Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само  да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Ако не започнем да се обединяваме, колкото и да увеличаваме броя на тестовете и устройствата за изкуствена вентилация на белите дробове, нищо няма да ни помогне. Засега се учим само от ударите.

Светът се движи към усещането за свързаност, единност. Общият проблем, който обхвана всички, от север до юг и от запад до изток, обедини хората. Вече не мислят за войни, за конфликти между държави, корпорации, индивиди – главното е да живеят спокойно. Всеки беше затворен вкъщи и е съгласен да стои там, защото сега за него основният проблем е да не се зарази с вируса.

В този смисъл коронавирусът много помогна на човечеството. Сега просто трябва да се погрижим, как да възстановим производството и дистрибуцията по такъв начин, че да  осигурява на човечеството необходимите продукти, но без излишно потребление, заради което почти напълно унищожихме земното кълбо.

Не трябва да се връщаме към предишния си живот, защото самите ние се превърнахме във вреден вирус на повърхността на земята, вирус, който убива природата. Ние разрушаваме цялата среда и затова получаваме отговор от природата на това състояние.

Затова трябва да помислим внимателно как да се върнем към нашите дейности на земята по такъв начин, че да осигурим на всеки повече или по-малко нормален живот, но не за сметка на опустошаването на земното кълбо от всичките му ресурси.

И ако не го направим сега, тогава ще дойдат други, още по-страшни и вредни вируси, с които природата ще ни научи и ще ни принуди да се променим. Природата е Творецът и  има много средства в запас, за да ни накара да се поклоним.

Природата е висшата сила, Творецът, АВАЯ. Без значение как се нарича, главното е, че има една сила, която управлява неживия, растителния, животински свят и хора. Това се признава от почти всички като очевиден факт.

От урок по статията на Баал Сулам „Любов към Тореца и творенията“, 18.04.2020 г.

[263357]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Коронавирусът ни раздели и ни накара да почувстваме, колко сме далеч един от друг. Разкри ни истината за това, как се опитваме да се разделим и в същото време сме напълно зависими един от друг.

Това означава, че вирусът ни дава възможност да се замислим, каква трябва да бъде правилната ни връзка. Ако обединим хората, събуждайки в тях добро и силно желание за правилна цел,  ще променим нашата история, нашето състояние.

По никакъв друг начин не можем да подобрим ситуацията, няма да ни помогнат нито демонстрации, нито протести, нито искания. Защото правителствата нямат средства да дадат на народа това, което иска. Може да напечатат още пари, но с тях няма да има какво да се купи. Затова най-важното е правилно да се организира човешкото общество и преди всичко да се снабди всеки с храна, медикаменти, дрехи, подслон.

И така постепенно да се осигури на човека всичко необходимо, за да може да съществува със семейството и децата си. Ще дойдат други удари и вируси, които ще ни принудят да се защитаваме и да изградим живота си правилно. Ако всичко идва свише, то със сигурност ще доведе до добри промени.

Всеки обществен строй: социализъм или капитализъм, облечен в егоизма на човека, става разрушителен. Съветският народ пострада от социализма много повече, отколкото другите държави от капитализма. Доказателство е, че в крайна сметка те оставиха социализма и сами преминаха към капитализъм, който сам по себе си не е добър, но е по-добър от това, което беше.

Социализмът, за който пише Баал Сулам, предполага нещо съвсем различно –  социум, социален строй, който преди всичко се грижи за народа. Това не се е случило и никога няма да се случи, ако се облича в егоизма на човека. Само ако се изчисти човека от неговата егоистична природа и се сформира в него грижа за другите, за народа, тогава ще се получи.

Но не е възможно да се махне егоизма от човека, защото тази сила Творецът е сложил в него. Може само с помощта на интегралното образование и висшата светлина да се организира този егоизъм така, че да работи правилно. Затова е необходима подкрепата на цялото общество и висшата светлина.

Ние живеем в последното поколение преди поправянето, но то може да продължи още много години. Ще трябва да се научим как да реализираме методиката на поправянето в човечеството, което е родено егоистично и затова всяка форма на обществото е прекрасна теория – социализъм, капитализъм, комунизъм, на практика се превръща в егоизъм, и следователно няма да има успех.

