Реплика: В духовното Моше е главата, а народът – тялото. Затова задачата на Моше е да присъедини народа към себе си. И ако трябва да говорим за истинския лидер, то това е най-тежката работа, пълна с болка, кръв и сълзи.

Отговор: В егоистичния свят всичко става съвършено обратно: лидерът предпочита властта и парите. А в движението към целта изглежда по-друг начин.

Прочетете “Псалмите“ на цар Давид, където той или възхвалява Твореца, или пише за собствената си нищожност. Това е съвършено различен подход.

Цар Давид от сутрин до вечер е зает само с поправянето на своя народ, с това да го приближи все повече към свойството на отдаване и любов. Той е централният организатор на народа, като едно единно алтруистично цяло. Неговата задача е да събере цялата маса в едно семейство.

Това е работата за всички министри, за всички държавни системи, загриженост за това как да се управлява огромната маса хора, така че да могат в последствие да се сближат и да почувстват себе си като едно общо цяло.

И той е отговорен пред висшата сила, пред Твореца. Какво вътрешно напрежение трябва да има, вътрешна самодисциплина, за да може всяка секунда от живота, без отпускане, да си посветен на това?! Невероятно. Това е крайно взискателна, много сериозна работа над себе си.

Защото тук трябва да се вземе предвид всичко: как спиш, ядеш и се обличаш, как разговаряш, какво правиш, – къде е твоята глава във всяка една секунда от времето. При това тя постоянно трябва да се намира само в състоянието на подем. Както тиктака часовника: още секунда, още и още, така и в него това постоянно трябва да тиктака.

Ако попитаме човека от нашия свят, готов ли е той да стане такъв лидер, то той ще отговори : ‘‘Не. Това е такава височина и задължение. Аз дори не мога да се доближа до тях‘‘.

Затова преди лидерите в Израел са се назначавали от Твореца или пророка, тоест са били на такова ниво, когато в нищо не са принадлежели на себе си.

А днес всичко се обърнало наопаки: корупция, алчност за плячка, най-важното е да си построим някаква вила или да се сдобием с някакъв остров. С това Творецът показва на народа, че всичко свърши, необходимо е да се върши работа над себе си, защото лидерите, които днес порастват от масите, не могат да бъдат други.

Излиза, че масите трябва да се променят, приемайки  върху себе си сериозното задължение за нравствена промяна, или нищо няма да се получи и бъдещите лидери ще бъдат много по-лоши, отколкото сегашните.

Припомняйки си лидерите с 50 годишна давност, ние говорим какви идеалисти са били. Така ни се струваше тогава. Но всъщност, всички те са били носители на същите егоистични идеали. Но тогава все пак е преобладавало разбирането‚ че ‘‘щастие е да умреш за родината“, а днес преобладават само сметките, всичко останало не е важно.

Сега народът започва постепенно да разбира, че се намира в идеологическа безизходност и че е необходимо нещо да се направи. Колкото и да сменяме марионетките в правителството, в полицията, сред съдиите, те винаги ще бъдат най-егоистични и продажни.

Затова народът трябва де се промени сам. Само по такъв начин той ще може да промени цялата среда, която изцяло е изживяла себе си.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 27.05.2015

[168065]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обръщам към Твореца, да Му се моля, ако не Го усещам? Написаното в книгите и молитвеника го смятам за вярно, тъй като казахте, че е написано от кабалисти от „Аншей Кнесет Агдола“. Но аз си представям написаното в съвършено земни образи.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова по неволя си Го представяме в земни форми. Затова, ако искаме да Го постигнем или правилно да си представим към кого да се обърнем, за да се обърнем именно към Него, е необходимо предварително да се приближим  към разбирането „Кой е Той“ – да започнем да постигаме Неговите свойства.

За постепенното разкриване на Твореца от човека е създаден и този свят, от който постепенно, в степента на придобиване на свойствата на отдаване, т.е. подобие с Твореца, започваме да рисуваме в себе си правилната представа за Него по правилото: „От любов към творенията към любов към Твореца“.

А иначе ще се обръщаме не към Твореца, а към Неговата противоположност, в своя егоизъм, към Фараона, и съответно да Го молим за земни напълвания, а не за придобиване на свойствата на отдаване и любов от нас.

Затова Баал а-Сулам пише, че поначало е невъзможно да си представим Твореца и затова Му се молим.

