Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Науката кабала не говори за нашия материален свят

Относно понятието Адам Кадмон, бях поразен, виждайки как му придават материална форма в кабала, представяйки го като метафизично понятие съгласно божествения разум…Боже опази, когато някой си позволява така да материализира тези свети понятия, дори да е само с учебна цел!

(В духовното няма форми, а само сили, и затова ние можем да говорим само в съответствие с тези сили. Виж чертежите на Баал Сулам в „Сефер Аилан“).

Рав Кук, Писмо 1, стр.162.

Тежко на този, (достоен за съжаление невежа), който говори, че Тора е дадена просто, за да разказва истории за житейски събития (предполагам произтичащи в нашия свят), за Исав, Лаван и др.

В такъв случай, дори в наше време можем да напишем Тора за събития, даже по-интересни и от тези! Ако Тора има за цел да разказва за случващото се в нашия свят, то тогава да вземем управляващите в света – произхождащото между тях е по-интересно.

Ако е така нека да проследим техния живот и да напишем Тора, съобразно него. Но (всичко това е неправилно и няма в Тора ни едно слово за нашия свят), а всички събития в Тора – това са висши тайни.

Книгата Зоар с коментари „Сулам”. Глава Беаалотха, 58.

[#21069]

Filed under: Език на кабала, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Символът на нашия предстоящ конгрес е съюз, свързване, взаимно поръчителство и обединяване на цялото човечество около Висшата сила, която ние разкриваме помежду си. Това ще ни доведе до равенство, спокойствие, мир и безкрайност. Чрез това ще отменим смъртта! Ангелът на смъртта се ражда от омразата, която ни разделя. Но, ако вместо това ние привлечем духовната сила, силата на отдаване, ще заслужим безкраен живот. Точно омразата между нас прекъсва живота и води до смърт. Убива нашите тела и ни дава усещането за този свят.

Този свят е отражение на нашата егоистична връзка помежду ни. Обаче, всеки един, както и целият свят, трябва да достигне до различна форма на връзката, когато вместо този свят усещаме духовна връзка, наречена Аися, Брия, Ецира, Ацилут, Адам Кадмон и свят на Безкрайността. Всички тези светове са форми на връзката между нас; нищо друго не се изменя! Ще продължим да живеем в телата си както до сега, само нашето отношение ще се промени и ще ни даде усещане за нова реалност. Ще усетим, че съществуваме в света на Безкрайността и ще спрем да усещаме телата си, защото целият свят ще се издигне в Безкрайността.

Различните отношения и връзки между хората (от най-заплашителните до най-неутралните и добрите) пораждат спектър от цветове и сенки около нас. Те варират от черно до доста по-светли и прекрасни цветове, като небесно синьо и накрая – чисто бяло.

Представете си цялото човечество, въоръжено с оръжия и ножове един срещу друг, където всеки иска да защити себе си от другите с крепост и да бъде щастлив в нея, независим от всички. А сега си представете точно обратното: напълно отворен свят без никакви граници, където аз и останалите сме като едно цяло и всички хора по света са мои деца, мои ближни, приятели; ние сме един организъм.

Ще започнем да усещаме, че без другите губим себе си. Започваме да учим това от природата малко по малко като разкриваме, че всички сме взаимосвързани и зависещи един от друг. Стигаме до този извод по необходимост. В последствие ще осъзнаем, че да бъдеш свързан с другите е всъщност хубаво. В крайна сметка точно заради тази връзка (ако я поправим) ще се издигнем над този свят към съвършенство и безкрайност.

Аз ще съм благодарен, че я има тази връзка, защото точно тя ми позволява да променя себе си и моето възприятие на реалността и да вляза в различно, духовно и безкрайно измерение.

От ежедневния Кабала урок – 10.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Език на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Духовното впечатление на човека се нарича «светлина», подобно на този свят, където светлина означава зрение и разбиране, както обикновено се казва «светлината на разума», «ясно като ден» или обратно, «тъмнината на неразбирането».

Всички тези названия са взети от нашия свят, тъй като в духовния свят няма думи. Духовното изразяване определя степента на общото отдаване, в което се намирам, моето подобие на висшата светлина: от 0 до 100% – всичките 125 степени, всяка от които се дели на 10 сфирот и на много още поднива.

Така се получава целият наш език, всички думи, дори в нашия свят, където ми се струва, сякаш се впечатлявам от някакви материални предмети или действия. Всички те са въображаеми и няма нищо, освен усещането на висшата светлина, проявяваща се в моето желание.

