Entries in the 'Криза, глобализация' Category

Дойде време да се действа

каббалист Михаэль ЛайтманНапоследък, с проявяването на глобалната (системна) криза, се усеща все по-голяма нужда от създаване на правилна система за всеобщо функциониране.

Както казва Баал Сулам, длъжни сме да преобразуваме нашето общество съобразно новите условия – съобразно изискванията на природата.

Кризата разкри необходимостта от това, да станем подобни на природата,  от обща взаимна връзка.

Струва ми се, че е възможно постепенно да въведем отношения на отдаване и любов (както е в природата) във виртуалното пространство, където хората по целия свят да се почувстват свързани помежду си и съществуващи заедно.

От всички средства за комуникация, такова място може да бъде само Интернет, а не телевизията, вестниците или книгите.

Само Интернет мрежата, може да отговори на изискванията за разпространение и обединение; създаване на глобална система за възпитание на деца и възрастни; глобална връзка за формиране на обща обединяваща сила. За да се почувстваме един – друг чрез линията за връзка  – и да излезем за духовна връзка.

От беседата за социалната мрежа, 04.04.2010

Дойде време да се родим.

От страна на духовното поле – безкрайният океан от светлина, върху мен действа само един закон, една неизменна сила, желаеща само едно – да ме привлече към неговия център, към доброто.

Моето егоистично желание (моят заряд) постоянно расте и се развива. И затова аз се оказвам във все по-голямо неравновесие с духовното поле.

Все повече се отделям от центъра на доброто – но полето е постоянно, променям се само аз. Промяната на моите желания към по-лошо протича не по моя воля, а автоматично. Поради това моето състояние само се влошава.

В това поле съществувам не само аз, а заедно с още седем милиарда такива като мен, малки егоистични „заряди”. И всички ние, в една или друга степен усещаме, че ни е „зле”.

В края на нашето егоистично развитие, максимално се отдалечаваме от центъра на доброто в най-отдалечения кръг и започваме да се чувстваме свързани помежду си.

Това допълнително усилва нашето неприятно състояние. Всеки започва да се усеща зависим от всички. Това ни кара да ненавиждаме всички и да страдаме за всички…

Нашето състояние може да се оприличи на родилните болки. В течение на деветте месеца бременност (еволюцията на човечеството), майката (природата) по всякакъв начин помага на плода (егото) да се развива.

И когато се достигне пълното (егоистичното) развитие (глобално, затворено), майката-природа принуждава плода да се роди.

Глобалната криза – това е въздействие върху общия зародиш, човечеството, за да го принуди да се роди духовно.

Плодът трябва да се обърне с главата надолу (да смени приоритета получаване на отдаване) и да започне да се опитва сам да излезе от своето егоистично състояние (да помага на майката да го роди).

Само по такъв начин той ще ускори родилните болки и ще се роди в света на светлината.

Разписание на новия живот.

Въпрос: Все повече става ясно, че не само в страните от третия свят, но и в развитите такива от Европа и Америка също има излишък от работоспособно население. Няма работа за всички. Как виждате трудоусрояването в бъдеще?

Отговор: Кризата предизвиква производствен излишък. Ние трябва да прминем към производство, необходимо за нормално съществуване, не повече. А при това ще се появи липса на работа за по-голяма част от населението на Земята.

Понастоящем повсеместно в развитите държави протича принудително съкращаване на работното време. Много предприятия минават на четиридневна работна седмица.

Пресметнато е, че при тази стъпка се икономисват разходи за издръжка, работниците по-рядко вземат отпуска и болнични, повишава се мотивацията да се работи по-добре.

Да си спомним, че именно депресията през 1929 г., доведе до появата на петдневна работна седмица. До тогава работниците работеха шест дни в седмицата, по 12- 14 часа на ден .

Ако се намалят дните и часовете за работа, ще съкратим двойно повече хора.

Въпрос: Но във всеки случай, остава въпросът, какво ще прави човек в свободното си време? Няма ли да нарушим, развивайки индустрия в свободното време, равновесието с природата, към което сме длъжни да преминем и което породи съвременната криза?

Отговор: Природата ни освобождава не за приятно прекарване на времето, а за да постигнем равновесие с нея и достигнем свойствата отдаване и любов.

Затова останалото свободно време трябва да организираме за изучаване на Природата на човека и света, за да се уровновесят техните свойства.

Това е в действителност цялата наука Кабала. Необходимо е да се създаде Методически център, народен университет и т.н. В свободното от работа време, човек трябва да изучава своето подобие с Природата.

