Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Има условие, че светлината на отдаване и любов няма да се разкрие, докато синовете на Израил не придобият в занятията си с Тора намерение да усладят. По такъв начин, завършването на страданията зависи само от нашето решение да достигнем в нашите действия намерение за отдаване.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.36.

Човек е роден с желание да получава, и ако желае да го поправи на отдаване, което е против неговата природа, то има само едно средство – светлината на Тора. Занимаващите се с Тора не заради опознаването на законите и изпълнението на заповедите, а заради поправяне на сърцето се наричат “мъдри сърца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво означава Тора и работа по пътя на Твореца.

Занимаващите се само с външната Тора – грешат и не знаят нейното предназначение. Защото целта на Тора според тяхното мнение, е в споровете за Алах, които спорове не освещават нашите души.

Рав Кук. Писма 2, стр.153 и стр.8

[42748]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Падението на поколението в наши дни е достигнало своя най-нисък предел и затова никой не усеща никакво задължение в поправянето на природата си. А който се занива с това, го изпълнява, защото е приучен на това в детството си, а не защото се стреми да разкрие висшето знание. И дори и да видят такава възможност, предпочитат да си останат на нивото на простото изпълнение.

Баал аСулам. При Хахам. Статия „Ценността на запаметяването“.

Горко на унижаващите Тора, с това, че се занимават само с простата Тора и нейните разкази. А народите на света говорят на Израил: с какво се отличава вашият Творец от нашия, и вашата Тора, защото нашата – също се състои от разкази за нашия свят. Няма по-голямо унижение за Тора, говорещата за висшия свят. И затова, горко на унижаващите Тора, със своите занятия, удължаващи изгнанието и страданията в света.

Рав Хаим Витал, „Въведение към книгата Ец Хаим“, част 1, 11-12

[42850]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Статията „Помощта, която оказва Тора в работата „от книгата „Шамати“: Казано е от мъдреците: „Заповедта спасява и защитава, когато я изпълняват, а Тора спасява и защитава, и когато се занимават с нея, и когато не се занимават“.

Ние се намираме във висшата светлина, в която не стават абсолютно никакви изменения, а всички изменения са само вътре в нас. Доколкото на човек му се удаде с помощта на всевъзможни фактори да пробуди себе си за среща с висшата светлина – от това и зависи цялото му напредване.

Тоест, напредването е възможно за сметка на обкръжението. Ако той успее да почувства това, което чувства другарят му, то ще може през цялото време да усеща доброто. Както е казано: „Възлюби ближния си, както самия себе си – това е голямото правило в Тора“, защото с помощта на това се постига Тора, тоест висшата светлина. И тогава не е важно, изпълнява ли самия той някакви действия или не – тази светлина ще го осветява и поддържа.

Съществуват две състояния на човека, относно светлината: 1) Тора и 2) Заповедта.

Тора е състоянието, което той в настоящото време е достигнал в общото, относно цялата система на душите, получавайки светлината чрез тях.

Заповед се нарича, когато той се занимава с поправянето на своето лично състояние, изяснявайки го и молейки светлината да обърне своето желание от егоистично в отдаващо.

От съчетанието на тези две състояния се получават четири възможности, когато той изпълнява или не изпълнява „заповедта“ и се занимава или не се занимава с Тора.

Възможно е сега той да не изпълнява „заповедта“ – тоест, не е способен да получи своята лична светлина: не се намира във въодушевление, в подем, не се стреми към поправянето, към Твореца. Но на него му свети общото светене, което се нарича Тора и тогава то, разбира се, е по-важно от „заповедта“, която сега не му свети.

А може би обратно, той сега „изпълнява заповедта“ – работи със своята лична светлина. И тогава не е много важно, има ли в него светлината на Тора или няма – така силно му свети заповедта, напълвайки го с всичко.

Тоест, в човека има две опори – или Тора, или заповедта. Ако в него няма нито Тора, нито заповедта, нито едно от тези два светения не свети на човека, то той съвършено се откъсва от усещането за духовното.

