Въпрос: По какви признаци можем да определим дали едно желание е поправено?

Отговор: Поправеното желание е способно да се съедини с другите желания. По такъв начин може да го проверим. Ако няколко желания се съединят помежду си, значи те в някаква степен са поправени и имат общ екран.

Две желания, съединени заедно, могат да образуват духовен парцуф. По същия начин две клетки се сливат заедно и дават началото на нов организъм. Всяка от тези клетки е егоистична, затова тяхното съединение става за сметка на висшата сила на природата. Въпреки че всяка клетка по своята егоистична природа е призвана да охранява своите граници, но силата на инстинкта се проявява и ги заставя да се съединят.

Силата на природа съединява клетките, разбива техният егоистичен екран, обвивката, не позволяваща им да се слеят. Въпреки че в природата всичко се случва автоматично, съгласно инстинкта, ние трябва да помолим за това, защото не сме обичайна част от природата, а желание за уподобяване на Твореца. Следователно ние ползваме Неговата сила, но сами строим творението. Както е казано, Творецът е подготвил всичко и е разбил творението, а праведниците го поправят и възстановяват.

От урока по статия на Рабаш, 30.10.2013

[119597]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

В заобикалящия ни свят нищо не може да се измени освен нашият поглед на него. Изменя се не светът, а човекът, който вътре в себе си започва да го вижда под друг ъгъл, и светът се разкрива пред него съвършено друг: положителен, залят със светлина на щастие и абсолютна доброта.

Оказва се, че в нашите усещания днешният свят ни се представя порочен, неудобен, несигурен, пълен с проблеми и опасности само за да можем да бъдем на такова ниво на виждане.

Затова е най-важна тази принадлежност към групата, включването в нея дотолкова, че да и се отдадеш безрезервно, постоянно да попадаш под нейното въздействие. Много години минават преди човек да се убеди в това, и върху него да започне постепенно да въздействат малки порции светлина. Но това зависи от нас.

Трябва да се опитваме още веднъж и още веднъж да се включим в конгреса, в събранието на приятелите, а след това да анализираме какъв съм бил преди събранието и как съм се изменил след него, какъв съм бил до включването в другарите и какъв съм станал след това. По какъв начин мога да направя така, че в мен да се получи потенциален скок, който да ме издигне на следващото енергийно равнище, за да мога да видя света в светлината на Твореца, и тогава той ще бъде абсолютен.

Нищо не се изменя освен нашето виждане за света, защото се поправят само нашите келим/съсъди, нашите органи за усещане, а светът си остава непроменен – свят на Безкрайността, само в него и плуваме. Затова трябва само да изменим своето отношение.

Бих искал да почувствате тази разлика в напълването, което е милиарди пъти повече, отколкото това, което можем да получим от най-добрите земни състояния. И това всъщност е самата истина, а не бягство от проблем. Всички проблеми и препятствия, всичко, което се случва с човека вътре и отвън, са изменения на абсолютната светлина. До това трябва да достигнем.

Още веднъж благодаря на световната група за подкрепата на нашия конгрес и за подкрепата на централната група в Израел, която провежда велика и самоотвержена работа по разпространение.

Това дори не е разкриване на науката кабала, а работа, способстваща за прозрението на хората в изключително не леки и критични условия, които ни поставя Творецът. Той си играе с нас в такива игри, в които трябва да попаднем в много екстремални състояния, да бъдем във „вяра над знанието“, да закрием очи и да се откъснем от всякакви разчети. Това прави днес израелската група. И аз съм много благодарен на цялата световна група за тяхната поддръжка. Благодаря на всички.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Сега нашата централна група в Петах Тиква се занимава с много сериозно разпространение. Какво можем да направим, за да ги подкрепим?

Отговор: Централната група се намира на предния фланг за борба за правда в света.

Да внесе правда в света означава да му разкрие кабала като средство за поправяне на човечеството, защото в света няма какво да се поправя, а трябва  да се поправи човекът. С всеки изминал ден все повече хора разбират, че ако продължим да живеем в рамките на своята егоистична природа, то ще се лишим от по-нататъшна възможност да съществуваме на Земята, т.е. самите ние ще се погребем и няма да можем да направим нищо.

