Книгата Зоар, глава „Насо“, п.180: Благословията на коените. ”Да те благослови Творецът”, ”да те озари Творецът”, ”да те промени Творецът”, … ”Благославянето” е АВАЯ. Има три имена на АВАЯ в благословията на коените, отговарящи на трите линии, т.е. на трите букви „йудי„ на името АВАЯ с напълване от САГ, „йуд-вав-далет יוד“ „хэй-йуд הי“ „вав-алеф-вав ואו“ „хэй-йуд ה”. Тоест ”йуд’ ” с напълването от САГ се явяват като трите начални букви на тези три имена на АВАЯ.

При кабалистите съществува следният проблем. Всички науки от нашия свят, такива като физика, химия биология, зоология, ботаника, имат свой език. Но няма език на усещанията, защото в нашия свят ние не можем да ги градуираме, да ги измерим, да ги разложим на всевъзможните им оттенъци и т.н.

Когато започваме да разкриваме желанието за наслаждаване и вътре в него различното напълване, съгласно величието на желанието и неговия характер в трите линии, на всички нива на авиюта/ дебелината му – тогава се нуждаем от език, за да опишем кой е извършил това.

Да допуснем, нотното записване в музиката – това не е език. Аз само изобразявам някакъв символ, който трябва да бъде изсвирен от някого, за да бъде усетен – и тогава той може да разбере, какво чувство съм искал да му предам, независимо от това, че за него това може да означава съвсем друго. Това е много голям проблем.

По тази причина психологията и психиатрията не се смятат за точни науки, доколкото те са основани на онзи неголям опит, който можем да натрупаме за нашия живот и не повече от това. Тъй като нямаме възможност да измерим усещанията със сетивните си органи, да ги подредим с помощта на някаква таблица, чертеж, графика, за да стане това желязно правило.

Кабалистите са изобретили записването на духовните постижения с помощта на гематрията (числовото значение на буквите и словото) – и това наистина е станал лаконичен език, способен да включи в себе си много точни детайли, които могат да се предават от един на друг. При това, за разлика от музикалните произведения, където всеки може да си фантазира, какво е мислил композиторът, тук не можеш да сбъркаш. Тъй като за да разкриеш гематрията, трябва да постигнеш онова място, онова явление, да се включиш в онази душа, която е оставила това записване – и тогава ще усетиш същото това състояние, защото се сливаш с нея и затова си уверен, че наистина си получил посланието.

От урок по книгата Зоар, 08.01.2013 

[97727]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Единственото, което ни е необходимо, е да поправим отношенията си с висшата Сила, властваща над всичко и управляваща живота, както е казано: ”Няма никой освен Него”. Съществуват четири езика, разказващи за отношенията на човек с висшата сила: просто тълкуване, намек, иносказание и тайна (Тора, Мишна, Талмуд, Кабала).

Те се отнасят към четирите стъпала на желанието: неживо, растително, животинско и човешко стъпало, всяко от които предлага свой характер и изяснения. И в такъв случай се получава обратно деление, при което кабала означава не тайна, а просто тълкование, при което всичко се открива пред човек. И затова ни трябва езикът на кабала, за да бъдем уверени, че се развиваме  правилно.

Това е необходимо, но недостатъчно условие. Тъй като езикът на кабала може да бъде възприет неправилно. В краен случай, човек се обучава по правилните първоизточници, осигуряващи правилен подход към написаното. Независимо, че се срещат и такива хора, които дори и от кабалистичните книги се опитват да извлекат някакви тайни, мистика, абстрактно знание или благословения и чудеса.

Но все пак е важно да се придържаме към кабалистичния език, подход и условия на обучение. Тъй като съществува разлика между него и обичайното обучение в науката. Тук сме напълно зависими от източника, предаващ ни духовното знание. И ако този източник е истински и предан, постоянно напредваме, в зависимост от нашите усилия и благоприятните външни условия, за да може накрая да достигнем до отваряне на очите.

И изучавайки себе си и природата си, малко по малко започваме да усещаме какво е това отдаване – обратната на нас сила. И тогава от баланса на тези две сили се получава отдаването – започваме да усещаме творението. Така по действията на Твореца върху самите нас, ще Го познаем.

От урок по ”Предисловие към ТЕС”, 27.11.2012   

 [94145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е висшият корен на черните буквите? От къде идва силата им?

Отговор: От точката на буквата йуд. Казано е в стихотворението на Ари:

„Знай, до началото на творението е била само висшата, запълваща всичко със себе си, светлина.