В това време, когато в него няма „заповед“, но има малко светлина, която се нарича Тора, той счита себе си за грешник. Когато в него се появява собствено желание да достигне поправянето, тоест той „изпълнява заповедта“, той оправдава Твореца даже за лошите състояния и ги поправя – и тогава се нарича праведник.

От това трябва да разберем най-основният принцип на науката кабала: всичко се оценява само относно самия човек, относно творението, а светлината се намира в абсолютен покой. И тъй като, ние сме включени в общата система, то получаваме от нея общото светене, благодарение на нашето пасивно присъединяване към останалите. Това общо светене се нарича Тора.

А също така, има лична светлина – за сметка на това, че аз активно се съединявам със системата и обменям с нея вътрешните състояния и поправяния, което се нарича заповед. Благодарение на тези два процеса, в които човек през цялото време се старае да участва, той напредва в духовното – и затова те се наричат помощ, поддръжка, която оказва Тора (светлината) в работата.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.05.2011

[42005]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Човек е създаден с желание за получаване за себе си, което се нарича желание да получава поради егоистична изгода. Но му казват, че той трябва да се откаже от това желание да получава, и да придобие ново кли (желание), което се нарича желание да отдава. Но не всеки човек се удостоява с това, тоест може да придобие тези келим (желания), пригодни затова – в тях да може да влезе Висшата светлина (да се разкрие Творецът).

Относно това как може човек да придобие желание за отдаване, мъдреците са казали (Кидушин 30): “Аз създадох злото начало (егоизмът в човек), и Аз създадох Тора – като подправка (добавка към егоизма във вид на намерение “заради отдаване“)“. Именно  с помощта на Тора (изучавайки я, с цел да поправя себе си), той (човекът) може да придобие отдаващите намерения.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 6. „Важността на  вярата присъства винаги“.

[41678]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Защо в религията няма духовна ценност, а само традиции и обичаи?

Отговор: В Древен Вавилон неголяма група жители, ръководима от Авраам, се отделила от останалото население и образувала първата кабалистична група. Всички останали, които не поискали да се присъединят към тях се разселили на различни континенти.

Авраам е бил известен вавилонски жрец. Той се покланял на създадени от него дървени и каменни изваяния и продавал тези божества, докато не установил, че хората са станали глобално свързани в своя егоизъм, дотолкова, че престанали да се разбират един друг. Това, всъщност, е вавилонското смесване на езиците.

Авраам търсел отговор на това ново състояние на обществото и разкрил плана на Природата, в това, че нейната единна сила води всичко към пълно обединение и подобие на Себе си. Така той постигнал методиката на обединението – как може да се преодолее егоизма – с помощта на същата тази единна сила, Светлината. Групата, която го последвала, се нарекла кабалистична група – от думата кабала /получаване/, тоест овладяване на новото свойство на природата – свойството на отдаване и любов, което означава разкриване на Твореца.

Как се разкрива Твореца? – С помощта на обединението! Затова изведеното от Авраам правило, общият закон на природата гласи:”Възлюби ближния, като самия себе си”. Това е главното правило на Тора. Тора идва от думата Ораа – инструкция за поправянето на човека.

Тези, които във Вавилон са приели това правило, както и тези от човечеството, които го приемат днес, се обединяват. А който не поискал да го приеме, все още не разбирайки, че това е план за развиване на човечеството, продължили обикновенния живот, защото в духовния живот е невъзможно насилствено да се променяш – това трябва да произлиза от желанието на самия човек. Ако човек не иска, не можеш да го задължиш – всичко зависи от желанието на сърцето.

В резултат на това човечеството се разделило: част последвала методиката на Авраам и се отделила от онези, които се заели с „издигането на Вавилонската кула” – чрез по-нататъшно развитие на егоизма си. Издигайки егоизма си до небето, хората дотолкова започнали да се ненавиждат, че престанали да разбират своя език, както е казано, „и се смесили езиците им”.

Този егоизъм ние виждаме в света и днес. Огромен като планина, той ни изключва един от друг и предизвиква взаимна ненавист. Ние се наслаждаваме на своето превъзходство над ближния – колкото е той по-ниско, толкова ми е по-добре на мен, толкова повече печеля. И никой никого не разбира – само себе си.

