И говорил Бог, обръщайки се към Моше и Аарон, казвайки им: ”Така кажете на синовете на Израел: това са животните, които можете да ядете от всички животни на земята. Всяко живо същество с раздвоени копита, с разцепени копита и преживящи – можете да ядете. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:1-11:3)

Животните се наричат ”кашерни”, тъй като са годни за ядене, ако копитата им са раздвоени и  храносмилателната система е обратна (преживен). Тези явления символизират свойствата на духовния свят.

Когато искаме да поправим нашите желания, то първо правим съкращение на тях, а след това разделяме на Галгалта ве-Ейнаим и АХАП – на желание за отдаване и на желание за получаване. Това разделяне се нарича ”парса”, олицетворяваща раздвоените копита на животните. При това, Галгалта ве-Ейнаим се намира над парса, а АХАП – под парса.

Процесът на хранене и преживяне говори за това, че между Малхут и Бина през цялото време съществува връзка, протича постоянно взаимодействие: издигане на желанието в Бина с цел поправяне, и обратно завръщане в Малхут.

Човешкият организъм е създаден на същия принцип. От животните най-типичен представител за правилно храносмилане е кравата. За разлика от хищниците, които гълтат храната, кравата постоянно преживя и се оригва.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[138103]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Доколкото съм разбрал, всеки човек трябва да дойде в кабала. Но да допуснем, той попада в друго течение, търсейки духовния път и затова Бог го наказва? И защо на човек, заставайки на духовния път, му се случват събития по-лоши от предходните, случили се до тогава?

Отговор: На човек през цялото време му се случват някакви събития, които да го подтикват към вярната цел. Ако той разбере това и тръгне по правилния път, съгласно законите на Природата, то на него му е добре. Ако ли не, тогава тази система от сили му въздейства отрицателно.

В науката кабала става дума за това, как е устроена Природата, а не се говори за Бог, който сякаш е седнал и си мисли как да накаже някого. Съществуват само силите на Природата (назовете ги както искате – Бог, Творец, това няма значение)! И затова няма нито възнаграждение, нито наказание.

Кабала не се отнася към религиите и говори само за това, че има сила, която ни развива, а ние трябва да я опознаем, да я постигнем. Ако я усвоим, ще се развиваме бързо и леко и ще достигнем до правилната цел, която е поставена пред нас от тази сила.

Но това не означава, че ако днес отворя кабалистична книга, веднага ще ми стане добре. Откъде накъде? Нима знам как да подходя правилно, как вярно да използвам законите на Природата?

Това е като във физиката, като във всяка една наука. Ако знам как правилно да използвам законите, ще спечеля от това. А ако съм отворил книгата, но още съм новак и не знам как да използвам описаните в нея закони, не мога да претендирам, че няма да сгреша. Тук чудеса няма. Има система от закони, които изучаваме и можем правилно да приложим.

Затова не трябва да се отнасяме към кабала като към религия или заклинания: т.е. започнал съм да я изучавам и все едно, пак ми е зле. Работата е там, че вие все още не можете да я прилагате. А ако се научите – то тогава ще ви е добре. Както във всяка друга работа. Това е точно материалистическо знание.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139583]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Какво подразбираме под лъжа във всекидневието и в духовната работа? Тя се излива върху нас не само от екрана, но и от другите видове медии. Какво е това желание за изкривяване на информацията и каква е технологията за неговото поправяне?

Отговор: Нашата изначална Природа, удовлетворявайки се от напълването, ни подтиква към самоизмама. Ако не мога да се напълня, то моят егоизъм все едно се стреми да се защити, да се огради от страданието, защото единственото му направление – е да бъде щастлив, напълнен, удовлетворен, самозадоволен. Затова, ако не мога нещо да постигна, то си затварям очите.

Казано е, че ”простият човек не желае дъщерята на царя”. Той не се самотерзае, че никога няма да е женен за принцеса, защото знае, че тя не е за него. Неговият егоизъм автоматично го предпазва от страдание: ”Не тъжи, това не ти трябва. Мисли си за онова момиче, която живее в съседната къща. Тя е за теб”.

