Конгрес в Харков. Урок №4

Въпрос: В групата провеждаме женски събрания, но понякога ни се струва, че някои жени се ангажират повече с някакви свои въпроси. И мъжете просто казват, че не чувстват потребност от нас. Имаше опити за общи събрания, но те някак си не се получават. Въз основа на какво трябва да се събираме с мъжката част на групата? Как трябва да става това?

Отговор: Трябва да се събирате, за да обсъждате предимно организационни въпроси, като в семейство: какво ще правим с помещението, със занятията, с децата и т.н. Задължително трябва да се обсъжда. Трябва да се провеждат общи събрания.

Всичко останало е вътрешна работа. Тя трябва да бъде отделна за мъжете, отделна за жените. Жените трябва да създават вътре в себе си вектор, насочвайки своите желания през мъжете към Твореца. Това е най-доброто от всичко.

След това ще видите как те се променят, ще станат по-сериозни. Към тях трябва да се отнасяте и като към майстор, и като към роб. Като нашите деца: от една страна, те са по-малки от нас, но пък ни дърпат напред. Така е и тук. Групата на жените расте според помощта си към мъжете и чрез мъжете тя получава светлина, или по-скоро получава я във връзката между двете групи – цялата работа обикновено е вътре.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №4

Чувал съм от жените да си гояорят: „Как можем да окажем натиск върху мъжете?“. А аз мисля, че жените не би трябвало да притискат, а да помагат – не с думи, а чрез желанията си, със заплашително мълчание.

Като цяло, силната женска група е ключът към успеха. Тя стабилизира мъжката група. Така както жената, домът стабилизират мъжа и той няма къде да се „дърпа“, вече знаейки как да мине през живота. Това е добро „тегло“ на крака му: то е полезно, нужно, необходимо е.

Тази добавка е много ефективна при всички случаи. Нямаме никаква представа колко е необходима тя на кабалиста. Затова съветвам неженените бързо да решат този проблем. На жените не им пречи ако не са женени – въпреки че ако имат възможност… Обаче за мъжа – това е задължение.

Казвам това с цялата си сериозност. Желателно е, много е желателно за тези, които искат да напредват, да създадат семейство. Това стабилизира мъжа, помага му. Да, той получава допълнително натоварване, но това натоварване е необходимо. Това е една от тези тежести, които вземаш върху себе си, за да можеш благодарение на нея да напредваш. Така че, вземете го на сериозно.

Сега няколко думи за взаимодействието на мъжките и женските групи. Женската група помага, женската група може да провежда едни и същи мероприятия заедно с мъжете. Жените могат да участват практически във всички събития по такъв начин, че да не пречат на мъжете и и те да не получават пречки от тях. Тоест, по-добре да не се смесват. Намирайки се в едно помещение и обединявайки се в кръгове, ние не се интересуваме какво се случва зад гърба ни.

Женското обединение трябва да бъде женско. В женската група, освен обичайните въпроси, трябва да се повдигат и по-конкретни въпроси: „Как можем все пак да помагаме на нашите мъже така, че те да чувстват по-голяма отговорност във връзката им един с друг?“.

Спомням си думите на жена ми, тя ми е казвала за това и аз бях изумен: откъде е това в нея! У мен в този момент такава мисъл нямаше. Аз и разказвах за текущите проблеми и тя каза: „Вие трябва да се обедините помежду си с нова сила“. Аз нямам такова решение и изведнъж чувам направо като глас свише. Това идва от Твореца именно чрез женската част и затова всъщност си струва да се вслушваме в жените.

Много важно е да се построят отношения към света и правилна комутация между мъжката и женската част във всяка група: семейство, група на жените, група на мъжете и човечеството.

От 4-ти урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Разликата между духовното възприятие и материалното е в това, че в духовния свят човек чувства намиращото се вътре в него желание да се наслади. А чувството, че светът е извън мен и не се отнася към мен, е този свят.

Разликата между едното и другото се определя от нашия егоизъм, който отделя някакви свойства, които са в мен, извеждайки ги като че ли на навън. Това разделяне се дължи на разбиване на желанията, правещи ги чужди и отделени едно от друго, извън интереса на другите и противни на тяхното желание.