Т.е. ние винаги се намираме в контакт с Твореца – пряк или обратен и реагираме само на Неговата светлина или на нейното отсъствие. Така се раждат думите.

Разликата е само в това, мога ли да да измеря, доколко аз съм подобен на висшата светлина – и тогава това ще бъде духовен термин. А ако още не разпознавам себе си и степента си на подобие по свойството отдаване – то давам на усещанията си «материални названия».

Но не трябва да се лъжем, че сякаш сме свободни сами да измисляме тези названия – те произхождат от природата ни.

И ако първи съм създал нещо и съм го нарекъл «маса» – това означава, че съм получил това име вътре, в своите желания и свойства, от разпространяващата се светлина в тях. Тъй като аз съм духовен съсъд, в който се случва някакво явление.

Затова тук не може да има никаква случайност. Цялото творение, каквото и да е то – това е само желание да се наслади, да се впечатли от Твореца.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 06.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въведение към коментарите Сулам, п.61: „Великият закон за времето и пространството“.

Знай, че всички описания на науката Кабала, отнасящи се до времето и пространството, не се отнасят към въображаемото време и пространство на земния свят, тъй като духовното е над времето и над пространството.

Но „рано и късно“ – означава причина и следствие … А „горе и долу“ и „издигане и спускане“- означават степента на грубост и чистота на желанието.

Тъй като „издигане“ означава, осветяване на желанието, а „спускане“– неговото загрубяване.

И, когато се казва, че висшата степен се е издигнала нагоре – това означава, че по-ниската степен се е осветила и е станала чиста като висшата и, затова се е прилепила към нея.

Защото подобието на свойствата свързва духовните обекти един с друг … И по такъв начин трябва да се възприемат всички думи – именно като духовни понятия”.

Кабала използва езика на клоните, като взима думи от нашия свят, и описва с тях какво се случва в духовния, висшия свят, в който няма понятия от нашия свят като време, движение, пространство, разстояние, посока.

Но същите имена, с които в този свят наричаме някои предмети и действия – с тях в духовния свят се обозначават сили, свойства и техните действия.

Затова, трябва със всички сили да се опитаме да си представим зад тези думи духовни действия.

Тези усилия са много полезни, защото създават молба (МАН), желание, потребност да се разбере и почувства висшия свят, да започнем да живеем в него. С тези действия, ние си помагаме да влезем в него.

Затова, в статията на Баал Сулам „Предговор към Учението Десет Сфирот“, стр. 155, е написано, че макар да не разбираме това, което учим, благодарение на силното желание и стремеж да разберем изучавания материал, привличаме към себе си светлината, обграждаща душите ни. Тя, в крайна сметка ни носи свойствата, които са необходими, за да усетим духовния свят.

Това не означава, че изведнъж пред нас се разкрива някаква нова външна картина. Но нашето желание ще ни донесе промяна на възприятието, на вътрешните свойства и в тях започваме да виждаме прочетеното.

Макар и да не знаете какво е осветяването на желанието и неговото загрубяване, повдигането и спускането на екрана, трябва да се опитате да си го представите под формата на желания и намерения.

Това е всичко, което се случва: налице е желание, намерение и светлина, която им действа. И трябва да се опитам да свържа тези думи с онова, което знам и да се впечатля от написаното.

Това вече е достатъчно, за да осъществя контакт с тази система. Дори да е неправилна – това няма значение!

Важно е моето усилие, желанието ми да се включа в тази система, макар и изкуствено. Разбира се, все още не усещам чувствена връзка с нея, но това е естествено. А свише – засега от мен и не очакват повече.

Откъс от урок по статията „Въведение към коментарите “ Сулам“, 06.10.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: С каква цел четем Книгата „Зоар”: за да развием нашата чувствителност по отношение на петте ни сетива или, за да развием нашето съзнание и виждането ни за света?

Отговор: Съвсем не! Четейки Книгата „Зоар”, аз забравям за този свят, не го виждам, нито го усещам.

Аз влизам в системата на висшето управление и надзор, чета за нея, изучавам я и се старая да я усетя, тоест да се свържа с нея чрез чувствата и разума.

Старая се, доколкото мога, да използвам всички имена и названия, за които „Зоар” разказва.

