Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Само чрез мъжката група ли може жената да се насочва към Твореца?

Отговор: В никакъв случай! Жената също трябва лично да се настройва към Твореца! Това движение чрез мъжката група е само затова, да изведе всички нас на това ниво. Но настройването – е все пак индивидуално.

Нима у жената няма връзка с Твореца?! Ние напредваме заедно: мъжете не могат да напреднат без женското желание, а жените не могат да се придвижват към Твореца без мъжкото усилие. Всичко това трябва да бъде заедно, точно както е и с раждането на децата.

Движението – това е раждане на всеки стадий, когато ние раждаме следващото състояние. Сама жена не може да бъде родител, точно както и мъжът. Те са задължени да бъдат заедно, да създадат семейство, да се грижат за общото семейно обкръжение, и тогава да раждат новите състояния.

А отношението към Твореца и при мъжа и при жената е – лично. Но движението може да бъде само групово. Аз лично се настройвам към Твореца. Но откъде получавам? Получавам чрез групата.

Влиянието на средата и върху мъжът и върху жената е решаващото.  А жената също не може да напредва, ако не ѝ влияе обкръжаващата среда, само че не женската, а мъжката.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41978]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената - Няма коментари→

Световен конгрес ”WE!”, Ню Джърси, урок № 8

Въпрос: Вие казахте, че за да могат да изпълнят жените възложената им функция, те трябва да се обърнат към Твореца с молба. Какво означава това?

Отговор: Жените трябва да се постараят да се обединят, за да създадат голяма и обща сила и да предадат своето желание на мъжете. Но жените, не трябва да се съединяват помежду си –те не са способни на това. Те могат да се обединят в противовес на мъжете, ”да воюват” срещу тях. Това е в природата на жената, това тя го може, в добрия смисъл.

И когато вие започнете да се занимавате с това , то ще почувствате, че когато подтиквате мъжете в духовно отношение, и тогава не сте способни да се обедините. В материалния свят вие може би ще съумеете да планирате някакво съвместно действие срещу мъжете, а в духовното – вие нямате сили. Защо? Творецът желае, вие да Го помолите да участва в това заедно с вас, за да ви помогне Той да се обедините и правилно да въздействате на мъжете.

Ето че се получава така, че още в самото начало, изпълнявайки правилно духовното действие, вие ще усетите, че се нуждаете от помощта на Твореца.

От 8-я урок от Световен конгрес” WE!”, Ню Джърси 03.04.2011

[43540]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

От Твореца ни отделя само мъничка черна точка вътре в Безкрайната светлина, която така и се нарича – „създадена от нищото” (еш ми аин). Това всъщност е и основата на цялото творение – новата реалност „от нищото”. А всичко останало, което има в него, е от „вече съществуващото”, от Твореца.

Тази точка създава Творецът, а всичко „съществуващо” (еш), което се добавя към тази точка, трябва да дойде от нас самите, от нашите усилия. И затова ние като резултат достигаме подобието на Твореца, сливането, същото това ниво.

Отначало тази точка на творението се развива по четирите стадия на разпространяване на пряката светлина, която включва в себе си всички тези четири основни стъпала на отдаване. От страна на светлината повече не са необходими никакви действия – това е достатъчно. Всичко останало вече възниква като реакция на тази точка, получаваща впечатление от светлината и попиваща в себе си нейните свойства, която сега е способна да действа сама.

Така от света на Безкрайността, от това състояние, където тя се съединява със светлината, тя започва да се отделя до нашия свят, чрез десет „скриващи сфирот” (сфирот блима), които поглъщат (болим) в себе си светлината – вътре в творението. И благодарение на това, творението израства от точка, противоположна на Твореца, достигайки най-голямото отделяние от Него, доколкото това е възможно, което се нарича „този свят”.

Тази отдалеченост – и качествена, и количествена е съгласно всички свойства и положения, така че в творението не остава нито едно качество поне с нещо приличащо на Твореца.

Струва ни се, че това означава падение, спускане, отдалечаване, тъмнина – но не, това е просто разкриване на нашата природа, самата тази черна точка, създадена от Твореца! Само при такова развитие се открива, количеството в тази точка „от нищото” до обратно съществуващото – „това, което е”.

Това е, което постигаме от цялото това слизане – макар не веднага, а още дълго, все по-дълбоко, спускайки се, вече след достигането на „този свят”, с развитието на своя егоизъм, тоест усещането на своята противоположност. Така преминаваме стъпалата: неживо, растително, животинско и достигаме най-ниското – „човек”.

Човекът осъзнава своята отдалеченост и противоположност на Твореца и решава, че това е зло. А от осъзнаването на злото, той продължава все повече да познава себе си и Твореца, като „преимущество на светлината от тъмнината”, и разбира необходимостта да се поправи. Така той достига действителната противоположност на Твореца.

А когато той започва да се поправя, от една страна, започва да се издига обратно в света на Безкрайността с това, че става подобен на Твореца. А от друга страна, дори и при този подем, той с всяко стъпало, все повече и повече постига доколко е противоположен!