И само в степента на усилията, насочени към връзка с приятелите, които предизвикват върху нас въздействието на Ор Макиф (ОМ) – светлината на Тора, връщаща към Твореца, Източника, свойството на отдаване и любов – в човека се проявява „образа на Твореца“, като единствената висша сила, така както в малкото дете се образува образа на родителите като нещо цяло, надеждно, защитено, източник на него и целия свят.

Затова започващите да изучават кабала се отделят от религиозния подход за Твореца, ако са били приучени към него, и сякаш оставят религиозния път.

Но след поправянето на първото ниво на собствения егоизъм, на собственото поправяне в група от приятели, на сближаване с тях, при изпълняване на указанията на кабалистите за връзка с приятелите в група, привличайки, с опитите си да се сближи с приятелите, светлината, връщаща към Източника, ОМ, той се приближава към изпълняване на общото правило на Тора „възлюби ближния като себе си“; и непременно и само под въздействието на светлината ОМ, единственият спасител и поправящ, започва да усеща присъствието на Твореца в света.

Така са продължили поправянето и постигането на Твореца, в степента на подобие с Него, нашите праотци.

А след това настъпва периода на синовете: когато усещането на Твореца, чрез сплотяването в група, става все по-явно, възниква порив на обръщане към Него, към усещане като на Източник на целия живот, на своите свойства и постъпки. И затова човек става напълно „вързан“ във връзка с Твореца, тъй като усеща, че Творецът управлява всичките му мисли, желания и действия.

А на него, на човека, му е оставено и му остава само да моли Твореца за своя правилен избор в мислите, желанията и действията, тъй като той сякаш желае да изпревари Твореца в стремежа си да се уподоби на Него. Този период на поправяне на природата на човека се нарича „Период на синовете“. И за него е казано: „Победиха ме моите синове“, т.е. те Ме изпреварват в стремежите си за подобие с Мен…

[183889]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

И на мен също се разгневи Бог заради вас и каза: „Ти също няма да излезеш от тук! Исус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там (в Земята на Израел). Утвърди го, защото той ще раздели наследството на Израел.

А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. [Тора, „Второзаконие“, „Дварим“, 1:37 – 1:39]

По времето на четирийсетгодишното „скитане в пустинята“ човек напълно отработва тези свойства, с които, след получаването на Тора, започва духовния си път до постигане на нивото Бина пред входа в Земята на Израел. Всички тези свойства сега трябва да придобият съвършено нов облик – получаване заради отдаване, и затова се счита, че поколението умира.

Въпрос: Какво означава за ученика преодоляване на пътя до планината Синай, а след това от планината Синай до Бина и изход на следващото стъпало?

Отговор: Ученикът прави тези действия относно учителя като все повече и повече се отменя пред него. До него достига разбирането, че всичко, което по-рано е считал за правилно, е абсолютно невярно. Така се случва винаги с низшата степен по отношение на висшата.

Ученикът вижда учителя в нов вид, който едва сега започва да се разкрива от ученика, а по-рано той не е разбирал това и не го е чувствал. Той не може да оцени учителя си. Както е казано: „Всеки, отричащ висшия, го отрича, защото той е нисш“.

Въпрос: Какво означава бунт на народа против Моше, т.е. бунт по отношение на учителя?

Отговор: Това е естествено! Те не могат да се съгласят с това, което сега им се предлага. В такъв случай учителят умира.

В нашия свят той умира физически, а на духовните степени за ученика – духовно. Когато ученикът престане да използва учителя като най-висш, като водещ напред, тогава този човек за него умира в смисъла, че престава да бъде водещ. А във физическия вид, ако ученикът не се нуждае повече от учителя, то той няма какво повече да прави в този свят.

Всяка степен съществува за нисшестоящите.  Изхождайки от тази ясна връзка, за учителя няма смисъл да остане в материалния свят, ако в учениците му нямат потребност от него.

Не трябва да се обвиняват в това учениците, тъй като това обстоятелство е несъмнено и естествено! Свише върху тях се спуска такова напътствие, че им се струва, че могат прекрасно да се справят без учителя. Те вече са получили каквото им трябва, разбрали са всичко, и сега сякаш знаят как да продължат по-нататък. Той дори до известна степен ги забавя и ги разсейва.

Същото се случва и по отношение на Моше. На народа му се струва, че той вече им е отдал всичко, те вече не различават следващите степени и следващите възможности, и затова той умира.

