Светът достигна до всеобща криза, все по широко се разпространява състояниетo на отчаяние и безизходност. Днес хората са вече готови да чуят, какво предлага кабала, как може да се устрои животът в новият глобален свят. Само в Кабала има решение на всички проблеми, има методика за излизане от създадената безизходица, методика за уравновесяване на нашият живот.
[179877]
Въпрос: Къде се пресичат кабала и обикновеният живот?
Отговор: Те не се пресичат никъде. Обикновеният живот си тече вътре в кабала. Както, например, Земята е обкръжена от атмосферата, така и кабала – това е атмосферата, а Земята отвътре – е нашият живот.
Кабала е система, в която ние съществуваме, независимо от това дали знаем или не знаем за това, представяме ли си го или не.Това не зависи нито от човека, нито от нещо друго. Кабала е система за управление на нашия свят.
Въпрос: Всяка наука е призвана да облекчи живота на човека, Може ли да се каже същото за кабала?
Отговор: Има хора, които се занимават с кабала , защото искат нещо да разберат и узнаят, това са философите. Кабала се изучава в 1800 факултета по света., но само от гледна точка на философията, без практическото й приложение.
Но има и хора, които изучават кабала, за да я прилагат на практика, Тези хора се наричат кабалисти.
По принцип кабала се занимава с това, че ни разкрива управлението на нашия свят. И затова човек започва да вижда, да разбира, да усеща и да проверява в себе си, в обкръжаващото общество, в пространството, наистина ли това е така. Този, който идва в кабала, става естествоизпитател.
Въпрос: Как се идва в кабала? Къде е тази врата, на която можеш да почукаш? Трябва ли да знаеш адреса или сам можеш да отидеш?
Отговор: Когато бях тийнейджър, аз много се увличах от физика и електроника, След това се появиха компютрите, аз се заинтересувах от тях и постъпих в институт по тази специалност. После ми се стори, че са интересни не самите компютри, а техните биологични модели и започнах да се занимавам с биокибернетика. Тоест, човекът се води в живота от вътрешното си желание.
Така е и в кабала. Хората идват от далеч, изобщо не разбирайки за какво, как, защо – случайно са чули, нещо им се сторило интересно, някъде е попаднала книга, чрез познати и така нататък. Към кабала подсъзнателно се примъкват тези, които търсят смисъла на живота.
Въпрос: Но нали това е въпрос, на който, по принцип, няма отговор. А ако кабала дава отговор, навярно това не става веднага?
Отговор: Може веднага да се чуе , но да се постигне – не. За да се постигне смисъла на живота, трябва „да се изяде един пуд / около 16 кг / сол”
От уебинара на zahav.ru. 10.02.2016
[177627]
Кабала не само облекчава живота в нашия свят, но и учи човека, как да се издигне във висшия свят и оттам вече да управлява своята съдба и съдбата на цялото човечество…
[179893]
Конгрес в Одеса „В кръга на единството“. Урок 1
За първи път кабала била разкрита преди 5776 години от човек, който се казвал Адам. Той описал това в книгата „Тайната сила“ (“Разиель аМалах“). От Адам е започнала плеядата на поколенията кабалисти, и всичко, което са извършили те до нашето време, ние можем да обобщим.
Сред тях са били различни по тип хора: някои се занимавали с определена тясна специализация в познанието на кабала, някои са я изяснявали на особени нива.
А е имало и такива, целта, на които било да привлекат максимално количество хора към разкриването на тази система на управлението. Именно те са ни особено важни и скъпи, защото с тяхна помощ ние можем да достигнем онова, към което вече започваме да се стремим.
За цялата история на развитието на човечеството, повечето от кабалисти са писали своите трудове на ниво, което днес на нас ни е трудно да разберем. Но най-великия кабалист живял през XVI век, Ари, действително успял да обобщи и да разясни тази наука.
Той е вложил в системата огромна съкровищница от знания, и ние получихме от него вече готова матрица, на която се базира цялата кабала. До него мнозина са се опитвали да го направят, но не са успели.