Но именно затова имаме възможност в крайна сметка чрез поправеното желание отново да се съединим, както и в самото начало, но сега вече усещайки, разбирайки своето съществуване, постигайки го в цялата му дълбина. Тъй като сме извървели дълъг път на осъзнаване, изясняване, сравнявайки това, което усещаме вътре в себе си и извън себе си.

Това е възможно благодарение на факта, че егото ми е отделило и отхвърлило далече от мен милиарди видове различни мои свойства: неживи, растителни, животински и човешки, и аз ги чувствам чужди. Сега, поради факта, че ги сравнявам със себе си, приближавам ги със сила, желая или не, с това увеличавам своите чувства, увеличавм своето разбиране, докато не започна да обичам всички останали.

Като ги връщам обратно в себе си, придобивам такова широко възприемане на действителността, което обхваща цялата Безкрайност, 125 духовни степени.

Помислете колко са скрити и не се чувстват процесите, които стават вътре в нас самите. Но извън себе си веднага забелязвам и силно реагирам на всякакви, на най-малките добри или лоши изменения. Тъй като егоизмът ми ги увеличава, разглеждайки ги като под лупа.

По отношение на това, което става вътре в мен, егоизмът не е така претенциозен като към ставащото извън мен. И затова съм толкова чувствителен към всякакви явления около мен, а ако същото би ставало вътре в мен, аз дори не бих забелязал. Затова човек не познава себе си, не чувства, не вижда себе си така, както го виждат другите. Време е да разбере истински какво мислят другите за него. Те му отварят очите, а той не може да повярва, че действително е такъв.

Ние сами себе си не познаваме! Не чувстваме себе си, не познаваме своите свойства. Само искаме да се напълним, но не се оправяме във вътрешните тънкости. Докато всичко, което се случва извън нас, ни вълнува изключително много и съдим с голямо пристрастие кой как постъпва по отношение на нас и какво трябва да направим във връзка с това.

Затова, за сметка на това, че разбиването е изтласкало извън мен всички мои вътрешни свойства и ми е оставило нищожно желание, мога да започна да работя с това, което ми се струва външно и да го внеса обратно вътре, за да съединя в едно: светлината и съсъда – желанието. И благодарение на това, достигам огромна тънкост на възприятието, тъй като трябва да отчета и да разбера всеки един чужд на мен човек. Аз го ненавиждам, но трябва да го обикна, да обърна възприятието си от един полюс на друг.

Това разбиране ми дава огромна, 620 пъти по-мощна светлина и разбиране за това, къде съм и какво чувствам. В контраст със света на Безкрайността, първоначално създаден от Твореца, където творението е само една малка точка. А ние израстваме в тази малка точка до Безкрайност за сметка на това, че внасяме всичко, което се намира извън нас, целия свят – вътре. Съгласно правилото „Обичай ближния си както себе си“.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 01.06.2012

[79647]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Неразбираемо е защо в съвременния човек, който не иска да има деца, изведнъж се появява такова желание.

Отговор: Именно благодарение на това, че създавайки връзки на любов, въпреки изолацията и отблъскването, ние се съединяваме с целия свят и започваме да разбираме каква вътрешна сила е заключена в тези отношения. Виждаме колко ни напълва отдаването на другите хора.

В резултат, жената ще поиска да постигне същите отношения с мъжа – с един конкретен мъж, а не с някой от случайните срещи, както става в наше време. Така ще създадат взаимна връзка и ще съградят семейство, но вече на духовно ниво, а не заради биологични или сексуални усещания.

И в такова семейство те ще почувстват, че могат да направят добавка на едно още по-високо ниво, защото човек се учи да се съединява със света.

Винаги сме живели егоистично: егоистично получавайки или егоистично отдавайки. Но полека целия свят се ориентира към алтруистични намерения: отначало към отдаване заради отдаване, а след това и към получаване заради отдаване. Осъзнаваме, че има смисъл да достигнем до такова получаване, че още повече да увеличим нашето отдаване.