Тъкмо така постъпва нашият егоизъм във всички случаи. Затова, когато виждаме, че нещо не е по силите ни, веднага оставяме тази мисъл,  за да не страдаме напразно. Тази своеобразна система е за самосъхранение. Тя съществува в природата на всички нива: на растителното, животинското и естествено на нашето ниво.

Точно така действаме и относно духовното. Тъй като ние нямаме истински желания към великите стъпала. Ние дори не ги усещаме, сами ги скриваме от себе си! Колко усилия са необходими, за да се настроим към по-високо стъпало – днешното, плюс още едно. И то през цялото време бягаме от него!

Тоест нашето его автоматично ни погубва, отделяйки ни от духовната цел, която е пред нас. Аз мога да видя висшето стъпало, но не желая да прилагам никакво усилие за това и не го виждам. Това е всичко.

Как може това да се поправи? Само с помощта на обкръжението. Аз гледам как другарите споделят впечатленията си: ”Ти виждаш ли? – Да, прекрасно е!” – след което им завиждам. Дори ако започнат да ме разиграват, все едно аз ще им завиждам. А представете си, че те усещат нещо, а аз – не?

Ние трябва да играем един пред друг така, сякаш аз вече съм в духовно постижение и тогава другарят също ще пожелае това. Той ще прилага сили, за да постигне духовното. А аз, гледайки него, от завист и при мен ще се появят сили. И така завиждайки си един на друг, ние ще се издигаме един друг. Това е най-първият принцип за взаимопомощ в групата.

Това трябва да се използва и в кръговете, хората да се зареждат, където и както може, за да усетят, че духовното може да бъде усетено и видяно. Във всеки човек има органи за усещане на всичките 125 духовни стъпала и дори на най-последното – Гмар Тикун (Пълното поправяне). Но ние не ги включваме! И това е проблемът.

Затова трябва да се подтикваме, да се впечатляваме, да се подбуждаме, за да може във всеки от нас да се появи устрем и желание, които да ни покажат колко е добра завистта, която не ни дава да заспим и ни изгаря! Това може да се направи.

От 2-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Защо е толкова важно науката кабала да се изучава не самостоятелно, а в група?

Отговор: Такъв вариант също е възможен. Ти можеш да влизаш в Интернет, да получаваш всякаква информация, пред теб е открит целият архив: аудио, видео, текстове. Разбира се, че можеш да си седиш сам в къщи и да изучаваш кабала, но как ще я реализираш на практика?

Ако човек иска да стане квалифициран специалист, той трябва да практикува. Представи си готвач, който изучава приготвяне на храна по книга, но никога не е виждал на живо какво е това краставица, домат… Тогава, какъв готвач е той?

Как можеш да реализираш кабала, ако си сам? Нищо няма да се получи. Ти трябва да я реализираш в групата, с другарите, защото само в правилното свързване помежду си вие ще започнете да усещате онова, което се описва в книгите. Разбира се, че можеш да се обучаваш и в къщи, но така няма да напреднеш, защото няма да знаеш какво изучаваш.

Има другари, които се занимават в къщи, те дори и не желаят да присъстват на конгресите, да се срещат с други хора. Те смятат, че е достатъчно само да учат. Какво да им отговоря? Те изобщо не реализират своите знания: не усещат материала, не разкриват онзи свят, за който четат.

Аз мога много да говоря за това, но човек трябва да разбера, че кабала се възприема само в група. Това описват всички кабалисти. Ако човек идва при нас да се занимава и открива кабалистичните източници, то това е посочено навсякъде в тях. Но той не ги чете, защото го мързи. Той не желае това, защото тогава ще трябва да действа срещу своя егоизъм: да дойде в групата, да вземе участие в общите мероприятия, да се занимава с разпространение и т.н. Затова такива хора ни напускат и с това завършва тяхното кабалистическо развитие.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок 4

Въпрос: Когато започваш за изучаваш кабала, започваш да виждаш егоизма и неговото проявяване в себе си и в другите хора. При това ти изпитваш негативни чувства и към другите, и към себе си. Това нормално ли е?

