Въпрос: Някои специалисти, в това число психолози, вече разбират, че човешката природа е егоистична. И все пак това съждение много рядко може да се чуе…

Отговор: Проблемът е друг: те не разбират, че тук се крие източникът на всичките ни проблеми. Те не могат да отделят момента, че с това е обоснован целият ни живот, без да свързваме едното с другото. По тяхното мнение, живеем лошо по някакви си други причини.

На психолозите трябва да им се отворят очите за връзката на нашите текущи състояния и злото на човешката природа. Оказахме се в друга ситуация, обладавайки сляпата природа, но за тях това не означава, че едното е предизвикано от другото.

Въпрос: Една жена психолог, с която разговарях, смята, че случаен човек, стига да е във властта, по своята егоистична природа ще прави онова, което правят и останалите.

Отговор: Тя е права. Виждаме това на практика, наблюдавайки всичките партии и техните лидери в целия свят. И работата не е даже в егоизма, а в онова, че ”сърцата на царете и на власт-имащите са подчинени на волята на Твореца”. Всички те прокарват в живота замисъла на творението.

И затова, които и да са те, всичко зависи от нас: ако успеем поне мъничко да изменим своята природа, то ще призовем доброто. Друга възможност няма. Какво да правим с глупавото желание за наслаждаване? Трябва да го предвижваме напред посредством бедите. Удар след удар и т.н… Тези сили се прилагат към желанието, за да го подтикват към доброто. Те ни развиват и действат на постоянна основа.  Казано иначе, това е светлината, която идва и ни притиска от всички страни.

Какво мога да направя? Само едно: мога поне малко да променя злото си на добро. Тогава ще стана подобен на светлината и ще усетя, че тя ме движи към доброто.

По такъв начин светлината остава непроменена, етапите на моето напредване – също, и само аз се променям към по-добро: като дете, аз се съгласявам с натиска, който ще ми окажат татко и мама. Смятам, че това ми е от полза – и тогава моят отклик се променя, моето възприемане на процеса: влизам в него осъзнато, с разбиране и с усещане, благодарен съм на онези сили, които ме развиват. Ето това е всичко, което е необходимо: да се постараем поне капка от нашето зло да превърнем в добро.

Действително, не съм способен на това – и все пак моля за помощ светлината, която ни връща към Източника. Защото светлината е универсалната сила на Природата, неизменно водеща ни напред. Но аз мога сам да предизвикам малко проблясване от нея, което да ме промени. При това общата картина ще си остане същата.

От урока по вестника „Народ“, 29.08.2011

[52972]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, ние трябва да се грижим за намеренията. Без намерение книгата няма да ни помогне и ученето няма да бъде ефективно. Всички поправяния произтичат само съгласно намерението. Защото имено то създава различията между всички части на природата – неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Имено намерението строи в нас образа на човека. Целият заключен в нас слой желания (авюит), всички негови възможни напълвания, различни състояния, всичко това слиза свише. Отдолу трябва само да добавим намерението, какво именно желаем. Ако не задействаме намерението си изкуствено, със сила, то все пак ще се прояви, но в своя естествен, егоистичен вид. И тогава ще напредваме по пътя на страданията.

Ако искаме да напредваме по краткия и добър път, по пътя на Тора/светлината, трябва само да добавим намерение. У нас няма нищо повече. Затова всички наши надежди и очаквания трябва да разкрием по време на четенето на книгата „Зоар”.

Човек трябва да провери как си представя своето напредване в духовното, в земния живот, какво му е угодно, какви са намеренията му, които може да присъедини към четенето. Това е процесът на самопознание: какъв съм аз. Защото в намерението всъщност има и човек. А всичко останало е Творецът.

Намерението ни строи, създава образа на човека чрез съвкупност от чувства и разум. Защото те, в крайна сметка, са цялата кръгла сфера на Малхут на Безкрайността, съвкупност от всички усещания и разуми. И после какво? Какво искаме да построим от целия този материал? Това е и намерението – екранът и отразената светлина, които строят духовния парцуф. Без намерение няма парцуф, няма образ, няма форми.

