Опитваме се да върнем децата в училище, но самите ние не учим, не сме в крак със събитията. Затова ще останем в същия клас за втора година.

В навечерието на излизането от карантината се оказа, че децата, въпреки обикновено несимптоматичния ход на болестта, разпространяват коронавируса не по-малко от възрастните. Това постави в безизходица израелската образователна система, която просто няма пари да организира безопасността в традиционните рамки.

„Капсулираното“ обучение изисква проветриви помещения или открити площадки, но от къде да ги вземем и как да ги приспособим към израелските климатични условия? Малките групи изискват повече учители, а те трябва да бъдат наети и подготвени.

Освен това не знаем как ще протече епидемията и какви други изненади ни е приготвила. Днес тя изисква капсули, а утре ще изисква, например учител за всеки ученик или детска учителка за всяко дете.

В тази ситуация няма добри решения. Всички ние – деца и възрастни – сме хванати в капан и не можем да се върнем в познатия свят. Не става въпрос само за училищата: затворени са цели сфери и за да ги отворим, първо трябва да отворим нещо в себе си.

От самото начало на епидемията предупреждавах, че тя ще промени обществото и света. Днес всички говорят за това. Но ние не приехме тази мисъл и упорито чакаме да се върнем в миналото. Епидемията за нас е извънредна ситуация, макар и в световен мащаб, която все някога ще свърши.

Но грешим. Това не е извънредна ситуация, а нов свят, който чука на вратата и ни променя, независимо дали искаме или не. Той има други закони и други цели, разбива „неразрушимите“ традиции, залага нови традиции и най-важното, изисква от нас да участваме в процеса. Докато не започнем да участваме, вирусът няма да ни пусне.

Театър на абсурда

Още през юни казах, че стратегията за борба с коронавируса не трябва да се ограничава само с рестартиране на схемата отпреди кризата. В крайна сметка светът преживява не само пандемия, но и качествена трансформация на отношенията. От край време самите ние с качеството на нашите връзки определяме качеството на нашия живот.

Просто казано, както се отнасяме един към друг, така и живеем. А знаете как се отнасяме един към друг. Личните, социалните, международните отношения – всичко е отровено.

Наближава година, откакто Природата ни води през тематичния парк COVID-19, показвайки ни, от какво да се откажем, какво да променим, какво да създадем. Ние неохотно влизаме в павилионите със смесено чувство на недоверие и отвращение: „Сериозно ли? Заради някакъв вирус да се откажем от егоистичната рутина, да се грижим един за друг? Да се дистанцираме външно и да се сближаваме вътрешно? Това е абсурдно!“

Всъщност е абсурдно, когато човек отказва да приеме очевидното, защото не му харесва. Започна нов етап на развитие, светът навлезе в поредица от тектонични изменения, а ние предпочитаме да ги виждаме като „коронавирусно недоразумение“.

И затова нямаме добри решения. Ако отворим училищата и предприятията е лошо, ако не ги отворим, пак лошо. Няма тактика, няма стратегия и не може да има. Правим крачка назад и със страх очакваме отговора на вируса. Така не можем да решим проблема.

Промяна на курса

Рано или късно ще трябва да започнем да правим крачки напред. А за да ги направим, трябва да разберем, че въпросът изобщо не е да отворим или да не отворим училищата, предприятията, спортните зали и т.н. Въпросът е как можем да спрем да бъдем чужди един за друг, как да отворим сърцата си. Такава е днешната ни задача – да се адаптираме, да се отворим за следващото състояние на развитие, в което да се издигнем над противопоставянето на единството.

„Променете се, – ни казва Природата, – сближете сърцата си, опитайте се да се разберете, бъдете готови да отстъпите в нещо в името на силната вътрешна връзка, както роднините в семейството постъпват един с друг. Когато установите такива отношения, ще разберете какво и как да отворите, и какво никога вече няма да се отвори, защото вече не се нуждаете от него.

И дори все още да не вярваме, дори все още да се надяваме и да изчакваме, какво ни пречи да опитаме? Какво ще загубим от това? Добрите отношения не изискват пари. Те дори не изискват особено желание, достатъчна е елементарна готовност. В крайна сметка, как по-лесно и по-бързо да се прекъсне веригата на заразяване, ако не с искрена грижа един за друг? Това е ясно. Спира ни само психологическата бариера.

Затова вирусът не си тръгва. Той е пратеник на природата, той се „храни“ с негативите между нас: равнодушие, презрение, омраза. Ние се караме и хапем и той се размножава. Сами го култивираме  и го храним  в токсичната си среда. Цялото човечество е неговата чаша на Петри.

В това има и плюс: вирусът ни показва корена на проблема –  трябва да поправим самите себе си. Въпреки това все още се опитваме да поправим коронавируса, а не себе си, без да виждаме системност и взаимосвързаност във всичко, което се случва с нас.

Някой ден, след като го разберем, ще започнем да култивираме съвсем различни, противоположни отношения и ще запълним пространството между нас с позитив.

Но защо да чакаме? Защо да се записваме като повтарящи? Нашите незавършени уроци висят над нас като мъртъв товар и ни влачат към дъното.

[273110]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Хората са вирус. Така смята едно от малките движения за спасяване на природата, за спасяване на екологията, което се нарича “Екофашизъм”.

