Въпрос: Взаимно поръчителство означава взаимна грижа и съединение. Как съединявате вие противоположни, противоборстващи се полюса?

Отговор: Всеки може да остане в своята си религия, както пише Баал а-Сулам, в своята си вяра, култура, при собствените си убеждения. Няма значение! Над всичко това ние сякаш като органи на едно тяло можем да бъдем противоположни един на друг, да имаме различни мнения и въпреки това да се обединим, към което ни задължава общата природа.

Въпрос: В какво ще се изрази съединението, ако си останем на различни мнения?

Отговор: В това, че ще се стараем всички наши действия да ни водят винаги към поръчителство и съединение.

Въпрос: Ако аз вървя в една посока, а ти на друга, това означава че ние се движим на различни страни! Това е, което се случва днес с всички.

Отговор: Защо трябва да вървим на различни страни, хайде да съединим посоките!

Въпрос: Как да ги съединим, ако аз искам да вървя на една страна, а ти искаш – на другата? Мисля, че така ще ни е добре, а ти мислиш иначе.

Отговор: Защото ти си устроен така, а аз – иначе. Тоест ние сме различни изначално, от природата – дори сме противоположни един на друг. Но ние те задължаваме, независимо от противоположностите, да седим заедно и да търсим как да използваме тези противоположности за нашия успех, в полза на делото. И така, докато не достигнем състоянието, когато ще видим, че макар твоето действие  да изглежда сякаш насочено и в противоположна страна, в сравнение с моето, то също внася дан в нашето поръчителство.

Не може да бъде по друг начин! В природата всичко е устроено така, че тя цялата се състои от противоположни една на друга сили и действия, но в крайна сметка те всички помагат за постигане на равновесие.

Нима вълците и овцете действат в една посока, когато се изяждат един с друг?! Но защо това съществува в природата? Нима „плюс“ и „минус“ не са обратни един на друг и да не би всеки един от тях да не действа в своето си направление? А налягането и вакуума, привличането и отблъскването?

Противоположностите присъстват навсякъде. Няма такова свойство, което да няма обратното на него – иначе то не би могло да съществува. Ние не можем да достигнем до поръчителство, ако вътре в него не се съединят всевъзможните противоположни сили.

Поръчителството е като сфера, която я раздуват и удържат всичките тези противоположни сили.

Трябва да съберем всички сили, които се намират в държавата, в народа, в обществото и във всеки човек, който сам съществува благодарение на множеството противоположни сили така, че всички те да започнат да действат като една обща. А да ги обедини между себе си може само общия закон за поръчителството, който е над всички тях.

Ще кажа едно изречение, в което може да бъде съединено началото с края и ще доведе всичко до съгласие: „Творящият мир в небесата, ще установи мир и между нас“. Обяснявам: няма да намерим мир и хармония между нас, примирение, ако то не идва от закона за поръчителството – общият и висш закон на природата.

За това е казано: „Творящият мир на небесата“ – тоест примирение, съществуващо на висотата на поръчителството – „ще установи мир и между нас“. И тогава ще видим как всички тези противоположни принципи, вектори, желания се съединяват заедно.

Без обединение на противоположните сили, идеи, действия – поръчителството не може да съществува. В противен случай ще се получи едно много тясно течение. Но ако ти искаш да се получи не тесен ручей, а под един покрив да се съединят всички притоци, всички фракции, всички посоки и движения, които съществуват в народа, дори партии, ти си длъжен да издигнеш принципа на поръчителството на височината на всички.

Този, който върви против поръчителството като висш принцип – той действа като разрушител. И в това няма прави или криви. Няма такъв, който да е излишен, дори ако той е нацист и антисемит. Ние толкова пъти сме видели, как те ни помагат, както Фараона, който „приближил синовете на Израел към Твореца“.

Не съществува абсолютно зло и вредни сили – трябва само да видим как всички тези сили в крайна сметка се включват една в друга. Да ги съединим всички заедно – в това се заключава нашето изкуство.