От урок по книгата „Зоар”, 29.08.2011

[52950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как работата ни се съчетава с действието на светлината възвръщаща към източника?

Отговор: В групата ние трябва да разберем, че действаме и се обединяваме с цел да достигнем свойството на отдаване, за да се възцари то между нас.

От друга страна човечеството като цяло не трябва да се безпокои за това. То просто трябва да мисли за по-добър живот, тази задача му е по силите. В неговата картина за света засега няма ”Творец”, тоест съвършеното свойство, което искаме да разкрием във взаимовръзките си.

“Творецът” това е разкриващият в Малхут образ на отдаване, Зеир Анпин на света Ацилут. Важно е да се помни, че постигаме не него, а явленията, които поражда в Малхут, и не повече. Съответно не трябва да си представяме Твореца като нещо външно. Няма Творец без творение. Това е много важно: ако макар и само за секунда си Го представиш някъде там, отвън, извън себе си, тогава се намираш в идолопоклонничество.

Виждаш, колко е объркан светът и колко далече е от истинската картина.

Обаче сега повече не е и нужно. Не случайно Баал а-Сулам пише, че всички могат да останат верни на религиите си, главното е хората да се обединят. Благодарение на това обединение в тях ще се възцари силата на отдаване, ако обезпечим правилното намерение. Затова се и наричаме ”Исраел”, което означава ”право към Твореца” (яшар–ел). Ние сме главата на парцуфа, а народите на света – неговото тяло.

Главата е намерението, а тялото действието. Народите трябва да извършват действия. Какви? – Действия по отдаване. Само така ще постигнат равновесие по между си, но не повече. А ние ще работим над намеренията, и тогава чрез нас светлината ще се разпространи върху всеки. Защото с тях заедно съставляваме общата духовна ”конструкция“.         

Из урока по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52742]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато има много хора, стоящи в стая, в която е горещо, винаги ще има един човек, на когото ще му е студено, и ще заставя останалите да изключат климатика. Да речем, че по-голямата част от човечеството може да се адаптира към неизбежни промени. Но какво трябва да правим с онези, които са заседнали и не са готови да излязат от сегашното състояние?

Отговор: Важно е да поправиш себе си, а не света. Вярно е, искам да извършвам външни действия и да се опитвам да помагам на хората да разберат процеса и метода на себепоправяне. Обаче по същество се грижа само за това, как да поправя себе си, а не да поправя ближния. Давам му метода във възможно най-внимателна форма, но не го карам да действа; това вече е негов избор.

Затова не притесняваме хора, които не са готови за промяна по никакъв начин или форма. Те все още не са узрели за това. Когато разпространяваме кабалистичната методика, оставяме всеки човек да я оцени за себе си. По безброй поводи вече съм заявявал, че не ме е грижа как хората възприемат нашето послание. Вслушвам се в техните отговори само за да подобря представянето: да кажа нещо по нов начин и да отговоря на въпрос, който тревожи някого. Но ако съм дал всичко, което имам, а човек все още отхвърля и проклина думите ми, то аз се отнасям към него с уважение. За мен това също е знак на успех, защото съм успял да го докосна и да разкрия неговото съпротивление. Това е правилната реакция за него днес и нищо не може да се направи.

Обръщаме се към външния свят само за да подобрим себе си. И ако направим това максимално, то нямам никакви оплаквания за отговорите на хората. Да почакаме още година или още пет.

Но ако прекалим, това ще бъде насилване и няма да оставим на човек възможност за свободен избор.

От урок по вестника „Народ”, 29.08.2011

[52963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако съм паднал, какво трябва да направя, за да продължа да напредвам?

Отговор: Когато си паднал, преди всичко съжаляваш за това и желаеш да излезеш от падението, да се издигнеш над своята природа, която повече не можеш да търпиш. Дори оправдаваш това падение и разбираш, че „Няма никой освен Твореца”.

А после постепенно забравяш за това и се връщаш към обичайното състояние, мислейки, че не е нищо страшно, всичко се случва. И така – до следващия удар.

