От урок №2, в Москва

Кабалистичната методика се основава на груповата работа, на връзката между нас, на стремежа към това да се съберем всички заедно, да съберем всички общи сили и с общи усилия да помогнем на всеки да излезе от самия себе си към другите.

Всъщност методиката е построена много реално и просто. За да възприемем висшия свят, трябва да престанем да обръщаме внимание на „атомите” на нашите тела и да се прехвърлим на пустотата в „междуатомното пространство”. Това можем да направим в човешкото общество или в негова малка група, която ще ни позволи да се изменим.

Ние трябва да се събираме заедно, взаимно помагайки си един на друг, и да започнем да пренасяме вниманието от себе си на това, което е между нас. Работата е неприятна, неразбираема, много неестествена за нас, но за това кабалистите са написали огромно количество материали. Прилагайки върху себе си кабалистичната методика, ние я доработваме, дописваме я, материализираме я, започваме да я прилагаме, да я усещаме вътре в нас. Като цяло, ние я приспособяваме към себе си, към настоящето, към днешната реализация.

И затова ние се явяваме и изпълнители, и изследователи, и разработчици на етапите на практическата реализация на цялата Природа. Методиката се прилага днес към нас, към тези, които желаят да допълнят към своето усещане на мирозданието още една висша част. При това, това не е просто допълнение, а най-важната част.

Ние с вас започваме да усещаме силите, явленията, действията в „междуатомното пространство”, т.е. реалността в 99%. Този огромен обем е запълнен, първо с мисъл, замисъл, сили, тяхното взаимодействие – всичко това, което ни привежда в движение, малки микрочастици.

Това постижение на корена ни извежда от състоянието на временност, неведение, подчиненост – по същността на нещата, от състояние на небитие в състояние на яснота, вечност, съвършенство. Ето какво ни дава правилната реализация на науката кабала.

Всичко това се реализира в групата, където започваме да усещаме по какъв начин да излезем навън към възприемане на останалите. От усещането на „света в мен”, ние преминаваме към усещането „света в света”. Защото ако вместо мен съществуват милиарди хора, или души, то, излизайки от себе си, аз започвам да възприемам силите, които действат между нас, и всички души като едно цяло, като една затворена система.

Днес даже на материално ниво нещо ни подсказва, че светът е глобален и интегрален, че в него всичко е взаимосвързано. Така аз започвам да възприемам всички външни както себе си. По този начин получавам на свое разположение огромно желание, огромна сила, огромно напълване – и всичко става мое Аз. Това вече не са хора, а просто сили, съществуващи в такъв вид.

Така човек започва да разкрива истинския обем, истинското виждане на света.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо светлината така бавно ни действа? Какво още трябва да направим?

Отговор: Ние напредваме с много големи, широки крачки. Но е невъзможно да измерим още колко ни е останало, докато не изменим своето възприятие от поглъщане навътре, към отдаване, за да притеглим тази Сила, която сплотява помежду ни тези “зъбни колелца“ – нашите души, и да усетим в тази връзка Висшия свят.

Нито аз, нито никой в света, включвайки всички кабалисти от миналите поколения, никога не се е намирал в такова състояние, каквото ние днес преживяваме. Никога към Края на Поправянето не се е устремявала такава голяма група хора – изхождайки от отсъствието на връзка между тях, отсъствието на разкритие на Твореца в тях. И тъй като друг такъв пример нямаме, то аз не мога да кажа по какъв начин ще стане това.

Защото в науката кабала всичко е както в природата: ако нещо е неразкрито, не знаеш как то ще се прояви! Един истински учен би казал, че според неговите данни това ще протече така и така, но когато той прави нова стъпка, напред, той встъпва в непознатото.

Има учени, които десетки години изучават някакво явление, уверени са, че знаят как точно то преминава, а изведнъж заявяват: “Не, объркали сме се“ – и започват всичко отначало.

Абсолютно същото се отнася и за науката кабала. Това е наука! Трябва сами да разкрием Висшия свят, а не да чакаме от там телеграма, SMS или нещо друго.

Всичко, което е било разкрито до настоящия момент – се е разкрило в личните, индивидуалните келим/ свойства на всеки кабалист. А сега ние трябва да разкрием Висшия свят в това огромно общо желание – в съединението между себе си. И това ще се случи за първи път!

Възможно е и да не се съединят всичките 7 милиарда човека, но ще се съединят стотици хиляди и дори милиони.