Фактът, че съединяваме две наши сили заедно, ние се превръщаме в човек, в Адам – в „подобен“ (доме) на висшата Природа.

Затова поръчителството е не някакво си тясно течение в народа. Това е обща методика, както пише Баал а-Сулам, която трябва да обхване целия свят.

Въпрос: Излиза, че ние имаме такъв вълшебен прашец, който се нарича „поръчителство“? Ние вземаме противоположни неща, посипваме ги с вълшебния прашец, наречен „поръчителство“ и тези противоположни неща се обединяват, точно както се обединяват обратните процеси в едно тяло“ като дишане и издишване…

Отговор: Хората са изначално противоположни един на друг: по цялостния си начин на мислене, по целият си характер и навици – по всичко. Но за сметка на глобалното и интегрално възпитание, обучаващо, че поръчителството е искане на природата и ние попадаме под това искане – всеки може да реализира себе си в подходяща за него форма, но в посока на поръчителството!

И затова всеки ще получи правилно използване и пълна реализация.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[49440]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Думата „криза“ (κρίσις) – от древногръцки не означава проблем, а решение, повратна точка – т.е. раждане на ново (см. в Уикипедия).

Думата „криза“ (משבר) на иврит означава място, на което се появява нов живот, стол за разраждане. За раждащата жена се казва „седи на криза“.

Великият коментатор на Библията РАШ“И (12в.), в своите коментари на Библията (Библия, глава Шмот 1,16) пише: „На родилните камъни се намира мястото за раждане, което на друго място вместо „авнаим“ (камъни) се нарича „машбер“ (криза)“.

Също така и при пророците срещаме: „Достигнаха синовете до криза (машбер) и нямат сила да се родят“ (Пророците 2-9,3).

המילה „משבר“ בעברית מתארת את כסא היולדת. כפי שנאמר „יושבת על המשבר“ = יולדת.

רש“י, שמות פרק א’, פסוק ט“ז – „על האבניים מושב האישה היולדת, ובמקום אחר קוראו „משבר“.

„באו בנים עד משבר וכח אין ללידה“. מלכים ב’, פרק יט, פסוק ג’.

[49482]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнения: И. Барабаш (психолог, културолог) Глобализацията е естественото продължение на развитието на цивилизацията, тя е неизбежна.

А. Маслов (от статията “Глобализацията и нейните основни противоречия”): Сега вече няма никакви съмнения в това, че Глобализацията ще стане доминиращ фактор на цивилизационното развитие на света в първата четвърт на новия век, когато процесът на световната консолидация ще завърши с образуването на световната федерация. Но е възможно да се сбъднат не особено радостните пророчества на С. Вашингтон за глобален сблъсък на цивилизацията.

В.Кувалдин (историк, професор, от статията ”Глобализацията – светлото бъдеще на човечеството”): Идеята за мега общество е трудна за възприемане, защото тя няма аналог в историята и опора в опита на общественото битие. За сега глобализацията разрушава бариерите в живота, но не в нашата психология и съзнание.

Човекът остава все още средство, а не цел. Ставайки мега общество, в което всички ние притежаваме равни права и задължения, ни дава възможност за създаването на справедлив световен ред. За да я превърнем в реалност, ни трябват феноменални усилия.

Н. Федотов (доцент, социолог МГИМО, от статията ”Криза на идентичността в условията на глобализацията”) Под глобализация се разбира световното обвързване на структурите, културата и институтите. Глобалното не може да бъде противопоставено на локалното, универсалното на частното. Локалното се явява аспект на глобализацията, глобалното създава локалното. Традиционните видове дейности на локалните общества изчезват, на тяхно място идват други дейности, далечни от локалните.

Ю. Шишков (професор икономист): Глобализацията е качествено ново стъпало в процеса на развитието на интернационализацията на икономическите, политическите, културните, правните и др. аспекти на обществения живот, когато взаимозависимостта на националния социум се превръща в цялостен обществен организъм. Икономическата, научно – техническата, правова взаимозависимост на националните стопанства роди три нови явления:

– Световното икономическо общество от съвкупности на взаимно обвързани страни се превръща в цялостна икономическа система, където националния социум се явява основен, съставен елемент на единния световен икономически организъм.

