„Зоар”, глава „Бешалах“, п.181: „И тогава, когато засветило всичко заедно, – тъй като светлината на Атик, убежището за хасадим, едновременно с това съдържа в себе си също и хохма, защото от нея е длъжна да дойде хохма, намираща се в Арих Анпин.

И затова хасадим на Атик са по–важни от хохма на Арих Анпин, и се смята, че той го включва, и в него хохма и хасадим светят заедно.

И затова морето започнало да изпълнява висшите закони – да дави египтяните и да спасява Исраел, и били предадени в негова власт както висшите, така и нисшите… и разсичането на Крайното море зависело от Атик.”

Идва висшата светлина и отсича по-грубите желания в нас, които се наричат „египтяни“, от желанията „Исра-ел“ („право към Твореца“), които са готови да се поправят, съгласно условията на Второто съкращаване (Цимцум Бет).

„Народи на света“ в нас, се наричат всички онези желания, които е невозможно да поправим до самия Край на поправянето (Гмар Тикун). Към тях се отнасят клипот и всички желания, пряко свързани със светлината Хохма.

А желанията „Исраел“ (яшар-кел) произлизат от свойствата на Бина и по своята природа принадлежат на Галгалта ве-Ейнаим.

Затова, идващата сега светлина Хохма, прави разсичане по цялата дълбочина на желанието/съсъда, отделяйки желанията, които могат да се поправят (принадлежащи на Г“Е и способни да станат АХА“П де-алия) от желанията, които изобщо не подлежат на поправяне.

И това е причината, поради която е станало „разсичането на Крайното море“, отделящо „Исраел“ от „египтяните“.

От урок по книгата „Зоар”, 27.10.2010

[25051]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.160-162: „И се движеше“, „и влезе“, „и се разпростря“. Тогава се напълни луната, Малхут, и придоби 72 имена в трите линии.

От едната страна Малхут се облече с украшенията на висшето Милосърдие (Хесед), със 70-те печата на светлината на висшата мъдрост (Аба), която й светеше. Това е дясната линия и указанието: „И се премести“.

От втората страна се облече Малхут със заплахите на Съда (копията на Гвура) в нея, с 60-те удари на огъня и 10-те собствени, спускащи се от страна на висшата Бина (Има) като запечатани закони, и това е лявата линия и откъса: „И влезе“.

От третата страна Малхут се облече в пурпурни одежди, в които се обличал висшият праведен Цар, Тиферет, и които наследява неговият син, със 70-те висши украшения от страна на Аба ве-Има. И те включват както дясната, Хесед, так и лявата – Гвура, и указанието: „И се разпростря“.

Разбитите души, желаейки да се съединят помежду си, издигат МАН към Малхут в света Ацилут (или Шхина – съвкупността на душите), включват се в нея, и тогава тя се съединява със З“А в света Ацилут или с Твореца (Кадош Бар Ху).

З“А, издигайки се към Аба ве-Има в света Ацилут, получава сиянието на дясната и лявата линии от Гвура и Хесед, създава място за зивуга на Аба ве Има – сфира Даат, подтиква ги да се съединят, и тогава тази светлина чрез З“А достига Малхут, душите.

1. Душите, желаейки да се съединят, издигат МАН и влизат в Малхут.

2. Тези души принуждават Малхут да се съедини със З“А.

3. З“А се съединява с Аба ве-Има и създава сфира Даат.

Всички се съединяват заедно според указанието: „И се движеше, и влезе, и се разпростря“.

 От урок по книгата „Зоар”, 26.10.2010

[24933]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „600 000 души“: Има три периода в духовното израстване на човека:

1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;

2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;

3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.

Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма „много създания“ – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.

Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.

Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли „чужди“ за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.

Трябва да разбере, че „всеки съди според  собствената си неизправност“, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.

А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още „не е сътворен“ и има нужда от поправяне.

Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…

Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.

За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия  свят.

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние трябва да се подготвим за Конгреса. Някои хора идват напълно подготвени; те вече знаят, че на Конгреса трябва да получим сила, за да продължим пътя.