Въпрос: Какво тогава означава за учениците „умиране на поколенията“?

Отговор: Ако те се издигат на следващото стъпало, то трябва да преминат състояния, когато всичките им предишни желания, каквито и непоправени да са били, сега трябва да умрат, т.е. да приемат ново ниво – получаване заради отдаване.

Надявам се, че всичко това ще го разберат, узнаят, почувстват и изживеят, и тогава ще влезем в Земята на Израел.

Въпрос: Какво трябва да прави ученика, за да се учи от миналото? В крайна сметка все още се учим от него, за да не умре поколението.

Отговор: Ние на нищо не можем да се научим. На нас просто ни разказват за това, а ние така или иначе ще пренебрегваме и ще се противим срещу Моше, който ни води напред. И това ще се повтаря и повтаря във всеки човек.

Въпрос: Вие също ли сте въставали против учителя си?

Отговор: Разбира се. Без това не може да се продължи напред. Затова и той ми казваше: „Разбирам, че всичките ти нещастия в живота се случват заради мен“.

Висшият действително разбира това. А после действа заради нисшия: или го бие с болка в сърцето, както ние наказваме малките деца, или чака, докато порасне.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 06.01.2016

[183530]

Filed under: Духовна работа, Тора, Учител и ученик - Няма коментари→

Конгрес в Ню Джърси. Урок № 6

Поправянето, с помощта на което може да се компенсира силата на егоизма и да се получи цялостна картина, пълно усещане за цялата реалност, идва към човечеството стъпаловидно, тъй като хората от поколение на поколение се раждат все по-егоистични, по-груби.

Въз основа на това, което им се разкрива според нивото на егоизма, те развиват своята природа, своето обкръжение, семейство, технологии, работа, човешко общество, преминаващо през различни форми.

Адам Ришон пръв е разкрил тази методика, доколкото е могъл, и я е предал на своите ученици. Във всички следващи двадесет поколения от него до Авраам, следващия велик кабалист, хората са се занимавали с лично разкриване на духовното, допълвайки лявата линия /отрицателната, егоистична сила/ с дясната линия /алтруистичната сила/.

Но във времето на Авраам, в Древен Вавилон, тази система е спряла да работи, защото егото със скок се е издигнало на ново стъпало. До тогава хората са живели добре, но изведнъж са усетили, че не са способни да подредят отношения един с друг. Авраам, знаейки за тази наука все пак се е затруднявал да реши какво е необходимо да се прави, докато не му се разкрило, че решението се крие в обединението.

Затова не от Адам Ришон, а именно от Авраам сме получили зачатъка на принципа „Възлюби ближния както себе си“. Авраам е събрал група ученици, които са използвали неговата методика.

Но тяхното обединение е било все още в лека форма, не толкова изяснено и с желаната дълбочина, според сравнително малкият егоизъм, съществуващ в Древен Вавилон. Тъй като егото им е било все още леко, те по този начин са се справяли с него.

Но техните отношения все още е било невъзможно да се нарекат любов, защото не може да има такова чувство като любов, ако няма омраза. Винаги едното трябва да бъде срещу другото. Не може по друг начин да се разкрие никакво явление, освен от неговата противоположна форма, защото винаги преимуществото на светлината се разкрива от тъмнината.

Следва продължение…

От урок № 6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187661]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Откритието на Адам

Има методика, мъдрост, наука, която говори за това, че освен негативната сила на нашия егоизъм съществува още една, позитивната сила. Тя е скрита, но ние можем да я разкрием и да я използваме в качеството ѝ на противовес на негативната, така че двете противоположни сили заедно да се намират в равновесие, в хармония помежду си.

Тази методика се нарича „наука кабала”. Тя е открита от Адам и затова той е наречен „Първият Човек” /Адам Ришон/ . „Първи“  заради откритието си, а „Човек”, защото се е уподобил на втората сила. „Адам” означава „подобен” /доме / .

От една страна, той е бил егоист като нас, а от друга, е получил от Природата позитивната сила, а с нея и възможността за анализиране на  разликата в потенциалите,  за да се пресмятат и да се взимат решения, съчетавайки двете сили заедно. По този начин той  е станал подобен  на общата Природа, в която те действат.

Адам е написал книгата „Скритата сила” / „Разиел а-Малах” /  и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват.