– В условията на глобализация националните и световните икономически отношения сменят ролите си – световните икономически връзки придобиват ролята на водещи, а вътрешно – държавните връзки са принудени да се приспособяват към реалността на глобалната икономика.

– Глобализацията обективно води до отслабване на функциите на държавата, която вече не може да защити националните интереси от външно въздействие.

[49477]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (А. Рар, експерт на Германския икономически Съвет) Терористичният акт от Норвегия ще ни принуди да обмислим ситуацията. Политиците са безпомощни. Те не знаят, какво да правят и се закачат за своите либерални идеи. Запада се бори за демокрация в Либия, наивно предполагайки, че на арабите  маже да се даде либералния модел. В Европа се борят за спасяването на еврото, смятайки че това евро и по нататък може да ощастливява всички. Това е немощната политика на Европа.

Това е страшно, та нали Европейският Съюз (ЕС), с измъчения си политически съюз, е този, който докара мира и стабилността в Европа и неговите проблеми трябва да се решават. Но аз не виждам път за тяхното решаване.

Европа винаги е била уверена в това, че е предложила добър либерален модел, който няма алтернатива. Всеки може да прави кой каквото си поиска, стига да не нарушава закона. Затова никой не следи как емигрантите създават своя култура, как строят джамии. Когато във всеки град се появиха джамии хората започнаха да се чувстват не комфортно. Появиха се много имигранти, които не говорят на езика на страната. Без език и без образование те не могат да получат работа – появяват се все повече криминално проявени. Това предизвиква протест сред титулуваните нации.

Този проблем стои и пред Русия: тя загуби своята империя, имигрантите от Средна Азия и Кавказ смятат Москва за своя столица, както това беше по времето на СССР. Така е и с Европа: араби трето поколение живеят във Франция, смятат че Европа е тяхната родина, и те могат да пътуват където си искат. До европейците с голям труд достига, че им се налага да търпят, че населението ще се увеличава за сметка на новопристигащите. Поради това, че те самите са си избрали такъв начин на живот – без деца или само с едно дете. И че новопристигналите ще променят културата на Европа.

Европейските власти чак сега се усетиха, но не знаят какво да правят. Не е възможно някой да бъде изгонен от Европа: те са пристигнали тук отдавна, имат си паспорти от тукашните държави, те са част от Европа и от новата европейска култура. Съществува ли някаква възможност за тяхното асимилиране, да направим от тях европейци, да се приобщят към нашите традиции?

След терористичната атака в Норвегия, трябва да се борим не толкова с директен терор, с нацисти и фашисти, колкото с неговите причини, да се премахнат причините за директния екстремистки тероризъм.

[49321]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: От най-различни пластове и сектори на израелското общество се обединяват в протест срещу високите цени на жилищата. В правилно направление ли действат? Какво още не му достига на такова обединение?

Отговор: Ти наричаш това ”обединение”, а аз нищо такова не виждам. В моите очи тук няма настоящо обединение. Това по-скоро прилича на спойка от двама, които се събират да набият трети или на съюз от крадци, които се канят да оберат банка. Те са забележително споени и искрено се грижат един за друг.

Ето така, от гледна точка на кабала, хората, скандиращи призиви на улицата, са свързани помежду си по примера на двама егоисти, желаещи да припечелят за сметка на трети.

На тях им липсва правилното обединение и затова нищо не придобиват. Ние все още не можем да се обърнем към тях, но всъщност трябва да им обясним, че обединението трябва да бъде единно, за благото на целия народ. Невъзможно е да се сплотят, ако всеки преследва своите тесни, егоистични интереси. В такъв случай, изгодата винаги ще бъде за един, за сметка на останалите.

Защото ”касата” при нас е обща и в нея не трябва да си пъхваме ръката за лични нужди. После няма да стигне за някой друг. Тогава защо ”подаръкът” трябва да се падне имено на теб?