Колко удара ще са необходими – зависи от това, доколко ще се присъединиш към този разум и от това, колко работиш над своите падения с помощта на групата. Тя трябва да стане резерв за теб, който акумулира целия твой разум през времето, когато напълно се намираш във властта на чувствата, за да го уравновесява.

И обратно, когато попадаш под властта на хладния, сух разсъдък и дори не знаеш как да оживиш чувството в себе си, за да се вдъхновиш от духовното, получаваш чувствени впечатления от групата.

Но никога не можеш едновременно да притежаваш и чувството, и разума. Ето защо ни е така необходима връзката с групата, която може да компенсира липсващата противоположност и някак да ги съедини двете. При условие, че се склоняваш пред групата и си готов да приемеш нейната горчивина, тогава можеш по някакъв начин да съединиш в себе си сърцето и разума.

Макар на практика те да не се съединяват, защото все още не се съединяваш с групата истински, но все пак тя ти влияе отдалече. И това косвено, „обкръжаващо” влияние ти позволява някак да включиш в себе си двете противоположности. А това вече ти помага малко да разбереш какво е духовното и какво означава съединяването на тези два полюса, когато чувствам и едновременно разбирам духовното – на едно и също място.

Това е изключително особено усещане, в което има разбиране. В нашия свят такова нещо почти не се случва.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 08.08.2011

[52735]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В наше време се намираме в особено състояние, когато за първи път човечеството престава да разбира своето желание. Става много важна промяна – цялото човечество се прехвърля от първото, „неживо” стъпало на второто, „растителното”.

За сега все още е само началото и то е неразбираемо за нас. Но постепенно ще ни дадат да разберем, че природата, нашите желания, висшето управление, обичайният привичен живот – всичко е относително и зависи от някакъв неизвестен за нас фактор, който не сме знаели никога преди, не сме чувствали и не сме взимали предвид.

Този фактор наричаме: общество, обкръжение, глобално и интегрално човечество, новата връзка между нас, която се разкрива днес. Но на практика демонстрират на човек, че се намира в съвършена и тотална зависимост от цялото човечество, изцяло е в неговите ръце.

Искат да ни покажат, че излизаме из под неосъзнатото подчинение на висшето управление, под което безропотно сме съществували преди на „неживото ниво”, мислейки, че такъв е животът и трябва някак си да се приспособяваме към него – няма какво повече да се прави.

Но сега вътре в този живот ни показват още един компонент – фактора обкръжение. Фактически, това не е външно обкръжение, а висша сила, която ни се разкрива под такава форма. Човек започва да чувства, че зависи от обкръжението, а обкръжението зависи от него и те взаимно си влияят един на друг.

Всъщност, става разкриването на управлението на Твореца относно човека. И съгласно с това, човек трябва да се променя, за да се спаси от приближаващите се проблеми и беди, тъй като той остава с желанието за наслаждение.

Започват да му се разкриват различни явления, в които той се усеща получаващ. Чувства, че има някой даващ, и той зависи от този даващ: от обкръжението, от света. Така става разкриването на светлината, висшето управление спрямо човека.

И когато човек разбира, че изцяло зависи от обкръжението, преминава на втория стадий от развитие – „растителния”. Той е заставен да отдава на обществото, от което получава, като разбира, че тук действа законът за взаимност и не е възможно да е добре за мен и за обществото, ако само ще получавам.

Човек вече спира строго да дели света на „себе си” и на „тях”, тоест всички останали. Намирайки се на „неживото ниво”, се е стремял само да получава, но тъй като го е правел инстинктивно, неосъзнато, то това не се е считало за получаване! Просто се е подчинявал на своята природа.

Но сега, когато се издига на „растителното стъпало”, трябва да извършва осъзнати действия и да отдава в отговор. Тоест да измени това поведение, което на 100% се е смятало за правилно на неживото ниво, даже без да гледаме, че е вземал за себе си и е крадял – но на това го е задължавала природата му.