И само в самия край на поправянето (Гмар Тикун), когато се връща обратно в същата начална точка, Малхут от света на Безкрайността, в него се разкрива пълното разбиране, осъзнаване, усещане за това, какво означава това „създадено от нищото”, обратно на Твореца. И в тази степен той едновременно постига, какво е това „съществуващо” (еш), тоест свойствата на Твореца.

От урок по беседа на Баал а-Сулам, 08.05.2011

[42526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовността на жената, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Именно заради съпротивата на Фараона ние все по-силно и по-силно се стремим към съединение, а той всеки път ни води до отчаяние заради неспособността да направим това. А ние отново се опитваме и отново нищо не се получава. Така непрекъснато се издигаме като по стъпала в желанието си за съединение, което расте все повече.

Защото ние се издигаме над постоянно нарастващите трудности, над разкриващия се все повече Фараон, който не ни позволява да се съединим – към 10-те египетски наказания, появяващи се в самия край. Разкриваме все по-ясно, че нашата природа е зла и егоистична и че е невъзможно да се откъснем от нея. А онези единствени мигове, когато все пак ни се отдава да се отделим от нея, идват само благодарение на ударите…

И накрая ще постигнем такова огромно желание за съеднинение, а Фараонът ще стане толкова огромен, че с него нищо няма да можем да направим – и тогава разбираме колко ни е необходима помощта на Твореца. Затова е казано, че Фараонът „приближил” („кирев” – „приближил” или „принесъл в жертва”) синовете на Израел към Твореца.

А дотогава човекът не крещи към Твореца. Той продължава да воюва със своя Фараон… Това е направено нарочно, за да му се струва, че няма своя сила, с която да напредва и някога да победи Фараона!

Тоест Фараонът ни довежда до такова състояние, когато чувстваме пълно отчаяние и безсилие и не ни остават никакви шансове да излезем от неговата власт и да се съединим. Не забравяйте, че го разкриваме именно „срещу” съединението. На онова място, което Творецът после трябва да напълни и да ни съедини в една система –именно там се намира Фараонът, отделя ни един от друг и ни обещава срещу това всичко, което поискаме – всичко освен съединение.

И тогава сме принудени да избираме: или едното или другото – Твореца или Фараона. До такъв окончателен избор ни довежда Фараонът и затова, трябва да видим в целия случващ се с нас процес, че той изпълнява заповедите на Твореца, реализира Неговата програма, която ни води към целта.

А накрая ще разкрием, че Творецът е управлявал всичко: „Аз съм Творецът!”, тоест ще разберем, че Фараонът е бил само обратната страна на Твореца и ще разкрием Неговото Лице.

Само стигайки до пълно отчаяние, до пълна реализация на вътрешната програма за развитие, заложена в нашата природа, ние ще станем способни да искаме помощ свише – помощ свръх нашата природа. Тогава в нас се появява потребност от вика към Твореца и нашият вик е правилен – ние знаем към кого се обръщаме, благодарение на цялото свое разочарование от Фараона.

Когато окончателно ни се разкрие цялото зло и егоизъм, всички препятствия към съединението тогава, от обратната страна, започваме да виждаме Лицето – втората, противоположната страна на Фараона, тоест Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41258]

Filed under: Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е същността на работата на мъжа и жената от гледна точка на анулиране на желанието за получаване на наслаждение в духовния свят?

Отговор: Няма никаква разлика в работата на мъжа и жената, защото те и двамата са желание за получаване на наслаждение – те и двамата са егоисти. Всеки един от тях трябва да издигне важността на целта, т.е. разкриването на висшата сила и нейното съединение с всички хора, за да разкрие висшия свят.

Чувствайки важността на целта, аз анулирам своето его и отблъсквам различни неща, които се появяват като препятствие за достигането и. Аз не спирам да получавам наслаждение от храната или от живота, аз не отхвърлям нищо в този свят, а работя само над важността на целта.

Казваме, че нашият свят е важен за нас и е изпълнен с големи наслаждения, но духовният свят е дори по-важен и по-привлекателен. Излиза, че до степента на тази важност, аз привидно не забелязвам всичко, което ме възпрепятства от достигане на духовното. Това е начинът, по който напредвам.

От лекцията пред аудиторията „Кабала на народа”, 08.03.2011
[40830]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

От съвършенството на света на Безкрайността в нашия свят слиза творението, което все още недостигнало този свят, започва да се разделя на две части: мъжка и женска.

Тези две части, намиращи се преди това в пълна хармония, се стараят да задържат взаимната връзка. Но в последния момент, когато връзката им се прекъсва, те се разделят на две. Това послужило за начало на създаването на системата от нечистите светове, отделяща мъжката част от женската.

В степента, в която в света на Безкрайността между тях е имало безкрайното единство, в същата степен в нечистите светове те са безкрайно отделени. Оттам, те паднали в нашия свят, в който женската и мъжката част се намират в пълен разрив и в минимална степен на съединяване, за да поддържат съществуването в неживата, растителна, животинска форма на материята и на нивото „човек”.