Отговор: Съвсем нормално! Изучавайки кабала, отначало ще се чувствате все по-зле и по-зле. Това е добър знак – това означава, че вие напредвате. И ще обясня защо.

Първо, започвате да виждате нашия свят по-дълбоко: как всичко е свързано с егоизма.

Второ, вие се намирате на нивото на малкия егоизъм: нежива, растителна природа, животинско и човешко ниво. А сега трябва да се издигнете над това ниво, да развиете вашия егоизъм до следващата степен, така че да започнете да го променяте на свойството отдаване, на алтруизъм.

Ето защо, когато започнете да се занимавате с кабала, усещате и себе си, и останалия свят по-лоши. Всеки човек преминава през такъв период, той е необходим.

Един пример: На студентите, изучаващи медицина, им се струва, че боледуват от всички болести, които изучават. Същото е и с нас.

Истината е, че егоизмът във вас не расте, а започвайки да го изучавате, да се занимавате с него, вие го виждате по-ясно: тъй като всички са егоисти, вие не обичате и ненавиждате и себе си, и другите. Това е, защото изучавате тази болест, наричаща се „егоизъм“. Така че всичко е наред – вие сте здрави.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139589]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Ние живеем в много интересно, неразбираемо време. Човечеството винаги е разработвало дългосрочни планове за 10 или за 50 години напред. Но преди 30 или 40 години ние загубихме строгите ориентири на живота и не знаем, за какво всъщност съществуваме и се развиваме.

В такова състояние се намира почти всеки човек, семейство или държава. То дотолкова властва над нас, че хората вече не желаят особено да се учат, защото не виждат резултата. Децата не са свързани с родителите, не желаят да създават семейства, да се женят, да раждат деца.

Те нямат някаква ясна определена цел за съществуване: да си построят дом, да отгледат деца и т.н. Човек загуби вкус към обикновения живот. Много хора в света се намират в депресия, и за да забравят, употребяват наркотици. Стремително расте брооят на разводите.

Това неразбираемо време ни говори, че ние постепенно се отчуждаваме и губим връзката помежду си, с роднините и държавата. Някога между близките хора имаше здрава връзка. Днес такава няма, човек може да замине за друга държава и спокойно да живее в обществото на друг народ и друга култура.

Усещането за безсмислието на нашето съществуване дотолкова е повсеместно в света, че ние дори не си задаваме никакви въпроси, цели и не се замисляме, какво ще се случи след 30, 40, 50 или след 100 години. Ако по-рано това не интересуваше човека, а държавата, то сега не интересува никого. Всички живеят само за деня, за да е по-леко и по-просто.

Никога светът не се е намирал в такова състояние, което е признак за преходен процес. Тъй като трябва да преминем от едно състояние в друго, т.е. да започнем да търсим нови ценности, за които си струва да се живее. Днес човек няма такива ценности. Тази безцелност ни ужасява. Човек дори и да иска, не може да осъществи надеждите и целите си. Всичко в света се размива на всички нива: на материално, духовно, държавно, културно и физическо.

Тъкмо в такова време ни се разкрива и науката кабала, която се е зародила преди 3800 години в древния Вавилон. В нея се разказва, че в древността вече сме преминавали през такова състояние на изолираност, каквото усещаме днес. Нашият егоизъм се е издигнал дотолкова, че сме загубили връзката помежду си и сме се разпръснали по цялата земя от здравите Вавилонски връзки, в които сме живели, работели, трудили. От онова време са останали много паметници, напомнящи ни за вавилонското разделение.

Днес ние започваме да навлизаме в такива състояния, само че на ново ниво. Днес планетата ни е станала толкова малка, както древният Вавилон, и ние като Вавилонците не знаем какво да правим. Отново не ни е ясно, как можем да живеем заедно. Ние не желаем това, затова се развеждаме, изоставяме, заминаваме. Всеки се чувства индивидуалист.