Написано е в книгата Зоар, че ангелът на смъртта (неговото егоистично желание) се приближава към човека, държейки меч с капчица отрова на върха си. И човек, нямайки сила да се удържи от жадността, отваря уста, поглъща капката, която ангелът на смъртта слага в устата му, и умира.

Ние не можем да поправим нашия свят, не можем да поправим себе си с никакви други средства, освен привличайки Висшата светлина. За това е и дадена науката кабала.

Освен това, не можем да поправим себе си и с помощта на Висшата светлина, ако не се организираме в група, не изучаваме устройството на Висшите светове, правилното състояние на материята, откъде при устремление към тези състояния се спуска Висшата светлина и сякаш се облича на нас.

Дошло е времето, когато буквално трябва да разкрием това на света. Благодарение на това, се издигаме самите ние.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Как може човек всяка една минута да доставя наслаждение на Твореца?

Отговор: Ако през цялото време мисли само за това.

Каквито и действия да извършваш в живота: да работиш, учиш, ядеш, да се намираш във ваната, в леглото, дори и не сам – няма значение къде и как, всички твои мисли трябва да бъдат насочени към Твореца. В крайна сметка, цялата програма на природата, цялата нейна сила е устремена само да работи за отдаване.

Ако действаш така, пред теб ще започне да се разкрива съвършено нова област на усещане, един нов свят. Ще започнеш да виждаш системата на управление, която сега изглежда скрита, защото се обръщаме неправилно към нея. Ние не я виждаме. Ще можем да я видим само ако се устремим към нея заради отдаване и тогава ще разберем как работи тя.

Съществува закон за подобие на свойствата, който действа в целия свят, включително и в нашия. Ако се опитвам да намеря нещо, изграждам сензор, подходящ за това явление, което желая да разкрия. По същия начин е и тук – ако искам да разкрия системата на силите, управляваща всички светове, трябва да бъда в тези свойства и тогава тя ще ми се разкрие.

Затова трябва непрекъснато да бъда съсредоточен на това, че всичко, което правя сега, всички мои мисли, желания и действия са насочени само към наслаждение на Твореца.

Какво означава да насладя Твореца? Не искам да ви обърквам, но няма никакъв Творец няма кого да наслаждаваме. Насочвайки своите желания и мисли, аз сякаш се калибрирам, настройвам се за усещане на истинското мироздание. И това, което се проявява в мен, тази сила, която действа и управлява всички, се нарича Творец. Тя може да се проявява само в мен.

Кабалистичната настройка създава в мен възможност да усещам още една реалност, паралелна на нашата. Ако нашата реалност съществува само в егоистичните сили за получаване, развиваща се по програма, независеща от нас, и ние се намираме напълно под нейна воля, то когато навлизам в другата реалност, в мен се появява възможност за абсолютна свобода.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119876]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Баал а-Сулам пише, че най-главната ни задача е да взривим желязната стена, отделяща науката кабала от цялото човечество, защото ако не го направим, човечеството ще продължи да пропада.

Преди много години писах, че е настъпила криза и трябва нещо да се направи, но никой не се съгласяваше с мен. А след това, когато кризата се прояви в пълна сила, продължих да пиша, че тя ще продължи години, десетки години, докато човечеството не се измени. Но на хората им се стори, че положението се подобрява, кризата завършва и всичко вече е спокойно.

Човечеството не разбира в какво безизходно, безнадеждно състояние се намира то. То няма никакви средства, за да промени нещо. То се движи по точно определен път, който се управлява от две сили: положителна и отрицателна.

Разбира се, хората биха искали да разгадаят тази загадка, но няма да могат и няма да знаят как да го направят. В крайна сметка в нашия свят, под махсом – под границата, отделяща Висшия свят от нашия – няма такава сила, която днес да даде възможност на човека да поправи обществото, семейството, политиката, икономиката, екологията – нищо, всичко се е устремило надолу. Затова ние, които искаме да придобием някакви малки познания за този процес и възможност за неговото поправяне, сме длъжни да ги дадем на света.

Към това ни принуждава любовта към ближния, която се явява основен закон на мирозданието – не на нашия тесен, мъничък и изкуствен свят, вътре в който съществуваме, а на целия останал външен и огромен свят. Затова и правим това.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119879]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

В нашия напредък съществуват всякакви видове егоистични страхове, съмнения и колебания. Разбира се, не искаме да правим такива драматични стъпки. Струва ни се, че е по-добре да смекчим всичко, да не разговаряме открито срещу могъщите сили на този свят.