Така че няма по-близък до нас човек отколкото Ари по дух, по важност, по това, колко много е направил той за нас. Той е умрял много млад, на 38 години, оставяйки след себе си цяло наследство.
400 години по късно, след Ари, в началото на XX век се появява друг велик кабалист, Баал аСулам. Нито един от живелите преди него кабалисти не е могъл толкова популярно и достъпно да приложи системата от знания на Ари, както той. Затова ние използваме трудовете на Баал аСулам, написани относително просто, на съвременен език. Именно той се явява опора в нашите знания.
Освен това, неговият по-голям син, моят учител Рабаш, допълнил трудовете на своя баща с принципи за нашата вътрешна работа. Баал аСулам пишеше основно, за системата на висшия свят и вътрешната му психология.
А моят учител в своите статии разяснява, как можем на практика да започнем да усещаме духовният свят, какво е необходимо да се направи, за да го чувстваме и възприемаме, да систематизираме в себе си, да създаваме нови органи на усещанията и по този начин да вървим напред.
Ако ние нямахме трудовете на Рабаш, то четейки Баал аСулама, ние бихме се наслаждавали на логиката, простота, красотата и хармонията на неговото представяне на висшия свят и влиянието на тази система върху нас, но нямаше да знаем по какъв начин да я достигнем. Това и обясняват трудовете на моят учител.
Кабалистите описват висшият свят и нашият свят, представляващ сам по себе си най-низкото, малко стъпало, отрязано от духовния свят, като единна система, която работи в абсолютна хармония.
В нашият свят единствено подобие на тази система се явява напълно здрав човешки организъм, в който и сърцето, и разумът, и всички функции на кръвоносната, нервната, лимфната и другите системи работят в хармония и унисон.
Те се поддържат една друга, в тях няма нищо излишно, и само правилното взаимно функциониране създава възможност да усетим системата и да я изучим.
[168724]
Откритието на Адам
Има методика, мъдрост, наука, която говори за това, че освен негативната сила на нашия егоизъм съществува още една, позитивната сила. Тя е скрита, но ние можем да я разкрием и да я използваме в качеството ѝ на противовес на негативната, така че двете противоположни сили заедно да се намират в равновесие, в хармония помежду си.
Тази методика се нарича „наука кабала”. Тя е открита от Адам и затова той е наречен „Първият Човек” /Адам Ришон/ . „Първи“ заради откритието си, а „Човек”, защото се е уподобил на втората сила. „Адам” означава „подобен” /доме / .
От една страна, той е бил егоист като нас, а от друга, е получил от Природата позитивната сила, а с нея и възможността за анализиране на разликата в потенциалите, за да се пресмятат и да се взимат решения, съчетавайки двете сили заедно. По този начин той е станал подобен на общата Природа, в която те действат.
Адам е написал книгата „Скритата сила” / „Разиел а-Малах” / и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват.
Пробивът на Авраам
След двадесет поколения Авраам е изучил тяхното наследство и е извършил нов пробив. Дотогава науката кабала е позволявала на човека да прониква в дълбините на Природата и да се учи да извлича от нея положителната сила. Авраам е разкрил възможността не просто да проявява и извлича от нея позитива от Природата, но да го противопоставя на негатива на нашето изконно естество. Това вече е методиката за реализация.
Авраам е живял в Древен Вавилон по времето на тежката криза, когато хората поискали да построят „кула до небето”, с други думи, са имали драматичен скок на егоизма, отрицателната сила. Те търсили някакво решение , но не намерили, защото забравили как да се разбират един друг, сякаш заговорили на различни езици.
Тогава Авраам, един от най-големите вавилонски жреци, образован и уважаван човек, започнал да изследва това явление, за да намери изход. И открил, че можем да изявим, да разкрием позитива от Природата и да го използваме. Как? Чрез обединение, дори в началото то да е изкуствено.
От Авраам започва началото на понятието „десятка” / минян / . В написаната от него „Книга за Сътворението” / Сефер Ецира / всичко се върти около числото десет. Оказало се, че ако десет човека се стараят да се сближат помежду си над собствения егоизъм, то техните усилия, призвани да потискат егото и по някакъв начин да изведат навън положителната сила, действат като „помпа”, изпомпваща от дълбините на Природата скрития там позитив.