Но въпреки това, силата на съединението се проявява в тях не в съучастието и взаимна помощ, а в това, че те всъщност се унищожават една друга и следователно се намират в състояние на пълна противоположност на духовния свят.

Науката кабала разказва, че нашият свят е започнал своето съществуване от съвършеното творение – Адам, разделяйки се на две части, които се отделили и прекъснали контакта помежду си, но все пак останали в някаква връзка и взаимозависимост. Именно от това започва животът в нашия свят – живот, пълен със страдания.

И нашата цел е от разрива на връзката с духовния свят да преминем към осъзнаването, че само вътрешното, духовното съединяване помежду ни е способно да създаде място за разкриването на Твореца. И тогава това ще се нарича: „Мъжът и жената, Шхина между тях”.

А резултат на духовното съединяване и взаимното включване на множеството мъжки и женски части, допълващи се една друга, се явява разкриването на Твореца в тях – онази тяхна обща съвършена част, в която се разкрива висшата светлина.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 08.03.2011

[40833]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 3
Въпрос: Как жените да обединят желанието си, за да „бутат“ мъжете?
Отговор: Не е нужно да оказвате явен натиск върху мъжете. Нима искате ние да избягаме? ☺ Та нали вкъщи, жената без думи „бута“, спокойно, съпруга си и той прави всичко, което е необходимо. Това е в  природата на жената.
А на мъжете е свойствена такава „слабост“ – те искат да изглеждат герои в очите на противоположния пол. И това дава на жените възможност да се възползват от това тяхно свойство и правилно да ги насочват, така че да изпълняват желанията им. Това са естествени неща, които са добре познати на психолозите.
Ние сме възрастни хора, разбиращи добре своята природа. Имаме една цел, която е по-висша от нашата природа и ни е нужно, само, да се научим правилно да използваме всички, присъщи на нас свойства.
Ако аз мога да вървя към целта благодарение на това, че моята жена всячески ме насърчени: хвали ме, че всяка сутрин отивам на урок; гордее се с моя духовен напредък – разбира се, това ще помогне! В крайна сметка, мъжът е като малко момче, близо до майка си.
Жените трябва да обединят своите стремежи към духовното в едно голямо и силно желание и да окажат натиск  на „един“, „ голям “, „събирателен “ мъж. Ние мъжете се надяваме, че ще усетим това ваше желание!

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Нью-Джърси, урок №2

Въпрос: Когато се опитваме да се обединим, точките в сърцата на жените се обединяват помежду си, а точките в сърцата на мъжете също ли се съединяват заедно, или това не е важно?

Отговор: Всички души се съединяват заедно, защото ние всички сме единна душа. В статиите на Баал Сулам се говори, че в света съществува само една душа, която се състои от мъжка и женска част. И тези две части създават такава връзка помежду си, която дава възможност да се зароди живот.

В нашия свят мъжът и жената заедно пораждат продължението си – синовете и дъщерите. А в духовния свят, съединявайки се заедно, ние раждаме ново стъпало, също наречено „син” или „дъщеря”. Излиза, че между нас се намира Твореца, както е казано:”Мъж и жена, Шхина между тях”, и в резултат тримата се съединяват и стават едно цяло – и това е нашето следващо стъпало.

Така че жените имат същата задача като мъжете и даже повече, защото жената притежава хисарон /ненапълнено желание/. Тя задължава мъжът да напредва, да излезе от дома си, за да печели, да издържа семейството, да бъде отговорен. И същото се случва в духовния свят.

Затова, ние мъжете, много се надяваме, че жените ще поемат отговорността за напредването на мъжете, ще бъдат по-активни и ще окажат още по-голям натиск върху нас. Защото желанието идва от женската част, а реализацията му се извършва от мъжете, но без женското желание не може да има изпълнение от страна на мъжете.

Ето защо е необходимо жените да обединят силите си, за да поискат от мъжете по-реално обединение между тях, което ще донесе светлина на женското желание. По този начин трябва да работим заедно.

От 2-рия урок на  конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39780]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Аз имам много голямо желание да стана съвършена. Какво да правя: да насоча ли това желание към мъжете, или направо към Твореца?

Ответ: Не, Вие трябва да го поправите сама. Не трябва да го насочвате никъде. Всеки трябва сам да поправи своето желание. Само със средството за неговото поправяне трябва да стане нашата взаимна помощ един на друг, нашето съединяване помежду ни.

Но никой не може да поправи Вашите желания. Това ще Ви отнеме свободата на избор, самостоятелността, възможността да достигнете това ниво, което Вие трябва да достигнете – да постигнете корена на своята душа.

Само работата в групата: както за мъжете, така и за жените, в тази форма, в която те съответно трябва да се занимават с духовна работа, ще помогне на всички да се включат един в друг с душите и да почувстват, че всички ние, заедно се отнасяме към едно кли/една обща душа, както това е било до разбиването.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39827]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→