“Глобалното затопляне заплашва човечеството. Индустриалната икономика унищожава разнообразието на видовете. Корпорациите имат твърде много власт. Белите хора трябва да се  подготвят за расова война”, – към такъв лозунг се придържа това движение. То смята, че е необходимо хората бъдат изолирани от природата. Желателно е вируси като коронавируса и други епидемии, да унищожават част от тях. И ще остане тази част, която ще може активно да се развива, да поддържа природата, екологията, разумното потребление. Няма да има други хора, които да вредят на това и не съдействат.

Не мисля, че това движение е достойно за внимание.

Това, че хората са вирус? Да, хората в днешното си състояние са отрицателната сила на природата, егоистичната. Тя винаги е била в тях, но днес се е развила до състояние, което самите те не могат да я изтърпят. Затова състоянието вече става относително положително, така нареченото осъзнаване на злото на своята природа. Затова в човешкото общество възникват всякакви, противоположни на своята природа движения. 

И затова уважавам човечеството. Затова, че все пак търси  какво да правим със себе си. Ние сме толкова вредни, лоши, ужасни и така нататък, но накъде можем да се обърнем, какво да правим със себе си?

Трябва да стигнем до сериозен и реален извод, че наистина от всички съществуващи на планетата Земя, ние сме единствените вредители. Не защото ядем неживата, растителната и животинската природа, а заради това, което правим със себе си…

[268349]

Filed under: Егоизъм, Здраве, Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Психолозите говорят за възникването на нов вид страх „ковидфобия“. Някои казват, че това е просто изостряне на миналите страхове на човека за здравето му. Други, че е особен вид страх, който се формира сега. Но те са единодушни в едно: колкото по-дълго продължава пандемията и карантината, толкова повече такива случаи ще се появяват.

Как човек да не се страхува във времето на коронавируса?

Отговор: Вярвам, че този вирус ще продължи да се разпространява и в крайна сметка ще ни доведе до състояние, в което, от една страна всички ще се страхуваме от него, а от друга страна, някак ще свикнем с факта, че той  е даденост и трябва да живеем в нея. Но едното не пречи на другото.

Въпреки, че сме заобиколени от всякакви заплахи за живота си, ние все още съществуваме. Така ще живеем и с вируса. Ще станем малко по-умни, ще се научим да спазваме някакви правила и така бавно ще го приобщим към живота си. Защото ще дойдат още вируси и ще има  още проблеми. Така постепенно ще свикнем с друг начин на живот.

Ще видим, че вирусът всъщност е дори добър. Той ни възпитава, сближава и позиционира правилно един спрямо друг. Като цяло, той премахва напълно ненужните елементи на комуникацията или дори елементи на културата от живота ни. Очевидно е, че така трябва и можем да се справим и без тях.

Казват, че всичко, което се прави, е за добро. От една страна, това е вярно. От друга страна, всички проблеми ни движат напред. И затова трябва да можем да живеем с тях.

А борбата с вируса няма да ни помогне, вече го виждаме. Тя никога не е била борба. Не можем да се преборим с вирусите. Те са вътре в нас. Цялото ни тяло е съставено от милиарди вируси. Затова въпросът не е в борбата, сякаш се бориш със собственото си тяло, а как да се адаптираш така, че да съществувате заедно с него. И тогава животът ще ни се стори малко по-радостен, добронамерен.

От ТВ програмата „Кабала експрес“, 06.11.2020

[273965]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве - Няма коментари→

Бумът на вируса освен, че бързо обхвана страни и континенти, също и раздели света. Много остро и рязко. Раздели го на бедни и богати. Богатите, които могат да си позволят отделна къща някъде, отделен остров. И бедните, които нищо не могат да си позволят, трябва да излязат, да изведат децата си на разходка, да се страхуват от всичко. Раздели го на хора, които имат расистки възгледи. И на други, които казват: “Ние сме готови да дойдем при вас, само ни позвънете и ще дойдем. Възрастни хора, не излизайте от домовете си, ще ви донесем храна, ще ви помогнем”.

Светът е много разделен. Вирусът ни показа какви сме. Защо дойде, за да видим какви сме сега?

[262890]

Filed under: Здраве, Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Преходният период винаги е предизвикателство. Мислиш си, че хващаш страницата и я обръщаш. Но как да я обърнеш, ако върху нея е целия ти живот?

Известният израелски футуролог проф. Давид Пасиг от Бар-иланския университет направи прогнози за коронавируса.

Според неговия анализ, ефективността на бъдещата ваксина ще бъде 60% и няма да можем напълно да се избавим от „короната“. Пандемията ще угасне окончателно след около пет години, през които светът ще преживее 5-6 вълни на заболеваемост, а Израел – цели 8-9 вълни, защото за нашите хора е много трудно да спазват ограниченията.

Понеже всеки мисли, че е водещ анализатор и няма намерение да изпълнява предписанията. Като цяло, тежестта на пандемията и степената на срив на икономиката ще зависят от дисциплинираността на народите. Качеството на живот и размерът на доходите ще намалеят средно с 30%.

По този начин, според професор Пасиг, пред нас има две „терапевтични“ десетилетия, които ще изискват от човечеството сериозна „корекция на поведението“. Тази корекция обаче може да бъде много тежка.