Всичко това трябва да се пресметне. Днес по целия свят подобни начинания ще сработват само при едно условие – ако се грижим за благополучието на цялото общество, ако се стремим към взаимно отдаване. Тогава ще започнем да защитаваме интересите на всички социални пластове и ще се сдобием с успех.

Ако не мислим интегрално, ако не обгрижваме обществото изцяло, то ще претърпим фиаско и никой няма да извлече изгода, освен отявлените егоисти. Но и те няма да получат удоволствие от това, заедно с всички куцащи от криза в криза.

Из урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49465]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съветът по безопасност на ООН е обсъждал постановлението за влиянието от климатичните изменения върху света и безопасността, но Руската Федерация и НР Китай го блокираха. Причината? Ами съгласявайки се с него, биха признали проблема с изхвърлянето на СО₂, с парниковите газове и с глобалното затопляне.

А ако признаят, че климатичната промяна и в частност глобалното затопляне произлизат в следствие на  отделянето в атмосферата на парникови газове, то е необходимо да забранят или поне да ограничат добива и използоването на нефта, природния газ, въглищата.

Изобщо, от икономически да направиш политически проблем. Защото тогава най-вече на Русия би била възложена отговорността за съдбата на човечеството. Затова е нужно да се блокират такива заявления и да продължава да се твърди, че няма доказателства относно връзката между парниковите емисии и глобалните промени в климата!

[49473]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (доклад на ООН): Прогресът позволи да се повиши материалното благосъстояние на населението, но доведе до деградация на обкръжаващата среда. До днес са унищожени половината от горските масиви по Земята, изтощени и замърсени са подпочвените води, изчезват различни видове растения и животни, заплашва ни глобално затопляне, увеличаване на природните катаклизми повече от пет пъти в сравнение с 1970 година.

Невъзможно е да се повиши жизнения стандарт на милиарди жители от развиващите се страни, за сметка на икономическия прогрес, защото това ще доведе до пълно изтощаване на природните ресурси, Земята не може повече да издържа човечеството и целта все едно няма да бъде постигната! Човечеството трябва да намери такъв път за развитие, който ще позволи да избегнат екологичните катастрофи. Преходът към нов модел на развитие изисква радикално изменение на потребителското поведение, на транспортните системи, на жилищата и строителната инфраструктура, системата за водоснабдяване и санитарни норми.

Реплика: Преходът към каквото и да е спасяване на икономиката за разумно потребление е невъзможен без поправяне на природата на човека. Но властта и системата се съпротивляват на поправянето на природата на човека от егоистична на алтруистична, тъй като тогава ще загубят властта над света.

Затова докато е възможно, главната задача на властта и банките е всячески да отклонят хората от мисли за кризата. Дори за сметка на увеличаване на държавния дълг, както е в САЩ. И всяка власт е съгласна с това.

[48733]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Д. Матанович, съветник на вице-премиера и министър на външните работи на Сърбия, представител на Социалистическата партия): Три кризи на цивилизацията: край на нефта, на евтиното продоволствие, повишаване на температурата на Земята. Нефтът е ресурс, който не се възобновява, 90% от цялото производство на земята използва нефт, няма никаква друга алтернатива. Краят на нефта ще доведе до конфликти и войни.

Крах на идеите на европейското единство. Като следствие, в Европа на власт идват националистическите партии. Политиката на ЕО по отношение към другите страни се състои в това, да унищожи тяхната промишленост и селско стопанство, защото производствената мощност на Запад е огромна и на тях им е нужен само пазар.

Както е казал Ротшилд: „Който контролира финансите на една страна, той контролира нейното правителство. Който контролира енергетиката, той контролира цялата страна. Който контролира продоволствието, контролира народа“.

Реплика: Всички признаци показват загниващия капитализъм, по-точно на световния всеобщ егоизъм, във всички страни и всички строеве. Сега работата е само в осъзнаването на всеобщия крах и изхода от него – във всеобщо обединение. Няма друг изход, защото такова е условието на природата. А как да постигнем това – трябва да търсим всички заедно.