В резултат на това, ако всеки в десятката „притиска” своя егоизъм, желаейки да отдели положителната сила, внезапно тя се появява, разкрива се и действа сред тях, до такава степен, че е способна да уравновеси негатива.
Така десятката става „стопанин“ на двете противоположни сили, без да се ограничава, подобно на човечеството в нашия свят, на една единствена отрицателна сила. Тези хора започват да усещат, да възприемат общата система, наречена „система на висшия свят”, където двете сили балансирано си взаимодействат.
Следва продължение…
От 727-а беседа за нов живот, 17.05.2016
[183985]
Предишни публикации:
Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1
Въпрос: Кабала и обикновенният живот – къде се пресичат?
[179901]
Въпрос: Защо наричате кабала наука, а не учение?
Отговор: Погледнете какво пишат за кабала самите кабалисти, хората, които са се опитвали да я разберат и ще видите, че кабала отговаря на всички критерии, по които я определяме наука, а не учение.
Учението не може да се опре на никакви факти. То е синтез от мисли и предположения на човека, на неговия жизнен път, на опит, но в никакъв случай на факти, на ясна и точна документация според правилото „кабалистът няма нищо, освен това, което вижда, наблюдава, измерва“ в нашия свят, според степента, в която му се открива нещо.
Кабалистът е човек, който е развил в себе си определени допълнителни сетивни органи. С тяхна помощ изследва обкръжаваща ни природа, само че по-дълбоко от останалите.
Той изследва този пласт на природата, където се намират силите на управление, програмата и данните за управление на нашия свят. И за него това е реалност. Той я постига абсолютно ясно, записва, структурира. Светът, в който той се намира, за него е не по-малко реален от нашия свят. Затова той нарича изследванията си на висшия свят научни изследвания, а себе си – изследовател.
Освен това кабалистите утвърждават, че кабала много повече отговаря на научните изисквания, отколкото всички останали науки. Тя изучава природата в нейния истински вид, а не в тесните рамки на получаваните от нас в някакъв диапазон смущения, въздействия, размисли, пречупване на нашите разбирания и чувства, извън нашето въздействие на природата.
Сега ние усещаме само това, което възприемат нашите сетивни органи или прибори, а те не разширяват особено този диапазон. Кабалистите възприемат природата в нейния непокътнат вид, защото развиват в себе си такива възможности, като изход от себе си.
Издигайки се над своя егоизъм, който изкривява разбирането за природата и в усещанията, и в разума, те стават истински изследователи – учени, превъзхождащи учените от нашия свят.
От урока на руски език, 17.01.2016
[179340]
Въпрос: А за какво ми е въобще да изучавам кабала? Какво ще ми даде това?
[179875]
Въпрос: Вие казвате — идват в кабала. Как да стигнеш до кабала, къде е тази врата, където можеш да дойдеш, да почукаш и да кажеш: „Здравейте това кабала ли е? Аз искам да дойда при вас“.
Отговор: Хората идват в кабала, сами без да знаят, защо, за какво, – просто чули нещо и се заинтерисовали. На практика човека го води вътрешното желание да разбере смисълът на живота, да разбере, какъв е той, за какво живее. И само кабала может да даде отговор на този въпрос…
[179897]
Хората се развиват в течение на много хилядолетия и в определен момент в тях започва да се пробужда въпросът за смисъла на съществуването – най-важният въпрос, вълнуващ човека, ако малко се издигне над животинското ниво.
Тъй като не се развиваме като животните, които от поколение в поколение практически не се изменят, а във всяко поколение настъпва в нас обновяване на желанията ни, при това на следващото ниво, и постоянно се разкриват вътрешни пустоти, то и въпросът за смисъла на живота ни засяга все повече и повече.
Изведнъж започваме да се питаме за това, което преди не сме се замисляли. Затова и възниква науката. В крайна сметка въпросите, които човек си е задавал през XX век, са несравними с тези, които са възниквали у него през Х век.