Пет–десет години хаос и стотици милиони смъртни случаи – вероятността за такъв сценарий се оценява на 30%, което е съвсем реална заплаха. Като отговор проф. Пасиг предлага да се организират общности, които могат да се справят сами и да осигурят оцеляването си.

Два пътя

През 2008 година проведохме разговор с проф. Пасиг за „бъдещите перспективи“, но по онова време те изглеждаха чисто теоретично. Днес, когато коронавирусната криза спря света, способността за правилно прогнозиране на ситуацията става ключова. И затова е необходимо да се разберат в дълбочина не само тенденциите, но и дълбоките причини за случващото се. В противен случай дори най-добре обоснованите прогнози, подкрепени с модели от миналото и екстраполация на бъдещето, няма да помогнат да се намери правилната стратегия.

Светът вече разбира с какво се е сблъскал. Но не разбира защо. Специалистите, аналитиците и световните лидери масово разсъждават за това, кога и на каква цена ще излезем от кризата. Но къде ще отидем? В какъв свят?

Обикновено става дума за изгубения неолиберален капиталистически банков корпоративен ред. Да, казват ни, че може да се променят някои неща, но не трябва да гребем натам. Дори ако някои социално-икономически институции изчезнат и на тяхно място се появят нови, все пак, признавайки това, те като цяло ни призовават в миналото, в онези социални отношения, които ни доведоха до сегашния срив.

На практика, никой все още не е разпознал коронавируса като спусък на кардиналната социална трансформация, до която израсна човечеството и която е необходимо да се насочи в правилна посока, за да се улесни преходния период. Цялото бъдеще, всъщност, зависи от нашето разбиране и нашата реакция към неизбежната трансформация на ценности, съзнание, взаимоотношения.

Няма да има връщане към консуматорството във всичките му форми. Старото умира, отива в нощта, отвъд хоризонта, а пред нас зазорява новият ден, новата степен в нашето развитие. И ако не разберем същността на промяната, всеки кошмарен сценарий може да се сбъдне.

В науката кабала тази ситуация се разглежда като разклонение, което ни предлага два пътя: тежкия път на страданието на небрежното дете, израстващо само под пръчката или пътя на ускорението, по който ние самите съзнателно растем и се движим към целта.

Накъде да гребем?

Целта днес е създаване на единно човечество, живеещо според интегралните закони на сътрудничество и съпричастност. Поетапно и целенасочено създаване. Ако смятаме, че летвата е твърде висока, следващите години ще ни покажат, че природата няма да се съгласи с по-малко и че просто нямаме други варианти. Вече започнахме пресичането. Опитите да слезем на стария бряг само клатят лодката по-силно и заплашват да я разрушат.

Защото старият бряг остана само в спомена. Старата икономика е труп. В наши дни не е нужно да си пророк, за да предвидиш рухването и предполагам, че то ще надхвърли 30%. Предстои ни цялостно, фундаментално, безпристрастно преразглеждане на всички видове стари дейности. И критерият вече няма да бъде рентабилност, а социално благо, полза за обществото, преминало на интегрални релси.

Вместо омраза и ненавист, това общество ще живее с грижа за другите и ще насърчава нарастване на разбирателството. Ще пропагандира не с лозунги, а с дела, с примери, със самата  атмосфера. Ще се научим да установяваме връзка, при която всеки ще намери своето достойно място и всеки ще бъде равен в отдаването на другите.

За да го направим, ще трябва да се променим, да поправим сърцето. Но едва ли такова „поправяне“ има предвид проф. Пасиг. Жалко, време е да говорим за това публично. Само единството ще ни проправи пътя към доброто бъдеще. И обратното, всичко, подхранвано от разединение и омраза, дори най-основателното, рационално и продуктивно, ще ни изпрати към целта  по обиколния път на страданието.

Същност на избора

Съществува принцип, формулиран от цар Давид: „отстъпи от злото и прави добро“. Първо трябва да приключим с негативизма в нашите отношения, за да можем да се измъкнем от бедите. Всички наши проблеми се решават, когато действаме заедно. Но това не е всичко – тогава в нашето единство, в общочовешкото семейство ще открием нещо по-голямо от бягство от страданията. Там е заложен огромен, прекрасен, вечен, съвършен свят, пълен с открития и радост.

Към това ни насочват събитията. Пандемията е импулсът, даден на човечеството. Тя спира делата ни и с това ни освобождава за бъдещето, за бъдещите отношения, които трябва да изградим точно сега.

Как?

Например, не мога да понасям маската, тя ме задушава морално и физически. Но я нося, защото не искам глоба и не искам да се заразя. Достатъчно ли е?

Маската всъщност е необходима, за да не заразя другите. Целият този омразен режим на маските е създаден преди всичко за защита на другите от мен.

Точно така. За това говорят експерти от училището по медицина в Йейл, изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, специалисти от федералните Центрове за контрол и профилактика за заболяванията в САЩ, много други специалисти, включително в Израел, и обикновени хора.

Защо не започнем с това? Ние си предаваме не само биологични, но и социални вируси: поведенчески, морални, ценностни, идеологически и какви ли не други. Негативът на безразличието, злобата, раздразнението се разлива върху системата на нашите взаимоотношения и безпрепятствено заразява своите жертви – вас и нас.

