Конгрес в Сочи. Урок №6

Въпрос: Трябва да вземем потребностите на масите и да ги пренесем в групата, за да могат те да бъдат насочени към всеобщо обединение. Как да съпоставим това със случващото се в Украйна, където в момента се води война?

Отговор: Ти нищо не можеш да направиш. Това е общото егоистично състояние в света, което така се проявява в неговите егоистични точки. Ние дори не подозираме, какви войни се водят. За тях не пишат и не говорят. Нима в Афганистан всичко е наред? – Не. В Африка хората се убиват един друг, и всички си мълчат. А колко още такива горещи точки има?

Съществува общ егоизъм, който за сега не сме в състояние да уравновесим. Ние не можем да предадем на нашето алтруистично развитие такава скорост, с която егоизмът се развива. Затова, отрицателните събития в света се развиват по-бързо, отколкото положителните. Ние внасяме промени, но те все още са недостатъчни. Надявам се, че тази година ще започнем да се издигаме на нивото на нормална компенсация.

Това, което се случва – са ясни, твърди закони без никакви подвеждания от страна на Твореца. Престанете да си въобразявате някаква си висша воля. Има сила, която представя един, единен, общ, постоянен закон. Няма нищо друго!

Никакви съжаления, никакви умиления. Работата е там, че ние излагаме всичко, чрез чувствата на човека на земен език. А всъщност Творецът, Природата, няма чувства! Единствено, за да предадем по някакъв начин методиката, ние я описваме със земни думи от материалния свят.

Затова, всичко, което засяга положението в Украйна и другите региони в света – това е следствие на неравновесието на лявата и дясната сила. Нищо не може да се направи. Трябва да се действа, трябва да се опитваме да уравновесим двете сили.

Въпрос: Но как да се отнасяме към това?

Отговор: Само разпространявайки целта на творението, единството, обединението, нищо друго. Всичко останало не води към нищо. Ние достигнахме до онази част от историята, когато поправянето трябва да се реализира или по добрия начин или по лошия. Затова за сега не може да се направи нищо, защото работи ясен и твърд закон.

От 6-я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[141608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на науката кабала“: Дори и най-малкото животинче представлява сложно съединение от хиляди влакна и сухожилия. А освен това в него има още хиляди съединения, които засега са все още неизвестни на човека. От тук, по аналогия, можем да разберем за онова разнообразие на огромното множество от различни съединителни тъкани и връзки, които трябва да се изучат, за да се постигне целта на творението.

Замисляли ли сме се за същността на процеса, който се нарича развитие? Как от някаква си частица, намираща се в началото на сътворението, от тази невидима микро частица от първично вещество е произлязла Вселенската материя, с цялата и сложност и разнообразие? Съгласно чия програма се е случило това? Кое управлява жизнения цикъл на растенията и животните, на човешкото тяло?

На нас ни се струва, че всичко се е случвало от само себе си. Но нима това е възможно? Възможно ли е да се направи крачка напред без да знаем необходимо ли е това? Тъкмо обратно, ”самотека” ни води само към проблеми.

Но ние упорито си мислим, че в организма ни, или изобщо във флората и фауната има излишни, ненужни части, ”случайно” оставени или забравени от природата. Ние и преписваме пропуски, вследствие на които, сякаш сме преминавали към други варианти…

”Всеки отрицава съгласно собствения си недостатък”. Ние просто пренасяме върху природата шаблона на своето естество.

Но в действителност ”краят на действието е заложен в изначалния замисъл”. В развитието няма нито един детайл, който да не e известен предварително, да не e предначертан и насочен към крайната цел, където тя вече пребивава, в напълно поправен вид.

И затова в този процес няма нищо ново, освен онова, което творението трябва да направи самостоятелно. Всяка секунда развитието ни води и задължава да създаваме този нов, допълнителен елемент – сливане, собствено, лично осъзнаване, разбиране, усещане за връзка с Твореца.

А всички останали неща се развиват, за да могат всеки миг да водят човека към онзи елемент, който той трябва да формира. По този начин, няма нищо, което да не ни е известно предварително, няма нищо случайно, както това се представя от различните философи и учени.

И ние трябва да се стараем, поне някак си да си представим оня механизъм, който съдържа, обхваща творението от начало до край, а също така всички процеси, всичко случващо се с всеки детайл по отделно и с всички заедно, на всички стъпала, които все още не са ни известни и все още са неразбираеми за нас.