Само за сметка на светлината, възвръщаща към източника, можем да поправим нашата природа и правилно да организираме обществото. Сами нищо не можем да направим, нашата работа е само да притеглим светлината, възвръщаща към източника, която ще го направи за нас.

Ако свържем егоистичното човечество с висшата сила, която поправя егоизма, ще получим правилен, добър резултат, над егоизма. И затова трябва да организираме голяма група първопроходци, която ще покаже на всички останали как да вървят напред.

Само по този начин можем да успеем съгласно програмата, съществуваща в природата, а не измислена на заседание на някакъв комитет. В историята вече има такъв прецедент по времето на Синедриона, между Първия и Втория храм са били такива времена, когато обществото е живяло по правилните закони.

От урока на тема „Обединение на света в последното поколение“, 20.04.2020

[263422]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорите за природата, вие се отнасяте с нея като към нещо разумно, което вече е свързано с термините “Творец”, “Бог”, “Висш разум”. Как се обяснява това от гледна точка на кабала.

Отговор: Кабала се отнася към природата като към висш разум, който има свои собствени закони. Тази система сама по себе си е в абсолютно равновесие и се стреми да приведе цялата ни малка егоистична природа до подобие на себе си, до равновесие.

Затова веднага след като се отклоним от пътя на пълно взаимодействие на всички части на природата – нежива, растителна, животинска и човешка, веднага стават лоши промени, отрицателни проявления в природата.

Те могат да бъдат малки, на които не обръщаме внимание, а могат да бъдат и големи, като урагани, земетресения, а в миналото дори и падане на големи метеорити. И така нататък.

Tрябва да разберем, че природата е съвършена. Само ние сме несъвършени, нейната малка част.

Ние постепенно се движим към добри връзки между нас, но по лош път, принудително изпълнявайки законите на природата, интеграцията и комуникацията. Затова вървим напред, както се казва, с пръчката към щастието: получаваме удар и малко променяме пътя си, още един удар – и още променяме пътя си.

Егоизмът през цялото време иска да ни обърне наляво, природата ни бие, ние се обръщаме малко надясно и сме в състояние, когато балансираме надясно, наляво. Така човечеството непрекъснато напредва с пръчка към щастието.

Но  сега  вече започваме да осъзнаваме, че сме в задънена улица. Преминахме през всички етапи на егоистичното развитие на обществото и днес можем да осъзнаем, че не можем да стигнем до нищо добро с нашата егоистична природа.

Човечеството на практика осъзна безизходицата на своето естествено развитие. То трябва да се учи от природата на интегрално развитие, защото ние всички сме в една система. Тази система трябва да изучаваме и следваме.

Реплика: Днес не е проблем да се намерят материали за глобалността на нашия свят, за връзката на човека с природата. Това наистина трябва да изучаваме. Но все пак бих искал да поговорим за коронавируса.

Отговор: И това е същото. Защото нашето движение да бъдем изолирани от общата глобална природа води до такива последици, като проява на всякакви видове вируси, които неизбежно ни връщат към нормалното състояние.

От ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 19.03.2020

[262766]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата реалност на този свят трябва да се включи в нашите отношения с висшата сила на природата. Но в днешната действителност има твърде много празнини. В крайна сметка, какво е коронавирусът?

Вирусът показва, че вместо връзки, между нас има празни места, които трябва да  запълним с правилни отношения. И разкривайки тези празнини между нас, откриваме, че не трябва да общуваме чрез тях, защото чрез тези изкривени връзки си предаваме вируса един на друг.

Вирусът разкри огромни пропасти между нас, които трябва да запълним с приятелски отношения. Ако не можем да изградим такива свръзки, по-добре да не стъпваме в тези пукнатини, а да си останем вкъщи.

Разстоянието между хората е желание, тоест вирусът ни разкрива нови желания, нови свойства, нови отношения, които трябва да установим между нас. Ако чрез това разстояние от два метра един от друг се свържем по нов начин, ако станем един човек с едно сърце, Творецът ще се разкрие между нас.