Авраам също започнал с това. Преуспяващ свещеннослужител на вавилонския култ, той използвал егоизма по най-жесток начин, докато не разбрал, че порастването на егоизма и отчуждаването между хората си имат обяснение. Това се случва, за да задължи човечеството – чрез добро или зло – да достигне единството, съществуващо в цялата природа. Именно това значи, че Творецът му се е открил.

Както пише великият философ и кабалист на 12 век РАМБАМ, Авраам увлича след себе си хиляди хора и преследван от цар Нимрод, напуснал Вавилон, буквално спасявайки се от смърт. Тази група започнала да живее по духовния закон на любов към ближния, като едно семейство.

Те се развивали духовно, докато в тях не се появило следващото ниво на егоизъм. Падението в него се нарича „египетско изгнание”. Те го преодоляли и се повдигнали на духовно стъпало, наречено получаване на Тора /Светлина, Висша сила на Природата, Творец/. Така им се разкрила науката за общия строеж и план на природата – кабала, в пълен и съвършен вид.

При кое условие? – Намирайки се в подножието на планината Синай, което в превод означава планината на Ненавистта, те трябва да се обединят, да станат като един човек с едно сърце, тоест да достигнат обединение при пълно поръчителство помежду си.

Успели да го направят,- и в резултат на огромна работа, наречена „четиридесетгодишно блуждаене в пустинята”, те достигнали отначало стъпалото Бина, и „влезли в земята на Израел”- разкриването на Твореца. “Исра – ел” означава „право към Твореца”: съединявайки своите желания за любов и отдаване, хората разкриват в тази връзка висшата сила.

Те построили помежду си общо желание за отдаване и любов, което се нарича Храм, място на разкриване на това висше свойство, Твореца, – но не успели да се задържат на това ниво, защото егоизмът им постоянно нараствал. Духовното им ниво паднало /разрушаване на първия Храм/, от стъпалото Хохма, до нивото на 2 – рия Храм, стъпалото Бина.

Във времената на Раби Акива егоизмът отново нахлул в отношенията между нас. Раби Акива учил своите 24000 ученици:”Възлюби ближния си, като себе си – главното правило на Тора. Друго освен това не съществува!” – Но те се провалили в безпричинна ненавист и духовното обединение на ниво Бина се разбило. С това падане в егоизма те напълно изгубили усещането за висшия свят/състояние/, Твореца. От тогава се изчислява изгнанието /галут/ – не от физическо място, а от духовно. Останали външните действия, обичаи, но не вътрешното поправяне на сърцето: няма ли любов към ближния, няма поправяне на желанията.

Във всеки от нас има 613 желания, поправянето на които от ненавист в любов към ближния се наричат извършването на заповед. Така е написано в книгата Зоар и другите източници. Изпълнението на 613 заповеди означава, че човек е поправил общото желание на душата си и тя се напълва със светлината на Безкрайността.

Затова ние искаме да се обединим, за да поправим желанията, намиращи се в точката на сърцето ни, в капката духовно семе, в душата, – на любов към ближния. За това ни е необходима Тора: не текст, написан на пергамент и намиращ се в синагога, а светлина връщаща ни към доброто.

Идвайки в групата, ние започваме да разкриваме във връзката помежду си ненавистта си един към друг. Така се проявява условие, за което е казано:” Аз създадох злото начало”. Тогава ние се нуждаем от висшата поправяща сила, която се нарича Тора:”И създадох Тора за неговото поправяне.”.

Хората, поправящи своя егоизъм от ненавист към ближния на любов към него, се наричат „изучаващи Тора и изпълняващи я”, защото Тора се нарича светлината, възвръщаща към Източника.

А който просто чете книга – няма лошо, но само по време на изгнанието. 2000 години сме били длъжни да съществуваме откъснати от науката кабала, за да се обединим с онези вавилонци, които са се пръснали по всички континенти. Ние се смесихме с всички народи, с целия Вавилон и днес се връщаме към него.