Науката кабала ни говори, че трябва да се издигаме над своя егоизъм и да разберем, че проблемът, появяващ се в нас и в децата ни по отношение на семейството, обществото, държавата, света, възниква тъкмо затова, за да се издигнем над него и да започнем да развиваме връзката между нас.

Тази връзка ни издига към следващото ниво на съществуване. Чрез създадената от човечеството мрежа на взаимни връзки ние започваме да усещаме новия свят – съвсем ново състояние. Тъй като днес възприемаме цялата Вселена чрез нашите 5 сетивни органа, а ще можем да започнем да усещаме чрез допълнителен интегрален орган, който ще развием, ако започнем да се обединяваме в система от връзки и взаимодействия помежду си.

Тоест, вместо егоистично, чисто индивидуално възприемане на света, аз ще го усещам интегрален, взаимосвързан. Тогава ще започна да усещам цялата система, нейното творение, нейното създаване, нейното взаимодействие дотолкова, че ще получа усещане за съвсем друг свят и за самия себе си.

Днес ние усещаме, че в нашия свят съществуват определено количество години в определена система от взаимодействия помежду си. Но ако започнем да се свързваме едни с други въпреки своя егоизъм, ще получим нова система на връзка, и ще се усетим съществуващи на друго ниво, в друго интегрално измерение, където няма начало и край. Тъй като връзката с останалите ще ни позволи да виждаме света чрез другите – обемен, а не линеен, както го виждаме сега.

Това не е просто за обяснение на човек и не е лесно да се достигне до такова възприемане на света. Но в крайна сметка, с тренировки и с кабалистичната методика ние можем да постигнем това и да излезем в новата Галактика.

В науката кабала е казано, че искаме или не, ние все едно ще го постигнем. Затова се намираме в състояние на всеобща криза на природата, но самата природа е интегрална, и всичките ѝ части напълно си взаимодействат помежду си в особена хармония, а човек не може да съществува в такава хармонична картина, егоизмът го изкарва от нея. Със своята противоположност на нея, ние постоянно ѝ вредим, не желаейки да се впишем в интегралната ѝ картина, и затова усещаме нашето противопоставяне във вид на криза.

Кризата ще продължава дотогава, докато не постигнем пряко, интегрално взаимодействие, нормални връзки с природата, както всичките ѝ елементи – неживата, растителната, животинската природа, които се намират в хармония, хемостаза, равновесие. А човек, използвайки своя егоизъм и поглъщайки всичко от природата, повече отколкото му е необходимо за съществуване, нарушава тази хармония и в крайна сметка сам се довежда до криза.

Затова противопоставянето с природата ще продължава и ще ни доведе до такива удари, че все пак ще ни се наложи да си измислим начин за съществуване. Независимо от техническия прогрес, ние няма да можем да живеем нормално без правилното взаимодействие и хармония с обкръжаващия свят.

А хармония можем да се намерим само в случай, че преминем през определен период на собствено превъзпитание, да преобразим себе си, издигайки се над егоистичната си природа, и да постигнем правилно взаимодействие помежду си.

Това е основна тема в кабала, която разкрива на човека историята за неговата поява на Земята, за развитието и егоистичния край, когато е принуден да се промени. Науката кабала обяснява, как можем да се променим, за да ликвидираме кризата, която ще се усеща все по-жестоко в личен, семеен, обществен, държавен и накрая световен план.

Затова трябва да се научим да си взаимодействаме правило. За целта съществува методиката за интегрално образование и възпитание, позволяваща това да се осъществи по лек път: постепенно, с правилно взаимодействие помежду ни с помощта на специални упражнения.

Много бързо ще започнат да ни се разкриват съвършено други сили в природата, противоположни на отрицателните егоистични сили, които ни сблъскват помежду ни. И човек ще почувства, че може да ги уравновеси с помощта на алтруистичните сили дотолкова, че ще започне да усеща света като добър, а не като зъл.

Той започва да разбира силите на природата, защо тя така взаимодейства с него, по какъв начин той може да използва правилно нейните сили заради себе си и наистина да спечели от своето съществуване.