Пробивът на Авраам

След двадесет поколения Авраам е изучил тяхното наследство и е извършил нов пробив. Дотогава науката кабала е позволявала на човека да прониква в дълбините на Природата и да се учи да извлича от нея положителната сила. Авраам  е разкрил възможността не просто да проявява и извлича от нея позитива от Природата, но да го противопоставя на негатива на нашето изконно естество. Това вече е  методиката за реализация.

Авраам е живял в Древен Вавилон по времето на тежката криза, когато хората поискали да построят „кула до небето”, с други думи, са имали драматичен скок на егоизма, отрицателната сила. Те търсили някакво решение , но не намерили, защото забравили как да се разбират един друг, сякаш заговорили на различни езици.

Тогава Авраам, един от най-големите вавилонски жреци, образован и уважаван човек, започнал да изследва това явление, за да намери изход. И открил, че можем да изявим, да разкрием позитива от Природата и да го използваме. Как?  Чрез обединение, дори в началото то да е изкуствено.

От Авраам започва началото на понятието „десятка” / минян / . В написаната от него „Книга за Сътворението” / Сефер Ецира /  всичко се върти около числото десет. Оказало се, че ако десет човека се стараят да се сближат помежду си над собствения егоизъм, то техните усилия, призвани да потискат егото и по някакъв начин да изведат навън положителната сила, действат като „помпа”, изпомпваща от дълбините на Природата скрития там позитив.

 В резултат на това, ако всеки в десятката „притиска” своя егоизъм, желаейки да отдели положителната сила,  внезапно тя се появява, разкрива се и действа сред тях,  до такава степен, че е способна да уравновеси негатива.

Така десятката става „стопанин“ на двете противоположни сили, без да се ограничава, подобно на човечеството в нашия свят, на една единствена отрицателна сила. Тези хора започват да усещат, да възприемат общата система, наречена „система на висшия свят”, където двете сили балансирано  си взаимодействат.

Следва продължение…

От 727-а беседа за нов живот, 17.05.2016

[183985]

Предишни публикации:

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

Filed under: Духовна работа, Кабала, Природа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Цялата природа, цялото човечество, това са мои вътрешни свойства. Целият свят това съм аз, обърнат на опъки. Ако аз мога да се настроя по такъв начин, така че да се отнасям към света с абсолютно добро, тогава през него ще видя Твореца.

[156129]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Клипове, Тора - Няма коментари→

В мирозданието съществуват два противоположни свята: материалният свят, съставен от желанието за получаване и духовният свят, съставен от желанието за отдаване.

Желанието за получаване на наслаждение се явява централно свойство на материалния свят. Нашият свят ни е даден в усещанията на петте ни сетивни органа, състоящи се от това желание, а човешкият разум им помага да варират.

Съществува и друго състояние, което ние можем да създадем, намирайки се в този най-нисш свят с това, че ще започнем да изменяме природата му, неговата материя от свойството получаване на свойството отдаване. И тогава ще видим материята в съвършено друг вид, в друг облик, друг план – материя, работеща извън себе си, за отдаване.

В нашия свят няма такова свойство, тъй като всичко, което усещам тук, усещам защото това влиза в моите сетивни органи. А духовния свят е устроен инверсно, в състоянието, когато аз излизам от себе си и усещам всичко извън себе си.

Но ние не разбираме как можем да усещаме нещо извън себе си. Ако аз виждам нещо, то това се намира в пространството, което моите сетивни органи постигат, включват, усещат. А как мога да усетя това, което те не чувстват? С други думи, в човека съществува граничен праг за постигане на света в неговите сетивни органи.

А духовния свят се постига и се рисува в нашите усещания, които работят на принципа „извън себе си“. Затова се създава нов сетивен орган, който усеща другия: аз чувствам какво се намира в него, какво усеща. Може да се направи само тогава, когато човек получава свойството любов.

В нашия свят любов е самонаслаждение от храна, секс, семейство, деца, няма значение какво. Ние обичаме тези източници на удоволствие, тъй като те предизвикват в нас особено възбуждане, което усещаме като нещо приятно.

Но истинската любов предполага да обичаш не себе си и в себе си, а обекта извън мен. И тогава се получава, че аз мога да чувствам това, което чувства той. Ако придобия възможност да усещам нещо извън мен, тогава това се нарича обединение на духовните свойства – свойство отдаване: истинска любов, когато мога да обичам каквото обича другия, а не, което на мен ми харесва. Тук е отличието на единия свят от другия.