Днес целият свят е кръгъл – ние все едно се намираме в едно място. Отново се проявява взаимната ненавист: ужасни отношения, крайна зависимост. Но сега няма как да тръгнем и сме длъжни да реализираме поправянето тук и сега!

А тези, които се молят и изпълняват различни външни действия, спазват обичаи, те не поправят желанията си на любов към ближния. За съжаление точно те ненавиждат другите и техния егоизъм расте именно от това, защото им се струва, че се занимават със свети неща. Нищо не може да се направи – това е резултат от изгнанието. Ще се надяваме, че и те ще достигнат до разбиране.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39846]

Filed under: Въпрос-отговор, Заповеди, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Вече Ви питаха на лекцията в Ню-Йорк дали кабала може да се изучава от всички или само от обрязани евреи? Отговора Ви тогава предизвика раздразнението на част от присъстващите. Моля да го прокоментирате.

Отговор: Кабала се нарича „Пнимиют Тора“ (вътрешна Тора) и „Тора-Емет“ (истинската Тора), защото говори за истинското изпълняване на заповедите – поправянето на 613 егоистични желания на човека, а не за тяхното формално (не поправяйки eгоизма си) физическо изпълнение.

С това изискванията на кабала към човека се отличават от изискванията на религиите към човека, както е казано:”Мнението на Тора е обратно на мнението на еснафите.”

А Тора изисква поправянето на всички наши желания от егоистично използване към любов към ближния. И затова говори за обрязване на сърцето, където под сърце се подразбират всички наши желания, както е казано в Тора:

– „И ти ще обрежеш крайната плът на сърцето“. (Дварим 10:15).

– „И Богът Всевишен твой ще обреже твоето сърце“. (Дварим 30:6).

Може ли необрязаният да изучава кабала? – Разбира се, че не! Забранено означава невъзможно. Защото да изучаваш означава не просто да четеш, а да постигнеш висшия свят, за който говори кабала. А той се разкрива на човека само след обрязване на крайната му плът.

Какво е това? Нашата душа се състои от 10 сфирот или от 613 желания. Но често ги групират в 320. От 320 желания 1/10 част ние не можем да поправим сами и затова тези 32 желания е забранено да се използват при разкриването на висшия свят. На иврит числото 32 се обозначава от буквите ЛБ /ламед-бет/, което се чете като една дума „сърце” /лев/. И затова е казано да се обреже „сърцето”.

[40836]

Ясно е, че не става дума за операция на сърцето. Но защо мъжкия детероден орган заменя сърцето?- Защото връзката между духовните обекти се извършва чрез обрязването на малхут, крайната плът на желанието и съединението със сфира есод, която в тялото на човека се символизира с поправения за раждане и развитие на следващото духовно състояние мъжки орган на зачатието.

За съжаление не е просто да се обясни това за една лекция. Но кабала не претендира за простота – тя претендира за истина!

[40836]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Заповеди - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Тора (методиката за нашето поправяне), с която ние се занимаваме е необходима, за да се покори нашето зло начало (егоизмът). Тоест (и чрез това) да се достигне сливане с Твореца, така че всички наши действия да бъдат само заради отдаване (както е при Него). Това означава, че в самия човек няма никакви сили да се поправи сам, и (даже просто) да тръгне против своята природа.

Затова по отношение на разума (мислите) и сърцето (желанията), в които човек трябва да се осъвършенства (в посока отдаване и любов към другите), на него му е нужна помощ. И тази помощ идва във вид на Тора (поправящата светлина). Както са казали мъдреците “Аз създадох злото начало, и Аз направих Тора за неговото поправяне“. И когато се занимават с Нея (за да се поправят), Нейната светлина възвръща към източника (Твореца).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. „Какво е Тора и работата по пътя на Твореца“.

[40890]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Въпрос: А трябва ли вашите ученици, които изучават кабала, но не са евреи, да се придържат към празника Пасха и към другите празници? Много от нашите хора говорят, че трябва да побързат да купят маца и да направят Седер Песах.

Отговор: Скъпи мои ученици. Ще опитам още един път да отговоря, просто и окончателно, доколкото аз много пъти вече отговарях.