Всичко това е подобно на мрежа от сили, система която ни се обяснява от науката кабала в някаква малка степен, на няколко процента. Дори тази част не ни се отдава да си я обясним. Но в края на развитието, тази система ще стане наша, вътрешна и тогава ще я почувстваме, овладеем, ще се проникнем с нея.

Трябва само да разберем: че в нашия свят няма нито един елемент, който да не е свързан с цялата система. Всички закони са обвързани също и с него. Когато той извършва някакво действие, то го извършва по необходимост, защото с това го задължават и излъчва отзив, оказващ определен натиск върху системата като цяло, която по съответен начин реагира и напредва.

Така напредват всички в общността, взаимносвързани от начало до край и от края до началото. И ако в нашия свят ни се струва, че поне малко разбираме нещо – това е нищожна част от онази система, която ни предстои да разкрием. И всичко това се нарича ”наука кабала”.

От урока ”Същност на науката кабала”, 19.08.2014

[141801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Конгрес в Ню-Джърси. Урок №4

Как да разкрием Твореца? Всъщност, в това се състои и създаването на световете, на цялото човечество, на цялата ни продължителна история, в която ние не разбираме, откъде и накъде отиваме, какво се случва с нас всяка минута.

Така ние се развиваме, без да разбираме и без да знаем в какво се състои причината за всяко едно събитие. Но веднъж ние достигаме тази точка на развитие, от която можем да започнем да разкриваме причината и същността на всичко случващо се с нас.

През стоящата пред нас реалност ние можем да разкрием какво я задвижва. С други думи, аз съществувам в света. Това означава, че аз усещам, че съществувам в тялото. Аз имам чувства и разум и в тях усещам своето съществуване, а също така в тях аз възприемам реалността, в която се намирам. Тази реалност съществува и се променя.

Излиза, че съществувам аз и обкръжението. Обкръжението включва в себе си всичко, което мога да възприема в своите осезателни органи.

Кабалистите казват, че има такава всеобхващаща сила, стояща зад цялата тази реалност – отвътре и отвън, някаква сила която прониква кръгово и извършва действието – извън мен и вътре в мен.

Ако е така, то преди всичко аз трябва да различа някаква базова точка, от която ще започна да определям, какво се променя отвън, и какво отвътре, и от тази точка ще започна да разпознавам тези предмети. Тази вътрешна точка е моето Аз и в нея има едно единствено свойство за възприемане – „аз – чувстващият”.

Сега ми е дадено упражнението – постоянно, непрекъсващо се, в продължение на целия ми живот. Как през всичко това, което се променя в мен и около мен, в чувствата ми и в разума и в онова как аз в своите вътрешни промени възприемам външните промени, как чрез всичко случващо се в мен и извън мен аз разкривам неуловимата сила, неосезаемото желание, което извършва всички тези действия, всички тия промени.

Тази сила, през цялото време ме удържа в някакво състояние, променя тези състояния и постоянно променя обкръжаващите условия. Ако аз бъда внимателен и чувствен, стараейки се да запазя способността си за анализ, да проверявам и разпознавам тази сила, то постепенно ще започна да я разпознавам по всичко случващо се в мен и извън мен. От това аз ще започна да разбирам и усещам – дотолкова, че няма да се отнасям към своите вътрешни и външни изменения, а ще виждам причината – силата, реализираща тези действия.

Ще знам, защо тя прави това, по каква причина, с каква цел, какво желае с това, как тя през цялото време ме учи да я усещам, разбирам, разкривам, до такава степен, че да отхвърля всичко външно т.е. себе си и обкръжението и да видя, че аз (това е вътрешната точка от където през цялото време съм се опитвал да разкрия тази сила) и тази сила – сме слети в едно.

И няма тази външна реалност, няма го моето тяло, моите чувства и разум, няма го обкръжението с цялото ми безредие, няма света пълен с хора. Всичко това изчезва, и остава единствено връзката между мен и тази сила. А всичко случващо се между нас, е било само, за да развие пряката ни връзка, такова съединение, което се нарича сливане.

Това е нашата работа. А за нея ние трябва да излизаме между широката публика, да се съединяваме с групата, да се учим да участваме в различни мероприятия. Всичко това е, за да се доведем ние самите до такава духовна работа, когато постоянно се стараем да разкрием тази външна сила, което управлява всичко и определя всичко.

