Вопрос: Доколко е важно да се участва в предстоящия Европейски конгрес в Берлин?

Отговор: Аз много се надявам, че всички които се учат в нашата система, разбират, доколко е важно за нас и цялото човечество, особенно в днешното ни състояние, обединението на Европа в духовен смисъл. Защото стоим на прага на много тежки събития в Европа. Мисля, че всички вече започват да усещат това.

Всичките розови надежди, възлагани на общия пазар, започват да се топят. И хората виждат, че зад всичко това се разкрива огромната ненавист и отдалечаването един от друг, расте протекционизма.

Затова именно сега е времето с всичките си сили да ускорим разпространението на науката кабала в Европа. Всичките наши приятели живеещи в Европа са длъжни само така да разглеждат своето бъдеще и бъдещето на цялото човечество. Иначе от Европа отново ще пламне пожар. Там вече са започвали две световни войни, оттам може да започне и трета световна война.

И аз мисля, че в Германия по-добре от другите страни чувстват, доколко реална и близка може да бъде тази заплаха.

Но както ни учи кабала, всичко зависи от съединението между хората и достигането на равновесие с природата. А всичко това може да се реализира само с помощта на висшата сила ако човек желае това и се стреми да привлече тази сила, което ни помага да направим науката кабала.

Главното е кабала да бъде разпространявана във всички форми, за да може да достигне до всеки човек в Европа. Ние ще адаптираме статиите и ще ги публикуваме в интернет на всички европейски езици в най-интензивна форма. Забавянето е недопустимо, защото в близките година-две ще са решаващи за мира в света.

Светът го чакат още големи сътресения. И за да се премине през тях по правилния начин – за да не ни изхвърлят в пропастта, а обратно, да ни истрелят нагоре към целта е необходимо да се въоръжим с науката кабала. Всичко зависи от вас!

Да се надяваме, че всичките ни ученици от цяла Европа ще вземат участие в конгреса – дори от най-отдалечените места. Очакваме всички там! Искрено се надявам, че накрая нашия глас ще бъде чут.

От урока по статията „Кабала и философия“, 04.01.2011

[31745]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да направя обрат в желанието за отдаване, което се пробужда в мен?

Отговор: Да предположим, че от сутринта съм неумолимо обезпокоен за нещо. Това незадоволено желание предизвиква мисъл, която трябва да успокоя. Аз съм преследван от този проблем, потопен съм в него и търся начин да го разреша.

Аз съм получил всичко това от висшето. Ако моят проблем се отнасят към нещо, което е жизнено необходимо, тогава аз трябва да го реша без да обръщам много внимание на работата с намерението. Най-напред трябва да обезпеча себе си с насъщната необходимост. За това е написано: „Без хляб няма Тора”.

Но ако това не е нещо жизнено необходимо, ако не е нещо, от което се нуждая на животинското, телесно ниво, тогава аз трябва да се опитам да пренеса тази мисъл към правилната форма. Аз съм я получил от Твореца, за да създам правилна реакция към нея. Тя е „помощ срещу Твореца”. Тя е против целта, но в същото време ми помага да реагирам правилно и отблъсквайки се от нея, да се насоча към целта.

Моята цел е сливане с Твореца. Творецът е Добър и Творящ добро и няма никой освен Него. Той ми изпраща всички проблеми и притеснения, за да ми помогне. Затова над моето притеснение, сякаш правя огледално изображение на него, аз се обръщам към Него, който е Добър и Правещ добро.

Аз трябва да достигна до усещането, че моят проблем е помощ, която ще ми позволи да разбера отношението на Твореца към мен, което е противоположно на усещанията, които се пробуждат в мен. Така аз създавам образа на Твореца в себе си. Притежавайки внимателно и правилно отношение, аз ще мога да разбера защо определени притеснения или проблеми са ми били изпратени имено под тази форма. Аз ще видя обратната на нея форма, формата на Добрия и Творящ добро, който я е отпечатал в мен.

Благодарение на тази „инверсия” аз ще се издигна на степен праведник и в някакво отношение ще оправдая Твореца. Правейки това, аз ще попадна на правилния път. Най-важното е да продължавам, без да заспивам в нито едно от състоянията, на фона на отрицателните форми, които Творецът ми изпраща.