Вирусът показва празните  пространства, които трябва да запълним с добри отношения. И тогава ще достигнем до ново съединение, което повече ще прилича на системата Адам Ришон. Всички части на тази обща система ще започнат да работят заедно, в унисон, във взаимно разбиране. Вместо да налагам на другия това, което е хубаво за мен, ще му давам това, което е хубаво за него.

И тогава разстоянията между нас ще започнат да изчезват, светът ще се свързва именно чрез пролуките между нас. Всички части на реалността ще се обединят и ще образуват нова, поправена система на Адам Ришон, в която ще се прояви Творецът, който организира и напълва нашите връзки. Това не са разстояния от два метра, а желания, напълнени с разкриване на висшата сила.

Ще отнеме време да го разберем и да започнем да го реализираме, но ще се случи и целият свят ще заговори за това. Просто още не сме започнали да покриваме тези празнини между нас  с правилни, добри, добросърдечни отношения. Но когато това стане, светът ще види, че точно това е решението, лекарството за коронавируса, новата реалност и че точно такъв трябва да бъде светът.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262826]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Коронавирусът e сила, пробуждаща човечеството да направи пълна ревизия. Цялото ни егоистично развитие, цялата еволюция на човека от времето, когато е излязъл от пещерата, слязъл от дървото и е започнал да се различава от маймуните, произлиза само от егоизма. А сега за първи път в историята, ние променяме начина си на напредване.

Егоистичният метод се е изчерпал, отвеждайки ни до Египет и правейки ни пълни роби на желанието за наслаждение. А сега човечеството е длъжно да премине към намерението за отдаване, т.е. да излезе от Египет към земята на Израел.

Сега се намираме в повратна точка, пред пълно преобръщане. Това е исторически момент, тече духовна революция в човечеството. Трябва да работим, за да привлечем светлината, връщаща към източника, която ще измени лицето на човечеството. Ние сме длъжни да бъдем тази група, този инструмент, който дърпа тази нишка, благодарение на която човечеството ще напредне.

Нека ние, стремящите се към Твореца, не сме толкова много. Но главното е да положим началото на връзката, както е казано: „Направете за мен отвор колкото иглено ухо „. Нищо повече. От страна на човека е нужно да се направи за Твореца в цялото пространство между нас само мъничък отвор, като убождане с върха на игличка и чрез него да започнат и да се разкриват, и развиват всякакяи връзки, и ще влезем в духовната система на отдаването.

Ние вече няма да се върнем към предишното. Старият свят умря, той не съществува! Ще влезем в новия свят и ще бъдем новите хора. Разбира се, това ще се случи не в един момент, а поетапно. Както е описано в историята за изхода от Египет: колко пъти Мойсей отивал при Фараона и се връщал.

Това не е прост процес, но той вече започна. И няма да спре, докато коронавирусът не се превърне в истинска корона, в Кетер и не ни свърже с Твореца в различни форми и на всички нива. Той непременно ще го направи.

Затова е нужно да ценим времето, в което се намираме. Човечеството не е способно да възприеме това, в крайна сметка не разглежда този процес в мащабите на цялата човешка история, от сътворението на света до края на неговото развитие. Но ние виждаме, че всичко се развива, както е описано в кабалистичните книги.

Баал Сулам още преди сто години е написал, че навлизаме в дните на Машиаха, тоест във времето, когато над нас започва да действа огромна притегляща ни духовна сила и ни придвижва.

От сутрешния урок 03.04.2020

[262587]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

От прозореца на карантината можете да видите много повече, отколкото от шаблонното ежедневие.

И така, първият етап е извървян – отлъчиха ни от познатия свят и ни сложиха по ъглите. Свикнахме, устроихме се, кой както може, разбрахме, в какво трудно положение се оказахме. Да общуваме можем както преди, но да живеем както преди – не. Това не се е случвало никога досега.

През втория етап започваме да свикваме с новото. Още ни се струва, че само временно са сменени рамките, а в действителност бавно се променя нашето отношение към живота и един към друг. Ние наистина осъзнаваме кое е важно, кое е ценно, кое е скъпо. По друг начин съдим за себе си и за другите. Отсъствието на ясна перспектива ни кара да мислим. А мнозина преди само мислеха, че мислят.