Готови ли сме да сложим „маска“, за да спрем тази епидемия до себе си, да не я пуснем по-нататък? Изобщо не сме готови. И коронавирусът буквално ни  го „навира в носа“.

Той няма да отстъпи, ще ни притиска под най-различни форми и облици. Защото той има причина – дисбалансът на човешките взаимоотношения, който е на глобално ниво. За първи път, чувствайки се единно цяло, човечеството е узряло за нови отношения, за подем към единен свят. Точно затова няма да има връщане назад в детството. Към нас са предявени други изисквания, безполезно е да ги отричаме. И никакви общности няма да помогнат, докато не го осъзнаем.

Нека да разберем същността на избора си. Ние не решаваме дали да пораснем, ние решаваме само как да пораснем. Двата пътя напред са отворени и всякакви прогнози трябва да ги имат предвид. Ако искаме да се сближим, ще решим проблемите си и сами ще обърнем листа на общата ни история. Ако не искаме, ще се изложим под ударите на Природата и егоизма, ще реализираме най-лошите сценарии, ще останем купчина пепел на световното пепелище. И все пак накрая ще обърнем листа.

Този избор можем да направим само заедно. С нашето бездействие, с напразните надежди за рестартиране, ние избираме дългия път. А ускоряването на вътрешните промени изисква общи съзнателни усилия. Това всъщност е цялата футурология.

И така, защо носим маска, когато излизаме от вкъщи?

[273369]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

С мислите си можем да въздействаме на цялата вселена, на всички светове. Когато мислите ни се свързват помежду си, те достигат до висшата сила и ние чувстваме, че с това задействаме цялата природа безкрайно и безгранично. Ние трябва да стигнем до това. Не можем да се скрием от целта на творението.

Добрите мисли могат да неутрализират вирусите и да успокоят тайфуните. Мисълта е в самата основа на силовото поле. Казано е: „всичко се решава в мислите“. И от мисълта се спуска вече на по-ниски нива, докато не стигне до вирусите, които са носители на информация.

Трябва да поправим отношението си към другите, да искаме да не нараним никого. Това не е лесно, защото когато се разкрива нашата природа виждаме, как подсъзнателно търсим как да навредим на другите. Ние сме като буболечки, които търсят как да се хапят, ритат или дори изядат.

Бъдещият свят е изграден върху взаимното отдаване, в което разкриваме Твореца между нас. Вместо да живеем в полето на омразата, ще живеем в полето на любовта. Тази любов е Твореца между нас. Човечеството ще се издигне до други нива на съществуване. Това е решението на проблемите.

Целият свят трябва да премине през интегралното образование, на всички нива, като се започне от детската градина. Ще видим как природата веднага ще започне да ни помага. Всички болести ще изчезнат, защото хората ще се сближат толкова много, че връзката между тях ще започне да разкрива друго ниво на съществуване, бъдещия свят.

Можете да превърнете егоистичното отношение към другите в добро, когато работите в групи, да привличете добрата сила, скрита в природата и да я накарате да се разкрие. Ние искаме между нас в групата да се прояви тази сила на доброто, на добрите отношения, на единството.

Методиката на науката кабала позволява да се успокоят и да се балансират вирусите. Трябва да балансираме всички сили, които активират вирусите, за да получат съкращение и екран. И тогава всички вируси, които днес предизвикват болести, ще се превърнат в полезни.

Когато се разкриват пукнатини под формата на вируси, могат да бъдат поправени за сметка на силата, която е над тях – мисълта. Вирусите са носители, които предават мисли, информация в различни части на тялото и мозъка. Мислите и желанията действат на високи егоистични нива и се проявяват като опасни вируси.

Ако позволим на его- мислите да властват над нас, ако не постигнем обединение, коронавирусът ще се разпространява все повече. Няма да има никакво лекарство против тази болест, защото коронавирусът е демоснтрация на нашите жестоки отношения. Ние просто ги наричаме вируси.

Променяйки мислите от отрицателни на положителни, ще се спасим от коронавируса и ще спасим света от епидемията и другите проблеми. Ще се приведем в съответствие с природата, за да може всички нейни нива: неживо, растително, животинско и човешко да бъдат в хармония, в добри мисли, допълващи се едно друго.

Ние живеем в света на мислите. Мисълта е действие. Позволявайки на недобрите мисли да излизат от мен, аз причинявам вреда. Целият ни свят, всеки човек трябва да провери какво въздействие излиза от него по посока на другите. От всеки ще се изисква дълбока вътрешна работа и усилия.

Ако позволя на недобрата за другите мисъл да излезе навън и да бъде изказана и чута, аз ѝ давам възможност да се изяви. Докато е вътре в мен, все още мога да я потисна, да ѝ забраня да излезе от мен, т.е. да направя съкращение на моята първична егоистична природа.

 [272587]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко в света се основава на равновесие, на борба и единство на противоположностите. Тази динамика автоматично се регулира на нивото на неживата, растителната и животинската природа. Но човекът е наречен венец на творението, защото е способен да разбере системата и самостоятелно да поддържа баланс в нея.

Преди, докато бяхме „деца на еволюцията“, това не се изискваше от нас. Но сега пораснахме и системата започва да ни „притиска“. Ние все още не го виждаме, но всички нишки се притеглят към нас, цялата мрежа се пренарежда наоколо, затваряйки ни в тесния пашкул на противоречията. Не искайки да ги разрешим, отделяйки се от общата картина, от изискванията на природата, ние изпращаме нашите разрушителни импулси, и всички те в крайна сметка се връщат обратно като бумеранг.