Трябва да се обяснява, че свободното време произлиза от плана на Природата и именно за неговата реализация.

За климата и икономиката законът е един.

Съобщение в списание Nature: Настъпването на внезапни, резки и необратими промени в климата на Земята и системните пробиви в работата на финансовите пазари се проявяват сега в подобни явления и признаци.

В повечето случаи, когато системата приближава критична точка, след което следва рязка промяна на нейното състояние, тя подава подобни сигнали.

Реплика: Законът е един въобще за цялата природа, включвайки и нашата цивилизация. Но това са още само първите открития за глобалната и интегрална зависимост на всички нейни части.

Когато това ни задължи да се обединим в една интегрална система, тогава ще се прекратят и негативните изменения. И всичко ще премине към хармония, дори „необратимите” изменения в климата на земята.

Как да залепим разбития съд?

Какви са тези желания на душата, които са се разбили? Всички сме били обединени с един екран?

Но дойде светлина, която позволи на всеки да разбере, че се различаваме един от друг. Ние всички отдаваме, но всеки по своему, макар и да се стремим към едно място, към Твореца!

Сякаш идва тълпа родственици, за да нахранят едно малко дете, майката му набутва каша, бабата иска да пие мляко, а дядо му говори, че за здравето му е необходим именно хляб.

Всеки иска нещо да отдаде на самото това малко дете, но при това, всички спорят помежду си.

И затова желанията се разбиват – къса се връзката между тях. А от това, че изчезва съединяващата ги връзка, всъщност пропада възможността да отдават на Твореца!

Трябва да разберем, какво се е разбило и тогава ще осъзнаем, какво трябва да изправим. Оказва се, че да се построи човек (средната линия) може само обединявайки части на душата, които са загубили връзка една с друга.

Но от това става ясно, че да се обединят е възможно, само около това малко дете, което ги свързвало.

Представете си, че във всички семейства започнат да се ненавиждат един друг: майката, бащата, бабата, дядото и т.н, всеки желаещ на малкото дете добро по-своему и отхвърляйки останалите.

Какво може да ни обедини обратно? Само любов към малкото дете – когато всеки е готов да се издигне над своя егоизъм и преклони глава заради малкото дете.

Затова съединение между нас е възможно само ако ние искаме да достигнем отдаване към Твореца. Тогава ние ще съединим всички нас и малкото дете – заедно, в едно цяло.

Всичко безполезно е вредно!

Ние се състоим от две части: животинско тяло и душа. За тялото, в съответствие с неговото обществено развитие е направено „необходимото” (средно преживяно, „ехрахи”).

Всички други усилия трябва да се насочат към развитие на душата. Защото заради това ние съществуваме тук своите години.

Тези занимания в нашия свят, в които няма жизнена необходимост, носят голяма вреда. Те отвличат хората от духовното развитие, пречат да се извърши поправяне по ускорения път.

Те объркват живота ни, изпълвайки го с преминаващи наслади. Колко сили ще ни струва да се освободим от всички тези отклонения и да започнем да изясняваме действително важното за нас!

А целият свят придава все по голяма значимост именно на тези отклонения. Все повече завишава тяхната важност и лъжлива необходимост и така цялото човечество се занимава в крайна сметка, с дейности ненужни на никого.

Ако хората, дори още неустремили се към разкриване на скрития свят, получат подходящо възпитание, то би ги насочило към правилно развитие и нашият свят би изглеждал съвсем друг!

А така, всички наши занятия са безполезни действия, само довеждат света към минало състояние…

Бързо пътуване заедно със светлината.

Сега в нас, с безкрайна скорост се променят информационните гени (решимот). Те са толкова много и са длъжни да се реализират по веригата, затова ни се струва, че нищо не се променя.

Но докато тези вътрешни промени предизвикат външни изменения, както на брояча внезапно прескача цифра, вътре трябва да се извършат милиарди действия. Така че, им трябва време да минат.

Казано е „Търсещите Твореца, ускоряват времето”. Цялото наше участие в творението се свежда до ускоряване на развитие ни.

Ето, ти се намираш долу, в този свят, с данни получени при слизането отгоре надолу. Ти трябва да се издигнеш по същия път отдолу нагоре, той е постоянен. Можеш само да ускориш своето развитие, да направиш пътя бърз, желан, а след това и приятен.

В това е разликата между пътя на страданието, по неволя и този на светлината, на желанието. Пътят на страданието е дълъг и върху нас въздействат силите на природата, чиито удари ни придвижват напред. А ние, като магарета, стоим и не искаме да се придвижим от мястото си. Такъв е естественият път на развитие.