Във филма „Обикновен фашизъм“ Михаил Ром гениално е показал този момент – срив в съзнанието, когато светлото бъдеще предателски  изчезва от хоризонта. Съвсем скоро хората с празни очи предано се вслушваха в речи и комюникета и изведнъж нещо се променя в тези същите лица. Какво е то?

„Те започнаха да мислят“ – казва Ром.

Късничко са започнали.

Добре, че аналогията не е пълна. Първо, ние просто избегнахме войната, а второ, именно сега, в това висящо състояние, имаме време спокойно да обмислим ситуацията. Какво имаме?

Сякаш цунами премина през  нашия бит, измивайки всичко натрупано и в същото време, оставяйки необходимото. Едва вчера човечеството въртеше педалите на потребителската машина, живееше „на ръба“, пъплеше опиянено от съвършено налудничави идеали и цели. Но дойде бедата и нашите стимули се оказаха пластмасови играчки, нашите замъци се оказаха от пясък, нашият живот – пясъчник.

Затова сега се появи възможност да намерим истинската обща цел, висока и непреходна. За това вече говорят,  това се чува. Вярно е, че ако вирусът отстъпи – всичко ще се върне постарому. Така че, в известен смисъл е добре, че вирусът е още тук. Неговото влияние изчиства, освобождава, издига ни над вчерашната инфантилност. Парадоксално, но неговата неопределеност е полезна. Ние външно вече се отказахме от потреблението – сега можем да се откажем и вътрешно.

Вече ясно се вижда, че може и иначе, че откъсването от „зърното“ – съвсем не е краят на света,  че не е задължително за всичко да се съглсяваме със своя егоизъм, дори ако неговата „правота“ е узаконена от социалния ред.

Сега, веднага можем да си представим живота без неговия диктат, да очертаем контурите на света, на отношенията, в които основното ще бъде не това, което купуваме, а това, към което колективно се стремим, да се издигнем над алчността.

Да, вирусът направи невъзможното: спря безкрайната надпревара, прахта се слегна, юздата се разхлаби и ние получихме шанс да се огледаме с отворени очи. Погледнете за какво прахосвахме живота си, с какво се тъпчехме, със злоба дъвчейки мундщука, колко изпускахме всеки ден. Защо? За какво?

Целият наш „прогрес“ е построен  на разточителство, на преразход, на пилеене. Цялата наша икономика – безцелно изгаряне на ресурси, природни и човешки. Тази парадигма има за цел не да разрешава, а да затваря, не да решава проблеми, а да ги затяга, да изстисква максимума от тях. Абсолютно разрушителен подход.

Как да се измъкнем от лудата надпревара? Затова трябва да се сближим истински със сърцата си.

Глобализацията не ни сближаваше, а ни оковаваше един с друг. Тя ни оплете всички с мрежа от връзки, но без човешко участие тези връзки са мъртви. По-рано те гърмяха с общите си окови на пазарните отношения и неолибералните догми, а днес ни вкараха в карантинните камери.

Но е добре, че се събудихме и започнахме да разбираме: проблемът не е в това, че сме взаимосвързани, а в това как сме взаимосвързани.

Преди това външното преплитане само ни объркваше, сближавайки ни по форма и разединявайки ни по същност. Затова сега ние можем да вдъхнем живот в тези възли. Предписаната от Министерството на здравеопазването дистанция съвсем не пречи на истинското сближаване. Което ни е разделило външно, ще ни събере вътрешно. Преди бяхме нужни един на друг, за да вземаме, сега – за да даваме. Физическата връзка се преражда в духовна.

И всичко това става ясно, благодарение на „коронафилтъра“,  оставящ ни от предишния свят само гръбнака на необходимите стоки и услуги. Всичко останало изведнъж се оказа „наднормено тегло“ – тлъст егоистичен придатък, който претоварва системата.