Аз мога правилно да реагирам на тях във всяка секунда само ако се въоръжа с подкрепата на обкръжението. Без него моите усилия са епизодични, но с тях аз съм постоянно „в примката”. Групата изцяло определя скоростта на предвижване.

От урока по статията на Рабаш, 04.12.2011

[31707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо ни е да опознаем своята природа – всички престъпления и необмислени грешки, иначе няма да можем да се издигнем над тях и да достигнем до Фараона в себе си, за да разберем колко ни пречи. Именно чрез него ние искаме да достигнем служене на Твореца.

Какво значи:”Пусни народа ми”? Кой да ме пусне? Казват, че Фараонът дори изпраща народа на Израел при изхода му от Египет. Тоест необходимо е да преминем през всевъзможни изяснявания, за да се подготвим за изхода – и след това излизаме! Фараонът ни задържа само докато не съберем сила и не станем готови.

Когато разкъсваме границата на духовния свят и преминаваме махсом – това значи, че имаме желание за това, имаме сила, а ако нямаме – преминаването ни е забранено. Затова Фараонът със съпротивата си само ни помага!

Така ние се издигаме над всички препятствия и благодарение на това придобиваме силата на отдаване, на съпротивление спрямо егоизма, твърдостта на екрана, на желанието. Ние увеличаваме желанието си и стремежа към духовното. Всичките „анти-сили” – всичките пречки и страдания се разкриват, само за да ни укрепят и научат.

По този начин трябва да разглеждаме всяко свое състояние – всяка естествено възникваща мисъл или усещане, и да знаем, че именно в него е мястото, където трябва да работим. В нас няма абсолютно нищо, което да можем да оставим такова, каквото е – непоправено.

Отначало ние разкриваме стъпалото „хафец-хесед” ( желаещ само отдаване), издигайки се над всичките си егоистични мисли и желания и признавайки ги за престъпления и грешки. Ние откриваме, че всичко произлиза от една висша отдаваща сила. А след това придобиваме връзките на любовта, извършвайки действия на получаване заради отдаване, които ни позволяват да разберем какво е любовта.

В крайна сметка се издигаме до такова състояние, което се нарича – Кетер. Кетер не се отнася към материала и към нищо, което се случва на долните нива – в него е само първопричината на ставащото долу. А всичко, което се намира под Кетер и чак до Малхут, е необходимо, само за да се даде възможност на Малхут да се изкачи обратно и да се уподоби на Кетер.

Затова накрая ние изграждаме същото отношение към Твореца, каквото и Той има към нас, над своя материал и всичко, което се случва в нас. И тогава не остава никаква връзка с всичко, през което сме преминали, което сме преживяли, решили, направили, разкрили – нито от наша страна, нито от Негова.

Всичко това изцяло се отменя и се разкрива само първото и основно отношение – Неговото към нас и нашето към Него. Това означава, че ние разкриваме всичко само в Кетер, в светлината на Любовта, когато въобще не са важни никакви действия или подаръци, да получаваш, за да отдаваш или да отдаваш, за да отдаваш – всички различия изчезват и всичко се слива в постигането на единството.

Материалът и формата на получаването все едно престават да съществуват, защото те изначално са били създадени от Твореца само с цел да можем с тяхна помощ да достигнем онази изходна, първородна точка, от която Творецът е започнал творението.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“. Статия 7, 1988/89 г. „Който не се е трудил в събота вечер …“: Основните усилия се прилагат в работа против знанието, когато човек не знае за кого трябва да работи. Това е много тежко.

Въпрос: Защо е толкова тежко?

Отговор: Защото напълно противоречи на всичко, което съм. Всъщност, то не е просто много тежко, а невъзможно. Няма как да успея със свои сили. Защото нямам никакви средства, за да извърша в разума или чувствата каквото и да е действие над знанието.

Винаги действам, изхождайки от собствените си мисли и желания. А как иначе? Какво друго има в човек?

А за да извърша правилно действие, трябва да се въоръжа с разума на Твореца, а не на творението. Значи ми трябва Неговата глава вместо моята. Как да се сдобия с нея?