От 4-я конгрес Ню Джърси, 08.08.2014

[141454]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

 „Ако жената зачене (тазриа) и роди момченце.” Жената – това е Малхут, раждащата душите. „И роди момченце” – т.е. мъжкото и женско начало не са включени едно в друго, както се случва в онзи свят, където душите се раждат с мъжко и женско начало.

Защото низсиште със своите грехове довеждат Малхут до това, че мъжкото и женско начало на душите не могат да се обединят в онзи вид, в който те се спускат отгоре по двойки, мъжкото начало с женското.

Затова е казано: ”И роди момченце” – понеже в този свят е разкрито само мъжкото начало, невключено в женското. („Книга Зоар с коментар на Сулам„. Глава „Тазрия„, п.23)

В духовния свят мъжкото и женско начало – свойството отдаване и свойството получаване – се намират в правилни състояния. Те са взаимно свързани помежду си и се допълват едно друго, т.е. зачеват и раждат новия живот от своята лява и дясна линия. Но доколкото зачеването и раждането не се случват едновременно, поправянето се осъществява сменяйки се. Затова жената ражда и мъжката, и женската страна.

Жената – това е висше стъпало, което побира в себе си решимото (духовните гени) и ги развива в себе си. По такъв начин се ражда душата, но само при условие, че нашето тяло, т.е. нашите желания съпътстват целия духовен процес.

В хората от нашия свят души няма, на материално ниво – това е животинска субстанция. Ако искаме в нас да има нещо човешко, ние трябва да развием своята душа, тогава ще се наричаме „човек”.

Във всеки от нас има духовни гени и ние можем да способстваме за тяхното девет-месечно вътре-утробно развитие в Малхут, издигайки там нашите желания и въжделения и правейки всичко, за да се развиват нормално духовните гени. В крайна сметка, от така нареченият девет-месечен духовен период – девет последователни процеса, които преминават над тях – се образува душата.

Затова на животинско (материално) ниво ние трябва да съществуваме в онзи вид, в който ни кара да функционираме природата, историята, обществото и т.н., а всичко останало да се пренасочва над това, заради развиването на духовния ген.

Въпрос: В духовния свят мъжкото и женското начало са свързани, а в нашия свят всичко е разпиляно, разбито, разделено, ражда се отделно. Това означава ли, че ние трябва да съединим тези две начала и да се върнем към духовното състояние?

Отговор: Всички духовни сили са устремени към това, да се реализират духовните гени на всеки човек и от тях да се създаде един единствен организъм, една единна душа. В нея няма никакво разделяне – тя е една и е подобна на Твореца!

Във висшия свят няма понятие „женска душа”, „мъжка душа“, защото там цари пълна хармония на взаимно допълване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138672]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Не осквернявайте душите си с никакви пълзящи и не се осквернявайте с тях, защото ще станете нечисти. Тъй като Аз съм Бог, Всесилен ваш, освещавайте се и ще бъдете свети, тъй като Аз съм свят и не осквернявайте душите си с никакви гадове, пълзящи по земята. Тъй като Аз съм Бог, който ви изведе от страната египетска, за да съм Всемогъщ. Бъдете свети, тъй като свят съм Аз. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:43-11:45) 

Ако използваме всичките си желания, поправяме ги правилно, ще достигнем стъпалото на светостта – пълното отдаване и любов към ближния.

В Тора постоянно се повтаря: ”Аз ви изведох от Египет”, защото да излезеш от собствения си егоизъм може само под въздействието на Висшата светлина. От нас се иска само желание.

Всички глави на Тора оповестяват за служене на Твореца, за духовните закони, за проявата на егоизма във всичките му форми и тяхното последващо поправяне. Егоизмът може да се изразява на всеки език: с езика на музиката, на думите, картина, танц – с каквото поискаш.

Главното е да го разберем правилно, да го поправим с помощта на Висшата светлина и да го употребим в правилния му вид – за отдаване и любов. Тогава ще станем като Твореца: ”Тъй като Аз съм Бог ваш, освещавайте се и ще бъдете свети”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138346]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И всяка гад, която пълзи по земята, това е мерзост и не трябва да се яде. Всичко пълзящо по корем и всичко, което ходи на четири крака, и всякакви многокраки от пълзящите по земята не яжте, защото това е мерзост. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:41-11:42)

Пълзенето по земята по корем – това е най-ниското стъпало на егоистичните желания. Невъзможно е да бъдат повдигнати до ниво за ползване – употребявани за храна.