Човечеството сега е като един шишко, който се е погледнал в огледалото на утрешния ден и се видял строен и стегнат. Въпросът сега е на каква цена шишкото ще отслабне? Възможно е да прояви воля и сам да се подложи на диета? Или…

Впрочем, защо „или“, ако точно сега са създадени всички необходими условия? Ние можем да извлечем урок от световната карантина и да построим нормален, здрав, пълноценен живот без излишества. Можем да въведем достатъчен за преживяване не минимум, а максимум. Можем да поставим нашите взаимовръзки на преден план. Можем да се свържем и всичко да направим правилно.

Тогава от своите домове, от общия ни дом по нов начин ще погледнем света, всички тези призрачни постижения, всички пясъчни замъци. Ще сме готови да се откажем от токсичните “урбанистични“, „железобетонни“ отношения с техния фалш и лицемерие заради добрата, естествена, „екологична“ човешка среда. Ние ще се излекуваме вътрешно, ще научим главния урок на епидемията и ще го предадем на децата.

И тогава вирусът ще си отиде.

[262623]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Коронавирусът уби нашето егоистичното начало, направи   ни много по-близки един до друг. Той постави всички ни в едно и също състояние: всички седят вкъщи, без работа и не знаят какво ще бъде утре, и какво носи днешният ден.

Цялото човечество, цялото земно  кълбо, милиарди хора са в еднакво състояние за настоящето и бъдещето.

Коронавирусът поставя всички ни в една общност, в една система. Това не е просто вирус, а специален дух, който идва в ума и чувствата и създава объркване в нас. Изведнъж започваме да се разбираме, да чувстваме, да усещаме нашата близост. Лесно ни е да си представим всяко състояние, в което се намират другите.

Вижте какво направи този вирус, как умело работи. С един замах за няколко седмици той изгради ново човечество от нас. Разбира се, все още се надяваме да се върнем към старото, мислейки, че епидемията ако не днес – утре ще свърши.

Но е възможно да продължи няколко месеца, а когато излезем от нея, ще разберем, че сме се оказали в нов свят, в ново човечество, сред нови хора с различен манталитет, с различно възприятие и отношение. Всичко ще бъде ново.

Този вирус ще ни измие, ще изчисти цялата глупост от главата ни, ще ни върне в семейството. Ще ни научи да седим вкъщи, вместо да се носим от място на място. Ще свикнем с новия живот. Трябва да благодарим на вируса за тази работа.

Разбира се ще видим, че коронавирусът носи смърт и страдание. Но в мащаба на човечеството той прави толкова полезни промени, които преди изглеждаха възможни само с цената на ужасни удари и войни. Когато в крайна сметка обобщим промените, направени от вируса в живота ни, ще разберем, че той е пратеник свише.

За първи път в историята мъничък вирус прави такива промени едновременно по цялото земно кълбо, в цялото човечество. И то с цялото ни модерно развитие, глобална връзка, разбиране, знания. Но вижте как се справи с нас. В един момент всички се отказаха и приеха условията му. Има ли друга сила в природата, която да е способна на такива действия?

От урока на тема „Песах“, 01.04.2020 г.

[262529]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Заради карантината много хора се оплакват, че се чувстват изолирани, сякаш са попаднали в черна дупка. Но трябва да разберем че целият ни свят, цялата Галактика, цялата Вселена се намират в черна дупка. Няма какво да се направи, това е факт. Затова не е страшно, че ти също усещаш тази тъмнина.

Казват, че в черната дупка има такава гравитация, че дори светлината не може да излезе оттам – всичко потъва в този черен кладенец, толкова е голям егоизмът. Егоизмът поглъща всичко, не дава нищо да излезе на повърхността. Такъв е нашият свят, в който ние се намираме в черна яма.

Но всичко, което виждаме отвън, всъщност е вътре в нас – ние виждаме себе си. И ако виждаме тъмнина, значи разкриваме нашите истински свойства и можем да направим изводи за нашето състояние. От това и ще стане ясно как да излезем от тази яма, от черната дупка.