И  е нямало свободно, незапълнено пространство –

Само безкрайна, равномерна светлина, която заливала всичко .

И когато решил Той  да сътвори световете и населяващите ги същества..“ –

Тогава започва да се разкрива желанието за наслаждение, нещо противоположно на светлината.

Светлината е отдаване и любов. И изведнъж, вътре в отдаването и любовта започва да възниква нещо черно, различно от отдаването и любовта. Всъщност, тази мъничка капка, нещо неравностойно на светлината, различно от нея, което се формира в нея –именно това се нарича творение. Друго творение няма. Всичко останало се е развило от нея. Всичко останало се определя от това минимално, мъничко различие от светлината, което започва да се развива за сметка на светлината – започва да усеща себе си и да осъзнава своята противоположност на светлината.

И тогава ние говорим за четири стадия на разпространение на светлината, Безкрайността, съкращаванията и по-нататъшното развитие на творението. Но в действителност, нищо не се променя: остава си същото мъничко различие от светлината. Единственото, което расте в него, е усещането, колко противоположно е  то на светлината. Но всъщност, то е съвсем малко по-различно от светлината.

Затова Творецът е създал само точка на буквата йуд, а всичко останало се развива вътре в тази точка. Това е коренът на буквите.

[68295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Какви са нашите свойства и как те са свързани с желанието? Тъй като, желанието да се наслаждаваме е единственото, което имаме.

Преди всичко, то варира по мощност (P). Но съществува ли и друг параметър, с който може да бъде измерено? Да, съществува – това е границата (H). Освен по различните степени на мощност, то се разделя също и по степени на ограничение.

Първоначално, нито едно от моите желания не е ограничено. Но, когато взема някакво желание и започна да му налагам ограничения – произтичащата от това форма ми дава едно или друго свойство. По такъв начин, всяко свойство се създава от определено ограничаване на силата на някакво желание. Моите желания са разпределени по скалата на мощността, но това не е достатъчно – именно тяхното ограничаване създава у мен форми и свойства.

Да представим нашата общност като един голям кристал, който се състои от множество малки кристали. Върху този кристал се излива обкръжаващата светлина. Как тя прониква  навътре и как достига до всяко кристалче? Как се разпространява, как се разсейва между тях? Как напълва общата структура? В това участват всички: всеки ограничава другите, всеки формира другаря си и му предава светлина, всеки сам получава от другаря си светлината, преминала през останалите.

Може би, с примера за кристалната структура, ще е по-лесно да се разбере, как светлината преминава през всички и се разпространява по всички оси. Това се дължи на пълното взаимно съответствие на нашите свойства. Разбира се, всяко кристалче има своя вътрешна структура.

Ние не можем да я променим, но можем да деформираме, да изкривим връзката – и тогава ще ни трябва много време за поправяне. Това означава, че светът се нуждае само от оптимизиране на връзката между хората. Нашата връзка е най-важното нещо и затова ние призоваваме постоянно към обединение над всички различия.

Всъщност, всички мои свойства точно съответстват на свойствата на останалите, като се явяват необходима част от общата система. И затова не трябва да се опитваме да променяме каквото и да е в човека: да потиснем някоя негова част, да отсечем някое парче, или, напротив, да отгледаме нещо излишно. Трябва само да се грижим той да се развива в правилна взаимовръзка с другите, а всичко останало в него, мълчаливо да съхраним до  нужния момент.

И затова не се докосваме до духовните граници на човека. Отчаяние, въодушевление, объркване – каквото и да ги владее, ние осигуряваме само обща подкрепа, обгръщаме го с топлота, но винаги спазваме принципа „възпитавай детето според пътя му“. Тъй като всички негови свойства са в съответствие с общия характер на човечеството и ако повредим нещо в него, цялата система ще бъде повредена. Това е изключително важен аспект от възпитанието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 02.01.2012

[65084]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №6

За всяка дума, която четем в науката кабала, е необходимо да се даде точното определение, тъй като тя използва няколко езика, за да ни обясни цялото творение.

В нашия свят, за да предадем своето впечатление един на друг, изобретяваме различни методики – как да кажем нещо на другия, как да напишем, как да нарисуваме, как да изсвирим на музикален инструмент, как да изтанцуваме. Но по какъв ли начин можем да предадем един на друг впечатлението от това, какво усещаме в духовното?