Когато човек започне правилно да взаимодейства с другите хора, т.е. да се включва в правилна връзка с тях, той започва да усеща себе си съществуващ в особена мрежа на връзка, съединяваща абсолютно всички.

Той ще усети, че е извън понятието време, пространство, движение и съществува в съвсем друг обем, в който не е тялото на всеки от нас, а нашето общо тяло, общото ни интегрално съществуване, когато започваме да преминаваме в друго състояние, в друго измерение. При това, нашият свят ще се разтвори в нашите усещания, и вместо него ще започнем да усещаме така наречения Висш свят, т.е. такова съвместно съществуване между нас, в което ще изчезне понятието за време, пространство, движение, стареене и смърт.

Ние ще престанем да усещаме нашия свят такъв, какъвто е, защото ще проникнем в неговото вътрешно постижение. Тъй като за сега го усещаме с петте си органа за осезание и затова усещаме обкръжаващия ни свят дотогава, докато съществува физическото ни тяло. А ако вместо него създадем друго тяло, представляващо нашата взаимовръзка, то чрез нея ние ще започнем да усещаме цялото обкръжаващо ни пространство в неговия истински вид – без изкривявания и без да е ограничена от нашето тяло.

Човек, занимаващ се със собственото си поправяне с методиката за интегрално възпитание, постепенно ще премине от усещането за нашия свят в усещането за двоен свят: и нашия, и вътрешния, висшия. А когато неговото тяло умре, той ще остане да съществува само във Висшия свят – онзи свят, който е разкрил и придобил в материалния живот.

Това е всъщност целта на науката кабала – да доведе човек до прехода на интегралното възприемане на мирозданието. Тъй като кризата, която преминаваме, е създадена специално от природата, за да ни изблъска от нашето ограничено възприятие за света, към Висшето интегрално възприемане на света чрез общото взаимно свързване.

Днес много хора по света изучават науката кабала. Някога тя е предсказвала, че човечеството ще достигне до състояние, когато с нищо не ще може да се напълни, хората ще са опустошени, ще загубят целта в живота си и смисъла за съществуване.  Всичко това ще доведе човек до въпроса за смисъла на живота.

И тогава хората постепенно ще разкрият неговата тайна. Смисълът на живота се състои не вътре в нашето тяло и не е ограничен от него, той е много по-висок. Цялата вселена, цялото мироздание – това е съвършено друга система, далеч не такава, каквато я възприемаме сега. За това вече говори и науката от нашия свят.

В рамките на нашата организация ние прилагаме всички усилия, за да дадем възможност на всеки да се занимава с науката кабала и постепенно да овладява усещането за Висшия свят.

От 4- урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139474]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако всички ние сме интегрално свързани, то със своето отношение към другите аз определям отношението към самия себе си. Тъй като всичко в крайна сметка се завръща като бумеранг. И ако желая добро на себе си, то си струва да се вършат добри дела за всички останали. Въпросът е само в това, как да направя това?

И тук си спомняме за мъдрата притча за жабата и скорпиона. Скорпионът искал да се прехвърли на другия бряг, но реката била дълбока и помолил жабата да го пренесе на другия бряг. Жабата отговорила: ”Аз още не съм се побъркала, та нали ти ще ме ужилиш и аз ще умра!” Но скорпионът и обещал да не я хапе, защото тогава и двамата ще потънат.

Жабата му повярвала и го качила на гърба си. Но когато доплували до средата на реката, скорпионът не издържал и ужилил жабата. Жабата умряла от ухапването и потънала, и скорпионът потънал с нея, защото не можел да плува. Преди да издъхне, жабата попитала: ”Защо ме ухапа, та нали и ти сега ще умреш?!” А скорпионът отвърнал: ”Защото съм скорпион”. Той не можел да не я ухапе, тъй като природата му е такава. Той просто не е способен да се удържи.