С други думи, стремежът да се разкрие духовния свят премина от индивидуален разряд – към общ. Това никога не е било реализирано в миналото, и следователно е невъзможно да се каже кога ще стане. Но ние напредваме в много бърз темп!

От лекцията в Деня на единството, 26.12.2010

[32949]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Днес трябва да признаем, че всички ние: човечеството, неживото, растителното, животинското ниво и Творецът сме части от една система. Колкото повече съответстваме на тази система, толкова ще се подобряват нашите условия. Но ако не се съгласим с нея или не можем да се съгласуваме с нея на степента, която отговаря на нашето развитие, в тази същата степен ще усетим страдание, включително и нашата смърт.

Всъщност, ние съществуваме в една интегрална система, която ни се разкрива все повече. Самата система е постоянна; но тъй като нашият егоизъм се развива, ние възприемаме нейните по-рано скрити форми. Мислим си, че природата се променя, но ние сме тези, които се променят. Това е сякаш да гледаме през прозореца на влака: не се движи платформата, а влакът.

До скоро, ние сме се развивали на нивото на неживото, растителното и животинското и не сме усещали нашата противоположност на природата. Това са били моите вътрешни желания, които са се развивали (Шореш, Нешама и Гуф) и всичко е било насочено към задоволяване на моите егоистични нужди.

Но сега към тези желания са добавени два допълнителни типа желания, които аз усещам като външни: „одежди” (Левуш) и „палати” (Ейхал). Аз трябва да ги приема като мои собствени вътрешни желания, което значи, че трябва да приема, че целият свят е мой, че той е аз, докато аз само го възприемам като съществуваш извън мен.

Следва, че целият този свят, вселената, цялата природа, е моя, нали? И е моя отговорността да се грижа за всичко това, както се грижа за себе си, нали? Така че не трябва да го използвам за лична полза, а точно за да се грижа за него „както правя за себе си”, тъй като всичко това накрая се разкрива като моя интегрална част.

Това наричаме нов глобален свят. „Одеждите” и „палатите” (Авиют 3 и 4 от моите желания), които съм виждал като външни, стават вътрешни в моето възприятие и се развиват като мои собствени желания, докато аз, поради моята егоистична природа (в моя ГЕ, Авиют 0, 1, 2), ги отхвърлям, виждам ги като извън мен и затова им вредя, като по този начин вредя на себе си.

И когато започна да ги прикрепям към себе си, ще мога да усетя висшата реалност в тях. Това е защото реалността, която се усеща в „одеждите” и „палатите”, които са станали мои части, ще се окаже духовния свят. С други думи, аз трябва да прикрепя цялата природа към себе си и да чувствам вътре в себе си всичко съществуващо, до последния атом. В крайна сметка, вселената е светът на Безкрайността, който ще ми се разкрие, когато почувствам, че всичко около мен е мое.

Именно така ще го възприемам. Вместо материалния свят, който се развива в моите егоистични желания, ще започна да усещам духовния.

От урока по статията „Характер на науката Кабала”, 12.01.2011

[32718]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 16, „Не трябва да извършваш благословия над празна маса”: Човек трябва да предостави празни съсъди, за да ги напълни Творецът с висше изобилие. Това се нарича „благословия”.

Духовният път се разделя на няколко етапа, преминавайки които ние се учим правилно да съставяме, да събираме всички части на реалността. С какви желания трябва да се запасяваме всеки път, за да се обръщаме с различни молби: за намиране на средства, за проявяване на свойства, за разкриване на единство?

Тъй като в същността си всичко се оказва вече подготвено за нас и само чака нашето желание. Откритията, които правим по пътя, се явяват такива само за нас самите. Наричаме тези етапи постижения, но в действителност всички стъпала вече съществуват и всички състояния, включително и  крайното, са предопределени по-рано.

И затова, издигайки се по стъпалата на стълбата, връщайки се от мрака и откъсването, все по-добре постигайки общата реалност на мирозданието, я разкриваме единствено за себе си. Все повече нови свойства, детайли, връзки, взаимодействия, части – така тя пристъпва пред нас от мрака, от скриването.

Накрая, когато човек види какво е приготвил Творецът за него, той достига до „благословията”. Но това е при условие, че той усеща това, което е получил от новите свойства. От стъпалото на духовното небитие, от неживото, растителното и животинското ниво той се ражда на бял свят и започва да събира себе си, всеки път съставляващ две части: получаващото желание и свойството отдаване, царуващи над тях.