Ето защо кабалистите ни дават съвети. Когато човек иска да служи на някой велик, на групата, на приятелите си, той се старае да се отключи от разума и чувствата си, и да приеме вместо тях, разума и чувствата на ближния. С помощта на тези упражнения след това ще изграждаме такова отношение към Твореца.

Тъй като на малкия винаги не му достига „глава”, разум. Самият той не знае как да се уподоби на висшия. Не го разбира. А след това трябва да получи, да приеме част от разума на висшия. Работата с разума на висшия, вместо със собствения е самата вяра над знанието.

Защо именно „вяра”? Нима не е трябвало така и да се каже: „разума на висшия”. Работата е в това, че нисшият придобива главата на висшия, отричайки се от собствения си разум, в свойството хафец-хесед, в свойството отдаване. Иначе не ще може да го направи, не ще може да види действията на висшия и да му се уподоби.

Най-ефективното средство, позволяващо да се придобие мъдростта и величието на новата степен е да се постарае да неутрализира в себе си разума и чувството, за да приеме разума и чувството на ближния, като по-високо, отколкото съм аз. Иначе нараствам само в своето животно – количествено, но не и качествено.

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как се получава, че разумът, който ни е помагал по време на цялата човешка история да растем и да напредваме, днес, в най-решаващия момент, когато ни е необходимо да се развиваме духовно – само ни пречи и ни спира?

Отговор: Работата е там, че разумът през цялото време обслужва твоето его и затова ти е помагал във всичко, през всичките тези хиляди години. А днес, когато си завършил своето развитие на неживо, растително и животинско ниво, и трябва да се издигнеш на новите степени, на човешкото ниво – там е необходим съвсем друг подход.

Всичко се е изменило съвършено – погледа на живота, на света, цялата парадигма и сега на теб ти е необходимо да се отнасяш към всичко с отдаване, с други желания. А умът не иска да работи за отдаването – защото в теб няма желание за отдаване!

Когато при теб дойде желанието за отдаване, разумът ще започне да работи заедно с него. А дотогава в теб има само егоистично желание – разумът обслужва егото. Разумът – това е машина, компютър. Него не го вълнува какви данни обработва, какви цифри му въвеждат. Докато той получава данни от твоето его, от желанието за наслаждение – съответно и работи с това.

Какво може да се направи тук? Опитай се да измениш своето желание, а не разума. Притегли към желанието си светлината, връщаща към източника. Светлината е създала това желание, само тя може да го измени – и тогава твоят ум ще започне да работи за това ново желание за отдаване и ще те съветва как по-добре да отдаваш!

Затова умът не е важен в учението, както е казано: „Не с ум се учи” – всичко определя желанието. Разумът – това е придобивка, растяща редом с желанието.

А на желанието може да подейства само висшата светлина, нищо друго – или обкръжението, което те пробужда и те вдъхновява да измениш своето желание, въздействайки чрез „завист, телесни инстинкти, честолюбие”. Използвайки такива материални средства, твоите земни желания, това те довежда към духовния стремеж.

От урока по статията „Кабала и философията“, 03.01.2011

[31616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което ще ни помогне – това е самоотмяната в групата, пред учителя и Твореца. Което означава да се съединим с обкръжението и да възприемем от него всичко, което е възможно.

В историята са ни дадени множество такива примери. Например Иешуа Бин Нун, който се е удостоил да стане приемник на Моше. Това е вътрешната сила в нас, която довежда човека до последния етап на поправянето – любовта, приближава го до Края на поправянето (Гмар тикун), след силите на Моше.

Това е най-високата степен на получаването заради отдаване! А как се е удостоил той с нея? Докато е помагал на Моше, докато той е обучавал народа: почиствал е стаята, “подреждал скамейките“.

Тоест той се е прилепил към учителя, желаейки да стане неразривна част от него – а после получил от Моше цялата мъдрост. Именно той, а не учениците, които се учели! Той дори и не се учел, получил е духовното „пе-ел-пе“ (“от уста в уста“, чрез общия екран), прилепвайки се за учителя.

А тези, които се учели, са получили това всеки на своята степен (те също са били големи кабалисти), – но не на такава висота, както Иешуа Бин Нун.