Има живот и след Конгреса. Ние все пак ще трябва да направим много поправяния вътре в нас и по света. Затова Конгресът ни предлага възможност да извършим вътрешна работа. Заедно с въодушевлението, хората правят анализ: „Сега съм вдъхновен, издигам се над себе си с помощта на групата, която ми въздейства. Групата е факторът за важността на целта и за издигането над себе си…” Някои хора възприемат случващото се имено по този начин.

Други не са готови за такъв подход. Те губят своите глави, вливат се в общото течение и не си дават сметка за ситуацията. Това също е добре: те ще бъдат вдъхновени, а анализите могат да дойдат по-късно.

В края всеки ще извлече огромно ползва от Конгреса, дори участниците, които не знаят защо са дошли. Ние също каним всички тези, които са били с нас в един период от време и които са напуснали поради различни причини. Опитайте се да дойдете на Конгреса, да прекарате малко време с нас и да проверите себе си още веднъж.

Животът често ни предлага ситуации, в които човек е „изваден от играта” и трябва да преодолее и пребори пречките. Но напускането на духовния път е неприемливо при каквито и да е условия.

Тези, които са напуснали, сега имат възможността да се върнат отбрано и аз силно им препоръчвам да го направят. Аз съм виждал как хора, които са се върнали обратно, са постигнали големи резултати.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Човек, който достига до правилното поправяне, завършва ли своето материално прераждане (Гилгулим)? Той чувства ли удовлетворение или иска да продължи да се преражда?

Отговор: Аз бих поставил въпроса различно. Ти пристигаш в духовния свят, преминаваш махсом и виждаш до каква степен можеш да отдаваш на другите и колко много още трябва да направиш в този свят, но внезапно чуваш: „Не, не трябва; ти си съвършен и вечен и не ще се върнеш обратно в този низък свят!” Но това е момента, когато наистина можеш да действаш в отдаване и да помогнеш на другите на пътя на поправянето. Ще пропуснеш ли това? Кой свят е по-добър? Ще поживеем и ще видим!

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа”, 19.10.2010

[24400]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Ние започваме нашия духовен път, когато придобием относително голямо егоистично желание, развило се в продължение на хилядолетия, главно в този кръгооборот, благодарение на точката в сърцето. Поради тази точка, желанието за получаване се развива по-бързо и „по-агресивно”, изисквайки много повече. Точката влече желанието в неясна посока, за да изправи главата си и за да увеличи искането от този свят.

Развиването в пространството на нашия свят без точка в сърцето се отнасяше към желанията на масите, но сега духовният импулс ни води в напълно различна посока. Ние продължаваме да се развиваме егоистично, но нашето его е пораснало и сега желае да „погълне” цялата реалност както материалната, така и духовната.

С тези две сили, човек започва своето духовно търсене, докато дойде в групата и намери метода за поправяне. Ако той правилно използва този метод, като изучава мъдростта кабала с намерение да използва обкръжението, за да притегли светлината, той се впуска по пътя на духовното развитие. В този процес, човешкото его е съчетано със стремежа за отдаване, който човек получава от обкръжението. Постепенно в неговото сърце нараства искането и светлината го развива.

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24300]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли приятелят в групата да бъде лош, независимо от това, че има точка в сърцето?

Отговор: Преди всичко, ние проверяваме приятелите един път – в началото. След тази проверка трябва да се доверяваме на нашето обединение.

То се нарича „миква”, което означава специален водоем за пречистване. Когато в нашето единство се разкрие светлината, нейната сила ни омива, пречиства ни.

Ако, обаче, човек е в пълно несъответствие с нея, то тя изчиства останалите от него, въздействайки му по начин, който го изхвърля навън. Такъв е ефекта на силата на умиването: тя или дърпа навътре, или изхвърля навън.

Затова трябва да съдим за приятелите си, издигайки се над знанието и грижейки се само за укрепването на общата сила на единството в групата. Тогава тази сила, тоест Твореца, ще покаже: кой е отвън, а кой вътре.

Тези, които, все пак се стараят да постигнат обединение, тя ще вкара вътре, а недостойните ще отхвърли назад.

Неподготвеният човек няма да може да премине през отегчаване на сърцето и падение. Неговите състояния, вместо да му добавят сили, ще го накарат да избяга навън.