А сега му дават малко свобода от самия себе си, от своята природа и съответно трябва да действа, като отдава на обкръжението. Сега целият свят трябва да достигне до това – освен да получаваме от обкръжението, трябва да му отдаваме.

С това изпълняваме неживото стъпало на своето развитие. Всички следващи стъпала: растително, животинско и човешко ще допълват първото неживо стъпало. Колкото ми се разкрие над неживото стъпало, че се намирам в своя егоизъм – толкова ще поправя това егоистично начало и ще се върна обратно на неживото стъпало – към робското изпълняване на законите на природата, но вече осъзнато и доброволно.

Затова, всичко се основава на неживото ниво. Вътре в тази АВАЯ е затворено цялото творение, цялото отношение към него от висшата сила.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.08.2011

[52675]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Отчитайки страданията и ударите, с които светът се сблъсква, от кой момент ние като група, ще започнем физически да се готвим за масовата, глобална криза? Не е ли време да помислим за закупуване на обща земя, където ще сформираме кабалистична община, ще живеем и ще произвеждаме продукти за изхранване?

Отговор: Не бива да се отделяме от света, напротив, да бъдем с него, за да го увлечем към поправяне. Освен това, за да създадем правилно селище е необходимо болшинството от нас да са придобили свойството на отдаване и любов, иначе ще създадем кибуц, колхоз, а не обществото на бъдещето – кабалистична община.

[52443]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Баал Сулам, вестник „Народ“: Ясно е, че свойството егоизъм, заложено във всяко създание е условие, неотменимо произтичащо от самия факт на неговото съществуване. Без това изобщо не би могло да бъде обособен самостоятелно съществуващ обект.

Едновременно с това, то никак не противоречи на свойството алтруизъм в човека, но възниква необходимост да се издигнат между тях трайни граници. Законът за егоизма е длъжен да съхрани цялата си действеност единствено, в степента, в която обезпечава минимални потребности, а от целия излишък над тази мяра е дадено правото да се откаже в полза на ближния.

Всъщност,обезпечаването на минимални потребности не е егоизъм. Тъй като човек съхранява себе си чрез насъщната необходимост, за да може в останалото да извърши отдаване на ближния. С други думи, поради алтруистичното желание той се задължава към необходимото обезпечаване с желание да получава.

Разбира се, всеки, който постъпва по този начин, трябва да се счита за голям алтруист. Ако някой отстъпва и най-малката своя част за благото на ближния, подлагайки по този начин собственото си съществуване – това вече е абсолютно неестествено. И може да го направи само веднъж в живота си.

Тора говори за това много ясно. Например, ако двама човека са се оказали в пустинята и единият от тях има вода, която стига само за него, той е длъжен да я изпие сам и да не я даде на другия. Не трябва да я подели с другия, за да умре заедно с него. Такъв е закона и няма място за чувства.

Желанието за получаване трябва да се съхрани и само над него строим отдаването. В основата лежи насъщната необходимост – това, което съм длъжен да получа, без да изпадам напразно в „праведност“. А над него лежат всички степени на духовен подем: от абсолютна ненавист към ближния до абсолютна любов към него.

Ние развиваме желанието за получаване според степента на неговия ръст: колкото то е по-голямо, толкова по отдаващи ставаме. При това всичко  тук се оценя изключително по отношение на ближния – това е нашия съсъд. А напълването е екран и отразена светлина или просто светлина, Творец, свойството отдаване.

Ето защо при външно отдаване не е важно ближният ли е той или Твореца. А вътрешното отдаване се прави само там, където съм длъжен да напълня себе си, за да поддържам собственото си съществуване. Долу – съм длъжен да получавам, а горе трябва да отдавам. Долу – аз съм „животно“ и не трябва да се стесняваме от термина. А горе съм човек – адам, подобен (доме) на Твореца.

Така строим себе си – много просто, ясно и отчетливо, без излишни съмнения и объркване.