Нима те не са знаели за този принцип?! Знаели са – но не са успели да го направят!

Всичко зависи от това доколко човек се стреми да отмени себе си пред учителя и групата. А аз бих добавил още и, че тук влияе и “щастливата съдба“ – т.е. допълнителните условия в помощ, за които ние не знаем, спускащи се, “капещи” свише (късмет/мазал от думата сълзя/нозел). Това много зависи от корена на душата – от нейното предназначение.

Но какъв смисъл има да говорим за това, което не зависи от нас? Просто трябва да изпълним това, което зависи от нас – а то е самоотмяната.

За това е писано навсякъде, за никого то не е новост. Но какво да правим ако то не се получава – по себе си знам, колко трудно е да направиш това. И обикновено човек се спира пред най-простите препятствия – които сякаш е невъзможно да не изпълниш, а той точно това не може да направи… И той дори разбира, че това е полезно във всеки смисъл, дори и в материален, – но нещо отвътре го спира.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31619]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Човек трябва да се погрижи да осигури насъщните си нужди, съгласно приетото днес нормално ниво на живот.

Редно е, да има някаква застраховка (медицинска, пенсионна), но не е възможно да се застрахова за всички случаи в живота.

Подсигури се с малка застраховка във „висшата канцелария” на Твореца и ще почувстваш, как би трябвало реално да се отнасяш към този живот. Не е лесно да се разбере, какво означава „насъщно-необходимо”, но човечеството ще бъде принудено малко по малко да разбере и да започне да го постига.

По друг начин, няма да постигнем равновесие с природата, с Твореца. Творецът ни е дал живот, част от който се нарича „материален” и преминава във „въобръжаем” свят. Но ние трябва да играем – сякаш в този въображаем свят, живеем реален живот.

Не можеш да кажеш, че Творецът се е погрижил за всичко и не ти е нужна никаква застраховка и здравна каса. Творецът ни е устроил цялата тази игра и аз съм дължен да я приема напълно сериозно, и да изпълня всички нейни условия.

Макар че, Творецът е отговорен за всичко – за моето изхранване и безопасност, и трябва да ми осигури пълно покриване. Но независимо от това, трябва да играя според установените от Него правила и да се погрижа за насъщно-необходимото.

Творецът, сякаш се е отдръпнал от този материален живот и казва: „За това се погрижи сам, а Аз ще се погрижа за всичко останало”. И разбира се, това не е вярно, но Той иска да участвам в тази игра и да се осигурявам в материалния живот. Така се поправям.

Преди всичко, трябва да се погрижиш за насъщно-необходимото – да получиш професия, доход, да създадеш семейство, и после можеш да изучаваш науката кабала, да поправяш душата си. А дотогава – нямаш необходимата основа.

Но ако започнеш да се безпокоиш за материалното повече от необходимото, тогава получаваш такива проблеми и сърдечно обременяване, че те напълно закриват от теб небето и Твореца. И вече не можеш да мислиш за духовна работа. Но, ако се осигуряваш на нормално, рационално ниво, то тази работа помага за твоя напредък.

От урока по статията „Кабала и философия”, 04.01.2011

[31754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако не мога да открия мястото на разбиването, тогава няма какво да поправя?

Отговор: Човекът няма какво да поправи, освен разбиването между него и другите хора, със същия стремеж към Твореца. Но, защо точно с хората, които се стремят към Твореца?

Нима не мога да поправя отношенията си с другите хора – в работата, в семейството, на пазара? Наоколо е пълно с хора и всички трябва да постигнат пълното поправяне.

Защо не мога да работя с тях? Защото техните желания, не са за свързване между душите. Всеки от тях, желае единствено да напълни с нещо своето его, а това е животинското ниво на развитието на егоизма – не стъпалото на човека.

Аз не откривам там разбиване. Разбиването е на нивото на човека. А на животинското ниво, няма какво да поправям – там са вежливи, приятни и добри.

Затова, поправянето се отнася само за онези, които се стремят към Твореца. Може да възникне вопросът: „Тогава защо целият свят страда? Защо сега влизаме в глобален, интегрален и разбит свят?”