И в това е проблемът на хората. Ние не разбираме доколко нашата природа ни задължава да правим груб и примитивен разчет в своя полза, без да ни разрешава да вземаме под внимание връзката ни с околните. Ние можем от сутрин до вечер по всички радия и теле-канали, на училище и в къщи, да си говорим за взаимното участие и всеобщите връзки, както това беше в Русия. Но ние знаем, че нищо не помага. Ние не можем да променим скорпионската си природа.

Ако наистина искаме да се променим, по добрия път да преминем от капитализъм на следващото стъпало, към по-добра структура на обществото, то това е възможно само за сметка на поправяне на човека, т.е. като изменим природата си.

Но човечеството няма средства за промяна на природата си. Единствената възможност е: да се използва вътрешната скрита сила на природата – светлината, възвръщаща ни към източника. Тази светлина също така се нарича Тора, независимо, че хората са свикнали да възприемат тази дума в неправилен смисъл. Но Тора – това е светлината за поправяне, както е казано: ”Аз създадох злото начало и към него Тора, като средство за поправяне, защото скритата в нея светлина ни възвръща при източника.”

Тоест ние имаме възможността да променим природата си дотолкова, че да се почувстваме в хармония, в една идеална система. Ние ще усетим такава пълна взаимозависимост, че за нас няма да има разлика: дали се грижа директно за себе си или се грижа за другите и чрез тях получавам.

Дори нашият егоизъм ще може да види, че отдаването е за негово благо, тъй като аз и другите – това е едно и също, едно неделимо цяло.

От урока по статия от книга ”Шамати”, 13.07.2014

[139404]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние можем да придобием от природата сила, която да ни промени така, че да престанем да си вредим един на друг. Така ще осъзнаем зависимостта си един от друг и това ще ни принуди да се поправим. Всичко това може да се обясни на хората, като им се предложи да създадат помежду си нови по-добри отношения.

Ние притежаваме сила, с помощта на която могат да се поправят лошите отношения между хората и нашият свят да се направи добър. Ако успеем да направим това, то животът ще стане прекрасен.

Такова изменение може да се случи чрез силата на поправяне, която ние да дадем на хората. Но за да привлечем тази сила, на нас самите ни трябва съвсем друго намерение – намерението за отдаване към ближния.

На всичките седем милaрда хора им е достатъчно желанието за постигане на добър живот на основата на добри връзки един с друг. За постигането на това е нужно единствено да се организират семинари между тях, кръгли маси, семейни срещи. Хората ще слушат и виждат колко ние сме свързани и взаимозависими един с друг и ще разберат, че си заслужава да променят своята природа.

А ние сме подобни на скорпиона, който като ужилил жабата, която го пренасяла през реката, загинал и той. Ние няма да можем със своята егоистична природа да направим нищо добро – трябва да я изменим.

Само да се гледат филми за връзки помежду ни не е достатъчно – трябва практически да изменим своята природа. Има огромна разлика между филмите и практическата реализация. Знаем, че може да говорим с много красиви думи на събранието на приятелите, а след като излезем на улицата да станем същите егоисти като всички останали. Няма изход, това е природата ни.

Но за седем милиaрда хора такива намерения са достатъчни. Ние отиваме при тях със светлината, възвръщаща към източника, провеждаме семинари и чрез нас, свише те получават сила, която ще ги промени и ще поправи отношенията между тях.

За сега тяхното желание за наслаждение е малко и не излиза от рамките на този свят. Те се намират в материалното човешко общество, съществуващо на земята. Ето защо ние можем да ги променим като им предадем висшата сила, която ще им подейства и ще поправи взаимните им отношенията.

Но ние притежаваме доста по–голямо егоистично желание и ето защо е необходимо да променим своето намерение на отдаващо. Разликата е там, че ние сме длъжни да престанем да бъдем егоисти. И така другите седем милярда населяващи света ще получат силата да не се жилят един друг. Всеки започва да разбира, че ако ужили другия, те заедно ще потънат в бурната река, като онзи глупак, който пробил дупка под себе си в общата лодка.

Получавайки силата на светлината, човек може да се защити от желанието си да нанася вреда на другите. Той разбира, че не трябва да копае дупка в общата лодка, защото тогава всички заедно ще потънат в морето на своя егоизъм.