От тук става ясно, че народната любов е основа за всеки народ, така както и основа за всяко самостоятелно съществуващо творение е егоизмът, без който то не би могло да съществува в този свят. И народната любов, свойствена за индивида е основа за самостоятелността на народа, съществуването и унищожението на който зависят само от нея.

От тук можем да разберем принципите на отношение на човек към себе си и обкръжението, на народа към себе си, към съседите си и към целия свят, а също на цялото човечество към себе си и към Твореца. Тук действат ясни и непреложими закони: ако някой иска да ме убие – аз трябва да го убия. Ако имам храна достатъчна само за себе си, то никому не я отдавам – за да съхраня живота и да продължа да отдавам.

Алтруизмът започва над насъщната необходимост. За да се постигне мир с другите народи, аз трябва преди всичко да обезпеча своето съществуване – само тогава ще бъда готов за света. Отначало трябва да се уверя, че ни е обезпечен живота, здравето и всичко необходимо, а след това всичко останало. Не трябва да се хвърляме в безпочвени авантюри със закрити очи.

Обезпечи си надеждно съществуване – а след това проявявай любов, но отново съгласно ясни закони: започвайки с най-близкото обкръжение и разширявайки постоянно този кръг. Трябва да действайме съобразно своя егоизъм. „Близките“ – са най-чистите желания, които е най-лесно да бъдат поправени през първия етап. Такъв е редът: човек се грижи за себе си, за семейството, за своя град, за страната си и накрая за всички в света.

От урока по вестник „Народ“, 28.08.2011

[52846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес попадаме в едно особено състояние, когато откриваме, че няма как да оцелеем, ако не достигнем силата на обединението. Но при все това трябва да изясним за какво ни е тази сила?

Дали за това по-добре да се устроим на стъпалото на този свят и вместо злата сила, която ни е подчинила, да призовем силата на доброто и да постигнем равновесие  на сегашното си стъпало. Или все пак искаме да се издигнем по-високо и да ни властва силата на отдаване и  да разкрием величието на това отдаване само по себе си.

Възможно е да се стремим към силата на отдаване, просто желаейки да уравновесим силата й на получаване и спокойно да живеем в този свят. В такъв случай искаме да използваме силата на отдаване в подкрепа на егоистичната сила, което се нарича отдаване заради получаването. Или все пак искаме да достигнем получаване заради отдаване.

В това се корени целият въпрос: кой искаме да ни управлява – свойството на отдаване или егоистичното свойство?  В това се съдържа цялата свобода на нашия избор. И за това говори молитвата, която се нарича „молитвата на 18-те благословения“ – за каква милост отправям молбата си?

Искам ли да се издигна на стъпалото на отдаване и да доставям радост на Твореца, да достигна вяра над знанието, да използвам всичките си желания в полза на отдаване и дори да получавам заради нея, така че цялото ми желание за наслаждение да работи заради отдаване? Или говоря само за земния си живот и искам да го направя по-хубав?

В това се състои огромната разлика: дали ще съществувам на животинско ниво или на човешко. Това е качествена разлика. На животинско ниво възприемаме живота си като живот на тялото и усещаме този свят, както днес: своето тяло, обкръжаващия свят с всичко, което се случва с него.

Заради съществуването на това тяло живеем – всеки сам за себе си. Затова сме готови да уравновесим живота си чрез силата на отдаване с цел да постигнем по-комфортно, по-приятно, по-спокойно съществуване.

Има и друг вариант – издигаме се на стъпалото «Човек» и спечелваме вечното съществуване над материалния свят. Материята свършва по-ниско – на неживото, растителното и животинското ниво. В нашия свят всъщност няма друго стъпало, няма стъпалото човек. Човекът е стъпало, включващо в себе си ума и сърцето, което означава желанието и мисълта, анализа.

Това е, което израства от нашия ум и сърце, но не от тялото. Информационните гени (решимот) – данните след разбиването се съединяват заедно: всичките сърца, всичките желания се съединяват в едно сърце като в един човек и всичките ни намерения, тоест мисли и разум също се обединяват. Това обединение създава образа на човека като някакво виртуално същество, несъществуващо в материя, изградено не от електроните и молекулите на тялото.