Това е подобно на това, как фараонът се изправя срещу Мойсей. Кой е Мойсей? Той е никой и нищо, защото непрекъснато се страхува и трепери пред фараона. Но Творецът го тласка напред и го заставя да се изправи лице в лице срещу фараона, т.е. да се изправи срещу проявлението на целия егоизъм в нашия свят.

Мойсей (от думата „лимшох“ (иврит) – издърпвам) е силата, която ни изтегля от егоизма.

Мойсей не е свободен. Той стои пред фараона, треперейки от страх, но Творецът го поставя пред тези условия, и затова, ако ги приеме, побеждава.

Днес сме в състояние, което никога не бихме могли да планираме сами, в състояние на пълна несигурност и заплаха от конфликти. И аз съм изключително доволен от това. Тази радост е многократна, многослойна.

Първо, тази радост произлиза от факта, че заслужаваме такива противници. Баал а-Сулам пише, че иска да взриви стената между човечеството и науката кабала, защото само тя може да спаси човечеството. Днес това е видно. Ние заслужаваме огромна реклама, която не бихме могли сами да създадем. Било то положителна или отрицателна, няма значение. Рекламата си е реклама.

Ние правим сериозни стъпки в разпространението. Това ни принуждава да се изкачваме и да оценяваме всички по-друг начин. Ние отиваме на битка. Всичко е много сложно, защото е свързано с огромни рискове, и действително е така. Но отплата е огромна и няма връщане назад.

Творецът поставя тези обстоятелства и прави всичко така, че да не можем да избягаме. Тази картина ми е напълно ясна, и нашите приятели започват да разбират, че няма друг път – Творецът ни изправя срещу фараона, принуждавайки ни да работим.

Много се радвам, защото, първо, сме заслужили такова силно, драматично отношение на Твореца. И второ, защото цялата световна група разбира това състояние и тази критична битка, в която даваме последните си сили, съгласни сме да издържим на натиска и правилно да отвърнем на него: от една страна, го правим сдържано, а от друга, без да се боим, колебаем и съмняваме.

Днешния период ми дава увереност, че действително се намираме пред египетското изгнание. Това вече е сериозна битка против нашия огромен егоизъм, който сега ни се разкрива по този начин, особено в последните стадии на нашата битка против опредени кръгове.

Казано е, че когато народът на Израел излиза от Египет, са ги преследвали. При това не се разказва, че Египтяните са ги преследвали, а е казано Ерев Рав (смесеното множество). Кои са те? Нямало е кой да преследва израелтяните, защото армията на фараона е била победена, и всички слуги и т.н., както се твърди, умрели от десетте наказания.

Кой е останал в Египет? Тези, които особено много са се държали за тях – боящите се от Твореца, но работещи за фараона. С тях и водим война сега. Ако сме достигнали до такова състояние, то действително сме близко до изхода от Египет. Поздравявам всички с това.

От 2-ри урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119772]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Месец по-късно – на 1 ноември започва нашия конгрес в България, за който имам големи надежди. Конгресът е сравнително евтин и се провежда на приятно място. Отправям покана за участие към всички, които имат такава възможност. Необходимата подготовка e, че ще пристигна ден преди откриването – заповядайте и вие, ако можете! Ще проведем екскурзия и изобщо, “тренировка” преди началото.

Като цяло, този конгрес е предназначен не само за страните от балканския регион. Разбира се, на него ще има много участници от Източна Европа, а също от Русия, Украйна, Турция, Прибалтика, да и въобще от целия свят. В програмата на нашата среща е  и интегралното възпитание, и науката кабала. С групите участници ще обсъдим множество теми, ще съгласуваме въпросите по разпространение и обучение , за да ги включим към общия процес.

Много чакам това събитие. Предполагам, всеки човек в тази или друга степен разбира, че именно така той по най-краткия и надежден път се придвижва към целта на творението, към самореализацията. И затова всеки трябва от цялото си сърце да участва в престоящия конгрес. Нали няма средство по-мощно, от участието на конгрес заради другите. Това е най-ефективното средство в придвижването към разкритие на Твореца.