Сега изглежда недостижимо, но съгласно скоростта на нашето развитие това бъдеще се приближава много бързо. Разбира се, невъзможно е да се разбере докато, човек не се промени. Но  променяйки се всеки път по малко, започваме все повече да разбираме степента, на която се намираме, та и над нея.

Мисля, че според степента на поправяне, човек става все по-интегрален и свързан с останалите, отнасящ се към другите с любов, отдаване, взаимно разбиране и поръчителство. В същата степен се променя и неговото отношение към противоположния пол, към жизнения спътник, към семейната връзка, към децата.

Нали ние още никога не сме усещали какво означава любов! Действали сме съгласно своите природни инстинкти и спрямо тях сме си избирали най-подходящия партньор. Но чак след като се научим да обичаме над своя егоизъм, ще можем да се сближаваме на основата на вътрешното чувство.

Природата ни задължава да установим тези глобални отношения за целия свят. Тогава и на противоположния пол ще гледаме не на животинско, телесно ниво, в което семейните рамки вече са се разрушили. Ще влизаме в семеен съюз на по-високо, духовно ниво и ще създаваме други връзки чрез взаимно отдаване.

При това взаимно отдаване в мен ще се появи ново отношение към съпругата, а и в нея към мен, така, че между нас ще възникне връзка, за която е казано: „Мъж и жена – Творецът се разкрива между тях“, тоест особена връзка. И вече благодарение на нея  ще започнем да мислим за деца. Това е съвършено ново семейство, не се връщаме към това, което е било, а издигаме нашата връзка от материалното, телесно ниво – на нивото на душите, духовното.

Семейството остава в този вид: мъж, жена, деца – но смисълът и целта на неговото съществуване стават съвсем други.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77087]

Filed under: Възпитание, Духовността на жената, Мъжът и жената - 1 коментар →

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма особено голям смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включиш в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, интегрално образование, влияние на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77084]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес щастието на човек зависи от отношенията му с обкръжението, от това дали той намира своето място в обществото. И така виждаме, че постепенно човек напуска малката семейна клетка.

Преди целият живот е бил свързан със семейството и не само жените, а и мъжете. Мъжът отивал сутрин в някаква фабрика, за да се върне вечер при жена си, децата си, към личното си стопанство – и около това се е въртял целият му живот.

Но веднъж тази пасторална идилия завърши. Излязохме от дома в широкия свят, започнахме да пътуваме, да опознаваме света. От друга страна, благодарение на съвременните средства за комуникация, този свят започна да прониква в нашия дом. В резултат, всички ние се оказахме свързани с промишлени, икономически, финансови отношения. Кръгът се затвори и всички ние -и мъже, и жени – трябва да се съединим помежду си и чрез тази връзка да се върнем към семейните връзки, но на ново ниво.

А за това, всеки трябва да научи: къде живеем, в какво състояние, в какъв свят, защо в светът се проявяват тези процеси и какво ние трябва да направим. Под каква форма природата ни движи, без да ни дава възможност да се противопоставяме? И тогава виждаме, че трябва да установим по-тесни връзки: посредством средствата за масова информация, специално образование.

И накрая, връщаме се обратно у дома – свободни и независими, някога излезли в обществото, освободени от дом и семейство, преустановили всички семейни връзки. Отново се връщаме към по-тих, стабилен живот и общуване помежду си, но под друга форма. Всеки от нас е свободен и въз основа на тази свобода и разбиране, визия за бъдещето, установяваме за себе си връзка: всички хора около Земята и в рамките на  всяко семейство.

Човек изведнъж вижда, че в семейството има смисъл, има големи предимства и е по-добре да живееш в семейство. И тогава си намира спътница, близка до новия дух, който той е получил в резултат на интегралното образование, и отново ще изгради семейство.

Започваме да разбираме какво означава да се свързваме, въпреки всички различия между нас. Трябваше да се научим да изграждаме връзки между всички страни, всички народи, чувствайки взаимната зависимост. И тъкмо с разбиране се отнасям сега към жената, която съм избрал за спътница.