Превключвател

Две фундаментални сили проникват във всичко. След като Големият взрив е разпръснал материята, тя е започнала да се събира в различни форми. Оттогава всичко се балансира между разпадането и съединението, между ентропията и взаимната гравитация, само че на различни нива, с различно качество.

Атомите се привличат и отблъскват. Електрическите заряди също. Хората също. Целият свят е борба на две противоположни сили: разделяне и единство. Но единството не просто, а интегрално, водещо към развитие, към издигане над противоположностите и тяхното хармонично съчетаване в единно цяло.

Задачата за подем е възложена на човека, на нас. Ние можем, а днес и трябва да приведем себе си и целия свят към равновесие. Защото вече не сме деца.

Етапът на израстване винаги е изпълнен с рискове. От една страна, от човека се изисква отговорност за себе си и за другите, но отговорността не може да бъде наложена, тай като в този случай тя ще бъде просто принуда. Подрастващият е изтръгнат от познатия свят и е изправен пред безпощадните факти. По-нататък той трябва да се движи сам като възрастен.

Точно това направи с нас коронавирусът. От медицинска гледна точка сме изправени пред пандемия. Но от системна гледна точка, в контекста на нашето общо вътрешно развитие, става въпрос за превключвател, който завинаги ни откъсва от стария свят на безкрайни борби и ни поставя пред необходимостта да се издигнем до единно цяло.

Няма да се уморя да повтарям: няма връщане назад! Ние все още отхвърляме тази мисъл, все още живеем в миналото, но то вече не съществува. И не става въпрос за вируса или за ваксината, а за нас. Сега ние сме центърът на системата и тя се разпада по наша вина.

Точно какво правим грешно? Честно казано, всичко. Ако погледнем безпристрастно, ще открием признаци на разпад навсякъде. Всички наши критерии за успех се основават на доброто на едни за сметка на други, на потискането, на потъпкването, на раздора. Съвременният човек по природа иска да бъде по-добър от другите поне в нещо. В противен случай това вече не е успех, а поражение, неуспех, фиаско.

Нашите апетити са ненаситни. Нашата благотворителност и филантропия не е нищо повече от прикритие. Половината свят може да умира от глад, човекът до мен може да бедства от несгода, а аз да мина покрай него, защото не ми е до него или защото вече съм дарил, участвал съм някъде, с една дума, сложил съм отметка днес.

Призовавам ли ви да скочите от мястото си и да отидете да спасите хората в неравностойно положение? Не. В сегашното ни състояние няма да можем да им помогнем. Целият ни свят е устроен така, че някои да се възползват за сметка на други. Това е „зашито в операционната система“. Дори ако всички внезапно се просълзим и се притечем на помощ на страдащите, ще стане само по-лошо и ние напълно го разбираме.

Проблемът не е в самите несгоди, а в нашите отношения. В самите нас. И точно това ни показва природата днес: нашият вътрешен разпад излиза извън контрол.

Аз съм това, което мисля за другите

Човекът разпространява около себе си негатив и получава отговор от системата, например коронавирус. Този вирус буквално спря света и сам няма да си отиде. Той ще продължи или ще бъде заменен от друга беда.

Системата сега е фокусирана върху нас, затова нямаме шанс да се освободим, да се откупим от нея с малко кръв. Все едно, ще ни се наложи да пораснем вътрешно, за да отговорим на нейните изисквания. И в най-лошия случай ще бъде на ужасна цена.

Защото природата по своята същност е Абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили, да отмени Закона за гравитацията за секунда. И въпреки, че взема предвид нашето развитие и нашият избор, изобщо не се съобразява по начина, по който си представяме. Тя не приема извинения. Тя не съди по това, която сме, а по онова, на което сме способни, по осъзнатото усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем към миналото.

Говорейки за залеза на стария свят имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Може да се опитваме да ги практикуваме и в бъдеще, но в системен смисъл те са приключили. Те сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка, с други думи, увеличават дисбаланса с най-тежки последици. И ако днес не научим уроците с готовност за промяна, утре ще ги научим с горчиви сълзи.

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра връзка. Когато приемем този призив и започнем да го реализираме, цялата система ще го направи с нас. Но не и преди това. Отлагането само влошава нещата, извиненията са безполезни.

Но това съвсем не означава, че сега трябва да се сприятелявам с някого, да тичам на помощ, да дарявам, да утешавам. Не. Защото аз съм човекът, короната на творението. Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта за другите. А физическото действие е следствие, резултат от вътрешната ми работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвращават ме, някои тайно или откровено мразя. Или да кажем, че не мога да ги понасям. Като цяло тези милиарди не значат нищо за мен, не предизвикват в мен нищо, освен изчисления за полза или вреда. И сега какво?

Сега имам върху какво да работя. Сега мога да хвана в себе си тези мисли, негативизма към другите и да не ги пускам в системата. Разбира се, аз съвсем не съм ангел и не съм станал по-добър, но спирам посланието на изхода. Вече съм готов да не заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много тежко. Ако прилагам подобни усилия, осъзнавайки моята роля в общата система, това вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от мен, а не от другите и започвам от корена, а не от последствията. Вече не съм момче и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм сам.