И тогава изведнъж ще се отворят очите – и ще открием готова методика за поправяне на природата на човека, изменяща го точно към правилно обединение. А наградата, освен достигане на съвършенство на живота в този свят на планетата, е разкриването на ново ниво на съществуване – вечно, съвършено.

[49356]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Джордж Сорос, американски финансист): Процесът на Европейската интеграция достигна своя апогей с въвеждането на единната валута (евро). Но еврото се оказа непълноценна валута: то имаше централна банка, но не и министерство на финансите.

Германският канцлер Анжела Меркел настояваше да няма общ гарант за ЕС – всяка страна трябва да се грижи за своите собствени институции. Това е коренната причина за днешната европейска криза…

Един от най-големите кредитори, Германия, може да диктува условията за помощите, които са били наказателни и са подтиквали длъжниците към неплатежоспособност. Междувременно, Германия е спечелила от евро кризата, която е понижила валутния курс и е засилила още повече нейната конкурентност.

След превръщане на интеграцията в дисинтеграция, ролята на Европейския политически състав също се обръща от по нататъшно обединение към съхраняване на статуквото. В следствие, всеки, който счита статуквото за нежелателно, неприемливо или непостоянно, констатира анти-Европейска позиция. А дълбоко задлъжнелите страни са подтикнати към несъстоятелност, националните политически партии стават по-силни, заедно с вече установените партии в Европа.

Европейският елит трябва да се върне към принципите, които направляваха създаването на Съюза…

Трябва да търсим Европейско разрешение, а не държавно. „Истинските Европейци” трябва да превъзхождат истинските Финландци или други анти-Европейци в Германия и по света.

Реплика: Учудващо е колко много средства са били инвестирани в рекламиране на обединението в Европа и колко малко е било отделено на възпитанието на Европейците в духа на интеграцията. Егоизмът е нараснал, противоречията са се проявили, но е нямало силна целенасочена пропаганда за нуждата от интеграция. Очевидно, в основата винаги е било и още е желанието само за собствена изгода.

[48423]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (В. Кувалдин, историк, проф.): Краят на века прояви несъответствие между глобалните проблеми на човечеството и ограничените правителствени средства за техните решения.

Всички сме свидетели и участници в установяването на единния, взаимосвързан и взаимно зависим свят, в който глобалната система свързва по-рано разделените фрагменти. Става дума за създаването на глобално съобщество – мега общество.

За изследването на мега обществото се искат съответните аналитични инструменти: понятия, категории, език. Информационната революция изменя принципите на организация на обществата. На смяна на вертикалната йерархия идват хоризонталните връзки, установени от хората по техен собствен избор и желание.

Това ще измени представата ни за социума, гражданството, правото, политическата власт, международните отношения, върху които се строи живота на обществото. Това не може да не повлияе на тези, които контролират ресурсите и вземат решенията.

Политическите структури, държавните учреждения, системите за управления – средства за координация, контрол, управление – губят ефективността си в глобализиращия се свят. Причините за конфликтите и глобалните процеси са в различното ниво на социално-икономическо и политическо развитие на човешкото общество, неравенство на стартовите възможности, предопределящи разпределението на ролите, слабост на над-националните регулатори на глобалните процеси. Засега глобализацията разрушава бариерите в живота, но не в нашата психология и съзнание. Човек все още е средство, а не цел.

Реплика: За да решим проблемите, които възникват пред нас, ние трябва да се изменим, да станем глобални и интегрално свързани помежду си, да започнем да мислим само в категорията НИЕ, а не АЗ, да видим света целенасочено-свързан, „преформатиран“ от индивидуални желания в глобални желания и мисли.

В противен случай не ще можем да съществуваме в новия свят. Или осъзнаваме това и ще се изменяме постепенно, или природата сама, по пътя на страданията, възникващи поради нашето несъответствие с нея ще ни принуди да го направим. Само разбирането на случващото се, ще ни позволи да изменим себе си и ще съумеем да решим вече възникващите проблеми.

[49253]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→