Виждам, че сме различни един от друг, но нямам друг избор. Вече сме получили съответно образование и знаем как да създадем връзка, въпреки всички различия. Ето защо, изграждаме съвсем различно семейство: по-търпеливо, където и двамата разбираме защо ни е нужно семейство и как трябва да изглежда то.

Преминаваме през определен преходен, проблемен период, и отново се връщаме в семейството, но въз основа на знанието, че любовта ще покрие всички престъпления. Сякаш инсталираме нова програма, рестартираме компютъра и започваме да работим по нов начин!

И тогава ще почувстваме огромна печалба от това, че раждаме и възпитаваме деца. Тя няма да бъде материална, а духовна печалба, защото по този начин аз продължавам себе си – ще почувствам, че моята духовна, вътрешна част живее вътре в децата.

Като започнем да се свързваме с целия свят, ще усетим как вътре в тези връзки между нас действат нови сили. Ще почувстваме следващото измерение – единна сфера на комуникациите, любов, такава мрежа, която действа над времето и пространството, и ни свързва по-скоро вътрешно, отколкото физически. Тази връзка не е между физическите тела, а свързване на желанията, на душите.

И тогава ще почувствам, че децата, които възпитавам, се подготвят да се включат в тази обща мрежа и с това продължват моя път. Ще се отнасям с тях, като с действия на моята душа, раждайки и възпитавайки ги духовно. След като преминат бързо физическото развитие, което е необходимо на материалното тяло – да кажем 5-6 години, те ще получават духовно възпитание, изучавайки вътрешната връзка с всички.

Аз ще почувствам, че като ги изпращам да се съединят с целия свят, по този начин съхранявам моята душа. Това е контакт, който съществува над живота и смъртта. Ще почувстваме себе си като живеещи в друго измерение – на нивото на вечната и съвършена природа.

По принцип спираме да чувстваме материалния живот и смъртта. След като бъдем включени в цялостната мрежа от отношения между нас, ние се чувстваме изключени от усещането за собствените си тела. Започвам да чувствам другите, всички, които се намират извън мен, като себе си. И постепенно се изключвам от собствените си усещания и чувствам отначало всички нас заедно, а след това само тях, живееки в тях. До такава степен, че изобщо не усещам, че моето тяло ми принадлежи.

Вътре в човек се извършва психологически обрат, истинска революция, издигайки го на ново ниво на възприемане на действителността. Също както неживият камък не чувства какво е това растение, а растението не чувства какво е да бъдеш животно, така и животното не чувства какво означава да бъдеш човек. А ние ще се издигнем на степен човек – Адам, което означава „подобен“ (доме) на глобалната природа.

От 19-а беседа за новия живот, 02.02.2012

[77090]

Filed under: Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение: Колективният интелект, груповото ниво на интелекта не зависи от интелектуалните показатели, не зависи и от сближаването на групата, а от способността на нейните членове към съпричасност.

На резултата влияе способността на членовете на групата при обсъждане да предават своите усещания на другарите си. Най-високо ниво на групов интелект има в групите, където е голяма женската част – способността на жените да показват съпричасност първоначално е по-висока, отколкото при мъжете.

Реплика: Но нивото на единство зависи само от мъжете, макар и да са подтиквани към това от жените. Оказва се, че групата формират мъжете, въпреки че се привежда в действие от женските желания. В Кабала, желанието – е от женски род, а силата на тяхното обединение – в мъжки.

[72909]

Filed under: Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво могат да направят жените, за да помогнат на мъжете в подготовката за конгреса в пустинята и по време на конгреса?

Отговор: Жените трябва безмилостно да оказват „натиск“ върху мъжете. Те трябва да възбудят в себе си много ясно чувство, че ако мъжете не им донесат желаното, то това е просто катастрофа.

Да предположим, че мъжът е тръгнал да получи работа, и въпросът дали той ще работи е от критично значение за семейството. Защото в противен случай, в къщи няма да имат какво да ядат, няма как да се поддържа къщата. Семемейството веднага ще падне повече или по-малко на едно скромно ниво на съществуване – до такава степен, че ще бъде принудено да се изсели на улицата.