Въпрос:  Как да се издигнем над всички национални различия, над езиковите препятствия, и да се обединим още по-силно?

Отговор: Това е нашата задача – да се издигнем над всички различия, над всички завеси, всички стени между нас. Ако не бяха те, ние бихме били една душа. Разбиването на съсъдите е поставило всеки в своята ”черупка”, и като резултат всички ние, сме като орехи в торба, свързани само от външни обстоятелства, а не от вътрешна връзка…

От урока по статия на Бал а-Сулам ”Една заповед”, 30.09.2013

[117618]   

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не е възможно да се изобрети нещо, което не е съществувало досега в природата. Възможно е аналог да не съществува в този материал, от който строим, и да не е на същото ниво, но той задължително съществува. Ние вземаме всички примери, аналози от вече съществуващото в природата, тъй като не можем да изобретим нищо съвършено ново.

Това принципно е невъзможно. Има само една нова точка в цялото мироздание, „създадена от нищото”(еш ми аин). Но всичко останало, освен този „Първоначален акт на сътворението” (Маасе Берешит) e следствие от срещата на свойствата на светлината и съсъда, от разнообразните видове връзки между тях. Затова можем да взимаме примери само от тези вече съществуващи свойства и да създаваме техни аналози.

Всичко, построено от нас в нашия свят, тоест в нашите егоистични усещания, които се наричат „този свят”, има някакви аналози в природата. И ако искаме да продължим да се развиваме и да се учим от мъдростта на природата, ние сме длъжни да разкрием у себе си ново зрение, съсредоточено върху отдаването. Тогава ще можем сами да реализираме и примери за отдаване.

Ние не можем да вземем примери за висшите светове от този материален свят, затова цялото научно развитие завършва на границата между нашия свят и висшите светове. А още преди науката да се изчерпи – нашето материално желание за наслаждение зацикля. Цялото ни развитие завършва на определен етап, защото повече не намираме нови примери, които бихме могли да вземем от този свят.

Но важното е, че загубваме всякакво желание да ги търсим, за да ги използваме за нови изобретения и с тяхна помощ да напредваме в материалното си развитие. Намираме се в преход – на прага на разкриването на ново духовно желание.

Oт урока по статията „Тайната на зараждането“, 21.08.2013

[115226]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо на Твореца е било нужно преходно звено – Исраел между Него и творението Му?

Отговор: Самият материал е Малхут, желанието за наслаждение, което умее само да реагира на приятно или неприятно праволинейно въздействие и по зададен образ. Това не може да допринесе за обновяването на природата.

Ако аз съм изградил някаква механична, електрическа система, която реагира на моите въздействия – това не се нарича ново творение. Тъй като тази система е изградена за сметка на моя замисъл, на моето чувство, разум и отношение. И ако съм построил всичко точно, ако аз съм нейният творец и тя изцяло е в моите ръце, то тази система е част от мен самия, в нея няма нищо ново. Както съм искал, така и съм го направил.

Затова неживата, растителната, животинската природа и хората, водещи особено материално съществуване, директно управлявани отгоре, не се наричат творения. Ако ги убодат – те викат „Ой!“, ако ги помилват – наслаждават се: ”Ах…” И освен ”Ой“ и „Ах” нищо друго не могат да направят: или страдат, или се наслаждават.

Реакцията на наслаждение или страдание е очевидна и предопределена предварително за всеки. Но къде е тук творението?

Творение е онзи, който носи частица от Твореца и затова в нея се появява вече някакво противопоставяне, противоречие, разрив, делта между свойствата на Твореца и творението. Ако можем да работим правилно с тези две части, то между тях възниква област на свободна воля – това е такова особено място, където не зависим от Твореца и не зависим от  направения от Него материал, намиращ се на границата с Него.

Тази неутрална зона се нарича ”средната третина на Тиферет”. Тъкмо тя се смята за истинското творение. До такова състояние трябва да достигнем и ние, но в крайна сметка вече разбираме къде трябва да го търсим, как да се настройваме към него. Някъде по средата, между Твореца и творението (т.е. не от самото творение, а от материала), има такова състояние, което включва тези две противоположности и в същото време, не зависи нито от едната, нито от другата.