Понеже какво означава храна, прехрана? Ти взимаш желание от животинско ниво и го използваш за оживяване на човешкото ниво. А този вид желание дори не се откъсва от земята (от егоизма). Но всичко това са алегорични картини. Всъщност, трябва просто да откриваш в себе си такива желания и да ги сортираш.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138344]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгрес в Сочи. Урок 4

Въпрос: Как да преодолеем усещането за неравенство между новите и големите, опитни другари?

Отговор: Не разбирам, в какво се проявява усещането за неравенство? Човек прави всичко, което може, така, както и всички. Той постоянно се опитва да работи над себе си, за да се анулира, да се свърже с останалите. Каква е разликата – голям ли е той, малък, начинаещ, опитен, с някакви особени качества? Това няма значение.

Ако всички около мен са велики, на мен ми е по-добре, тъй като получавам от тях добри примери и се устремявам напред. Мислейки за своята духовна реализация, помагам на целия свят. Тъй като никой не прилича на другите!

По мое време аз бях като бебе в ръцете на пет-шест кабалиста, които са учили при Баал а-Сулам. Какво съм представлявал тогава, кой съм бил за тях? – Никой. Но те се отнасяха към мен много внимателно, учтиво.

Видях, че те не ми разказват всичко и много премълчават. Постепенно все повече ми се проясняваше, кое и защо, така че и аз нямах никакви претенции към тях. Когато се намирах в духовни падения и ходех отпуснат като във вода, те ме ободряваха, уверявайки ме, че след две седмици всичко ще ми се разкрие. И макар че това беше лъжа, в мен е останало впечатление от тях като за любящи бавачки.

Така групата трябва да се отнася към всеки от своите другари.

От 4- я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[140901]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Само източникът и кладенецът, вместилището с вода, остават чисти, а онзи, който се докосне до трупа в тях, е нечист. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:36)

Ако трупът падне в източник на вода, тя все едно остава чиста.

Между другото, водата, в която се намира трупът, по-рано се е смятала за лечебна. Някога на гробищата, където е погребан Ари, имало кладенец за измиване – яма, пълна с вода, където преди погребение измивали труповете. Хората специално ходили там и се потапяли в тази вода, за да оздравеят. След това тази яма била заровена.

Съществувало народно поверие, че е полезно да се миеш с онзи сапун, с който са къпели покойника. Тоест това са онези средства, които поправят даже мъртвия, т.е. дори мъртвото желание.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138342]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

А от птиците, ето от тези трябва да се гнусите, не трябва да ги ядете, това е мерзост, това са: орел, грифон и морски орел. И коршун, и сокол по неговия род. И щраус, и сови, чайки и ястреб и неговия род. И кукумявка, и корморан, ибис, бухал, пеликан, и сипка, и щъркел, чапла и нейния род, прилеп, папуняк.

И всяко летящо насекомо, придвижващо се на четири крака – това за вас да е мерзост. Но ето тези вие може да ядете от всякакви летящи насекоми, придвижващи се на четири крака, които имат колене над стъпалата, за да скачат… (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:13-11:21)

Тук се изброява цялата градация на човешките желания. Постепенно, според степента на напредъка, аз започвам да проявявам в себе си своята вътрешна същност и да виждам тези наименования над себе си. Те са като надписи. На мен ми става ясно каква е гематрията (числовото значение) на даденото желание, неговото наименование, неговите свойства. Изведнъж започвам да усещам, че разбирам описаната в Тора биология, зоология, ботаника. Тя е в мен.

А всеки, който нещо е носил от трупа им, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:25) 

Одежда – това е външният екран. Ако се докосна до непоправено желание, то падам и губя екрана. Затова трябва да поправя това желание – да го измия с вода, със светлината на милосърдието.

Ако не мога да го поправя, защото то изведнъж е отслабнало и аз сега не съм в състояние да работя с него за отдаване, то трябва да се отдалеча от източника на съблазън, т.е. да изляза зад пределите на стана.

Когато започна да постигам това, всички текстове на Тора изплуват в мен, дори и ако не ги зная. Те оживяват и ми стават понятни. Защото как авторът е писал Тора? – От това, което е разкрил в себе си.

Той не е бил нито биолог, нито зоолог, не се е разхождал по полята, горите и планините. Нима е видял тези свойства, особено щрауса и другите животни, които по тези краища никога не са обитавали? Всичко това се разкрива в човека.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138338]  

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→