Така човек напредва: тези две състояния – желание и намерение – идват към него свише, а той само ги превръща в свои потребности, за да се разкрият, съединят и напълнят. И всичко това при търсене на стремежа към отдаване във всичко, което се извисява над неговия „животнски”, материален живот.

Обаче не е достатъчно да се желае отдаване – нужно е още и да получаваш заради отдаване. Това състояние се нарича „съвършенната вяра”. А засега човек няма възможност да „извърши благословия”, доколкото той все още не е получил благодеяние от Твореца. На етапите на поправянето съсъдите /келим/ се напълват със светлината хасадим, а след това в тях се облича светлината хохма. И едва тогава човек идва към благословията.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32694]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние четем трудовете на кабалистите – хората, разкрили висшите светове, свръх реалността. Не разбираме онова, за което разказват и просто следваме техните думи.

Те ни разказват, че съществува висша сила, която е непостижима сама по себе си. От своя страна, ние я постигаме като Творец – Добър и Творящ добро. Изхождайки от това свойство, Творецът е създал творението и желае то да се развива и да приеме Неговото благодеяние.

Благодеянието се състои в това, да станем подобни на Твореца. Няма нищо по-добро, по-извисено от това. Тоест „да се твори добро” означава творението да бъде водено към стъпалото на Твореца.

Затова, трябва да придобием два параметъра, които са свойствени на Него – съвършенство и самостоятелност. По принцип, самостоятелността е част от съвършенството, но за нас тя има особено значение и стои на първо място. Ние трябва да бъдем самостоятелни, подобно на Твореца. Както Той е съществувал сам преди сътворението, така и ние, въпреки че се явяваме Негови създания, трябва да излезем на същото ниво на самостоятелност.

А освен това, трябва да сме способни сами да постигнем стъпалото на Добрия и Творящия добро – също да придобием това свойство.

За да ни предостави такава възможност, Творецът е създал съвършено състояние, в което ние с Него сме идентични, подобни един на друг, което се нарича слети един с друг, обединени във всичко – по свойства, по възприятие, по самостоятелност и т.н.

От това начално/крайно състояние, Той започва да ни спуска в различните детайли на възприятието – към пълната противоположност. А после, оттам, от противоположното състояние, Той ни дава възможност да се върнем в съвършенството с ценен багаж. Да се върнем у дома – това е всичко, което ни е нужно.

От урока по статия на Рабаш, 13.01.2011

[32701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

„Но тъй като човекът винаги усеща своите желания само вътре, той никога не е в състояние да оцени точно, истинското ниво на връзката между себе си и Твореца”.

Човекът трябва да разбере, че никога няма да узнае истинското величие на Твореца, няма да успее да оцени истинското ниво на връзката си с Него, и изобщо няма да може да измери всичко, което се намира извън него.

Защото, то винаги няма граници, а човек е способен да почувства нещо само в своите ограничени желания/келим. Разбира се, те нарастват през цялото време, но са ограничени в обема си.

Ако сега нещо ми се струва безкрайно или безгранично, то всичко това е само по отношение на самия мен. Да кажем, ако запълниш 200-грамова чаша докрай, то това ще бъде безкрайност спрямо дадения съсъд/кли – това е безгранично и безкрайно, защото той е получил всичко!

С други думи, всичко се измерва по отношение на желанието, на човека. И ако на настоящото стъпало се намирам в състояние на безкрайност, по-късно ми се разкрива още по-голямо егоистично желание и изведнъж установявам, че всичко не ми достига. Така че, къде се е дянала онази безкрайност, в която съм се намирал?

Ти си я усетил в желание с обем 200 гр., а сега, когато твоето желание са го увеличили до 20 кг., не чувстваш никакво напълване.

От урока по статия по книгата „Шамати”, 31.12.2010

[32874]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок № 2 в Москва

Преходът от сегашното вътрешно усещане към усещането на външното, е най-сложното нещо, съществуващо в процеса на развитието.

В нашия свят нас ни развива егоизмът – по естествен начин ни подтиква към търсене. Във висшия свят чувстваме, колко е хубаво да излезем в новото пространство, започваме да го виждаме и чувстваме, усещаме силите, които действат между всички части. Разкриваме картината на силите, която ни свързва и тогава по естествен начин се устремяваме към духовното постижение.