Разбира се, това не е лесно. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Нe мога да се убедя, че грешните са прави. Моята природа е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че не става въпрос за тях, а за мен, получавам помощ от самата система. Моят малък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както отрицателният се връща от коронавируса.

Защото системата е свързана с човека. Той се проваля – и тя се проваля. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

И затова най-важна е мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва при необходимост. И така, преминавайки от негативни мисли към положителни, ние спасяваме всички, целия свят от всяко зло.

Това не е преувеличение, това е системен ефект, резултатите на който ще видим много бързо, ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, няма нужда от гръмки лозунги и демонстрации. Необходимо е само да разберем общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Изход за никъде

Днес в Израел за втори път излизаме от карантината. Този път „бавно“. Но тъй като все още не сме разбрали нищо, то и този опит в крайна сметка ще се провали. Не можем да влезем в същата река, водата вече е изтекла, времената са се променили. Добрият живот сега е възможен само в стремежа към единство и взаимно отдаване.

„Единство и взаимно отдаване? Какво още?“ – ние сме изправени пред фактите и отказваме да пораснем. В резултат, ударът ни разкъсва на части и вече ясно виждаме: няма народ на Израел, има само кълбо от противоречия, сборище на чужденци, принудени да живеят заедно на парче земя в това странно състояние, което наричаме секторно „статукво“. Знаете ли откъде идва тази дума? От латинското status quo ante bellum – ситуация, която е била преди война и която всъщност е довела до нея.

Да, терминът напълно отговаря на нашата реалност. Погледнете: страната е разкъсана на парчета, радикализмът триумфира, някои не са готови да жертват нищо заради другите. Идеологията, религията, политиката, медиите ни правят врагове и по този начин ни водят на заколение.

Защото нашата сила не е в държавата, която сме построили, а във вътрешното единство, на което сме способни. Без него Израел  е жив труп, точно какъвто е бил преди катастрофите в древните времена. Не нашествениците, а на първо място самите ние тогава проливахме реки от братска кръв за нашата праведна, непогрешима правота. Всички наши партии могат да намерят аналози в онези времена.

Нищо не се е променило! Така и не разбрахме, че без желание за единство никой не е прав и всички ни чака жалка, ужасна участ. Така и не разбрахме, че единството не е общо съгласие с моето единствено правилно мнение, а с общо издигане над себе си, над противоположностите ми. Ако не се издигнем, ще се разбягаме като плъхове от потъващ кораб. Ако ни позволят.

За да си осигурим нормален живот тук, трябва да изградим равновесие, да противопоставим центробежните процеси на центроустремителните. Просто няма друг изход и никога не е имало. Еврейските мозъци няма да ни помогнат, армията няма да ни спаси. Разрухата винаги идва отвътре навън и ако сега не го спрем в себе си, то след това ще стане неизмеримо по-сложно и драматично!

Поправянето винаги започва отвътре. Нищо няма да постигнем с карантини и ваксини, ако не стигнем до корена, ако не спрем негатива, който идва от нас. Това е основната ни задача. Не моля да ми повярвате, моля да проверите.

[272651]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега все още „посрещаме човека по дрехите“. Но скоро хората ще се променят и ще посрещаме човека по друг начин.

[268846]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Клипове, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Потопени във втората вълна на коронавируса, ние вече ясно виждаме, че воюваме не с него, а със себе си. Зад лавината от статистики, която ни връхлита, стои елементарен човешки егоизъм, който не иска да даде властта.

През септември повече от петстотин човека са починали от коронавируса и неговите последици. Превърнахме се в чумна страна въпреки, че целият свят е обхванат от пандемията и прогнозите са мрачни. Средната възраст на жертвите в тежко състояние постепенно намалява. „Противно на твърдението, че са починали от фонови заболявания, ново изследване показва, че без „короната“, те биха живели най-малко половин година по-дълго“, казва професор Ран Блицер, ръководител  на изследователския отдел в здравна каса „Клалит“.

Но трябва да се вземат предвид не само жертвите. Трябва да се вземат предвид живите хора, хванати в менгеме, които се свиват от ден на ден. Всички ние рано или късно трябва сериозно да помислим за това, което се случва и да направим изводи. Това менгеме няма мигновено да се разхлаби от ваксина. Всичко е много по-критично.

Искаме или не, коронавирусът ни принуждава към ужасна, омразна нужда – да се грижим за другите хора, които не ни интересуват. Човек е пряко зависим от другите и тази зависимост се увеличава. Скоро ще видим, че всеки наш изблик на безотговорност, всеки пример за безразсъдно отношение незабавно предизвиква негативна реакция в системата, в която вирусите и други подобни въздействия са носители на сигнали. И системата няма да отстъпи, защото нашето развитие го изисква.

Надявам се, че бързо ще преминем през сегашния етап. Всъщност, той е изпълнен с тежки усложнения, тъй като е трудно да се достигне до човека, потопен в познатата егоцентрична картина на света. Той просто не чува, не забелязва сигналите отвън, докато силата им не стане разрушителна.

Какво не чуваме?

Не чуваме посланията на природата: „Вие не сте по-умни от мен, не сте по-силни от мен. Вие сте моите любими деца, достигнали прага на зрелостта. И затова трябва да ви доведа до съответствие с моите закони“.