Така трябва да се чувства жената, че ако мъжът сега не донесе заплата вкъщи, тогава ние нямаме с какво повече да съществуваме. Това трябва да се чувства като най-ужасната криза, като разбиване!

Ако жените пожелаят с такива чувства да въздействат на мъжете, за мъжете няма да има никаква друга възможност, освен действително да изпълнят това. Ето защо е казано, че изходът от Египет се осъществява именно благодарение на жените. И получаването след това на методиката за духовно извисяване на планината Синай – също е благодарение на жените.

Натискът над мъжете трябва да бъде мек, не по груб начин, в противен случай това ще доведе до рязка съпротива от тяхна страна. Всичко трябва да бъде лесно – както обикновено жената може без думи да оказва натиск върху мъжа. Това е, от което имаме нужда.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69531]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В какво се заключава сега работата на жените, след конгреса?

Отговор: Работата на жените, по принцип, е такава, каквато е и на мъжете: грижа за единството, за раждането на новото състояние. Но в мъжете това състояние е по-активно, насочено именно към обединението.

Между другото, и в жените видях порив към това: как неочаквано се прегръщаха, държаха се една за друга. Това е много неестествено за нашия свят, а от друга страна, това действително произлизаше от чувството за стремеж към единство. Беше много хубаво да се види това. Когато се случва подем над самите тях, хората губят усещане за пол, възраст, всички различия в нашия свят, и се съединяват във вътрешен подтик към Висшия.

Вие почувствахте този стремеж от женската си същност и можете да го опишете сега и да го предадете и на другите жени, за да имат хубав пример. Порази ме поведението на жените: колкото те желаят да поддържат мъжете и са готови да пожертват всичко заради успеха. Това е женската работа – и помежду им, и в поддръжката на мъжете. Жените представляват единната женска част, а мъжете – единният събирателен мъжки образ, и така работят помежду си.

Надявам се, че още по-дълбоко ще почувствате това. Засега нямаме възможност да опишем състоянията си прочувствено: не достигат думи, още не разбираме, къде се намираме. Но опитайте се да направите това, поне в психологически образи. Жените го умеят.

Пишете за себе си, пишете за всичките си състояния, не се притеснявайте, за да стане това пример за всички останали жени, да влезне в мрежата ни и чрез женската страница на сайта да можете да се обедините и да се подготвите за следващия конгрес. Това е много важно. Без женската поддръжка не би могло да има никакъв успех.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Има такова обединение, такава подготовка, които само мъжете могат да направят, ако се откъснат от семейството, от жените и се уединят. Това е особена молитва, особено усещане, когато излизаш извън пределите на всички ограничения на нашия свят и съществуваш само в единение с другарите си. И ние го усетихме това. Това действително е така и е невъзможно да си представиш друго.

Женската подготовка не се заключава в това да се обединяват самостоятелно, а да помогнат на мъжете да направят това, опитвайки се да им създадат условия, с които неусетно да ги подтикват към обединение. Жените могат да им помогнат да преодолеят егоизма си и да престъпят  към единство.

Между другото, нашите жени, по целия свят, прекрасно са разбрали това. Те ни поддържат, винаги са заедно с нас и аз съм им много благодарен за това. Тяхната поддръжка се усеща постоянно и в това е великата им заслуга.

Конгресът – това е противостояние на планината Синай, където се намират жените, старците и децата. Обаче основната опора – мъжете, 600 хиляди души, тоест толкова са не по количество, а по мощност.

А в кабала всичко се измерва с мощност, защото се говори за единение в едно общо желание. Това единно, мощно желание условно се обозначава с цифрата ”600 хиляди”, символизираща силата на обединението ни. Да се издигнеш на ниво 600 хиляди означава да достигнеш до пълно разкриване на Висшата сила, на Твореца.

Надявам се, че ще достигнем до него, понеже има всякакви предпоставки за това. Поне полагаме  всевъзможни усилия, Да! и целия свят се нуждае от действията ни и именно благодарение на това получаваме поддръжка свише. Всичко ни се получава не защото с вас сме така особени и удачни, а защото светът се нуждае от група, която би го водела напред.

От виртуален урок, 20.11.2011

[61708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→