Ние сами го изграждаме, съединявайки всичките си мисли и желания. И така започваме да съществуваме на по-високо стъпало, което се нарича ниво човек (Адам), което значи „подобен“ («ДМ» – доме) на Твореца. Защото тогава желанията и намеренията ни започват да действат като духовен съсъд: вътре в него е желанието, а над желанието е екранът.

Това означава да бъдеш човек: „прачовек“ (Адам Кадмон), човек на световете Брия, Ецира, Асия. А нашето тяло не се нарича човек. Наричаме го така, правейки сметки за бъдъщето, очаквайки, че то ще ни доведе до това, да станем човеци.

На това е посветена молитвата: да ни помогне заедно да съединим своите сърца, тоест желанията, мислите, и намеренията, така че да съставим от тях пълен образ на човека, на самостоятелната личност.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 25.08.2011

[52560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - Няма коментари→

Ние започваме да се развиваме и да растем от този свят – най-нисшата реалност, спуснала се от света на Безкрайността по 125 стъпала, през 5 свята, до най-ниската точка. Стигайки до това  ниско ниво, искрата на светлината се е промъкнала от най-последната духовна степен в този свят и започнала да оформя материята.

Материята започнала да се концентрира, да се формира, да се съединяват частица по частица. По такъв начин, е започнало връщането назад – поправянето на разбиването. С това е започнало формирането на нашата Вселена: неживата, растителната и животинската природа.

Всичките тези стъпала са резултат от съединяването на материята във все по-сложни структури, всичките и части работят за общото благо, един за друг. Силата на светлината, силата на природата съединява отделните елементи, и така се образува неживата материя с цялото и многообразие. Материята се образува благодарение на съединяването на противоположни частици по определени закони.

А след това се образува растителния материал, където противоположните частици се свързват в още по-сложни структури. Те са отдалечени много една от друга, но независимо от това се съединяват.

След това се заражда животинската материя, всяка част на която усеща себе си отделена и иска да съхрани съществуването си в егоистична форма. Но за сметка на природните сили, всеки от тях все пак се съединява с останалите и всичките те създават животното – живото тяло, способно да съществува, независимо, че вътре в него съществува противоречие и съединяване на полярни елементи.

Тях ги съединява особена сила – силата на светлината, на Твореца, силата на взаимното отдаване, независимо от силата на творението, егоистичната сила, намираща се вътре във всеки. Тези две сили започват да действат в обща хармония.

Не е възможна хармония, ако няма две противоположни сили, които се съединяват заради една единствена цел, общия интерес за някакво си много по-висше състояние. А висшето състояние – това са общите интереси на тялото: растителното или животинското.

А след това благодарение на развитието на материята на животинско ниво, то достига нивото на човека от този свят, още по-сложно същество – агресивно и егоистично. Всяко същество от стъпалото ”човек от този свят” открива себе си противостоящ на всички останали хора.

И когато той достига до предела на егоистичното си развитие, то открива, че ако желае и по-нататък да съществува, ще му е необходима втора, противоположна сила – сила за отдаване. Тъй като в него се е развила силата на егоизма, но какво да прави с нея по нататък? Тя само ни разрушава. И тогава разбираме, че сме задължени да получим сила за отдаване, силата на обединението.

Усещането на недостиг на сили за обединение, без който не можем да се разминем – това е усещането на кризата, разбиването, крушението на отминалите ценности. То се разкрива направо вътре в нашето съществувание, вътре в живота ни. Абсолютно във всичките области на живота, във всичките занимания на човека от този свет, откриваме, че не можем да постигнем равновесие, хармония в тъй наречения ”живот”.

Тъй като животът е изграден на основата на две сили: получаване и отдаване. И действайки само с едната сила на егоизма, не е възможно да се съществува. Така природата, в резултат на развитието ни, на стъпаловидната еволюция, крачка след крачка ни води към извода, че ни е необходима втора сила – силата на обединението.

От урока от книгата Шамати, 25.08.2011

[52548]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→