По такъв начин, в даден период, се проявява въпросът за смисъла на живота в човечеството – първоначално само у единици. В течение на хилядолетното развитие са се появявали особени личности, които са си задавали този въпрос и изхождайки от него са композирали музика, писали са литература, поеми, песни, рисували са картини.
Всичко това ни е тласкало напред. Развивали са се науката, занаятите, техниката. Човек е искал не просто по-добре, по егоистичен начин да се устрои в живота, а се е питал: „В какво е смисълът на живота?“, търсил е.
Желанията ни се степенуват по стълбица. Първо са телесните, животинските желания за храна, секс и семейство. После следват човешките желания, отнасящи се към вътрешното напълване за богатство, власт, слава и знания. Всички те се трансформират от поколение в поколение и стават все по-изчистени, остри и вътрешни.
Въпросът за смисъла на живота започнал да възниква в хората след средновековието, когато започнал периода на Възраждането. Техническата, научната и културната революция в Европа била тласък за появата на съвършено ново отношение към живота и религията.
Хората престанали да се боят, че са невярващи и ще бъдат преследвани за несъгласието си. Тоест, егоизмът на човека дотолкова нараснал, че повече не можел да отговаря на стереотипите.
В „Предисловие към учението за десетте сфирот“ Баал а-Сулам пише: Освен това, ако се обърнем към търсенето на отговора на един известен въпрос, съм уверен, че всички проблеми и съмнения дали да се изучава науката кабала или не, ще изчезнат от погледа и ще видите, че тях просто ги няма. Защото, ако става дума за гнетящия въпрос, задаван от всички хора: „В какво е смисълът на живота?“, то този въпрос остава без отговор.
Можем да кажем, че всичко случващо се днес в света се случва, защото не можем да намерим отговор на въпроса за смисъла на живота. Погледнете с какво се занимава човечеството, какво прави?! И всичко това е, тъй като не разбираме смисъла на съществуването ни.
Годините на нашия живот ни струват толкова скъпо, или иначе казано, ние претърпяваме заради тях огромно количество страдания и мъчения, за да можем най-накрая да ги приключим. Кой се наслаждава от тези години, които прекарваме в търсене, бягство и страх? Или по-точно, кого наслаждавам с това, че съществуваме? Също никого!
И истината е там, че вече са се уморили изследователите от различни поколения да размишляват над това; и няма нужда да говорим за нашето поколение, в което никой не иска дори да се замисли за този въпрос.
Защо ми е да се замислям за смисъла на живота, ако разбирам, че няма да намеря отговора? По-добре ми дайте наркотик или алкохол, за да притъпя в себе си този въпрос, правещ човечеството нищожно. В крайна сметка, ако животното не си задава този въпрос, то просто съществува и реализира естествените си желания за храна, секс и семейство.
Желанията за богатство, власт и знания липсват в животинската природа, а също така и при хората, намиращи се на това ниво. Затова на тях им е по-лесно да живеят. Хората, в които се развиват човешките желания, чувстват себе си нещастни.
Но в същото време същността на въпроса остава непроменен в цялата си сила и горчивина, и понякога ни хваща неподготвени, изгаря разума ни и ни унижава в праха, преди да намерим известният на всички „трик“ – да се отдадем или да плаваме без разсъждение по течението на живота, както е било вчера.
Именно това се опитваме подсъзнателно да направим. Похапнал, поспал, отишъл на работа, приятели, секс, футбол, хоби – само за да се обърна и да не си задавам този въпрос, защото той е по-лош от смъртта, тъй като смъртта е моментално решение на проблема, а с този въпрос може да се живее много дълго и в крайна сметка до нищо да не се достигне, освен до самообвинение.
Затова Баал а-Сулам е избрал тази тема като предисловие към великия труд „Учението на десетте сфирот“. В това предисловие той иска да покаже, че за да изучава кабала, човек не трябва да има никакви по-особени мисли или високи цели.
Ако му е зле и не знае за какво живее и това не му дава покой, защото не може просто така да живее, а трябва да оправдае съществуването си, тогава е длъжен да разкрие науката кабала, защото тя отговаря именно на въпроса за смисъла на неговия личен живот.
От урока на руски език, 31.01.2016
[180609]