Не ни е ясно, как може такова нещо да съществува, но постепенно достигаме това състояние. Работейки с широка част от хора, ние работим с материала на творението. А Творецът е онази сила, с помощта на която искаме да изпълним действие. Затова, за сметка на такива действия, ние правим от себе си ”творения”. Такова нещо още не се е случвало в историята, този процес започна в наши дни. Само тогава ще можем да се наречем човек, истински Адам, подобен (доме) на Твореца.

От подготовка към урока, 26.08.2013

[116084]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Вече започваме да се запознаваме със състоянията на духовната работа, независимо, че ни е трудно да се съгласим и да свикнем с тях. Всеки път се затрудняваме в това, да ги оправдаем, тъй като духовните състояния идват така, сякаш отново се раждаш. С тях изведнъж нещо се случва и човек повече не познава самия себе си, не познава света, в който се намира, не разбира неговата реакция, въздействията, приятелите и враговете, помагат ли му или не.

Човек се обърква. Иска му се да разбере вътрешната реалност, в която се е озовал, но няма сили за това. Сякаш е получил нова вътрешна програма и затова не разпознава себе си и света. Всички негови реакции му се струват нови и неестествени. Той губи предишната увереност, предишното отношение към всичко, озовавайки се в нов свят.

Трябва да се свиква с това! Независимо, че е невъзможно да се свикне с това, защото всеки път попадаш в съвършено ново състояние. И колкото повече напредва човек, толкова повече състоянията се различават едно от друго, сменят се едно след друго. Независимо от честотата на промените, самите състояния стават все по-контрастни и откъснати едно от друго.

Състояние, случило се преди няколко дена, може кардинално да се отличава от днешното и човек се чувства много объркан, загубил равновесие в света, сякаш напълно пропада. Неговите състояния стават все по-полярни и скоростта, с която се променят, все повече нараства. Всеки път при смяна на състоянието настъпва такъв момент, когато човек съвсем не разбира какво се случва, независимо, че вече притежава голям опит.

Когато настъпва ново състояние, то дотолкова се отличава от предходното, че изтрива всичко, което е било преди. А в следващото състояние на човек нищо не му е познато, и затова не разбира, какво се случва с него, сякаш му се случва за първи път. И наистина, такова състояние се поражда за първи път, тъй като се разкрива нов информационен ген (решимот), нова реалност. Това не може да се обясни на страничните хора, тъй като те няма да разберат нищо. На тях не им е ясно, как изведнъж човек може да стане нищо незнаещ, объркан – как е възможно това, голям кабалист изведнъж да не е способен да взема решения, да разбира, усеща и най-простичките неща, които са достъпни за всеки земен, обикновен човек. Но такъв е нашият живот, и така извоюваме всяко следващо стъпало от духовната стълба.

Главното е да обичаш тези състояния и да разбереш, че те все повече ни приближават към разбирането на Твореца, към Неговото подобие. Няма по-добро състояние от това, човек да усеща неразборията, тъмнината, безпомощността, разбирайки, че се разкриват същите онези съсъди, с които той скоро ще може да работи и в тях да придобие свойството отдаване, доста по-вярно отношение към своето състояние.

Всъщност, по такъв начин от него махат скритието. Някога, в детството си четох разказ за конете, теглещи колички с въглища под земята. Те никога не излизали на повърхността и затова не били привикнали към светлина. Затова, когато остареели и не били пригодни за работа, преди да ги издигнат от шахтата, на главите им надявали по няколко чувала. А горе постепенно махали чувал след чувал – за да могат конете да привикнат постепенно към светлината.

Ето, че и ние се намираме в същото положение. Всеки път, когато се променя състоянието ни – сякаш от нас смъкват още един чувал. И така ще бъде дотогава, докато не привикнем към истинската светлина.

Ако човек разбира, че с него работят, за да привикне към светлината и да може да съгледа в своя свят Твореца и Неговите действия, то той приема тази работа с голяма благодарност. Той разбира, че тази работа в здрача, в тъмнината е много ценна, тъй като тъкмо тя формира в него новите инструменти на възприятие за разкриване на истинския духовен свят.

Цялата тази работа се нарича изпълнение на заповед, а ако човек и се радва, то тя се нарича заповед на радостта.

От подготовка към урока, 03.09.2013

[116174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→