Кабалистите са изобретили за себе си езика на клоните, и говорят, сякаш за произтичащото в нашия свят, но подразбират при това висшите корени. Има сили, управляващи нашия свят, и в нашия свят има следствия от тези сили.

Затова, кабалистите наричат самите сили с имената на следствията. От това възниква цялата бъркотия. Защото, следствието от висшите сили ние виждаме в нашия свят, а самите сили – не. И когато кабалистите говорят, използвайки имената на следствията – така наречените клони, те подразбират корените – силите.

Защото, науката кабала е физиката на висшия свят, тя говори за една сила, действаща в нашия свят, която в своите действия се разлага на множество сили. Тези сили, се съкращават и се концентрират около нас, като се намираме вътре, те идват към нас във всевъзможни съединения помежду си, във вид на различни въздействия.

Защото, в крайна сметка, всичко това е една сила, но тя се разделя на топло и студено, налягане и вакум, магнитни, електростатични, химически сили и множество други.

Ако не знаем за висшите сили и четем текстовете на кабалистите, то много се объркваме. Ние мислим, че кабала говори за нашия свят, за тялото на човека и неговите желания, за произтичащото тук. И в това е основният проблем, понеже кабалистите са писали своите книги за хора, намиращи се в осъзнаването на двата свята.

И затова, ако аз съм кабалист, отварям книгата и чета, какво пишат, нямам никакъв проблем – аз не гледам на този свят, а веднага разпознавам този духовен корен, за когото те говорят, от когото разглеждат силите, управляващи този свят.

Но днес се намираме в такова състояние, когато целия свят се устремява към разкриване мрежата на тези сили. И този свят, който не се намира в духовно осъзнаване, се обърква.

Затова, реших да направя кратък обзор на статиите от книгата “Шамати“ – във вид на основните принципи на науката кабала. Ако човек се старае през цялото време да се придържа към тези принципи – това ще му даде правилния подход за живота, към духовното постижение, и няма да му позволи да се обърка.

От 6-ия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55252]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Изучаване на кабала, Кабала - Няма коментари→

Торонто. Урокът пред конгреса.

Давайки на кабалистичните термини правилното определение, ние ще виждим, че науката кабала не витае в облаците, а се занимава с реални неща: нашите взаимоотношения, коригирането на човешката природа.

Тя позволява да превърнем омразата във взаимна връзка и вместо да оставаме в своята природа, да търсим път за продоляване, за да се издигнем над нея. Тогава ние ще разберем, че „Бог“ – това е общото свойство отдаване, което трябва да царува между нас. Вместо вътрешните усещания на нашата “торба с електролити“, ние започваме да усещаме това, което се намира извън нас.

Как? Много просто. Цялата работа тук е в това, на какво придавам важност. Ако цялото ми внимание, всички грижи, всички помисли и желания са обърнати навън, в общата система, то нека не изведнъж, а малко по малко, аз ще придобия способността да се изключвам от усещането единствено само на себе си. На „животното” си предоставям всичко необходимо, а сам, като цяло, се намирам  от другата страна – във взаимоотношенията между нас. Така, както майката се грижи за бебето си, което постоянно занимава всички нейни мисли и чувства.

Ако сме достигнали такова състояние, значи сме готови вече за усещането на висшия свят. И ние наистина започваме да го усещаме, да усещаме това, което се случва извън нас. Преди сме се усещали само в петте си сетива, възприемайки света отвътре. Защото, „този свят“ се изрисува в задната част на мозъка като отражение на петте ми сетива. Всъщност, аз виждам себе си тук като проекция на вътрешните ми свойства. От друга страна, когато отношенията между нас стават за мен,  по-важни от вътрешните ми усещания, аз преминавам към извънтелесно възприятие.

Това е и „разкриването на Твореца“ – тоест разкриването на свойството отдаване към човека. Той разкрива това, което е формирал, направил, изградил, създал. И затова, излизайки от себе си навън,  става подобен на Твореца по силата отдаване. Човек постига свойството отдаване по степента на това, както го формира – тоест, Творецът му се разкрива, в съответствие с достигнатото ниво. Тъй като, „Творецът“ (Боре) означава „ела и виж“ (бо-ре). Ела – и ще постигнеш, ще видиш, ще почувстваш, ще измериш всичко, което си достигнал.