Трудно е да се обясни това, тъй като през цялото време се изплъзва от начинаещите. Но постепенно, преодолявайки всевъзможни пречки, трудности, провеждайки тренировки, ще можем да достигнем състояние, когато действително ще започнем да усещаме какво обича или не обича другия, без всякакво отношение към себе си!

Но как да го направим без отношение към себе си? И тук науката кабала казва, че трябва да се направи някакво поправяне, допълване, подготовка. Това означава, че аз правя съкращаване на себе си, тъй наречения цимцум, и не включвам в своите усещания – в сърцето, в разума и мислите, нищо, което има в мен.

Издигам се над себе си и ставам абсолютно неутрален, все едно лично не съществувам, а съществува само някой друг. Аз влизам в него и го усещам в него самия такъв, какъвто той се усеща самия себе си. Ето тук в мен възниква възможност да се издигна до нивото на духовния сензор – духовния съсъд (кли).

Постига се по пътя на тренировка, която е много проста: стоя заедно с моите приятели и се занимаваме с това, че всеки се опитва да се анулира пред другите, да излезе от себе си и да се опита да влезе в тях.

Това е особена практика, която се осъществява с помощта на сила, наречена Висша светлина. Ако се опитаме да се съединим помежду си над нашия егоизъм, то върху нас действително слиза особена Висша светлина – алтруистична сила, която ни позволява да излезем от себе си. И тогава създаваме извън себе си общо поле, в което съществуваме като едно единно цяло.

Тази практика се нарича „семинар“. С помощта на такива семинари ние извикваме върху себе си обкръжаващата светлина (ор макиф), която ни повдига над нашата природа и ни дава възможност да се включим един в друг. Ето тогава започваме чрез другите да усещаме Висшия свят, новото пространство – свойството отдаване и любов, свойството на пребиваване извън себе си, над себе си.

От урока на руски език, 21.02.2016

[181498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Природата е развила физиологичното тяло на човека, а относно душата му като че ли е оставила празно място, давайки възможност на човека сам да я развие?

Отговор: Да, но природата води човека към това вътрешно развитие, помагайки му да изясни, че неговата природа е зла сила, която е необходимо да поправи. След осъзнаването на злото, той започва да пита: Защо? За какво?

Ние развиваме науката, културата, образованието, техниката и всичко е само за да започнем да питаме: за какво живеем, в какво е смисъла? Как е възможно природата да ни е създала без всякаква причина и цел?

Не може да има нищо безцелно и човечеството е задължено да има цел. Виждаме го по всички закони на природата. В живия организъм всички органи действат хармонично, така че да обезпечат живота на общото тяло. И така, защо в човешкото общество няма хармония? За каква по-възвишена цел съществува то?

Кабала се занимава с разкриването на целта на нашето съществуване.

Въпрос: Става дума само за връзката на човека с някаква абстрактна висша сила или за неговото отношение към другите хора?

Отговор: С абстрактната висша сила е възможно да се свържем само чрез връзката с другите хора, заедно с които изграждам съсъд за нейното разкриване. Този съсъд се създава от сумата на нашите желания. Само при това условие разкривам състояние, в което под мен има егоизъм, а над него – любов, силата на обединението между хората.

Когато натрупвам всичките желания в едно, този съсъд се напълва със силата на живота, висшата сила, Твореца, светлината. Творец (боре) означава „ела и виж“ (бо- ре), ела и разкрий. С помощта на свързването с другите, аз мога да Го разкрия.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

[180407]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Ако всички хора около нас са Творецът, то когато близък  човек ни наранява морално и ни обижда,  то добро ли е  за нас? Какво дава това на човек освен емоционална болка?

Отговор: Като правило, всяка болка трябва да преписваме на себе си. Да допуснем, че някой ви е наранил. Опитайте се да му простите, още повече ако това е близък човек.

Постарайте се да се издигнете над създалата се ситуация, да обърнете обидата от неприятел в приятел, от нeнавистник в любящ. Всичко трябва да обръщаме в добро.

Така човек се променя и започва правилно да се настройва, че целият свят около  него се намира в постоянно добро и е изпълнен само с Висшата светлина. Ако той се отнася по този начин към хората, постепенно ще започне да възприема правилно заобикалящата го обстановка и ще вижда през нея едно огромно наслаждение – светлината, напълваща цялото творение.