А вторият път е, когато ти сам искаш и търсиш как да се придвижиш. И така ти скъсяваш пътя си и го правиш желан, той става комфортен, а така също и бърз!

Кога ще настъпи изобилие?

Въпрос от английския блог: Съгласно изводите на ООН, към 2025 година 2.8 милиарда жители на земята ще страдат от недостиг на вода за най-насъщни нужди.

Отговор: Това и ще ни принуди да се поправим, както впрочем и всички останали давления на природата, а нашето поправяне на висше, човешко ниво ще ни донесе хармония на всички по-нисши нива – и ще настъпи изобилие.

Въпрос от английския блог: Не съм съгласна, че „никакви наши действия не оказват съществено влияние върху изменението на климата”. Именно нашите действия, предизвикани от егоистични подбуди влияят върху изменението на климата. Нима това не е ясно?

Отговор: На мен не. Ние само виждаме следствията и градим теории, като свързваме това, което показват те.

Нашият свят е свят на следствията, всичко произлиза свише, и поради тази причина поправянето свише ще даде резултат в нашия свят и никога, никакво „поправяне” не можем да направим в нашия свят.

Освен това, от Кабала учим, че всичко се случва е под въздействие на светлината свише.

Страх от световен мащаб.

Въпрос от английския блог: Живея в Бразилия – страна подложена на психологичен терор, където много бързо се разпространяват страховете от световен мащаб. Напоследък всички жители на страната са изпаднали в ужас от разпространението на свинския грип.

Била съм в контакт с болни от този вирус без всякакви последствия за мен самата. Какво можете да кажете за свинския грип?

Отговор: Това все още не са всичките „египетски наказания”, които да ни принудят да се замислим и да ни отърват от егоизма. Намираме се в период, предшестващ изхода от „египет” в нашия свят.

Защо кризата на нищо не ни учи?

Въпрос: Днешната глобална криза засегна много хора. Но когато ударите приключиха те не се вслушаха в науката Кабала, а решиха, че мощната вълна е отминала, сега ще настъпи хубав период и всички отново ще се устроят…

Отговор: Разбираемо е, че това е така. Кризата се усилва, но тъй като никой няма решение, това се премълчава. Всичко във всички страни.

Човек получава множество удари за различни неблаговидни постъпки и въпреки това не може да се откаже от тях. Значи тези удари не са били достатъчно силни, за да го приучат на правилно поведение.

Защо не се учим от грешките в миналото си? – Елементарно, Уотсън!

Ех, ако можеше слабите удари веднага да ни помогнат да постигнем поправяне! Но нашият егоизъм през цялото време се развива, става все по-груб.

И доколкото се превръщаме във все по-големи егоисти, то предходният удар не може да ни застави да постъпваме правилно.

Да предположим, че съм откраднал 10 долара и получавам за това наказание. Сега, когато видя банкнота от 10 долара си спомням за наказанието и това ме задържа.

Но ако пред мен се окажат 100 долара? За 100 долара аз още не съм получавал наказание и 100 долара не са свързани в съзнанието ми с него. Аз открадвам 100-те долара и тогава получавам наказание.

А какво да кажем за хиляда долара? – Същото! Така сме създадени – подобно на едно обикновено животно, което знае само това, което е усетило.

И затова е казано: “Човек няма да изпълни заповедта (действието отдаване и любов към ближния), преди да я наруши (да открие в себе си обратното)”.

Отначало трябва да стъпиш накриво, “да откраднеш”, а след това – да се разкаеш и да поправиш стореното и винаги след получаване на удари. Без тях е невъзможно да се промениш.

Известно е от Науката Кабала, че всяко желание се развива в четири стадия, от своето зараждане до окончателната му форма.

Ние се състоим от желания и намерения. Ето защо съществуват четири възможни съчетания на желанието с намерението: “желае и има намерение”, “не желае и има намерение” и т.н. (вж. ТЕС. Вътрешно съзерцание).

Аз трябва да премина четири етапа на удари и изясняване, докато не достигна до последния стадий – когато ще желая да използвам своя егоизъм само за безответно и безкористно отдаване и любов.

Затова е невъзможно да се научим от един слаб удар. Нали между желанието и светлината действа един закон.

Светлината създава желание и желанието следва точно определена програма, заложена в него от светлината. Ако това е желание за наслаждение, то иска да получава само наслаждение.

За да се приучи да бъде отдаващо, светлината трябва винаги да му въздейства в 4 стадия.

И едва на последния стадий желанието осъзнава себе си като получаващо, изпитва срам и извършва съкращение. И така при всяко действие.