Ако така се отнасяме към възприемането на реалността, възприемането на Твореца, то отхвърляме много от стереотипите и предразсъдъците. Ние започваме да се занимаваме наистина с науката – нашата вътрешна наука, в която се явяваме и изследователи и изследван материал. Ние усещаме резултатите и самите ставаме тези резултати. Постигаме свойството на Твореца, което става нашето свойство – нашето сливане със свойството отдаване.

Благодарение на тази гледна точка върху реалността и върху промените, които трябва да преминем, ние изцяло променяме отношението си към болката и страданията, към претенциите, които предявяваме към другите, към Твореца и дори към самите себе си. Ние разбираме, че се намираме в Природата и няма за какво да се оплакваме тогава. Няма кого да търсим, за нещо да се надяваме на нечия милост, снизходителност или протекция. Тук има място само за научно отношение: ние сме в система на сили, която е подчинена на ясни правила. Кабала дава за това кратки дефиниции: „Аз Себе си не съм  променял“, „Висшият свят се намира в абсолютен покой“, „Съдията се ръководи само от това, което вижда“, „Дал е закон и да не се нарушава.“

Дори да използваме езика на чувствата, молитвите и исканията – ако не искаме да се изгубим във всичко това, трябва „да проверяваме хармонията с алгебра“, преминавайки към прецизни измервания на силите, направленията и векторите, към уравнения, графики и формули. Само тогава ще можем да измерваме чувствата си и усилията, омразата и любовта – в количествено и качествено изразяване, а също и в сравняванията на различния вид. Само тогава ще ни се удаде да избегнем объркването.

Ние сме чувстващи създания, нашият материал е желанието ни за наслаждения. Но, ние работим върху себе си като истински изследователи, издигаме се над желанието посредством съкращението и екрана и работим над желанието, което се нарича – във вярата над знанието .

Така че, нека да започнем да привикваме с двата езика: езикът на лириката и езикът на физиката. Защото всъщност, те говорят за едно и също, само трябва да се избегне объркването между тях. Тогава наистина ще разберем цялото творение.

Науката кабала е велика наука за това, как да построяваме изследване и да създаваме точен, обективен език, описващ нашите усещания. Като направим това, ще разберем цялата реалност, ще разберем Твореца – силата отдаване, напълно царстваща в цялата вселената, ще Го опознаем напълно и тогава ще постигнем целта.

От урока пред конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54844]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Торонто. Урока преди конгреса

Баал а-Сулам, Предговор към ТЕС, п.42: Това, че сме толкова далеч от Твореца и до такава степен сме готови да престъпим Неговото желание, е предизвикано не от каквото и да било, а от една причина, станала източник на всичките ни страдания и мъчения, които ние търпим и всичките злоумишлени грешки на които се препъваме.

По усмотрение на тази причина, ние можем веднага да се избавим от всякакво страдание, мъка и веднага да се удостоим със сливане с Твореца, с цялото си сърце и душа. Тази първична причина се състои не в нещо друго, а в ”нищожността на нашите разбирания за Неговото управление върху своите създания”. Ние не Го разбираме както подобава.

И действително, имаме много голям проблем с верните определения. Стила на кабалистическите текстове понякога ни се струва толкова религиозен, че ни отхвърля понякога много далече от реалността и от вярната позиция, с която трябва да се отнасяме към самите себе си и към света, към определения ред от сили и системи с характерните за тях взаимни връзки, вектори, числени показатели с дадени измерения.

Привикнали сме именно към такъв подход и затова на многовековните термини трябва да се дадат съвременни, разбираеми определения, за да не се объркаме с тях и да не се бъркаме в собствените си фантазии.

Ето защо Баал а-Сулам пише, че причината за нашето отдалечаване от Твореца – е в това, че ние не Го разбираме. Това неразбиране, на първо място, се отнася към определянето на термините.

Предисловие към Учението за Десетте Сфероти е най-важното от всички предисловия на Баал а-Сулам. Това е основен труд, който ни показва, в каква система на взаимна връзка се намираме, какво се случва помежду ни, как се обвързваме един с друг и с цялата реалност. Ние излизаме от самите себе си в пространството между нас, където се намира силата, отблъскваща хората един от друг. Започвайки да преодоляваме тази сила, образуваме друго поле – не поле на отблъскване, а поле на сближаване/отделяне.

Сега между нас лежи негатива, неприятното (-) поле, в което всички ние се отблъскваме един друг. Ако ние излизаме от самите нас си и започваме да усещаме онова, което е между нас, такова състояние се нарича ”висш свят”

Разединението между нас – това е престъпление: както пише Баал а-Сулам, ние престъпваме желанието на Твореца. Привличането към единство между нас се нарича ”заповед” (+). Прехода от престъплението към заповедта – това е поправката. Старанието, което влагам, за да премина от престъплението към заповедта, от своя егоизъм, от получаване към отдаване, се нарича “усилие”.