Проблемът, който възприемаме като коронавирус, не е на биологично ниво, а на нивото на взаимоотношенията между хората, в най-важната и пренебрегвана сфера на нашия живот. Хората, които сеят омраза, са защитени от закона. У нас проповядването на омраза е неразделна част от „свободата“. Необходимо е само да се покрие с „правилни“ лозунги: политически, идеологически, неолиберални, религиозни.

Не може да бъде по друг начин: в егоистичното общество трябва да се дава отдушник на омразата, за да не избухне под налягането, помитайки всичко по пътя си.

Но този капан вече работи. Негативността тече навсякъде, а ситуацията само се влошава. Време е да преминем към нова социална парадигма, към нови отношения, колкото и да са утопични за нашия подкупен, лъжлив рационализъм.

Вижте: той вече не е рационален. Неговите съвети са неефективни. Следвайки ги, Израел само се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко пред цялата планета, обвинявайки за катастрофата политиците, които точно отразяват състоянието на народа.

Колко може да се игнорира очевидното? Колко може да се стъпва върху греблото с надеждата за различен резултат? Колко лекарства може да пие умиращият стар свят? Той умира, защото му е дошло времето. Ние трябва да гледаме напред и да сторим новото, докато все още има време.

„Срещу глупостта са безсилни дори боговете“, тези думи на Фридрих Шилер, уловени от Айзък Азимов, точно характеризират сегашното състояние. Нашите „богове“ са победени и безсилни, те са на смъртно легло, но ние машинално следваме изживените думи. Нека най-накрая да се освободим от тяхната власт. Нека да погледнем напред, а не назад.

В противен случай ни чака агония. Лекарите вече предупредиха, че коронавирусът може да се разпространи във въздуха, а не само в микрокапки и това не е всичко. В един момент ще открием, че дори скафандрите няма да ни спасят от него. Защото всъщност ние страдаме от вируса на раздора между нас, а той не знае граници, прониква през всякакви прегради, като къси вълни, които не могат да бъдат уловени от нашето оборудване. Ние се заразяваме един друг, излъчвайки безразличие и омраза.

Ето защо карантината няма да помогне драстично. Тя само ще ни изцеди до изтощение, ще отслаби хватката на егоизма така, че хората най-накрая да чуят посланието на природата, да приемат повелята на времето. Няма друг начин, не можем да се изчистим от вирусите, ако не изчистим отношенията между нас.

„Обичайте се един друг“, – казва Природата, – и тогава нищо няма да ви навреди. Нищо че мислите, че е невъзможно, – стремете се към това, гребете към него, хванете се за него с всички сили. Аз ще ви помогна“. Така родителите помагат на децата да преодолеят трудностите по пътя на израстването.

Преломен момент

Какво ще правим днес? Ние сами отваряме пътя на вируса, защото не можем да се споразумеем, да мислим един за друг и най-важното, защото с бездушието си излъчваме зараза по вътрешните канали на общочовешката система. Вместо да филтрираме, да блокираме вируса на раздора, ние се откриваме пред него, оказваме се беззащитни пред него.

Защото негативните мисли и чувства са най-високото вирусно ниво, в което се обличат вируси от по-нисък ред. Може да се каже, че това е родоначалникът на всички вируси, базовият порок на системата.

Никой не може да се защити сам от него. Можем да му се противопоставим само с общи усилия, взаимодействие, съвместна готовност в нещо да се издигнем над себе си заради другите. И тогава нашата майка, природата ще ни помогне. Това ще бъде наше зряло отношение към живота и един към друг.

Но ние сме глухи за нейния зов. Светът се разделя и не разбира какво се случва. Лесно е да си представим последствията: в условията на нарастваща криза всеки ще мисли само за себе си. Световната търговия ще се срине, производствените вериги ще се разпаднат, социалните и международни конфликти ще разцъфтят в пищни цветове. Пред нас не е криза, а пропаст!

И виновен за всичко не е вирусът, а раздутото, необуздано човешко его. С него трябва да се борим по целия свят. От него са всичките ни беди. Нека първо да го признаем, да се замислим. Правилната диагноза е единственият път към изцелението.

Глупаво е да се отрече това, което е необичайно, не се вписва веднага в съзнанието. Ако сме стигнали до критична ситуация и не сме в състояние да я разреши, значи  нещо убягва от вниманието ни. С нещо не се съобразяваме.

Не се съобразяваме с природата, която определя законите на развитието. Можем, разбира се, да я чуем на колене, на плещите си. Но това не са нейните методи, а нашите методи. Всъщност, нищо, освен егоизма, не ни пречи да обърнем хода на събитията сега.

 [271668]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Абсолютната истина не е нужно да се доказва. За нея трябва да узреем заедно.

След шест месеца борба с коронавируса, започваме да осъзнаваме удивителния му урок: проблемът не е в него, проблемът е в нас. Изобщо всичко лошо, което ни се случва, се корени в самите нас.

Вече щяхме да сме преодолели епидемията, ако наистина ни беше грижа един за друг. Вече щяхме да сме възстановили икономиката, ако мислехме за страната и хората, а не за бизнеса и портфейлите. Вече щяхме да сме предоставили на всеки истинска работа и реален отдих, ако бяхме заедно.