Въпрос: Искате да кажете, че всеки съди според степента на своята непоправеност и ако аз усещам от някого нещо отрицателно , аз съм виновен за това?

Отговор: Разбира се. Ако сега се чувстваш зле, то това е само защото ти си лош. Не обвинявай никого, само себе си.

От урока на руски език, 31.01.2016

[180972]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е без да четем и да слушаме за Твореца, без да вярваме в нечии разкази и догадки, явно да Го разкрием в своите усещания?

Отговор: Възможно е, но е много трудно. В историята е имало кабалисти, които са постигали сериозни висши състояния без да се учат.

Между другото, аз познавам човек, който е имал постижение на висшия свят, докато се е намирал в съветски концлагер. Когато е бил там, той е започнал да пише на иврит, макар че  не е знаел нито една буква от този език.

През 1980 г. той се премести в Израел и ми даде книга, написана в лагера и издадена тук. Тя беше написана на много висок иврит, на какъвто никой не говори и никой не разбира. Аз я показах на своя учител Рабаш и той каза, че това е много високо ниво на постижение. Но то е много индивидуално, както например Псалмите на Давид.

Тогава аз попитах Рабаш: „Как човек, който не знае езика, е могъл да напише това?“ И получих отговор: „Това не е важно. Именно големите страдания, през които той е преминал, са му разкрили висшия свят и той е изложил своите усещания на хартията.“ Така става това.

Ние съществуваме във висшия свят, но не ни достига желание за него! А той е имал пробив.

Същото се е случило и с друг човек с фамилия Вудка. Той също е бил в карцера на лагер и от огромна мъка и  огромни страдания е започнал да усеща висшия свят, макар и в неявен вид, а като че ли го обгръща и  държи. В действителност, това е нормално първоначално усещане на висшия свят, което той е описал в своята книга.

След няколко години, когато той  дойде в Израел, ние се срещнахме, но с времето  всички негови духовни усещания бяха изчезнали. Може би, ако той бе останал в лагера, би постигнал повече. А така? – Живее този живот, без да се мъчи физически. А там  е имал прояснение и възможност да разкрие висшия свят, именно от състоянието на страдание.

Реплика: Но много хора страдат и не получават такова озарение.

Отговор: Зависи от какво страдат! Ако човек страда от това, че търси смисъла на живота, а не защото иска да извърши революции или  нещо друго,  може да му се разкрие някакво сияние.

Защото ние се намираме в океан от висша светлина, но нямаме подходящото силно желание. И когато то възникне в човек, към него ще изригне висшето сияние. Това не зависи от ничия воля, Господ  не седи и не разпределя на кого да даде, а на кого не. Ние се намираме в полето на висшата сила. Ако имаш определено желание към него, го усещаш, ако не – не го усещаш.

Въпрос: Ако човек получава озарение чрез страдания, означава ли, че сме родени за страдания?

Отговор: Не, човек е роден, за да разкрие вечността и безкрайността, съвършенството и хармонията.

Страданията са неправилният път за достигане на висшия свят. Това е само временно свързване с висшия свят. То не продължава дълго, защото в човек няма създадени от него постоянни желания за духовното, затова това състояние си отива.

Не ви съветвам да мислите за този пример, защото това временно прозрение идва при човек в минути на най-голямо разочарование, отчаяние, когато напред практически нищо не съществува, само абсолютна тъмнина, така нареченото „светене на малхут“ – истинска бездна!

Това не е космос, не е нещо просто студено, а състояние, в което цялата материя сякаш се втвърдява. Тоест, човек отива в началото на сътворението на Вселената. В крайна сметка ние се движим по скала.

Затова не си струва да се завижда на такива състояния. Те се преживяват в много събития, когато егоизмът изчезва, но  не  дават нищо.

Ако искате правилно и бързо да стигнете до осъзнато напълване с висшите сили, то това е възможно само чрез свързване с приятелите по правилната кабалистична методика. Всичко останало не е правилно.

В миговете на огромни страдания човек може да усети някакво откъсване от своя егоизъм, защото мъките го карат да се отрече от него. Цялото му същество страда и на него му се иска да изскочи от тялото си, сякаш то не съществува.

В такова състояние той може малко да усети такова откъсване. И въпреки, че това  е анти-материално състояние, то е още много далече от духовното.

От урока на руски език, 20.12.2015

[176505]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→