Всичките тези сили аз мога да измервам: колко съм искал да получа, колко съм преодолял, доколко съм обърнал себе си от получавана на отдаване. Колко сили съм изхабил. Колко усилия съм вложил, до каква степен по-рано съм усещал своето егоистическо желание и в него – този свят, до колко сега излизам извън себе си и започвам да усещам по външното направление висшия, духовен свят: с каква мощ, на какво ниво. Всичко това може да се измери.

С това и се занимава науката кабала – физиката на човешките желания. Разбира се, ние с вас засега не можем да осъществим такива измервания на практика, доколкото все още не сме овладели съответстващите сили. А по принцип, с всичките тези параметри реално може да се работи, на дело проверявайки нашите взаимоотношения: колко ти давам на теб и колко получавам от теб. Затова трябва да се приповдигнеш над нашата природа и да заемеш обективна позиция извън нея – извън получаването, извън отдаването, извън всичко – и отстрани, отвън да проверяваш, да наблюдаваш и измерваш произтичащото.

Способността към това се нарича ”съкращаване”. Посредством него се изключваме от нашата природа. Нека да не сме в сила да се откъснем истински от нея – затова пък можем да се домогнем до това, тя да не властва над нас. Това се нарича освобождаване (изход) от нея. След това ние наистина сме готови да измерваме всичките параметри.

От урока в Торонто. Урока преди конгреса, 16.09.2011

[54851]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпросът e да разберем какво се крие зад думите на Баал а-Сулам, когато пише за социализма и справедливото разпределение във вестника си „Народ“. Защото тази форма на обществото, която съществуваше в Русия, е опорочила всички тези думи, които са били използвани за обозначаването на този изкривен строй. Затова е така трудно сега да се използват същите думи.

Това е много подобно на ситуацията с кабалистичните термини, говорещи само за духовния свят, които са били използвани за земни понятия. И се е получило така, че вместо да разшифроват думи като Тора, мезуза, брит, хупа в техния духовен смисъл, знаейки, че става въпрос за действията отдаване и работа с различни части на желанието, във връзката с другите хора и разкриването на Твореца, тези думи са запазили единствено материален смисъл.

Излиза, че е достатъчно да направим балдахин, да го покрием с плат и хупата е готова, да напишем думи за молитва на парче кожа – и е готова мезуза, с това се изчерпва всичко. Тези материални предмети са престанали да се възприемат като символи на духовни състояния, които човек трябва да достигне, а са се превърнали в самодостатъчно явление. И тази деформация много пречи при възприемането на кабалистичните текстове.

Същото нещо се е случило с думите: социализъм, комунизъм, равенство, които са били взети и използвани в абсолютно друг, празен и обратен смисъл за руския диктаторски режим. Но до сега тези представяния живеят в главите на хората и е много трудно да се избавим от тях и да стигнем до ново разбиране. Проблемът е в истинските дефиниции, както в науката кабала, така и в изграждането на обществото.

В науката кабала това е последствие от епохата на изгнание, когато духовните термини са били използвани в ограничен смисъл, само за материалните символи на духовните явления в нашия свят. А термините, касаещи поправеното човешко общество, са били изкривени поради своето обърнато използване в Русия. Целият проблем е в определенията.

Думата „социализъм” в наше време се възприема като ругателна дума, а „комунизмът” се свързва само с Русия. Демокрацията се разбира като възможност, всеки да прави каквото иска. Напълно сме загубили правилните определения на думите и в това се състои цялата трудност.

От урок по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53719]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Език на кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес попадаме в едно особено състояние, когато откриваме, че няма как да оцелеем, ако не достигнем силата на обединението. Но при все това трябва да изясним за какво ни е тази сила?

Дали за това по-добре да се устроим на стъпалото на този свят и вместо злата сила, която ни е подчинила, да призовем силата на доброто и да постигнем равновесие  на сегашното си стъпало. Или все пак искаме да се издигнем по-високо и да ни властва силата на отдаване и  да разкрием величието на това отдаване само по себе си.

Възможно е да се стремим към силата на отдаване, просто желаейки да уравновесим силата й на получаване и спокойно да живеем в този свят. В такъв случай искаме да използваме силата на отдаване в подкрепа на егоистичната сила, което се нарича отдаване заради получаването. Или все пак искаме да достигнем получаване заради отдаване.