Но ние сме разделени. Нямаме обща гледна точка, общи насоки, общи ценности, общ копнеж към единство над противоречията. И затова вирусът бавно ни изяжда отвътре – с безразличие, раздор, вражда.

Същото важи и за политическите битки. Но тук чувствата напълно подчиняват разума и ни разделят на непримирими лагери. Кога ще стигне до нас разбирането, че политиката няма да се справи с тази криза? Политиката само отвлича вниманието от същността, от това, което е вътре в нас, между нас.

Пред очите ни обществото е затънало в собствената си морална непълноценност, в криза на доверие, взаимно разбирателство и взаимопомощ. И въпреки че по принцип разбираме това, все още не сме готови да признаем пред себе си: „Да, ние сме виновни. Виновни сме, че не се съпротивляваме на егоизма. Заради това се превръщаме в престъпници – прекрачваме основните граници на съпричастност, социална хармония и здрав разум. Само от мисълта за това, че можем да се разберем с добро, ни се повдига.“

Всички сме отговорни. Всички без изключение. Въпреки че смятам себе си за безгрешен, но нима в толкова егоистично общество има място за ангели? Възможно ли е да не се изцапате, попивайки негативизъм всеки ден!?

И какво да правим с всичко това?

Любовта покрива всички престъпления

„Любовта покрива всички престъпления“, е казал цар Соломон. Казал го е не като крилата фраза. Той също е врял в този котел и отлично е разбирал с какво си има работа. Неговият съвет не е назидателна абстракция. Трябва само да разберете значението на термините.

Като начало какво означава „престъпление“? Нерви? Кавги? Обиди? Ненавист? Презрение? Безразличие? Гордост? Налагането на своята истина по всякакъв начин?

Не точно. Всичко това са симптоми, а истинският проблем е, когато ги виждаме и нищо не правим. Ето това е истинското престъпление – срещу самите нас, срещу нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Да видиш всичко това в себе си, потапяйки се в разрушителен раздор и да не направиш нищо, означава да бъдеш престъпник

Но защо упоритата ни природа не трябва да бъде разрушена, а „покрита с любов“? И какво означава да покриеш? Първото е повече или по-малко ясно: не можем да унищожим егоизма в себе си. Розовите мечти за прекрасен, политически коректен рай  са само инфантилни фантазии, изсмукани от пръстите на убеждението, искащи да смажат света със сила.

Родени сме с егоистична природа не за да я убием в себе си, а за да израстваме над нея, да израстваме благодарение на нея. Ще станем по-добри, ако разберем кои сме, ако се изправим пред собствения си егоизъм и го намразим, а не един срещу друг. Егоизмът в крайна сметка ни тласка нагоре, над себе си. И тогава, след като най-накрая разберем задачата, ние го „покриваме“ с любов. Покриваме статуята изваяна от нашите грехове с тънка позлата на взаимно отдаване – и всичко се променя. Намерението решава всичко.

Но почакайте, все още няма истинска любов! Вярно, но сега ясно виждаме, че имаме нужда от нея. Само от нея. Без нея сме за никъде. Всичко останало ще бъде нейно производно.

„Колко е хубаво и приятно да седят братята заедно. Това са другарите, когато седят заедно и са неразделни. Отначало изглежда, че воюват помежду си и са готови да се унищожат един друг. Но след това се връщат към братската любов.“ (Книгата  Зоар)

Цар Соломон е знаел за какво говори. Истинското братство се достига от омразата, от противоположното. В крайна сметка ние възприемаме всичко в контраста. Когато има два полюса, тогава възниква общо поле на любов.

Ето защо в нашите спорове никога няма да има победител. Истината никога не може да бъде намерена на един от полюсите. Нашите мъдреци са го знаели и затова техните спорове винаги са били градивни, а нашите винаги разрушителни.

Нека спрем да попиваме отровата на новините. Те ни убиват. И това изобщо не са новини, вече сме минали през това много пъти. В манията на политиката, секторализма, парите и властта няма истина. Там са само амбиции, кавги и пълен колапс на бъдещето.

Егоистите присвояват правото над истината и се карат с истините на другите хора. Мъдреците спорят, за да стигнат до истината заедно. Егоистите се сражават заради правотата си. Мъдреците заемат различни позиции, за да хвърлят светлина върху тъмнината от всички страни и да разпознаят истината.

На всички  е известен спорът между школата на Шамай и Хилел, в който истината всъщност не е на страната  на Хилел, а зад единството, което те са постигнали, докато правилно са работили върху противоречията. Тогава еврейският народ все още е знаел как да прави това. Днес ще се наложи да научим това отново, усвоявайки кабалистичната методика.

В крайна сметка всичко лошо, което ни се случва, е в нас самите. И можем да го поправим, като заедно поддържаме баланса между двата полюса. Тогава нашите грехове се превръщат във въглени в пещта на общата любов и тя носи мир между противоположностите.

Отрицателното носи в себе си отпечатъка на положителното. И ако днес се сблъскваме с нашата природа в нейните различни проявления, трябва да разберем: показвайки егоизъм, ние разкриваме недостиг на любов. Омразата е неузрелият плод на любовта, до който ще достигнем утре. Ако, разбира се, наистина я поискаме.

[269143]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→