Защото всички останали хора също трябва да се поправят – в степента, в която могат да се присъединят, да се прилепят към стремящите се към Твореца. Те няма да поправят връзките помежду си на животинско ниво, тъй като тогава ще бъдат подобни на комунистите в Русия. Но накрая, ще бъдат длъжни да се свържат – посредством прилепянето си към нас, а чрез нас – към Твореца.

Ние поправяме само връзките между душите на нивото на човека, подобен на Твореца. Затова, поправянето се отнася само за групите от кабалисти и за тези, които се присъединяват към тях под различни форми – според своите способности.

Затова, Баал а-Сулам пише в края на «Предисловие към книгата «Зоар»», че всичко зависи от Исраел. Исраел са онези, които се стремят към Твореца, усещат ненавист помежду си и трябва да я поправят. От тях зависи цялото поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 02.01.2011

[31504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар” специално е написана на такъв, като че земен език, а не с езика на парцуфи и сфирот като ”Учението за Десетте Сфирот”, ”Дървото на Живота” или ”Въведение в науката кабала”.

За начинаещите това е много тежко. Но само като започне човек да влиза в ”работата на Твореца”, тоест желае да види всичко, което е описано в Зоар като поправяне вътре в душата, той на практика вижда, че този език му помага, задължава го през цялото време да си представя духовни действия и свойства.

Той може да провери себе си: ”Намирам ли се в духовното или не? Виждам ли вместо  всички тези лица и събития само духовни свойства? Или аз, все пак ”падам” в някаква земна картина – и тогава, разбира се, още не пребивавам в духовното”.

Ако дори и няколко думи от нашия материален свят пробуждат в нас земни картини – това е признак за това, че пребиваваме в това материално желание. Ако те пробуждат в нас духовни свойства и усещания – това означава, че ние се намираме в духовно желание. Много е лесно – всеки съди според мярката на своето изкривяване или поправяне.

И поради това много е добра проверката, къде се намираме. Освен това, когато ти ще си в духовното, ще ти е трудно да говориш в земни понятия, защото те всички произхождат от духовното. Ще ти бъде сложно да разбереш за какво говори другия човек, защото пред теб ще се явява само духовната картина.

Може да се приведат много аргументи, защо кабалистите са избрали за книгата „Зоар” именно езика на клоните – и всички те ще бъдат  верни.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 03.12.201

[31599]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо не се отдава на човека да се прилепи към висшия и да види в него причината за всичко случващо се, за да напредне?

Отговор: Това се нарича „от ума си тегли” – има в главата ни „блокаж”, който много ни пречи. Заради него, нищо не можем да направим. Всеки е убеден, че всичко разбира и може да направи с ума си. Човекът не може да анулира своя земен разум, своето „Аз”.

Законът за израстване и издигане от стъпало на стъпало изисква да се отмени предишното ниво, за да се придобие следващото. Дори растенията се развиват по същия начин от семената. Всяка клетка, преминаваща от едно състояние в друго, преминава през такива изменения. Само че, ние трябва да ги направим съзнателно, с разбиране, по собствено желание!

В природата, това става автоматично, инстиктивно – така расте зародишът в майката и всяко дете. А, ако искам да получа специалност и да се науча на нещо знам, че за тази цел, трябва да отменя своя разум пред преподавателя. Искам, той да ми разказва и да ми показва какво да правя – и повтарям след него.

Повторил съм след него веднъж, два пъти и съм схванал принципа, вътрешната основа. От това, че съм го направил няколко пъти разбирам, защо това е устроено така, а не иначе. Ако нашето егоистично желание поддържа това, то няма никакъв проблем да отменя разума си – и аз се уча.

А тук, егоистичното желание е против такава отмяна, и затова на нищо не можеш да се научиш! Ти настояваш на своето, като упорито магаре (магаре/хамор е съзвучно с думата материал/хомер) и не помръдваш от място, дори да те убият!

И нас, в крайна сметка, ни убиват! Завършваме живота си, без да сме постигнали. И наистина, колкото човек е по-умен, толкова за него е по-проблематично.

От урока по статията „Кабала и философия”, 03.01.2011

[31626]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→