В това се корени целият въпрос: кой искаме да ни управлява – свойството на отдаване или егоистичното свойство?  В това се съдържа цялата свобода на нашия избор. И за това говори молитвата, която се нарича „молитвата на 18-те благословения“ – за каква милост отправям молбата си?

Искам ли да се издигна на стъпалото на отдаване и да доставям радост на Твореца, да достигна вяра над знанието, да използвам всичките си желания в полза на отдаване и дори да получавам заради нея, така че цялото ми желание за наслаждение да работи заради отдаване? Или говоря само за земния си живот и искам да го направя по-хубав?

В това се състои огромната разлика: дали ще съществувам на животинско ниво или на човешко. Това е качествена разлика. На животинско ниво възприемаме живота си като живот на тялото и усещаме този свят, както днес: своето тяло, обкръжаващия свят с всичко, което се случва с него.

Заради съществуването на това тяло живеем – всеки сам за себе си. Затова сме готови да уравновесим живота си чрез силата на отдаване с цел да постигнем по-комфортно, по-приятно, по-спокойно съществуване.

Има и друг вариант – издигаме се на стъпалото «Човек» и спечелваме вечното съществуване над материалния свят. Материята свършва по-ниско – на неживото, растителното и животинското ниво. В нашия свят всъщност няма друго стъпало, няма стъпалото човек. Човекът е стъпало, включващо в себе си ума и сърцето, което означава желанието и мисълта, анализа.

Това е, което израства от нашия ум и сърце, но не от тялото. Информационните гени (решимот) – данните след разбиването се съединяват заедно: всичките сърца, всичките желания се съединяват в едно сърце като в един човек и всичките ни намерения, тоест мисли и разум също се обединяват. Това обединение създава образа на човека като някакво виртуално същество, несъществуващо в материя, изградено не от електроните и молекулите на тялото.

Ние сами го изграждаме, съединявайки всичките си мисли и желания. И така започваме да съществуваме на по-високо стъпало, което се нарича ниво човек (Адам), което значи „подобен“ («ДМ» – доме) на Твореца. Защото тогава желанията и намеренията ни започват да действат като духовен съсъд: вътре в него е желанието, а над желанието е екранът.

Това означава да бъдеш човек: „прачовек“ (Адам Кадмон), човек на световете Брия, Ецира, Асия. А нашето тяло не се нарича човек. Наричаме го така, правейки сметки за бъдъщето, очаквайки, че то ще ни доведе до това, да станем човеци.

На това е посветена молитвата: да ни помогне заедно да съединим своите сърца, тоест желанията, мислите, и намеренията, така че да съставим от тях пълен образ на човека, на самостоятелната личност.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 25.08.2011

[52560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - Няма коментари→

Кабалистичните текстове са написани на иврит и арамейски, като лицева и обратната страна на един и същи език. Но в действителност, тук езикът няма значение. Всичко може да бъде описано на английски, гръцки или немски – няма никаква разлика кой език използваме.

Няма значение кои символи избираме. Най-важното е те да са подходящи за изразяването на онези свойства, които съществуват на плоскостта на получаването, за да можем с тяхна помощ да издигнем желанието – към желанието за отдаване.

Езикът на клоните не прилича на езиците в този свят. Той изразява желанието с всичките му свойства, тъй като привлича поправящата Светлина, връщаща към източника, и се променя, за да се издигне на следващото стъпало. Езикът означава връзка и в този свят ние го използваме точно така – само че по-просто, по-плоско.

Когато кажа нещо, аз обяснявам връзката си с това понятие: колко го разбирам, чувствам, тревожа се за него. А езикът на клоните не е просто обяснение на моето отношение, а по-скоро е обяснение на подема – на самото действие издигане. Езикът ни учи как от по-нисшето стъпало да се свържем с по-висшето.

Всеки език изразява връзка – няма нищо друго освен връзки. Вселената се състои от много елементи и основното нещо за нас е връзката между всички тях. Цялото ни развитие е посветено на усъвършенстването на връзката. Чрез това се определя цялото напредване.

Всеки път разкриваме все по-истинска връзка между частите на реалността, докато не разкрием света на Безкрайността, в който всички връзки са отворени. Тази връзка се нарича „Творец“ – свойството отдаване, намиращо се между всички части.

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 11.07.2011

[47823]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→