще доведе до нацизъм и война.
Но е възможно и друго отношение: ние сме длъжни да се въздържаме от инстинктивната егоистична реакция да изолираме себе си от другите и да помислим заедно над това какво да направим. Ако в крайна сметка само обединяването на всички заедно, както сме свързани в нашата вътрешна връзка, може да ни спаси – хайде да направим нашата връзка правилна.
Необходимо е да се сключи споразумение между всички страни, което и ще „регулира отношенията“: всяка държава трябва да получава такова количество ресурси, което е необходимо за нейното потребление, а всички доходи, които са над установените като необходими, да предава на световния фонд. Ако световното съобщество се съгласи на такова споразумение, ще се стигне до разбирането на необходимостта от него – това ще бъде спасението на човечеството. Да разбере това – вече е по силите на човечеството.