Ако получим свойството отдаване, веднага ще излезем на свобода. Затова и желанието за отдаване се нарича „свободна земя“, а живеещите там хора – свободен народ. И тогава излиташ от тази черна дупка и ставаш част от свободен народ в своята страна, в своето желание. Помоли Твореца и Той всичко ще нареди. Трябва само да склониш и да помолиш, в това е нашето поправяне.

Из урока на тема „Песах“, 01.04.2020

[262525]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Какво е необходимо, за да се победи вируса?

Въпрос: Вие, като кабалист, виждате ли ударите, които ни  очакват? Имам в предвид десетте египетски наказания, т.е. десетте удара по егоизма на цялото човечество. Какво ни чака?

Отговор: Ние не сме задължени да понесем всичките десет удара. Ние вече сме ги понесли в миналото и затова днес те не могат да бъдат толкова мощни, както в Египет.

Затова са ни достатъчни само няколко сериозни намеци, когато ни мушкат, както мушка магарето с остра пръчица, наречена „стимул”, за да върви напред. Този стимул ни е нужен, за да се движим правилно напред.

Аз се надявам, че, може би, този вирус ще бъде достатъчен. Плюс нашите обяснения. Напълно е възможно, че човечеството вече е способно по някакъв начин да направи правилните изводи.

Тук много зависи от правителствата. Те, на първо място, започват сериозно да мислят за това, защото вирусът поразява цялата икономика.

Въпрос: Какво бихте посъветвали правителствата?

Отговор: Бих ги посъветвал да поумнеят. Просто да разберат, че развитието на човечеството не е в техните ръце и затова те са задължени да се вслушат в това, което говорят кабалистите.

Въпрос: А хората, които сега седят в къщи в изолация? Те какво трябва да правят?

Отговор: Искам хората да разберат, че нашите добри взаимоотношения са най-доброто, вярното и единственото лекарство, което може да ни доведе до благо, до добро и до всичко хубаво.

Въпрос: Тоест, хората, които си седят вкъщи, просто трябва  да разберат, че идеята за развитие на Природата е в правилните взаимоотношения между нас. Именно природата генерира проблемите и катаклизмите на всички нива. А от нас се изисква само взаимна реакция. Ако има реакция, проблемите намаляват, ако няма реакция, проблемите и налягането се увеличават. Правилно ли съм разбрал?

Отговор: Да. Трябва просто чувствено да се сближават един с друг по добрия път, и това е! Успех на всички нас!

От ТВ програмата „Коронавирусът изменя реалността, 12.03.2020

[262430]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кога възникват проблемите от световен мащаб?

Въпрос: Вирусът действа само на животинско ниво, на нашето биологическо тяло, за да променим своето отношение на нивото „човек” т.е., на духовно психологично ниво ли?

Отговор: Да. Работата е в това, че най-висшата връзка между хората е емоционална, т.е., техните взаимни отношения и намерението на човека към човека.

Ако тези намерения са добри, насочени на връзка, то природата се движи към своето абсолютно интегрално състояние и тогава, естествено, всичко върви нормално. Хората виждат само помощ от страна на природата, доколкото техните движения са благи.

Но ако  установят помежду си все по-егоистични взаимовръзки, с цел да забогатеят за сметка на другите и дори да нанесат вреда на другите, то естествено, природата се проявява относно тях по обратен начин.

И тук се появяват всякакви биологични проблеми, като този вирус. Могат да бъдат също екологични проблеми, войни и всичко друго, на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Главното  е да се разделим. Както е казано: „Отдалечаването на грешните  е добро за тях, и добро за целия свят”. Хората се отдалечават на определено разстояние, за да да направят постепенно правилния извод и да започнат отново да се съединяват, но вече по добрия път.

Въпрос: Тоест, природата насилствено ни е интегрирала, а сега по някакъв начин ни изолира един от друг посредством катаклизми? Казвате, че според кабала, тя ни въздейства по този начин?

Отговор: Абсолютно. През цялата история, започвайки с прегрешението на Адам, когато е съществувала една единна система, която после се разбила на множество части. А сега ние трябва отново да ги съединим с правилното взаимодействие един с друг.

От ТВ програмата „Коронавирусът изменя реалността“, 12.03.20

[262279]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→