И така в следствие на интегралното образование човек започва да усеща, че цялото човечество – това е едно тяло и трябва да се отнасяме към всички като към едно семейство. Висшата светлина ми дава способността да усещам болка от това, че съм ужилил другия. Той крещи „Ох“, а на мен ми става лошо. Не той страда, а аз, защото ние сме едно тяло, точно както ако си ударя крака, усещам болка в главния мозък.

Такава връзка ще съедини всички хора в този свят и няма да е нужно да работят срещу своята природа. Единственото, което ще се изисква от тях: за сметка на семинарите и обединението да почувстват своята зависимост от другите, като при мравките, живеещи като едно голямо семейство – милaрди мравки в един мравуняк.

Тоест на тях не им е необходимо да осъзнават своята егоистична природа. Природата си остава природа, разкрива се само тази неразрушима връзка между нас, която става очевидна. Ние така ясно ще видим системата на нашите взаимни връзки, че нанасяйки най-малката вреда на другия, ще усещаме болка в себе си.

Ето това се нарича обичай ближния като себе си. И в това няма никаква мистика – това е просто разкриване на естествената система на нашите взаимовръзки.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 13.07.2014

[139398]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В какво е същността на кръглата маса? Какво трябва да бъде направено, за да постигнем съединение в кръга?

Отговор: Кръг означава, че се изпълняват условията на семинара. Всеки отменя себе си пред другите и се чувства по-малък от всички. Получава се, че всички ние сме абсолютно равни и благодарение на това се съединяваме в едно цяло, като един човек, с едно сърце.

Ние достигаме до такова състояние, когато престанем да чувстваме себе си, а започваме да усещаме единствено нашето съединение.

Да предположим, че се събираме десет човека. И ако ни се отдаде да се съединим, ние достигаме до следващата степен, където ставаме като един човек, който е равен на предишните десет, плюс някаква добавка, допълнителна мощност.

От ТВ програмата „Среща на световете“, „Съзнанието Израел“, предаване 3, 18 юни 2014 г.

[139151]

Filed under: Духовна работа, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Как да запазим настройката за правилно привличане на светлината, в търсене на силата, която поправя? Тъй като през цялото време ни се иска някак си по-бързо ”да прережем лентата” и да получим светлината, без да работим със себе си. Егоизмът не е готов на такива усилия, но всеки път търси и иска някакъв резултат.

Отговор: Подходът трябва да бъде съвсем друг: без значение в какво състояние се намирам сега, по-важното е как във всяко едно състояние да привличаме светлината.

Но тук възниква следният въпрос: ”Излиза, че във всяко състояние търсиш беди и проблеми, търсиш някакъв недъг – за да помолиш да ти дадат срещу него лек? Но нали всяко състояние ти е дадено от Твореца – тогава как се каниш да Го разкриеш? Вместо това, да проявиш злото, ти всъщност обвиняваш Твореца – Онази сила, от която е дошло това състояние.”

Отговорът е такъв: В своята работа аз приличам на прегърбения старец, който търси изгубеното. Той е мъдър и предварително знае, какво не му достига. И затова може дори да използва проявяващите се недостатъци. По същия начин гостът идва на трапезата при добрия Стопанин с голям апетит, с голямо желание, защото знае, че тъкмо с това ще му достави удоволствие.

Е, така трябва да подготвям своите недостатъци, потребности, проблеми. И тогава аз казвам на Стопанина: ”Поправи ме! Напълни ме! Аз специално съм дошъл при Теб такъв.”

Въпрос: Но какво да правя, ако не мога да се въздържа и вместо мъдър старец съм станал глупак, очакващ нещо, независимо от своите беди?

Отговор: Ти имаш другари, имаш учител, който ти напомня за верния подход. Най-малко веднъж на ден чуваш, че всичко приходящо – е за добро.

Тогава не се отделяй от урока, без да си се запасил за цял ден с онази нишка, която да те пази и надеждно да те свърже с главния.

От урок на тема ”Единството на народа на Израел”, 09.07. 2014

[139175]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→