За нас е необходимо да преминем от сегашното усещане към висшето и да се намираме в двете усещания едновременно. Това е много тежък психологически преход. Защото, сякаш отново се раждаме.

При раждането си, бебето чрез своите усилия и с помощта на майката излиза от мястото, в което се е намирало, във външния свят. Така и ние, точно по същите стадии, трябва да преминем периода на вътрешното съзряване, на необходимостта от раждане.

Със свои сили извършваме онова, което се нарича обръщане с главата надолу, напълно променяйки отношението си към действителността. Изтласкващата сила на майката се съчетава с движещата сила на плода – и ние излизаме навън.

Това е сериозно състояние, критичен момент в нашия живот. И за първи път в историята на човечеството, ще го преминем масово.

По-рано, разкриването на висшето или на външния свят е ставало индивидуално. Първо го е разкрил Адам – преди 5771 години. След него, в продължение на хиляди години, много други са разкривали индивидуално тази възможност – постигали са я и са я описвали в своите книги, които са стигнали до нашето време. Така се е развивала методиката.

Но днес, от индивидуална, тя се преобразува в масова. И затова, тя претърпява много сериозни промени. Ние с вас сме пионерите, участващи в нейното реализиране – по тази причина, по-нататък за цялото човечество ще бъде вече много по-лесно. Ние ще се родим, а след нас ще го направят и всички останали – на същия принцип.

Трябва да разберем, колко трудна и в същото време важна е нашата крачка – и колко е уникална.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Кабала ни разказва за това, как да изменим своя живот и да се издигнем на друго ниво на съществуване. Не просто да открием нова форма на живот на друга планета, а да разкрием още един свят! Нашият свят ще се разтвори като завеса и зад него ще видим друг свят.

Ние не сме знаели, че картината, която виждаме – това е само екран, върху който различни източници на светлината проектират обемно изображение. И изведнъж невидимият шев по средата на екрана започва да се разтваря и ние ще видим силите, които формират за нас тази картина и я привеждат в действие.

Когато хората за първи път видели на кино приближаващия се влак, те се изплашили и станали от своите места, те не вярвали, че това е възможно. Така и ние не разбираме, че живеем вътре във филма. Днес са много популярни лазерните представления, когато във въздуха рисуват картина с помощта на лазерен лъч. Лазерът – това е светлина.

Светлината ни показва картина, в която виждаме себе си и всички останали и тя ни се струва съвършено реална, а как иначе? Ние осезаваме и чувстваме своето съществуване, защото сме създадени от този въображаем материал.

Затова картината на нашия свят е много относителна, тя не съществува и науката Кабала ни довежда до осъзнаване на това. Природата – Елоким постепенно ни учи, че ние не можем да контролираме тази картина. Творецът, като че ли ни говори:

„Филмът, в който те поставих, става все по-лош и по-лош. Защо? За да те задължи да разкриеш силите, стоящи зад филма и да управляваш с тях самостоятелно. Вземи от мен управлението на този филм и го показвай сам!” Като започнем да участваме в демонстрациите на този филм, ние ще започнем да разбираме, да чувстваме и да постигаме Твореца.

От програмата „Седмична глава”, 16.12.2010

[32868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.74: „Един човек вървял след тях, подкарвайки магаретата“ – т.е. насочвал техните магарета.

„Казал раби Аба: „Да отворим портите на Тора, тъй като дойде нейният час и времето за поправяне на нашия път““. „Водач“ означава, „онзи, който убожда“.

И това име е заимствано за „водача на магаретата“, тъй като неговото действие се състои в подкарването на магаретата чрез убождане с върха на пръчката, за да се движат по-бързо.““

Всяко творение трябва да бъде доведено до сливане с Твореца. И всичко, извършващо се в реалността, включително и въртенето на всеки атом, се движи само към тази цел. Няма в света други действия – било то със съгласието на нисшите, или без тяхно съгласие.

И към тази цел ни води особена сила свише, наречена „водач на магарета“. Ако станем подобни на мъдреците, за които разказва «Зоар», тогава ще тръгнем заедно с «водача» и той ще ни помага по пътя  .

Ако ли не, самият „водач“ ще боде нашите „магарета“, нашето желание за наслаждение с острата си пръчка. Това всъщност ще са всички страдания, на които ще бъде подложен светът, ако не желае да върви към целта осъзнато и с разбиране.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32402]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→