Еврейският народ – това е съществуваща до 1 в. от н.е. кабалистична група, която е основана от Авраам 1700 години преди това във Вавилон. От 1 в. от н.е. евреите са загубили своята духовна степен и са забравили кои са те. Днес това се възражда, защото светът се нуждае от кабала за своето поправяне.

Вие трябва да изучите всички еврейски първоизточници, защото всички те са написани от кабалисти и именно тях ние изучаваме в истинското им кабалистично тълкувание, а не както еврейският народ ги изучава от 1 в. от н.е. в земен вид, сякаш се говори за нашия свят.

В това число разбира се трябва да изучаваме и „Агада шел Песах“ – „Пасхално сказание“ за изхода от Египет – защото в него не се говори за изхода от страната Египет, а за нашия подем над егоизма. И можете да празнувате с нас този обичай – да седнете вечерта на празничната трапеза, можете виртуално да бъдете с нас и да ядете маца с фарширована риба или хляб със свинско – както искате.

Баал а-Сулам пише в „Последното поколение”, че дори в напълно поправено състояние, всеки народ остава така, както му се иска, в своите си религии и обичаи. Само отношенията между хората се изменят: от ненавист на любов – това е и изхода от Египет. Желая на всички нас такъв празник!

[40844]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Какво е Кадиш?

Отговор: Кадиш – това е освещаване. Кадош – свят(свещен). Свят – означава особен (специален), отделен, както се произнася при сватбения обряд: „Сега  ти си мекудешет на мен“– „Сега ти си посветена (избрана от целия свят) на мен „.

Има се предвид посвещаването на човека на Твореца. Когато човек достига следващото стъпало на поправяне на своята душа, на него той усеща най-голямото разкриване на Твореца, най-голямото напълване със светлина на своята душа. И това негово състояние предизвиква в него благодарност към Твореца – Кадиш:

Да се възвиси и освети Неговото велико име.

В света, сътворен от Неговата воля.

Да установи Своята царска власт

И да израстне спасението.

Да приближи идването на своя Машиах (Месия)

В живота и в дните ваши

Докато е жив Домът на Израел,

Скоро, в най-близко време, и да кажем: амен!

Да бъде велико името Му, благословеното вечно во веки веков!

И да бъде благословявано, възхвалявано, прославяно, възвеличавано, произнасяно, почитано, величано, възпявано името на светия [Творец], благословен Той, превише във всички благословения и песнопения, възхваления и утешения, произнасяни в света,

– и да кажем: амен!

Кабала обяснява, че Творецът се разкрива чрез напълването от Него на поправените души. Усещайки това състояние, човек, усеща в своето отношение към Твореца – Кадиш, защото самият той е станал свят като Твореца.

Святост означава свойството отдаване и любов. Който не е достигнал това свойство, произнася празни думи.

[40842]

Filed under: Духовна работа, Заповеди - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Човек роден (в нашия свят) с желание да получава (изцяло заради себе си ), и (под въздействието на страданията и светлината) иска да поправи това желание на желание да отдава. А, както е известно, това е против неговата (егоистична) природа. И само едната светлина му е дадена, така че единствено с помощта на светлината (въздействаща му при правилното изучаване на кабала) той да успее да измени своето желание да получава на желание да отдава.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. „Какво е това Тора и работа по пътя на Твореца“.

Най-важното (от всичко за творението) се явява (неговата цел) – да се удостои със сливане с Твореца, тоест съсъдът на отдаването или подобието по свойства. За това ни е дадено средството – Тора и заповедите (поправяне на желанието с помощта на светлината), с помощта на които ние ще успеем да излезем от любовта към себе си и да възлюбим ближния.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 10. „Каква е тежестта на злословието и против кого е то“.

Казано е от мъдреците “Аз създадох егоизма и направих Тора като средство за неговото поправяне“, тоест (въздействащо на човека по време на изучаване на кабала) поправящо неговото зло начало (егоизъм). Тоест,  Твореца дава на човек сили да поиска да прави всичко в името на небесата (заради отдаване).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1990 г, статия 21. „Аз даром и вие даром“.

[40776]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→