Защото, всъщност, цялата книга „Зоар” говори за ИШСУТ, З”А, Малхут и душите. Всичко се извършва между З”А и Малхут, но „Зоар” описва това чрез хиляди всевъзможни имена и ситуации.

Затова, четейки Книгата „Зоар”, аз се опитвам да вляза в тези духовни състояния, а не да ги привличам към материалния ни свят. Защо ми е необходим той?…

Аз трябва да разпозная себе си в духовното, да усетя, как се «обличам» в ЗОН на света Ацилут, като се отъждествявам и сливам с него във всички свои желания и мисли.

Трябва да се опитам винаги да виждам всичко, което се случва в единното тяло на общата душа, защото всичко това са мои свойства – Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Йосеф, Аарон, Давид, всички действия, за които разказва „Зоар”, клипа и святост, стъпалата ЗОН на света Ацилут.

А този свят, сякаш не съществува за мен. Аз не го разбирам и усещам – не ми е нужен този въображаем свят.

Написано е, че трябва да се издигнем на нивото на висшия свят, а оттам вече, разбирайки макар и малко за духовните си корени, можем да изучим техните низши клони в нашия свят.

А да се намираме в клоните просто така – изобщо не е необходимо. При това е забранено да се прикрепят висшите корени към техните низши клони.

Нарича се идолопоклонничество, когато вземаш наименования и действия от висшия свят и се опитваш да видиш техните резултати в този свят като точно съответстващи един на друг.

Това е забранено, защото е погрешно. Какво значи забранено? – Такова просто няма. Това се нарича „да си създадеш кумир“.

От урока по Книгата „Зоар“, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм изучавал Тора, зная пет езика, слушам Вашите уроци и долу горе съм запознат с кабалистическите термини.

Когато учиш някакъв език и знаеш думите, то четеш разказа и го разбираш.

Но на урока по ТАС, аз чета откъс от текста и нищо не разбирам, независимо, че зная всички термини. Той ми се струва някакъв си китайски език. Защо?

Отговор: Този език ти си длъжен още да го изучаваш. Думата „език” произлиза от понятието „езиче на везни”, намиращо се по средата.

По мярата на онова, как ти ще постигаш духовните определения, по средата между доброто и злото, – ще строиш твоя език.

Това е средната линия, която човек е длъжен да построи в себе си. Тогава ще започне да разбира и усеща градациите на свойствата.

До като човек, не достигне духовното усещане, колкото и да учи – у него, почти нищо, не остава от изученото. Подобно на онова, да му обясняваш хиляди пъти вкуса на ястие, което той никога не е опитвал.

Та нали всички наши възприятия – това са вкусовете. Всички определения, съществуващи в ТАС, кабалистите „опитали”(таамим) от светлината, влязла в желанието (тох кли) с намерение да отдават, съгласно закона за подобието на свойствата.

Първото съкращение действа и не ни дава възможност да получим светлина, ако не сме му подобни. Без екран, без намерение да отдаваме, ние не можем да усещаме светлината.

За това, до като нямаме екран, ние не разбираме за какво става дума. Та нали всичко се постига чрез усещанията.

За това се казва: „Опитайте – и ще се убедите, колко е хубав Творецът!”. Аз съм длъжен да Го „опитам”. Та нали всичко това го постигам в мен.

И затова, това се явява проблем. Колкото ти да учиш тук, този език постоянно се изпарява.

Но от друга страна, той те подготвя за онова, да започнеш да усещаш. А когато в теб се появят усещанията, ти ще разбереш, за какво става въпрос.

Тогава няма да ти се налага да учиш. Изведнъж ти ще започнеш да разбираш, кое, как се нарича. На тебе няма да ти бъде вече необходимо да четеш за това в книгите. 

Усещайки някакво духовно явление, ти ще знаеш, как то се нарича. Откъде? Кой ще ме обучи? Никой.

Светлината, се облича в твоите желания, предава им своето впечатление по четирите стадия – таамим (вкус), – некудот (точката под буквите), – тагин (короните над буквите), – отие (буква), и строи в теб гематрията (числовото значение на буквите).

Тази гематрия се превръща в слово. Ти го „четеш” и изведнъж започваш да разбираш: Това желание се нарича „дърво”, а това – „слънце”. Ти знаеш, че това е така. Даже ако живееш някъде на кравя на света и не знаеш езика, ти ще започнеш да разбираш.

От урока ( Въвеждане в науката кабала) 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→