От урока по статията на  Рабаш, 27.10.2010

[25029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние съществуваме вътре в една мисъл – Замисъла на творението и сме част от голяма програма, която запълва със себе си цялото пространство и привежда в действие цялата висша и низша реалност.

Да постигнеш тази програма, да намериш в нея своето място и възможността да я реализираш самостоятелно, а не по принуда, да бъдеш в нея не дребно винтче, а активно действуваща част в намерението, постижението, съгласието, равенството и величието – това може да стане цел на живота на всеки един от нас.

Ако ние се присъединим към тази мисъл и се влеем в общото течение на тази програма, с огромно количество параметри в нея, ще усетим вечността и съвършенството, защото тя е вечна за всички светове и цялата реалност, съединяваща в едно всичките части на творението и всички светове.

Ние ще почувстваме, с каква хармония се управляват всички части на тази програма и, в същото време, управляват всичко.

Ние ще почувстваме началото и края на творението, тъй като началото, процеса на развитие и завършването му са свързани помежду си и изумително си приличат, и всяко едно от тях има свобода на избора и правото самастоятелно да задейства тази система от началото до края.

И удивителното е в това, че разкриването на огромната, обща, цялостна система, която извършва всичките действия от началото до края, не възпрепятства възможността тя да бъде задействана от нас и ние да бъдем нейни стопани.

И когато човек се издига до нивото на Замисъла на творението,  съединява се с Твореца и става негов единомишленик – това се нарича да се слееш с Твореца.

Ние се сливаме с Твореца в Замисъла на творението. Както е казано: праведниците са партньори на Твореца, той създава и разрушава светове, а те поправят творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25004]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако съществува само една душа, то защо са нужни 600 000 души, които трябва да достигнат между себе си поръчителство?

Отговор: Именно от това разделяне на части ние и ще достигнем единната душа. Защото е невъзможно да се постигне, това което е обща душа, без да се премине през разбиването.

За да се разбере тази картина, трябва отначало да се разкрие нейното разбиване и да се опитаме да я съберем обратно. И когато ти се поизмъчиш и разбереш, че не можеш сам да направиш това без висшият, ще разкриеш Този, който може да ти помогне. И заедно с Него ще събереш този „пъзел”.

Тогава ще узнаеш, че Той е направил и разбил общата душа. Направил го е заради теб, за да поставиш разбитите части обратно и да разбереш, как те трябва да са построени и в каква връзка се намират: да кажем сглобяваш автомобил от хиляди зъбни части и трябва да разбереш за какво е нужна всяка част и как трябва да се съедини с останалите и в какъв ред.

А когато го сглобиш тогава разбираш, че за да заработи този двигател му е нужна жизнена сила! А жизнената сила се нарича Творец.

Така по Неговите действия ще познаем Него, а иначе никога не бихме могли да Го разберем.

От урока по статията „600 хиляди души”,25.10.2010

[24866]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това разум на групата и как мога да го разбирам?

Отговор: Това, което четем в статиите, това за което говорим, това за което пеем, изучаваме, това което си представяме като наше единство: с какви желания и стремежи трябва да е проникната и какви мисли трябва да тревожат групата – всичко това е и нейният разум.

Групата е подобна на Твореца. Тя е нашето обединение. Ако сме единни, то виждаме, че няма никой, освен Твореца, добрият и сътворяващ добро. Така ние описваме Висшето управление, което ни води към целта.

То се разкрива в обединението, т.е. в поръчителство, когато всички се сливат един с друг по пътя към целта, и всичко, което произтича е с цел, само за да ни подтикне към нея.

Целта е такова обединение между нас, в което разкриваме нашата интегрална взаимовръзка, единната система Адам. Там всички действаме като клетките в тялото – във взаимна хармония.

Тази хармония, този закон, това взаимно отдаване, царящо между нас е и Творецът (Боре), от думата ела (бо) и виж (ре). Това, което постигаме във връзката между нас в течение на общият живот, ето това е „Творец”.

От тук произтичат и всички мисли и желания в групата. Ако аз съм отделната клетка, то групата, това е моето живо тяло, Малхут света на Безкрайност, Шхина, нещо в което е заложено духовното приложение. Така съм длъжен да си я представя.

Групата – това е Малхут, Шхина, с други думи, „място”, общо желание в което разкривам Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→